Джон Постел, един от идеолозите на интернет, през 1981 формулира правило, станало известно като Закон на Постел: “Бъди консервативен в това, което извършваш, и либерален в отношението си към другите.” Какво казва той накратко: В мрежа без единно управление се налага да има известна толерантност към тези, които не спазват перфектно правилата – за да функционира мрежата. Да умееш да си прецизен и убедителен – и да си толерантен към тези, които не са: това е тайната на разбирането (между компютърните системи, но и между хората, също).
Ню Йорк Таймс публикува голям материал Троловете между нас. Анализирайки субкултурата на троловете, авторът наблюдава хората, които действат на обратния принцип – либерални в поведението си, но консервативни, когато става дума за другите. Към това – анонимни.
August 2, 2008 at 10:28 am
Аз имам по-различно разбиране, съобразено с нашенската специфика. Забелязъл съм, че към думата “тролове” особено са пристрастени ония от участниците в българския интернет, които нямат какво особено да кажат. И по тази причина, естествено, са бесни на ония, които имат какво да кажат. И в знак на тази своя безсилна ненавист наричат имащите какво да кажат “тролове” или дори “спамери”.
Този феномен се свързва добре с преобладаващия у нас манталитет най-ненавистни да са тъкмо ония, които са способни на личностно отношение. Това последното пък – да бъдеш личност и да отстояваш правото си на личностност и свобода – се нарича в меката си форма “нарушаване на общоприетите правила”.
Та в тази връзка искам нещо да запитам. Уважаема г-жо Огнянова, бихте ли била така добра да ми обясните как се постигна тази “общоприетост на правилата”, щото аз, изглежда, поради заетост съм пропуснал общото “интернетно събрание”, когато сте приемали тия правила
Предварително благодаря за любезния отговор.
August 2, 2008 at 10:42 am
@Ангел Грънчаров: Прочети (пак?) Ортега. Правилата са “спонтанна секреция на обществото”, май беше казал.
August 2, 2008 at 11:32 am
или “невидимата ръка” на Адам Смит
August 2, 2008 at 3:33 pm
Здравейте,струва ми се,че темата е подходяща да кажа,че според мен се занимавате с глупости.Интернетът остана последното място,където можеш да се скараш на някого,да си дадеш мнението за нещо или просто да убиеш час-два,когато те мързи да се занимаваш с нещо друго изискващо физическо усилие.И всичко това без някой да те пляска през ръцете.Що се отнася до мен,аз си имам мнение по-въпроса кое е редно и кое е нередно да се прави в нета.Вярно,че се случва някой да подразни с нещо не на място,но какво от това.Мисля,че в мрежата има място за всеки и ако не ти харесва какво прави или пише просто минаваш по-натам.С други думи тук има повече свобода за изява,отколкото,където и да било другаде.
На мен така си ми харесва.
August 2, 2008 at 4:33 pm
Постел говори първо за технологичните правила, без спазването на които изобщо не може да функционира интернет. Защото, както е известно, който спазва стандартите, е в мрежата, който не – не. Нищо специфично българско няма в това.
RFC, съдържащи правилата, са резултат от сложна дейност, свързана с много специализирано знание. Въпросът е изключително интересен за юристите, защото това не е право в собствен смисъл. Има книги по въпроса, има признати авторитети, ако – господин Грънчаров – ви вълнува откъде се взема общоприетостта – четете Лесиг.
А публикацията, която ми направи впечатление, се опитва да разшири приложното поле на Закона на Постел от технологичните стандарти към потребителското поведение, от компютърните системи към хората. Аналогията ми се видя интересна.
August 2, 2008 at 4:52 pm
Благодаря за отговора и за консултацията. Едва ли ще чета Лесиг, аз си имам свое разбиране относно това откъде и как се появява (се взема) “общоприетостта”: човек трябва все пак да използва и собствения ум
August 2, 2008 at 9:12 pm
Бодрияр пък пише за това, че хората общуват като хора, а не като интерфейси, т.е. не се налага да е безконфликтно.
August 4, 2008 at 9:16 pm
А, не консултация, говорим си как да бъде. Лидия е писала вчера също.
August 5, 2008 at 11:53 am
На първо място хората да се погрижат за децата си. Тези всичките случаи не са свързани с мрежата, а с това, което се случва извън мрежата. Ами рекламите на улицата и слънчевите зайчета как се отразяват на болните от епилепсия (не може да ходиш с табелка “епилептик съм”)?
В сайтовете на псевдо- и истински самоубийци троловете вероятно вършат прекрасна работа – отвличат вниманието и канализират гнева за вентилация. Хората ползват мрежата за канал, не за инструмент, нито за повод.
August 16, 2008 at 11:48 pm
‘Survival of the Fittest”
“…спазва стандарта – в мрежата,
който не -…..”
и Лесинг да чете
спецификата на балканския синдром
не ще го помете.
November 18, 2008 at 9:35 pm
Уважаеми посетители, ето какво написах на един човек, чието име скривам, относно лицето Грънчаров. Четете и размишлявайте.
“Г-н ……,
Пиша ви във връзка с Вашия коментар, пуснат в блога на ……. на 18 ноември:
“Не е прилично в “чуждата” къща да се карате! И двамата си имате блогове, правете го там! Как може да си помислите, че под темата „Защо ще успеем да подобрим положението в България?” може и трябва да се джавкате.”
Г-н ……., Вие явно сте възпитан човек и се стремите да бъдете учтив и любезен с всеки.
Моето възпитание е далеч по-лошо от Вашето и затова ще Ви уведомя, че аз не се “джафкам” с Грънчаров, а го изобличавам като манипулант, лъжец и измамник. И правя това именно с цел подобряването на положението в България. То не може да се подобри докато очакваме нещо добро от пропаднали и компрометирани политици, като Костов, и от техните блюдолизци и слуги.
Одавна разбрах, че с лицето Грънчаров никакъв разумен диалог не може да се води. Въпросният господин просто е заучил един набор от клишета и ги повтаря непрестанно. Ако някой му противоречи веднага бива наречен “ченге”, “червен”, “платен агент” и прочее. Нахалството му стигна до там, че започна да учи на демокрация и антикомунизъм дори своя съименник от Ботевград, който е бил политзатворник преди 10 ноември. (За тази своя наглост “философът” беше “благословен” по нашенски от изстрадалия си съименник.)
Самият философ-марксист Грънчаров, както и сладникавите му прозрения, разбира се, са твърде нищожни, че да им се придава голямо значение. Грънчаров просто е един от многото лъжци и манипулатори, старателно изопачаващи най-новата ни история и подбутващи ни фалшиви “спасители”. Но Грънчаров явно е амбициозен, иска да е Оберманипулатор, и така успява да изпъкне сред събратята си.
Да ви занимавам повече с въпросната персона мисля, че е излишно.
Благодаря за добронамерения Ви коментар. Ще остана, все пак, на предишната си позиция. Защото с лъжците и мошениците може да си в добри отношения, само ако самият ти си лъжец и мошеник.
С най-добри пожелания,
Влечугото
(Това е прякорът ми, лепнат от философа-марксист)