По време на второ четене на ЗИД ЗРТ постъпва предложение заседанията на СЕМ да бъдат открити. Обсъждането по стенограмата – защото всяка подборка би нарушила цялостното възприемане на начина, по който се вземат законодателни решения:
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Предложението, което правя, е следното.
Създава се нов § 5а:
В чл. 34 се създават нови алинеи 3 и 4 със следния текст:
„(3) Заседанията на Съвета за електронни медии са публични. За определени точки от дневния ред Съветът може да проведе закрито заседание, когато вземането на решение изисква обсъждане на защитена от закон информация и липсва надделяващ обществен интерес.
(4) Съветът за електронни медии огласява публично всички решения във връзка с осъществяването на своите правомощия, включително начина, по който прилага закона, както и основанията за промяна на своята практика. Решенията на Съвета за електронни медии са мотивирани”.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Бих искала да кажа, че съгласно сега действащия медиен закон, ал. 4, Съветът за електронни медии огласява публично всички решения, включително и начина, по който прилага закона. Това е буквален текст от сега действащия закон.
Що се отнася до публичните заседания, винаги решаваме, когато обсъждаме важни проблеми, при голям обществен интерес, дали част от заседанието да бъде публична, а друга част от нашите заседания са закрити. Тъй като заседанията на СЕМ са твърде дълги, ние заседаваме между три и пет часа, мисля, че е много трудно за работата на Съвета да се приеме такъв текст в закона. Говоря само от свое име, аз лично не виждам особен резон.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Ще го кажа като човек, който имаше мнение за СЕМ, създадено от медийни публикации, в които се твърдеше, че част от решенията се взимат тайно, противно на процедурите. Сами разбирате, подобна злонамереност няма как да бъде контрирана, защото тя се тиражира и постоянно уронва престижа на СЕМ. Имайки предвид ролята на този регулаторен орган, особено в държава като България, мисля, че от решаващо значение е да бъдат разпръснати всякакви съмнения, макар и с такава мярка, която и на мен, признавам, ми изглежда малко прекалена. Но публичността на заседанията трябва да съществува. Аз съм убеден, че няма да се промени кой знае колко вашата работа и тази публичност няма да ви затруднява, имайки предвид, че присъствието е просто присъствие. Не вярвам, че ще става дума за активно участие, каквото имате вие в заседанията на Комисията, което всъщност ни облекчава.
Така че, ще се пресекат всякакви злонамерени публикации и ще се въведе едно по-голямо спокойствие според мен, когато има публичност, имайки предвид решенията, които предстои да се взимат следващите години.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Уважаеми господин Малинов, аз се отнасям с голямо уважение към Вас, ние с Вас се познаваме много отдавна. Бих искала да кажа, че Вие сте добър експерт и политолог и знаете, че понятието публичност е много широко. Публичността на решенията на СЕМ означава след всяко заседание да се дават пресконференции или да се публикуват прессъобщения, веднага да се качват всички взети решения на сайта на СЕМ. Технологията на работата на Съвета, малката зала, с която разполага Съветът, провеждането на публични заседания като законово задължение на Съвета ще блокира работата на регулаторния орган. Бих ви уверила в това, че компликациите и злонамереността по отношение на дейността на регулатора по съдържанието ще стане още по-голяма и работата ще стане още по-трудна. Това не е в интерес на развитие на медийната среда, не е в интерес въобще на развитие на сектора и на самия регулатор по съдържанието. Иначе всички в тази зала знаят, че винаги съм предлагала открито гласуване и винаги съм била за голяма публичност и прозрачност в действията на СЕМ.
Говоря само и единствено от свое име.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Колеги, ако четем сега действащия закон, всъщност това са текстове, които се припокриват почти изцяло със сега действащия закон. Информационния бюлетин ние преди малко го приехме като приет текст от моето предложение и той остава като ал. 2 – че Съветът за електронни медии издава информационен бюлетин, в който се публикуват взетите решения, актуални статии по проблемите на аудио-визуалната култура и т.н. Току-що бе обявено, че това се прави всеки месец – правят се пресконференции, сайтът съществува, може да се отида в един компютър и да се види какво се публикува на сайта.
Така аз си мисля, че просто преповтаряме това и излишно утежняваме закона с повтарящи се текстове. Ако не е така, да ме поправят представители на Юридическия отдел към Народното събрание, но аз мисля, че тези два текста едно към едно препокриват вече съществуващи текстове.
ГРИША КАМБУРОВ: Уважаеми господин председател, почитаема госпожо Драганова, уважаеми госпожи и господа народни представители, скъпи членове на СЕМ! Да, ал. 4 препокрива сега действащия закон, обаче в ал. 3 се въвежда ново изречение, в което пише, че заседанията на Съвета за електронни медии са публични. Аз смятам, че това в тази институционална криза, в която се намира Съветът за електронни медии в момента, и публичното мнение за този орган, е полезно. Не смятам, че залата на Висшия съдебен съвет е по-голяма, а в закона изрично е записано, че заседанията са публични. Публичност не значи, че зрителите трябва да стоят в залата и да вземат интерактивно участие, на тях може да им бъде осигурена видеовръзка от залата и те да наблюдават на монитор.
РАЙНА НИКОЛОВА: Аз искам да споделя опита си като член на регулатора. На първото заседание на Съвета за електронни медии, на което присъствах като член, се бяха струпали много журналисти от повечето и по-големи медии, които щракаха през цялото време с фотоапарати, операторите се прескачаха с камерите един през друг, за да могат да заснемат това първо заседание на СЕМ. Искам да ви кажа от личен опит, че това беше най-неприятният ден от работата ми в Съвета за електронни медии. Първо, защото човек се притеснява пред толкова много камери, и второ, защото не може достатъчно добре да комуникира, свободно да комуникира.
Наистина Висшият съдебен съвет заседава с конферентна връзка, тоест журналистите не присъстват в залата, те са в отделна зала. Но Висшият съдебен съвет спечели един конкурс по една американска програма за подкрепа, за да може да си направи съответните процедури и да се снабди с такава техника и с такова оборудване. Не съм напълно сигурна, че в Закона за съдебната власт нещата са поставени по този конкретен начин. Лично аз смятам, че това наистина ще затрудни работата на Съвета за електронни медии. Не защото не съм за публичност и прозрачност, но ми се струва, че начинът, по който Съветът за електронни медии поднася информацията за своята дейност, наистина през последните няколко години леко се позатъмни по отношение на медиите, има дефицит на информация и това се дължи на обстоятелството, че Съветът за електронни медии имаше практика да предоставя дневния си ред за заседания. Искам да ви кажа, че това би бил един начин, чрез който медиите да получават предварителна информация за това за какво ще заседава Съветът, и ми се струва, че не би било пречка след тези заседания Съветът да дава пресконференции.
Категоричното ми лично мнение е, че по този начин ще се затрудни нашата дейност. Мисля, че е неуместно да присъстват журналисти по време на взимане на решенията. В края на краищата има Закон за достъп до обществена информация и който се интересува от решенията, които се взимат от нас, може да упражни правата си по линия на този закон.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Аз ви предлагам да гласуваме.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Не, искам да кажа нещо за протокола и ще си позволя да бъда рязък.
Не може точно орган като СЕМ да има по-ниска степен на публичност на своите заседания от Висшия съдебен съвет. И второ, никъде не е регламентирано каква форма на публичност на заседанията ще има и това не е направено случайно.
Разбирам неудобствата, разбирам проблема, всеки знае, че и поведението, и всичко е по-различно, когато знаете, че ви гледат. Но с оглед на функциите на СЕМ, образа му, бъдещето, това трябва да се направи сега. И ще го кажа точно като човек, който ще даде много силен аргумент и в пленарната зала – по-добре е това да стане с разбиране и участие от страна на членовете на Съвета за електронни медии, отколкото да бъде налагано от Народното събрание. Това ще бъде едно усещане за санкция, а не за естествено развитие на регулаторния орган в България, който преминава към една нова, по-висока степен на публичност.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Предлагам да гласуваме.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Според мен ал. 4 в много голяма степен повтаря чл. 39, ал. 1 от действащия закон, която съгласно това, което приехме като предложение на госпожа Драганова, стана ал. 2.
Въпросът е за ал. 3 – за публичността. В действащия закон, в чл. 36, е записано, че при вземането на решенията си членовете на СЕМ се ръководят от принципите на публичност и прозрачност. При вземането на решения. Аз не съм много убеден, че пък трябва и при заседанията да има публичност. Нали е важно да огласиш това, което си взел като решение!
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Все пак бих искала уважаемите господа депутати да предоставят на СЕМ подходящи условия за провеждане на публични заседания в буквалния смисъл на думата. Бих обърнала внимание на уважаемите господа депутати, че част от въпросите, които разглежда СЕМ, се отнасят пряко до медийния бизнес и една част от тези въпроси имат и степен на конфиденциалност. Ние не винаги даваме цялата информация по Закона за достъп до обществена информация, която се иска от журналистите и се отправя към Съвета за електронни медии. Нашите юристи много често ни съветват да не даваме определена информация.
Така че нека да не се правят аналогии с Висшия съдебен съвет. Ако вие осигурите подходяща конферентна връзка, ако вие осигурите подходящи условия за работа, ако осигурите на СЕМ съответния бюджет, искайте буквално публични заседания. Иначе волята на законодателя е воля на законодателя. Ако приемете този текст, ще правим публични заседания и можете да бъдете убедени, че като председател на СЕМ ни най-малко не се страхувам от публични заседания. Ни най-малко! Ще ги водя с това хладнокръвие, с което 33 години чета лекции в авторитетни висши училища в България.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Ще подложа на гласуване предложението на господин Малинов за нов § 5а. Параграф 5б ще разгледаме утре.
Който е съгласен с направеното устно предложение в заседанието на Комисията от господин Малинов, моля да гласува.
За – 1, против – 0, въздържали се – 6.
При това положение няма да бъде включено в доклада.
Уважаеми дами и господа, нека да спрем дотук и да продължим утре от 14,30 ч.
Приятна вечер на всички!
January 17, 2009 at 4:04 pm
Някога в историята на СЕМ / КРС, имало ли е публичност в заседанията им? И ако не е имало – какво ви е спряло, а ако е имало – как го направихте?
Аз мисля, че всичките подобни съвети трябва да са публично излъчвани в Интернет, освен ако не обсъждат въпроси, свързани с националната сигурност или др.п.
January 17, 2009 at 6:15 pm
Със сигурност имаше период на открити заседания на СЕМ, когато доц. Лозанов беше председател. Беше присъствено. Аз съм слушала два-три пъти. Сега технологично може всякак, няма нужда да е присъствено.
Не знам КРС да е имала открити заседания.
January 17, 2009 at 8:57 pm
камери, които да наблюдават бандитити в заседателните зали във всеки един момент. само тогава всички ще се успокоят.
January 18, 2009 at 7:39 pm
В чл.23, ал.2 е разписано, че СЕМ взема решение за открито заседание, когато обсъжданите теми са от особен обществен интерес, но кога сме в хипотезата на “особен обществен интерес”,не е ясно.
Заявявал съм желание да присъствам на заседание на СЕМ, където се тегли жребии за сформиране на експертните комисии по чл.116в, ал.1, но СЕМ реши да не ме допусне до заседанието си … (явно жребият не е представлявал особен обществен интерен).
Заседанията на КРС никога не са били публични и едва ли ще бъдат – все пак КРС борави и с различни нива на класифицирана информация, а СЕМ – не.
Виждате и коментарите за камерите – скъпо било, място нямало, светкавиците им пречели … до кога ще мишкуват при закрити врата и гласуват тайно?!
За явното гласуване:
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Няма да изтъквам мотиви, тъй като те са пряко свързани с това, което произтече вчера като дебат за публичността на СЕМ. Но за протокола ще изчета предложението си:
„Създава се нов § 5б:
Чл. 35 се изменя както следва:
„Чл. 35. Съветът за електронни медии провежда заседания, които са редовни, ако на тях присъстват толкова членове, колкото са необходими за вземане на решения по дневния ред. Решенията се вземат лично и присъствено, с явно гласуване.”
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Разликата е, че се предлага явно гласуване.
Дами и господа от СЕМ, кажете каква е вашата практика.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Аз категорично съм за това предложение. Винаги съм предлагала явно гласуване при избор на генерални директори, при всички важни решения, които Съветът за електронни медии е вземал. Не мога да ангажирам целия Съвета за електронни медии, ангажирам само личната си позиция: аз подкрепям това предложение.
БОЙЧО КУЛИНСКИ: При избор на генерален директор на Българската национална телевизия и Българското национално радио досега гласуването е било тайно. Казвам каква е практиката.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Да, такава е практиката на Съвета.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Вие кажете кое е по-демократичното.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: За да бъда коректна и да бъда разбрана правилно от всички колеги журналисти и уважаемите господа депутати, мнозинството в Съвета още от 2001 г. при изборите на генерални директори на двете обществени медии наложи тайното гласуване. Но личната ми позиция е различна. Тоест винаги съм предлагала явно гласуване и никога не съм била подкрепяна от Съвета. Това е практиката в Съвета.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Въпросът е кое е по-демократично. Това е важното. Защото Съветът за електронни медии сега е в един състав, утре ще бъде в друг състав. Според мен тайното гласуване е по-демократично. Затова трябва да се остави възможността на СЕМ да преценява кога да гласува явно и кога да гласува тайно.
РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Аз мисля, че е по-демократично това, което предлага госпожа Пешева. Явното гласуване е по-демократично. Всеки човек в една свободна демократична държава може да изрази своето мнение и становище, ако има такова. А ако се страхува или е поел някакви ангажименти, тогава вече тайното гласуване дава възможност на всеки един да прави каквото си иска. Така че аз мисля, че по-демократичното е явното гласуване, ако, разбира се, този, който гласува, има здрав гръб.
ГЕОРГИ СТОИМЕНОВ: Ако направим една аналогия с практиката на Народното събрание, персоналните решения тук се гласуват винаги тайно. И не случайно законодателят е решил така. Няма нужда да се обосновавам.
ТРИФОН МИТЕВ: Ако позволите, само една реплика. Все пак там са 240 души и 240 не могат да поемат различни ангажименти, които да се скрият с тайното гласуване.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Аз съм тесен специалист по теория на демокрацията. Никога не може да свърши спорът кое е по-демократично. Въпросът е от какъв принцип се ръководим, когато отиваме към една процедура, кой е водещият принцип. Някой път принципът е ефективността, друг път принципът е публичност, прозрачност и пр. Това е продължение на спора за увеличаване по наше скромно мнение на прозрачността и публичността на заседанията на СЕМ. Следователно тук не трябва да си задаваме въобще въпроса кое е по-демократично, имайки предвид, че става въпрос за Съвета за електронни медии и за публичността. Въпросът за това кое е по-демократично е ирелевантен в случая.
РАЙНА НИКОЛОВА: На мен ми се струва, че Съветът за електронни медии наистина по отношение на взимането си на решения трябва да има явно гласуване, защото така би се ограничила евентуална зависимост от страна на неговите членове.
Освен това винаги има спекулации по отношение на това кой как е гласувал, ние сме девет човека. Трябва да призная, че доц. Пешева наистина винаги е предлагала явен вот и единствено последния път се въздържа да съобщи своя вот при избора на генерален директор на Националното радио. При избора на генерален директор на Българската национална телевизия всички гласуваха за една кандидатура, така че беше излишно оповестяването на вота.
С оглед по-голямата независимост на членовете на Съвета за електронни медии и то гарантиране на тяхната независимост аз си мисля, че е редно вотът да бъде изобщо явен.
ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Според мен въпросът е много важен и аз нямам намерение да споря по предложенията. Аз съм за явно гласуване, защото тайно или явно, то винаги е явно. От моята фатална кандидатура за генерален директор аз съм присъствал на един разговор, където едно лице притискаше един член на СЕМ и той трябваше да вади от джоба си бюлетини, за да доказва как е гласувал. Такива срамни сцени не би трябвало да съществуват никъде, но те съществуват. Извинявам се, че съм толкова откровен, но този въпрос е важен. Аз съм за явно гласуване.
ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Според мен, ако едно лице е зависимо, не да е явно гласуването, но сричка по сричка да се гласува, пак ще гласува според това в каква зависимост е влязъл.
Ще подложа предложението на гласуване, но бих направил една редакция. Първото изречение на това, което предлага господин Малинов, съвпада дума по дума с първото изречение на действащия закон. Но второто изречение в действащия закон е: „Гласуването е лично и присъствено.” Аз предлагам да стане: „Гласуването е явно, лично и присъствено” вместо „Решенията се вземат лично и присъствено, с явно гласуване”. По-добре звучи, а казва същото.
Който е съгласен с така редактираното предложение, направено устно от господин Малинов на заседанието на Комисията, моля да гласува.
За – 3, против – 0, въздържали се – 3.
ТРИФОН МИТЕВ: Предлагам прегласуване на текста не на това заседание, а на следващото. И заедно с това искам да кажа, че вече стигаме до едно ниво на участие в заседанието, което може да компрометира закона. В момента вървят и други комисии, където се разглеждат също много отговорни неща и колегите трябва да отидат там. Едновременното обсъждане винаги ще ни държи на този крехък кворум.
Така че предлагам прегласуване на този текст на следващото заседание, когато ще бъдем в по-голям състав. И да преценим доколко можем да продължим да работим днес или утре паралелно със заседанието на Народното събрание.
January 18, 2009 at 7:41 pm
Пропуснах да уточня, че чл.23(2) е от Устройствения правилник на СЕМ, а чл.116в(1) от ЗРТ.
January 18, 2009 at 10:17 pm
Все пак това е комисия. Може би в зала ще се приеме публичност на заседанията.
А и там ще се намери някой да обясни, че не е въпрос на средства.
January 20, 2009 at 10:22 am
Защо ли, уви, ми се струва, че председателят на тази комисия не е сам в разбирането си, че тайното (гласуване) е по-демократично: Демократично е да не изявиш открито позицията си и да покриеш отговорността си за дадено решение! В интерес на “медийната среда” е решенията за нея да са взети при затворени врати. И въобще, лиспата на прозрачност е най-добрия начин да насъраваш свободата на словото. Някой споменава за някакъв обществен интерес – това пък животно какво е?
Просто нямам думи… Техническите причини, които изтъкват звучат единствено като извинение за това нищо да не се промени. Ако СЕМ наистина искаха публичност, технически проблеми и работният им комфорт щяха малко да ги тревожат. А това пък, че техните юристи често ги съветвали да не дават информация е върха. И в същото време ни пробутват Закона за достъп до информация, прилагането на който очевидно (и те) са намерили угодни начини да избягват…
January 20, 2009 at 5:28 pm
Слушах днес председателя на ВАС по въпроса (кадровите решения на ВСС, които се вземат с тайно гласуване):
Ако ВСС си мисли, че може с тайно гласуване да кадрува, не са познали. Решенията трябва да бъдат мотивирани, и то най-сериозно мотивирани. Иначе ВАС ще ги намира незаконосъобразни.
Хубаво е това да се чуе, казано от председател на ВАС. Наистина тук съобщението е друго – не да се премине към явно гласуване, но да се мотивират обстойно решенията, макар и взети с тайно гласуване. Подкрепям.