• Чипсът съществува. Законно.
  • Възрастните знаят, че той е нездравословна храна. Децата не знаят.
  • От рекламата на чипс децата възприемат буквално това, което виждат, липсва им социален опит.
  • Възрастните са загрижени, ограничават рекламата на чипс: реклама, неподходяща за деца.
  • Пакетът на Макстелеком съществува.
  • Възрастните знаят, че това е пакет от услуги. Децата не знаят.
  • От рекламата на Макстелеком децата възприемат буквално това, което виждат – и го възпроизвеждат. Младежът от телевизора ни показва изчезването на съществуващата културна норма за прилично и неприлично. Големият пакет: реклама, която се приема за подходяща за деца.

34c4a7043.jpg

Изобщо не става въпрос за законова норма. Каквото и да пише в закона, преценката за прилично и неприлично е конкретна по време и място, неподходящото за деца се определя според възприетите стандарти, казва съдът. С което законът и съдът препращат въпроса за мярката към нас.

Ако сме се съгласили, че това ще са възприетите стандарти, можем спокойно да оставим децата си по десет пъти на ден да гледат баткото, който гледа големия пакет, могат да гледат също и другия батко (кака), който (която) дава също обяснения за големия пакет – и да се правим, че става дума за телекомуникации. Резултатите – скоро. Дотогава – война на чипса.

*

ПП. Във форума на Капитал има аргумент в подкрепа на тези реклами – “А виждали ли сте таргета? Рекламата е на две-три интелектуални нива над тези хора.”

Разговорът за нивата е много важен, какво следва по тази логика: всички деца здраво да се облъчват с реклама на нивото на таргета? Докато се стабилизират на това ниво и се превърнат в част от него?