“На Михаил Михайлов Бозгунов е съставен протокол за предупреждение по чл.56, ал.2 и ал.3 вр.ал.1 от Закона за МВР за спазване на чл.325, ал.1 от Наказателния кодекс – “Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение към обществото, а именно /затрудняване или затваряне на движението в отделни булеварди и улици на територията на гр.София за неопределен период от време/”

Имах един асистент по Наказателно право, мъдър. Той казваше за чл. 325 НК: когато няма по кой текст да привлекат някого, привличат го по чл.325 НК, хулиганство.

Не разбирам добре какво точно е действието, което се очаква да извърши Михаил и на какво основание го предупреждават. Не мисля обаче, че критичната реакция на най-образованата и най-обществено чувствителната част от младежта към тежък рецидив по отношение на българската природа (преди Странджа беше Иракли) може да се квалифицира като хулиганство.

*

Обзор на реакциите при Валери , при Симион, в Сега и Медиапул, и Дневници за забраняване, и Капитал (авторът е скочил в материала с моя цитат от Лесиг за безкомпромисно свободния блогър – призовавам към повече фантазия: намери си свой цитат, може би? - а цитатът впрочем е заживял през коментарите и собствен живот).

Нов акцент в историята е свободата на словото, в частност свободата на словото в новите медии. Според мене такъв въпрос не е относим към конкретната ситуация, не се забелязва основание за ограничаване на свободата на словото. [Много повече основания има в предаванията на СКАТ, струва ми се.]