Тортата като упражняване на свободата на изразяване

Дейвид Мълинс и Чарли Крейг са американски граждани, живеят в Колорадо и се възползват от възможността да сключат еднополов брак в щата. По този случай поръчват торта по поръчка.

Джак Филипс прави торти. Именно той отказва да направи торта за празника на Дейвид и Чарли, защото християнската му вяра не позволява и защото Първата поправка на Конституцията му гарантира свобода на изразяване. Приготвям нещо повече от торта, казва той, това е произведение на изкуството. Не мога да бъда  принуден да използвам   моите таланти и изкуството си за събитие – значимо религиозно събитие – което нарушава моята  вяра.

Не става дума за свобода на словото, става дума за дискриминация, смята другата страна. Ако една пекарна може да дискриминира, тогава всички, които в някаква форма се изразяват –  цветари, фотографи, шивачи, хореографи, фризьорски салони, ресторантьори, бижутери, архитекти и адвокати – ще могат да отказват услуги. Подобно решение би дало широк мандат за дискриминация.

И така: от една страна   правителството не трябва да принуждава вярващи да нарушават принципите си, за да си изкарват прехраната. От другата страна са двойките от един и същи пол, които заявяват, че имат право на равно третиране от предприятия, предоставящи обществени услуги. “Въпросът не е в това, че не можем да получим торта другаде. Въпросът е в отказа от услуга на основание кои сме и кого обичаме.”

Комисията за граждански права е разпоредила на г-н Филипс да произвежда торти и за еднополови бракове, ако произвежда за хетеросексуални бракове. В резултат той е спрял да работи: “Единственият начин да избегна неспазването на решението   е да не правя сватбени торти, точка.”  Интересното е, че администрацията на Тръмп подкрепя сладкаря и смята, че правенето на обичайните торти е форма на свободно изразяване, защитена от Първата поправка на Конституцията на САЩ.

Случаят е Masterpiece Cakeshop v. Colorado Civil Rights Commission, No. 16-111. Очаква се решение на Върховния съд.

NYT

 

Обществените медии в цифровото време

Том Милс е професор по социология, автор на книга за  Би Би Си (‘The BBC: Myth of a Public Service’). В публикация от тази седмица, наречена Бъдещето на БиБиСи, Милс споделя идеи за бъдещето  на БиБиСи, на първо място за бъдещето на таксите. От класическата телевизия все повече се върви към услуги онлайн – и във връзка с това  Милс предлага идеи. Не всички са ясни, не е ясно  дали и как могат да бъдат реализирани, някои са крайни,  но отбелязвам публикацията – най-малко защото се признава, че таксите в Обединеното кралство изобщо не са  такси в стриктния смисъл, нито са гаранция за независимост. Някои от акцентите:

1. Това, от което се нуждаем, е решение за цифровото време.  Най-очевидна опция е такси да се събират от потребителите на цифрови услуги, не само от собственици на оборудване за наземно приемане. Друга опция е такси да се събират от посредниците (смесен вариант: и от посредниците). Трети вариант е финансирането да е от данъци, пише Милс.

2. Във всеки случай приходите трябва да са стабилни и финансирането да е независимо от политически контрол – сега се твърди, че таксите за гаранция за независимостта на БиБиСи, но – напротив – те често са служили като инструмент за влияние на правителството.

3. По независим начин трябва да се определя размерът на финансирането. При това следва да се вземе предвид уникалното място на обществените медии:

Адекватното регулиране не може да се основава на предположението, че конкуренцията на пазара ще доведе непременно до плурализъм; че това, което е добро за пазара и това, което е полезно за обществото, е задължително едно и също; или че единствената подходяща роля на обществените доставчици е да предлагат това, което пазарът не може.

4. Съществуващата  такса не е цена за достъп до програмите на Би Би Си. Таксите са механизъм за финансиране и регулиране  като част от една по-широка обществена и демократична претенция към цифровото пространство – за  достъпен ресурс от култура и знание.

5. Лицата, отговорни за вземането на решения на върха на Би Би Си, работят в силно политизирана среда. Трябва да се мисли за по-преки форми на демократична отчетност, например пряк избор от аудиторията, а частично, част от директорите –  от аудиторията  и от служителите на Би Би Си.

6.  Програмата за децентрализация трябва да бъде в центъра на вниманието. Необходимо е практиките за набиране на персонал да бъдат строго наблюдавани и ревизирани, за да се осигури адекватно представителство на аудиторията.

7. Усилията за приближаване на Би Би Си до аудиторията ще бъдат улеснени от  данните за потребителите, събрани чрез цифровите услуги на Би Би Си. Частните компании използват  такива данни, за да монетизират своите платформи – наблюдението на потребителите е с цел  печалба.  Би Би Си ще може да се възползва от всички предимства на цифровите медии, без да е необходимо да  регулира съдържанието в съответствие с търговските императиви. Основен въпрос тук е алгоритмичната прозрачност и отчетност.

Всички данни, събрани и съхранявани, би трябвало да са достъпни не само за самата Би Би Си, но и за други потребители в ясен и достъпен формат, което означава, че Би Би Си може да улесни общественото ни познаване на себе си и на другите, а не просто събирането на данни за аудиторията, за да се осигури по-добро обслужване. По този начин гражданите на Обединеното кралство, а не шепа корпорации, ще поемат водеща роля в оформянето на начина, по който се развива онлайн пространството.

8. На всекиго трябва да бъде даден неограничен достъп до отворен ресурс за култура и знание. Правилата за интелектуалната собственост  да бъдат преразгледани, така че всички програми на Би Би Си да са достъпни завинаги. Ще трябва да продължат усилията за отваряне на архивния материал на Би Би Си и на други форми на култура и обществено знание.

9. Политиката към независимите продукции трябва да бъде преразгледана и да бъде подчинена на интересите на аудиторията, а не на други интереси. Трябва да бъдат гарантирани собствените продукции. Заедно с това  – в  съчетание с амбициозна програма за цифровизация, демократизация и децентрализация  – Би Би Си може да се отвори за огромния обем неизползван талант и да създаде нови хоризонтални мрежи, които ще позволят на аудиторията да създава и открива нови идеи и нови форми на култура на мащаб невъзможно в пред-цифровата ера.

10.   Смисленото участие в развитието на обществото сега зависи от достъпа до онлайн пространството, което   бързо се монополизира  от   малък брой неотчетни пред обществото   многонационални корпорации. Необходимо е преосмисляне на обществените медии  като демократична медийна платформа,  ориентирана към технологиите, експертизата и културата – за  преодоляване на сериозния демократичен дефицит.

 

Съд на ЕС: такси, събирани от организация за колективно управление на авторски права и злоупотреба с господстващо положение

На 14 септември 2017  Съдът на ЕС се произнесе по дело  C‑177/16 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstākā tiesa Administratīvo lietu departaments (Върховен съд, административно отделение, Латвия) в рамките на производство по дело Autortiesību un komunicēšanās konsultāciju aģentūra / Latvijas Autoru apvienība срещу Konkurences padome.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 102, втора алинея, буква а) ДФЕС.

AKKA/LAA е организация за колективно управление на авторски права върху музикални произведения и е единствената организация в Латвия, оправомощена да издава срещу заплащане лицензии за публичното представяне на музикални произведения, по отношение на които управлява авторските права. Тя събира такси, от които се изплащат възнаграждения на притежатели на авторски права.

Съветът по конкуренцията налага на AKKA/LAA глоба за злоупотреба с господстващо положение поради прилагането на прекомерно високи тарифи. Впоследствие AKKA/LAA приема нови тарифи,  по отношение на които Съветът по конкуренция започва  нова проверка. Съветът по конкуренцията сравнява таксите, които са в сила в около двадесет други държави от ЕС  и установява, че тарифите в Латвия надхвърлят с 50 %—100 % равнището на прилаганите в другите държави. По-специално, за търговски обекти или центрове за услуги с площ от 85,5 m² до около 140 m² прилаганите тарифи били по-високи само в Румъния.

Като приема, че таксите, които са в сила в Латвия, не са справедливи в сегментите, където те са чувствително по-високи отколкото в Естония и Литва, с решение от 2 април 2013 г. Съветът по конкуренцията налага на AKKA/LAA глоба в размер на 45 645,83 LVL (латвийски лата) (около 32 080 EUR) за злоупотреба с господстващо положение. Съветът по конкуренцията изчислява размера на посочената глоба въз основа на оборота на AKKA/LAA.

В условия на съдебен спор Върховният съд, административно отделение  решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Прилага ли се член 102, [втора алинея, буква a) от [ДФЕС] в спор относно тарифите, установени от национална организация за управление на авторски права, ако тази организация събира и такси за произведения на чуждестранни автори и установените от нея тарифи могат да препятстват ползването на тези произведения в съответната държава членка?

2)      Целесъобразно и достатъчно ли е — и съответно в кои случаи — с оглед на определянето на използваното в член 102, [втора алинея, буква a) ] ДФЕС понятие за несправедливи цени в областта на управление на авторските и сродните им права да се прави сравнение между цените (тарифите) на съответния пазар и цените (тарифите) на съседните пазари?

3)      Целесъобразно и достатъчно ли е с оглед на определянето на използваното в член 102, [втора алинея, буква а)] ДФЕС понятие за несправедливи цени в областта на управление на авторските и сродните им права да се използва основаният на брутния вътрешен продукт коефициент на паритетите на покупателната способност?

4)      Трябва ли да се прави сравнение на тарифите във всеки отделен техен сегмент или спрямо средното равнище на тарифите?

5)      Кога трябва да се счита, че разликата между тарифите, разглеждани за целите на използваното в член 102, [втора алинея, буква а)] ДФЕС понятие за несправедливи цени, е толкова значителна, че икономическият оператор, който има господстващо положение, трябва да докаже, че тарифите му са справедливи?

6)      Каква информация разумно може да се очаква от икономически оператор, за да докаже справедливия характер на тарифите по отношение на защитените с авторски права произведения в обхвата на член 102, [втора алинея, буква а)] ДФЕС, ако разходите за тези произведения не могат да се определят по същия начин като при продукти с материален характер? Става ли въпрос само за административните разходи на организацията за управление на авторски права?

7)      В случай на нарушение на конкурентното право целесъобразно ли е за целите на определянето на глобата от оборота на организация за управление на авторски права да се изключат платените от този икономически оператор възнаграждения на авторите?“.

Както се вижда, въпросите са сходни с възникващите и у нас съмнения за злоупотреба с господстващо положение поради прилагането на прекомерно високи тарифи, поради което решението е интересно и за местните дружества  и лицензополучатели.

Съдът

Търговията между държавите  може да бъде засегната от равнището на таксите, определени от организация за управление на авторски права, която има монопол и която управлява и правата на чуждестранни притежатели на права, поради което член 102 ДФЕС може да се приложи.

Злоупотребата с господстващо положение по смисъла на посочения член може обаче да се състои в прилагането на прекомерно високи цени, които не са разумни с оглед на икономическата стойност на предоставяната услуга. Как да се установи евентуално прекомерният характер на дадена цена?

Ако сравнителният метод покаже значителни разлики с другите държави, това е индикация за злоупотреба с господстващо положение – но при определени условия. В случая анализът обхваща 20 държави  – но не може да се твърди, че не е достатъчно представителен, защото не обхваща всички държави от ЕС, зависи:  не може да има минимален брой пазари, които да бъдат сравнявани, а изборът на подходящи сходни пазари зависи от конкретните обстоятелства във всеки отделен случай. Запитващата юрисдикция трябва да провери спозването на определени условия. Следователно за да се провери дали дадена организация за управление на авторските права прилага несправедливи цени по смисъла на член 102, втора алинея, буква a) ДФЕС, е целесъобразно посочените тарифи да се сравнят с приложимите в съседните държави, както и с приложимите в други държави членки, коригирани с коефициента ППС, при условие че референтните държави са били избрани съобразно обективни, подходящи и подлежащи на проверка критерии и че основата за сравнение е една и съща. Допустимо е да се сравняват прилаганите тарифи в един или повече отделни сегменти на използващите лица, ако има индиции, че прекомерният характер на таксите засяга тези сегменти.

Кога се приема, че разликата между сравняваните тарифи е чувствителна? Съдът казва, че разликата трябва да е значителна и трайнада продължава да съществува през определен период, а не да е временна или епизодична. Все пак разликата е само индиция, организацията за управление на авторските права има възможността да обоснове разликата, като посочи обективни различия между ситуацията в съответната държава членка и преобладаващата във всички останали държави членки ситуация  –  става дума за фактори, които оказват влияние върху разходите за управление или върху възнаграждението на притежателите на права (ако има такива).

Последният въпрос е за определянето на размера на глобата. Санкцията трябва да е ефективна, пропорционална и възпираща.  Предоставяните от AKKA/LAA услуги се състоят в събирането на такси, от които се изплащат възнаграждения на авторите на музикални произведения. Според Съда за целите на определянето на размера на глобата възнагражденията, предназначени за притежателите на права, трябва да се включат в оборота на съответната организация за управление на авторските права, при условие че тези възнаграждения са част от стойността на предоставените от тази организация услуги и включването им е необходимо, за да се гарантира ефективният, пропорционален и възпиращ характер на наложената санкция. Запитващата юрисдикция следва да провери с оглед на всички обстоятелства на конкретния случай дали посочените условия са изпълнени.

 

 

Tagged

ЕС: реформата на авторското право среща съпротива

IP Watch следи хода на реформата на авторското право в Европейския съюз.

Реакцията на интернет компаниите срещу някои от предложенията е ясна и разбираема, както е разбираемо и  – симетрично – желанието на носителите на права за още контрол по отношение на платформите.

Известно е и мнението на академичните среди и експерти, очертаващо аргументирано проблемите в предложения проект.

В публикация от тази седмица се отбелязва позицията на   държави от ЕС  срещу проекта, в частност по въпроса за наблюдението на входа:  дали мониторингът при ъплоуд нарушава правата на човека? Цитира се документ, според който Белгия, Чехия, Финландия, Холандия и др. настояват Правната служба на Съвета да прецени дали член 13, разпоредбата за наблюдение при ъплоуд,  съответства на Хартата за основните права  и Директивата за електронната търговия в светлината на решенията на Съда на ЕС.

 Written questions from the authorities of Belgium, Czech Republic, Finland, Hungary, Ireland and the Netherlands to the Council Legal Service regarding Article 13 and Recital 38 of the proposal for a Directive on copyright in the digital single market (от сайта на Statewatch)

 

Ето началото на въпросите:

Член 13 от предложението на Комисията за директива относно авторското право в единния цифров пазар налага задължение на някои платформи за активно предотвратяване на качването от потребители на съдържание, което съдържа защитени произведения или предмет, които притежателите на права искат да блокират. Това може да се постигне само чрез използване на технологията за идентифициране и филтриране.
Същевременно Комисията заявява, че ще поддържа съществуващите принципи на електронната търговия в Директива 2001/29 / ЕО.

Предварителната идентификация и филтриране преди етапа на качване на съдържанието ще се осъществи автоматично, когато идентификационната технология намери съвпадение с дадено произведение или защитен предмет. Този процес ще се прилага за голямо разнообразие от онлайн услуги и платформи, използвани от европейските граждани, за да качват съдържание в интернет. На практика това би станало независимо от факта, че потребителят може да се възползва от изключение от авторското право.

Освен това установената съдебна практика на Съда на ЕС подчертава конфликта между мониторинга и основни права като защита на личните данни и право на стопанска дейност. В решението по делото Sabam / Netlog, Съдът на ЕС отказа да наложи задължение за систематичен мониторинг върху съдържанието на основание чл. 8, 11 и 16 от Хартата на основните права на ЕС.

Въпрос:
Дали мярка / задължение, както се предлага съгласно член 13, би била съвместима с Хартата (и по-специално член 11 – свободата на изразяване и информация, член 8 – Защита на личните данни – и член 16 – Свобода на стопанска дейност) в светлината на юриспруденцията на Съда на ЕС, която има за цел да осигури справедлив баланс при прилагането на конкуренцията на основни права?
Дали предложените мерки са оправдани и пропорционални?

*

Междувременно Естония –  като държава, председателстваща   Съвета на ЕС – е изпратила компромисен текст до държавите, запазващ идеите за наблюдение на входа. Въпреки режима на Директивата за електронната търговия се предвижда платформите и потребителите да носят отговорност за нарушения на авторските права.

Proposal for a a Directive of the European Parliament and of the Council on copyright in the Digital Single Market – Presidency compromise proposal regarding Articles 1, 2 and 10 to 16 (от сайта на Statewatch)

Освен разпоредбата на чл.13, спорна остава и разпоредбата на чл.11 от проекта  относно издателските права.

Ако се анализира каква беше перспективата през 2015 г., когато ЕП одобри доклада на Юлия Реда – и каква е  перспективата сега, на прага на приемането на ревизията, ще се види какъв шанс за адекватна уредба е все по-вероятно да бъде пропуснат.

 

ЕСПЧ: речта на омразата не е защитено слово

В решението си по делото Belkacem срещу Белгия (34367/14) ЕСПЧ единодушно обявява жалбата на белгийския гражданин Belkacem за недопустима. Решението е окончателно.
Делото се отнася до осъждането на г-н Belkacem, лидер и говорител на организацията “Sharia4Belgium”,  за подбуждане към дискриминация, омраза и
насилие 
към немюсюлмански групи. Изказванията са във видеоклипове  в YouTube. Г-н Belkacem е осъждан на затвор и глоба от 550 евро (EUR)  за подбуждане към дискриминация, насилие и омраза.  

Г-н Belkacem твърди, че никога не е възнамерявал да подбужда другите към омраза и насилие, а просто се стреми да разпространява своите идеи и мнения. Той твърди още, че неговите изказвания са проява на свободата на изразяване.

 Съдът отбелязва, че  г-н Belkacem призовава към омраза, дискриминация и насилие спрямо всички немюсюлмани. Според Съда подобна атака е несъвместима с ценностите на толерантността, социалния мир и недискриминацията, които са в основата на Европейската конвенция за правата на човека.
Поради това Съдът отхвърля жалбата, като приема, че е несъвместима с разпоредбите на Конвенцията  –  правото  на свобода на изразяване е недопустимо да се използва за цели, които очевидно противоречат на духа на Конвенцията.

 

Tagged

ЕСПЧ: проследяване на електронните съобщения на работното място

Решението на ЕСПЧ по делото Bărbulescu v. Румъния (61496/08) засяга уволнение на служител, след като ръководството на едно търговско дружество наблюдава електронните  комуникации вътре в дружеството. 

Голямата Камара (11:6 гласа) решава, че е налице нарушение на чл.8   (право на зачитане на личния и семейния живот, дома и кореспонденцията) от Европейската конвенция за правата на човека. Съдът стига до заключението, че националните органи не са защитили по подходящ начин  правото на г-н Bărbulescu на зачитане на личния живот и кореспонденция.  По-специално, националните съдилища не са установили:

  • дали г-н Bărbulescu е получил предварително уведомяване на работодателя си, че комуникацията му може да бъде наблюдавана;
  • дали  е бил информиран за естеството и  степента на мониторинга и  степента на навлизане в личния  живот и кореспонденция;
  • конкретните причини, обосноваващи въвеждането на мерки за мониторинг;
  • дали работодателят е могъл да използва мерки, които водят до по-малко навлизане в личния живот и кореспонденция на г-н Bărbulescu;
  • дали комуникациите биха могли да бъдат достъпни без негово знание и др.

 Фактите

Жалбоподателят Bogdan Mihai Bărbulescu е румънски гражданин, нает от частна компания като инженер, отговарящ за продажбите. По искане на работодателя си той създава акаунт в Yahoo Messenger с цел да отговаря на  запитванията на клиентите. По-късно Bărbulescu е уволнен с мотив, че неговите съобщения в Yahoo Messenger са били наблюдавани и че е имало доказателство, че е използвал интернет за лични цели, което било забранено от правилника. Г-н Bărbulescu оспорва неуспешно решението на работодателя си пред съда в Букурещ.

В решението си в състав от 12 януари 2016 г. Европейският съд по правата на човека се произнася (6:1), че няма нарушение на чл.8 от Конвенцията и румънските съдилища са постигнали справедлив баланс между правото на г-н Bărbulescu на зачитане на личния му живот и кореспонденцията по член 8 и интересите на  работодателя.
Голямата камара

 В решението се отбеляза, че  – дори ограничено –  правото на зачитане на личния живот и кореспонденцията продължават да съществуват
на работното място.  Националните органи са били задължени да намерят баланс между конкурентни  интереси:  правото на г-н Bărbulescu на зачитане на личния му живот, от една страна, и правото на работодателя му да предприеме мерки за  гладкото функциониране на търговското дружество, от друга страна.
 
Националните съдилища обаче не са установили дали г-н Bărbulescu е бил уведомен предварително за възможността работодателят му да въведе мерки за мониторинг и на естеството на такива мерки.  За да се квалифицира като предварителнопредупреждението от страна на работодателя трябва  да бъде дадено преди започване на мониторинга. От материалите   по делото е видно, че г-н Bărbulescu не е бил предварително информиран за обхвата и характера на наблюдението.
Националните съдилища не са анализирали дали причините, които   оправдават  мониторинга върху комуникациите на г-н Bărbulescu, са достатъчни. Има ли основателно предположение, че поведението на служителя излага на риск дружеството и може да ангажира отговорността му.
Националните съдилища не са проверили дали целта, преследвана от работодателя,  би могла да бъде постигната чрез   методи, представляващи по-малка намеса в личния живот и кореспонденцията.
Не е изяснено също  налага ли се служителят да бъде уволнен, т. е. вследствие на наблюдението да се наложи най-тежката дисциплинарна санкция.
Нарушение на чл.8 ЕКПЧ.
Очаква се и решение по делото Libert v. France ( 588/13), в което служител възразява срещу уволнение, основано на достъп на работодателя до лични файлове на служителя на служебния компютър.
Tagged

ЕСПЧ: за забраната за огласяване на резултатите от електорални проучвания

Съдът за правата на човека се произнесе по жалбите на гръцки граждани срещу прието в Гърция законодателно решение, според което  публикуването и разпространението от медиите на резултатите от  проучвания на намеренията за гласуване са забранени за определен срок преди избори и референдуми.  Законът предвижда  глоби в размер от 30 000 до 300 000 евро (EUR) за неспазване на тези разпоредби.

 В решението си по делото Dimitras and others v Greece ( 59573/09 и 65211/09) Съдът   единодушно обявява жалбите за недопустими.  Решението е окончателно.
 
Жалбоподателите, в качеството им на избиратели, твърдят, че забраната за разпространение на проучвания на общественото мнение е  в нарушение на правото им   да получават информация. Предвид продължителността на забраната, те  се оплакват, че са били лишени от свободен достъп до информация, която им позволява да упражнят правото си на ефективно гласуване. На последно място, те заявяват, че в Гърция не са  налице ефективни средства за компенсиране на  нарушаването на свободата им да получават информация.

Според решението:  за да се счита, че жалбоподателите са пряко засегнати от разглежданото законодателство, не е достатъчно самото съществуване на законодателство, засягащо всеки гръцки гражданин с избирателни права.   Въпросната правна уредба не е насочена лично към жалбоподателите и че те са били засегнати по същия начин, както и всички избиратели  – никой от които не е имал достъп до проучванията на общественото мнение.  Същевременно жалбоподателите имат право ефективно да гласуват. 

Следователно според ЕСПЧ те не могат да претендират за нарушение на член 10 от Конвенцията. 

Tagged

ЕСПЧ: висока степен на защита на свободата на словото при отразяване на съдебната система

Още едно решение на Съда за правата на човека, в което се обсъжда критичната функция на медиите по отношение на лица от съдебната система. И отново тази предметна област е подчертана като област, представляваща значителен обществен интерес.

*

В решението   по делото Tavares de Almeida Fernandes and Almeida Fernandes v. Portugal  ЕСПЧ констатира нарушение на чл.10 – свобода на изразяване.

В началото са припомнени общи принципи, които Съдът прилага при решенията по чл.10 ЕКПЧ, като се казва [53-59], че

  • Общите принципи за преценка дали намесата в упражняването на правото на свобода на изразяване е “необходима в едно демократично общество” по смисъла на член 10 § 2 от Конвенцията са добре установени в съдебната практика на Съда. Наскоро те бяха обобщени в решенията по дела Bédat v Switzerland   (2016 г.) и Pentikäinen v. Finland [GC] ( 2015 г. ).
  • Журналистическата свобода   обхваща евентуално преувеличаване или дори провокация (вж. Prager и Oberschlick).
  • Чл.10 няма указания за ограничаване на политическото слово или за дебатите по въпроси от обществен интерес (виж Morice  v France 2015 г., с по-нататъшни препратки). Висока степен на защита на свободата на изразяване  обикновено се предоставя, когато се засяга въпрос от обществен интерес, какъвто е случаят по-специално с функционирането на съдебната система (пак там).
  • Съдът   винаги е правил разграничение между твърдения за факти, от една страна,  и оценки. Съществуването на факти може да се докаже, истинността на оценките  – не. Ако обаче дадено твърдение представлява оценка, пропорционалността на намесата зависи от това дали има достатъчна  фактическа основа  за оспорваното твърдение: ако не, тази оценка може да се окаже прекомерна (вж. Lindon, Otchakovsky- Laurens и др. срещу Франция).
  • Защитата, предоставена от член 10 на журналисти във връзка с  въпроси от обществен интерес, е подчинена на условието те да действат добросъвестно и  да предоставят точна и надеждна информация в съответствие с етиката на журналистиката ( виж Божков срещу България 2011 г.). В ситуации, в които има твърдение за факт без достатъчно доказателства  – но журналистът обсъжда въпрос от истински обществен интерес – се проверява дали журналистът е действал професионално и добросъвестно (Касабова срещу България).
  •  Съдът  проверява дали  е постигнат справедлив баланс между защитата на свободата на изразяване  и защитата на доброто име на засегнатите лица. В два съвсем неотдавнашни случая ЕСПЧ продължи да определя  критерии, които трябва да бъдат взети предвид, когато правото на свобода на изразяване се балансира спрямо правото на зачитане на личния живот (Axel Springer AG v Germany  и Von Hannover v Germany (№ 2).
  •  На последно място, естеството и тежестта на наложените санкции са също фактори, които трябва да бъдат взети предвид при оценката на пропорционалността на намесата. Както вече изтъква Съдът, намесата в свободата на изразяване може да има смразяващ ефект върху упражняването на тази свобода (вж. Morice ).
  • Накрая  Съдът напомня, че  взема предвид обстоятелствата и цялостния контекст, в който са били направени съответните изявления (вж.  Morice,  § 162).

Случаят:

португалски журналист пише редакционна статия, озаглавена “Стратегията на паяка”, в която дава мнението си за избора на съдия  на поста председател на Върховния съд.Той е осъден да плати неимуществени вреди за  нарушаване  на доброто име на съдията – постъпка “с отрицателно въздействие върху личната сфера, включително   семейния и професионалния кръг на ищеца”.

Въпросът е в центъра на оживени дебати в Португалия, което националните съдилища пропускат да вземат предвид.  Няма съмнение, че към този въпрос има значителен обществен интерес. Съдът отбелязва изрично, че функционирането на съдебната система,  която е от съществено значение за всяко демократично общество,  е въпрос от обществен интерес (пак там, § 128). Лицата, които са избрани да представляват различните институции в съдебната система, също представляват значителен интерес. Следователно  ограниченията на свободата на изразяване в тази сфера трябва да се тълкуват стриктно.

Според решението вече е добре установено в практиката на Съда, че членовете на съдебната власт, които действат в качеството си на длъжностни лица, могат да бъдат подложени  на  критика в по-широки граници в сравнение с   обикновените граждани (виж  SARL Libération  § 74 , ЕКПЧ 2008). В същото време Съдът многократно подчертава особената роля   на съдебната власт, която като гарант на справедливостта е фундаментална ценност в държава, ръководена от върховенството на закона. Може да се окаже необходимо съдебната власт да бъде защитавана срещу разрушителните атаки, когато са необосновани.

Португалските съдилища приемат, че личният интерес на ищеца за защитата на репутацията му надхвърля правото  на свобода на изразяване. Те намират, inter alia, че някои твърдения в статията  са  прекомерни, надхвърлят границите на приемливата критика и правото на информиране и представляват атака срещу правата на личността на новия председател на ВС.

Според ЕСПЧ:

На първо място  Съдът отбелязва, че тези изявления представляват оценки, при това с достатъчна фактическа основа.

На второ място Съдът приема, че националните съдилища не са коментирали метафоричния тон на оспорваните твърдения и не е обсъдено съдържанието и смисъла им. Те като че ли са разглеждали твърденията изолирано от останалата част от статията. За ЕСПЧ твърденията остават в рамките на допустимите критики и преувеличения. Португалските  съдилища не обясняват в достатъчна степен как журналистът е надхвърлил правото си на критика и защо правото му да изразява своето мнение е трябвало да бъде ограничено.

На последно място, що се отнася до наложеното наказание, Съдът подчертава, че съгласно Конвенцията присъждането на обезщетение   за обида или клевета трябва да е разумно  пропорционално на претърпяната вреда.

В заключение: Съдът не намира,   че намесата “е необходима в едно демократично общество”. Според ЕСПЧ португалските съдилища са превишили предоставената им свобода на преценка по отношение на възможното ограничаване на дебатите от обществен интерес.

Нарушение на член 10 от Конвенцията.

Tagged

Господари на ефира – творци или пирати? Съдът се произнесе

Върховният касационен съд   оставя в сила решението на Софийския апелативен съд, с което след отмяна на решение №2065/15г. и решение №1316/13г. по т.д. № 557/07г. на СГС, по същество са отхвърлени като неоснователни предявените искове  за неправомерно използване на части от предаването „Ш на С.”   в издания на предаването на „ Г на е”  и  части от предаването „В на д” в издание на „Г на е” –   пълен текст на решението. 

Според ВКС (подборка от цитати от решението):

Ищец в производството е продуцент на предаването „ Ш на С.”, като именно в това свое качество е предявил и разглежданите искове с правно основание чл.94,чл.94а, чл.95, ал.1, т.1,т.2 и т.6 ЗАПСП -за неправомерно използване на части от предаването.

Процесните откъси са били излъчени в предаването „ Г на е”, без да бъде поискано разрешение от продуцента – ищец в производството и без заплащане. Ответниците са се позовали на правото си по чл.24, ал.1, т.2 ЗАПСП, като правилно  въззивният съд е обсъждал предпоставките на нормата и тяхното доказване в процеса, с оглед възможността аудиовизуалните произведения да могат да бъдат използвани свободно и без заплащане на възнаграждение.

Не е било спорно, че „Ш на С.” и др. са били разгласени произведения, тъй като са излъчвани в ефир. Спорило се е между страните, дали използваните части от тези предавания и от песента са съставлявали цитати, с оглед изискването на обсъжданата норма,  т.е. дали тяхното включване в предаването „ Г на е” е отговаряло на изискването за цитиране.

Заключението на мнозинството от експертите по тази експертиза е обосновало категоричен извод, че се касае за цитат от аудиовизуално произведение, изведено от съответните за този тип произведение особености. В тази насока, неоснователно е изложеното разбиране на касатора за това, че след като не е възпроизведен точно и изцяло оригинала, не е налице цитат.

При приложението на чл.24, ал.1, т.2 ЗАПСП цитирането се преценява  съобразно целите визирани в текста, а именно – критика или обзор. В случая е налице първата хипотеза. Необосновано е и разбирането на страната, че пародията няма относимост към критиката, а съставлява отделна предпоставка, невключена в нормата на чл.24, ал.1, т.2 ГПК, което я прави неприложима към случая. Критиката се дефинира като обсъждане, анализиране с цел да се откроят добрите и лошите страни на личност или явления от социалния живот. Или тя е обобщаващото понятие, докато иронията, гротеската, карикатурата, пародията, хиперболата и т.н. са все стилистични похвати, чрез които критиката се изразява. Т.е. те са изразни средства, тъй като именно, чрез тях се подлагат на критика лични и обществени недъзи, които биват осмивани, като по този начин постигат целта си – обсъждането на тези явления и тяхното отричане. Или, след като експертизата е обосновала разбирането си, че „ Г на е” е аудиовизуално произведение, което има за цел коментар на телевизионни гафове, анализ и представяне на собствена позиция по теми с обществен интерес, разследващи репортажи и значими обществени проблеми, то и използваните художествени похвати като пародия, гротеска, фарс, бурлеска е допустимо, т.е. тези похвати служат за да се осъществява именно критика. Доколкото в експертизата е обосновано и професионалното мнение на експертите, че излъчените части от спорните предавания са разпознаваеми, независимо от използваните похвати, то и следва да се приеме, че цитирането на тези части от аудиовизуалното произведение е съобразно обичайната практика т.е. достатъчно за предотвратяване на объркване в съзнанието на зрителя относно това, че се касае за чуждо аудиовизуално произведение и подчинено на целта на предаването.

С оглед времетраенето на излъчените откъси, очевидно се касае за обем, съответстващ на целите на предаването.

Става дума за правно регламентирано изключение, обхващащо използване на части от чужди произведения, свободно и без заплащане.

Съобразно изложеното и на основание чл.293, ал.1 ГПК, обжалваното решение като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила. Решението е окончателно.

ЕСПЧ: Кържев срещу България или за мафията в прокуратурата

На 7 септември 2017 Съдът за правата на човека в Страсбург постанови решение по делото на Славчо Кържев, известна фигура от близкото минало, бивш прокурор и бивш ръководител на  Софийската районна прокуратура Кържев срещу България  (60607/08).

Делото е по повод  конфликт между Кържев и прокурори, които са били негови подчинени, но по-късно участват в комисия, която проверява дейността му.  На 12 октомври 2006 г. във вестник Труд е поместено интервю на Кържев, в което той коментира случая:

  През целия си живот се борих с престъпността. Нещо повече,  опитах се да победя мафията в прокуратурата. Признавам, че съм се провалил и сега нося последствията от това. Разследващата комисия включва точно тези прокурори, които по това време възразиха срещу работните методи, които въведох. Целта на тези методи бе да  премахнат всички основания за корупция, свързана с делата.  […] Обществена тайна е, че един от прокурорите, които споменах, е известен сред адвокатите и “клиентитe” на прокуратурата    като “прокурор Рушветчийски”.

Засегнатите прокурори съдят Кържев за обида и втората инстанция налага на Кържев санкция глоба. Той подава жалба до ЕСПЧ за нарушение на чл.10 ЕКПЧ. Според него  оспорваните му изявления представляват ценностни преценки и   критиките му не са насочени срещу лица, а срещу “институцията  прокуратура”. Макар да признава, че думите му може да са били “агресивни” и “неприятни”, той твърди, че те са  част от важни обществени дебати, които не могат да бъдат ограничавани, още по-малко с мерки, водещи до наказателна отговорност.

Правителственият агент признава намеса в свободата на словото на жалбоподателя, но смята, че жалбоподателят не е представил никакви факти или доказателства в подкрепа на твърденията си, което означава, че изявленията му са “далеч извън приемливия праг на конструктивна критика”. Посочва още , че Труд е водещ  ежедневник в България и  интервюто на жалбоподателя е достигнало до “особено голяма аудитория”. Определени лица са наречени “боклук”, което не е принос към обществени дебати.

ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност. Намесата не се оспорва, въпросът е дали тя е необходима и пропорционална на целта. Съдът напомня известната теза, че защитата на свободата на изразяване се отнася не само до информация и идеи, към които съществува благоприятно или индиферентно отношение, но и които  причиняват шок или безпокойство.  Що се отнася до границите на приемливите критики, те са по-широки по отношение на държавните служители, отколкото по отношение на частноправни субекти. Длъжностно лице със сигурност има право да защитава репутацията си, но тази защита трябва да бъде претеглена/съобразена с обществения интерес  от открито обсъждане на политически и социални въпроси, тъй като изключенията от свободата на изразяване трябва да се тълкуват стеснително [33].

В случая става дума за фрази като мафия в прокуратурата, рушветчия и боклук.

Съдът намира, че като цяло интервюто на Кържев е част от дебати по въпроси от значителен обществен интерес и не е представлявало безсмислена обида.  Съответно изявленията на жалбоподателя по принцип изискват висока степен на защита. Органите са имали задължението да представят особено уместни и достатъчни причини, за да покажат, че намесата в правата на жалбоподателя е пропорционална на преследваните легитимни цели, което съдът не е убеден, че   са направили [35].

В частност, според ЕСПЧ

  • българският съд не е претеглил правилно  твърдяната тежест на казаното срещу  свободата на изразяване и не е посочил  конкретни основания за необходимостта от налагане на санкция;
  • не е направил  опит да се съобрази с факта, че оспорваните твърдения са били главно насочени към  дебати със значителен обществен интерес;
  • не е взел предвид, че по отношение на държавните служители, включително прокурорите, границите на приемливите критики трябва да бъдат по-широки, отколкото по отношение на частните граждани;
  • не е преценил  дали обжалваните твърдения са  ценностни преценки и дали са налице достатъчно “фактически основания” за такива преценки;
  • не  е взел предвид и факта, че няколко дни след публикуването на обжалваното интервю   същият вестник публикува позицията на засегнатите прокурори, които упражняват правото си на отговор;
  • наложена е непропорционална санкция   без достатъчна обосновка или подходящ анализ на различните интереси, за които става въпрос.

Намесата не е необходима в едно демократично общество и заедно с това не е пропорционална на преследваната цел.

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

 

И до това решение няма съмнение, че  прокуратурата е област, дебатите по отношение на която са със значителен обществен интерес.   Решението на ЕСПЧ почива на идеята за необходимостта от защита на словото, което е принос към значими дебати – наистина, мафия в прокуратурата е такова твърдение, което заслужава обсъждане и многостранна аргументация.

Дали   методите на Кържев са били с потенциал да победят  мафията в прокуратурата е друг въпрос, който не е в обхвата на работа на ЕСПЧ.

 

Tagged