ако Холивуд  си е  поръчал подарък за Коледа,   това е АСТА – Anti-Counterfeiting Trade Agreement.

През 2010 г.  в експертен анализ АСТА беше наречена оръжието на развлекателните индустрии.

Сега АСТА получава нови оценки от експертите като инструмент за приватизиране на цензурата онлайн.

Независимо от това медийната про-АСТА кампания има  преднина благодарение на съвършено несиметричната информация, с която разполагат държавата, съответно индустриите на съдържанието,  и гражданите.  Каквото и да кажат сега представителите на държавата,   едва днес  -  и не по-рано  -  АСТА официално   беше защитена в новините на една телевизия от ресорен държавен служител.

Про-АСТА кампанията има на своя страна и мощта на този  бизнес, който  е истинският двигател на предлаганото споразумение. Индустриите на съдържанието ни убеждават, че споразумението е отлично балансирано и в него няма нищо ново.

Отлично балансирано ли е споразумението? Или тъкмо обратното,  непропорционално се засягат правата на гражданите онлайн?

Според  Европейския  надзорник за личните данни  опасност има: масово наблюдение,  невидим мониторинг на милиони хора  – независимо  дали  са под подозрение  -  и систематично записване на данни.  Към това трябва да се добави предвиденото  приватизирано  прилагане на мерките от интернет компании-посредници, както и неяснотите при дефинирането на основанията за санкция  (по-рано ЕП предложи  критерий  търговски мащаб).

Отделна тема е  какво означава фактът, че България е подписала АСТА в Токио, а например Германия не е.  Отделна тема  е и действието на АСТА в САЩ (sole executive agreement) – твърди се, че не може да обвърже законодателната власт за промени.

Съществено е, че (вероятно през юни) предстои гласуване в Европейския парламент.   Засега Метин Казак , член на ЕП, е говорил по АСТА – напълно в духа на официалната позиция (“ЕП получи информация и уверения от Еврокомисията, че в споразумението има достатъчно гаранции за защита на правата на гражданите”).

Като е допуснало някои видове реклама — като кратките репортажи с рекламна цел, телепромоционните спотове, рекламните спотове за спонсорство и рекламните микросъобщения — да се излъчват по испанските телевизионни канали над максимума от 12 минути от програмното време за едночасов период, предвиден в член 18, параграф 2 от Директива Телевизия без граници, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 3, параграф 2 от посочената директива.

Решението е валидно и в условията на сега действащата Директива за аудиовизуалните медийни услуги.

Искът на Комисията се отнася до четири вида реклама, излъчвани по испанските телевизионни канали, а именно кратките репортажи с рекламна цел, телепромоциите, рекламните спотове за спонсорство и микрорекламните спотове. Комисията счита, че тези четири вида реклама, излъчвани в Испания, попадат в обхвата на понятието „рекламни спотове“. От своя страна, Кралство Испания счита, че за тяхното програмно време се прилагат различни часови и дневни ограничения.

Съдът:

следва да се приеме, че като е допуснало някои видове реклама — като кратките репортажи с рекламна цел, телепромоционните спотове, рекламните спотове за спонсорство и рекламните микросъобщения — да се излъчват по испанските телевизионни канали над максимума от 12 минути от програмното време за едночасов период, предвиден в член 18, параграф 2 от Директива 89/552, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 3, параграф 2 от посочената директива.

България е далече назад след Унгария, за която толкова се говори, и  след Италия на Берлускони, както и след Гърция с нейната дълбока криза.

80-то място.

Още нещо интересно:

Slate: САЩ от 20-то място (за миналата година)  пада на 47-мо – защо?

Практиката се оказва по-различна – могат да се видят   исканията (по области и основания) -   става дума не за политика  и идеология,  а за интелектуална собственост.

Логично,  два аспекта  заслужават коментар :

• (1) рафинирането на технологиите и кога това става валидно за правото  и
• (2)   ангажимента на Twitter към свободното слово, за който досега имаше ред вдъхновяващи доказателства.

Границите между технически възможното и технически невъзможното се изменят всеки ден  и това не трябва да е източник на печал, но може и да е.

Пет държави от ЕС не са подписали: Кипър, Германия, Естония, Холандия и Словакия. “Очаква се да се присъединят скоро”, се казва в съобщенията.

Споразумението е подписано и за ЕС, но процедурата продължава в Европейския парламент, засега в комисиите.  Пленарният вот се очаква през юни.

Официалното съобщение на Японското МВнР

• Въпросното търговско споразумение АСТА на български език (в приложението  към решението на Съвета).

България е уполномощила посланика в Токио с решение на МС  от  11 януари. 11PR044.14_ ACTA1;   12PR001.20_ACTA2

Паралелно с това продължава процедурата в ЕС.

На 1 октомври 2011 споразумението е открито за подписване и подписано от осем държави:  Австралия, Канада, Япония, Република Корея, Мароко, Нова Зеландия, САЩ и Сингапур. Ще бъде открито за подписване до 1 май 2013. Ще влезе в сила след ратифициране от шест държави.

Правителството на България е одобрило решение за присъединяване към АСТА през ноември 2011.

11PR044.14_ ACTA1;   12PR001.20_ACTA2

Що се отнася до ЕС:   решението на Съвета на ЕС вече е факт, за който свидетелстват две изречения в прессъобщението от 16 декември 2011 (стр.43) - за заседанието на Съвета по земеделие и рибарство.

Подкрепата на правителствата на държавите от ЕС не е достатъчна, споразумението трябва да бъде одобрено и  от Европейския парламент.  ЕП отказа да публикува становището на правната служба на ЕП относно АСТА с мотива, че това би представлявало сериозна намеса в ратификационния процес.

Така или иначе, членовете на ЕП предстои да решат съдбата на присъединяването на ЕС към АСТА.

Утре, 24 януари, АСТА ще се гледа в комисията по развитие (DEVE)  на ЕП.

*

EDRI, неправителствена организация за защита на цифровите права в Европа, е подготвила коментари за ACTA, които имат за цел да обяснят на гражданите и на членовете на ЕП ефектите на АСТА от гледна точка на цифровите права:

• ACTA and its Impact on Fundamental Rights (16.01.2012)
• ACTA – Criminal Sanctions (17.01.2012)
• ACTA – Innovation and Competition (18.01.2012)
• ACTA and its Impact on the EU’s International Relations (19.01.2012)
• ACTA and its Safeguards (20.01.2012)

Кампанията се води активно и от други  неправителствени организации.

Досие (от  laquadrature du net)

Петиция

 Кампания 

 Съпротива в Полша  срещу насроченото за 26 ян. в Токио подписване

Понякога приятелите ми с право казват: „Не трябваше да го формулираш по този начин; ако само беше го формулирал другояче, по начин, който не би подразнил никого, сега нямаше да имаш толкова много неприятности.“

Но да се променят собствените думи и да се опаковат те по начин, който ще бъде приемлив за всички в една репресивна култура, и да се постига все по-голямо умение в тази област, е малко като контрабандиране на забранени стоки през митница – и като такова то е нещо срамно и деградиращо.

[nybooks], [либ.преглед]

Съобщение относно позицията на Съвета във връзка с приемането на Решение на Европейския парламент и на Съвета за създаване на многогодишна програма за политика в областта на радиочестотния спектър