Към 23 януари т.г., когато проверявах  какво е положението  с АСТА в България,  официалната информация  за АСТА   се свеждаше до две съобщения в правната информационна система на МС за одобряване на проекта, на решението на Съвета, на споразумението и упълномощаване  (11PR044.14_ ACTA1). При това в съобщенията отсъстваше дата на подписването – 26 януари.  Знаци за евентуалното подписване имаше в реч на полския министър на администрацията и цифровизацията, без изрично да се споменава България.

Тишината беше също тъй звънка и откъм българските евродепутати, въпреки че на 24 януари АСТА трябваше да се гледа в парламентарната комисия по развитие, където – по-късно става ясно – действа Метин Казак.

Под натиска на мрежите

Само за часове АСТА се превърна в тема за социалните мрежи. Може и засегнатият бизнес да се е обадил, макар че е странно защо едва на тази фаза.  И политиците    бързо се позиционираха.  Седмица по-късно, има  гъвкави позиции на евродепутати (Вигенин: протестите ви отиваха в спама, но   ги извадих оттам; Казак: българското правителство не направи необходимото, дебати предстоят).

Има позиция на държавата. Министър Трайков съобщава, че България е подписала  АСТА със симпатично мастило:  “Той обясни, че страната е парафирала споразумението под условие, като до 1 март 2013 г. парламентът трябва да го ратифицира, за да влезе в сила. По думите на Трайков ако споразумението не бъде ратифицирано, все едно не е било подписвано.”

Това съобщение на министъра  вече налага наистина неотложно да се каже за каква процедура става дума. Защото той маневрира върху част от истината: самостоятелното присъединяване на България към споразумението.*  Стилистичният похват със симпатичното мастило  може да се интерпретира и по друг начин:  действахме  невидимо.

Ратификацията не е  някакво  благоволение или реверанс на тази власт  към народа, тя е стандартно изискване за влизане в сила. Така че наличието на предстояща ратификация не отменя въпроса за симпатичността на мастилото. По съображения за прецизност, споразумението не е само парафирано, както твърди министърът, то вече е подписано.

Човек от партията ГЕРБ  казал, че парламентът при ратификацията ще прецизира текста на споразумението. Това, разбира се, е крайно любопитна възможност. Някой трябва да обясни ред въпроси, които биха възникнали от чисто правно естество.

Обсъждания? Може

А въпросите са свързани с това, че по какъвто и начин България да реагира (от резерви до неприсъединяване),  има решение Европейският съюз да стане страна по споразумението.

Комисията предложи и Съветът прие  споразумението ACTA да бъде подписано и сключено едновременно от ЕС и всички  държави от ЕС.  Държавите, включително България, са ангажирани с това решение.  България – по силата на цитираното вече решение на МС.

Така че  – едно допълнение към казаното от министър Трайков – и да липсва ратификация на национален парламент, ако ЕС стане страна, АСТА ще има обвързваща сила чрез ЕС за държавите.

Това – по въпроса за обществените обсъждания. С уважението към министъра – не са излишни, но са последващи спрямо изготвянето на националната позиция по АСТА.

Как все пак е изготвена националната позиция по АСТА, преди да се уполномощи  министъра на земеделието да я изрази на Съвета прессъобщението от 16 декември 2011 (стр.43)? Предварителна оценка на съответствието, консултация със заинтересованите страни? Координационен механизъм, граждани, бизнес?

(Мармалад утре и мармалад вчера, никога мармалад днес.)

За да се вземе решение Европейският съюз  да стане страна по АСТА,   остава Европейският парламент да вземе положително решение.

Защо се налага държавите да се присъединяват самостоятелно

Има защо.  Отделна тема.

]]> http://nellyo.wordpress.com/2012/02/02/%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b0/feed/ 0 nellyo http://nellyo.wordpress.com/2012/02/01/acta-24/ http://nellyo.wordpress.com/2012/02/01/acta-24/#comments Tue, 31 Jan 2012 23:11:42 +0000 nellyo http://nellyo.wordpress.com/?p=11507 ]]> ACTA, търговско споразумение за борба с фалшифицирането, беше подписано от България на 26 януари 2012.  Дори само на това основание АСТА ни засяга и интересува.

В цялата проблематика на АСТА има акценти, които заслужават анализ. Особено внимание заслужават:

(1) АСТА от гледна точка на съвременните демократични стандарти за нормотворчество и

(2) АСТА по същество от гледна точка на целите, регламентираните баланси  на интереси в цифровата ера, възможните ефекти   и степента на гарантиране на комуникационните права.

Разговорът по тези два въпроса има историческа част, която заслужава да се припомни, доколкото има публична информация за нея.

През 2008 г. Европейската комисия приема   стратегия за правата върху индустриалната собственост. В т.6.3. се предвижда ЕК  да работи за постигане на многостранно търговско споразумение за борба с фалшифицирането.  Съветът през септември 2008 г. потвърждава началото на работа върху АСТА.

Първият известен отказ на Съвета да предостави информация за споразумението се появява на сайта на  FFII през ноември 2008 г.  През следващите три години този стил на непрозрачност е основна тема  (писмото, с което Съветът отказва да предостави исканите документи относно ACTA).

През 2010 г. парламентарна комисия на Европейския парламент (INTA) иска достъп до проекта. Отговорът от ЕК е “не може да ви предоставим нещо, което не съществува. Няма такова споразумение.”

Вариант на проекта изтича от работната група и се появява на канадски сайт.

Становището по АСТА на Европейския надзорник за защита на личните данни от 22 февруари  констатира непропорционалност на трите удара, проблеми при трансфер на данни към трети страни, липса на прозрачност (коментар на становището).

На 10 март Европейският парламент приема резолюция, в която се казва следното:

• 1.  посочва, че от 1 декември 2009 г. Комисията има правното задължение да предоставя на Парламента незабавно изчерпателна информация на всички етапи от процедурата на преговори по международни споразумения;
• 2.  изразява безпокойството си относно липсата на прозрачен процес при провеждането на преговорите по ACTA – положение, което противоречи на разпоредбите и духа на ДФЕС; изразява дълбоката си тревога, че преди началото на преговорите по АСТА не беше установена правна основа и не беше търсено одобрението на Парламента за мандата за преговори;
• 3.  призовава Комисията и Съвета да осигурят обществен и парламентарен достъп до всички свързани с преговорите по ACTA текстове и изложения, в съответствие с Договора и с Регламент (ЕО) № 1049/2001 от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията;
• 4.  призовава Комисията и Съвета да се ангажират активно заедно с партньорите си в преговорите по ACTA за изключване на възможността за всякакви по-нататъшни преговори с поверителен характер, както и да предоставят изчерпателна и своевременна информация на Парламента относно своите инициативи в тази област; очаква Комисията да представи предложения преди следващия преговорен кръг в Нова Зеландия през април 2010 г., за да изиска въпросът за прозрачността да бъде включен в дневния ред на тази среща, и да уведоми Парламента за резултатите от този кръг незабавно след приключването му;
• 5.  подчертава, че в случай, че не бъде незабавно и изчерпателно информиран на всички етапи от преговорите, Парламентът си запазва правото да предприеме съответни действия, включително да сезира Съда на ЕС с цел да защити своите прерогативи;
• 6.  призовава Комисията да направи оценка на въздействието от прилагането на ACTA по отношение на основните права и защитата на данните, продължаващите усилия на ЕС за хармонизиране на мерките за прилагане на ПИС, и електронната търговия, преди да се пристъпи към каквото и да било споразумение на равнище ЕС относно консолидиран текст на ACTA, както и своевременно да се консултира с Парламента относно резултатите от тази оценка;
• 7.  приветства уверенията от страна на Комисията, че всяко споразумение за ACTA ще бъде ограничено до прилагането на съществуващите ПИС, без да се засяга развитието на материалното право в областта на интелектуалната собственост в Европейския съюз;
• 8.  призовава Комисията да продължи преговорите по ACTA с цел повишаване на ефективността на системата за прилагане на ПИС срещу фалшифицирането;
• 9.  настоятелно призовава Комисията да гарантира, че прилагането на разпоредбите за ACTA, особено разпоредбите относно процедурите за защита на авторското право в цифровата среда, напълно съответства на достиженията на общностното право; изисква на границите на ЕС да не бъдат извършвани претърсвания на лица; изисква пълно изясняване на всички клаузи, които биха позволили неоснователни претърсвания и изземване на устройства за съхранение на информация, като например преносими компютри, клетъчни телефони и MP3 плейъри от страна на гранични и митнически органи;
• 10. счита, че с цел зачитане на основните права, като например правото на свобода на изразяване и правото на неприкосновеност на личния живот, предложеното споразумение, докато изцяло спазва принципа на субсидиарност, следва да не позволява налагане на т.нар. процедури на „трите предупреждения“, в пълно съответствие с решението на Парламента относно член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2009/140/ЕО (директива за изменение), призоваващо за добавянето на нов параграф 3а в член 1 от Директива 2002/21/ЕО относно въпроса за политиката на „трите предупреждения“;
• 11. подчертава, че неприкосновеността на личния живот и защитата на данните са основни ценности на Европейския съюз, признати в член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и в членове 7 и 8 от Хартата на основните права на ЕС, които трябва да бъдат зачитани във всички политики и правила, приемани от ЕС съгласно член 16 от ДФЕС;
• 12. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите – страни по преговорите по ACTA.

Вариант на проекта изтича от работната група и се появява на френски сайт  през юли 2010.

През септември 2010   на сайта ЕurActiv  се появява информация, че проектът не е предоставен, нито може да бъде публикуван, както са искали депутатите от ЕП, поради позицията на САЩ срещу огласяването на проекта.

На 9 септември 2010 Европейският парламент приема декларация  относно липсата на прозрачен процес за Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) и потенциалната оспоримост на съдържанието му. Европейският парламент:

• 1.  Счита, че предложеното споразумение не следва да налага непряко хармонизация на законодателството на ЕС относно авторското право, патентите и търговските марки и че следва да бъде зачитан принципът на субсидиарност;
• 2.  Заявява, че Комисията следва незабавно да осигури публичен достъп до всички документи, свързани с текущите преговори;
• 3.  Счита, че предложеното споразумение не следва да налага ограничения върху справедливото съдопроизводство, нито да застрашава основните права, като например свободата на изразяване и правото на защита на личния живот;
• 4.  Подчертава, че икономическите и иновационните рискове следва да бъдат оценявани преди въвеждането на наказателни санкции, когато вече са въведени граждански мерки;
• 5.  Счита, че доставчиците на интернет услуги не следва да носят отговорност за данните, услуги по преноса и хостинга на които те предоставят, до степен, която би наложила предварително наблюдение или филтриране на тези данни;
• 6.  Посочва, че всички мерки, целящи засилването на правомощията за трансграничен контрол и конфискуване на стоки, не следва да нарушават глобалния достъп до законни, достъпни и безопасни лекарства.

След обявяването на края на преговорите Европейският парламент приема нова резолюция от 23.11.2010 , в която се казва, освен другото, че ЕП:

• 5. изразява съжаление, че не са били оповестени всички преговорни текстове между 10 март 2010 г. и окончателния текст от 15 ноември 2010 г.;
•  6.   изразява съжаление, че тези преговори не се проведоха и Споразумението не беше сключено в рамката на съществуващите многостранни форуми (напр. СТО и СОИС), което е причина за настоящото тясно участие в тях, тъй като бяха изключени повечето от развиващите се страни;
•  7.   отбелязва, че членството в ACTA не е ексклузивно и позволява на развиващите се страни и страните с бързо развиваща се икономика да се включат; затова приканва Комисията да се въздържа да налага споразумението на развиващите се страни и да призове другите страни по ACTA да се съгласят, че процедурите и условията за присъединяване към ACTA следва да бъдат подходящо гъвкави и да отчитат равнището на развитие на присъединяващите се страни съгласно заключенията на Съвета относно съгласуването на политиките за развитие;
•  8.   призовава Комисията и Съвета да изяснят правното основание; приканва Комисията да изясни разделението на компетенциите между Съвета и Комисията по отношение на раздела за наказателно правоприлагане в ACTA, включително по отношение на парафирането му; настоява на Парламента да бъде представено доказателство, че правното основание за преговорите по ACTA съответства напълно на Договора от Лисабон, преди споразумението да бъде парафирано;
•  9.   приветства многократните изявления на Комисията, че прилагането на разпоредбите на ACTA – особено разпоредбите относно процедурите за защита на авторското право в цифровата среда – напълно съответстват на достиженията на правото на ЕС и че споразумението няма да въведе нито персонални проверки, нито така наречената процедура на „три предупреждения“; нито една страна по АСТА, и особено ЕС, може да бъде упълномощена чрез споразумението да въведе режим на прекъсване на достъпа до интернет след три предупреждения или друг подобен режим;
•  10. настоятелно призовава Комисията да се ангажира да предостави на Европейския парламент писмени доказателства, своевременно преди парафирането на споразумението, че ACTA няма да възпрепятства хармонизирането на изключенията и ограниченията за авторското право и сродните му права в ЕС; че няма да ограничи бъдещо разширяване на изключенията и ограниченията отвъд изброените в Директива 2001/29/EО; че няма да изключи бъдещи политически възможности и юридически действия за разширяване на достъпа до творчески произведения предвид технологическия напредък чрез използване на изключения; че няма да ограничи законодателните възможности във връзка с осиротелите произведения или да попречи на държавите-членки да въведат закони за разширяване на достъпа до осиротели произведения, закриляни от авторско право, които да ограничават мерките против посегателството над такива права;
•  11. призовава Комисията да потвърди, че ACTA няма да окаже никакво въздействие – сега и в бъдеще – на достиженията на правото на ЕС в областта на основните права и защитата на данните и продължаващите усилия на ЕС за хармонизиране на мерките за прилагане на ПИС и Директивата за електронна търговия.

През 2011 г. се появиха обстойните експертни анализи.   Беше публикувано   становище на 27 водещи учени от университети и изследователски звена в Страсбург, Лондон, Кембридж, Мюнхен, Хановер, Амстердам и др., според което споразумението АСТА не е напълно съвместимо с правото на ЕС. Според становището

•  АСТА предвижда наказателноправни мерки за нарушения в областта на интелектуалната  собственост, което е по същество извън обхвата на правото на ЕС.
•  АСТА не предвижда в същата степен защитата, предвидена в правото на ЕС,  за частни субекти с нетърговска цел.
• Учените посочват общо 16 основания  и призовават ЕП и държавите – парламентите и правителствата – ако не се предприемат мерки по отношение на съществените отклонения от  правото на ЕС и сериозните  основания за загриженост за правата на човека и справедливия баланс на интереси, да не подкрепят споразумението.

• АСТА не трябва да се приема, докато не включи мерките за защита, които съществуват в правото на ЕС и международното право, се казва в становището.

ЕК отговори, че АСТА не ограничава свободата. През септември 2011 се появи проект за решение на Съвета, заедно с обяснителен меморандум,   който е приет и който изразява волята на държавите по същество и по процедура – от гледна точка на съответствието на споразумението с правото на ЕС.

На 1 октомври 2011 споразумението е открито за подписване и подписано от осем държави:  Австралия, Канада, Япония, Република Корея, Мароко, Нова Зеландия, САЩ и Сингапур. Ще бъде открито за подписване до 1 май 2013. Ще влезе в сила след ратифициране от шест държави.

Правителството на България одобрява решение за присъединяване към АСТА през ноември 2011, изменено през януари 2012.

11PR044.14_ ACTA1;   12PR001.20_ACTA2

На 26 януари 2012 в Токио  22 държави от ЕС, вкл. България,  са подписали  АСТА. Пет държави от ЕС не са подписали: Кипър, Германия, Естония, Холандия и Словакия.

Споразумението е подписано и за ЕС, но процедурата продължава в Европейския парламент, засега в комисиите.  Пленарният вот се очаква през юни.

*

Проектът е изменян във времето, според експертите някои от първоначалните идеи са отпаднали.  Но това не отменя факта, че не само гражданите, но Европейският парламент  е неинформиран за хода на изготвяне на споразумението. Напълно излишно е да се коментира достъпът до проекта на   национално равнище.  Информационната асиметрия е основа за асиметрия и по същество.

Хрониката е основа за анализ на други два кръга въпроси:

• каква е правната природа на АСТА, защо се налага да се подпише отделно от ЕС и отделно от държавите от ЕС, какви са ефектите по всяка от двете линии и
• какъв е предметът на АСТА, целите, балансът на интереси  – и какво може да се очаква от мерките, предвидени в това споразумение.

Двата кръга въпроси изискват различна експертиза.  И са теми за отделен анализ. Който следва.

Пейо и Емил  , Боян, Комитата, ще видя кой още е писал.

ако Холивуд  си е  поръчал подарък за Коледа,   това е АСТА – Anti-Counterfeiting Trade Agreement.

През 2010 г.  в експертен анализ АСТА беше наречена оръжието на развлекателните индустрии.

Сега АСТА получава нови оценки от експертите като инструмент за приватизиране на цензурата онлайн.

Независимо от това медийната про-АСТА кампания има  преднина благодарение на съвършено несиметричната информация, с която разполагат държавата, съответно индустриите на съдържанието,  и гражданите.  Каквото и да кажат сега представителите на държавата,   едва днес  -  и не по-рано  -  АСТА официално   беше защитена в новините на една телевизия от ресорен държавен служител.

Про-АСТА кампанията има на своя страна и мощта на този  бизнес, който  е истинският двигател на предлаганото споразумение. Индустриите на съдържанието ни убеждават, че споразумението е отлично балансирано и в него няма нищо ново.

Отлично балансирано ли е споразумението? Или тъкмо обратното,  непропорционално се засягат правата на гражданите онлайн?

Според  Европейския  надзорник за личните данни  опасност има: масово наблюдение,  невидим мониторинг на милиони хора  – независимо  дали  са под подозрение  -  и систематично записване на данни.  Към това трябва да се добави предвиденото  приватизирано  прилагане на мерките от интернет компании-посредници, както и неяснотите при дефинирането на основанията за санкция  (по-рано ЕП предложи  критерий  търговски мащаб).

Отделна тема е  какво означава фактът, че България е подписала АСТА в Токио, а например Германия не е.  Отделна тема  е и действието на АСТА в САЩ (sole executive agreement) – твърди се, че не може да обвърже законодателната власт за промени.

Съществено е, че (вероятно през юни) предстои гласуване в Европейския парламент.   Засега Метин Казак , член на ЕП, е говорил по АСТА – напълно в духа на официалната позиция (“ЕП получи информация и уверения от Еврокомисията, че в споразумението има достатъчно гаранции за защита на правата на гражданите”).

Като е допуснало някои видове реклама — като кратките репортажи с рекламна цел, телепромоционните спотове, рекламните спотове за спонсорство и рекламните микросъобщения — да се излъчват по испанските телевизионни канали над максимума от 12 минути от програмното време за едночасов период, предвиден в член 18, параграф 2 от Директива Телевизия без граници, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 3, параграф 2 от посочената директива.

Решението е валидно и в условията на сега действащата Директива за аудиовизуалните медийни услуги.

Искът на Комисията се отнася до четири вида реклама, излъчвани по испанските телевизионни канали, а именно кратките репортажи с рекламна цел, телепромоциите, рекламните спотове за спонсорство и микрорекламните спотове. Комисията счита, че тези четири вида реклама, излъчвани в Испания, попадат в обхвата на понятието „рекламни спотове“. От своя страна, Кралство Испания счита, че за тяхното програмно време се прилагат различни часови и дневни ограничения.

Съдът:

следва да се приеме, че като е допуснало някои видове реклама — като кратките репортажи с рекламна цел, телепромоционните спотове, рекламните спотове за спонсорство и рекламните микросъобщения — да се излъчват по испанските телевизионни канали над максимума от 12 минути от програмното време за едночасов период, предвиден в член 18, параграф 2 от Директива 89/552, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 3, параграф 2 от посочената директива.

България е далече назад след Унгария, за която толкова се говори, и  след Италия на Берлускони, както и след Гърция с нейната дълбока криза.

80-то място.

Още нещо интересно:

Slate: САЩ от 20-то място (за миналата година)  пада на 47-мо – защо?

Практиката се оказва по-различна – могат да се видят   исканията (по области и основания) -   става дума не за политика  и идеология,  а за интелектуална собственост.

Логично,  два аспекта  заслужават коментар :

• (1) рафинирането на технологиите и кога това става валидно за правото  и
• (2)   ангажимента на Twitter към свободното слово, за който досега имаше ред вдъхновяващи доказателства.

Границите между технически възможното и технически невъзможното се изменят всеки ден  и това не трябва да е източник на печал, но може и да е.

Пет държави от ЕС не са подписали: Кипър, Германия, Естония, Холандия и Словакия. “Очаква се да се присъединят скоро”, се казва в съобщенията.

Споразумението е подписано и за ЕС, но процедурата продължава в Европейския парламент, засега в комисиите.  Пленарният вот се очаква през юни.

Официалното съобщение на Японското МВнР

• Въпросното търговско споразумение АСТА на български език (в приложението  към решението на Съвета).

България е уполномощила посланика в Токио с решение на МС  от  11 януари. 11PR044.14_ ACTA1;   12PR001.20_ACTA2

Паралелно с това продължава процедурата в ЕС.

На 1 октомври 2011 споразумението е открито за подписване и подписано от осем държави:  Австралия, Канада, Япония, Република Корея, Мароко, Нова Зеландия, САЩ и Сингапур. Ще бъде открито за подписване до 1 май 2013. Ще влезе в сила след ратифициране от шест държави.

Правителството на България е одобрило решение за присъединяване към АСТА през ноември 2011.

11PR044.14_ ACTA1;   12PR001.20_ACTA2

Що се отнася до ЕС:   решението на Съвета на ЕС вече е факт, за който свидетелстват две изречения в прессъобщението от 16 декември 2011 (стр.43) - за заседанието на Съвета по земеделие и рибарство.

Подкрепата на правителствата на държавите от ЕС не е достатъчна, споразумението трябва да бъде одобрено и  от Европейския парламент.  ЕП отказа да публикува становището на правната служба на ЕП относно АСТА с мотива, че това би представлявало сериозна намеса в ратификационния процес.

Така или иначе, членовете на ЕП предстои да решат съдбата на присъединяването на ЕС към АСТА.

Утре, 24 януари, АСТА ще се гледа в комисията по развитие (DEVE)  на ЕП.

*

EDRI, неправителствена организация за защита на цифровите права в Европа, е подготвила коментари за ACTA, които имат за цел да обяснят на гражданите и на членовете на ЕП ефектите на АСТА от гледна точка на цифровите права:

• ACTA and its Impact on Fundamental Rights (16.01.2012)
• ACTA – Criminal Sanctions (17.01.2012)
• ACTA – Innovation and Competition (18.01.2012)
• ACTA and its Impact on the EU’s International Relations (19.01.2012)
• ACTA and its Safeguards (20.01.2012)

Кампанията се води активно и от други  неправителствени организации.

Досие (от  laquadrature du net)

Петиция

 Кампания 

 Съпротива в Полша  срещу насроченото за 26 ян. в Токио подписване