Конституционният съд: разпоредбите от ЗЕС, въвели Директива 2006/24 – противоконституционни Reply

Конституционният съд в заседание на 12 март 2015 г. се произнесе с решение по конституционно дело № 8/2014 г., образувано по искане на Oмбудсмана на Република България.

С  решение №2/ 12 март 2015  Съдът обявява за противоконституционни чл. 250а-чл. 250е, чл. 251 и чл. 251а от Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41/2007 г., последно изм. и доп., ДВ, бр. 14/2015 г.). Докладчик съдия Кети Маркова.

Според искането: оспорените разпоредби са приети със Закона за изменение и допълнение на ЗЕС (ЗИДЗЕС), обн., ДВ, бр. 17/2010 г., с който е транспонирана Директива 2006/24/ЕО  за запазване на данни. С тях   се въвежда задължение за юридическите лица, осъществяващи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, да съхраняват всички данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, отнасящи се до трафика на съобщенията, уреждат се редът и условията за достъп до тези данни и лицата, които имат право на достъп до тях. Установен е периодът на съхранение, възможността за неговото удължаване, формулирани са и целите, в изпълнение на които е създадена оспорената законодателна уредба. Съхраняването на трафичните данни и тяхното използване по начина и със средствата, уредени от закона, макар и да преследва законна цел в обществен интерес, по своята същност представлява неоправдана и непропорционална намеса в личния живот на гражданите, а следователно и нарушение на конституционно защитената неприкосновеност на свободата и тайната на кореспонденцията.

Приемането на разпоредбите беше придружено с обществена реакция, включително с юридически действия срещу наредба, която трябваше да уреди ограничения.  На 14 януари 2010 г. имаше протест срещу българския модел на  въвеждане на директивата, така или иначе измененията влязоха в сила, но в ЕС продължиха опитите за съдебен контрол, които в последна сметка доведоха до успехРешението на Съда на ЕС от 8 април 2014.

Година по-късно има развръзка и у нас. Някои от аргументите на КС:

  • Обявяването на директивата за невалидна няма автоматичен ефект по отношение на националните закони.Приетият закон продължава да действа до момента, в който бъде отменен или изменен по надлежния ред от националния законодателен орган или бъде обявен за противоконституционен от Конституционния съд.
  • Българският законодател съществено е разширил и надхвърлил дори изискванията на силно критикуваната в теорията и практиката Директива 2006/24/ЕО (чл. 1, § 1), която, третирайки достъпа до данни от трафика, го ограничава единствено до „разследването, разкриването и проследяването на сериозни престъпления, както те са определени в националното право на всяка държава-членка”.
  • Подходът на разширяване на приложното поле на транспонираната директива е използван от законодателя и при очертаването на кръга на субектите, които имат право да искат извършване на справка за данните по чл. 250б, ал. 1 ЗЕС. Този кръг Конституционният съд намира за твърде широк.
  • Конституционното изискване за контрол от съд или друг независим орган изобщо отсъства в процедурата, уредена по чл. 250а, ал. 5 ЗЕС. В тази хипотеза органът, отправил искане за достъп, контактува директно с предприятието, предоставило данните, и без съответното разрешение постига на практика едно продължаване на запазването им за
    срок до шест месеца, който сам по себе си е значителен.
  • Липсва уреден контрол в определени случаи и върху унищожаването на данни.
  • На запазване подлежат абсолютно всички данни от телекомуникационен трафик, т.е. засегнати практически са всички граждани, осъществяващи комуникации, а не само онези, за които има данни или най-малкото улики, че са извършили тежко престъпление, че са съпричастни с организации на международния тероризъм и т.н. Основното възражение, което се изтъква в тази връзка е, че преследването на формулираната легитимна цел не може да бъде постигано с цената на една толкова съществена намеса в основните права на хора, нямащи нищо общо с деянията, към чието предотвратяване, разкриване и разследване е насочено предвиденото средство.
  • КС установява още, че в определени хипотези чрез използваната законодателна техника с оспорената разпоредба изцяло се дерогира конституционното изискване за съдебен контрол при искане за достъп до данни от телекомуникационен трафик. Не  съществува каквато и да било правна възможност за конституционна търпимост на обсъжданата дерогация, смята КС.
  • Изобщо липсва уредена със закона правна възможност, а оттам и основания и процедура засегнатите от мерките лица, чиито данни са били предоставени на съответните държавни органи, но не са послужили за образуване на наказателно производство или образуваното е било прекратено, да бъдат уведомени за това кога и на какво основание са били обект на тяхното приложение, както и за какво са били използани.

В заключение КС приема, че обсъжданата мярка по събиране и запазване на данните от целия телекомуникационен трафик (общо и без повод), безспорно представляваща сериозна намеса в личния живот на гражданите, следва да бъде уредена по начин, съобразен с най-високите възможни стандарти на сигурност, каквито действащата правна регламентация като цяло не осигурява. Законът следва да съдържа точни, ясни и предвидими правила, създаващи сигурни гаранции за защита и сигурност. Това би могло да се постигне единствено с предвиждане на достатъчни по обем и правно съдържание, надеждни, адекватни и ефективни гаранции:

1) че органите, оторизирани да заявяват искания за достъп до данните, ще могат да упражняват това си правомощие само в конкретно и изчерпателно уредени в закона случаи;

2) прецизно уредени основания, органи и процедура за получаване на съдебна санкция за достъп до данните, тяхното използване и унижощаване;

3) законови гаранции за сигурността на самите предоставени данни, обхвата на тяхната употреба, прозрачността и правната защита, включително осигуряване на специализиран контрол срещу нерегламентирания достъп до данните и възможността за предоставянето им на трети лица, извън оторизираните субекти;

4) [невъзможността за] използването им за цели, различни от конституционно оправданите, и то във всички възможни етапи – генериране, запазване, съхранение, предаване, използване, унищожаване от лицата, които ги съхраняват;

5) оптимизиране на срока на запазване на данните съобразно установените европейски стандарти, националната и европейската практика;

6) осигуряване на баланс между целта, сериозността на ограничението и предвидените правни средства за защита от неоторизиран достъп до запазените данни от телекомуникация, вкл. и наказателноправни, ако такива бъдат създадени. Само при пълното и точно изпълнение на всички обсъдени критерии би могло да се счете, че законодателната уредба  би издържала проверката за съответствие с Конституцията.

Министерството на вътрешните работи и Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства са поддържали в становищата си по делото, че искането на Омбудсмана е изцяло неоснователно, тъй като оспорваните разпоредби на ЗЕС изцяло отговарят на изискванията на пропорционалност и съразмерност.

Съюзът на юристите в България намира, че атакуваните текстове на ЗЕС не попадат под защитата на чл. 32 и чл. 34 от Конституцията, доколкото не става дума за огласяване или създаване на каквато и да е публичност по отношение на данните, свързани с личния живот на гражданите. Още по-малко съхраняването на такива данни би могло да бъде окачествено като нарушение на тайната на кореспонденцията.

Комисията за регулиране на съобщенията е представила становище, че не е в позиция и с компетентност да даде оценка за съответствието на оспорените от Омбудсмана разпоредби на ЗЕС с Конституцията, включително и относно пропорционалността на намесата в личния живот на гражданите, тъй като тези въпроси не са свързани с дейността на Комисията като секторен регулатор.

Тези позиции  показват, че бъдещата законодателна дейност няма да е проста и лесна, но КС си е направил труда да запише изрично стандарти, които да бъдат съобразени.

Невалидността на Директива 2006/24/ЕО е от датата на влизане в сила на Директивата. Поне при първо запознаване не виждам КС да е взел отношение към правните последици, настъпили по време на действието на разпоредбите на ЗЕС, обявени за противоконституционни.

 

Класация на университетите в света 2014 – 2015 1

The Times Higher Education World University Rankings 2014-2015

Класация на университетите

2015 rank 2014 rank Institution
1 1 Harvard University (US)
2 4 University of Cambridge (UK)
3 5 University of Oxford (UK)
4 2 Massachusetts Institute of Technology (US)
5 3 Stanford University (US)
6 6 University of California, Berkeley (US)
7 7 Princeton University (US)
8 8 Yale University (US)
9 9 California Institute of Technology (US)
10 12 Columbia University (US)

Класация на университетите по области

Top 100 за социални науки

А ако се интересувате от социалните науки в Европа – ето началото:

 

Rank Institution Location Overall score change criteria
3 University of Oxford United Kingdom
93.2
5 University of Cambridge United Kingdom
92.0
9 Imperial College London United Kingdom
87.5
13 ETH Zürich – Swiss Federal Institute of Technology Zürich Switzerland
84.6
22 University College London (UCL) United Kingdom
78.7
29 Ludwig Maximilian University of Munich Germany
71.9
34 École Polytechnique Fédérale de Lausanne Switzerland
70.9
34 London School of Economics and Political Science (LSE) United Kingdom
70.9
36 University of Edinburgh United Kingdom
70.4
40 King’s College London United Kingdom
69.4
44 Karolinska Institute Sweden
66.8
52 University of Manchester United Kingdom
64.5
55 KU Leuven Belgium
63.7
61 École Polytechnique France
62.2
63 Scuola Normale Superiore di Pisa Italy
61.9
64 Leiden University Netherlands
61.3
67 Georg-August-Universität Göttingen Germany
61.0
70 Heidelberg University Germany
59.6
71 Delft University of Technology Netherlands
59.2
72 Erasmus University Rotterdam Netherlands
59.1
73 Wageningen University and Research Center Netherlands
59.0
74 University of Bristol United Kingdom
58.9
75 Universität Basel Switzerland
58.4
77 University of Amsterdam Netherlands
58.2
78 École Normale Supérieure France
58.1
79 Utrecht University Netherlands
58.0
80 Humboldt University of Berlin Germany
57.9
81 Free University of Berlin Germany
57.6
83 Durham University United Kingdom
56.9
90 Ghent University Belgium
56.2
94 University of Glasgow United Kingdom
55.3
98 Stockholm University Sweden
54.6
98 Technical University of Munich Germany
54.6
98 Uppsala University Sweden
54.6
101
Maastricht University
Netherlands
54.3
103 University of Helsinki Finland
53.9
103 Université Pierre et Marie Curie France
53.9
103
University of Warwick
United Kingdom
53.9
103 University of Zürich Switzerland
53.9
107 Queen Mary University of London United Kingdom
53.8
107 University of Geneva Switzerland
53.8
111 University of St Andrews United Kingdom
53.6
111 University of Sussex United Kingdom
53.6
113 University of York United Kingdom
53.4
113 Eberhard Karls Universität Tübingen Germany
53.4
117
University of Groningen
Netherlands
53.1
118 Royal Holloway, University of London United Kingdom
53.0
119 Lund University

ЕСПЧ: нарушение на права чрез роман Reply

Макар и не често, водят се дела по повод романи. Обикновено става дума за документални романи, които засягат предвидени от закона тайни (Observer and Guardian v UK) или доброто име – както в процеса срещу Гришам   за клевета по повод документалния му роман Невинният (Peterson et al v. Grisham et al), прекратен през 2008 г.

По делото Almeida Leitão Bento Fernandes v. Portugal Съдът за правата на човека се е произнесъл по още един случай, свързан с роман.
Мария Фернандес е автор на роман, описващ семейни драми в едно португалско семейство. Тя издава романа в малък тираж и го разпространява безплатно в тесен кръг. В предговора се казва, че всяка прилика с действителни лица е случайна. Сюжетът включва разврат, проститутки, работа за  тайните служби, вътрешносемейни връзки и изневери и пр. Роднините на съпруга на Мария Фернандес  завеждат дело за защита на личния живот,  за клевета и за опетняване на честта на починали членове на семейството.

Португалският съд  намира, че героите в романа са точни копия на роднините и се произнася, че чрез романа е осъществена намеса в личния живот (разгласяване на лични обстоятелства) и засягане на доброто име и авторът не може да се скрие зад  уж фиктивния характер на представените лица. Фернандес е осъдена, защото в крайна сметка е “надхвърлила границите на това, което е разумно, целесъобразно и пропорционално за упражняването на свободата на изразяване ” и обжалва решението в Португалия без успех.

Съдът за правата на човека потвърждава, че романите са форма на художествено изразяване и публичен обмен на идеи, която попада в обхвата на приложното поле на член 10 ЕКПЧ.   Несъмнено е налице намеса в свободата на изразяване. Намесата има предвидена от закона цел – защита на правата на други лица. Въпросът пред Съда е дали  е постигнат справедлив баланс между свободата на изразяване и правото на роднините на защита на личния живот.

Съдът взема предвид, че засегнатите не са публични фигури и живеят в малък град, “където всеки познава всеки друг”. Като се има предвид естеството на  разказаните събития,  включително по отношение на починали членове на семейството, ЕСПЧ приема, че присъдата е обоснована  и не вижда причина да се отклони от оценката от португалските съдилища. Санкцията не е несъразмерна, няма нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

Доколкото става ясно, ЕСПЧ се позовава и на съображения, свързани със защитата на личния живот, и с такива, свързани със защитата на доброто име. Решението все пак обсъжда налице ли е нарушение на чл.10, очевидно поставяйки в центъра засягането на доброто име на семейството. Ако е така, доста сложно е да се разбере как се обсъжда истинност и неистинност в контекста на фикция.  Положението се усложнява и от защитата на  честта на починалите. ЕСПЧ се позовава на стандарти в други две свои решения – Lindon, Otchakovsky-Laurens and July v. France (Grand Chamber judgment of 22.10.2007) and Chauvy and Others v. France (Chamber judgment of 29.06.2004), очевидно трябва да се четат внимателно.

Дефиницията за британски филм Reply

В Обединеното кралство закон определя какво е местен филм  – culturally British – с помощта на точкова система, т.нар. културен тест. Вземат се предвид съдържанието, героите, езика, значението за британската култура (творчество, културно наследство, многообразие), мястото и участниците в производството. Културният тест е основа за предприемане на благоприятни мерки към филмовата индустрия – при прилагане на културния тест филми под определен праг   не се ползват от мерките.

В началото на 2015 са внесени промени в дефиницията, например разширява се приложното поле на мерките към лица от ЕС, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия (квалифицирани лица). От българска гледна точка промяната е позитивна и културно съществена.

Европейски измерения на културата. Към темата кого и как засяга членството в ЕС.

За сравнение – български филм (Закон за филмовата индустрия, Приложение 1)

Twitter, Facebook въвеждат по-строги правила за съдържанието Reply

Няколко щата в САЩ, а отскоро Англия и Уелс  са криминализирали публикуването на сексуално съдържание в мрежата с цел дискредитиране на определено лице (“revenge porn”).  Правилата се отнасят до секс, но целта е защита на личния живот със средствата на наказателното право, а не защита от порнография.

Мотивите на Министерството на правосъдието  ориентират какво е revenge porn (т.4) и причините за изменението на английския закон – да се пресече опасната тенденция: ВВС говори за експлозия на публикуването на сексуално съдържание с цел дискредитиране и тормоз.

Тъй като снимки и видео се споделят онлайн, често в социалните мрежи, започнаха да реагират и мрежите – което вече засяга и българските потребители – засега чрез промяна на правилата. Губим потребител след потребител заради тролове, злоупотреби и малтретиране в мрежата,  с които не се справяме, казват от TwitterЗанапред в недопустимото съдържание изрично се включват  интимни снимки и видео, направени или разпространени без съгласието на лицето.

Facebook  също уточни стандартите си - включително срещу съдържание, насърчаващо сексуално насилие и сексуална експлоатация.

Съд на ЕС: ДДС за електронни книги Reply

Станаха известни две решения на съда на ЕС за ДДС върху електронните книги – за Франция и за Люксембург.

 Европейската комисия иска от Съда да установи, че като прилагат намалена ставка на данъка върху добавената стойност  за доставките на електронни книги, Великото херцогство Люксембург  (дело C‑502/13),  съответно Франция (дело C‑479/13) не са изпълнили задълженията си по правото на ЕС.

Въпросът е интересен не само от данъчна гледна точка.

Ясно е, че доставката на електронни книги не е като доставката на (традиционни) книги, въпросът е  какво значение има това за данъчното право.  „Доставка на стоки“ означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик“.  В случая вече става дума за услуги, извършвани по електронен път – “услуги, които се предоставят чрез интернет или електронна мрежа, както и които се предоставят по принцип автоматизирано”.

Намалените ставки на ДДС могат да се прилагат само за доставки на стоки или услуги, посочени в приложение   към  директивата за ДДС. Доставката на електронни книги  попада ли в приложното поле на това приложение и може ли да се ползва от намалена ставка на ДДС: според ЕК  – не, според държавите – да.

Според Съда:

Макар електронната книга да се нуждае от физически носител, като например компютър, за да бъде прочетена, такъв носител обаче не е включен в доставката на електронните книги.

Доставката на електронни книги  не може да се разглежда като „доставка на стоки“ поради невъзможността електронната книга да се квалифицира като материална вещ. Всъщност физическият носител, позволяващ тази книга да бъде четена, който може да се квалифицира като „материална вещ“, липсва при доставката. Следователно доставката на електронни книги трябва да се квалифицира като доставка на услуги. Услугите, извършвани по електронен път по смисъла на Директивата за ДДС, са „услугите, които се предоставят чрез интернет или електронна мрежа, както и които се предоставят по принцип автоматизирано — предвид естеството им, при минимална намеса на човешки фактор и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии“. Доставката на електронни книги отговаря на това определение.

На това основание по-нататък Съдът обосновава извода, че намалената ставка не се прилага за доставката на електронни книги.

 

 

5G Reply

Европейската комисия представя днес възгледа на ЕС за 5G.

Какво да очакваме от 5G:  от ЕК   и от шефа на Ериксон .

За сведение, преди година според Блумбърг положението с 4G LTE e било такова –  по страни 

Rank Country/Territory Penetration
1  South Korea 62.0%
2  Japan 21.3%
3  Australia 21.1%
4  United States 19.0%
5  Sweden 14.0%
6  Canada 8.1%
7  United Kingdom 5.0%
8  Germany 3.0%
9  Russia 2.0%
10  Philippines 1.0%

Цифрови по подразбиране 2

На 2 март Съветът прие Заключения, в които отново се говори за приоритета “цифрова Европа” и единния цифров вътрешен пазар. Напомня се, че регулаторната рамка и свързаните с нея дейности трябва да бъдат цифрови по подразбиране (digital by default). Цифровите решения да улеснят гражданите и бизнеса. Цифровото измерение да се вклюючи в предварителната оценка на въздействието на всяка приемана мярка до края на 2015 (т.25), а Комисията да изследва адекватността на приеманото законодателство за цифровото време в рамките на REFIT.

На наднационално равнище може и да се готвят за дейности и актове, цифрови по подразбиране.  Но у нас? Има проблем с наличието на каквато и да е  (предварителна/последваща)  оценка на въздействието  – какво остава за цифровото измерение.

Какво означава дейности, услуги – и съответно правната им рамка – да бъдат цифрови по подразбиране? Да не ти се обаждат, за да ти благодарят за становището, но – за съжаление – няма да могат да го вземат предвид, ако не се внесе на хартия. Да не въвеждаш оценки часове наред в главната книга, след като от няколко години ги въвеждаш в електронната система на университета.

Търсачките не показват на български език да съществува каквото и да е указание, акт на институция или проект, в който да се говори за стандарт услуги, цифрови по подразбиране.

Обединено кралство: стандарт цифрови услуги по подразбиране, заедно с отворени данни по подразбиране, защита на личните данни по подразбиране  и последваща оценка на въздействието по подразбиране.

Тези четири неща.

Чрез достоверност към прогрес Reply

book-coverКачеството на журналистиката включва и достоверност на информацията. Как да проверяваме фактите и да не подвеждаме аудиторията. Въпросът  е важен – особено при бързата информация в цифрова среда.

За установяване на действителните факти работят екипи към известни сайтове като  PolitiFact, FactCheck.org,  Snopes.com [Urban Legends Reference Pages].

Колумбийският университет работи по проект Еmergent [Real-Time Rumor Tracker].

Фалшивите новини у нас също чакат майстора си.  Колкото повече тези методи и техники се познават и  възприемат, толкова по-добре за журналистиката, за медиите u  за хората.

В помощ на журналистите и на тези, които биха се заели да проверяват фактите  – The Verification Handbook.

Разговорът има и друго измерение.  Google периодично усъвършенства алгоритъма за присъждане  на ранг на сайтовете – и в момента се обсъжда даване на ранг не толкова според популярността (свързаност с висококачествени сайтове), а според достоверността (Knowledge-Based Trust score).

Проблемите са много,  но с помощта и на Google:  чрез  качествена онлайн журналистика – към напредък в PageRank-a.

ЕСПЧ: сатирично рекламно съобщение Reply

Съдът за правата на човека се произнесе през седмицата по две дела Bohlen v. Germany ( 53495/09) и Ernst August von Hannover v. Germany (53649/09).  Две публични личности (Дитер Болен и съпругът на принцеса Каролина Фон Хановер) се обръщат към Съда с искане за защита срещу използването на имената им в реклама без тяхно съгласие.

Става дума за сатира – Съдът прави оценка на баланса между свобода на изразяване и защита по чл.8 ЕКПЧ, зачитане на личния живот.

Рекламни кампании в Германия включват имената на двамата в сатиричен контекст, като се основават на реални факти от живота им:

  • части от книга  на Дитер Болен не е била допусната за публикуване по силата на съдебно решение – в рекламата името му е частично задраскано с черен маркер;
  • Фон Хановер  става известен с участия в  сбивания на светски места – съответно в реклама на  British American Tobacco името му се свързва със смачкан пакет цигари.

Двамата търсят компенсация за използване на имената им в реклама. Тъй като решението не е в тяхна полза, се обръщат към ЕСПЧ. Претендират, че държавата не е успяла да ги защити при използването на първите им имена без тяхно  съгласие, поради което има нарушение на правото им на личен живот чрез използване на имената им с търговска цел.

Съдът прилага за пореден път критериите  за баланс между правото на неприкосновеност на личния живот и правото на свобода на изразяване.  Според Съда рекламите са принос към дебати от обществен интерес в Германия и по сатиричен начин се свързват със събития, които са били обект на обществени дебати. Образът на жалбоподателите не е бил представен по унизителен начин.

Като взема предвид и факта, че става дума за търговско слово, където се признава широка дискреция на държавите, Съдът потвърждава решението на Федералния съд в Германия – няма нарушение на чл.8 ЕКПЧ.

ЕСПЧ: публични фигури, заснемане на обществено място Reply

В  решението на ЕСПЧ по делото Lillo-Stenberg and Sæther v. Norway ([2014) ECHR 59) се обсъжда балансирането между правото на гражданите да бъдат информирани за живота на публичните фигури и правото на личен живот.

Ларс Лилло-Стенберг и Андрине Сетер са  музикант и актриса, които сключват брак. Тържеството е на открито, на остров. В печатно издание се появява статия заедно със снимки, благодарение на специална техника за заснемане от разстояние. Двойката печели на две инстанции дело за нарушаване на личната неприкосновеност, но на трета инстанция губи делото и се обръща към Съда в Страсбург за нарушение на чл.8 ЕКПЧ.

Класически случай със знаменитости и папараци. Известни гости, множество музикални изпълнители, блясък.

Решението е интересно, защото е прието след решението Von Hannover v. Germany (No. 2) [2012] ECHR 228 и стандартите за балансиране на чл.8 и чл.10 се прилагат.

За отбелязване  е, че ЕСПЧ открива елементи на обществен интерес в частното:  не само при политически въпроси или престъпления, но и когато се засягат спортни въпроси или изпълнители  (т.36), сватбите са такъв пример (т.37), отбелязва се още, че  е имало видимост (възможно заснемане от около 250 м) и събитието е привличало внимание (т.43).

По начало Съдът поддържа, че не всичко, което е интересно за хората, е от обществен интерес – но в случая – зачитайки и известна зона на национална оценка (на Върховния съд) –  е постановил, че няма нарушение на чл.8 ЕСПЧ, личен живот.

EСПЧ: разследваща журналистика, записи без разрешение Reply

Европейският съд за правата на човека на 24 февруари 2015 огласи решението по делото Haldimann and others v Switzerland.

Бойко Боев публикува  коментар, който споделям с негово разрешение.

boyko_boevФактите
Няколко редактора (обърнете внимание, че не става дума за обикновени журналисти – по-долу ще слагам в скоби фактите, на които трябва да се обърне внимание) решават да запишат тайно разговор между застрахователен брокер и журналист, представящ се за клиент. Поводът са оплаквания на граждани за това, че брокерите (като цяло, а не записвания брокер) не получават пълна и качествена информация за застраховките, които сключват. Записът на разговора се прави в жилището на журналиста и ретранслира в съседна стая, където са редакторите и на експерт по застраховките, който коментира това, което вижда. Оператор записва коментара на експерта, който установява на място проблеми в представянето на условията на застраховката. В края на разговора между “клиента” и брокера, един от редакторите влиза в стаята при тях и разкрива, че разговорът е записан и иска коментар от брокера за проблемите, които експертът е установил. Брокерът отказва да даде коментар.

По телевизията записът е излъчен като гласът на брокера и образът му са подправени, за да бъде запазена самоличността му. Въпреки това брокерът завежда наказателно дело за незаконно използване на записващи устройства, което е нарушило правото му на личен живот. Редакторите и журналистът – мним клиент са осъдени да платят минимална глоба (става дума за наказателна, а не за административна отговорност на редакторите и журналиста).

Европейският съд преценява дали швейцарскияm съд е балансирал правилно между правото на изразяване на жалбоподателите (редактори и журналист) и правото на личен живот на брокера. Това Страсбургският съд прави като сравнява дали критерият, използван от националните съдии, съвпада с неговите критерии по сходни дела и изследва как са приложени тези критерии разглеждането на конкретните факти по делото. Европейските съдии намериха, че швейцарските съдии не са използвали правилен стандарт и установиха нарушение на свободата на изразяване на журналистите.

Решението
1. От обществен интерес ли е материалът на журналистите? Съдът е намерил, че има обществен интерес, макар че в случая засегнатото лице е застраховател, т.е. частно лице, а не публична личност.
2. Как е взето решението за скритото използване на записващи средства? Решението в швейцарския случай е взето от редактори и след обсъждане на всички възможни начини за събиране на достоверна информация (т.е. не произволно от журналист).
3. По какъв начин е направен записът от журналистите и как са го използвали? Съдът намира, че жалбоподателите са действали съгласно етичните правила на журналистите в Швейцария, като максимално са ограничили намесата в личния живот на брокера (малко хора са разбрали самоличността му по време на записа, а при представянето пред публика гласа и лицето на брокера са били прикрити).
4. Какъв е характерът и тежестта на санкцията? Съдът е намерил, че жалбоподателите са осъдени за извършване на престъпление и им е била наложена глоба по Наказателния кодекс (а не административна, която е с по-леки последствия) и че това наказание е непропорционално тежко.

Българското законодателство не предвижда подобни критерии.
Етичният кодекс на българските медии не съдържа подробни правила при скрито използване на записващи средства. Според кодекса условието е единствено “недвусмислено” установено наличие на обществен интерес. За сравнение, например в Белгия етичните правила на журналистите изискват използване на скрити записващи средства да става само ако

  • е налице сериозен обществен интерес,
  • няма друг начин да бъде получена информацията,
  • използването на средствата е пропорционално на целения резултат и
  • решението се взeма от главните редактори.

Сходни са конкретизираните стандарти за работа на БиБиСи и етичните стандарти на журналистите в Холандия.

Има и интересно продължение – британски скандал на седмицата, по който се очаква произнасяне от парламентарната етична комисия: Jack Straw и Sir Malcolm Rifkind, двама бивши британски външни министри,  са филмирани тайно от журналисти на вестник Telegraph и предаването на Channel 4 Dispatches, как обещават услугите си срещу заплащане на фиктивна китайска фирма. Скандалът е предизвикан от това, че и двамата са в парламента, т.е. се очаква от тях да работят като депутати, за което получават пари, а не да предлагат услуги

*

Към казаното от Бойко Боев може още да се напомни, че в България по-сериозният проблем  не е на плоскостта на журналистическата етика, а от самото начало (2004) Етичният кодекс на българските медии е в противоречие с Наказателния кодекс.

Реалната заплаха за разследващата журналистика се очерта и при работата върху нов НК.  Вместо – както бяха обещали – да изключат наказателната отговорност в хипотезите на използване на специални средства без разрешение, предвидени в Етичния кодекс, авторите на проекта на НК (оставен без движение) разшириха приложимостта й.

Все пак, след решението Von Hannover v. Germany (No. 2) [2012] ECHR 228 , стандартите за балансиране на чл.8 и чл.10 се прилагат и в България също можем да се позоваваме на тях, в случай че  чл. 339а НК бъде приложен към журналисти в случай на обществен интерес.

Още един коментар в блога Strasbourg Observers.

Съд на ЕС: достъп до писмените становища на държавите в производства пред Съда Reply

Стана известно Решение на Общия съд по дело T-188/12 Patrick Breyer/Комисия.

Достъп до документи на институциите на ЕС: гражданин иска да види позицията на държавата си, предназначена за производство пред Съда:  и ще може.

Регламент № 1049/2001  урежда   достъпа до документи на Европейския парламент, Съвета и Комисията. Според регламента  държава  може да поиска от институция да не оповестява документи без нейно предварително съгласие. Съдът на Европейския съюз  е обвързан с това задължение за прозрачност само когато упражнява административни функции, а  самата правораздавателна дейност е изключена от правото на достъп.

Един австрийски гражданин иска от Комисията  нейното становище по дело пред Съда – и го получава. Той обаче иска и достъп до писмените становища на Австрия по дело пред Съда за установяване на неизпълнение на задължения, образувано от Комисията срещу Австрия за нетранспониране на директивата за запазване на данни 2006/24.  Комисията отказва с мотива, че счита, че спорните становища не попадат в приложното поле на Регламент № 1049/2001 – те  били адресирани до Съда, били са предоставяни на Комисията от Съда само като преписи и представлявали съдебни документи, които не се отнасят до административната дейност на Комисията, поради което не са от нейна компетентност.

Според днешното решение:

  • отменя се решението на ЕК, с което се отказва достъп до становището на Австрия относно транспонирането на Директива 2006/24/ЕО за делото Комисия/Австрия (C‑189/09);
  • без значение е дали становищата са оригинали или преписи;
  • неправилно е твърдението на Комисията, че спорните становища не са ѝ били предоставени в рамките на упражняваните от нея правомощия: те са предоставени на Комисията при обжалването на неин иск за установяване на неизпълнение на задължения, който тя е предявила при упражняване на своите правомощия по член 226 ЕО (понастоящем член 258 ДФЕС). По този начин Комисията ги е получила при упражняването на своите правомощия (т.61).  Поради това   тези становища попадат в приложното поле на  Регламент № 1049/2001.
  • самите становища  на Комисията попадат в приложното поле на тази регламент, въпреки че те са включени в правораздавателната дейност на съдилищата на Съюза, спрямо която  не е приложимо правото на достъп до документи съгласно член 15, параграф 3, четвърта алинея ДФЕС (т.74) и, по-общо, въпреки включването им в правораздавателната дейност на съдилищата на Съюза, подадените   становища на дадена институция не са изключени  от правото на достъп до документи (т.79).
  • няма норма, която да позволява или да забранява на страните в дадено производство да оповестяват своите собствени писмени становища  –  освен в изключителни случаи, когато оповестяването би засегнало доброто правораздаване, страните са свободни да оповестяват своите собствени писмени становища (т.93).
  • това дело се отнася до заявление за достъп до писмени становища, свързани със съдебно производство, приключило към момента на подаването на това заявление. Но страните могат да оповестяват и писмени документи, които се отнасят до висящи съдебни производства – а и при приключено производство    доводите в становищата са възпроизведени поне частично в съдебното решение (т.96).
  • общият критерий е   да се гарантира, че упражняването на правото на достъп до документите на институциите няма да засегне защитата  (т.103). В този смисъл е интересно още, че страната може да използва документите по делото за защитата си,   независимо от всякакво външно влияние, по-специално от страна на обществеността  – но не  с друга цел, например  подбуждането на обществена критика срещу предявените по делото доводи на другите страни (т.119 и следващите) – важно за активизма: имайте предвид становището на Съда: публикуването на писмените материали на Комисията в   интернет, което противоречи на принципа на доброто правораздаване, представлява злоупотреба с право.


 

 

 

 

 

Обществени медии: финансирането чрез такси няма бъдеще Reply

Финансирането на ВВС чрез такси няма бъдеще, изводът е на парламентарната комисия за култура, медии и спорт в Обединеното кралство.

Наистина, по съображения за пълнота трябва да се посочи още, че за момента таксите според комисията остават, в ОК има традиции в това отношение.  Но важното е, че вече официално и в държавата -крепост  на таксите се декларира тяхната неприложимост в цифровото време.

Таксата, в момента £145.50 на домакинство, според парламентаристите не може вече да бъде обоснована и ще се замени от данъчно задължение.

И досега нямах съмнение, че това е правилното решение, още след мотивите на ЕСПЧ за недопустимост по Faccio v Italy .

15 години без проф. Тончо Жечев Reply

Навършват се 15 години, откакто ни напусна проф. Тончо Жечев.

В края на живота си той беше член на медийния регулатор и участва в приемането на първите решения за либерализирането на българския медиен пазар.

Toncho01100213

Началото на Българският Великден или страстите български вече е достъпно онлайн на сайта на издателство Изток – Запад

Защита на тайната на източниците: КФН и практиката на Съда за правата на човека Reply

Асоциацията на европейските журналисти – България организира събитие, посветено на тайната на журналистическите източници. Събитието се проведе в Червената къща, беше модерирано от Ирина Недева и предавано пряко по Радио Бинар – БНР.

Струва си да се чуят разказите на  представители на медиите, поканени от Комисията за финансов надзор  да разкрият тайната на журналистическите източници: Николай Стоянов от Капитал, Стояна Георгиева от Медиапул, Мария Димитрова от ЗовНюз, както  и Асен Йорданов от Бивол.

Видео от събитието

Koментар по темата

ЕСПЧ, право на информация: Гусева срещу България Reply

Стана известно решение на Съда за правата на човека по делото Гусева срещу България.  Любов Гусева от Видин  участва в сдружение за защита на животните и настойчиво иска от кмета информация за мерките към бездомни животни, но не я получава дори след решения на съда, които кметът не е изпълнил.

Вече и по българско дело имаме поредното решение на ЕСПЧ, в което се потвърждава активното задължение на държавата да съдейства за информиране по въпроси от обществено значение. Съдът обсъжда

  •  дали е имало намеса в свободата на изразяване:

53. Обществото има право да получава информация от общ интерес. Целта е информирано участие в дебати по въпроси от законен обществен интерес.

54. Функцията за създаване на различни платформи за обществено обсъждане не се ограничава до медиите, а може да се упражни и от неправителствени организации – те получават защита в рамките на Конвенцията подобна на медиите, каквато впрочем е практиката на ЕСПЧ.

55. Гусева иска информация с цел да информира обществеността в контекста на работата си в сдружение за защита на животните. Следователно, информацията е пряко свързана с работата й като член и представител на сдружението. Налице е обществен интерес.

Като не предоставя информацията, кметът се намесва в процеса на информиране на обществеността чрез създаване на административно препятствие.

56. Държавата има позитивно задължение за защита на упражняването на правата по член 10. Отказът на кмета представлява пряка намеса в правото на жалбоподателя да получи и да разпространява информация от обществен интерес.

  • дали намесата е била оправдана:

57. Съдът определя дали намесата е била “предвидена в закона”, дали преследва законни цели, посочени в чл.10 пар.2, както и дали намесата е била “необходима в едно демократично общество”, за да се постигнат тези цели.

58. Кметът не е имал правно основание да не предостави информация. В конкретния случай тя е била в негово изключително притежание.

Съдът е убеден, че намесата не е била “предвидена в закона” по смисъла на член 10 пар. 2 от Конвенцията.

Налице е нарушение на чл.10.

Има две особени мнения. Виждането, че чл.10 ЕКПЧ предвижда активно задължение на държавата да предоставя информация, още не се споделя от всички съдии.  В особените мнения се обсъждат нюанси на различията между правото да се получава информация и правото да се изисква информация,  защо неправителствените организации трябва да имат  привилегия пред отделния гражданин и дали правото на информация изобщо се включва в правата на човека.

Български ad hoc съдия в състава е Павлина Панова, с мнозинството.

Репортери без граници: индекс 2015 Reply

В индекса за свобода на изразяване, изготвен за поредна година от неправителствената организация Репортери без граници  България вече е на 106-то място, с 6 места по-надолу от миналата година (динамика по години) и много под изглеждащите проблематични Италия, Унгария и Гърция. Между причините са посочени събитията от края на годината, КФН и натискът за разкриване на тайната на източниците.

За отбелязване е последното изречение в статията Какво мислят  враговете на свободните медии в Италия  КамораНдрангета и Коза Ностра : постигнали сме уникални резултати, само българските ни колеги ни задминават.

 

 

 

 

 

 

 

 

С куршуми по дискусия за свободата на изразяване Reply

d

*

В столицата на свободната Дания,  в Krudttoenden Сafe,  се провежда дискусия  за изкуството и свободата на изразяване. Темата е има ли предели пред изкуството.

Организира я художникът от свободната Швеция  Ларс Вилкс (Lars Vilks), който от 2007 г. ползва лична охрана. Причината – карикатури, публикувани в  Nerikes Allehanda и другаде. Заедно с карикатуристи от Шарли Ебдо, Вилкс е  в списъка на враговете на исляма.

Стрелят по участниците в дискусията в Krudttoenden Сafe, убиват един от присъстващите  и раняват трима полицаи.

“Не съм разколебан. Ни най-малко.”, казва Вилкс  днес.

Тютюневата реклама Reply

Държавата ни съветва какви цигари да купуваме. Легални. Прилича ли на една държава  да ни съветва какви цигари да купуваме?

Тютюневата реклама не е спряна. Нито даже по БНТ.

Има решение на Етичната комисия към Националния съвет за саморегулация (НСС) от тридесети януари 2015 г. Препоръчва се кампанията да се съобрази с решението.

Решението създава впечатление за компромис. Има недоволни и от двете посоки – про-Кой:  защото изобщо е констатирано нарушение   и  анти-Кой: защото комисията е крайно щадяща към кампанията и интересите зад нея.

Решение № 197 на ЕК от 30.01.2015 (Жалба относно Медийна кампания „Булгартабак-Холдинг” АД в партньорство с Министерство на финансите, Агенция „Митници”, „Национална асоциация на тютюнопроизводителите 2010” и „Асоциация на производителите на ориенталски тютюн”

Ето крайно предпазливото заключение: “Обсъжданата кампания, разгледана в нейната цялост от визии и текст, и обсъдена в съвкупност със специфичния обществен контекст и нагласи, в които се появява, смесва идеята за борба с контрабандата по принцип и призива към употреба на тютюневи изделия, чиято реклама е напълно забранена, с което прекрачва границата на етичното.”

Но:

  • Етичната комисия не вижда проблем в публично-частното партньорство в тютюневата кампания: “Съвместните действия, включително и организирането на кампании, между държавни институции и частни фирми по обществено значими теми, не е прецедент и не представлява укоримо поведение.”
  • Етичната комисия не смята, че Булгартабак има полза от кампанията. “Що се отнася до твърденията, че кампанията всъщност подсъзнателно внушава да се купуват единствено цигари с марката на Булгартабак, комисията намира същите за некореспондиращи с действителната ситуация. “

Лично мнение: съвсем кореспондиращи са дори:    ефектът в значителна степен е в полза на Булгартабак и Лафка. За разлика от  дадената за пример кампания на Smirnoff  Не карай пил – защото Smirnoff не печели  от успеха на Не карай пил.    А Булгартабак и Лафка печелят. Реклама с търговски цел и ефект  се представя за социална. На това основание се изключва вероятно и от отчитането на рекламата.

Търговска реклама – на забранени продукти –  с подкрепата на държавата – извън времетраенето за търговска реклама – продължаваща и след решението на Етичната комисия. Найс, а.

Към СЕМ:  по-рано кампанията звучеше като демонстрация, десет дни след решението – като провокация.

 

 

И с медиите е така Reply

Омбудсманът говори пред БНТ. За съдебната система. Естествено, че има гнили ябълки в съдебната система – на възловите места, казва Омбудсманът на удивения Димитър Цонев. Естествено, че ги знам кои са. Естествено, че всеки ги знае. Идете във всеки окръжен град, всеки знае кой ще свърши работа, това е търговска дейност. Естествено, че няма да ги кажа, това значи като вляза в съда, да не изляза оттам.

В потвърждение –  медиите, които говорят за олигарси, търговия с влияние и гнили ябълки, се радват на интереса на най-разнообразни институции – и, важно е да се отбележи –  между тях не е медийният регулатор.

1. Малко  журналисти информираха за  КТБ, акумулирането на публичен ресурс и финансирането на КТБ-медии  още когато  информацията за  КТБ  се свеждаше до изречението  “Клиентите са ни скъпи.” Санкционираха Икономедия още тогава. КЗК.

За какво? Ето какво казва за нарушението Монитор, годината е 2010 : “В публикация в седмичника Капитал от април 2010 г. дори се посочваше, че НБМГ не е независим издател, а се контролира от трети лица, като например председателя на Надзорния съвет на КТБ Цветан Василев. След щателна проверка обаче от КЗК установиха публично известния факт. А именно – че „Нова българска медийна група” е едноличен собственик на капитала на „Телеграф” , „Монитор” и „Политика”. При това в нито една от фирмите не присъстват нито името на Цветан Василев, нито на КТБ.”  Сега е общоизвестно, че НБМГ е закупена с кредит от КТБ.

2. Заради публикации за гнилите ябълки в банковата система издателите на Бивол общуваха с  БНБ.

Посланикът на САЩ се изказа за необходимостта от прозрачност в банковия сектор – и  БНБ веднага излезе със съобщение, че прозрачност има.  КТБ беше тема-табу. Дойче веле,  Ню Йорк Таймс, Економист получиха писма с предупреждения, че ще бъдат съдени.   Дойче веле прекрати отношенията си с Еми Барух и Иван Бедров с обяснението “не заради КТБ”. Така и не се разбра защо.

3. Медии извършвали пазарни манипулации. Изводът е на  КФН.

Било вярно това, което   се потвърждавало от публичните регистри. От друга страна,  да се посочели източниците на информация за проверка. Върховенството на закона изисквало налагането на санкции.

4. И новини от тази седмица.  Проверка в Капитал. БНБ – прокуратура – МВР.

През 2014  БНБ дава пресконференция, на която   представя резултатите от одит на КТБ, но управителят на централната банка Иван Искров оповестява само едно   число – “липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди квестурата, съществени части от кредитните досиета  в размер на 3.5 млрд. лв.” Одитите не са публично достъпни. “Митът “Отворете здравата КТБ” е публикация, в която се изнасят заключения  на независимите одитори. Половин година по- късно става ясно, че  БНБ  (Нели Кордовска, ръководител на  управление “Банков надзор”)  препраща сигнал до прокуратурата за престъпления по две разпоредби на НК –  за издаване на информация от длъжностно лице и за  разгласяване на банкова тайна. Прокуратурата разпорежда проверки кои лица са имали достъп до информацията,  кое   от изнесеното е предвидена от закона тайна и “справка от съответните лица от Капитал.”

Не е за първи път. И не, не  по всеки сигнал е задължително да се разпитват журналисти:  защото в някои случаи – ако отсъствието на престъпление може да се установи елементарно –  това е обикновен тормоз.

А дали отговорността за  разгласяването на сведения трябва да се носи от журналистиката, е въпрос от  времето на вътрешния министър Петканов.   Преди това: какво ведомствата  обявяват за тайна и защо? Ако се засекретява информация, която уличава институциите в нарушения или в престъпно бездействие,  не е ли задължение на медиите е да посочат този факт?

 

 

 

 

 

 

 

Свобода за кого Reply

Всички са за медиен плурализъм, дори  в медийните империи.

Всички са за прозрачност на собствеността и контрола върху медиите, и фиктивните собственици, и наемниците на фиктивните собственици,  сигурно и  консултантите.

До момента, в който стане дума за предприемане на мерки.

Вероятно не е било лесно да се постигне съгласие по приоритет 18.1 в проекта за правителствена програма –   гарантиране на медийната независимост и плурализъм, прозрачността и публичността на собствеността и контрола върху медиите.  В окончателния текст предвиденото в работни варианти  въвеждане на правила се е превърнало в  обсъждане на възможността за въвеждане, изискването за спазване на Етичния кодекс на българските медии е заменено със спазване на (кой да е) етичен кодекс.

Създаване на специализирано звено  за медиен плурализъм изобщо е отпаднало от програмата. В медиите има  две обяснения:

  • Официалното е на вицепремиера Р.Бъчварова: Текстът за следенето на концентрацията в медиите бе в работен вариант и бе премахнат, тъй като това е в правомощията на Комисията за защита на конкуренцията.
  • Неофициалното е на Труд и 24 часа: Такива болшевишки мерки няма да присъстват в правителствената програма, отсякъл премиерът Бойко Борисов пред свои приближени и ги задраскал. Самите Труд и 24 часа обявиха мерките в проекта за мракобесни.

Обратно мнение  –  в подкрепа на оценката за плурализъм:

  • Защо мерки  в защита на плурализма са необходими и кой печели от свободата

Защото при деформирана медийна среда, каквато е нашата, ненамесата е свобода – но свобода за големите да стават още по-големи. В САЩ се наблюдава същата реакция – “Първата поправка се използва като средство да се държи държавата далече от свободата на корпорациите“.

Защото не е възможно резултат в тази област да се постигне чрез саморегулиране. Етична комисия не може да ограничи предприятие да не придобива друго предприятие.

  • Защо оценката за медиен плурализъм (плурализъм на собствеността и контрола) не е в компетентността на конкурентните регулатори

Защото конкурентното право не предоставя средства за оценка и надзор върху медийния плурализъм. То предвижда само икономически анализ за оценка. Докато за другите индустрии това е достатъчно, за медиите не е така. В конкретни условия с по-малък пазарен дял медия или медийна група може да има значително влияние и това може да се илюстрира с пример от Обединеното кралство, където не беше разрешено придобиване на  17 на сто от една сателитна медия, а само дял от 7.5 на сто.

Защото самата КЗК в свое решение и пред медиите  е обосновавала липсата на задължение (впрочем и експертиза) да провежда неикономически анализ, както и още:

“напълно възможна е хипотеза, при която, в резултат на контрола на КЗК дадена концентрация бъде разрешена, а в резултат на регулаторен контрол по отношение гарантиране на плурализма, същото това вливане или придобиване на предприятия от медийния сектор не бъде разрешено. Иначе казано, дадена концентрация би могла, от гледна точка на ЗЗК, да не води до установяване или засилване на господстващо положение, но същевременно да противоречи на правилата относно плурализма или други правила, произтичащи от секторна регламентация.”

Защото в държавите от ЕС специализиран орган  провежда неикономическия анализ – напр.   конвергентният регулатор за електронни съобщения и медии в ОК или в някои държави – специален медиен конкурентен регулатор.

Защото едно предприятие може да придобие значително влияние не само чрез сливане или придобиване на друго. Оценка трябва да се прави не само при сделки, а текущо.

Не е лесно да се премине към ефективна оценка за плурализъм – но с течение на времето няма да става по-лесно.

 

Мониторинг за медиен плурализъм MPM 2014 Reply

Центърът за медиен плурализъм и медийна свобода (CMPF) публикува Доклад за усъвършенстване (опростяване) и пилотно прилагане на инструмент за  Мониторинг за медиен плурализъм (Media Pluralism Monitor, MPM). С помощта на МРМ се идентифицират рисковете за медийния плурализъм в държавите от ЕС.

Анализират се правни, икономически и социални индикатори.  Пилотното изследване е проведено през 2014 г. в девет държави от ЕС, между които и България. Резултатите са представени в България през есента на 2014 г. с участие на представители на институции, медии, експерти.

В бъдеще подобна оценка ще се проведе във всички държави от ЕС, а изучаването на медийния плурализъм се предполага да се провежда текущо.

Резултати от МРМ 2014 по области и държави,  включително резултатите за България.

mpm bg


 

AutoHop, програми без реклама и бъдещето на телевизията 2 Reply

Има нови развития в съдебната практика на САЩ по темата как правото се отнася към новите технологии.

Технологично решение  позволява на зрителите  да пропускат рекламите в програмите, разпространявани наземно.  Fox  като производител на програма  иска от съда да  забрани на  Dish Networks  да предлага на зрителите си услугата  AutoHop – ответникът  поддържа, че потребителите имат право да избират какво да гледат и това е само технология за  реализация на тяхното право. Спорният въпрос е дали отстраняването на рекламата (при записването за гледане в по-късен момент) е нарушение на правата на интелектуална собственост.

Както и при делата срещу  Aereo,   от изхода зависят бизнес моделът и бъдещето на телевизията, точно както Napster засегна основите на музикалния бизнес. Впрочем ето реакцията на страните на решението Aereo на ВС на САЩ.

През 2013 съдът  отказва да наложи забрана за AutoHop, потвърдено през 2014 (9th Circuit Court of Appeals).

През изминаващата седмица  съдът (Los Angeles) отново признава   използването на защитено съдържание в рамките на разрешеното от закона (fair use).  Това се смята за победа на  Dish Networks и неговите потребители – която обаче не е пълна,  защото все още  остават проблеми при предлагането на програмата без реклама на потребителите по съображения, свързани с конкурентното право.

Все пак Fox Broadcasting and Dish Network са изразили оптимизъм за възможно скорошно сключване на споразумение относно използването на  DVR.

 

 

 

Контрабандата на цигари ограбва Reply

кой

Държавни ведомства са се ангажирали  многократно да  виждаме и чуваме по телевизията и другаде марката Булгартабак.

Дали формално Булгартабак   е спонсор на тв кампания в своя полза – не знаем. Но който е да е спонсорът, кампанията е в полза на производител и  търговия с тютюневи изделия. Ако някой би казал, че става дума за детски градини – при рекламата на всичко забранено  в последна сметка можем да докараме работата до детски градини.

Боян Юруков и Медиапул задават ключовите въпроси:

Разбира се, че физическото лице Пеевски е само вход към темата. Както казва  Нервната акула, темата е  правителствената подкрепа за бизнеса на модела #КОЙ,  а кампанията е

абсолютна подигравка с всички, които вече почти две години се борят за премахването на корпоративно-политическото чудовище, което задушава държавата. Рекламите са демонстрация на арогантно чувство за безнаказаност, недосегаемост и всевластие…

 

Европейското кино в цифровата епоха Reply

В Официален вестник на ЕС:

становище на Комитета на регионите по повод Съобщението на ЕК COM(2014) 272 final

Комитетът подчертава необходимостта от разработване на координиран подход, за да се отговори на новите предизвикателства, свързани с бързото развитие на европейския филмов сектор, а именно —

  • да се намери   отговор на задълбочаващата се пропаст между европейската публика и културното предлагане като цяло,
  • да се постигне приспособяване към новите навици за цифрово потребление на същата тази публика,
  • да се използват различните видове интернет платформи (стрийминг, видео по заявка и др.) и новите потребителски инструменти (смартфони, цифрови таблети, интернет телевизии) с цел да се увеличи потенциалът за разпространение на европейските филми и по този начин да се намери нова аудитория.

Комитетът обръща внимание върху акценти, които са важни и за нас –

  • тенденцията платформите за VoD да инвестират в оригинално съдържание,
  • необходимостта новите оператори (платформи за VoD, телекомуникационни оператори, ОТТ (over-the-top) и др.), които ползват европейско съдържание, да допринасят за неговото финансиране

и настоява данните, събирани от киносалоните  и статистиката на големите оператори в интернет, по-специално големите агрегатори и сектора на VoD и публичните радиоразпространители (и частни, ако ползват публични помощи или поради причини, свързани с конкуренцията)   да бъдат споделяни и достъпни.

Националната комисия по журналистическа етика: първо заседание и ръководство Reply

От 2005 г. в България съществува Национален съвет по журналистическа етика.

Учредителите на Съвета формират комисии, които следят за спазване на Етичния кодекс на българските медии, досега две – за печатни и електронни медии. Приемат жалби от 2006 г.

От 2015 ще работи една  Национална  комисия по журналистическа етика  с  12 члена. Днес се проведе първото заседание и единодушно беше избрано ръководството – председател Александър Кашъмов, негови заместници – Весислава Антонова и Петя Миронова.

Има нужда да се обсъдят правилата – и в съвсем близко време започва работата по същество.  Има заварени и новопостъпили жалби.

Сайт на адрес http://www.mediaethics-bg.org

mediaethicbg  [at] gmail.com

 

Обединено кралство: обществена телевизия: оценка на въздействието Reply

Обществената телевизия в Обединеното кралство работи за предоставяне на  качествено съдържание срещу общественото финансиране (best value for money). И обосновава политиката си към отделните услуги в съответствие с тази цел, като се провежда  предварителна оценка (Public Value Test), включително оценка за въздействието върху пазара (Market Impact Assessment (MIA).

ВВС предлага  да се прекрати разпространението на ВВС3 чрез спектър и програмата да се разпространява онлайн, BBC iPlayer  да се промени и да предоставя не само catch-up, но и друго съдържание. За да бъдат одобрени промените, днес ВВС Trust обявява началото на предварителната оценка (PVT).

Също днес регулаторът е обявил обществена консултация за оценката на въздействието върху пазара (MIA).

Като говорим за бъдещето на обществените медии.

Ревизия на авторското право на ЕС Reply

Обсъжда се ревизия на авторското право на ЕС.

Европейската комисия се подготвя.

Правната комисия на Европейския парламент се подготвя. Стана известен докладът на комисията, докладчик е  Julia Reda от Пиратската партия в Германия.

 

Изисква ли директивата страх, после тишина Reply

 

В прессъобщението на  КФН до медиите се посочва, че в българския законпрактически е транспонирана Директива за пазарна злоупотреба, която се прилага в целия Европейски съюз” и това е вярно. Но страхът от огромни санкции, който  трябва да доведе до тишина по важни финансови теми,   е стил Мавродиев.

1.

Първо  рециталите на директивата – там  са мотивите, принципите, насоките за прилагане. В рециталите европейският законодател е сметнал за важно да запише следното:

(44) Настоящата директива зачита основните права и спазва принципите, признати особено от Хартата за основните права на Европейския съюз, по-конкретно от член 11 от нея, и от член 10 на Европейската конвенция за правата на човека. В това отношение настоящата директива по никакъв начин не е пречка държавите да прилагат техните конституционни разпоредби в областта на свободата на пресата и свободата на изразяване в медиите.

По никакъв начин, следователно, директивата не създава правно основание, което да допуска  намеса  без предварителна оценка на баланса на права с чл.10 ЕКПЧ. Би трябвало с  максимална добросъвестност  да се приложат съвместно  директива, Конвенция за правата на човека и Хартата за основните права на ЕС.

2.

Какво са пазарните манипулации според директивата – разпоредбата, която засяга медиите, е член 1.2.в:

Член 1
2) Под „манипулиране на пазара“ се разбират следните поведения:

[…] в) разпространяването на информация, независимо дали чрез медиите, включително интернет или по какъвто и да е друг начин, които дават или могат да дадат фалшиви или измамни указания за финансови инструменти, включително и пускането на слухове и разпространяването на фалшиви или измамни сведения, когато лицето, извършило това разпространение, е знаело или е следвало да знае, че информациите са били фалшиви или измамни.
Когато става въпрос за журналисти, действащи в изпълнение на техните професионални задължения, това разпространение на сведения трябва да бъде оценено, без да се засяга приложението на член 11, като се държи сметка за разпоредбите, приложими за тяхната професия, освен ако тези лица не извличат пряко или косвено облага или печалба от разпространението на тези сведения.

“Като се държи сметка за разпоредбите, приложими за тяхната професия.”  Как да стане това? – има препратка към член 11 от директивата –  не КФН да се прави на етична комисия, а да се използва експертиза:

[…] Тези разпоредби могат да включват създаването на консултативни комитети при всеки компетентен орган, чийто състав би следвало да отразява, доколкото е възможно, разнообразието на участниците на пазара, независимо дали са емитенти, доставчици на финансови услуги или потребители.

Едва ли който и да е експерт би препоръчал императивно да се разкрива тайната на източниците. А за вярно-невярно и може ли да се пише за Пеевски, ако името му отсъства от регистрите – има   практика на ЕСПЧ, стандартите са проверими.

3.

Нещо повече: от  сайта на КФН научаваме, че комисията “ще съобразява надзорната си практика с трите Насоки на Комитета на европейските регулатори на ценни книжа (CESR) относно общото приложение на Директивата.” Насоките също са на сайта – и  релевантната Насока, т.4.14, гласи, че за да има пазарна манипулация чрез медия:

Лицето, разпространяващо информация, знае, че е невярна или подвеждаща и я  разпространява, за да създаде (in order to) неправилно или подвеждащо впечатление.

Доколкото се вижда, това е указанието за надзорната практика:  КФН трябва да докаже, че медията знае, че информацията е невярна, но цели създаване на неправилно впечатление. Тежестта на доказване е за КФН.

4.

Законът (чл.9) изисква КФН да огласява публично следваната политика и създадената практика по прилагането на нормативните актове. Предстои да разберем дали  е огласявана такава политика; предвижда ли тя (специално по отношение на медиите)  оценката по рецитал 44;  как е прилаган чл.11, за да се установи балансиран подход. Не става дума само за конкретните решения, а за цялостната дейност на регулатора.

За принципите на дейност има парламентарен контрол.

За законността на актовете има съдебен контрол.

А и съществуват  любимите на Джон Кери жълти павета:

— Пътят за Изумрудения град е застлан с жълти павета — обясни магьосницата, — така че няма да се заблудите.

 

 

 

 

 

 

КФН като медиен надзорник 1

В последните години натиск върху медиите за критични публикации се осъществява или поне се правят опити да се осъществи през други закони, по начало предвидени с други цели: ЗЗК, ЗКИ,  ЗКФН. От  прессъобщение на КФН става ясно, че в последните дни има още издадени наказателни постановления. Как Комисията за финансов надзор действа като медиен надзорник:

1.

Преди месец стана ясно, че КФН настоява Капитал да разкрие тайната на източниците си за публикации, засягащи банковия сектор. Не звучи правдоподобно, но  ВАС описва фактите така:

“Във връзка с публикуван на 28.06.2014 г. статус в личния профил във Фейсбук, е изискан писмен отговор от Галя Валентинова Прокопиева на следните въпроси :

  • Какво има предвид и какъв период от време визира в изречението: “За банката ще си говорим като мине малко, но не приемам, че захаросването й е равно на родолюбие.”
  • Има ли конкретна информация, която да Ви е накарала да публикува същото изречение.
  • Да посочи източника на информацията, която е публикувала.

В писмата е посочено, че при непредставяне на исканата информация в указания срок в КФН, ще бъде търсена административнонаказателна отговорност по чл. 32, ал.1 от ЗКФН.”

Искането на информация   е обжалвано, ВАС оставя без разглеждане жалбата срещу искането. Мотиви:

“Изискването на информация и обяснения от авторите на публикациите представлява част от процес по събиране на доказателства, които впоследствие ще бъдат проверени и преценени от административния орган с цел изясняване факти и обстоятелства необходими за извършване на проверки. С оспорените писма не се засягат правата и интересите на жалбоподателите […] Изискваните сведения от жалбоподателите като трети лица, не засягат техни права, а са необходими за извършване на проверки срещу други лица.

Да се иска разкриване на тайната на източниците за този коментар изглежда абсурдно:

  • Защото е коментар, а не твърдение за факт.
  • Защото е абсурд проверката за необходимостта от разкриване да се прави после: “първо разкрийте източниците, а после ще преценим дали е необходимо”.
  • Защото тайна на източниците се разкрива пред независим безпристрастен орган, какъвто КФН начело със Стоян Мавродиев има съмнение дали е. Особено в светлината на  факта, че е обект на публикации в Капитал, които правят връзка между дейността на Стоян Мавродиев в областта на офшорните дружества и Брендо.
  • И, без това да е последната причина:  защото разпоредбата на ЗКФН още не означава, че медиите са длъжни императивно да разкриват източниците си. В решението Financial Times v UK  съдът казва: Разкриването е предписано от закона, но съдът не смята, че [в конкретния случай] това е необходимо в едно демократично общество.

Такъв изглежда да е и горният случай.

2.

Месец по-късно наказателните постановления на КФН са факт – като санкциите  за Икономедия са по-тежки например от глобата, наложена на KPMG за занижен контрол и значителни пропуски по казуса КТБ.

За публикацията Паниката е по-голяма от проблема, в която се засягат дружества,   свързвани с Делян Пеевски, се определя санкция 100 000 лева. Твърди се в частност, че информацията е невярна, защото според регистъра и според декларацията на Пеевски пред Сметната палата въпросните дружества не са свързани с Пеевски. Впрочем според прокуратурата няма разминавания между факти и регистри  –  и сигналите за обратното прокуратурата намира за  изолирани и неподкрепени. По регистър – да напомним – Пеевски няма и вестници.

За да обоснове санкцията,  КФН прави анализ за съответствие на публикацията с  Етичния кодекс на българските медии, след което  интерпретира разпоредбата за свободата на изразяване в ЕКПЧ. Решава, че винаги за КФН се допуска разкриване на тайна на източниците – и  налага отделна глоба по този въпрос.

Проблемите с не-банката КТБ не са причинени от медиите – но публикациите за КТБ също бяха оспорвани докрай. Сега всички се позовават на тях. И се говори за отговорност на институциите, които били бездействали – но преди това се говореше само за отговорността на медиите, които сигнализираха за проблема. Цената за липсващата ранна превенция плащаме всички.

 

 

Банализиране на табутата 7

Тероризмът е престъпление.

Тероризмът е престъпление, след престъплението идва страхът, след страха идва мълчанието. Robert Mankoff за The New Yorker и Комарницки най-добре знаят.

newyorkerplease enjoy
komarn

Изборът при свободата на изразяване не е всичко или нищо. От хода на по-ранни дела срещу Шарли ебдо  става ясно, че в тяхната журналистика няма внушаване на страх или призиви към насилие към различните, в редакцията също се спазват правила, но  във френската традиция на Рабле и Оноре Домие, представил краля като Гаргантюа. Преди да се роди Левски.

Един от убитите карикатуристи, Шарб, го е казал – след 500 години на подигравки католицизмът е банализиран, загубил е статус на табу във Франция, така трябва да банализираме и исляма.

Банализиране на табутата.  Според WSJ това е неологизъм, въведен от Шарб.

“Трябва да паднат измислените табута, казва Комарницки, но  тук няма такъв разговор, Пеевски влиза в редакцията  – и край”.

Понякога и никой не влиза, така си върви.

 

TTIP: документи, публикувани на сайта на ЕК Reply

За разлика от договореностите за ACTA, които никога не се появиха официално преди подписването, а  имаше само изтекла информация от участниците в различните кръгове на преговорите, този път Комисията предоставя информация предварително. На 7 януари на сайта на ЕК се появи информация за трите части (24 глави) на споразумението.

Културата в проекта на TTIP:

Напомня се чл.167.4 ДФЕС – Съюзът ще взема предвид културните аспекти в дейността си съгласно другите разпоредби на Договорите – какъвто е случаят.
Напомня се, че доставчиците на аудиовизуални медийни услуги от ЕС се третират различно по силата на съответната директива – това положение се запазва, а културното многобразие се предлага да бъде изрично споменато в преамбюла.

TTIP не засяга финансирането на културните индустрии.

Интелектуалната собственост в проекта на TTIP:

В частта за култура се сочи още, че TTIP няма да включва нищо от предмета на АСТА – но може да включи ограничен , но важен кръг въпроси от полза за изпълнителите и продуцентите – унифициране в областта на сродните права, като не се уточнява обхват на унифицирането.

Доколкото част от опасенията се обявяват за градски митове, очевидно  целта на тези обяснения е да се поднесе на европейските граждани приемливо обяснение за  споразумението. Но все пак това не е самото споразумение, а  представяне на проекта.

 

За правото да се фотографира полицията по време на работа 2

В o-VIDEO-POLICE-570САЩ правото да се фотографира полицията е ясно установено.   Гражданинът Шарп прави запис на полицай с мобилния си телефон. Полицаите искат записа, Шарп отказва, накрая дава телефона и го получава обратно с изтрито съдържание, включително лични записи. Шарп съди полицаите. Делото е Sharp v. Baltimore.

Какво е становището на Министъра на правосъдието по делото: Правото да се заснема полицията по време на изпълнение на задълженията й на обществени места, както и правото записите да бъдат защитени не само се изисква от Конституцията, то е в съответствие с нашето фундаментално разбиране за свобода, насърчава отчетността на държавните служители и работи за доверието на гражданите в тях.
По повод  уличните вълнения в щата Мисури и арестуваните репортери  обяснението е, че вероятно полицаите не са добре обучени – затова реагират така.

И в България има недобре обучени полицаи и служители на службите за сигурност също.

За и против компютрите в клас 1

Още когато в България не беше масово явление студентите да идват в клас с електронни устройства, преподавателите в други страни  обсъждаха интензивно дали да забранят използването им по време на лекции. Ясно е защо, особено във времето на интернет и социалните мрежи.

В навчерието на Новата година още университетски преподаватели декларират, че  няма да допускат електронни устройства в клас.  Вероятно първо, защото с годините имат все повече личен опит, и второ, защото се увеличават изследванията, доказващи невъзможността човек да се съсредоточи в такава среда.

Опциите по отношение на шума (в широк смисъл) могат да се сведат до три: да забраниш, да игнорираш и да полагаш ежедневни усилия  да интегрираш студентите. Разбира се, третата опция е препоръчителна, тя съсредоточава цялата тежест на обучението  – и съответно отговорност – върху преподавателя. Да задържиш вниманието на много хора  – едновременно и продължително, при това без компромиси със съдържанието.

Клей Шърки смята, че усилията доказано имат граници:  обучението е сътрудничество и преподавателят не е единственият фактор за успеха му, или – както обяснява Шърки   с препратка към Хипотеза за щастието на Джонатан Хайд –  аз спрях да мисля за своите студенти като за хора, които имат избор дали да внимават или не, и започнах да мисля за тях като за хора, които се опитват да внимават, докато им въздействат различни фактори.

Разговорът дори не е  за забраната, а за университета като максимално благоприятна среда за обучение на тези, които искат да учат, и за ролята на преподавателя в нея.

Закон за рекламата в Русия Reply

В Русия действа Федерален Закон за рекламата. Законът е от 20 години, но през 2013 и 2014 има  нови изменения.

Европейската федерация на журналистите   настоява  измененията да не влизат в сила – което е предвидено да стане на 1 януари 2015.

За руската регулация на рекламата наскоро се чу два пъти. Инцидентно.

  • Първо, Путин забранил рекламата на абортите. Основанието – Закон за рекламата. Сигурно има хора, които подкрeпят такава мярка, но  е добре да се има предвид, че Съдът за правата на човека има решение Open Door and Dublin Well Woman v Ireland, според което жените имат право да получават информация, необходима за здравето им,  независимо дали в страната абортите са забранени или не. Русия е страна по Конвенцията.
  • Второ, медиите обсъждаха санкционирането на реклама, според която няма дядо Мраз. Основанието – Закон за рекламата:  забранено  е  рекламата да подкопава авторитета на родителите (видимо родителите твърдят, че има дядо Мраз).
  • Има и други интересни изменения, например по време на спортни събития се разрешава рекламата на бира в съответните зали, стадиони и пр., включително при транслиране на спортните събития по телевизията. Медиите са категорични, че това е във връзка със световното първенство по футбол през 2018 г., след което забраната ще се възстанови.

ЕФЖ се обявява по принцип срещу ограниченията на свободата на изразяване и настоява измененията да не влизат в сила по изрично посочен въпрос –   забраната на рекламата в кабелните телевизии. От закона това не става много ясно, защото се говори за забрана на рекламата в платената телевизия (и няма легална дефиниция), но самият Путин обясни в  онази среща с 1200-те журналисти, че медиите  са поискали  забрана на рекламата именно по кабелните телевизии.

Въпреки защитата на Путин предновогодишно се появиха съобщения за възможна промяна на промените: има внесени законопроекти за възстановяване на рекламата   в регионалните и общински кабелни телевизии, които  иначе трудно ще оцелеят. Обясненията “държавни срещу частни телевизии” и  “наземни  срещу кабелни телевизии” също се обсъждат, споменава се и ролята на Газпром.

Законът за рекламата в Русия и свързаните с него проблеми на прилагането са  източник на опит – как в други държави е реализирана идеята да има такъв закон и какви точно въпроси се решават с него. А допълнително е интересно да се сравнява с правото на ЕС: например по този закон в Русия различните форми на електронни търговски съобщения са все реклама.

 

 

Право да бъдеш забравен: Google прилага решението Google Spain 2

Google публикува поредния си доклад за исканията към търсачката за заличаване на резултати при търсенето.

Този път докладът включва и данни за изпълнение на решението Google Spain на Съда на ЕС – след 29 май 2014.

 

В изпълнение на решението Google Spain:

Постъпили са  191 573 искания от държави от ЕС към Google,  оценявани с оглед заличаване са 691 418 URL, в 40 на сто от случаите исканията са изпълнени.

Има и данни по държави, най-много са исканията от Франция.

От България са постъпили 753 искания, а исканията се отнасят до  2,826 URLs.

 

Съд на ЕС: медийната директива 3

В Съда на ЕС са постъпили преюдициални запитвания относно Директивата за аудиовизуални медийни услуги. Първото е за уточняване на дефинициите за услуги в обхвата на директивата, второто е за реклама, рекламни техники, спонсорство и отчитане на времетраенето. Очевидно се допуска Съдът да се занимава с квалифициране на  съвсем конкретни рекламни техники.

Във връзка с делото New Media Online GmbH срещу Bundeskommunikationssenat  е постъпило запитване от Австрия (Дело C-347/14):

  •  Трябва ли член 1, параграф 1, буква б) от ДАВМУ да се тълкува в смисъл, че може да се приеме, че дадена проверявана услуга изпълнява критерия нейните форма и съдържание да са сравними с формата и съдържанието на телевизионно излъчване, когато подобни услуги се предлагат и в телевизионни излъчвания, които могат да се разглеждат като средства за масово осведомяване, които са предназначени за значителна част от обществеността и биха могли да имат силно въздействие върху нея?
  • Трябва ли член 1, параграф 1, буква а), подточка i) от ДАВМУ да се тълкува в смисъл, че при проверката на електронни варианти на вестници по отношение на основната цел на предоставяна услуга може да се провери отделен сектор, в който се осигурява каталог от предимно кратки видеоматериали, които в други сектори на интернет страницата на електронната медия се използват само като допълнение към текстовите материали на онлайн ежедневника?

 

Във връзка с делото Sanoma Media Finland Oy/Nelonen Media Helsinki  е постъпило следното запитване от Финландия (Дело C-314/14):

  • Следва ли при обсъжданите в главното производство обстоятелства член 19, параграф 1 от ДАВМУ да се тълкува в смисъл, че не допуска такова тълкуване на националното законодателство, съгласно което разделянето на телевизионния екран не се разглежда като отделяне на телевизионната реклама от останалите части на аудиовизуалната програма, когато телевизионният екран е разделен на две части, като първата е предназначена за заключителните надписи и края на съответното предаване, а втората — за меню, представящо следващи предавания от програмата на телевизионния канал на даден телевизионен оператор, като нито в разделения телевизионен екран, нито след края на предаването се излъчва звуков или визуален сигнал, който да показва изрично началото на прекъсването на програмата за излъчване на реклама?
  • Като се вземе предвид, че уредбата в ДАВМУ има характер на минимални изисквания в съответната област, следва ли при обстоятелствата, като разглежданите в главното производство, член 23 параграф 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че е несъвместимо с посочената директива, ако отличителните означения на спонсора, излъчвани във връзка с програми, различни от спонсорираните, да се квалифицират като „рекламни спотове“ по смисъла на член 23, параграф 1 от Директивата и да се отчитат при определянето на максимално допустимото време за реклама?
  • Като се вземе предвид, че уредбата в Директива 2010/13 има характер на минимални изисквания в съответната област, следва ли при обстоятелства, като разглежданите в главното производство, член 23 параграф 1 от тази директива във връзка с използвания в нея израз, описващ максимално допустимото време за реклама, а именно „делът […] в даден едночасов период не [може да] надхвърля 20 %“, да се тълкува в смисъл, че е несъвместимо с посочената директива „черните секунди“ между отделните рекламни спотове и „черните секунди“ в края на отделянето на рекламата от останалите части на излъчваната телевизионна програма да се отчитат като време за реклама?

 

 

Съд на ЕС: финансиране на обществени медии – Испания, RTVE Reply

Подадена е жалба от  DTS Distribuidora de Televisión Digital, S.A. срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав)   по дело T-533/10, DTS Distribuidora de Televisión Digital/Комисия.

Обжалваното решение  от 11 юли 2014 г. имаше за цел  да  установи дали  начинът на финансиране на испанския обществен доставчик на мудийни услуги  RTVE нарушава конкуренцията по непропорционален начин.

Както и в България, по закон от 2006 г. финансирането на RTVE е смесено – RTVE получава приходи от реклама и държавна субсидия като компенсация от испанската държава за осъществяването на задачата за предоставяне на обществена услуга. Тази система на финансиране   е одобрена от Комисията   с Решение C (2005) 1163 окончателен от 20 април 2005 година относно държавна помощ за RTVE.

През 2009 г. влиза в сила нов закон, според който рекламата, телевизионният пазар, спонсорството отпадат като източници на финансиране на RTVE. Вместо тях  се въвеждат или изменят следните три данъчни мерки:

–        нов данък от 3 % върху приходите на  търговските тв оператори, установени в Испания;

–        нов данък от 0,9 % върху брутните експлоатационни приходи (с изключение на приходите, получени от съответния пазар на едро) на операторите на далекосъобщителни услуги, установени в Испания, вписани в регистъра на операторите на Комисията за пазара на далекосъобщителни услуги, с географско покритие, съответстващо на територията на испанската държава или по-голямо от територията на една автономна общност, и предоставящи аудио-визуални услуги или всеки друг вид услуга, включваща реклама, за една от следните услуги: стационарна телефония, мобилна телефония и достъп до интернет;

–        80 % от приходите от съществуващата такса за ползване на радиочестотния спектър.

Ако горепосочените източници на финансиране (определени са прагове за трите мерки)  са недостатъчни за изпълнение на обществената мисия, друг източник е държавната субсидия. По този начин смесената система на финансиране на RTVE се оказва преобразувана в система на почти изцяло публично финансиране.

ЕК   заключава, че изменението на системата на финансиране на RTVE, предвидено в Закон № 8/2009, е съвместимо с вътрешния пазар съгласно член 106, параграф 2 ДФЕС.

Решението на ЕК е обжалвано, Общият съд отхвърля жалбата (дело T-533/10).

Остава да се чака решението на Съда  (дело C-449/14).

Съд на ЕС: независимост на регулаторите Reply

Независимостта на регулаторите остава централна задача на институционалната реформа.

В последните дни на предходния състав на ЕК  е открито производство пред Съда на ЕС срещу Белгия , която според Комисията не гарантира независимостта на  телекомуникационния регулатор BIPT.

Независимите регулатори вземат решенията си самостоятелно (Framework Directive 2002/21/EC). В Белгия в някои случаи решенията се вземат от правителството, а в други случаи решенията на регулатора се нуждаят от одобрението на правителството.

Комисията подчерта наскоро и необходимостта от независими регулатори в областта на конкуренцията – в което и ние не се съмняваме.

Eвробарометър 82: интересувате ли се от новини Reply

В последния  Еurobarometer 82  има нови данни за ролята на медиите   в отделните държави в ЕС.

В България се гледа телевизия:  по брой на гледащите всеки ден или почти всеки ден България е на първо място, 93 на сто.

Само  11 на сто от българите четат вестници  всеки ден или почти всеки ден, след нас в това отношение са само гърците със 7 на сто. В скандинавските държави над 70 на сто четат вестници всеки ден.

И при радиото България е на последно място в ЕС – 29 на сто слушат   радио всеки ден или почти всеки ден.

И като цяло – логично –   по интерес към медиите за новини (колко често четат, гледат, слушат новини) – българите са на последно място в ЕС. Една трета от гражданите са по-редовни, една трета поглеждат, една трета – рядко, практически не (методиките и дефинициите са в приложенията).  С по една трета с интерес  са още Румъния, Гърция и Унгария.

eb82 media use index

Ако е вярно разпространеното мнение, че българите политиканстват,  очевидно за това не се изисква непременно да  се следят новините в пресата, радиото, телевизията и интернет.

Фейсбук и личната неприкосновеност 1

 Делото Campbell v. Facebook Inc  се гледа в Оукланд, Калифорния, и се отнася до практиката на Фейсбук да разполага реклама на базата на съдържанието на съобщенията на  потребителите. Ищците възразяват срещу     създаването на профили и разполагането на реклама, като се взема предвид съдържанието на частните съобщения, вкл. споменаване на име на компания или харесванията.

Представителите на Фейсбук твърдят, че става въпрос за законна практика, допустима по изключение от Electronic Communications Privacy Act  за дейности в рамките на обичайния бизнес, за защита от вируси и спам. Според съда няма доказателства дали е точно така.

От съдебния акт на този етап става ясно,  че има различия по въпроса дали потребителите   във Фейсбук трябва да имат оправдано очакване за конфиденциалност на съобщенията. В други съдебни решения се уточнява, че очакване за конфиденциалност има, когато страните желаят комуникацията да се ограничи само до тях и  – като вземат предвид всички съпровождащи обстоятелства – не могат да очакват съобщенията да се подслушват, записват или споделят по-нататък с по-широк кръг адресати.

Процесът продължава.

 

 

Обществени медии: самооценка и оценка Reply

Европейският съюз за радио и телевизия е разработил форма в помощ на самооценката на обществените медии.

Формата подпомага операционализирането и измерването на основни характеристики на обществените медии:

  • универсалност;
  • независимост;
  • качество;
  • многообразие;
  • отчетност;
  • иновативност.

Самооценката и оценката на обществените медии в ЕС  имат традиции. Британският регулатор публикува консултационен документ за трета поредна обществена консултация за бъдещето на обществените медии в свързаното общество. Dокладите за степента, в която се постигат целите на обществените медии, са ежегодни и следват  утвърдена методология по програми и жанрове, която се актуализира. Изготвят се и тематични доклади, както и предварителни и последващи оценки на ефективността на закона.

 

ЕС: политика по отношение на интернет и управлението му Reply

В Официален вестник на ЕС:

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно  Съобщението на Комисията  “Политиката по отношение на интернет и управлението му — Ролята на Европа за определяне на бъдещото управление на интернет“

 

Комитетът казва, освен другото, следното:

Управлението на интернет повече не може да остане в ръцете на американското правителство, но трябва да се определи прецизно режимът на участие на множество заинтересовани страни, така че да бъде наистина представителен. Трябва да се постигне правилният баланс между държавните институции, големите компании, които защитават интересите на акционерите, и неправителствените организации, които представляват пряко гражданите.

Създаването на новаторски ИТ инструменти като Световната обсерватория за политиките по отношение на интернет GIPO се подкрепя   като важен ресурс на разположение на международната общност за наблюдение на регулаторните политики в областта на интернет и новите технологии, който да улеснява обмена между различните форуми. Това е от полза най-вече за представителите на гражданското общество, които разполагат с ограничени ресурси.

Що се отнася до Интернет корпорацията за присвоени имена и адреси (ICANN), и функциите на Службата за присвояване на имена и адреси в интернет (IANA),  техническият орган най-сетне обяви започването на процес на глобално управление на възложените му технически функции с участието на множество заинтересовани страни от септември 2015 г., когато изтича договорът с правителството на САЩ за управление на националните домейни от първо ниво.

Комитетът отправя искане към Комисията да определи ясно каква да бъде ролята на Европейския съюз в бъдещия транснационален орган и да поиска по един технически и един политически представител в борда на новата ICANN.

Цифров пазар в ЕС: програма 2015 Reply

Станаха известни 10  приоритета u 23 нови инициативи в работната програма на Европейската комисия за 2015 година.

Развива се  цифровият вътрешен пазар, един поглед назад за 2014.

Какви цели си поставя ЕК за 2015:

  1. Бързо приключване на преговорите по общите правила на ЕС за защита на данните.
  2. Придвижване на работата по реформата в правилата за телекомуникациите.
  3. Авторскоправна реформа, адекватна на развитието на технологиите.
  4.  Опростяване на правилата за потребителите при онлайн търговия.
  5.  Облекчени условия за бизнес на хората с иновации.
  6. Цифрови умения и учене в цифровото време.

Първи реакции и опасения от очакваната реформа на авторското право (и евентуално в областта на средните права). Очертанията на реформата не са ясни докрай, стратегията се очаква през май 2015.  В статията се казва например, че заместник-председателят на ЕК Ансип не може в Брюксел да гледа мачовете, които е свикнал да гледа в Естония – и това не му харесва. Носителите на права съзират в това опасност от либерализиране на правилата в тяхна вреда, ползвателите гледат към Ансип с надежда.

 

Съд на ЕС: Проектоспоразумението за присъединяване на Европейския съюз към ЕКПЧ не е съвместимо с правото на ЕС Reply

В Становище 2/13 на Съда на ЕС е изразена позицията на Съда относно Проектоспоразумението за присъединяване на Европейския съюз към ЕКПЧ.

Лисабонският договор, влязъл в сила на 1 декември 2009 г., изменя DЕС. Изменената разпоредба на сегашния член 6 DЕС, т.2 и 3   гласи следното:

2.      Съюзът се присъединява към [ЕКПЧ]. Това присъединяване не променя областите на компетентност на Съюза, така както са определени в Договорите.

3.      Основните права, както са гарантирани от [ЕКПЧ] и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи.

 

Протокол № 8  предвижда, че споразумението за присъединяване трябва да отговаря на определени условия, за да се  гарантира, че присъединяването на Съюза няма да засегне нито областите му на компетентност, нито правомощията, предоставени на неговите институции.

За проектоспоразумението:

  • На първо място, група разпоредби има за цел, най-напред, да адаптира разпоредбите на ЕКПЧ или нейните протоколи, в които за договарящите страни се говори като за „държави“ или които съдържат други елементи, присъщи на понятието за държава. Така  „междудържавни жалби“ и „междудържавни дела“ се заменят съответно с „жалби между страните“ и „дела между страните“.
  • На второ място, някои изменения на ЕКПЧ са били счетени за необходими, поради това че Съюзът не членува в Съвета на Европа.
  • На трето място, проектоспоразумението предвижда разпоредба, отнасяща се до връзките на ЕКПЧ с други споразумения, сключени в рамките на Съвета на Европа

Заключението на ЕК е, че посоченото споразумение е съвместимо с Договорите, но все пак Комисията е отправила искане до Съда за становище относно съвместимостта на проектоспоразумението с правото на Съюза.  Генералният адвокат Kokott смята, че проектът е в съответствие с Договорите при определени условия.

Днес стана известно отрицателното становище на Съда: Проектоспоразумението за присъединяване на Европейския съюз към ЕКПЧ не е съвместимо с правото на ЕС.

В резултат от присъединяването ЕКПЧ, както и всяко друго международно споразумение, сключено от Съюза, на основание член 216, параграф 2 ДФЕС би обвързвала институциите на Съюза и държавите членки и при това положение би била неразделна част от правото на Съюза. Той   би се оказал под външен контрол относно зачитането на правата и свободите и при това положение Съюзът и неговите институции, включително Съдът, биха се оказали подчинени на контролните механизми, предвидени в тази конвенция, и по-специално на заключенията и решенията на ЕСПЧ.(тт.180 и 181)

Договарящите страни имат право да установяват по-високи стандарти за защита на основните права от гарантираните с Конвенцията, следва да се осигури съгласуваност между тази разпоредба и член 53 от Хартата  – за да се избегне намаляването на предвиденото от Хартата ниво на защита, както и предимството, единството и ефективността на правото на Съюза.(т.189)

Най-висшите юрисдикции на държавите могат да отправят до ЕСПЧ искания за консултативни становища по принципни въпроси, свързани с тълкуването или прилагането на правата и свободите, гарантирани от ЕКПЧ или нейните протоколи, докато правото на Съюза изисква  същите тези юрисдикции да отправят на основание член 267 ДФЕС преюдициални запитвания до Съда. Като не урежда по никакъв начин взаимовръзката между механизма, въведен с Протокол № 16, и производството по преюдициално запитване, предвидено в член 267 ДФЕС, предвиденото споразумение може да накърни автономията и ефективността на това производство.(т.199)

Производството по предварително произнасяне би трябвало да се уреди по такъв начин, че по всяко висящо пред ЕСПЧ дело, на Съюза систематично да се изпраща пълната информация, за да се даде възможност на съответната компетентна институция да прецени дали Съдът вече се е произнасял по въпроса, който е предмет на разглеждане по делото, а ако това не е така, да поиска прилагането на това производство. Ако се допусне ЕСПЧ да се произнася по този въпрос, това би означавало да му се предостави компетентност да тълкува практиката на Съда.(т.239)

По тези и други съображения Съдът констатира, че предвиденото споразумение, доколкото:

–      е в състояние да накърни специфичните особености и автономията на правото на Съюза, тъй като не осигурява съгласуваност между член 53 от ЕКПЧ и член 53 от Хартата, не предотвратява риска от накърняване на принципа на взаимно доверие между държавите членки в правото на Съюза и не предвижда никаква взаимовръзка между механизма, въведен с Протокол № 16, и предвиденото в член 267 ДФЕС производство по преюдициално запитване,

–      е в състояние да засегне действието на член 344 ДФЕС, тъй като не изключва възможността спорове между държавите членки или между тях и Съюза, отнасящи се до прилагането на ЕКПЧ в предметното приложно поле на правото на Съюза, да бъдат отнасяни пред ЕСПЧ,

–      не предвижда ред и условия за функционирането на механизма на съответника и на производството по предварително произнасяне от Съда, които позволяват запазването на специфичните особености на Съюза и на неговото право, и

–      не е в съответствие със специфичните особености на правото на Съюза относно съдебния контрол на актовете, действията или бездействията на Съюза в областта на ОВППС, тъй като поверява съдебния контрол на някои от тези актове, действия или бездействия изключително на външен за Съюза орган,

не е съвместимо с член 6, параграф 2 ДЕС, нито с Протокол № 8 ЕС.

 

Рекламата в обществената телевизия: КЗК се самосезира Reply

По време на преговорите за председател на парламентарната комисия за култура и медии незабелязано и  изненадващо беше публикувано съобщение на КЗК. За него – накрая. Става дума за пари: за рекламата и нейното значение за медиите.

Нещо повече

Който държи рекламата, държи най-важния вход към финансирането на медиите – особено ако осигурява  едновременно реклама за медиите и  аудитория за рекламодателите. Затова държавите контролират икономическите субекти на границата между рекламата и медиите. Тук не е така.  Тук заобикалянето на закона генерира уважение.

Нещо повече

тук може да контролираш и втория вход – публичния ресурс. Ако ти позволят.  Как – много просто, бившият министър  Мирослав Найденов обясни в прословутия си запис – достатъчно е да предоставиш все на същия привилегирован бизнес да готви техническите задания за обществените поръчки –  “те физически са го правили, като писане на технически задания, няколко човека”. Те са  ПР-те на привилегирования бизнес – но в случая те са  държавата –  или по-точно играят държавата, а от друга – печелят поръчките. Понякога ЕК се намесва, вижте имената.

Нещо повече

може да влияеш и върху законодателството. Как – много просто. Като говорим   за ролята на председателя на една парламентарна комисия:  помни ли някой Даниела Петрова,  председателката на медийната комисия по време на предходното изменение на Закона за радиото и телевизията (2010) – тя  внесе ред предложения направо за второ четене. В преиода 2009-2010  рекламният бизнес получаваше своето:

  • беше заличена  разпоредбата, според която рекламните филми и рекламните интервюта се включват във времетраенето на рекламата, така остана неясна самата дефиниция за реклама – вж какво сполетя Испания по този повод;
  • беше заличена  разпоредбата, според която новини не се прекъсват за реклама;
  •  допусна се самопромоция не само за “собствената програма”, а за “собствените програми” – тази   промяна е в полза на медии, които имат по няколко радио- и телевизионни програми и могат неограничено да ги представят във всяка от своите програми (крос-промоция) – вж обратен пример Обединеното кралство;
  • беше заличена  нормата, която забраняваше лица на публична длъжност да участват в търговски реклами;
  • беше заличена  правната пречка активен играч и собственик в рекламата да има и собственост в електронни медии – вж обратен пример Обединеното кралство.

Ако собственик на рекламна агенция има собственост в телевизия, преди  заличаването на ограничението  – ако не друго – той  трудно можеше да легализира доходи, получени от сделка с дялове в тази телевизия. След заличаване на ограничението можеше. Така и стана.

Нещо повече

регулаторът КРС още по времето на Станишев, но все под председателството на   сегашния председател Божков, раздаде честоти без конкурс на основание на критерий обем реклама. Ирена Кръстева и Красимир Гергов взеха 80 на сто от въпросните честоти.  ВАС потвърди това решение. Но какво толкова, ВАС  потвърди и решението за мултиплексите, преди да се включи ЕК.

Нещо повече

пийпълметрията се смята дълго време за свързана и контролирана.

Нещо повече

по случайно съвпадение  точно сега  КЗК започва производство за оценка на ограничението на рекламата в обществените медии – дали е необходимо и пропорционално.

С Решение 1500 на Комисията за защита на конкуренцията от 5 декември 2014 г. се образува дело с предмет застъпничество за конкуренцията.

КЗК се самосезира на основание на чл.38, ал.1, т.1  за извършване на оценка на съответствието с правилата на конкуренцията на правната уредба на общото времетраене на рекламата в БНТ и БНР, в т.ч. чл. 90, ал. 1, ал. 2 и 3 от ЗРТ).

По директива телевизиите имат право на до 288 минути на денонощие, а  за  БНТ има ограничение 15 минути на денонощие и 4 минути на час, от които може да използва до една трета между 19 и 22 ч. Ще се изследва дали БНТ не е поставена в неравностойно конкурентно положение спрямо другите телевизии. Същото за БНР.

КЗК приема, че във връзка със сигнал “възниква необходимостта от задълбочена оценка относно съответствието с правилата на конкуренцията на разпоредбите на Закона за радиото и телевизията (чл. 90, ал. 1, ал. 2 и 3), предвидвиждащи ограничения по отношение на рекламното време в БНТ и БНР. В този контекст са налице основания да бъде образувано производство за застъпничество за конкуренцията по чл. 28, т. 2 от ЗЗК, в рамките на което да бъдат оценени конкретните мотиви и специфичните цели на разглежданата правна уредба, като се прецени дали от нея възникват ограничения за конкуренцията, както и дали и доколко тези ограничения са необходими и пропорционални на поставените специфични цели. В хода на проучването следва да бъдат взети предвид и източниците на европейското право на конкуренцията, регламентиращи статута и характера на дейността на обществените радио- и телевизионни оператори, но така също и практиката в другите държави членки на ЕС. Следва да се подчертае, че с оглед спецификата на дейността на обществените радио- и телевизионни оператори е възможно посочените първоначално констатирани ограничения да са обосновани и оправдани предвид защитата на определени обществени интереси, гарантирани от държавата.”

  • Интересът на автора на сигнала Българска асоциация на рекламодателите, БАР е разбираем. Още стотици минути реклама на денонощие в обществените медии. Какви са ефектите за търговските медии, тяхното финансиране и плурализма  не е работа на БАР.
  • БНТ вече беше искала изменение на закона за 12 минути на час реклама. През 2006 с поправка в ЗРТ, обявена за техническа грешка и отменена по-късно, БНТ дори беше получила за кратко време по законов ред тези 12 минути. (Макар че друг път ръководството на БНТ е заявявало, че би приело и пълна забрана за реклама, стига да е осигурено устойчиво финансиране.)
  • Секторът на рекламата с радост ще приветства каквото и да е увеличение в БНТ, рекламният бизнес винаги е имал интерес към БНТ, преди 10 години един генерален директор си отиде предсрочно по тази причина.

Три интереса в една посока.

Аудиторията я няма на картата на интересите, или поне горният обзор не съдържа такива данни.

Има  решение на КЗК от 2005 г. , преди близо десет години, по искане на РГ Политика в културата и аудиовизията, на базата на предоставен анализ на източниците за финансиране –  в решението ограниченото времетраене на рекламата не се поставя под съмнение.

Да прави оценка дали ограничението за реклама е необходимо и пропорционално  означава конкурентният регулатор да се произнася и по законодателния избор каква да е пропорцията на различните източници на финансиране в България. Картината на съотношенията в държавите е  известна:  става дума за обществена услуга, всяка държава е избрала собствен модел за компенсиране, изборът е некоординирана зона, националните условия са различни, комбинацията от източници също, има държави от ЕС  с повече реклама, има и без.

Как  точно ще се оценява необходимост и пропорционалност на ограничението за реклама – остава да видим.

 

feeИзточник ЕСРТ

 

 

 

Още по въпроса в минало време  – все за това:

Google и войните за права над съдържанието онлайн Reply

Компанията Google предлага услугата Google News чрез новинарски сайт, който агрегира заглавия от информационни източници по света. Какво е значението на Google News за медиите – отговорът е зависи, данни за трафика има тук.

Отдавна Мърдок нарича търсачките и агрегаторите  клептомани, пирати и паразити и заявява намерение да спре  да допуска индексиране на онлайн съдържанието на медиите в империята Мърдок, особено след въвеждането на платения достъп. От NewsCorp включиха в спора и Европейската комисия,  от Google също постъпиха  отговори.

В последните години претенции  по повод Google News имат и национални асоциации на издатели в Европа.

В Белгия делото Copiepresse v Google завърши през 2011 г. с решение в полза на Асоциацията на френскоезичните вестници, Google спря индексирането, но скоро след това страните се споразумяха и вестниците продължиха да бъдат индексирани. Подобно развитие има и във Франция.

В Германия през 2013 г. започна да действа закон (Leistungsschutzrecht für Presseverlege, LSR), според който агрегирането е законно, ако съответната компания – в частност Google – плати за лицензиране. Google продължи да индексира съдържанието на германските медии, като заложи на разликата между (нелицензируемото) търсене и (лицензируемото) агрегиране – и продължи да работи като търсачка. Съществено е, че  opt-in е възможен избор и немалко онлайн медии допускат новините им да бъдат включвани в Google News – има данни за експерименти (Axel Springer) какво става с трафика в обратния случай.    Италия заяви подобни намерения.

В Испания аналогични събития се случват в момента: беше приет закон, по силата на който от 2015 г. агрегаторите трябва да заплащат на носителите на права. Google обяви, че спира услугата Google News за Испания. Асоциацията на издателите на вестници поиска  съдействие от държавните институции това да не се случва. Доколкото става ясно, испанският закон не предвижда opt-in.

Експерти коментират негативния  ефект на закона за испанските медии. Подобни коментари има и в Обединеното кралство.

Паралелен сюжет са делата срещу други компании, основаващи бизнес моделите си на агрегиране на съдържание. По такова дело през 2014 съд в Обединеното кралство се произнесе, че няма нарушение на авторското право при браузване.    Въпроси от този тип  (има ли нарушение при браузване) вече започват да изглеждат леко плашещо. Няма нарушение, казва съдът, но  се стига до извод за необходимост от преюдициално запитване към Съда на ЕС (параграф 38). Решенията Meltwater, за които става дума в горния абзац,  са интересни, защото имат значение за бъдещето на журналистиката онлайн.

 

ЕС: финансиране на културните и творческите индустрии Reply

Достъпът до финансиране е ключов за културните и творческите индустрии.

Мрежата от експерти в областта на културата (EENC) публикува аналитичен доклад (ноември 2014) за финансовата рамка на културните и творческите индустрии в Европейския съюз, изготвен по възлагане на ГД Образование и култура (DG EAC) на Европейската комисия –  Възможности за достъп до финансиране на културните и творческите индустрии в ЕС . Докладът (автори Cornelia Dümcke, Zora Jaurová, Péter Inkei) съдържа обзор на финансови механизми и регулаторни инициативи,  както и примери за иновативни практики.

В допълнение интерес представлява и докладът от 2013 г., който разглежда същия въпрос на национално равнище (16 държави от ЕС) – Тенденции в общественото финансиране на културата в държавите от ЕС.