Комисията за защита на конкуренцията е наложила санкция на физическо лице за публикация в блог, с която “се засягат негативно както репутацията и професионализма, така и качеството на предлаганите услуги” от страна на конкурентно дружество. Твърдението е следното:
„Явно кражбата на интелектуален труд е България не е нещо ново. Можем спокойно да го видим дори в рекламите на колегите консултанти. Явно професионализма на въпросната фирма се простира до там, че дори не могат самостоятелно да представят услугите на собствената си фирма, а крадат рекламните послания от други.”
Някои интересни елементи от решението – не от гледна точка на конкурентно право, а само от гледна точка на отговорност за съдържание онлайн:
- КЗК приема, че не се изисква твърдението да е публикувано в корпоративен сайт или блог - може да е и в личен блог, но е прието за установено, че това е “със знанието” на съответния икономически субект и физическото лице “е действало като негов представител в интернет пространството”;
- КЗК приема, че ролята на физическото лице е “активно участвало за публикуването на процесния текст в блога”, а другаде сочи това лице за автор, без да отчита разлика между автор и публикувал;
- КЗК санкционира за цитираните твърдения и физическото лице, и самия икономически субект (в случая ЕТ, регистриран от друго лице);
- КЗК приема “като отегчаващо отговорността обстоятелство факта, че нарушението е извършено чрез интернет, така че поместеният текст е станал достъпен до неограничен брой лица, клиенти интересуващи се от международни програми за безвъзмездно финансиране на фирми, при отчитане на факта, че към момента на приключването на производството процесният текст продължава да съществува”.
Тъй като сега се създава практика относно отговорността за съдържание онлайн, въпросите са принципни и има смисъл решението да се анализира внимателно. Например: в чужди решения фактът на публикуване в интернет не се приема аксиоматично (без конкретни данни) за отегчаващо обстоятелство, а има решения, в които дори не се зачита за осъществяване на разпространение.
Има какво да се обсъжда и по квалификацията “физическо лице като представител на единия конкурент в интернет пространството”, и по “активно участие в публикуването”.
March 18, 2009 at 3:57 am
Това е много интересен казус. По тази линия мен лично могат да ме съдят за поне 3 случая. Практически всеки, който защитава някаква позиция може да бъде посочен като представител. Така излиза и че служителите на една фирма трябва да спазват работна дисциплина и дипломатичност и в личното си време и социален живот.
March 18, 2009 at 4:26 am
Има две неща, които са ми доста странни.
1) Проверих специално и в самото решение, изразът е цитиран правилно. Не разбирам — какво точно означава дадено обствоятелство да “отегчи” отговорността? По речниците намирам синоними като “досаждам, притеснявам, дотягам, омръзвам, опротивявам, нервирам, смущавам, ядосвам, сърдя, разсърдвам, безпокоя, отвращавам, гнетя, тормозя, вадя душата на, не оставям на мира, уморявам”.
2) Не само, че не се прави разлика между авторство и публикуване. КЗК е подходила абсолютно несериозно към установяването на фактите относно авторството и публикуването. Цитира се профил в публична платформа за блогове и безплатен имейл адрес, прави се връзка между текстове от тези два източника. Правят се изводи на основата на общи допускания и без да се изключи възможна недобросъвестност на трети страни. Доколкото виждам, дори не е допуснато изслушване на свидетели. Не виждам на какво КЗК базира вменяването на отговорност точно на тези лица, освен на самата жалба. Би било това да издържи в съда, ако съдът си върши работата съвестно и разбира правилно фактичността в интернет.
March 18, 2009 at 4:28 am
* Би било _абсурдно_ това да издържи…
March 18, 2009 at 9:31 am
Юнуз, решението дава много повече основания за чудене, на места звучи несериозно.
Отегчаващите и смекчаващи обстоятелства са два правни термина за факти, които решаващият орган обсъжда при определяне на размера на една санкция (която в закона е от-до). Не терминът е проблематичен, а изводът.
Да се приеме,че публикуване в интернет е отегчаващо обстоятелство априори, е произволно – или поне за други съдилища е произволно, тук не знам.
Да се приеме, че родствената връзка има значение за доказване на авторство на съдържание онлайн, е опасно като аргумент – ако е използван такъв.
March 18, 2009 at 9:51 am
четох че глобата за физическото лице е 2.000 лв. за работодателя й(текущия) 10.000, много интересно, също без да съм правист ми се струва, че това няма начин да мине в съда при един по-шумен процес
March 18, 2009 at 9:56 am
Не е работата в шумен процес. Не знаем (от решението) и какви са “релевантните доказателства”, които се споменават.
Има смисъл обаче да се настоява за прилагане на принципи при отговорността за съдържание онлайн.
Има факт: твърдение в блог. Оттук нататък КЗК прави квалификации и приема изводи (кой е автор, кой е публикувал, къде, има ли разпространение и до какъв кръг лица, кой да носи отговорност, кой е “представител” на другиго в интернет пространството) – които не е ясно откъде следват.
March 18, 2009 at 10:27 am
Това решение сериозно ме притеснява – в крайна сметка по-голяма част от блогърите пишат за собствената си сфера на дейност. Следователно аз, ако разглеждам PR-кампания на конкурентна агенция, мога да бъда подведена под отговорност, защото действам “като представител” на настоящия ми работодател, така ли? Ами ако е лично мнение? Да не говорим за липсата на фактическо доказване на авторството. Наистина странно решение…
March 18, 2009 at 11:54 am
На мен не ми стана ясно, тези съдили ли са се или КЗК си решава кой да глобява по оная си работа. Ако някой знае, нека да каже, че ме мързи да търся. Мерси предварително.
March 18, 2009 at 12:50 pm
Отдавна съм разбрала, че юридическата терминология си служи доста свободно с българския език, но все пак успях да се изненадам – не трябва ли да е “утежняващи” и “смекчаващи”, а не “отегчаващи” обстоятелства?
March 18, 2009 at 1:01 pm
Така си върви – например в наказателното право, НК, 54 и сл. Това е отделен разговор за думите в законите.
March 19, 2009 at 10:07 am
За термина, щом е наложен в наказателното право, окей. Просто ми прозвуча странно. Явно езикът се е развил така, че сме загубили някакви значения на думата, които са били по-очевидни преди. В крайна сметка коренът на думата май пак е от тегло, тежест.
Съдържателно, обаче, наистина е несериозно. Чудя се каква форма на изказване или публикуване би била смекчаваща, а не отегчаваща — на маса сред приятели, в брошура раздавана на ръка, в книга, в национален вестник, в списание, по телевизията? КЗК казва, че всички могат да четат в интернет. Нима не всички могат да четат, слушат, гледат всичко останало? Но не — за останалото се мисли не само през потенциалния обхват, а през конвенционални очаквания за фактичност. Всеки може да чете дадено списание, но знаем, че не всеки го прави. Интересно защо за интернет не го знаем. И как преценяваме потенциалния ефект върху четящите.
От друга страна, КЗК е административен онган и при наличие на основание (жалба) може да взима каквито решения прецени, с каквито основания прецени, грубо казано. Сигурно има някакви правила, но те едва ли разписват автоматично решенията при всякакви казуси.
Важното е това решение да отиде в съда. Не само за наказаните субекти, а по принцип. Това ще даде шанс да се изгради практика и поне донякъде да започне изясняване на това що е фактичност и отговорности в интернет.
March 19, 2009 at 8:31 pm
Предполагам, че всичко това се случва заради Първа инвестиционна банка…
March 20, 2009 at 12:11 am
Естествено, че е отлична идея да чуем съда по въпроса.
April 2, 2009 at 5:59 pm
Да, и аз се сетих за Първа Инвестиционна, как й разказаха играта с един слух в bgmamma сайта, и стана self-fulfilling prophecy. И сега пишат по форумите, че от високо ниво в БНБ дочули за фалити на банки до месец-два. Може и да излезе истина обаче. От тази държава мога да очаквам всичко (най-вече подлости и гадости).
Затова и се махнах от там.
Как мислите, ще ме съдят ли, че понякога като пиша в интернет, наричам тази страна ‘бълХария’?
April 3, 2009 at 1:07 pm
Няма да ви съдят, но доставя ли ви радост? Страна и държава са различни неща.
April 4, 2009 at 9:58 am
Страна и държава са горе-долу еднакви неща: държавните мъже и жени опропастиха страната, прокудиха над милион българи в странство за 20 години – това си е белег на геноцид. Очевидно страната няма притегателна сила да задържи или да върне тези хора трайно. Отблъскваща сила, виж, има. Изключенията са млади идеалисти, които не познават страната/държавата, но ето какво им се случва:
http://btv.bg/videos/broadcast_video.pcgi?section_id=218&video_id=13086
Как ли ще свърши??
April 6, 2009 at 3:09 pm
Има няколко начина за защита, но тъй като не присъждат адвокатски хонорари за загубилата страна по такива дела, то и адвокатите не се заемат много.