Отлагане заради правилата или правила заради отлагането

1014576_10153116148720085_511446705_o

Управлението  на обществените медии е важно за властта. По-неумелите политици направо искат политически контрол, но при наличието на медиен регулатор това вече не се практикува толкова често. При  действащото законодателство предпочитаният от управляващите избор на генерален директор  може да се осъществи само ако си осигурят  съдействието на регулатора: кадровите решения по закон са в неговата компетентност. Но по дефиниция медийният регулатор е независим.

Тъй като мандатът на генералния директор на БНТ изтича,  всички очакваха решението на регулатора: ще насрочи избор – или ще отлага, както подсказват   публикации без посочен автор в медии,  близки до управляващите.  Второто.

Официално оповестената причина:    изработване, обсъждане и приемане на нови правила за избор на генерален директор на БНТ.  Причина или претекст? Второто.

Отлагането е заради правилата или нови правила се създават  заради отлагането? Второто.

За анализ на предлагания проект е важно да се знаят дефицитите,  които трябва да се преодолеят, и целите, които трябва да се постигнат. За съжаление мотиви към публикувания проект липсват. Ако потърсим мотиви – например в  протоколи №27/31 май 2016 година и  №28/7 юни 2016 на СЕМ:  според мнозинството членове досегашните правила  търпят „доста критики от страна на обществеността като непрозрачни“, „проблемните звена се свеждат до изискванията за подбор на кандидатите и процедурата за гласуване“, „процедурата на гласуване е непрозрачна и дава възможност за тълкувания на гласовете“.

Дадени са  пояснения за намеренията на регулатора и пред медиите:

„работна група ще предвиди всякакви възможни варианти при гласуването, например  какво ще става, ако двама членове от 5-членния СЕМ гласува за един кандидат, другите двама – за друг, а петият член е встрани“.

и още пояснения:

“Процедурата трябва да е направена така, че да предвижда всякакви възможни опасности и пречки относно избора. Мога да ви дам пример с разпределението на гласовете, така че да не може да се направи избор. Или събирането на кворум, когато някой го няма. Всички тези проблеми не са разписани в процедурата, а искаме да предвидим всичко, за да направим правилната сметка за лесната и прозрачната процедура по избор”

Сега към проекта. Видимо  намеренията не са осъществени,  подобни разпоредби няма. Възможен е и  подробен коментар – включително например защо не може да се предлага за обществено обсъждане по-строго изискване от записаното в ЗРТ, ако няма предвидена законодателна делегация – но тук ще се огранича до извода: няколкомесечната процедура за приемане  на нови правила не  намира оправдание  – и това е проверимо на базата на досегашните правила, заявените намерения и  публикувания проект.

Толкова по темата. Както става ясно, правилата са симптоматика, темата е  паралелната реалност.  

 

 

 

 

 

 

Полша: медийни закони, нов медиен регулатор, промени в TVP

 На 22 юни 2016  в Полша е приет закон, уреждащ статуса на медийния регулатор. Веднага след това е избран нов състав на медийния регулатор (пет члена – трима, определяни  от Сейма, и двама  – от президента).

Съветът на Европа критикува пакета медийни закони от гледна точка на съответствието им със стандартите на Съвета на Европа и влизането в сила на останалите три медийни закона  за обществените медии  засега е отложено. 

На 2 август  2016  Яцек Курски, председател  на Полската обществена телевизия TVP, е предсрочно освободен   от новосформирания медийния регулатор  RMN.  Курски е председател на обществената телевизия от началото на тази година след победата на Право и справедливост на парламентарните избори.

Според промените на Право и справедливост в медийния закон, Курски  е назначен  от член на правителството.  Управлението на Курски    се свързва с уволнение на стотици журналисти и превръщането на обществената медия в пропагандна машина.

Не се съобщават подробности за причините за предсрочното прекратяване на мандата.

Ще бъде проведен нов конкурс за председател и резултатите от него ще са известни най-късно до средата на октомври.  До тогава Курски ще изпълнява задълженията си.

 

Изменение на ЗРТ за управителните съвети на обществените медии

През юли 2016  на сайта на Народното събрание е публикуван нов Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията.

Логично след предходния, посветен на мандатите на  генералните директори, вносителите   се  грижат и за мандатите на управителните съвети.

От сайта на Народното събрание се вижда  скоростта на реакция:

Хронология
  • 22/07/2016 – внесен(зала първо четене)
  • 22/07/2016 – приет(зала първо четене)
  • 22/07/2016 – внесен(зала второ четене)
  • 22/07/2016 – приет(зала второ четене)

Според заключителната разпоредба в проекта Законът влиза в сила от 5 август 2016.

За функционална устойчивост и стабилност, се казва в мотивите –    обсъдихме този въпрос в началото на юли тук.

 

ЕС-САЩ: Щит за личните данни

Европейската комисия е декларирала нееднократно, че се стреми да постигне високи стандарти за закрила на неприкосновеността на личния живот в рамките на споразумението за защита на данните между ЕС и САЩ.

В началото на февруари 2016 г.   Комисията одобри   постигнатото политическо споразумение със САЩ и се произнесе, че новата рамка  ще осигури защита на основните права на европейските граждани при предаване на данните им на Съединените американски щати и ще гарантира правна сигурност за предприятията.

 

След като получи становището на работната група по член 29 (органи по защита на данните) от 13 април и резолюцията на Европейския парламент от 26 май, Комисията завърши процедурата по приемане на  „Щит за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ“на 12 юли 2016 г.

Според ЕК, защитата на неприкосновеността на личния живот в отношенията между ЕС и САЩ (EU-US Privacy Shield) отразява изискванията, установени от Съда на ЕС в решението му от 6 октомври 2015 г., с което старата рамка относно сферата на неприкосновеност на личния живот беше отменена.

Ето предварително становище от февруари (резюме) и становище от май  на надзорния орган за защита на личните данни 4/2016 относно щита за личните данни.

Както ЕК обяви, решението влиза в сила незабавно,  а за САЩ   рамката за Щита за личните данни се публикува  във Федералния регистър, който е еквивалентът на Официалния вестник на ЕС. Министерството на търговията на САЩ ще започне да прилага Щита за личните данни. След като дружествата са имали възможност да проучат рамката и да приведат дейността си в съответствие с нея, те ще могат да се сертифицират пред Министерството на търговията, считано от 1 август.

Решение относно адекватността

Приложения

Въпроси и отговори

Факти

Съобщение: Трансатлантически потоци от данни: Възстановяване на доверието чрез солидни гаранции

ЕС: Директива 2002/58/, личната неприкосновеност в електронните съобщения

Стана известно Становището 5/2016 на Европейския надзорник за защитата на личните данни за ревизията на Директива 2002/58 за личните данни и личната неприкосновеност в електронните съобщения (ePrivacy Directive).

През 2015 г. надзорният орган издаде и по-общи препоръки относно опциите за ревизия на правната рамка на защитата на личните данни в ЕС. Те съдържат оценка на ревизията.

Според надзорния орган, законодателството е изкуство на възможното. “Резултатът няма да бъде идеален според нас, но ние сме готови да помогнем на институциите да постигнат възможно най-добрия резултат.  Движени сме от три задължителни съображения:
—по-добро решение за гражданите,
—правила, които ще работят на практика,
—правила, които ще останат в сила едно поколение.”

Съд на ЕС: невалидната Директива 2006/24 и колко от личната свобода да се жертва

През 2014 Съдът на ЕС обяви Директива 2006/24 за невалидна. Това беше директивата за задържане на трафичните данни, срещу която и в България имаше протести, но беше въведена в Закона за електронните съобщения. После Конституционният съд по искане на Омбудсмана обяви  противоконституционността на разпоредбите на ЗЕС, въвели директивата.

Мотивите на Съда на ЕС са – каквито бяха и на протестите впрочем –  (1) че   установеното с директивата задължение за запазване на някои данни води до тежка намеса в основните права на зачитане на личния живот и на защита на личните данни и (2) че така установеният режим не е ограничен до строго необходимото за целите на борбата с тежките престъпления.

Но в Швеция и Обединеното Кралство такива задължения за задържане на трафични данни са наложени, дори за липса на транспониране непосредствено преди решението за обявяване на директивата за невалидна същият този Съд на ЕС осъжда Кралство Швеция да заплати на Европейската комисия по сметка „Собствени ресурси на Европейския съюз“ еднократна сума от 3 милиона евро.

След решението за обявяването на директивата за невалидна шведски телеком Tele2Sverige спира да изпълнява задълженията си по закона, въвеждащ директивата. В Обединеното кралство граждани подават жалба срещу британския режим. В резултат съдилищата в Швеция и ОК се обръщат с преюдициално  питане към Съда дали въведените национални режими са съвместими с правото на Съюза и по-специално с Хартата.

 Според генералния адвокат налагането на подобни изисквания може да е съвместимо с правото на ЕС. Наистина,  пише той,  при спазването на строги изисквания – и изброява:
въведени по съответен начин – у нас само със закон, достъпни и предвидими, осигуряващи защита от произвол. Да не нарушават Хартата.  Да преследват цел от общ интерес, изключително и само борбата с тежки – а не с всякакви престъпления. При това налаганите задължения да са стриктно необходими за борбата с тежките престъпления – което означава, че няма друга мислима мярка, която да постига същия резултат. Задължението да е пропорционално на целта. Сериозните рискове, произтичащи от тази мярка, да не са несъразмерни с целта – борба с тежките престъпления.
*
*
В светлината на разговора  за необходимото у нас законодателствo за борбата с тероризма и това, което чухме от министъра на вътрешните работа вчера 
Всеки от нас да жертва нещо от личната си свобода, за да участва в борбата с тероризма.
неудържимо извиква в съзнанието цитата от речите на Бенджамин Франклин, широко известен от протестите срещу разпоредбите на ЗЕС.
Вярно, ситуацията в света е различна, но балансът между свобода и сигурност – ако се остави да е по мерките  на държавата – скоро съвсем ще се промени  – и не в полза на свободата. Затова решението на Съда на ЕС по тези две съединени дела ще е важно, поне от гледна точка на законовите гаранции, за които гражданите следва да настояват.

Гугъл и конкуренцията в ЕС: възраженията на ЕК

Европейската комисия от известно време проучва практиките на Гугъл в ЕС. На сайта на ЕК  е публикувана информация за поредни стъпки на ЕК, ето част от съобщението:

Комисията счита, че Гугъл се намира е господстващо положение при предоставянето на услуги за общо търсене в интернет, както и при поставянето на реклами при търсене на уебсайтове на трети страни в цялото ЕИП, с пазарен дял съответно над 90 % и 80 %. Господстващото положение само по себе си не представлява проблем по нормативната уредба на ЕС за конкуренцията. Предприятията с господстващо положение обаче носят отговорност за това да не злоупотребяват със своята мощна пазарна позиция, като ограничават конкуренцията както на пазара, на който те са с господстващо положение, така и на съседните пазари.

През ноември 2010 г. Комисията откри производство относно благоприятното третиране от страна на Гугъл на неговото собствено сравняване на условията за пазаруване, както и относно ограниченията, които то е поставило върху способността на някои уебсайтове на трети страни да показват реклами при търсенето от конкурентите на Гугъл.

През  2016 ЕК информира, че е изпратила  две изложения на възражения на Гугъл. Двете изложения на възраженията са отправени  и към дружеството майка Alphabet.

В първото изложение на възраженията Комисията потвърди предварителното си заключение, че дружеството е злоупотребило с господстващото си положение, като систематично е давало предимство на своята услуга за сравняване на условията за пазаруване при показване на резултати от търсене в интернет.

В друго изложение на възраженията Комисията уведоми   Гугъл за своето предварително становище, че дружеството е злоупотребило с господстващото си положение, като изкуствено е ограничавало възможността сайтове на трети страни да показват при търсене реклами от конкурентите на Гугъл.

Срокът за отговор е 8, съответно 10 седмици.

 

Повече

Финансиране на медиите: средства от европейски програми

В края на март 2016 правителството обяви, че е наложило мораториум върху договорите за купуване на ефирно време в телевизия и радио. Всъщност според медийния закон няма такава фигура купуване на ефирно време, става дума за заплащане на разполагането на информация в програмите на електронните медии срещу заплащане със средства от европейски програми и финансовите инструменти, съфинансирани чрез ЕСИФ.

Защо това е проблем: защото има директно договаряне, селекцията на медия е оставена извън състезателност и публично оповестени критерии и насочването на средствата, както помним от записите на бившия министър Мирослав Найденов, зависи от отношението между правителството и събствениците, съответно от линията на съответната медия.  Тече една интрига, че видите ли, властта си купува медиите комфорт, казва вицепремиерът Томислав Дончев, това не е вярно.

В отговор на това убеждение правителството е приело и публикува Методология за разпределение на финансовия ресурс за информация и комуникация на оперативните програми и финансовите инструменти, съфинансирани чрез ЕСИФ, като Приложение 3 към Комуникационната стратегия 2014 – 2020.  Изисква се:

  • дялово разпределение на финансирането  

Директното договаряне остава, но за част от средствата  – максимален праг на средствата за директно купуване на програмно време в телевизия и радио: до 30 на сто от средствата на годишна база.

Пропорция национални : регионални медии – 80 : 20.

  • отчитане на ефективността по общи индикатори
 Определят се  обективни индикатори, които да бъда използвани както при планирането и остойностяването на медийните дейности, така и при оценката на постигнатите резултати. Ще се прилага ясен механизъм за измерване ефективността на комуникационните дейности чрез стандартизирани индикатори.
Методологията се отнася и до медийни кампании в печатни и интернет медии, като ще се взема предвид съдържание, специфика и покритие / съответно посещаемост на съответните медии.
.
Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) има позиция по въпроса. Частният сектор  е  против  “с непазарни средства да се пренарежда пазарната среда”.
.
Съюзът на издателите в България дава положителна оценка на Методологията. Този абзац заслужава внимание наистина – по повод на ЗОП:
Въведеният механизъм компенсира до известна степен и очевидни деформации на законодателството, като изключването от обхвата на Закона за обществените поръчки (ЗОП) на закупуването на програмно време в Радио и Телевизия. Запазването на това правило при последната промяна в закона през м. януари 2016 г. поднови критиките към начина на разпределяне на публичния ресурс. Напълно непонятно за медийните професионалисти е наличието на подобна дерогация, която въвежда диспропорции и облагодетелства каналите на традиционните електронни медии без връзка с развитието на медийната среда, в която онлайн платформите се радват на огромна популярност и предлагат все по-интегрирани подходи, в т.ч. влагане на аудио-визуално съдържание. Пряко отражение на тази нова действителност представляват и планираните промени в Директива 2010/13/ЕС за аудио-визуалните медийни услуги, в която понятието ‘broadcaster’ се заменя с технологично неутралното ‘media service provider’.
.
Последното изречение  да не се добавя към аргументите, терминологията е променена от години, от 2007 със сигурност влезе в предната ревизия на директивата – и оттам в ЗРТ.

Съд на ЕС: линкинг

Стана известно заключението на Генералния адвокат по дело C-160/15 GS MEDIA BV v. Sanoma Media Netherlands.

Налице ли е публично разгласяване, когато оператор на уебсайт  препраща чрез хипервръзка към друг  уебсайт, където дадено произведение е предоставено на разположение без съгласието на носителя на авторското право?
Преюдициалното запитване  е отправено в рамките на спор между  GS Media BV  и, от друга страна, Sanoma Media Netherlands BV, Playboy Enterprises International Inc. и г‑жа Dekker във връзка  с публикуването на уебсайта GeenStijl.nl, чийто оператор е GS Media, на хипервръзки (или „активни интернет връзки“) към други сайтове, позволяващи да бъдат разглеждани пиратски копия на снимки на г‑жа Dekker, направени за списанието Playboy.
Като се позовават по-специално на решение Svensson и др. (C‑466/12, EU:C:2014:76), Sanoma и др. твърдят, че предоставянето на линк към уебсайт, на който дадено произведение е публикувано без съгласието на носителя на авторското право, представлява публично разгласяване, и то без оглед на това дали произведението е било публикувано по-рано с неговото съгласие. Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) приема, че от решение Svensson и др. (C‑466/12, EU:C:2014:76), както и от определение BestWater International (C‑348/13, EU:C:2014:2315) не е възможно да се направи с достатъчна сигурност извод дали е налице „публично разгласяване“, когато произведението действително е било публикувано по-рано, но без съгласието на носителя на авторското право.
GS Media, Федерална република Германия, Португалската република , Словашката република и Комисията предлагат да се отговори отрицателно на въпроса, цитиран по-горе. Те смятат, че когато хипервръзка препраща към уебсайт с оператор трето лице, който е свободно достъпен за всички интернет потребители, където съответното произведение е предоставено на разположение без разрешението на носителя на авторското право — също и в хипотезата, в която това произведение не е било публикувано по-рано и на друго място със разрешението на носителя на авторското право — не е налице „публично разгласяване“.
*
Според Генералния адвокат:
поставянето на хипервръзка на даден уебсайт, препращаща към друг уебсайт, на който, без разрешението на носителя на авторското право, са свободно достъпни за публиката закриляни с авторско право произведения, не представлява акт на публично разгласяване съгласно Директива 2001/29/ЕО.
.
Tagged

Обида или критика 3:

За  делото на  Борислав Сандов, съпредседател на ПП Зелените.

Пазарджишкият окръжен съд, Наказателна колегия, на 30 юни 2016 потвърди присъда № 8 от 22.02.2016 г., постановена по НЧХД № 67/2015 г. на РС – Панагюрище и с Решение по   ВНЧХД № 247 по описа за 2016 г. се произнесе във връзка със следния текст във Фейсбук:

След като спечелихме дело на последна инстанция на Върховния административен съд, Асарел Медет и МОСВ опитват отмяна на окончателното и влязло в сила решение, чрез извънредна инстанция, в заседание, което се провежда сега. Казусът е свързан с опита   за драстично разширение на мината, превръщайки я в най-голямата на Балканите.  […] Разчитаме, че съдът няма да бъде подведен от опитите за прилагане на процедурни хватки от страна на отровителя олигарх.

  • Ето  съществената част от решението, в която се мотивира наличието на обида:

Б.Сандов е казал нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя, в качеството му на длъжностно лице, при изпълнение на службата му, като го нарекъл  отровител олигарх, като обидата е нанесена публично и разпространена чрез социалната мрежа „Фейсбук“. […]  Настоящата инстанция споделя доводите на РС за обидното съдържание на думата „отровител“. В случая не се касае до клеветническо твърдение, като в останалите два пункта от обвинението, а именно до обида, нанесена с думи. Разликата между обидните и клеветническите твърдения е във възможността да се провери фактическата достоверност на същите. Твърденията, съдържащи клевета, са достатъчно конкретни, за да могат да бъдат проверени от гледна точка на тяхната вярност, докато обидните не съдържат тези характеристики.

  • Същевременно и този съд приема, че не е налице клевета, защото:

По делото има изобилни доказателства за това, че подсъдимият е разполагал с информация за резултатите от изследванията на „Басейнова дирекция“ от 2014 година,  според които водите, непосредствено след производствената площадка на Асарел Медет, са отровни, доколкото в тях е установено наличието на токсични вещества и пълната липса на
живи организми. Това обстоятелство, освен като мотив за субективната увереност на подсъдимия, че говори истината, е и фактическо обстоятелство, изключващо обективната
съставомерност на твърдението като клевета, доколкото изнесените факти на практика се оказват верни. Налице е обстоятелство, изключващо наказуемостта на дееца. Информация
за наличие на конкретни случаи на отровени живи организми като резултат от дейността на минното предприятие Асарел Медет подсъдимият е имал и от публикацията „Паника за отровена вода“. Тази статия от своя страна дава повод за образуване на наказателно производство срещу неизвестен извършител. Към момента, когато подсъдимият написал инкриминирания текст, това производство все още е било висящо. Всички тези обстоятелства обосновават категорично извода, че от субективна страна подсъдимият С. е имал достатъчно основания да бъде убеден в достоверността на изнесената от него информация.

Подобно на съда в Панагюрище Пазарджишкият окръжен съд признава наличие на информация в  официални документи, че водите след производствената площадка на Асарел Медет са  отровни  – но отново   думата отровител се изолира от цялостно критично изказване  –  и за нея е произнесена присъда за обида.

Както и в предходната инстанция:  отровител не се свързва по никакъв начин от съда  с фактическата обстановка  –   и по този начин се приравнява на произволно вулгарно или цинично твърдение. Тази интерпретация  силно стеснява възможностите за критика на управленските решения.

Ако  отровител  не се изолира от цялостния контекст и се подложи  на преценка за достоверност,  съдът би констатирал фактическата основа на квалификацията като обстоятелство, изключващо наказуемостта на дееца.

 

 

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 207 other followers