Блъсков е прехвърлил дейността си като издател в ново дружество

Петьо Блъсков е прехвърлил дейността и служителите на Труд в ново дружество, а старото е прекръстено, поело към фалит и с близо 3 млн. лв. задължения за данъци и осигуровки, пише Капитал:.

Да изчезнеш, без да си платиш сметката – в медиен вариант това изглежда така: натрупваш солидни задължения към държавата, най-вече като не внасяш осигуровки на журналистите, и после пренасяш дейността в ново дружество, а старото фалираш.

До този изпитан похват в последните месеци са прибегнали и издателите на “Труд” – семейство Блъскови. Дружеството, което издаваше вестника “Труд медиа”, е прекръстено и дори през април за кратко има подадена молба за несъстоятелност, а служителите и дейността на медиата още от края на 2022 г. са прехвърлени в новото дружество “Труд нюз“, към което вече са регистрирани и запазените й марки.

Цялата история – в Капитал.

ЕК: Неправилно транспониране на Петата директива относно борбата с изпирането на пари

Европейската комисия реши да изпрати официално уведомително писмо на България (INFR(2023)2038) заради неправилното транспониране в нейното законодателство на Петата директива относно борбата с изпирането на пари (Директива (ЕС) 2018/843).

България е уведомила за пълно транспониране на директивата. Въпреки това Комисията установи няколко случая на неправилно транспониране (несъответствие) на директивата в националното законодателство.

Те засягат, наред с другото, основни аспекти като задължението за регистрация, лицензиране или регулиране на доставчиците на услуги (т.е. съгласно националното законодателство доставчиците на услуги по доверително или дружествено управление не са нито лицензирани, нито подлежат на регистрация); липсата на механизъм за преодоляване на несъответствията в информацията, предлагана от националния регистър на действителните собственици (регистърът, в който се посочва кой какво притежава в действителност); или правилното прилагане на понятията „установяване“ или „пребиваване“ по отношение на субектите, които са задължени да предоставят информация относно действителните собственици.

Правилата за противодействие на изпирането на пари са от основно значение за борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Законодателните пропуски в една държава членка имат отражение върху ЕС като цяло. Правилата на ЕС следва да бъдат ефективно прилагани и контролирани с цел борба с престъпността и защита на финансовата ни система. Ако България не предостави задоволителен отговор в срок от два месеца, Комисията може да реши да изпрати мотивирано становище.

Повече информация за всички решения по процедурите за нарушения – тук.

Административният съд -София област намери шест порока в процедурата, завършила с неизбиране на генерален директор на БНТ

На 30 май 2023 Административният съд – София област се е произнесъл с Решение 694/2023 по делото, образувано по жалба на Ирина Величкова, кандидат за генерален директор на БНТ, срещу решение от 29 юни 2022 на СЕМ за прекратяване на процедурата за избор на генерален директор на БНТ.

“Съдът отменя решението като незаконосъобразно и връща делото на СЕМ за ново произнасяне от фазата – гласуване кандидатурата на всеки един от кандидатите допуснати до четвърти етап от Процедурата, като при гласуването всеки един от членовете на СЕМ гласува със „За“ или „Против”, а постановеното решение на СЕМ бъде мотивирано.”

Решението подлежи на обжалване пред ВАС.

Тази въпросна процедура, прекратена незаконосъобразно според АССО, има четири етапа:

първи етап – формално разглеждане на документите и допускане до участие на кандидатите;

втори етап – разглеждане на документите на кандидатите по същество;

трети етап – изслушване на кандидатите;

четвърти етап – избор на генерален директор.

Гласува се с обикновено мнозинство, ако на три поредни заседания не се постигнат три гласа за, процедурата се прекратява.

2

През 2022 имаше осем кандидати за ГД на БНТ – С. Диков, И. Величкова, С. Йовков, В. Матакиева, Е. Кошлуков, В. Петков, К. Ангелов , С. Божилова. Проведоха се три гласувания, като Габриела Наплатанова каза, че познава кандидата Венелин Петков от 22 години,  „като директор на дирекция „Новини, актуални предавания и спорт” в Би Ти Ви Медия груп той отстояваше редакционната независимост и съм сигурна, че и в БНТ ще може да гарантира плурализма на обществената медия. Но – за да няма никакви спекулации, че изборът ми е субективен или емоционален и за да няма упреци, включително от гилдията, и оспорване на решението на СЕМ, аз съм длъжна да се въздържа в този избор и да оставя на колегите да преценят кого да поставят на най-високата позиция в Българската национална телевизия.” – след което гласува “въздържала се”. Така генерален директор остана да се избере от другите четирима в СЕМ. Никой не събра три гласа, Венелин Петков получи два гласа в първото гласуване, а председателката Соня Момчилова също се въздържа: „Аз никога не съм упражнявала житейската дисциплина да избирам по-малкото зло или в този случай недостатъчното добро. Мисля, че юнакът, който ще събуди спящия великан, не го видяхме през тези два дни. […] Надявам се, че охрабреят, ще добият смелостта и всички онези, които печално ми споделяха, че няма смисъл човек да рискува, да се подлага на това изпитание, в случай че няма политическа подкрепа. И вярвам, че ще го видим ако не скоро, то в една следваща процедура. Смятам, че въздържанието понякога е, макар и по-тежко и водещ до по-сложни последствия в индивидуален план, често пъти по-почтеният и уместен избор.“

Накрая Момчилова обобщава: [„Не се произведе избор] – с което аз лично се гордея.“

Медиите написаха, че Наплатанова и Момчилова направиха всичко възможно да не се произведе избор, за да продължи да управлява Кошлуков.

Така и стана. Макар в началото да декларира, че веднага ще обяви нов конкурс, СЕМ впоследствие промени мнението си – и нова процедура не е обявена. Според регулатора причината за това е неяснотата, която би възникнала, ако бъде избран нов директор и същевременно съдът се произнесе в полза на Величкова.

Впрочем Момчилова изпрати жалба до Комисията за журналистическа етика, в която искаше Комисията да установи нарушение на Сега за твърдението, че президентската квота е направила всичко възможно, за да не се проведе избор. Комисията за журналистическа етика приложи стандартите на Съда за правата на човека по отношение на оценъчни твърдения (няма нарушение, когато оценъчното твърдение има достатъчно фактическо основание) и установи, че това твърдение има фактическо основание – както пише в решението, единият член на СЕМ от квотата на президента не гласува и в трите тура, а вторият член се въздържа в първия тур, споделя очаквания за избор „ако не скоро, в една следваща процедура“ още след първия тур, а в заключение  декларира, че „лично се гордее“ с това, че не се е  провел избор.

4

Ирина Величкова посочва няколко основания за незаконосъобразност, неин адвокат е Андрей Икономов – ако се чудите откъде знаете името – да , това е бивш съдия от ВАС, който се е явявал по доста дела срещу СЕМ именно като съдия, не както сега – като адвокат. А майка му има отстъпено право на строеж в община Приморско, ако си спомняте тази история.

Другите кандидати не вземат отношение, но заинтересованата страна Йовков и заинтересованата страна Кошлуков вземат – какво? – те смятат, че жалбата е основателна и трябва да бъде уважена. За Йовков е ясно, но за Кошлуков, останал на позицията, е интересно да се знае. Очевидно по-голямата ценност е да я заеме отново, този път стабилно. Може да се види, че съдът черпи доста от аргументите на Кошлуков, и изцяло приема аргументите на Ирина Величкова/ Икономов.

5

Ако правилно съм преброила, съдът приема шест основания за незаконосъобразност:

  • некомпетентен орган – Момчилова не внася решение за прекратяване на процедурата, а според съда взема решение еднолично, според протокола: „Ще се наложи да прекратя процедурата за избор на генерален директор,тъй като по ЗРТ се изискват три гласа в подкрепа на един от осемте в случая кандидати”.
  • липса на мотиви;
  • липса на форма – няма писмено решение на СЕМ за прекратяване, т.е на решението липсват реквизити на административен акт;
  • съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в  непровеждане на гласуване за всички кандидати, допуснати до четвъртия етап от процедурата – а  само за част от тях;
  • според съда процедурата е прекратена в противоречие с материално-правните разпоредби относно начина на гласуване на членовете му и при липса на нормативно предвидена възможност за гласуване „въздържал се“;
  • оспорваният акт е издаден и в несъответствие с целта на закона –  друго самостоятелно основание за отмяната му като незаконосъобразен.

В решението те се обсъждат доста обстоятелствено. Смятам, че липсата на мотиви и липсата на форма, в комбинация с доминиращата роля на председателката при прекратяването на процедурата,  бяха посрещнати критично още в деня на процедурата.  

Четвъртото основание е формално, трябва да се види какво предвижда процедурата от 2016 – с която наистина трябва да има съответствие. Иначе не е необичайно на последната фаза да не се гласува за всички кандидати.

Съдът твърди, че  в случая “липсва нормативно предвидена възможност за гласуване Въздържал се”. Поради което и поради спецификата на предмета на гласуване – избор – гласуването с Въздържал се  според АССО е в противоречие с материалноправните разпоредби. 

И накрая по съображение за пълнота има и едно основание “несъответствие с целта на закона”.

6

Съдът връща на фаза гласуване  – този път (1) с формално писмено решение на колегиалния орган (2) с мотиви и (2) без Въздържал се.

Кандидатите получават нов шанс.

СЕМ трябва да реши дали да обжалва, макар че – по мое мнение –  процедурата от 2022 е незащитима, обжалването евентуално може да доведе до доуточняване на указанията. 

GLOBSEC: податливостта на дезинформационни наративи е проблем

GLOBSEC е неправителствена организация с местни офиси в Братислава, Брюксел, Киев, Виена и Вашингтон с мисия да влияе на бъдещето чрез генериране на нови идеи и решения за един по-добър и по-безопасен свят. В борда на директорите е Иван Кръстев.

Публикуван е GLOBSEC Trends 2023 – годишен доклад (България, Румъния, Словакия, Унгария, Чехия, Полша, Литва и Латвия), който взема предвид социологически проучвания (тук – на “Алфа рисърч”).

В представянето на доклада се казва, че агресията на Русия срещу Украйна продължава вече втора година. Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се оказва от правилната страна на историята, но разделена. Повечето страни остават непоколебими в подкрепата си за членство в ЕС и НАТО и признават присъщите заплахи, които автократичните режими представляват за сигурността на региона.

В същото време силната подкрепа за фалшиви и манипулативни разкази, които подкопават демокрацията и западното единство, представлява основна пречка за запазването на напредъка.

Според доклада:

  • Русия все още се възприема като заплаха;

  • Сигурността става все по-важна, въпросите на отбраната и сигурността са възвърнали статута си на основни приоритети за обществата;

  • Подкрепата за членството в НАТО остава безспорна в целия регион;

  • Обществеността в ЦИЕ е по-склонна да вярва на факти, свързани с руската инвазия в Украйна, отколкото на измислици и лъжи – но значителен сегмент от населението едновременно вярва в истински и неверни разкази;  

  • Икономическите санкции намират подкрепа;

  • Подкрепата за демокрацията като система на управление остава безспорна в целия регион, подкрепата за правата на човека като обща концепция е решителна;

  • Доверието към медиите е важно за изграждането на устойчивост на обществото и укрепването на демокрациите.

За България по-специално се казва, че има забележимо придвижване към по-прозападни позиции  и през изминалата година, като подкрепата   за членство в НАТО се увеличава от 50% през 2022 г. на 58% през 2023 г. В същото време  завладяването на държавата води до ниско  доверие в публичните институции и медиите – и това ще е трудно да се промени в общество, податливо на  дезинформационни наративи.

Twitter прекратява ангажиментите си по Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията

Компанията на Мъск напуска системата на доброволно саморегулиране на ЕС по Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията и няма повече да бъде страна по Кодекса.  Но както се вижда от съобщението на Тиери Бретон,     комисар по вътрешните пазари,    „задълженията остават“.

„Освен доброволните ангажименти, борбата с дезинформацията ще бъде законово задължение съгласно DSA от 25 август“, пише Бретон, имайки предвид DSA.

България се присъединява към Европейския център за върхови постижения за противодействие на хибридните заплахи

Съобщение на Министерството на външните работи:

На свое заседание, проведено на 26 май 2023 г. в Хелзинки, Управителният съвет на Европейския център за върхови постижения за противодействие на хибридните заплахи (Hybrid CoE) одобри с единодушие кандидатурата за България за присъединяване към Центъра. Предстои да бъде отправена официална покана към Република България за присъединяване, след което министърът на външните работи да внесе нотификация за официалното присъединяване на България към Меморандума за разбирателство, подписан при създаване на Центъра, с което приключва и официалната процедура.

Европейският център за върхови постижения за противодействие на хибридните заплахи е създаден през 2017 г. в гр. Хелзинки. В основания от Финландия Център участват държавите-членки на ЕС и съюзниците в НАТО.

Интересът на България от присъединяване към Центъра е допълнително обусловен от променената европейска архитектура на сигурност, необходимостта от повишаване на устойчивостта на страната ни, постигането на по-адекватно разбиране на хибридните заплахи и навременно адресиране на уязвимостите в национален, регионален и европейски план.

В този план е и проведената среща на 26 май между генералния директор по политически въпроси в МВнР Мая Добрева и заместник-министъра на външните работи на Литва Мантас Адоменас. Предмет на обсъждане е дневният ред на НАТО, по-специално  предстоящата Среща на НАТО на най-високо равнище във Вилнюс, 11-12 юли 2023 г. Подчертана е  необходимостта от засилване на отбранителния и възпиращ потенциал на Алианса по Източния фланг, и политическата и практическата подкрепа за Украйна, в отговор на променената среда на сигурност и нарастващите рискове в евроатлантическото пространство.

Акцент в разговора е поставен върху начините на противодействие на хибридните заплахи, включително стратегическите комуникации и борбата с дезинформацията,  както и единния отговор в рамките на ЕС и НАТО.

ЕСПЧ: ново решение за отговорност за коментари на трети лица в социална мрежа

На 15 май 2023 Голямата камара на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) е установила, че наказателното преследване на политик за това, че не е изтрил коментари, публикувани от трети страни на стената му във Facebook, не нарушава правото му на свобода на изразяване. Решението е по делото Санчес срещу Франция.

 Жулиен Санчес, общински съветник, кандидат за парламента, е осъден за подбуждане към омраза или насилие на религиозна основа. В публично достъпния си акаунт във Фейсбук той е написал кратка публикация за евродепутат, а в коментари към нея евродепутатът е обвинен, че е позволил градът да бъде „управляван от мюсюлмани“ и е позволил търговия с наркотици и проституция от тях.

Макар че по-късно Санчес предупреждава последователите си да внимават със съдържанието на коментарите си, той не е премахнал оспорваните коментари от стената си във Facebook.

Санчес и коментаторите са признати за виновни за подбуждане към омраза или насилие от френския съд. След като изчерпва вътрешните средства за защита, Санчес отнася делото до ЕСПЧ, твърдейки, че присъдата нарушава правото му на свобода на изразяване, съгласно член 10 от Европейската конвенция за правата на човека.

Голямата камара на ЕСПЧ се произнася в полза на Франция и установява, че правата на Санчес не са били нарушени. Съдът основава заключенията си на факта, че на Санчес му е липсвала „бдителност“ и той е пропуснал „да реагира по отношение на коментари, публикувани от други“.

Няма нарушение на член 10 ЕКПЧ.

Става дума за отговорност за коментари – линията на решението Делфи срещу Естония, но тук – във вариант за социална мрежа. Писала съм, че след Делфи срещу Естония има решения на ЕСПЧ за отговорност за коментари, в които съдът застава на страната на собственика на сайта и се произнася за неотговорност.

Така че засега няма общи критерии, но един от важните критерии е предметът на коментарите – за враждебна реч, както е в случая, съдът е по-малко склонен към компромис.

Публикуван е критичен анализ на ARTICLE 19, в което решението се окачествява като изключително опасно за свободата на изразяване онлайн, тъй като коментарите под публикации в социалните медии са важна част от онлайн ангажираността на гражданите. 

На практика това решение означава, че някои публични фигури в социалните медии ще имат същите задължения като платформите – които също не трябва да носят отговорност за съдържание на трети страни. Този вид отговорност може да изложи определени потребители на насочване от други. Например акаунти в социалните медии на активисти за правата на човека и правата на жените или членове на малцинствени групи могат да бъдат насочени към наказателни производства с намерението да бъдат подведени под отговорност за насаждащи омраза коментари в техните социални медии, които може дори да не видят сред стотици или хиляди коментари оставени от ботове или координирани групи потребители. 

Това ще бъде още по-проблематично за публичните фигури, които вече значителен брой последователи и събират хиляди коментари под публикациите на страниците си. Отговорността за коментарите на други може всъщност да даде възможност на политици и обществени фигури да блокират коментари в техните публични акаунти само въз основа на техните възгледи. Това би било в противоречие с нарастващото признание, че членовете на обществото имат право да четат и да отговарят на тези видове съобщения. Това ще възпрепятства и намали пространството за демократичен дебат, което и без друго е в процес на редукция в съвременния свят.

Tagged

Европейски произведения: доклад на ЕК

На сайта на Съвета е публикуван доклад SWD(2023) 152 final за редовния мониторинг на изпълнението на мерките относно популяризирането на европейски произведения чрез аудиовизуални медийни услуги, както е посочено в Директива 2010/13/ЕС, Директивата за аудиовизуалните медийни услуги („AVMSD от 2010 г.“)

Последният доклад беше за периода периода 2011-2014 г. Настоящият доклад обхваща години 2015–2019 както за линейни, така и за нелинейни услуги.

Докладът се основава на националните доклади, предоставени от държавите-членки на прилагането на членове 13, 16 и 17 и на независимо проучване, което също предвижда информация относно Обединеното кралство, Исландия и Норвегия.

Директивата от 2018 г. („ревизираната AVMSD“) въведе нови правила за засилване на насърчаването на европейски произведения. Новите правила, които бяха изяснени в насоките на Комисията, задължават държавите да гарантират, че доставчиците на медийни услуги на аудиовизуални медии по заявка службите под тяхна юрисдикция осигуряват поне 30 % дял от европейските произведения в своите каталози и осигуряване на известност на тези произведения.

Периодичното докладване от страна на държавите относно чл 13 е промененo – от всеки четири на всеки две години и следователно е приведенo в съответствие със задълженията за докладване по чл. 16 и 17 (също на всеки две години).

Доклад за състоянието и тенденциите на медийната индустрия в ЕС

Публикуван е доклад на Европейската комисия, чиято цел е да проучи медийните тенденции и да анализира потенциалното им въздействие върху медийните пазари в ЕС. Той разглежда три медийни сектора (аудиовизуални медии, по-специално новинарски медии и видео игри), предоставяйки преглед на пазара, технологични тенденции и нововъзникващи модели на производство и потребление на ниво ЕС 27.

Прогнозните оценки се основават на потребителски проучвания, въпросници, структуриран принос на заинтересованите страни и вторични източници около общата тема за конкурентоспособността на индустрията на ЕС.

Това е първо издание на доклада в отговор на Плана за действие на ЕК за медии и аудиовизия от 2020 г. (Media and Audiovisual Action Plan).