ЦИК санкционира радио за т.нар. музикални класации в изборния ден.  Капитал поставя въпроса доколко мярката е уместна, справедлива, пропорционална и ефективнo приложена. Въпросът е принципен.

  • Мярката като законодателно решение

Ограничението за разгласяване на резултати до официалното обявяване на края на изборния ден не е (само) българска мярка. Има я в много държави. Мярката не  се смята за непропорционална спрямо интереса да не се влияе върху още негласувалите. Данните показват, че разгласяването влияе.

Ограничението е мярка от времето преди уеб 2.0.  В новите условия то  – или поне в българската версия – не се отнася до блоговете и мрежите. Това поставя под въпрос технологичната способност на изборната администрация ефективно да ограничи разгласяването на резултати (защото те се разгласяват чрез мрежите). Според ЕСПЧ намесата трябва не само да е пропорционална, но и ефективна [ ECHR, Sunday Times v UK, 1979]  . Тази мярка вече не е.

Поради това в други държави (следя обсъждането в Канада) се обмисля отпадането на ограничението от изборното законодателство (повод -  нарушения чрез Туитър).

  • Прилагане на мярката

В България ограничението остана и в новия Изборен кодекс като императивна норма. Прилагането поражда други въпроси: Дали заобикалянето на ограничението (музикални класации) се приема за равносилно  на нарушение. Дали всички са равни пред закона или той се прилага избирателно.

Капитал  анализира фактите (сравнява с предходно решение на ЦИК) и смята, че актът на ЦИК е проблематичен и че се прилага двоен стандарт.

Все пак може би трябва да се има предвид, че самата норма е проблематична, защото все по-малко  може да се гарантира ефективното й прилагане.

About these ads