Вчера Съдът се е произнесъл по дело C‑442/09 с предмет преюдициално запитване в рамките на дело Bablok в Германия, в присъствието на Monsanto Technology LLC.
Freistaat Bayern е собственик на различни имоти, върху които отглежда царевица MON 810 (генетично модифицирана царевица).
Г‑н Bablok е любител пчелар. В близост до парцелите, принадлежащи на Freistaat Bayern, той произвежда мед, предназначен за продажба и за собствена консумация, и прашец. Прашецът може да попадне в меда. В прашеца, но и в проби от меда е установено наличие на ДНК от царевица MON 810.
Въпросът е дали поради примесването на прашец от царевица MON 810 медът и хранителните добавки на основата на прашец стават подлежaщи на разрешителен режим храни, и дали „произведен от ГМО“ обхваща и несъзнателното и случайно примесване (а не само планиран производствен процес).
Да. Според Съда, обхваща – в съответствие с целта за „високо равнище на защита на човешкия живот и здраве“:
“когато субстанция като прашец, съдържащ генетично модифицирани ДНК и протеини, не е възможно да се счита за ГМО, продукти като мед и хранителни добавки, съдържащи такава субстанция, представляват, по смисъла на член 3, параграф 1, буква в) от Регламент № 1829/2003, „храна, […] съдържаща [съставки, произведени от ГМО]“.
Подобна квалификация може да се възприеме независимо дали примесването на разглежданата субстанция е съзнателно или случайно.”
Според първите коментари решението е основа за искове, напр. на пчелари, срещу биотехнологични фирми като Монсанто.
