Кота нула
Към 23 януари т.г., когато проверявах какво е положението с АСТА в България, официалната информация за АСТА се свеждаше до две съобщения в правната информационна система на МС за одобряване на проекта, на решението на Съвета, на споразумението и упълномощаване (11PR044.14_ ACTA1). При това в съобщенията отсъстваше дата на подписването – 26 януари. Знаци за евентуалното подписване имаше в реч на полския министър на администрацията и цифровизацията, без изрично да се споменава България.
Тишината беше също тъй звънка и откъм българските евродепутати, въпреки че на 24 януари АСТА трябваше да се гледа в парламентарната комисия по развитие, където – по-късно става ясно – действа Метин Казак.
Под натиска на мрежите
Само за часове АСТА се превърна в тема за социалните мрежи. Може и засегнатият бизнес да се е обадил, макар че е странно защо едва на тази фаза. И политиците бързо се позиционираха. Седмица по-късно, има гъвкави позиции на евродепутати (Вигенин: протестите ви отиваха в спама, но ги извадих оттам; Казак: българското правителство не направи необходимото, дебати предстоят).
Има позиция на държавата. Министър Трайков съобщава, че България е подписала АСТА със симпатично мастило: “Той обясни, че страната е парафирала споразумението под условие, като до 1 март 2013 г. парламентът трябва да го ратифицира, за да влезе в сила. По думите на Трайков ако споразумението не бъде ратифицирано, все едно не е било подписвано.”
Това съобщение на министъра вече налага наистина неотложно да се каже за каква процедура става дума. Защото той маневрира върху част от истината: самостоятелното присъединяване на България към споразумението. Стилистичният похват със симпатичното мастило може да се интерпретира и по друг начин: действахме невидимо.
Ратификацията не е някакво благоволение или реверанс на тази власт към народа, тя е стандартно изискване за влизане в сила. Така че наличието на предстояща ратификация не отменя въпроса за симпатичността на мастилото. По съображения за прецизност, споразумението не е само парафирано, както твърди министърът, то вече е подписано.
Човек от партията ГЕРБ казал, че парламентът при ратификацията ще прецизира текста на споразумението. Това, разбира се, е крайно любопитна възможност. Някой трябва да обясни ред въпроси, които биха възникнали от чисто правно естество.
Обсъждания? Може
А въпросите са свързани с това, че по какъвто и начин България да реагира (от резерви до неприсъединяване), има решение Европейският съюз да стане страна по споразумението.
Комисията предложи и Съветът прие споразумението ACTA да бъде подписано и сключено едновременно от ЕС и всички държави от ЕС. Държавите, включително България, са ангажирани с това решение. България – по силата на цитираното вече решение на МС.
Така че – едно допълнение към казаното от министър Трайков – и да липсва ратификация на национален парламент, ако ЕС стане страна, АСТА ще има обвързваща сила чрез ЕС за държавите.
Това – по въпроса за обществените обсъждания. С уважението ми към министъра – не са излишни, но са последващи спрямо изготвянето на националната позиция по АСТА.
Как все пак е изготвена националната позиция по АСТА, преди да се уполномощи министъра на земеделието да я изрази на Съвета (прессъобщението от 16 декември 2011, стр.43)? Предварителна оценка на съответствието, консултация със заинтересованите страни? Координационен механизъм, граждани, бизнес?
(Мармалад утре и мармалад вчера, никога мармалад днес.)
За да се вземе решение Европейският съюз да стане страна по АСТА, остава Европейският парламент да вземе положително решение.
Защо се налага държавите да се присъединяват самостоятелно
Има защо. Отделна тема.
*
Развитие на ситуацията: човекът от партия ГЕРБ в сутрешния блок| БНТ 1. От два-три дена знае за АСТА. Ще иска резерви. Няма проблем, казва. Чете конституцията. Смята, че сега ще изготвим бг позиция. Ще покани експерти в комисия. Ще се анализира трябва ли да се променя бг законодателство. Ще се съобрази с гражданите. Ако обаче стане директива – трябва да го спазваме. Обаче депутатите в ЕП ще изразят резерви. Да се обединим в усилията си да защитим правата. Не би казал, че има каша.
Ето и видеото на БНТ – с участието на Мартин Димитров, СДС.
February 2, 2012 at 11:18 am
Поздравления за статията. Добър начин на писане. По-добър от журналистиката на “бялата преса” дори. Бих казал, че е пример за нея. Ще следя блога ви!
February 2, 2012 at 11:29 am
Когато човек пише по дадена тема, е необходимо да положи минимум грижа поне да се запознае с това, за което пише. Ако ЕП ратифицира това споразумение, то ще има препоръчителен характер за държавите-членки, защото е извън компетентността на ЕС уреждането на тази материя на общностно ниво. Т.е. – има области, в които ЕС е компетентен да регулира обществените отношения в отделните държави-членки – мита, потребители, правосъдие и т.н., и такива, в които не е компетентен – наказателно право, например.
February 2, 2012 at 12:03 pm
Не става ясно към кого адресирате това пожелание, аз лично писах преди седмица:
http://nellyo.wordpress.com/2012/01/26/acta-21/#comment-8446
И това е заявената тема на следващия ми постинг, както се вижда: защо се налага присъединяване на две нива. И имам по-различно мнение от вас за препоръчителността на АСТА в материята на общата търговска политика.
February 2, 2012 at 12:24 pm
Госпожо, не знам дали сте юрист, но къде видяхте обща търговска политика в АСТА? Не съм чел текста в оригинал, но от дискутираните проблеми не видях някаква обща търговска политика (която най-общо представлява търговските отношения на ЕС с 3-ти страни).
Не искам да се заяждам с Вас. Просто това мнение се разпространява във фейсбук, а хората, които не са юристи, се панират. Трябва малко по-отговорно отношение
February 2, 2012 at 12:38 pm
Заповядайте.
http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+MOTION+P7-RC-2010-0617+0+DOC+XML+V0//BG
1. отбелязва, че съгласно Договора от Лисабон правомощията на Парламента в областта на общата търговска политика бяха значително разширени и че по-специално от Парламента се изисква да дава одобрението си за всички търговски споразумения, сключвани от ЕС;
February 2, 2012 at 1:04 pm
Димо, ето го текста (може да хвърлиш едно око):
Anti-Counterfeiting Trade Agreement (ACTA) – http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2011:0380:FIN:EN:HTML
А “паниката” е свързана с начина, по който се взема решение за подписване на международно споразумение, което би имало сериозен обществен ефект. Няма значение ACTA ли е, MACTA ли е … сериозни политически решения трябва да се вземат след сериозна обществена дискусия. Поне ако желаем да живеем в демократична страна. В настоящия случай такъв обществен диалог не се проведе на нито едно ниво (МС, НС, експертни съвети, неправителствен сектор, широката публичност). Самият ти спомена, че не знаеш за какво става въпрос, нали така?
February 2, 2012 at 1:08 pm
Интересно е, че дори в текста, към който ce дава линк по-горе,
се съдържа съвсем ясно указание, че текстът на ACTA, въпреки всички писъци у нас през последните няколко дена, че уж бил “държан в тайна” и нарочно не бил публикуван, в действителност Е БИЛ публикуван още на … 15 ноември 2010 г. (Да, още през 2010 година!)
February 2, 2012 at 1:40 pm
А нещо за предишните три години да кажете, г-н Сирков?
February 2, 2012 at 1:53 pm
И проверихте ли как точно се е стигнало до публикуването му през ноември 2010?
February 3, 2012 at 12:01 am
Уважавам творчеството на всеки човек, но от прочетено дотук разбирам, че това споразумение е твърде опасна крайност, която има единствената цел да напълни корпоративното куфарче и убие креативността. Защото ще ощети не само потребителя, но и твореца в него, създателя! И за каква национална позиция иде реч преди да се проведе елементарно обществено обсъждане на тези текстове, които дори липсваха доскоро! Да не говорим, че управляващите са непоследователни, сега гарантират, че настоящото законодателство ще бъде запазено.
Това, което се случва, не ми харесва. Цяла Полша се вдигна, очевидно поляците са открили достатъчно причини да се притесняват от „препоръчителността” на АСТА.
Затова призовавам всички, които все още осъзнават ценноста на свободата и достъпа до знание на протеста, който ще се проведе на 11 февруари.
February 3, 2012 at 1:31 pm
Нели, един въпрос – излезе коментар в последната ми статия, че според член 40 на ACTA, той влиза в сила за всички подписали държави месец след като се приеме шестия “инструмент за ратификация”. Това означава ли, че като 6 държави ратифицират ACTA, то ще влезе в сила за всички останали?
February 3, 2012 at 2:16 pm
За това и нашият парламент и министри се опитват да протакат нещата
… В типичния им стил е да не знаят нищо и да не вземат решение, а в един момент да гласуват и да кажат, че не знаят за какво гласуват.
February 3, 2012 at 3:31 pm
http://metinalista.si/why-i-signed-acta/
Slovenian Ambassador Regrets Signing ACTA Agreement
http://focus-news.net/?id=n1616853
February 3, 2012 at 3:34 pm
Не. Само за тези, които ратифицират: 40.2 АСТА Настоящото споразумение влиза в сила за всяка от подписалите го страни, депозирали своя инструмент за ратификация, приемане или одобрение, след депозирането на шестия инструмент