152а от Закона за кредитните институции

През януари 2016 УС на БНБ взе решение да предложи промени на нормативни актове във финансовата сфера, включително

Отпадане на чл. 152а от Закона за кредитните институции, според който централната банка може да налага глоби и имуществени санкции за разпространяване на невярна информация, чието приложение е в противоречие с мандата на централната банка и основните принципи за упражняване на ефективен банков надзор.

Предложените промени ще бъдат изпратени на министъра на финансите.

 

Става въпрос за не-медийните закони,  които се прилагат така, че създават много проблеми на медиите.

  • Друг пример е законът, прилаган от КФН на Стоян Мавродиев Закон срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти.
  • А чл. 326 от Наказателния кодекс –  до две години затвор за този, който предава неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога – с идея  да се прилага по отношение на медиите, които всявали паника?
  • А чл. 339а от Наказателния кодекс – за използване на специални технически средства – повече от десет години отлежава идеята да се отдели в отделна разпоредба използването, когато има  преобладаващ обществен интерес.

 

Но първо:  защо не се внася законопроект за чл. 152а ЗКИ?

Филтрирането срещу споделената икономика

Според медийни публикации НАП и МФ предлагат да се въведе филтриране в интернет срещу  споделеното пътуване, стана ясно след срещата на представители на превозвачески фирми с депутатите от парламентарната транспортна комисия.

Ако това е вярно,  депутатите вероятно си представят, че вече има прецедент – и няма правна пречка да има и нови забрани от този вид. Става дума за Закона за хазарта, който предвиди филтриране, след което Държавната комисия по хазарта взе решение за създаде списък на интернет страниците, чрез които се организират хазартни игри от лица, които не са получили лиценз по Закона за хазарта, а съдът разпореди  всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа от територията на страната, до посочения  списък с интернет страници.

Но филтрирането не е универсален инструмент, който държавата да може да използва произволно, когато си поиска.

Съдът в Люксембург обръща внимание, че държавите трябва да съобразяват поне два фактора:

  • забраната да се налага на такъв доставчик общо задължение за контрол и
  • изискването да се осигури справедливо равновесие между правата  – в конкретния случай  – според решението по делото С-360/10 Sabam v Netlog  –  между защитата на авторското право, от една страна, и свободата на стопанската инициатива, правото на защита на личните данни и свободата на получаване или разпространяване на информация, от друга страна.

Съдът в Страсбург също се произнесе – по повод серия дела за блокиране на достъпа до интернет сайтове в Турция – че в конкретните случаи като Cengiz and Others v. Turkey забрана на достъпа до цялата информация на определен уебсайт противоречи на разпоредбата на чл.10 от Конвенцията.

Споделената икономика е нов феномен, който се развива бързо – независимо от противоречивата реакция на правото по света (напр. по отношение Uber). В България КЗК   установи нарушение по чл. 29 от ЗЗК от страна на Юбер Б.В. (Uber B.V) и постанови прекратяване на нарушенията   във връзка с предлагането на услугата UberX (Решение 540/ 30.06.2015).

ВАС, петчленен състав, оставя в сила   допуснатото незабавно изпълнение.

Преди да има дори влязло в сила решение  на ВАС за предоставяната услуга – на базата на справедливото равновесие между правата и интересите, както изисква практиката на Съда на ЕС – изглежда странно да се стига толкова далече в идеите за мерки – като филтриране в интернет.

Европейското кино на Иглика Трифонова

 

В деня на премиерата на новия филм на Иглика Трифонова „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син”в Амстердам светът узнава за смъртта на футболната легенда Йохан Кройф и за присъдата на Радован Караджич, водачът на босненските сърби от 90-те. Удивително е как изкуството  и  историческите факти съжителстват и се допълват:  филмът е част от  паметта за великия Кройф и същевременно е част от паметта за търсенето на справедливост.

В центъра на филма е един съдебен процес. Засяга събития в Босна от края на миналия век. Като свидетел е призован  младеж, от чиито показания зависи и изходът на процеса.  Но кой е той, на чия страна е   и казва ли истината? Филмовият разказ се разгръща и ни води към отговорите на тези въпроси, но заедно с това – и извън конкретните сюжетни линии – засяга важните теми на съвременното общество.

Три от тях ми се струват първостепенни – темата за Европа, темата за цената на справедливостта и темата за отговорността на малкия човек.

Ние, европейците

Свидетелят К 109 е от Босна. Увлечен е по футбола –  това е важно за разказа, увлечението по футбола движи по особен начин цялото филмово  действие. Заедно с цял футболен отбор К109 попада в паравоенна част на босненските сърби. По време на военните действия работи  в кухнята. Какъв е:  християнин или мюсюлманин? Не знаем и не научаваме: зададеният въпрос  по време на процеса остава без отговор. Бащата на К109 е християнин, майката е мюсюлманка. Във филма има прекрасна сцена, в която майката се моли синът й да е жив, след което се обръща към бащата – помоли се и ти – и, хванала ръката му, го прекръства.  Така си живеят.

Младежът се оказва със сърбите не защото споделя  убежденията им – а заради футбола. Постепенно става ясно, че  любовта към футбола се е предала на К109 от баща му – голям почитател на  футболистите на  Аякс от 70-те, дванайсетте апостола на тоталния футбол   (обичайните титуляри и първата резерва – Неeскенс,  Кройф, Кайзер и останалите). Филмът показва как  имената на апостолите са универсален език, а да бъдеш на стадиона  на Аякс е мечта за всеки почитател  на звездния отбор – без значение е вероизповеданието и националността. Кройф е един от онези апостоли, които не разделят, а обединяват – и не случайно стадионът  на Аякс скоро ще се казва Арена Кройф.

Разбира се,  животът за европейците е различен – и филмът показва това с голяма убедителност. Докато в някои точки на Европа хората са се научили да живеят заедно и живеят добре, другаде различията продължават да са източник на напрежение.  Преводачката в процеса е дъщеря на босненци, родена е в Германия,  устроила е живота си в Холандия, обича родината си, но може да се адаптира и навън, представител на новото поколение европейци. Дали това е тенденцията? Или нетърпимостта неусетно превзема толерантните някога общества и различният е чужденец дори в родината си?

Филмът разказва за смисъла на Европа на ценностите и на споделените шансове за развитие – и това го прави особено актуален в турбулентни за Европа времена.

Като говорим за Европа, заслужава отбелязване  фактът, че  филмът е европейски проект – успешно е реализирана сложна българско-шведско-холандска продукция , за което не само Иглика като сценарист и режисьор, но и продуцентката Росица Вълканова, и  екипът заслужава поздравления и най-висока оценка.

Цената на справедливостта

Аз съм жена с мисия, казва Катрин Лагранж, водещият прокурор в процеса. Нейна мисия е справедливостта. Върховната справедливост. Филмът много отблизо, с похвати на документалното кино, следва работата на Международния наказателен трибунал –това потвърждава и адвокатът на Радован Караджич. Впрочем не следва да сме изненадани, заглавията на филмите на Трифонова (Разследване, Разкази за убийства) показват, че справедливостта е нейна тема от дълго време.

Вярваме, че престъпленията трябва да бъдат наказани. Но правораздаването не се основава на вяра, обвиненията трябва да бъдат доказани.  Защитата на обвинените установява, че  К109 свидетелства за събития, на които не е присъствал лично. Защо го прави?  Такава беше сделката, казва К109 : в Босна свидетелят е получил присъда десет години затвор, подразбираме, че ако в Хага свидетелства в полза на обвинението, има шанс да бъде помилван.

Ето как се получава: твърдените факти са истина, босненските сърби наистина са извършвали изтезания и убийства в тези села –  но не бива да се компрометира съдебен процес чрез лъжесвидетелстване. Не може една присъда да се основава на лъжа, казва Лагранж. Така К109, когото любовта към футбола отвежда до десетгодишна присъда в родната му Босна, се оказва екстрадиран от Холандия на Аякс и Кройф като лъжесвидетел.  И по-нататък пътят му се губи.

Филмът разказва за необходимостта да  не  се допускат компромиси с интересите на правосъдието. Като общество имаме огромна нужда от  разговор за справедливостта и върховенството на правото. Независимо споделяме ли решението на Лагранж  или бихме предпочели да видим К109 обратно в семейството му –  важното е, че филмът ни кара да се замислим: готови ли  сме   да плащаме цената за върховенството на правото. Героите, посочени  в заглавието на филма, с обединени от това, че я плащат.

Малките хора, елитите и личния избор

Освен големите теми за Европа и цената на  справедливостта, филмът засяга и една трета тема, за която има смисъл да говорим: подобно на филмите от италианския неореализъм, камерата показва личните избори на малките хора.

Какво мотивира К109 да лъже? Младежът иска да избегне затвора: Такава беше сделката.  Младежът избира да участва в сделката.

Ако се обърнем към българските медии и българската журналистика – голяма част от работещите в медиите участват в манипулации: каква е сделката? С кого е сделката? Фатално предначертано ли е поведението на малките хора – дори в най-печално корпоративно-политически-присвоена медийна среда?

Отговорността на елитите е безусловна – но големите манипулации не стават без малките хора. Като неизвестния К109.

*

Филмът ни дава повод за размисъл и в много други посоки. Засяга се темата за поколенията, за семейството в отворения и мобилен свят, за  връзката родители – деца: научаваме и за родителите  на К109, и за родителите  на холандския адвокат, и за родителите на преводачката, и за бащата на прокурор Лагранж – известен и авторитетен юрист.  Няма да остане незабелязан и въпросът към Лагранж Тя помни ли, че е жена? Темата за жените в обвинението  присъства в литературата,  но в киното не се среща често. И със сигурност много още теми са останали неспоменати. Но това е част от личната среща на всеки зрител с филма.

 

 

Как карикатурите показаха, че медиите са контролирани

Автоцензурата в България по данни от изследвания е масово разпространена. Цензура съществува, но за конкретни актове на цензура се знае  по-малко.

За съжаление такъв акт на цензура  е заличаване и частично възстановяване на масив от карикатури и други публикации, свързани с карикатуриста Чавдар Николов и Нова броудкастинг груп. Главният изпълнителен директор Дидие Щосел се извини и пое цялата отговорност  –

за  начина, по който управлявах случая с договора за неговите карикатури. Като чужденец, и съм напълно наясно, че това не е извинение, аз прецених грешно начина, по който моето решение ще бъде разбрано, както и за интерпретациите, които ще провокира. Техническите грешки, които се случиха междувременно, само засилиха създаденото впечатление. Още веднъж поднасям извиненията си и поемам цялата отговорност.

Впоследствие Николов взе решение да не поднови договора си и вече можете да видите негови работи в Терминал 3.

Защо този случай се отличава и по определен начин е парадоксален, както и защо решението е лошо – едно мое мнение за Капитал: или за опита на един френски мениджър да обясни наложена цензура с факта, че е французин:

Как карикатурите показаха, че медиите са контролирани

 

ВАС: две определения по жалби срещу СЕМ

Ръководствата на БНТ и БНР и кандидатите за участие в ръководствата са създали вече известна съдебна практика, която сега се обогатява с нови две определения на ВАС по жалбите на генералния директор на БНР Радослав Янкулов.

Определение на ВАС по 22 април по жалбата на Радослав Янкулов срещу Решение № РД-05-58/ 22 март 2016 г. на Съвета за електронни медии, с което е обявен конкурс за избиране на генерален директор на Българското национално радио и е приета процедура за провеждане на конкурса.

Определение на ВАС от 19 април по жалбата на Радослав Янкулов срещу  Решение № РД-05-67 от 05.04.2016 г. на Съвета за електронни медии, с което за изпълняващ длъжността председател на СЕМ е избрана Мария Стоянова, считано от 05.04.2016 г. до избор на нов председател и на основание чл. 60, ал. 1 от АПК е допуснато предварително изпълнение на решението.

Въпреки становища, че  Върховният административен съд ще отсъди в полза на жалбоподателя, засега  това не е факт.

Определенията подлежат на обжалване.

 

Опасно ли е СЕМ да си гледа работата ?

 

Вчера НС избра нови членове на СЕМ – Розита Михайлова-Еленова и София Владимирова `(под текста – стенограма от изслушването, важно е да се знае какво поддържат новите членове на СЕМ (*).  Заедно с Бетина Жотева от президентската квота новите членове от парламентарната квота попълват състава на регулатора. Заварените членове са Мария Стоянова от президентската квота и Иво Атанасов от парламентарната квота.

СЕМ има текущи задачи, между които  на дневен ред е изборът на   генерални директори на Българската национална телевизия и Българското национално радио. Обществените медии са огромна надежда за хората, които търсят безпристрастна и качествена журналистика, следваща обществения дневен ред.  Обществените медии правят обществото по-силно – така е озаглавена една от декларациите на EBU. В този смисъл и отговорността на СЕМ за ръководствата на обществените медии е огромна.

Но отговорно значи ли опасно?

Също вчера  24 часа публикува голяма  статия, озаглавена Защо е опасно този СЕМ да избира шефове на БНТ и БНР. Това е втора публикация от този тип, първата отразяваше срещата в медийната комисия, на която трябваше да се изложат идеите за промени в медийното законодателство. Тогава 24 часа беше единствената медия, която  си позволи манипулация  (това е проверимо, има пълен запис) в заглавието на публикацията – Обединение на БНТ и БНР иска медийната общност. 

Новата публикация е продължение на предходната, но вече не е подписана. Ето   тезите и аргументите към тях в точни цитати:

Първа теза

На новия СЕМ е най-добре да се даде време […] да гласува удължаване на мандата с 6 или 12 месеца на настоящите генерални директори на БНТ и БНР. Това може да се направи с промяна в Закона за радиото и телевизията.

Аргументи:

  • При толкова малко смислени и повече безсмислени корекции на Изборния кодекс подобна промяна е действително наложителна.   
  • Само си представете какво търгуване ще настъпи с техните постове при тези скандали с избирателните промени, които засягат президентския вот наесен.  Кого ще хареса Радан Кънев за шеф на БНТ, който пък няма да е по вкуса на Меглена Кунева, а дори да не си помисляме за критериите, които ще наложи собственикът на тв СКАТ Валери Симеонов. А тия дни той се превърна в незаобиколим фактор и проблем на Борисов около Изборния кодекс.  Да, СЕМ е независим орган и сам избира шефовете на обществените медии, но няма как да не даде ухо кого обсъждат политиците помежду си.  
  • Такива са настроенията сред журналистите и другите служители в двете медии.  
  • [Новите членове] малко или изобщо не познават кандидатите за радиото или пък техните концепции за развитието му. Малко или изобщо не познават досегашната работа на БНР и БНТ – конкурсът за шеф на телевизията все пак е само след месец.  

Няма нужда и от коментари – но защо корекциите на ИК да са аргумент за удължаване на мандатите, защо сега ще настъпи търгуване с постове за обществените медии и  – ако е така – това е антирегулатор, това ли е очакването на 24 часа за СЕМ? – и защо  пък след половин година няма да настъпи търгуване, и наистина ли журналистите в БНР искат още една година управление на Янкулов – остава неясно.

Втора теза

Неудобната тема за обединението на БНТ и БНР: по традиция за нея се говори винаги преди изборите за генерални директори на двете обществени медии и нищо не се казва. Нещо повече, всеки, който повдигне тази тема, бива веднага нарочван, че сам иска да оглави подобен голям и доста добре финансиран от държавата холдинг. […] Имената на Вяра Анкова и настоящия шеф на НДК Мирослав Боршош се появиха като варианти за обединението. И двамата отричат да имат амбиции. Но преди да има кандидати за този медиен холдинг, е необходима политическа воля. […]  Макар че, ако обединението се случи и хипотетично през следващите няколко години, Анкова би била позитивна фигура там. Професионализмът ѝ е факт, потвърден не само от колегите ѝ, но и от зрителите. За двата си мандата тя промени Българската национална телевизия, като я превърна в място, където се водят умни разговори с умерен тон, липсва агресията и скандалът, политици, експерти и общественици обсъждат задълбочено проблемите, без да се надвикват и карат. Многообразието на програмата и различните гледни точки станаха задължителна част от обществената телевизия, която освен това продължава да прави едни от най-добрите тв новини.  Боршош, който съживи мъртвеца НДК, също би бил подходящ водач на холдинга.

Аргументи:

  • Практиката  и по света, а и у нас (виж големите частни телевизии) показва, че подобни медийни корпорации могат да работят много добре.
  • Подобна радио-телевизионна корпорация ще доведе до икономии и творчески синергии, смята Мартин Захариев, бивш депутат, а сега сътрудник на медийната комисия. Според него двете обществени медии могат да влязат като дъщерни компании в акционерно или холдингово дружество. Това ще им позволи да сключват договори с кредитни институции или за продажба и ще подпомогне взаимното им развитие.
  • Асоциацията на телевизионните продуценти също подкрепи обединението, защото по думите на председателя ѝ Евтим Милошев “това ще направи обществената медия по-силна и по-значима и ще създаде повече работа за нас, продуцентите”.

Аргументите против са представени по следния начин:

  • сега  и по-рано почти всеки от екипите на двете [обществени ] медии беше против. И днес единственото, което се чува от по-кресливите публични гласове, е, че събирането на двете медии под една шапка ще увеличи контрола на държавата върху тях, ще намали вероятно парите им и БНР ще загуби влиянието си. Изкаже ли някой друго мнение, веднага бива обявяван за човек, който иска да се уреди на сладка началническа работа.

И по тази теза аргументите нямат нужда от коментари – дали ще има икономии е въпрос на оценка на въздействието, в другите държави данните сочат обратното за  дълъг период. Много добре, че независимите продуценти ясно заявяват интереса си – но водещи по правото на ЕС са   демократичните потребности на хората. А по идеята за търговските дружества – нека някой да си направи труда да предлага сериозни мотиви – тези за сключване  на договори и пр. не са – а и от записа на срещата в НС се създава впечатление, че Мартин Захариев предлага идея, не твърди, че именно това е оптималното решение.

Двете тези заедно в контекст:

Хипотезата [за обединението] продължава да съществува, ако предстоящите конкурси за генерални директори примерно бъдат отложени, а настоящите мандати – удължени. Иначе никой кандидат няма да се съгласи да участва в тежък избор и година по-късно да попадне под чужда шапка.

*

Това ни се предлага като теза на 24 часа: този СЕМ е опасно да избира генерални директори.

Тъжна е тази публикация. Ако нещо е опасно, това е тезата на 24 часа – на първо място с подмятането   за търгуването с постове, което ще падне.

Ако посланието е   да се отнемат  правомощията на СЕМ с изменение в ЗРТ,  за да не избират генерални директори, докато регулаторът не стане дееспособен да избира – това не е голяма иновация.

Царят вече отне от правомощията на СЕМ един път с изменение в ЗРТ, причинявайки дълга пауза в лицензирането. За да не лицензира неправилният СЕМ. И подмени лицензиите с временни бележки за свои хора. Така наречената временна търпимост.  

Доколкото разбирам,  предлага се римейк   – подмяна на избора по закон  с  временни бележки за  сегашните директори  – в комплект. 

На идеи  за персонални употреби на закон  трябва да се реагира  – и в случаи на поправки като   анти-Куцкова (преди години приеха промяна в Закона за съдебната власт, която забрани на членовете на  ВСС  да предлагат магистрати за наказание, за да попречат специално на съдия Куцкова да направи предложение),   и в случаи  като про-Лучано (министър без висше образование). 

Ако познавам някого от тези, които разчитат на персонални поправки – да ме извинят, това не е насочено към никого лично. Ако ще се прави нещо наистина за доброто на обществените медии, да се прави  с истински мотиви и без да се опира на сговор – както се казва и в декларацията за основните ценности на обществените медии в Европа:

Искаме да създадем свят на комуникациите отвъд печалбите. Медии в името на общото благо, програми и инициативи директно свързани с демокрацията, аудиторията и обществото: нови хоризонти за европейските медии. По един открит и прозрачен начин.

Решенията, които взимаме винаги са само в интерес на аудиторията. Стремим да бъдем напълно безпристрастни и независими от политически, икономически и други влияния и идеологии. Свободни да предизвикаме властимащите, да подлагаме на съмнение общоприетото мнение и да даваме своя принос за едно информирано гражданско общество.   Искаме да бъдем независими във всички аспекти на нашата дейност като програмна политика, редакторски решения, подбор на персонал.


 

(*) Не се  говори за връзка между изслушването на кандидатите, представянето им, възгледите им за регулацията  и гласуването на парламентарните групи. В този контекст препратките по-долу са към представянето на Владимирова и Еленова  – за всички, които не знаят много за тях и искат да знаят с какви възгледи за регулацията са новите членове – не е много, но прочетете двата текста: важно е

 

(**)   Но да, текстът е комуникация: Иво Атанасов от СЕМ е написал (ФБ, публичен статус), че се радва, че в публикацията го наричат почтен депутат от БСП и благодари на 24 часа.

Всеки коментира, каквото вижда в един текст – макар че според мен още в  заглавието  се вижда доста.

 

 

 

 

За някои – срещу ипотеки, за други – срещу друго

Вестник Банкер е публикувал материал за ГМ Прес – 57 милиона за медии.  Още един фрагмент от най-новата история на българските медии –  към темата как властта си купува медиен комфорт.

 

Какво ни говореха: 

Цветан Василев  и премиерът  Борисов по времето на мощното финансиране на проправителствените медии от КТБ:

2011 – благодарение на  портрета, който Валерия Велева публикува  в Труд, знаем  какво изрично подчертава Цветан Василев:

Изрично подчертава – не финансира медии чрез банката. Това е в отговор на публикациите, че с парите на държавата финансира частни медии.

В онези години премиерът  Борисов твърди, че причината за състоянието на медиите е в малодушието на журналистите, които се съгласяват да пишат за пари:   да напуснат, да си ипотекират апартаментите, да  вземат кредит от банката – и да си направят медии:

Ако напуснат, образно казано, 50 журналисти, те могат да си направят едно сдружение, да си вземат кредит или да си съберат пари помежду си, да си направят вестник.

 

Какво се оказа: че не било точно така:

Имало е щедро кредитиране   не срещу ипотекирани апартаменти –  а срещу  поръчкови  публикации и предавания  –  и нещо повече: тези кредити  – след развитието с КТБ –  са на нашата сметка. 

2015 – в интервю за бТВ Цветан Василев вече лично очертава кръга на така-наречените-медии-финансирани-от-КТБ :

След като толкова много цялото правителство се бори да връща парите, какво прави с вестниците на Тошо Тошев, т. нар вестник на Тошо Тошев и на Даниел Руц? Какво прави с т. нар. вестници на Венелина Гочева (24 часа) и на Петьо Блъсков (Труд)? Какво прави с т. нар. вестник на Славка Бозукова и на Тодор Батков (Стандарт)? Да ги изреждам ли? Всички дължат пари. Защо не работи държавата по връщането на тези пари? Защото обслужват тези, които са на власт.

Изброените по-горе вестници не са вземали пари директно от КТБ, а  индиректно – от търговски дружества, финансирани от КТБ. Такова е Булит 2007.  Фактът, който изнася Банкер е, че

ГМ Прес дължи на финансираното от КТБ дружество  Булит 2007 сумата   56 482 703 лева. Това е потвърдено с определение  на Софийския градски съд  № 1122  от 29 март 2016, което не подлежи на обжалване.

Стандарт, Блиц, Шоу, Марица, Струма и пр. –  и едни 57 милиона подарък  – още през 2012 г. дружеството  ГМ Прес  спира да обслужва кредитите, но въпреки това са  му отпускани нови.

 

Какво предстои

В последните дни  Блиц и Пик размениха шефовете си, досегашни автори на Блиц преминават в Пик. 

Като начало Пик се отрече от Пеевски, квалифицира го като ислямист и твърди – каквото и да значи това – че

Пеевски посяга на различни медии през последните дни, тъй като е поел ангажимент пред Местан да му осигури медиен комфорт. Вероятно част от трафиците са пренасочени към новите медийни попълнения на Пеевски, обещани да работят в полза на ислямистката каузи на партията на Местан.

 

Дали разместванията са по производствени съображения или има и различия в ориентацията на собствениците (кои?) – предстои да видим.

ЕС: четвъртата индустриална революция #4IR

В изпълнение на Стратегията за създаване на цифров единен пазар на 19 април 2016 Европейската комисия

  • представи група от мерки за подкрепа и свързване на националните инициативи за цифровизиране на всички промишлени сектори и свързаните с тях услуги и за увеличаване на инвестициите чрез стратегически партньорства и мрежи;
  • предлага конкретни мерки за ускоряване на разработването на общи стандарти в приоритетни области, като например комуникационните мрежи от 5-то поколение (5G) или киберсигурността, и
    за модернизиране на обществените услуги;
  • обяви план да създаде европейски изчислителен облак, който ще осигури на 1,7 милиона изследователи и 70 милиона специалисти в областта на науката и технологиите в Европа виртуална среда за съхранение, управление, анализ и повторно използване на голямо количество данни от научни изследвания.

ЕК определя пет приоритетни области: 5G мрежи, компютърни услуги в облак, интернет на нещата, технологии за данни и киберсигурност.

Комисията ще започне в близките месеци изпълнението на 20 мерки, между които:

  •  да се свържат   всички търговски регистри и регистри по несъстоятелност помежду им и с портала за електронно правосъдие, който ще се превърне в инструмент за обслужване на „едно гише“;
  • да се  разработват трансгранични услуги за електронно  здравеопазване, например електронни рецепти и здравни досиета и др.

В документите се използва термин четвърта индустриална революция, обяснена с наличие на интегрирани кибер-физически системи и интернет на нещата, големи данни и изчислителни облаци, системи, базирани на изкуствен интелект.  #4IR

Правна рамка на електронните съобщения в ЕС: доклади от консултации

Eвропейската комисия проведе обществена консултация с оглед евентуални промени в правната рамка на електронните съобщения.

Публикуван е доклад с обобщените резултати от обществената консултация. Проектът на ревизията се очаква в рамките на 2016.

Паралелно ЕК проведе и обществена консултация за нуждите от скорост и качество на интернет след 2020.

Публикуван е и докладът с обобщените резултати от тази консултация.

Корелация възраст / предвиждани нужди – нищо неочаквано всъщност:  младите искат 20 пъти по-бърз интернет, отколкото имаме тук сега.

2025i

Държавата се основава на правото, не на сговор

За Нова телевизия премиерът Борисов споделя мисли за процеса на вземане на решения.

Бойко Борисов: Искам да ви обясня. Който и експерт да викнете, ще ви каже, че в началото българските компании играеха дори под цената, те играеха на загуба. Под себестойност. И затова българските магистрали са може би най-евтините в света.
Водеща: С каква цел се прави това?
Бойко Борисов: Просто за да натрупат бонус от точки след това да могат да кандидатстват. Вече когато сте правили 20-60 километра магистрала, в CV-то на фирмата излиза, че си правил толкова магистрала. В смисъл, ако си водил предаване в национална телевизия, може да кандидатстваш и в друга. Ако не си, много по-трудно стават. И те тогава работеха на загуба. Впоследствие разбраха, че правиха си дъмпинг на все по-ниски цени и накрая според мен се събраха и се разбраха, че би могло да не губят пари, а да изкарват пари. И започнаха да се разбират. Именно заради това се наложи да ги, това нито може да се докаже, нито може да се види, нито може да бъде разследвано.
Водеща: Защо да не може? Има нарочна комисия, която това работи.
Бойко Борисов: Именно, но какво вие бихте се разбрали примерно с колегите от БТВ? Да имате по едно време реклами, продължителността и силата на звука на рекламите да са едни и същи по двете телевизии. Сиреч да не е неизгодно и за двете телевизии и вие го правите. Това е в техния интерес и те се събират някъде и се разбират. Затова тук е политическата воля и когато някой казва, ама защо ги спря той. Защото като има такива съмнения, вместо да седна и да обяснявам на хората а, бе,видите ли как стоят нещата реално, по-добре да се спрат и да се почна отначало.

*

Подходът съберете се, разберете се никак не е с изолирано приложение в днешното управление на България.  Ето как се разпределяха средствата  по европейски програми за медии (според  записа на Мирослав Найденов):

Бойко Борисов : Тя за това е тая техническа помощ, тя е за медиите, тя не е за кравари или овчари, или прокурори, тя е за медиите и се правят конкурси и медиите ги печелят. И те много добре знаят как ги печелят – щото се разбират помежду си и тая поръчка да я зееме ние, другата ше я земат те, за да оцелеят.

Мирослав Найденов: Така – и това разбиране, минаваме през техническо задание на съответната обществена поръчка. И техническото задание на тия поръчки са го правили Криси, Миро, тоя моя пиар, Ани Русчева и  пр.,  идват при мен и казват: Ние сме се разбрали, Труд, 24 часа …

Тая поръчка да я зееме ние, другата ше я земат те, за да оцелеят”.

Напоследък медиите отново са призовани да се разбират.

Но в подхода съберете се, разберете се  има проблем.

Може би  периодично трябва да се напомня, че  държавата се основава на правото, не на сговора на селекции приближени.

 

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 201 other followers