Терористично съдържание онлайн: ЕК открива производство срещу България

С редовния пакет от решения във връзка с нарушения от страна на държавите  Европейската комисия предприема правни действия срещу държавите членки, които не изпълняват своите задължения, произтичащи от правото на ЕС. Тези решения обхващат различни сектори и области на политиката на ЕС и имат за цел да осигурят правилното прилагане на правото на Съюза в интерес на гражданите и предприятията.

През изминалата седмица, освен другото, беше обявено откриване на процедура  по повод прилагането на Регламента за терористичното съдържание онлайн:
Комисията реши да започне производство за установяване на нарушение, като изпрати официални уведомителни писма на Белгия (INFR(2022)2112), България (INFR(2022)2113), Чехия (INFR(2022)2115), Дания (INFR(2022)2116), Естония (INFR(2022)2117), Ирландия (INFR(2022)2121), Гърция (INFR(2022)2118), Испания (INFR(2022)2119), Италия (INFR(2022)2122), Кипър (INFR(2022)2114), Латвия (INFR(2022)2125), Литва (INFR(2022)2123), Люксембург (INFR(2022)2124), Малта (INFR(2022)2126), Нидерландия (INFR(2022)2127), Австрия (INFR(2022)2111), Полша (INFR(2022)2128), Португалия (INFR(2022)2129), Румъния (INFR(2022)2130), Словения (INFR(2022)2132), Финландия (INFR(2022)2120) и Швеция (INFR(2022)2131) за неправилно прилагане на Регламента на ЕС относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн (Регламент (ЕС) 2021/784).

Гарантирането на пълното прилагане на регламента е от основно значение, за да се предотврати злоупотребата на терористите с интернет с цел разпространение на тяхната идеология, сплашване, радикализиране и вербуване на граждани онлайн. С регламента се предоставя правна рамка за гарантиране на премахването на терористично съдържание онлайн в рамките на един час след получаването на заповед за премахване, издадена от национален компетентен орган, и се задължават дружествата да предприемат специални мерки, когато техните платформи са изложени на такова съдържание.

След влизането в сила на регламента на 7 юни 2022 г. не всички държави членки са приели в националното си законодателство всички мерки, както са посочени в регламента. Комисията счита, че държави, между които  България,   не са изпълнили изцяло задълженията си съгласно регламента и сега те разполагат с два месеца, за да отговорят на Комисията. При липса на задоволителен отговор Комисията може да реши да издаде мотивирано становище.

Няма по-конкретна информация за неправилното прилагане от страна на България,  в  публикуваното онлайн по темата съобщение за медиите се пояснява по принцип, че Регламентът  изисква от държавите членки да определят отговорен орган, на който са предоставени подходящи правомощия и ресурси, включително точка за контакт. Държавите членки трябва да гарантират, че са въведени санкции за нарушения от страна на доставчиците на хостинг услуги на техните задължения съгласно Регламента. Финансовите санкции могат да достигнат до 4 % от глобалния оборот на доставчика на хостинг услуги. Държавите членки трябва да съобщят на Комисията приетите мерки за изпълнение на тези задължения за определяне на отговорни органи и за предвиждане на правила относно санкциите. При липсата на стабилна рамка за правоприлагане би била подкопана целта на Регламента. Днешното решение има за цел да гарантира, че съответните държави членки възможно най-бързо ще адаптират националните си правила към законодателството на ЕС.

Според чл.21 държавите   събират от своите компетентни органи и от доставчиците на хостинг услуги под тяхна юрисдикция информация за действията, които те са предприели в съответствие с настоящия регламент през предходната календарна година, и я изпращат на Комисията до 31 март всяка година. А до 7 юни 2023 г. Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на  регламента. Докладът включва информацията относно мониторинга съгласно член 21 и информацията, произтичаща от задълженията за прозрачност съгласно член 8. Държавите членки предоставят на Комисията информацията, необходима за изготвянето на доклада.

По повод съобщението на ЕК изводи могат   да се  правят  и за ситуацията с прилагането на други регламенти – например по отношение на ограничителните мерки към прокремълската пропаганда, приети   с третия, шестия и деветия санкционни пакети на ЕС – съответно с  Регламент  2022/350, Регламент  2022/879 и Регламент 2022/2474.

Общото е, че става въпрос за прилагане на право на ЕС, изискващо координирани усилия на национални компетентни органи с точно определени функции.

Същевременно Регламент 2021/784 е само за съдържание онлайн, докато санкционните пакети (вж член 2е Регламент 2022/350) важат за  “каквото и да е съдържание от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение XV, включително чрез предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет”.

В условията на липса на национален закон за прилагането на санкциите на ЕС  по повод дестабилизацията на положението в Украйна,  прилагането на санкционните пакети на ЕС  не е  в дневния ред на СЕМ, защото според регулатора –  и това се повтаря в различни формати – въпросът не е в  компетенциите на СЕМ и не предполага дискреция от страна на СЕМ по него(вж протокол 16 на СЕМ от 8 юни 2022, стр.2).

Съд на ЕС: лични данни за нуждите на полицейската регистрация

Стана известно решение на Съда на ЕС от 26 януари 2023 по дело   C‑205/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Специализиран наказателен съд (България)  в рамките на наказателно производство срещу В.С., при участието на Министерство на вътрешните работи и Главна дирекция за борба с организираната престъпност.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4, параграф 1, букви а) и в), член 6, буква а) и членове 8 и 10 от Директива (ЕС) 2016/680 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни и чл. 3, 8, 48 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз.    Запитването е отправено в рамките на наказателно производство, образувано срещу В.С., която след привличането ѝ като обвиняема отказва на полицията събирането на биометрични и генетични данни за целите на регистрацията им.

Запитващата юрисдикция посочва, че полицейската регистрация в България се прилага задължително за всички обвиняеми за умишлени престъпления от общ характер  –  фотозаснемане, дактилоскопиране и взимане на ДНК образец. В националното законодателство няма изискване за установяване на конкретна нужда, за да се пристъпи към събиране на биометрични и генетични данни, и за преценка дали всички тези данни са необходими или и част от тях биха били достатъчни. ЗМВР предвижда съдът да разпореди принудително събиране на лични данни (фотографиране, дактилоскопиране и взимане на образци за ДНК профил), ако обвиняем за умишлено престъпление от общ характер откаже доброволно да сътрудничи при снемане на тези лични данни, без съдът да може да прецени дали има сериозни основания да се счита, че лицето е извършило престъплението.

Въпросите са дали това съответства на посочената директива и на Хартата.

Според Съда, член 10 от Директива 2016/680  изисква  обработването на такива данни да е разрешено „само когато това е абсолютно необходимо“.  Директивата определя по-строги условия за законосъобразност на обработката на чувствителни данни от произтичащите от член 4, параграф 1, букви б) и в) и член 8, параграф 1 от тази директива условия, в които се говори само за „необходимост“ от обработване на данни. Освен това изискването за „абсолютна необходимост“ от обработката на чувствителни данни предполага особено стриктен контрол в този контекст върху спазването на принципа за свеждане на данните до минимум.

Съдът (пети състав) реши:

1)      Член 10 от Директива (ЕС) 2016/680  във връзка с член 52 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че

обработването на биометрични и генетични данни от полицейските органи във връзка тяхната информационна дейност за целите на борбата с престъпността и поддържането на обществения ред е разрешено съгласно правото на държава членка по смисъла на член 10, буква а) от тази директива, когато правото на тази държава членка съдържа достатъчно ясно и точно правно основание за разрешаване на посоченото обработване. Обстоятелството, че освен това националният законодателен акт, в който се съдържа такова правно основание, се позовава на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), а не на Директива 2016/680, само по себе си не може да постави под въпрос наличието на такова разрешаване, щом от тълкуването на всички приложими разпоредби на националното право достатъчно ясно, точно и недвусмислено следва, че разглежданото обработване на биометрични и генетични данни попада в приложното поле на Директивата, а не на Регламента.

2)      Член 6, буква а) от Директива 2016/680 във вр. с  чл. 47 и 48 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че

допускат национално законодателство, което предвижда, че ако обвинено за извършено умишлено престъпление от общ характер лице откаже доброволно да съдейства за събирането на отнасящи се до него биометрични и генетични данни за целите на регистрацията им, компетентният наказателен съд е длъжен да разреши принудителното събиране на тези данни, без да може да прецени дали има сериозни основания да се счита, че лицето е извършило престъплението, в което е обвинено, при условие че националното право гарантира ефективен последващ съдебен контрол върху условията за посоченото обвинение, което дава основание за разрешаване на събирането на тези данни.

3)      Член 10 във връзка с член 4, параграф 1, букви а)—в) и с член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 2016/680

трябва да се тълкува в смисъл, че

не допуска национално законодателство, което предвижда системно събиране за целите на регистрацията им на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, без да предвижда задължение за компетентния орган да провери и докаже, от една страна, че събирането на тези данни е абсолютно необходимо за постигането на конкретните преследвани цели и от друга страна, че тези цели не могат да бъдат постигнати чрез мерки, които засягат в по-малка степен правата и свободите на съответното лице.

Tagged

САЩ: Федерален съд блокира  закон за медицинска дезинформация

В Калифорния е приет закон, който позволява  да се наказват лекари, които дават на пациентите невярна информация относно ваксинациите и лечението на Covid-19. Законът, подписан от губернатор Гавин Нюсъм миналата година, има за цел да се справи с вълните от дезинформация в хода на пандемията.

В днешна публикация на Ню Йорк Таймс се съобщава, че федерален съдия  временно блокира прилагането на закона. Според него  дефинициите за дезинформация създават несигурност  относно тяхното прилагане и са „противоконституционни и  неясни“. Той смята още,  че дефиницията за дезинформация — „фалшива информация, която е в противоречие със съвременния научен консенсус“ — може да има смразяващ ефект върху взаимодействието на лекарите с техните пациенти.

Съдия Шуб, назначен от президента Джордж Х. У. Буш през 1990 г., пише в решението си, че не разглежда въпроса дали законът нарушава защитата на свободата на словото от Първата поправка. Според него разпоредбите на закона нарушават правата на ищците на справедлив процес съгласно 14-та поправка.

Това е второ подобно дело.

ARCOM. FR – една година по-късно

В началото на 2022 съм представила новия френски конвергентен регулатор, но година по-късно неговите широки правомощия са по-добре очертани и заслужават внимание отново.

Регулаторният орган за аудиовизуални и цифрови комуникации ( Aurité de régulation de la communication audiovisuelle et numérique ; ARCOM ) е френската независима административна агенция  , произтичаща от сливането на 1 януари 2022 г. на Висшия аудиовизуален съвет (CSA) и Върховния орган за разпространение на произведения и защита на правата в интернет (Hadopi).  ARCOM отговаря както за аудиовизуалните, така и за цифровите комуникации (Аз не харесвам тази дихотомия, но така пише на сайта им. Аудиовизуалните вече са цифрови.  Имат правомощия и за радио, аналогово и цифрово, DAB+. Вероятно казват, че добавят и онлайн съдържанието към обхвата на дейността си. Но това си е тяхна работа, ще се наричат, както искат.)  Агенцията има около 350 служители и бюджет 46 милиона евро годишно. Рош-Оливие Местр е председател на регулатора.

Паралелно действа Autorité de Régulation des Communications Electroniques, des Postes et de la Distribution de la Presse (ARCEP) – независима френска агенция, която отговаря за регулирането на телекомуникациите, пощенските услуги и разпространението на печатни медии във Франция. Регулирането на радиочестотния спектър попада в компетенцията на Националната честотна агенция (ANFR), а регулирането на аудиовизуалните и цифровите комуникации попада в регулацията на ARCOM.

Правомощията на ARCOM са регламентирани по нов начин чрез най-малко девет последователни законодателни акта. Регулаторът действа в широк периметър:разпространение на радио и телевизия защитата на свободата на комуникация, защита  на интелектуалната собственост, уважението към хората и обществото, техническото и икономическо регулиране на сектора, така и действия от общ интерес и социално сближаване.

  • Регулаторът  наблюдава  средствата, прилагани от основните онлайн платформи за борба с онлайн дезинформацията и омразата.
  • Издава  разрешения за  разпространение на радио и телевизия, като гарантира  плурализма и икономическия баланс на сектора.
  • Има за цел програмите да са в съответствие с разпоредбите относно защитата на непълнолетните, обработката на информация, организирането на предизборни кампании, рекламата и представянето на обществото в неговото многообразие.
  • Регулаторът има функции, свързани с обществените медии и посочва директорите им.
  • Регулаторът провежда кампании и предприема инициативи за медийно и информационно осведомяване и образование, насочени към семействата, училището и професионалистите, във връзка с основните доставчици на медийно съдържание и платформите.
  • Регулаторът  извършва проучванията и анализите, необходими за работата, засягаща аудиовизуалната и онлайн комуникацията, включително нейното международно измерение.
  • Регулаторът  гарантира уважение към плуралистичното изразяване  на мненията в обществото.
  • Регулаторът работи за  целите на социалното сближаване като представяне на многообразието на френското общество, правата на жените, борбата срещу дискриминацията от всякакъв вид, общественото здраве, устойчивото развитие, достъпността на програмите за хората с увреждания.
  • От регулатора се изисква да се намеси по въпроси, свързани с дейността на онлайн платформите, особено по отношение на борбата срещу манипулирането на информация или срещу онлайн омразата. Гарантира, че платформите изпълняват правилно, по прозрачен и балансиран начин, своите задължения за докладване или модериране.

Ако трябва да се посочи в кои области френският регулатор има повече правомощия и задължения в сравнение с българския,  такива области са най-малко: техническо и икономическо регулиране, медийно образование, анализи и прогнози, авторски права в аудиовизията и киното, дезинформация, плурализъм, платформи, издаване на разрешения за наземно разпространение на програми.

Трябва ли да се мисли в тази посока – трябва. Но французите са оставили електронните съобщения, пощата и пресата в компетентността на втори регулатор ARCEP.  Малко е особено, особено в светлината на Законодателния акт за свободата на медиите, където се очаква медийните регулатори да поемат и печатните издания, защото били най-близо по компетентност до печата, обясняваше някъде Комисията.

Закон за прилагане на ограничителните мерки на ЕС – хубаво, но не е готово

България не е приела законодателна основа за прилагане на санкциите на Европейския съюз, в който членуваме 15 години, по повод  действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. Това е съществена пречка за прилагането на санкциите в медийния сектор, тъй като на практика препятства противодействието срещу прокремълската пропаганда, както казвам досадно много пъти.

Очаквах, че ще има развитие по линия на приемане на  Постановление на МС за координация на прилагането на ограничителните мерки. Не познах. Засега не е прието.

Вместо това е приет закон. Така се прави, в други държави от ЕС прилагането на санкциите има нормативна основа в закон. Ето го и законът:  Закон за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна

в сила от 05.02.2023 г.,  обн. ДВ. бр.8 от 25 Януари 2023 г.

Но четем член 1, обхват – и какво разбираме: законът урежда прилагането  – ни повече, ни по-малко – на два параграфа от един член на Регламент 833:

Чл. 1. Този закон урежда осъществяването на контрол при прилагане на забраните и дерогациите по член 3м, параграфи 5 и 7 от Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (OB, L 229/1 от 31 юли 2014 г.), наричан по-нататък “Регламент (ЕС) № 833/2014”, и неговите последващи изменения и допълнения.
И урежда дори не прилагането, а контрола при дерогациите по чл.3м, пар. 5 и 7. Суров нефт и нефтопродукти.
Предполагам, че това е много важен закон. Не мога да коментирам колко е важен. Само казвам, че  прилагането на санкциите извън дерогациите за нефта ще почака още  нормативната си основа.
Както може да се види на сайта на парламента, законопроектът  така е и внесен от ДПС – Карадайъ и пр. –  с адекватно наименование Законопроект за контрол при прилагането на дерогацията за суров нефт и нефтопродукти – но впоследствие  се превръща в Закон за контрол по прилагането на ограничителните мерки.
Човек би помислил – хоризонтална уредба на прилагането на санкциите. Най-после!  Най-после можем  да разберем   кой и как трябва да прилага и  ограниченията към кремълската пропаганда, а също и налагат ли се санкции при неизпълнение на регламент 833 и следващите.
Но не.  Не е този случай. Ще почакаме още.

Политическото рекламиране: водещата комисия на ЕП гласува

Kомисията  по вътрешен пазар и защита на потребителите IMCO гласува проекта на регламент, регулиращ прозрачността и насочването на политическата реклама.  Евродепутатите приеха позицията си с 31 гласа „за“, нито един „против“ и 9 „въздържал се“.Това е предложението на ЕК. Euroactiv  информира за гласуваните предложения на IMCO.

Изисква се  само лични данни, изрично предоставени за онлайн политическа реклама, да могат да се използват от доставчиците на реклами. Това създава фактическа забрана за микронасочване –  стратегия, която използва потребителски данни и демографски данни, за да идентифицира интересите на конкретни лица, се казва в прессъобщението на комисията. Освен това комисията е въвела други разпоредби за допълнително регулиране на по-широката дейност по насочване, като пълна забрана за използване на данни на непълнолетни.

Направени са значителни промени в предложението, за да се позволи много повече информация да бъде лесно достъпна за гражданите, властите, а също и за журналистите. Ще бъде създадено и онлайн регистър/ European Repository for Political Advertisements  с данни за всички онлайн политически реклами и свързани с тях данни.

Измененият текст ще улесни получаването на информация кой финансира реклама, колко е платена за нея и откъде са средствата. Ще бъде публикувана и информация за това дали дадена реклама е била спряна за нарушаване на правилата, за конкретните групи лица, към които е насочена и какви лични данни са използвани за това, както и гледанията и ангажираността с рекламата. Евродепутатите също искат да дадат на журналистите конкретно право да получават такава информация.

Предвиждат се периодични санкции при повторно нарушение и задължението големите доставчици на рекламни услуги да спират услугите си за 15 дни с определен клиент в случай на сериозни и системни нарушения. Комисията е оправомощена да въвежда минимални санкции в целия ЕС. Приетият текст също така укрепва правомощията на националните органи.

Евродепутатите също така предлагат да се забрани на участници извън ЕС да могат да плащат за политическа реклама в ЕС.

Предвижда се за следващите избори за ЕП през 2023 правилата да влязат в сила,  съответно изборите в ЕС да бъдат по-прозрачни и устойчиви на манипулации, след поуките от скандала с Cambridge Analytica.

Сега текстът ще бъде внесен на пленарната сесия на 1-2 февруари, след което могат да започнат преговори между Съвета и Парламента.

EMFA: позиция на Международния институт по пресата

Международният институт по пресата (IPI) публикува днес своята подробна позиция относно проекта за Европейски законодателен акт за свободата на медиите (EMFA). IPI представи своята позиция на 23 януари 2023 г. като част от обществената консултация на Европейската комисия.

Като цяло IPI приветства предложението за EMFA като решаващ ход за справяне със сериозните заплахи за медийната свобода и плурализма в Европейския съюз.

IPI и неговите европейски членове са фокусирани върху това как EMFA може ефективно да се противопостави на заплахата от превземане на медиите, media capture  –  система за медиен контрол, която се е утвърдила в страни като Унгария и чиито елементи се възпроизвеждат в други страни в ЕС. Неуспешното справяне с превземането  на медиите и по-широката криза на върховенството на закона в Унгария насърчи други нелиберално настроени правителства да се възползват от слабите регулаторни рамки за защита на свободите на журналистите и да злоупотребяват с правомощията на правителството, за да установят контрол върху публичните и частните медии.

През последните години Европейската комисия осъзна сериозността на заплахата, която media capture  представлява за европейската демокрация, и ние приветстваме Законодателния акт за свободата на медиите като искрено усилие да се отговори на новите форми на ограничаване на независимата журналистика в Европа с балансиран регулаторен подход, който защитава медии и журналисти.

Успехът на EMFA ще се измерва отчасти от степента, до която амбициите му могат да бъдат подкрепени с достатъчно конкретни инструменти за спиране на силите на  завладяване на медиите.

За да се направи това, законът трябва да адресира ключовите механизми за улавяне на медиите, идентифицирани от мониторинга и изследванията на IPI, включително:

– Превръщането на обществените медии в източници на правителствена пропаганда;

– Завладяване и инструментализиране на медийни регулаторни органи с политически назначения;

– Злоупотреба с държавни ресурси, включително държавни средства за реклама, за изкривяване на медийния пазар в полза на проправителствени медии;

– Създаване на кръг от лоялни олигарси, които да управляват частни медии в интерес на правителството.

Имайки това предвид, IPI:

– Като цяло приветства член 5, който има за цел да защити независимото функциониране на обществените медии;

– Призовава за по-строго регулиране, за да се осигурят подобни гаранции за независимостта на националните регулаторни органи;

– Приветства усилията за подобряване на прозрачността на медийната собственост и за увеличаване на защитата на медийния плурализъм и редакционната независимост;

– Приветства усилията за прекратяване на злоупотребата с държавна реклама за изкривяване на медийния пазар и възнаграждение за лоялно отразяване, като същевременно призовава тези условия да бъдат разширени, за да включват всички форми на държавна субсидия;

– Призовава EMFA да затвори задкулисното финансиране на медийни олигарси, които са възнаградени за лоялността на техните медии към правителството чрез обществени поръчки на дъщерни компании, опериращи в други индустрии.

Справянето със злоупотребата с държавните регулаторни и икономически правомощия като ключов двигател за завладяването на медиите ще спомогне за  конкуренция за независимите медии, като повиши тяхната устойчивост и същевременно подобри цялостния икономически и инвестиционен климат за качествена журналистика в целия ЕС. Това ще изпълни основните изисквания на медийната индустрия и ще подобри функционирането на единния пазар на ЕС чрез подобряване на климата за местна и трансгранична журналистика пазач, която разкрива корупцията и злоупотребата с власт в обществен интерес.

Нов доклад за собствеността на медиите в Европа: топ 100 в аудиовизията

Европейската аудиовизуална обсерватория публикува нов доклад за медиите в Европа – топ 100 на аудиовизуалните играчи –  Водещи играчи в европейската аудиовизуална индустрия – собственост и концентрация“ (издание 2022 г.)

Анализът представя най-добрите AV играчи и изследва концентрацията, статуса и произхода на собствеността по приходи, абонаменти за платена телевизия, абонаменти за SVOD, брой телевизионни канали, брой услуги по заявка, телевизионна аудитория, брой телевизионни заглавия произведени и брой киноекрани. Той също така предоставя профили на субекти, активни в повече от един пазарен сегмент. 

Това ново издание на доклада въвежда няколко нови ъгъла на анализ, като еволюцията на класациите в сравнение с тези, представени в предишното издание и нова контекстуализация на фона на сливанията и придобиванията, казуси, илюстриращи европейски модели на присъствие и модели на разширяване за избрани групи, както и като анализ на основните собственици на платени канали и SVOD услуги.

Обществените медии (PSB) имат темп на развитие  под средния темп   на 100-те най-добри аудиовизуални компании и през 2021 г. теглото им намалява с 3% в сравнение с 2016 г.,  а пазарният им дял спада до 30% през 2021 г.

Тежестта на американските интереси в първите 100  се увеличава през 2021 г. (с +3% спрямо 2016 г., до 30% пазарен дял в края на 2021 г.) главно поради възхода на чистите SVOD играчи, но също и на SVOD услугите на подкрепяни от САЩ телевизионни оператори като Sky, Paramount+ и Disney+. Американските компании са склонни да започнат да дават приоритет на разширяването чрез преки инвестиции чрез стартиране на SVOD платформи, придобиване на европейски активи и производство на съдържание на местно ниво, за разлика от традиционните непреки инвестиции.

Ownership_2022_PR_fig4_EN_big

Ownership_2022_PR_fig1_EN_big

GRECO: пети кръг на оценка

Публикуван е доклад на  GRECO – Предотвратяване на корупцията и насърчаване на почтеността в централното  yправление (висшите държавни длъжности) и правоохранителните органи, Пети кръг на оценка (GrecoEval5Rep(2022) 9)

GRECO  е Група срещу корупцията на Съвета на Европа.България се е присъединила към GRECO през 1999 г. и е преминала оценка в рамките на Първия (през септември 2001 г.), Втория (през декември 2004 г.), Третия (през октомври 2009 г.) и Четвъртия (през октомври 2014 г.) кръгове на оценка. Съответните доклади за оценка, както и последващите доклади за съответствие, са достъпни на интернет страницата на GRECO (http://www.coe.int/greco). Петият кръг за оценка започва на 1 януари 2017 г. и завършва с този доклад.

В доклада се оценява ефективността на действащата рамка в България за предотвратяване и борба с корупцията сред лицата, заемащи висши държавни длъжности (министърпредседател, министри, главни секретари, ръководители на политически кабинети, съветници, експерти и др.) и членове на полицията (Държавни служители на Министерството на вътрешните работи с правоохранителни функции). Той има за цел да подпомогне усилията на страната за изграждане на солидна основа за предотвратяване на корупцията чрез укрепване на прозрачността, почтеността и отчетността в  обществения живот в съответствие със стандартите на GRECO.

В първата част на доклада, при представяне на факторите с отношение към корупцията, има абзац за медиите:

“13. И накрая, свободата на медиите в България се оценява като крехка и нестабилна. Високата степен на медийна зависимост от приходите от реклама, където държавата държи голям дял, и непрозрачното разпределение на средства към медиите, са други инструменти за влияние върху новинарските репортажи. Разследващите журналисти, които отразяват  организираната престъпност и корупцията, често са обект на негативни кампании, стратегически дела против публичното участие (SLAPP), заплахи и понякога физически нападения, които изглежда не са последвани от адекватни правни и
политически отговори от страна на властите.
Въпреки че изглежда да е налице законодателната рамка за защита на журналистите, липсват ефективни инструменти за защита на медиите от нарушения на свободата на печата.”

ЕСПЧ: възпрепятстването на децата да научат за еднополовите връзки няма легитимна цел

Стана известно решението на Европейския съд за правата на човека, Голяма камара, по делото Macatė срещу Литва (жалба № 61435/19).

Делото се води относно детска книга с приказки,  засягаща въпроса за еднополовите бракове. Разпространението на книгата е спряно, после възстановено, но с предупреждение,  че е неподходяща за деца под 14-годишна възраст. Това е първият случай, в който Европейският съд на правата на човека се занимава с ограниченията върху  литература за еднополови връзки специално за деца.

В днешното решение на Голямата камара  по делото Европейският съд постанови единодушно, че има  нарушение на член 10 (свобода на изразяване) от Европейската конвенция за правата на човека.

Съдът прилага теста за пропорционалност – установява, че има намеса в свободата на изразяване, че намесата е предвидена в закона, остава да се установи дали намесата е необходима в едно демократично общество.

Според ЕСПЧ мерките срещу книгата на жалбоподателя са имали за цел да ограничат достъпа до информация, представяща връзките между лица от един и същи пол,   по същество еквивалентни на връзките на хора от различен пол. Съдът не е убеден,  че книгата насърчава  еднополовите семейства пред разнополовите. Напротив, приказките изискват уважение и приемане на всички членове на обществото във фундаментален аспект от живота им.

Съдът вече е постановил в съдебната си практика, че няма научни доказателства – както е потвърдено от различни международни органи – че самото споменаване на хомосексуалността или открит  публичен дебат  за социалния статус на сексуалните малцинства би се отразил неблагоприятно на децата. Съдът отбелязва и факта, че законите на значителен брой държави-членки на Съвета на Европа – вкл Литва – или изрично включва образованието за еднополовите връзки в училищните програми, или съдържа  разпоредби за гарантиране на зачитане на многообразието и забрана на дискриминацията на основания за сексуална ориентация в преподаването. Ограничаването на достъпа на децата до информация за еднополовите връзки – където  такава информация не може да се счита за неподходяща или вредна за тях на друго основание освен сексуална ориентация – показва, че властите имат предпочитания към някои видове връзки и семейства  над другите и че те виждат връзките между хора от  различен пол  като по-социално приемливи и ценни от еднополовите връзки, като по този начин допринасят за продължаване на стигматизирането. Такива ограничения са   несъвместими с понятията за равенство, плурализъм и толерантност, присъщи на едно демократично общество. 

В самото решение се казва следното:

202. ЕСПЧ вече е постановил, че законодателната забрана за “насърчаване на хомосексуалността или нетрадиционните сексуални отношения” сред непълнолетните не служи за постигане на легитимните цели за защита на морала, здравето или правата на другите и че чрез приемането на такива закони властите засилват стигмата и предразсъдъците и насърчават хомофобията, която е несъвместима с понятията за равенство,  плурализъм и толерантност, присъщи на демократичното общество (виж Баев и др., цитирани по-горе, §§ 61 и 83-84) – заключение, което Голямата камара напълно подкрепя.

213. Съдът също така взема под внимание решенията, взети от съдилищата в Швейцария, Съединените щати и Канада, в няколко различни контекста, отнасящи се до достъпа на децата до информация за еднополовите връзки, които приемат, че националните власти не могат да пренебрегнат социалните реалности и съществуването на различни видове взаимоотношения в обществата, в които живеят деца; и че самият факт, че някои хора могат да намерят определени видове семейства или взаимоотношения за нежелателни или неморални не може да оправдае възпрепятстването на децата да научат за тях (вж. параграфи 129-132 по-горе).

Извод

217. Съдът е установил, че мерките, предприети срещу книгата на жалбоподателката, са имали за цел да ограничат достъпа на децата до информация, изобразяваща еднополовите връзки като по същество еквивалентни на междуполовите връзки, като етикетират такава информация като вредна, и заключава, че тези мерки не преследват легитимна цел съгласно член 10 § 2 от Конвенцията.

218.  Следователно е налице нарушение на член 10 от Конвенцията.

 

Tagged