Има две прессъобщения (тук , тук ) за хода на т.нар. Доклад Мико на парламентарната комисия за култура на ЕП, който по начало е инициатива за резолюция на ЕП за медийната концентрация и плурализма 2007/2253(INI).

Гласуваният на 2 юни текст на доклада не се намира още в базата на ЕП – за да не се четат прессъобщения и интерпретации, но само може да се съжалява, ако наистина някой в ЕП сериозно поддържа, че “блогърите не могат автоматично да се смятат за заплаха, но блоговете са мощен инструмент и могат да се приемат за напреднала форма на лобизъм, която от своя страна може да се възприема като заплаха” (според прессъобщението), реакции тук

Нека да видим текста, но заедно с това реакция заслужава и аналогичният въпрос, който тези дни се появява в изказвания на президента и кмета на София, преди това беше характерен за бившия вътрешен министър – и въпросът е: “Но аз питам, кой дава достъп до медиите на …?”

Но аз питам, защо политици в институционално качество се занимават с въпроса кой да има достъп до медиите – и кой не.

Така и за Европейския парламент. Най-дразнещо в блоговете е, че правят абсурден въпроса “кой дава достъп до медиите на … “