[Бойка]
Станишев обяснил в интервю, че докато бил премиер, имало много сериозен лобистки натиск за либерализация на законодателството за ГМО.
Такива признания винаги са интересни. Защо тази либерализация вече е пред второ четене , за Монсанто и откъде идва натискът.
February 1, 2010 at 6:03 pm
То това правителство в коя ли сфера има “ясна политика какво да прави”???
February 1, 2010 at 7:47 pm
Това май е поредната паника, която разни уж много загрижени хора се опитват да ни пробутат като много важна…
Досега не съм имал възможност да чуя и видя човек, който може ясно да обясни в какво точно се изразява “доказаната вреда” от ГМО (имам предвид принципно, а не вредата от конкретни сортове, която подлежи на конкретно доказване)
Напоследък из Интернет човек трябва да изчете стотици страници общи приказки, написани от разни силно загрижени организации, за да може евентуално и да стигне накрая до някаква откъслечна действително конкретна информация – от типа на това, че един единствен конкретен сорт царевица – МОN810 – вече е бил забранен в – представете си – цели 6 страни-членки на ЕС… И нищо повече! Всичко останало са най-разнообразни общи приказки!
Е, добре, съгласен съм, че ако някой зъл гений реши да създаде определен тип организъм специално с цел да навреди някому, почти сигурно е, че ще успее (но в такъв случай никакви наши тукашни закони, лицензи, сертификати и др., либерализирани или не дотам, няма да успеят да предотвратят това).
Изглежда тук отново се сблъскваме с нагласата, според която всичко РАЗЛИЧНО е непременно злонамерено, вредно, лошо. Просто в случая “различното” са организмите с непознати досега гени.
Трябва да имаме малко повече доверие в способността на човека (и на човечеството) да се приспособява. Колкото и да са различни гените на тези нови организми от гените на тези, с които ние до момента сме свикнали, нека не забравяме, че и в предишни епохи ние тук в Европа вече сме преживявали подобен биологичен “сблъсък” с организми с непознати за нас гени.
Достатъчно е да си припомним ако не друго, то поне как след откриването на Америка в Европа навлизат различни нови за времето си земеделски култури – картофи, домати, чушки, царевица – всичко това са били организми с гени, различни от тези на организмите, които европейците са били свикнали да консумират дотогава…
И днес какъв е резултатът ? В момента толкова много ли страдаме от факта, че сме яли и продължаваме да ядем тези толкова “различни” чушки, домати, царевица, картофи?
February 7, 2010 at 2:22 pm
Любомир Сирков каза: “Е, добре, съгласен съм, че ако някой зъл гений реши да създаде определен тип организъм специално с цел да навреди някому, почти сигурно е, че ще успее (но в такъв случай никакви наши тукашни закони, лицензи, сертификати и др., либерализирани или не дотам, няма да успеят да предотвратят това).”
Поне можем да затрудним определения зъл гений максимално, за да му се наложи да се потруди повечко. Току-виж се отказал, защото не си струва усилието.
Щом искаш информация – ето ти. С конкретни факти, дати и имена. С какво вреди ГМО:
http://209.85.135.132/search?q=cache:KKmI80EmYKkJ:zachistihrani.blog.bg/politika/2009/12/29/gmo-zaplaha-za-chovechestvoto.463318+%D1%84%D0%B8%D1%80%D0%BC%D0%B8+%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8+%D0%93%D0%9C%D0%9E&cd=11&hl=bg&ct=clnk&gl=bg
Светът според Монсанто:
http://zonafilmi.com/details.php?movie=7577
February 9, 2010 at 4:11 pm
Европейските институции обаче – и то специализираните, експертни органи – имат вече трайна практика да отхвърлят всякакви заявления за вреда от ГМО, виж например последното решение на европейския орган по безопасност на храните:
http://www.efsa.europa.eu/en/scdocs/scdoc/1500.htm
March 10, 2010 at 1:19 pm
Сирков,
Това не е “трайна практика”, а становище по конкретен казус. При това чисто становище, в което ясно са указани границите му:
“Socio-economic aspects related to the cultivation of GM plants and the coexistence between cropping systems fall outside the remit of EFSA, and are not addressed in this scientific opinion.”
Логиката на това отхвърляне е такава:
“unless GM crops are planted for environmental studies there is no proof to stop their planting”
http://www.testbiotech.org/node/299
Иначе казано, трябва да чакаме да се случи бедствие, за да оценим дали то е вредно, или не. Забавно
Между другото, агресивното/подмолното лобиране за ГМО също влиза в рамките на “социално-икономическите аспекти” на проблема. Доколко засегнат от лобистки интереси и преливания от едната към другата страна и обратно много добре знаем за американската FDA.
Наскоро започнахме да разбираме, че при EFSA нещата не звучат много по-различно:
http://www.corporateeurope.org/agrofuels/content/2010/01/revolving-doors-efsa-and-syngenta
March 12, 2010 at 1:07 pm
Моят опонент по-горе (който изглежда продължава да смята, че анонимността му го прави по-убедителен) се опитва да обори заключенията на официалния европейски орган по безопасност на храните – http://www.efsa.europa.eu –
като цитира мнението на някакъв “Institute for Independent Impact Assessment of Biotechnology”.
Доколко “независим” е един такъв “институт” става ясно от името на неговия изпълнителен директор – Christoph Then – който е известен като активист на Greenpeace, и едва сравнително отскоро е започнал да публикува своите становища не от името на тази организация, а под етикета на отделен, уж “независим”, институт.
Но дори това не е най-важното в случая. Любопитно е, че същият Christoph Then е и съавтор на мащабно изследване, проведено от Greenpeace през 2007 г., при което са проучени общо 619 проби от листа на генно-модифицирани царевични растения, взети от 12 земеделски площи в Германия и Испания.
Резултатите могат да се прочетат тук:
http://www.ifrik.org/how-much-bt-toxin-do-genetically-engineered-mon810-maize-plants-actually-produce
А пълният доклад (27 страници) – тук
http://www.ifrik.org/files-ifrik/Greenpeace_Btcontent_2007.pdf
Забележителното в това изследване е, че служителите на Greenpeace признават, че пробите, които те самите са събрали и анализирали, съдържат “изненадващо ниски” количества от токсина Bt (заради който всъщност се провежда и самото изследване) – толкова ниски, че са дори значително (в пъти!) по-ниски от официално обявените от Монсанто в тяхната заявка за одобряване на тази култура (MON810)…
Разбира се, дори и този факт, ако заемем пристрастна позиция, може да бъде тълкуван не в полза на безопасността на ГМО, а … във вреда на съответната фирма-производител на семената.
И точно това прави и Greenpeace – за да оправдаят “ползата” от своето изследване, в доклада си Greenpeace наблягат на факта, че се наблюдават значителни разлики между в нивата на този токсин в различните растения, включително и сред тези, отглеждани на една и съща площ… И тъй като не можело да се обясни на какво се дължат тези вариации, Greenpeace правят извода, че “комерсиалното отглеждане на тази култура трябва да бъде спряно”.
Каква е поуката от цялата тази история?
Дори и без да навлизаме в подробности от друго изследване пак на същия сорт царевица
http://www.gmo-safety.eu/en/news/568.docu.html
което е проведено не върху една, а върху три последователни реколти и показва много по-малки вариации от “установените” от Greenpeace, би трябвало да ни стане ясно, че:
Първо: нещата обикновено са по-сложни, отколкото изглеждат (особено в бързо-развиващи се – по света, не у нас – области като биотехнологиите).
Второ: да, икономически интереси неминуемо действат (това е неизбежно) – но това, което не трябва да забравяме, е, че тези икономически интереси никога не са еднопосочни.
Да, сигурно има корпоративен натиск да се одобряват едни или други ГМ-култури. Това обаче не означава, че няма и натиск в обратна посока (да се пречи на одобряването дори и на доказано безопасни култури) – и този натиск отново е мотивиран от чисто финансови интереси: това е съвсем естествено, все пак живеем в епоха на свободен пазар и конкуренция. За да спечелят едни фирми повишен пазарен дял, трябва други фирми да го загубят. Всяка фирма има конкуренти – които, когато не успяват да се преборят с нея с пазарни средства, се опитват да й навредят по какъвто намерят друг начин… И сплашването на населението е един от най-успешните похвати. (Защото е доказано, че сплашване се постига с много по-малко вложени усилия и средства. Обратният процес – за който няма точен термин, но можем да го наречем “възстановяване на необременено от страхове обществено съзнание” – за съжаление изисква много повече усилия… И едно вече сплашено общество често няма волята да положи именно такива усилия!)
April 23, 2010 at 5:13 pm
Темата е доста сложна за да се анализира без да са предоставени точни данни от изследвания за по-дълъг период. В такива случаи рисковото поведение може да доведе до непоправими последици. Доказателства са проблемите с екологията, с военните технологии, специализирането в химическата промишленост. Изчакването не е вредно защото понякога “прогресът”, свързан с повишаване на жизнения стандарт или научни постижения, може да се плаща с големи лихви.