Според изследване на мрежовата сигурност, проведено в края на миналата година във Великобритания, 54 на сто от участниците са използвали чужди WiFi мрежи без знанието или разрешението на собственика. Незаконно.
Обсъжда се етиката на “кражбата” – и се очаква законите да вземат предвид, че в някои случаи да използваш чужда мрежа не трябва да е по-незаконно, отколкото да слушаш радио навън. Или да четеш вестника на човека до себе си. Или да седнеш на пейка на обществено място. Или да си налееш вода из града. Или градината ти да попада в обхвата на пръскачката на съседите. Или да четеш под уличната лампа нощем. Или да използваш компютъра на съседа, ако ти е дал ключ и ти е разрешил да го ползваш. Вече има списъци от подобни сравнения, използвани от адвокати в съдебни процеси по света.
January 7, 2008 at 12:33 pm
След като попаднах на тази инициатива http://www.sharemywifi.com/ и причините поради които е спряна
http://yro.slashdot.org/article.pl?sid=07/05/23/1551227
http://yro.slashdot.org/article.pl?sid=05/07/07/1351258
се замислих – доколко е престъпление да ползваш незащитена мрежа за интернет.
Тя е собственост на човека, който притежава рутера излъчващ сигнала и е платил за канал интернет, чрез който получава определена скорост. Ползването на тази мрежа от неоторизирани лица намалява качеството и. От тази гледна точка примери като да четеш на уличната лампа не е коректен, защото ти си платил от данъците си за да можеш да ползваш лампата.
По-коректен пример е – да се разхождаш по ливадата на съседа, понеже той не си е сложил ограда. В САЩ е нормално хората да не си поставят огради на дворовете, а също така видях и място, където е нормално да няма и защита на wifi-то. В случаите да газиш по чуждата ливада или да се наведеш да четеш от вестника на някого… не е много нормално.
Примерът с компютъра би изглеждал по-скоро така – да ползваш компютъра на съседа, защото той го е изкарал на улицата и е дал възможност който иска да го ползва – без да е разрешил изрично това.
Казусът е интересен защото в Париж съм попадал на мрежи, където няма нито една незащитена. Интернет доставчиците при инсталирането на софтуера към модема си инсталират и необходимите кодове за връзка с безжичния модем. В България обаче вероятността да попаднеш на незащитена мрежа на БТК е по-голяма от тази да попаднеш на защитена.
Въвеждането на парола за защита на мрежата е елементарно. Безжичния рутер, който притежавам се инсталира чрез диска за 5 минути. Така е описано и в ръководството. Направено е за глупави американци. Частта за защита на мрежата е една от 10 стъпки. Сложността е като да си смените паролата на пощенската кутия. В такъв случай да се остави без парола не е ли всъщност даване на свободен достъп до нещо, което не използваме напълно?
January 9, 2008 at 9:08 am
Можем да твърдим, че е покана.
January 12, 2008 at 12:36 am
Ок – представете си че човек седи пред бар в колата си и слуша музика.
Дори и собственика на бара да си е платил drm и всякакви права – изглежда слушаштия може да бъде арестуван и съден ако си тананика мелодията /използва неутаеизирано някоя от екстрите на бара?/ ?