Viacom v YouTube – хубаво дело за един милиард долара. Viacom съди YouTube за нарушение на права. Защитата на Google, а също и проф. Лесиг още през 2007 в началото на делото казаха, че не може да се работи с предварителен мониторинг на всеки клип.
NYT проследява развитието на делото до 2010. Новината от вчера е, че има решение на федерален съдия, според което Google/ YouTube не носи отговорност за съдържание, генерирано от потребителите, ако се съобразява с този закон (или с “DMCA 512(c) safe harbor”). Viacom ще обжалва.
Според експерти, решението в полза на YouTube показва, че американската система с нотификациите действа ефективно. YouTube има право и възможност за контрол, но не и преди носителите на права да изпратят конкретна информация за какво предполагаемо нарушение става дума.
А тук Читанката я “разбиват”, “удрят”, “ликвидират” и “унищожават”. Така прекратяват достъпа включително до съдържание, което е за публичния домейн – и вече е положен труд да се цифровизира.
Впрочем идеите на Лорънс Лесиг за свободното съдържание и свободната култура са провокирани от удивлението на един баща, че децата му не са чели основни произведения от американската литература, и сблъсъка му с американското авторско право, когато решава да качи произведенията в интернет. Точно тогава срокът на защита на авторското право в САЩ е удължен не без натиск от страна на големите производители на съдържание (Дисни) – и Лесиг обявява известната си война на Мики Маус. Накратко, големите печелят, Лесиг губи битката, бащите чакат да изтече новият срок.
Вижда се, бизнес интересите са едно, а общественият интерес от достъпно цифрово съдържание - друго. Държавата трябва да си дава сметка какво точно разбива, като разбива Читанката. Колекцията може да се развива (1) през отвореното съдържание и (2) през подкрепата за уреждане на някои права. Има най-различни идеи (Григор , Вени).
Иначе – вярно – ще заприлича на 451 по Фаренхайт.
June 25, 2010 at 3:50 pm
Да, това беше много голям гаф! Дано да са го разбрали…
June 25, 2010 at 4:16 pm
Да се правят каквито и да било аналогии между YouTube и Читанка.инфо е просто смешно.
Първо, за разлика от Читанка.инфо, YouTube има ясни и публично известни собственици – т.е. хора, които са се съгласили да поемат отговорност. (И които действително я носят тази отговорност.)
Второ, YouTube има ясни и публично оповестени собствени правила за качване на съдържание от потребители – каквито правила в Читанка.инфо няма. (Никога не е имало и изглежда никога не се е и предвиждало да има.)
Освен тези принципни разлики, съществува и друга, много голяма практическа разлика – докато YouTube все пак действително реагира на искания от страна на държатели на права за сваляне на едно или друго съдържание, то за Читанка.инфо няма никакви данни да е реагирала положително на такива искания.
(Ако някой все още не е узнал – до акцията на ГДБОП срещу Читанка.инфо се е стигнало след като в продължение на повече от 2 години Асоциация “Българска книга” се е опитвала по различни други начини да поиска от Читанка.инфо премахване на конкретни произведения с авторски права)
Това са огромните и ясно видими разлики между YouTube и Читанка.инфо – и те не са в полза на Читанка.инфо.
Вайканията, че чрез акцията срещу Читанка.инфо се “прекратява достъпа вкючително до съдържание, което е за публичния домейн”, са неоснователни – ако едно съдържание е в публичен домейн, то ще може да се разпространява и занапред и по други начини, а не непременно през Читанка.инфо. Съдържанието в публичния домейн тук не е “изгорено” (както смятат някои чели-недочели “451 по Фаренхайт”), то си съществува в дигитален вид.
Нищо не може да отмени правото на авторите да определят как, къде и в какъв вид да се разпространява едно тяхно произведение. Ако не признаваме това право, рискуваме и на нас самите в други случаи да не ни бъдат признати аналогични съвсем елементарни права.
June 25, 2010 at 8:25 pm
Прочетете този материал, господин Сирков. Авторите са последните, които имат каквито и да е права върху произведението си.
http://eneya.wordpress.com/2010/06/25/questions-and-answer/
June 25, 2010 at 8:38 pm
Господин Сираков, не повтаряйте лъжи и дезинформация – от “Моята библиотека” в периода на съществуването и са свалени доста текстове по искане на издателствата (бил съм личен свидетел).
Иначе сте съвсем прав – между “YouTube” и “Моята библиотека” има съществена разлика – в “YouTube” по-голяма част от нещата нарушават нечии права, а в “Моя библиотека” (и то под въпрос) те са били не повече от 20-30%.
И изобщо не става дума за вайкане, става въпрос за неадекватен подход на държавни органи и асоциация, която би трябвало да се занимава и с просвещение.
June 25, 2010 at 10:17 pm
@ Любомир Сирков, Вие казвате:
“Нищо не може да отмени правото на авторите да определят как, къде и в какъв вид да се разпространява едно тяхно произведение.”
Авторите не определят тези неща! Това се определя от издателите и разпространителите.
Наистина, прочетете материала на Енея, ще ви се изяснят много неща.
За авторите е важно книгите им да се четат и хората да знаят за тях.
June 26, 2010 at 12:03 am
Колеги, не се хабете да обяснявате на Любо Сирков каквото и да е – вижте какво мисли той по темата в блога на Нели, тук: http://nellyo.wordpress.com/2009/12/09/data_retention-3/#comment-7155
При това, забележете, че той приема за верни всички факти, предоставени от МВР, което само по себе си е наивно. Естествено е, че МВР ще иска да манипулира фактите, защото сегашното МВР никога не си е признало, че може да сгреши. Щом са разбили “група хакери”, значи те СА група хакери. Точка! А хора като Любо само могат да ръкопляскат на подобни изцепки.
June 26, 2010 at 12:21 am
Г-жо Огнянова, за мен е чест да ви познавам.
Г-н Любомир Сирков, в публично интервю човек от АБК изказа твърдение, че никакви опити не са правени за връзка с читанка.инфо. Или тогава е било излъгано или сега. Съгласна съм, че темата е спорна, че авторското право е важно и нужно, че трябва да има адекватност, но не понасям хората да бъдат третирани като малоумни. Или АБК е правило опити за свързване или не е.
Или АБК са отваряли сайта на читанка и са писали имейли/писали във форума на сайта или не са.
Каквото и да е, моля ви, нека информацията да не се променя пред петнадесет минути. Ако все още в самото АБК не е изяснена темата, най-малкото, което може да се направи да се синхронизират твърденията.
Третирането на публиката като малоумни и по-лошо, като неспособни да отворят гугъл и да прегледат запис на интервюто във в-к Новинар и да видят както точно се е казало, показва не просто неуважение към публиката, показва пълна неадекватност по заемането на позиция по дадена тема.
Моите уважения, но за пореден път питам – има ли заведено дело?
Защо до този момент нито един правист, който представлява АБК не е излязъл с изявление как точно онлайн библиотеката нарушава закона?
Защо не са представени доказателства за тези загуби?
Това не е заяждане, това са елементарни въпроси, които биха доказали, че действията на АБК и ГДБОП са били оправдани и не са в разрез със закона.
Колкото до youtube, вярно е, читанката и споменатият сайт нямат нищо общо в смисъла, в който вие го разбирате, но аналогията, която дава Н.О. е малко по-различна.
Авторите много, много рядко имат контрол какво се случва с книгите им. Примери може да видите в цитирана публикация, но също така може да намерите из десетки интервюта на български автори публикувани през последните 15 години в много български списния, вестници и сайтове. Още не бях завършила средното си образование, когато съм чела разкази на автори, които се оплакват как нямат никакъв контрол над това какво се случва с текстовете им. Така че моля ви, спорете, че читанка не са прави, но когато го правите, не говорете глупости, защото така само накърнявате целта и позицията си, а от това няма никаква полза за една действителна дискусия.
June 26, 2010 at 2:49 pm
Аз не мога да знам Енея какво точно интервю е видяла, в което според нея “човек от АБК изказа твърдение, че никакви опити не са правени за връзка с читанка.инфо” – не знам също и какъв точно материал от в.Новинар тя има предвид (тя може да даде линк към този материал, ако желае).
Това, което аз мога да дам тук, е линк към ТВ предаване, което съм гледал и което всеки може да види:
http://play.novatv.bg/play/230783/
това е в сутрешния блок на НОВА ТВ на 24 юни 2010.
От Асоциация “Българска книга” участва Василка Ванчева (зам. председател на УС на АБК), а по телефона се включва и Явор Колев.
Какво става ясно от разговора:
Василка Ванчева обосновава правата на авторите по следния начин:
“Създателите са хората, които трябва да решат дали въобще да дадат тяхното произведение на този сайт – те могат да решат да го дарят, но на друг сайт – и никое частно лице няма право да взима техния труд и да го прави обществено достояние.”
И още: “С какво право някой друг решава вместо мен – примерно аз съм засегната не само като издател, но и като преводач. В “Читанка” намирам свой превод, без някой въобще да ми се е обадил да ме пита дали съм съгласна изобщо този мой превод да бъде пуснат в пространството. Ми аз може да искам да го поправя, може да смятам, че съм сгрешила, може изобщо да искам да го залича.”
Явор Колев от ГДБОП казва следното:
“Акцията срещу “Читанка” е предизвикана от това, че правата на български автори, на издатели, на преводачи са сериозно нарушени от разпространението в Интернет-пространството на закриляни обекти на авторското право. В случая имаме сигнали, множество сигнали, от тези организации. И знаете вие, че много трудно авторите могат да защитят правата си. И въпреки техните усилия през последните две години да сезират собствениците на тази “Читанка” (които са анонимни и които ние успяхме да ги извадим от анонимност) – да ги помолят да свалят това съдържание, което е собственост на правоносителите – те не се съобразиха с това през тези две и повече години – и правоносителите, или авторите, или собствениците на права се обърнаха като крайна мярка към нас.”
По-нататък става ясно, че ГДБОП не действа произволно – т.е. не се хвърлят срещу “Читанка” само защото някой е подал сигнал, че там има нещо нередно. Не – от ГДБОП първо са поискали доказателства, че тези, които претендират да имат права, действително ги имат.
И Василка Ванчева обяснява как е станало това:
“…от нас бяха изискани документи за правата, които притежаваме – всички тези организации дадоха своите договори и ние сме дали доказателства – от “Читанка” не показаха никакъв договор.”
Сега Вени Марковски ме упреква тук за това, че се доверявам на казаното от ГДБОП. Аз лично нямам нищо против да се доверя и на казаното от “Читанка.инфо” – стига да кажат нещо по повод на предаването по Нова ТВ, бих го цитирал тук.
По-горе Владимир Кромбърг (който също ме упреква – че повтарям “лъжи и дезинформация” ) твърди, че той лично бил свидетел как са били свалени доста текстове по искане на издателствата. Нямам нищо против – щом има един “свидетел”, може пък да е истина…
Само че и аз съм свидетел, че в момента която и версия на “Читанка” да отворите, никъде няма да видите публикувани никакви ясни процедури как точно може да бъде поискано премахването на един текст от “Читанка.инфо”. Нито пък има посочено към какви правила (техни собствени, не наложени им отвън!) се придържат създателите на “Читанка.инфо”, когато качват някакъв нов текст – например проверяват ли поне дали са изминали определен брой години от смъртта на автора? Проверяват ли дали текстът е точен? Дали няма по-ново, подобрено издание? Т.е. – толкова ли е трудно ти сам да си изработиш едни разумни правила, които да спазваш (за да може в случай на проверка поне да покажеш, че спазваш някакви правила – а не да изглеждаш като човек, който не спазва никакви правила?)
“Логиката” на хора, които разсъждават като Вени Марковски, е следната: “Ние не ограбваме автора”. И ако им зададеш въпроса “Защо?”, отиват още по-нататък, като на практика казват: “Ние не ограбваме автора, защото … той вече си е ограбен (от цялата система – от издатели, разпространители и т.н.)”.
Няма що, “блестяща” логика! Това е все едно да видиш труп на улицата и да кажеш: “Ами той човека вече си е убит, и портфейла му сигурно вече е откраднат, тогава защо да не му вземем дрехите и обувките – те повече няма да му трябват!” Накратко, това е посланието на хора като Вени Марковски: “Културата на България в момента лежи мъртва – затова граби, народе! Взимай каквото можеш!”
Уви, именно такова е и в момента преобладаващото колективно поведение у нас по отношение на собствената ни култура: “Ами то тя и без това си е кажи-речи погинала, що пък да не помародерстваме малко върху нея!”
Абсолютно същата “логика” прилагат и доста хора, които са коментирали тук и по други места: “Аха, за този автор и без това е ясно, че той повече няма да получи от издателството нищо за труда си – следователно, няма нужда и ние да правим каквото и да било за него – взимай му текста и се не бой!”
Именно това е най-лошото в сайтове като “Читанка.инфо”: те третират и живите автори като отдавна умрели!
June 26, 2010 at 3:49 pm
Някои от критиките ви са резонни и те трябва да бъдат взети под внимание (че няма информация на сайта на читанка как може да поискаш да ти бъде свален текста, поне не и в момента), за изработването на ясни правила (на старата читанка имаше, а във форумите имаше още повече детайли… обаче сега със свалени съръри, върви доказвай, че не си камила.
Други неща, които казвате, според мен са… абсурдни.
Явор Колев и споменатите ГДБОПчии не са направили нищичко за изваждане на поддържащите библиотеката от анонимност (защото имената на всички се виждаха и всеки можеше да цъкне на страничката “за нас” и да види. Или това или аз съм убер спец частта, защото съм го правила).
Отново се връщаме до закона – защо не сме чули прависти, които да обяснят как точно читанката е нарушила закона? Защото според закона, така, както е публикуван в Държавен вестник, споделянето безплатно на текстове онлайн НЕ е престъпление, след това се навлиза в спорната територия Виртуалната Библиотека може ли да бъде индетифицирана като библиотека или не.
Има ли заведено дело?
Ако АБК са подавали сигнали, защо не са се свързвали с читанката? Стана ясно, че е имало форум, в който можеха да се регистрират, имало е публикувани имейли, на които да пишат. Ако са писали, можеха да кажат, че никой не им е отговорил (и да приложат доказателства). Такова нещо досега не се случи.
Хубаво е да подчертая, че АЗ не съм Вени Марковски, нито че споделям неговото виждане на нещата. С това изяснено, да продължим напред.
Много хора критикуват издателствата и споменатите жалби колко били ощетени авторите и преводачите, като просто посочват, че те самите се подиграват се с труда на тези хора. Библиотеката никога не е предлагала или искала пари, за да разпространява информацията, за разлика от издателствата, които вече описах в публикация как действат, колко се плаща на автори и преводачи.
Не знаех, че мародерстване на културата е да четеш виртуални книги. Аз си мислех, че има нещо общо с чалгаризирането, с четенето по половин книга на българин на година, че има нещо общо с невъзможността български автори да издават книги, защото издателствата не искат (не било печелившо), че преводачите печелят по-малко от учители, че държавата няма пари за заплати на учителите, че учебниците се увеличават като бройка всяка година (като издания), цените им скачат, а че често са несъгласувани с учебния план. Мислех, че мародерстване на културата означава липсата й, не търсенето й.
Повтарям за пореден път, много автори доброволно са дали текстовете си, друго са изразили съгласие в последствие, какво става с техните трудове, а?
А с тези, които вече никъде ги няма и никой не държи правата, но също заминаха в небитието?
А с текстове, които не са преиздавани от години и никъде ги няма, но пък правата още се държат от издателства?
Да, темата е сложна, съгласна съм. Просто не ми допада това едностранчиво отношение, което издателите хвърлят. Всичко или нищо… Нещата никога не са черни и бели, но досега нито едно издателство не е излязло напред да отговори на тези въпроси и е най-малкото грозно.
Ванчева има доста логически грешки в твърденията, но основното е, че преводачите имат някакъв контрол какво се случва с преводите им. И да искаш да заличиш даден текст, не можеш, нито от издателството ще ти обърнат внимание, нито нищо.
Не, няма да пускам линка (основно защото нещо правя грешка и не се появи и в предния пост, явно правя някаква грешка при изписване на хтмл кода). Може да се намери с три клика в гугъл.
June 26, 2010 at 7:41 pm
Запитах се, говорещите тук от името на издателите, които са уведомили администраторите на chitanka.info за желанието си да бъдат свалени “техни” произведения от сайта… дали изобщо са наясно как това се прави?
Беше сравнено с нотификационната система действаща в САЩ и другаде по света. Аз лично често чета подобни писма, които са писани от представители на правоносителите (или, за да бъда по-презицен, от притежателите на разпространителски права) във връзка с разследване разпространението им в Интернет.
Тъй като попаднах на chitanka.info малко преди да я “затворят” ми стана доста любопитна като дейност и изчетох всички публикувани във форума теми по тема желанието на български издатели за сваляне на съдържание. За сваляне на текст, който примерно е от друг превод, платен от друго издателство… И разбира се, последвано от заплаха “ще видите вие, като задействаме полицията!”
Нотификационните писма винаги съдържат две неща:
- подробна информация откъде произлизат заявените права/правомощия.
- изрична декларация, че изпращащия нотификацията е упълномощен да направи това изявление, и че носи пълна отговорност за твърденията си.
Дали някой някога е пращал подобно нещо на chitanka.info? Аз не видях нищо, дори подобно, във форума.
June 27, 2010 at 8:52 am
Там е така,както описвате/ форма на писмото.
При нас правоносителите могат да разчитат на ГДБОП.
June 27, 2010 at 11:53 am
Енея, напомням Ви да не толерирате троловете (понеже го пише в блога Ви), защото те се хранят и растат от вниманието на нормалните потребители.
June 27, 2010 at 1:58 pm
Как ще коментирате това (цитат от форум във Фейсбук)?
———————————
Svetlozar Bahchevanov Ами точно това се опитвам да Ви обясня. След като никъде няма дефиниция за “общодостъпна библиотека”, тя попада под квалификацията “обществена”. Поне такъв е принципът на закона, ако не ми вярвате, поискайте тълкуване от ВАС и ще видите, че ще се опрат точно на този текст. Затова трябва да се внимава, когато говорим за закони.
———————————
Източник: www. facebook. com/topic.php?uid=110390522341812&topic=59
Аз не мога да разбера, защо след като няма дефиниция в закона на “общодостъпна библиотека” съдът няма да тълкува това буквално (общодостъпна библиотека = библиотека, която е общодостъпна) а ще приложи дефиницията дадена за “обществена библиотека” и ще твърди, че едното означава другото, което очевидно не е така.
Духът на закона позволява на всяка библиотека, която е общодостъпна да възпроизвежда произведения без заплащане и без да иска разрешение. Обаче защо буквата на закона не го позволява не ми е ясно.
June 27, 2010 at 8:28 pm
Г-н Марковски, аз вярвам, че комуникацията е начинът да се разберем и че нищо не ми пречи аз да направя всичко, което мога. Оттам нататък, каквото стане.