Общества в много тежки обстоятелства не са се разделяли с постигнатите равнища на защита на правата си. Днес – директен, неограничен достъп, утре?
December 9, 2009
December 9, 2009
Общества в много тежки обстоятелства не са се разделяли с постигнатите равнища на защита на правата си. Днес – директен, неограничен достъп, утре?
December 9, 2009 at 11:45 pm
Братска Русия показва на къде от утре. Казва, показва и наказва.
December 10, 2009 at 1:19 am
Тази година добре се видя секретните служби колко са секретни. Представям си несекретните.
December 10, 2009 at 3:43 am
Нели, да беше се включила малко в обсъждането на текста до Народното събрание?
Във “Фейсбук” има група: http://www.facebook.com/topic.php?uid=219184411208&topic=17020
December 10, 2009 at 10:46 am
Делян хубаво е написал: да се заличи от проекта достъпа до данни чрез интерфейс, да остане задължение на доставчика с кратък срок.
Не бива да се тръгва в тази посока, ако се отвори неясно врата за неограничен достъп, да не се изненадваме, че всеки ще минава.
December 10, 2009 at 12:08 pm
Ще си позволя тук да изразя една нетрадиционна позиция.
Писъците, че видите ли, ако се приеме един закон, щяло да последва “тотално” и “непрекъснато” “следене” “на всички български граждани” (съвсем преднамерено използвам кавички на толкова много места – малко по-долу ще стане ясно защо), са просто едни твърде емоционални приказки (с каквито, за съжаление, се ангажираха и хора, претендиращи да представляват уж сериозни организации).
Ако разсъждаваме по този начин, би трябвало да треперим в смъртен страх всеки път, когато по улицата преминава полицейска кола, както и всеки път, когато виждаме въоръжен с огнестрелно оръжие полицай.
Ако и в предишните исторически епохи всички са разсъждавали по начина, по който Вени днес си пише агитационните материали, полицията днес щеше да е още в каменния век. Полицията никога нямаше да получи автомобили и огнестрелно оръжие – защото при първата идея за това веднага някой като Вени щеше да скочи и да обясни на всички, че ако полицията се качи в автомобил, то ще последва тотално и непрекъснато прегазване на всички появили се по улиците невинни пешеходци, а ако полицията получи огнестрелно оръжие, то всички български граждани ще бъдат ежедневно и непрекъснато изпозастрелвани.
Както виждаме, нищо такова не се е случило и няма да се случи – нито в България, нито някъде другаде по света.
Светът все пак върви напред – и по същите причини, поради които някога конната полиция се е оказала недостатъчна, и е станало нужда да има и патрулни коли, така и днес патрулните коли се оказват недостатъчни и се налага да се ползват интерфейси. И в двата случая смисълът е един и същ – полицията да има възможност да се появи на мястото на престъплението (като “мястото” вече често е и дигитално) навреме – преди някой да е заличил следите. Именно затова е интерфейсът – защото в дигиталният свят заличаването на следите става по-бързо, отколкото във всички предишни светове.
December 10, 2009 at 12:24 pm
Господин Сирков: не трябва да се използват по-тежки мерки, отколкото са необходими, за постигане на целите.
Конституцията не позволява на МВР да нахлува във всеки дом (допълвам – или в данните за лична кореспонденция), да оглежда – и ако няма работа за МВР, да каже: О, пардон! – и да си излезе.
December 10, 2009 at 12:40 pm
Сравнението с “дом” е още един пример как с лекота приемаме за даденост нещо, което и технически, и фактически просто не е така.
Да, вече и в България много хора ползват компютър у дома си.
Когато обаче сте в Интернет, вие не сте си у дома – вие сте в Интернет. Всичко, което правите в Интернет, го правите “навън”, на “открито”. Интернет е място много по-обширно от вашия дом и затова няма как когато сте в Интернет, да сте у дома си.
December 10, 2009 at 1:21 pm
Дзверо : днес Русия, утре Китай, а след седмица … Серверна Корея
December 10, 2009 at 2:36 pm
Впрочем не знам дали сте забелязали, че докато се вълнуваме как полицията ще злоупотребява с възможностите, които ще й предостави закона, има вече доста примери, в които не полицията, а граждани споделят различни свои онлайн-случки и очакват, че от полицията (или от други органи) ще могат да направят нещо по въпроса.
Такъв е случаят и с журналиста Иво Инджев:
http://ivo.bg/2009/11/22/%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%B6%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82/
Иво Инджев получил в блога си коментар, който според него съдържа заплаха, и публикувайки в блога си е-мейл адреса и IP адреса на подателя (засега няма да коментарам дали Инджев е в правото си да постъпва така), отправя искане към министъра на вътрешните работи:
цитирам
“Господин Цветанов, ако сте искрен в онова, което казвате пред журналистите ( а чрез тях- пред обществото), вие също можете да разпоредите проверка на автентичността на горната заплаха към един журналист и да не чакате прокуратурата.”
И забележете как реагират гражданите в коментарите си под този постинг!
Без да чакат каквото и да било съдебно или друго разрешение, самите граждани (или поне 4-5 от тях) започват да правят собствено разследване : почват да проверяват какъв е този IP адрес, от Варна ли е, от Плевен ли е, от Долни Дъбник ли е…
December 10, 2009 at 4:09 pm
Любо,
много хубав пример си дал с Иво Инджев.
И още по-добре е, че гражданите били реагирали.
А защо Иво не е пратил жалба до прокуратурата – над този въпрос замислял ли си се?
Изобщо, ставаш не просто смешен, а направо на моменти жалък с примерите си.
Сериозни хора ти отговаряме сериозно, но ти не подхващаш. И продължаваш да дрънкаш врели-некипели, като това за компютърът, че не ти бил вкъщи. Ами вкъщи ти е. И какво правиш с него си е твоя работа. И понеже обичаш примери, ето ти още един:
В България хората се отнасят с подозрение (меко казано) и с презрение към гей и болните от HIV. Ако човек е такъв, нормално е да не иска другите да го знаят. Но ако някой го гледа какво прави в Интернет, той ще го узнае много бързо. След което информацията за него може а) да изтече в Интернет или б) да бъде използвана, за да го накарат да върши нещо против волята си. И, според теб, това е нормално.
December 10, 2009 at 4:11 pm
Но да престана с примерите, защото те са безброй:
по-важното е друго – Конституцията е казала, че следене на съобщенията може да има САМО за тежки престъпления. МВР предлага това да е за престъпления, които се наказват с лишаване от свобода от две или повече години. Да, но ТЕЖКИ са тези, които се наказват с лишаване от свобода за повече от пет години.
2 < 5, това поне можеш да разбереш, нали?
Или Конституцията нищо не значи за теб, а в такъв случай няма, ама наистина няма смисъл да се говори повече с теб.
December 10, 2009 at 4:11 pm
Г-н Сирков, много добре показахте, че моя “дом” не е мой дом щом е позициониран глобално от GPS-а на телефона ми.
Мнението Ви е нетрадиционно по отношение на Европейската директива и си е съвсем традиционно за МВР. Моето мнение пък е да не влизаме в числото на държавите, въвели полицейски интерфейс без гаранции за злоупотреба.
December 10, 2009 at 6:21 pm
Първо нека отговоря на Вени (който навярно иска да накара хората да си помислят, че някой може през компютъра да им направи тест за HIV без те да усетят
Тъй като Вени обича да чете Конституцията, нека му припомня:
не само в настоящата (в член Чл. 34, където е записано “Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени”)
но и в Конституцията на Княжество България (Приета на 16.04.1879)
има подобен член
“77. Частни писма и частни телеграфически депеши съставятъ тайна и се броятъ неприкосновенни. Отговорността на длъжностните лица за нарушение тайната на писма и депеши ще се определи по особенъ законъ.”
По този повод Вени сега се вълнува, че полицията (в която според него “обществото няма доверие”), щяла да научава от кого и до кого се изпраща електронна поща. Нека само да припомня: обществото и преди да съществува електронна поща, винаги е било напълно наясно, че от кого и до кого се изпраща дадена кореспонденция винаги може да се види поне от няколко служители в съответната пощенска станция (а
често – и не само в една станция). И това не е спирало мнозинството от гражданите да си пращат и да си получават писмата. Нещо повече: част от гражданите ползваха и услугата “телеграма”, при която и съдържанието на съответната кореспондеция ставаше известно на пощенските служители. По този начин, по логиката на Вени, се оказва, че същите граждани, които преди са имали доверие дори и в най-ниско поставените пощенски служители, днес нямат доверие в полицията…
Въпросното “проследяване” както обича да го нарича Вени, не засяга граждани – засяга устройства.
Припомням (за Вени и за всички останали): Конституцията не предвижда задължение гражданите да ползват, да носят със себе си (или да се придвижват заедно с) устройства, които биха могли да застрашат техните лични данни.
Гражданите сами взимат решението кога и кои такива устройства да ползват.
Всъщност гражданите и преди, и сега ясно съзнават, че всички възможни технически средства за прехвърляне на информация те самите ги ползват на свой риск.
Това важи и днес. Погледнете “Условията за ползване” дори във Фейсбук:
http://www.facebook.com/terms.php
Date of Last Revision: August 28, 2009
Цитирам
“WE TRY TO KEEP FACEBOOK UP, BUG-FREE, AND SAFE, BUT YOU USE IT AT YOUR OWN RISK”
(Те самите – собствениците на Фейсбук – са го написали с такива големи букви, не аз)
Така че който има нещо да крие, да си го крие някъде другаде, а не в Интернет.
А примерът, който дадох с Иво Инджев, съдържа в себе си много повече проблеми, които обаче са видими само за действително сериозни хора, а не за Вени.
December 10, 2009 at 6:35 pm
Любо, смешен си, вече ти го казах, не продължавай да задълбочаваш тази си характеристика. Като цитираш чл. 34, ал. 1, защо не прочетеш и по-нататък? ал (2) “Изключения от това правило се допускат само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления.”
Да не говорим това, че ти си мислиш, че АЗ се вълнувам. Иска ти се, но за твое най-голямо разочарование, като мен мислят още около 2600 души в групата във “Фейсбук”. А досега освен теб и няколко полицаи, не съм чул някой друг да е толкова пламенен защитник на прогнили тези.
И пак за твоите сравнения – да сравняваш Facebook с Конституцията – ей, Богу, признавам си, че не очаквах да стигнеш чак толкова ниско
Не ми е много ясно като какъв го даваш в този форум – сериозен читател или клоун, като в цирка?
December 10, 2009 at 10:53 pm
Ако ще си говорим за групи във Фейсбук, ето ти малко конкретна информация, за да се ориентираш къде точно стоиш ти с онези близо 3000 души в “групата във “Фейсбук””:
http://www.facebook.com/group.php?gid=195767311525
Група “За отваряне на парка на Военна академия” – 1 351 участници.
(Обърни внимание, че това е група, застъпваща се за решаването на локален въпрос, който дори не засяга всички жители на София, а само малка част от тях)
Да не говорим за:
http://www.facebook.com/group.php?gid=206611583775
Група “АЗ СЪМ ПРОТИВ ИЗГРАЖДАНЕТО НА ПАМЕТНИК НА ТУРСКИЯ ВОЙН В БЪЛГАРИЯ !”
Участват: 118 151 души
Виж също групата:
http://www.facebook.com/group.php?gid=135676291040
“Да подарим безвъзмездно 1 милион цигани на щатите по случай 4 юли”
Участват: 24 318 души
А защо цитирам общите условия на Фейсбук, мисля, че стана съвсем ясно: когато един гражданин сам се отказва от зашитата на неговите лични данни и кореспонденция (приемайки Условията за ползване на Фейсбук), всякакви други защити, дори и Конституционни, губят всякаква сила и смисъл.
December 11, 2009 at 1:23 am
Като се замислиш, нито националния социализъм на Хитлер, нито живковия комунизъм са били строеве, в които хората са живели в хаос и анархия. Напротив, били са законово доста уредени. Просто е имало хиляди лоши практики, породени от хиляди вратички и изключения в законите. Изменението в ЗЕС е стъпка в тази посока.
Примери:
- Пътният трафик, който се регулира от опълномощени полицаи по методиката 20 лева и за-колеги-може-всичко, стига да няма смърт. Свръх права и липса на контрол (също като в новия ЗЕС)
- Видеонаблюдението по шосетата, което създава куп рушветчийски практики. Че ги има – трябва да ги има, защото цели съсловия игнорират камерите, все едно ги няма (свръх права, нарушения на гражданските права, липса на контрол, също като в ЗЕС).
- Народния съд. Дребни лоши практики, някои изключения, свръх права, хиляди убити.
- Концлагерите. Обичам да давам този пример за хората, които си мислят, че лагерите и депортиранията без съд и присъда са били кратковременна лоша практика от 50-те години: http://hasenchik.net/?p=81 Защо са се получили? Малки вратички в някой закон, замаскирани с ясното съзнание как ще се ползват и после използвани до безобразие при пълна липса на контрол.
- Извращенията в армията. Наборната служба съществува допреди няколко години и само доказва свръхвластта върху личността и липсата на контрол до какво водят.
- Всички заменки, обществени поръчки, Сапард, Фар и т.н. – свръхвласт и липса на контрол.
- Побоищата в МВР, изнасилвания с цел “разработване на лица”, 1 милион агенти на ДС – зад всяко такова нещо стои малка дупчица в някой закон, използвана хиляда пъти или милион пъти в продължение на десетилетия.
Демокрацията е създадна СРЕЩУ свръхконцентрацията на власт и ЗА това всяка власт върху други хора да подлежи на контрол. Създадена е да уважава личния живот. За това парламентът е от 240 души, не от 1 диктатор Бойко – умния пожарникар, с голям опит в “ранния охранителен бизнес”, дето после влезе като състав в НПК.
Особено страшно е, че борбата срещу демокрацията не е само в България и нашите глупаци “изпълняват директиви”.
А ето описано прекрасно, още преди 65 години, как точно се злоупотребява с изменения в правилата, с “превода на директивите” от човешки на свински език:
http://www.chitanka.info/lib/text/4626
Това е “Фермата” на Оруел.
December 11, 2009 at 9:42 am
Любо,
както вече уточнихме, излагаш се. Говорихме не за Фейсбук, а за ал. 2 на чл. 34.
Но ти упорито я отбягваш, което е разбираемо. Неразбираемо е само защо си мислиш, че като я отбягваш тя ще изчезне ли, що ли?
December 11, 2009 at 10:07 am
Няма проблем, Вени, ако искаш говори си за ал.2 на чл. 34 с когото си искаш: говори и със собствениците на Фейсбук, ако желаеш.
Или ако смяташ, че Фейсбук действа в нарушение на Конституцията, можеш да отправиш искане до съда да забрани ползването на Фейсбук на територията на България.
Изобщо имаш много възможности да действаш в предпочитаната от теб насока на мислене…
December 12, 2009 at 12:29 pm
Ех, Любо, Любо… Колко мъка има по света. Виждаш, че не можеш да излезеш от ситуацията с чест, но задълбаваш все повече и повече… Жалко е, ако не разбираш, че тезата ти “за” подслушването в нарушение на Конституцията е незащитима.
Още по-жалко е, ако го разбираш, но продължаваш да пишеш в същия дух.
December 12, 2009 at 2:09 pm
Вени, за разлика от теб, аз не си служа с лесни лозунги, взети наготово – аз защитавам позиция, която си е моя, и която съм убеден, че с течение на времето ще заемат все повече хора.
Има “свобода” и Свобода. Има “свобода” на дребно – това е свободата, на която съвсем искрено се наслаждават мнозина в Интернет, които смятат, че да напсуваш полицията, президента или изобщо който и да било друг, и след това да не ти пука – това е висшата форма на “свобода”. Тези хиляди хора смятат, че “истинската” свобода е и в това – да можеш “успешно” да се укриеш от МВР дори и когато нямаш никаква нужда от това – а да го направиш просто ей тъй, защото е много забавно да си играеш на криеница.
Докато всъщност истинската, действително голяма Свобода, с която разполага не само отделният индивид, но и целият народ, се състои в нещо съвсем друго: да можеш да си устроиш работите навсякъде – и в семейството, и на улицата, и дори в целия град, и дори в цялата си държава – и то така да си устроиш работите, че да трябва престъпниците да мислят как и къде да се крият (а не ти самият да се гордееш, че си успял да се укриеш от собствената си държава и “свободно” да си въобразяваш, че именно това ти е най-голямата гаранция, че ще успееш пак така индивидуално да се укриеш и от престъпниците…).
Ако смяташ, че полицията не заслужава доверие, то значи престъпниците са заслужили твоето доверие в по-голяма степен. Добре, остави тогава престъпниците да си живеят спокойно в страна, в която полицията не може да открие дори теб, когато не се криеш, та какво остава да открие професионалния престъпник, който старателно се укрива след като е извършил престъпление спрямо теб…
Как си представяме предстоящото развитие на света? Изглежда доста хора смятат, че гражданинът трябва все повече да се затваря в някаква черупка, и да не се подава навън, от страх, че престъпника ще го спипа по личните данни?
Как точно ще се извършва борбата с престъпността? От кого? От самия гражданин, който ще е в състояние “постоянно” да си опазва “целите” лични данни? И който ще може единствено да се надява, че поради това престъпниците ще го подминат и ще ударят друга жертва? Това ли е начинът да се попречи на престъпниците да си извършват престъпленията?
Най-сигурният начин за защита е точно обратният – не да се криеш в черупка, а да си максимално открит и публичен. Гражданинът няма как да се надпреварва с престъпника на негова територия. Гражданинът и да иска, не може да бъде по-потаен от престъпника – това е обречена стратегия.
Решението е в другата посока – към повече собствена откритост и публичност.
December 12, 2009 at 2:50 pm
Любо,
сега вече разбрах към какво се стремиш. Това е било постигнато на два пъти в миналия век – през 30-е години в Германия и през времето на Народна република България, след като “враговете на революцията” са били вкарани, пребити, а мнозина – и убити – в Белене.
Идеята за малката и голямата свобода е нещо като кавър версия малката и голямата правда на др. Живков.
Много се радвам, че си направи труда да опишеш толкова подробно мислите си – сега вече не само за мен, но и за всеки друг ще е ясно какво те мъчи.
Вътрешното противоречие в думите ти е лесно видимо за всеки, освен, може би, за теб.
Благодаря ти за коментара.
Ще си го сложа като bookmark, за да мога да препращам хората насам – да четат и да размишляват.
December 14, 2009 at 3:17 pm
Ето едно подробно мнение от юрист:
http://ognyanov.wordpress.com/2009/12/14/%d0%bf%d0%be%d0%b4%d1%81%d0%bb%d1%83%d1%88%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%b2-%d0%b8%d0%bd%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%b5%d1%82-%d0%bc%d0%b8%d1%82%d0%be%d0%b2%d0%b5-%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b5/
Само два цитата ще дам тук:
“”
Причината за съществуване на горните митове се корени отчасти както в писането на законите „на парче“, така и в тяхното четене по същия начин.
“”
и
“”
Защо е необходимо да има такъв дуалистичен режим при предоставяне на една и съща по същността си услуга според това дали я предоставя предприятие, вписано в регистъра на КРС или не, остава неясно. Ясно е, обаче, че не ЗЕС отваря вратата за получаване на трафични данни за електронна поща, например – ЗЕС по-скоро създава рамка и ограничения в тази посока. Без разпоредбите на ЗЕС трафични данни ще могат да се искат директно от всеки полицейски инспектор с полицейско разпореждане по реда на ЗМВР, и директното позововаване на Конституцията на РБ и ЕКПЧ надали ще помогне много в хилядите случаи, в които данни се искат и ще се искат.
“”
December 16, 2009 at 7:57 pm
Най-коректната до момента дискусия по проектозакона за промени в ЗЕС:
Предаването “Челюсти” (15.12.2009 г.) 15 Декември 2009 | “За и против достъпа на МВР до телефонната ни и интернет кореспонденция.”
Дискусия между Ал. Кашъмов (Програма “Достъп до Информация”) и Благородна Макева (МВР)
http://kalendar.novatv.bg/bg/videos/view/2016/
December 17, 2009 at 11:34 am
Любо, защо биеш отбой? Аз мислех, че най-коректната е тази тук, в която ти ни запознаваш с мнението си за голямата и малката свобода…
December 17, 2009 at 12:24 pm
Вени, публикувах и тук линк към
http://kalendar.novatv.bg/bg/videos/view/2016/
тъй като действително тази дискусия разкрива повече подробности около промените в закона ЗЕС, отколкото ти и други, които които застъпват твоите виждания, сте склонни да разкривате пред публиката.
December 17, 2009 at 12:30 pm
Любо, нещо си се объркал – ПДИ е против използването на интерфейс, против намаляването на долната граница от пет на две години и т.н.
Не е въпросът какво ние разкриваме, а какво ти подкрепяш. Щом вече сочиш ПДИ като авторитетен източник, тогава е крайно време и да се откажеш от идеята си, че безконтролното подслушване е нещо хубаво.
December 17, 2009 at 1:43 pm
Вени, съвсем ясно става, че не си гледал предаването, към което давам линк:
http://kalendar.novatv.bg/bg/videos/view/2016/
Когато го изгледаш, тогава пак ела да си говорим.
Не съм казвал, че ПДИ е авторитетен източник, а написах, че до момента това е най-коректната дискусия по проектозакона за промени в ЗЕС – и имах предвид позициите и на двамата дискутиращи, а също и на водещата.
December 18, 2009 at 12:35 pm
Нели,
Извинявай, че се увлякох в разговор с троловете, които ти напълниха блога с коментари. Във “Фейсбук” намерих удобно меню “mark as irrelevant”, което върши работа, а при теб – ще си те чета в блогосферата на “Капитал”, така няма да си губя времето с четене на тролски недомислици.
Весели празници!
December 18, 2009 at 8:41 pm
Весели празници и надежда.
December 18, 2009 at 11:47 pm
Годината действително приключва добре.
Човекът, който в стремежа си да ме принуди да се откажа от заеманата от мен позиция (а това беше моята позиция в
защита на действителната гражданска свобода), човекът, който през тази година на няколко пъти се впускаше в безсилни
изявления, че съм “се изложил”, че ставам “смешен” и т.н., на края на годината изглежда проумя, че по-скоро той
самият е постъпвал неразумно – и дори си го призна малко по-горе.
Така че сега вече и аз мога да пожелая на всички читатели на този блог (да, включително и на Вени Марковски)
весели празници и Честита нова 2010 година – годината на интерфейсите, на референдумите и на истинската свобода на
гражданите !
December 22, 2009 at 1:51 pm
Свирков, радостта ти ще продължи кратко. Скоро ще обявят за незаконно такъв вид подслушване и следене на трафика в целия ЕС.
July 9, 2010 at 11:36 am
@Любомир Сирков: Не мога да отрека – човек, който иска свободна държава, трябва да разчита на полицията, а не на престъпниците.
Но това е възможно само ако полицията не е по-опасна за свободата, и/или по-престъпна от престъпниците. Ако например разчиташ на социалистическата милиция да опази свободата ти на словото, няма да се получи.
Подобен е проблемът с днешната българска полиция. За последните 10 години съм страдал от престъпление веднъж – обраха ми колата. (След което полицията отказа да разследва.) Но съм бил изнудван за рушвет от катаджии десетки пъти. Тоест, от моя опит, полицията е далеч по-опасна за гражданите, отколкото престъпността – тоест, престъпната вреда от нея е много по-голяма, отколкото тази от официалната престъпност.
В същото време, ползата от полицията срещу престъпността е далеч под необходимата, и реално възможната. И тъй като ползата от полицията е предотвратяването на вредите от престъпността, а те са много по-малки от вредите от полицията, то в сферата на престъпността ползата от полицията е много по-малка от вредата от нея.
При това положение, абстрактен теоретик би могъл да мисли как нещата би трябвало да бъдат. Човек, който живее в реалния свят, обаче е принуден да вземе мерки – а именно, да смята полицията за свой по-опасен враг от престъпността.
Отвратително е да трябва да го кажеш. (Още повече защото в полицията все още има и свестни хора, които се мъчат да са полезни. Те не заслужават такова определение.) Уви, реалността обаче е такава.
December 22, 2010 at 2:16 pm
Григор, едно е да правиш едни или други констатации (че полицията е такава или онакава – в това ти си достатъчно силен) – друго е да отидеш и малко по-нататък, а именно: да предложиш изход от ситуацията (подобно намерение напълно липсва в написаното от теб).
Това, че си бил “изнудван за рушвет от катаджии десетки пъти”, го приемам, че е факт. Факт е обаче и друго: че ако искаш нещо да се промени, трябва не да чакаш това да се случи “десетки пъти”, и тогава да го споделиш един път (и то тук, където това няма особена стойност) – вместо това трябва съотношението да е обратното: още след първото “изнудване за рушвет” да съобщиш за това – а ако се налага, след това и “десетки пъти” на десетки различни места да съобщаваш за този един единствен случай – това е начина, няма друг.
Ако според теб “вредите от престъпността” са много по-малки от “вредите от полицията”, то според мнозинството от хората у нас (а и съответните институции в ЕС и по света) са на точно обратното мнение.
Но, погледнато в по-общ план, би трябвало да си наясно, че каквото и да е моментното съотношение между това, което ти наричаш “вредите от престъпността” и “вредите от полицията”, то и престъпността, и полицията няма как просто ей-така да “изчезнат”.
Колкото и да си убеден, че “полицията е по-опасен враг от престъпността”, това просто не е истина. По простата причина, че дори и по твоя преценка в една или друга конкретна ситуация полицията да изглежда като “Врагът”, то престъпността е отявлев враг на гражданина не в една или друга конкретна ситуация – а винаги.