Луната беше съвършено фантастична. Върху много чистото черно небе – тънка дъга и ярка звезда срещу нея. И още една звездичка горе встрани.
[Бих искала да намеря тъкмо такава снимка, но намерих strangera.com. Марк Виниций казва, че е окултация на Венера от Луната, ще чета какво е окултация.]
December 2, 2008 at 3:18 am
http://uk.youtube.com/watch?v=skSn7vWwvxk
December 2, 2008 at 8:06 am
Да, наистина беше фантастично, особено когато слънцето все още не беше си отишли съвсем и небето имаше един такъв наситен, мастилено син цвят. Тогава наистина съжалих, че нямам техническа възможност да направя хубава снимка
. А си заслужаваше.
December 2, 2008 at 4:26 pm
The summit of beauty and love
And Venus was her name
December 2, 2008 at 9:45 pm
Midnight…
Not a sound from the pavement
Has the moon lost her memory
She is smiling alone
In the lamplight
The withered leaves collect at my feet
And the wind begins to moan
Memory
All alone in the moonlight
I can dream of the old days
Life was beautiful then
I remember the time I knew what happiness was
Let the memory live again…
http://uk.youtube.com/watch?v=uYMyK1PbVfw&feature=related
December 2, 2008 at 10:39 pm
О да. Това също. Тогава и Глен Милър.