В днешния брой на Държавен вестник е обнародвано Решение №6/2008 на Конституционния съд.
Делото е образувано по искане на състав на ВАС за установяване на противоконституционност на текстове от ЗИД ЗОП. Същността на искането е КС да се произнесе дали Комисията за защита на конкуренцията не нарушава изискването на чл.119 Конституцията, според който правораздаването в РБ се осъществява само от посочените в ал. 1 и 2 съдилища.
- КС е приел, че не всяко решаване на правни спорове е правораздаване: то е, според КС, независимо и самостоятелно решаване на правни спорове в условията на състезателност на основата на сезиране.
- Приел е, че КЗК не е съд, но осъществява правораздаване.
- После се е позовал на факта, че по директиви контролът може да се осъществява не само от съд, но и от друг правораздавателен орган (т.е. няма проблем по отношение на вторичното общностно законодателство – което впрочем не се и твърди от ВАС).
- След което е приел, че изискването на чл.119 означава окончателното решаване на правния спор да е възложено на съд, а решенията на КЗК подлежат на съдебен контрол – т.е. законът осигурява възможността всеки правен спор да бъде отнесен за разрешаване от съд.
Това решение на КС едва ли щеше да е възможно преди години, то има връзка с функционирането на правото в условията на членство в ЕС. Наистина, не само в разглежданата област общностното право допуска (понякога предвижда, което е по-сериозен предмет на анализ) решаване на спорове от други по тип органи. Тезата на КС за съдебен контрол “в последна сметка” ще има по-широка употреба, защото хипотезата с КЗК не е единична. Людмил Нейков и Владислав Славов изказват несъгласие с подобно разширително тълкуване.
Допълнително, във връзка с допустимостта, КС е появил творчество по въпроса за вторичния характер на законите за изменение и допълнение. Това не било отделен закон, за разлика от другите закони ЗИД първо отменял, после създавал правила. Има какво да се обсъжда по прецизността на тези изводи. Особено в светлината на общностното законодателство. Васил Гоцев има маркирана особена позиция по този въпрос, но за съжаление не става ясно с какви аргументи.
Накратко, решението засяга развитието на българското право и в институционален аспект, и от гледна точка на източници.
November 21, 2008 at 4:41 pm
Това е едно от най-потресаващо некомпетентните и неправилни решения на КС.
Проф. Сталев и акад. Стайнов сигурно се обръщат в гроба.
А на всичкото отгоре е единодушно. Най-близо до особеното мнение стига съдия Л. Нейков, който с право възразява срещу благословията на особените юрисдикции, която мнозинството дава, като приема, че те са ок, стига да имало пълен последващ съдебен контрол.
Според него обаче в конкретния случай КЗК не била особена юрисдикция, защото видите ли:
“На КЗК като на държавен орган, който има отношение към държавните поръчки, с атакуваните като противоречащи на Конституцията законови разпоредби, са възложени само контролно-отменителни функции относно законосъобразността в процедурата за възлагане на обществена поръчка до сключването на договора или на рамковото споразумение (чл. 120, ал. 1 ЗОП). Тази дейност на КЗК има правораздавателен елемент, но тя не може да бъде охарактеризирана като правораздавателна, а се ограничава от самия закон само в рамките на контролно-отменителна дейност… Не може да има правораздаване, без в тази дейност да се съдържа правомощието за решаване на правния спор по същество.”
Човек се чуди да се смее ли, да плаче ли. Ами нали в периода 1912-1948 г., когато е съществувал първия ВАС, той е действал като контролно-отменителна инстанция, а не като инстанция по същество. Можел е само да отмени незаконосъобразния АА, без да го изменя или да издаде на негово място нов.
И никой, колкото и да е бил извратен, не е твърдял нито тогава, нито сега, че дейността на ВАС не била правораздавателна по тази причина. Ами сега нали съдилищата по изборните закони имат правомощието само да отменят незаконосъобразните избори, но не и да пререшат делото, като определят правилния победител – само касират. Означава ли това, че те не действат като съдилища?
Колкото до позоваването на европейското праяво, то е напълно неуместно. Директивата няма пряк ефект. Не само това. Тя не поставя никакви изисквания към това кой може да извършва контрола по нац. право – това е работа на националното конституционно право.
Въобще очевидно е, че ако главната ти квалификация за поста конституционен съдия, е, че си приятел със секретаря на президента по правните въпроси и си се уредил за негов съветник, сме обречени да четем подобни смешно-тъжни решения.