Ню Йорк Таймс информира, че администрацията на Обама планира от началото на 2011 да влезе в сила нов закон за проследяването на електронните съобщения. Статията е привлякла огромно внимание и има стотици коментари. Има идея да се разработи софтуер, който да направи възможно проследяването при всички комуникационни системи и услуги, вкл. по отношение криптираното съдържание.
EFF посочва, че проектът е стъпка в посока към режими като Обединените Арабски Емирства, според които някои средства са станали прекалено сигурни и не трябва да попадат в ръце на цивилни.
Реакции на сайта на Гугъл, реакция на ACLU, реакция на EFF.
Втората тема в последните дни, свързана със свободата на интернет, е нов законопроект относно защитата на интелектуалната собственост онлайн – The COICA Internet Censorship and Copyright Bill. По този повод вчера е оповестено уникално отворено писмо от специалисти, работили за създаването и развитието на мрежата: Сенатори, интернет е твърде важен и твърде ценен, за да го излагате на риск по този начин.
Между подписаните има хора още от времето на проекта ARPANET.
Ню Йорк Таймс цитира Джим Демпси по въпроса за проследяването: Те искат власт да променят характера на услугите, които са базирани на уникалната архитектура на интернет и да върнат часовника назад.
Дневник пише и за намерения за проследяване на банкови трансфери.
September 30, 2010 at 1:52 pm
Всички изброени по-горе възражения срещу предложенията за регулиране на Интернет се основават на едно и също неправилно допускане: а именно, че Интернет, по някакъв мистичен начин, е нещо принципно различно от останалите технически средства, които хората ползват, и затова не подлежи на регулация.
Също така твърде разпространени са наивните представи, че ако даден гражданин ползва едно или друго техническо устройство (например – компютър, свързан към Интернет), то това по някакъв начин му дава именно на него повече права и свободи от тези на останалите граждани.
Тази наивна представа, разбира се, няма никакви реални основания – който и текст на международен или български документ за правата на човека да вземем, ще видим, че права получават хората в качеството им на физически лица – а не в качеството им на потребители на едни или други услуги или на ползватели на едни или други устройства.
Истината е точно обратната: ползването на едно или друго техническо средство по никакъв начин не ти дава повече или по-големи права – напротив, имено ползването на техническо средство почти винаги води до известно ограничаване на правата и свободите ти.
Прост пример: гражданите по Конституция имат право на свобода на придвижване. Когато обаче тази свобода се осъществява чрез някакво техническо средство – било то самолет, кораб, автомобил – именно свободата на придвижване бива сериозно и строго ограничавана – и не защото ти го ползваш, а заради особеностите на самото техническо срество.
Същото рано или късно ще стане и със съвременните информационни и комуникационни технологии.
September 30, 2010 at 2:51 pm
Вие изглежда не четете източниците.
Дискусията от години е в друга точка.
September 30, 2010 at 3:14 pm
Дискусията може от години да е в друга посока, но именно това показва, че тази посока не е особено плодотворна за дискусия. Виждате, че от години и от двете страни се повтарят едни и същи аргументи и контра-аргументи, без никакво принципно придвижване напред в една или друга посока.
September 30, 2010 at 9:12 pm
Update: Victory: Internet Censorship Bill is Delayed, For Now
October 1, 2010 at 12:50 am
Времето е най-ценния ресурс! Един ден, за всяко ‘физическо лице’, то свършва!
Разсъждавайки, чрез него за едно цяло общество, ще се убедим, че както едно дете не е готово ‘да се пенсионира’ докато е малко, така и Обществото, може да не е готово да ограничи Своботата на интернета! А както вероятно знаете – Интернета е СВОБОДА!
Ако някой има съмнения – вж интернета в Северна Корея или подобни…
Още един пример: Пенсионерите /неработещите/ искат да имат високи ‘европейски’ доходи. Но кой нормален ум, може да реши да им ги осигури, плащайки ги от бюджета СЕГА?! Няма такъв. Ако има – то той е повреден…
Времето на нещо е по-важно дори от самото Нещо!
Наистина, някога ще бъдем в Big Brother!… Но всяко Гражданско Общество от Свободни /поне донякъде/ Личности си избира ДАЛИ И КОГА!
Смятам спорът за Неудачен. Макар, че е полезен за незнаещите…
October 2, 2010 at 7:30 am
“Редовен” читателю, от анонимността ти (която сам си избрал), съвсем ясно личи, че колкото и да се превъзнасяш писмено по темата за “свободата” (и то с главна буква), ти самият
предпочиташ не свободата да правиш нещо – а свободата да скриеш, че го правиш.
Разликата е съществена.
October 2, 2010 at 6:30 pm
Благодаря за конструктивната забележка. Препатил съм ‘на младини’ от смели и безскрупулни хора, на гребена на вълната… Затова се Извинявам за ‘липсата на име’!
Във връзката на една покана за посещение в България, едим чужд журналист /немски/ с Име, се изрази така: Благодаря, засега ми е мил живота и затова отказвам…
Докато Журналистите имат СТРАХ да изразяват Свободно мнението си, мисля че е неуместно, да искате това по-горе от от съгражданите си!
А за ‘анонимността’, всеки си преценява. Блога се подържа от Личност, която е изписала правилата за ползването му. Бих казал, че и ако организацията или институцията е чиста и има желание за работа, би обръщала внимание и на такива мнения! Все пак Имижда и Доверието са важни за всеки.
И последно – виж случая с опазването на личните данни на МТЕЛ – не е ли достатъчно показателно за смешната ни държава…
Пак се Извинявам – недорасли сме за Истинска строго регулирана Демокрация. ‘Регулаторите’ ни не са чисти! А Обществото недозряло да ги контролира… Сори, остаряхме в тия недоумения…Уффф.
October 5, 2010 at 7:43 pm
Това, че немски журналист се е изказал колко му е мил собственият му живот, не го прави по-меродавен, включително и по въпроса, който тук обсъждаме.
По случая с МТЕЛ – не съм сигурен дали там става дума за проблем с опазването на личните данни. Но нека допуснем, че е така, както ти казваш, Редовен читателю: да приемем, че фирма като МТЕЛ има проблем с опазването на личните данни. Какво следва от това – според теб, че държавата ни е “смешна” – а според нормалната логика това е проблем не на държавата, а на фирмата – която при това е с безспорно чуждо участие.
Всъщност, ако действително следите тези проблеми, би трябвало да сте забелязали, че през юли 2010 (т.е. преди проблемите в МТЕЛ) се появи и едно такова заглавие:
“Хакери откраднаха данните на 4 милиона потребители на The Pirate Bay”
(ако не го намирате, ще ви дам линк)
Какво да кажем по този повод? Коя държава е “смешна” в такива случаи?
А по въпроса за анонимността – приемам, че може и да имате някакви свои лични основания да се “пазите”.
Според мен е за предпочитане щом имате мнение, да си го изразите.
И в този смисъл приемам също, че е за предпочитане да си изразите мнението анонимно, отколкото изобщо да си замълчите и да не кажете нищо. Но все пак, ако желаете да окуражите и останалите хора да имат мнение и да си го изразяват, по-добре е да им дадете пример, като се изказвате от свое име, а не анонимно. Сигурен съм, че колкото повече хора си казват мнението не-анонимно, толкова по-добре ще се развиват нещата в България. Все пак това, което винаги ще отличава гражданина от престъпника е именно стремежът на гражданина да изразява мнението си открито. У престъпника такъв стремеж няма.
October 6, 2010 at 4:55 pm
Благодаря за мнението.
Както влязох в темата, така и ще изляза – дано всички направим така, че ‘да му дойде времето’! Факторите са много и според мен, то все още не е дошло…
‘Редовен читател’ ;хх