Георги Петканов, Бойко Рашков, Меглена Тачева: има сериозни проблеми със Закона за СРС. Наистина, на фона на ставащото е невъзможно да се направи друга оценка:
Най-опасно в Закона за специалните разузнавателни средства са минималните гаранции какво се прави, как се съхраняват и дали се унищожават материалите, събрани от използване на СРС. Към момента особени притеснителни са разпоредбите, отнасящи се до унищожаване на събраните материали. “Каква е гаранцията, че материалите са унищожени? Гаранциите са минимални и това е опасно”, казва Рашков.
Въпросът за унищожаването е тревожен заради възможното нерегламентирано използване на събраните данни. Това се говореше през 2006, през 2007, след решението на ЕСПЧ срещу България и накрая през последния месец – оказва се, че има изненади: кой е разрешил да се събира информация чрез СРС, кой пречи на използването й по предназначение, кой я разпространява.
Съдът в Страсбург каза: по този закон липсва независим контрол. Румен Петков моментално реагира, че оценката на съда трябвало да се оспорва. Сега е ясно защо му пречи независимият контрол.
В този ред на мисли да се върнем към Наредба 40 на МВР и ДАИТС: с какво Наредбата е по-добра от Закона за СРС в частта защита на (лицата, до които се отнася) събраната информация? Ако в закона гаранциите били минимални, в наредбата няма гаранции.
