Бивши сътрудници на Държавна сигурност няма да имат право да са в ръководството на парламента и на комисиите в Народното събрание. Текстът беше записан в правилника за работата на парламента, който народните представители обсъждат в момента.

Според Дневник, прието е по принцип още забраната да важи също за членове на делегациите, както и на комисиите по вътрешна сигурност, обществен ред и отбрана, за контрол на ДАНС, по външна политика и за контрол върху публичните финанси и еврофондовете.

В парламента са  обсъждали  противоконституционни ли са лустрационните  разпоредби.  По повод забраната в Закона  за радиото и телевизията Четин Казак се е изказал в пленарна зала, че забраната съществувала, защото  не  била оспорена пред КС.

Това, разбира се,  не е вярно, забраната е оспорвана – но без успех, вж Решение на  КС № 10/1999, според което  няма нарушение на Конституцията:

Служителите на бившата Държавна сигурност са били в определено служебно – трудово или договорно, положение с конкретен държавен орган – Държавна сигурност. Това положение не е идентично с лично и обществено положение по смисъла на чл. 6, ал. 2 от основния закон и не може да се определя като дискриминационен критерий, защото не съществува в изчерпателно изброените в чл. 6, ал. 2 критерии, гарантиращи равенството на всички граждани пред закона.
Неоснователно е позоваването на народните представители на принципа за презумпция за невиновност. В ЗРТ никъде не се визира и намек за вина в наказателноправен смисъл и по тази причина този аргумент в искането е ирелевантен. Неточно е и да се прави аналогия с част от мотивите по Решение № 2 от 1999 г. на Конституционния съд.
Ограничаване на правата на гражданите, извън изчерпателно изброените социални признаци в чл. 6, ал. 2 от Конституцията, са допустими, но с това и в най-малка степен не се нарушава Конституцията. В случая става въпрос за индивидуални ограничения, а презумпцията за липсата на ограничаващи обстоятелства се гарантира от Закона за достъпа до документите на бившата Държавна сигурност.
Законодателят с основание отказва на определена група хора да бъдат членове на НСРТ и на управителните съвети на БНР и БНТ, защото това се прави не като репресивна мярка, а в защита на обществения интерес. В тази насока следва да се посочи Решение № 18 от 1997 г., където Конституционният съд категорично е застанал на становището, че “Правото на едно лице да заема определена длъжност не е абсолютно по своя характер. То подлежи на различни ограничения от обективен и субективен характер, които произтичат от различни конституционни ценности и принципи.”