Пред Съда на ЕС е поставен въпрос от български съд за равно третиране / пенсионирането на университетските професори на 65-годишна възраст (съединени дела С-250/09 и С-268/09):
Допуска ли се национална правна уредба, която позволява на работодател да прекрати трудовия договор на университетски професор, навършил 65-годишна възраст, и предвижда, че след тази възраст трудовото правоотношение може единствено да бъде продължено под формата на срочни договори за една година, но за не повече от три години.
Ето и заключението на генералния адвокат от днес:
Според разпоредбите на Директивата държавите могат да регламентират, че “разлики в третирането на основание възраст не представлява дискриминация, ако в контекста на национално право, те са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение и, ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими”.
В заключение, г-н Bot смята, че Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата пред националния съд, която позволява на работодател да прекрати трудовия договор на университетски професор, навършил 65-годишна възраст, и предвижда, че след тази възраст трудовото правоотношение може единствено да бъде продължено под формата на срочни договори за една година, но за не повече от три години, доколкото целта на тази правна уредба е да разпредели между поколенията възможностите за заетост в рамките на тази професия, което националният съд следва да провери.
