Съд на ЕС: отговорността на Фейсбук

В очакване на официалното съобщение за преюдициалното запитване на Австрийския Върховен съд – дело C-18/18  на Съда на ЕС

https://platform.twitter.com/widgets.js

Tagged

След Франция – сега и Бразилия с план за борба с фалшивите новини

Преди по-малко от месец президентът на Франция обяви намерението си да бъдат приети два нови закона –   закон срещу разпространението на фалшиви новини пo време на предизборна кампания и закон за обществените медии.

Както бразилската федерална полиция съобщава чрез официалния си профил в Twitter, Бразилия също предприема мерки за защита от фалшиви новини с оглед изборите през 2018. Мерките ще са предназначени да идентифицират и накажат авторите на  фалшиви новини  за или против кандидатите в предстоящите избори. 

Една нова публикация на Глен Грийнуолд , която обсъжда сходството на намеренията за борба с фалшивите новини във Франция и Бразилия.

Tagged

Исус и Мери, как сте облечени днес!

Стана известно решението на Европейския съд за правата на човека по делото Sekmadienis v Lithuania.

Търговско дружество провежда рекламна кампания, в която са включени три реклами, показвани на двадесет рекламни табла  във Вилнюс и на уебсайта на дружеството.

Първата от трите реклами показва млад мъж с дълга коса  и няколко татуировки, облечен  с джинси – и надписът в долната част на изображението гласи:  “Исусе, какви панталони!” (Jėzau, kokios tavo kelnės!).

Втората реклама показва  млада жена, облечена в бяла рокля  – и  надписът в долната част на изображението гласи: “Драга Мария, каква рокля!” ( Marija brangi, kokia suknelė!).

Третата реклама показва  мъжа и жената заедно – и надписът в долната част на изображението този път е “Исус [и] Мария, как сте облечени!” (Jėzau Marija, kuo čia apsirengę!)

Инспекторатът глобява дружеството за нарушение на Закона за рекламата, тъй като кампанията противоречи на обществения морал.  Инспекторатът счита, че рекламите използват религиозни символи по неуважителен и неподходящ начин и че използването на такива символи за  целите на модната реклама е вероятно да  засегне религиозните хора. В последна сметка санкцията от около 500 евро е потвърдена с мотива, че неподходящото изобразяване на Исус  и Мария във въпросните реклами насърчава лековато отношение към етичните ценности на християнската вяра и  начин на живот, който е несъвместим с принципите на религиозния човек.

Търговското дружество се обръща към ЕСПЧ за защита по чл.10, свобода на изразяване.

Решението

Става дума за търговско слово, според практиката на ЕСПЧ то е с ниска степен на защита – изразяваща се в  по-широко зачитане  от страна на Съда на преценката на националните власти –  държавите имат широка свобода на преценка при регламентирането на словото в търговските дела и  рекламата [73]. Задачата на Съда не е да замества компетентните национални органи, а по-скоро да  анализира намесата,  която се оспорва, в светлината на случая като цяло и да  определи дали намесата  е  пропорционална на преследваната легитимна цел   – и  да се увери, че националните органи прилагат стандарти, които са в съответствие с принципите, заложени в член 10 ЕКПЧ, и че  те се позовават на приемлива преценка на релевантните факти [72].

Съдът констатира намеса в свободата на изразяване, като на първо място приема, че тя има легитимни цели, а именно защитата на морала, произтичаща от християнската вяра, и защитата на правото на религиозните хора да не бъдат оскърбявани въз основа на техните вярвания [69].

По-нататък Съдът напомня, че свободата на изразяване е една от  основите на  демократичното общество и едно от основните условия за неговия напредък и за самореализация на всеки индивид. Свободата се отнася  не само за  информация  или  идеи, които са приети благоприятно или се считат за безобидни или безразлични, но и за тези, които обиждат, шокират или смущават. Такива са изискванията за плурализъм и толерантност, без която няма “демократично общество”. Свободата на изразяване има и предели, които обаче трябва да се тълкуват стриктно и необходимостта от каквито и да е ограничения трябва да се установи убедително [70].

Все пак упражняването на свободата на изразяване носи задължения и отговорности. В контекста на религиозните вярвания е задължение да се избягва, доколкото е възможно, израз, който да засяга упражняването на правата по чл.9 ЕКПЧ [74].

Съдът установява, че рекламите не са безпричинно обидни или оскърбителни, нито подбуждат към омраза на религиозни основания. Местните власти имат задължение да представят основателни и достатъчни причини за намеса. Според Съда предоставените от тях основания са  декларативни и неясни и не обясняват достатъчно защо позоваването на религиозните символи в рекламите е обидно и защо насърчаваният от рекламите начин на живот е  непременно   несъвместим  с обществения морал. Освен това Конституционният съд на Литва е постановил, че “никакви възгледи или идеология не могат да бъдат обявени за задължителни и насочени към дадено лице” и че държавата “няма право да създава задължителна система от възгледи”

Според ЕСПЧ фактът, че граждани са се оплакали пред националните власти относно рекламите, не може  сам по себе си да оправдае налагането на санкция.

Нарушение на член 10 ЕКПЧ:   местните органи не са успели да постигнат справедлив баланс между, от една страна, защитата на обществения морал и правата на религиозните хора, а от друга страна, правото на свобода на изразяване [83].

Решението се отнася до слово с противоречив характер, което се приема нееднозначно.То показва, освен другото, че според ЕСПЧ  евентуално засегната чувствителност сама по себе си не е достатъчна, за да оправдае намеса в свободата на изразяване.

 

Tagged

Швейцария: референдум за модела на финансиране на обществените медии

В Швейцария през март предстои референдум с въпрос: подкрепяте ли отмяната на данъка за обществените медии (Billag – затова инициативата е известна като No Billag).  Проучванията показват, че   (а) има регионални различия, (б) има политически различия: 3 от 4 поддръжници на управляващите подкрепят, опозицията по-скоро е против.

Вижда се, че агитацията  за отрицателен отговор и запазване на данъка  (No to No Billag)  слага знак за равенство между съществуването на обществените медии и финансирането чрез  данък. Такава е и позицията на Ноел Кърън, медиен експерт, публикувана  на   сайта на EBU,  организацията на обществените медии в Европа, в която членуват и БНТ и БНР:

Ако кампанията за отмяна на данъка се окаже успешна, Швейцария ще се превърне в първата страна в Европа без обществени радио и телевизия. Гласът за отмяна на данъка ще означава край на обществените медии в Швейцария.

Това не е референдум за отмяна на таксите. Таксите  са отменени и заместени с данък със  Закона за радиото и телевизията от 2015 г.  Въпреки че в някои медии още се говори за такси/ licence fee –  всъщност става дума за данък, въведен на мястото на таксата. По този закон, действащ и в момента,   задължение да плащат имат  всички домакинства.  Задължени лица са и търговските дружества в зависимост от оборота си, напр. дружества с оборот под CHF 500,000 не плащат – очевидно без оглед дали гледат обществената телевизия и дали слушат обществено радио.  Такса  е цена за услуга  и който не гледа/слуша обществено радио, не плаща – така е било в Швейцария до 2015 г. Вече не.

Размерът на данъка за домакинство е 400 шв.фр. – около 670 лева годишно. Глобата за неплащане на данъка е CHF 5,000. Финансирането от аудиторията  за 2016 г. е около  1.3 млрд шв.франка (2016). Голямата част от тях отиват за обществените медии SBC, но също така част се предоставя на регионални търговски медии с обществени функции.

Какво ще стане, ако швейцарците подкрепят отпадането на данъка за тв и радио? Само ще се промени моделът на финансиране или обществените радио и телевизия са реално застрашени? Дебатите в парламента не са много обнадеждаващи, чуват се гласове на депутати,  че Швейцария е съществувала преди SBC  и ще съществува след корпорацията. 

Вероятно е така, но това за какво точно е аргумент? Швейцария е съществувала и преди интернет.

Tagged

Полша, Холокоста, забранени думи, най-лошият вид поляци

Не са много държавите, които изрично със закон се произнасят по исторически факт. И санкционират всекиго, ако твърди нещо друго.

Има държави, в които е престъпление  да отричаш Холокоста.

Франция опита да регламентира и позицията към арменския геноцид от 1915 г., но не се получи (през 2012 г. Конституционният съд обяви закона за противоконституционен).

И ето сега Полша.

Отричането на Холокоста в Полша е престъпление. Или беше досега. Сега с нов законопроект  се забранява израза полски лагер на смъртта/ Polish death camps: според изявлението на правителството днес всеки, който използва лъжливия термин полски лагер на смъртта, не само скверни паметта на жертвите, но трови истината с лъжа, което трябва да се преследва и наказва.

Според   Reuters.com повече от три милиона от общо 3,2 милиона евреи в Полша са убити от нацистите – и това е около половината от евреите, убити в Холокоста. Евреи от цяла Европа са изпращани да бъдат убити в лагери, построени и експлоатирани от германците на полска земя, включително Аушвиц, Треблинка, Белцек и Собибор.

Медиите изнасят, че чл.55   гласи:

“Който обвинява публично и в несъответствие с фактите полската нация или полската държава, че са отговорни или са съучаствали в нацистките престъпления, извършени от Третия германски Райх   или други престъпления против мира и човечеството или военни престъпления или по друг начин грубо омаловажава действителните извършители на тези престъпления, подлежи на глоба или наказание лишаване от свобода до три години. “

Както може да се очаква, текстът среща масово неодобрение. New York Times публикува неласкави мнения – посочва се, че  мярката е част от програма, въведена през последните две години, наречена от правителството на  PiS/Право и справедливост   добра промяна. ​​Промяната включва опити да се узакони правителственият контрол над медиите и да се въведат драконови закони против абортите. PiS също така променят публичността с език, напомнящи новоговора/newspeak на комунистическите години.  Комунистите  говореха за враговете на народа. Днес Качински нарича онези, които критикуват правителството,  най-лошият вид поляци.  Другите, които се радват на правителството, са наричани привърженици на закона и правосъдието.

Най-лошият вид поляци излязоха по улиците, за да протестират по-масово, отколкото Полша е виждала от времето на Солидарност, се казва в публикацията.

Update. Проектът вече е действащо право. Добавям за пълнота на разказа официална реакция на Полша .

Съд на ЕС: за компетентността на частните компании, опериращи платформи, да заличават съдържание

 

Много важен въпрос е поставен пред Съда на ЕС,  засега не е публикуван на сайта на Съда – ще допълня, когато го публикуват. От медиите научаваме, че австрийски политик, Ева Главишниг,  иска Facebook да заличи съдържание, в което тя е представена като корумпирана.

Нарастващата мощ на интернет  компаниите да вземат решения по отношение на съдържанието не бива да остава извън полезрението ни.

Tagged ,

Съд на ЕС: Максимилиан Шремс може да предяви индивидуален иск срещу Facebook Ireland в Австрия

На 25 януари 2018 Съдът на ЕС се произнесе по дело С-498/16 Maximilian Schrems/Facebook Ireland Limited по преюдициално запитване. Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Maximilian Schrems, с местоживеене в Австрия, и Facebook Ireland Limited, със седалище в Ирландия, относно искания за установяване, за преустановяване, за информация, за предоставяне на отчетна документация и за плащане на сума от 4 000 EUR, във връзка с личните профили във Facebook на г‑н Schrems и на седем други лица, прехвърлили му правата си, свързани с тези профили.

Максимилиан Шремс е австрийски студент, сега вече докторант по право,  завел дело за защита на личните данни във Фейсбук – което по-късно доведе до обявяване на невалидността на споразуменията ЕС-САЩ за личните данни (Safe Harbor).  По -късно ЕС и САЩ въведоха нов механизъм  –  “щит за защита на личните данни между ЕС и САЩ”  (Privacy Shield).  Шремс  смята, че мерките в рамките на щита отново не са адекватни за защитата на данните на гражданите на ЕС, в частност относно Facebook и програмата за събиране на данни на Prism на NSA чрез Facebook. Шремс се обръща към Ирландския орган за защита на личните данни,   който от своя страна внася въпроса в Ирландския Върховен съд – вж решението на Ирландския ВС.

Паралелно пред австрийски съд Шремс по същество твърди, че ответникът Facebook  е извършил редица нарушения на разпоредби относно защитата на данни. Шремс иска  да се установи  самото качество на ответника като доставчик на услуги и задължението му да следва указания;  недействителността на договорни клаузи от условията на Facebook;   преустановяване на използването на данните му за свои цели или за целите на трети лица;  информация за използването на данните  и  отчетна документация. Нещо повече – Шремс твърди, че представлява и седем други потребители на Facebook от различни държави със същите искания.

В Австрия възникват въпроси дали Шремс има статус потребител – ако ползва FB за професионални цели, може ли да представлява други лица и каква е подсъдността.

Преюдициалните въпроси

ВС на Австрия пита:

1)      Трябва ли член 15 от Регламент (ЕО) № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че „потребител“ по смисъла на тази разпоредба губи това качество, когато след сравнително дълго ползване на личен профил във Facebook във връзка с реализирането на правата си това лице публикува книги, чете лекции, в някои случаи и срещу заплащане, управлява интернет сайтове, събира дарения за реализирането на правата и многобройни потребители му прехвърлят правата си срещу уверението, че той ще сподели с тях евентуално спечеленото, след приспадане на процесуалните разноски?

2)      Трябва ли член 16 от Регламент (ЕО) № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че потребител в дадена държава членка може едновременно със собствените си права, произтичащи от потребителска сделка, да предяви в съда по местоживеенето на ищеца и права със същата цел на други потребители с местоживеене:

а)      в същата държава членка,

б)      в друга държава членка или

в)      в трета страна,

ако правата на тези лица, произтичащи от потребителски сделки със същия ответник в същия правен контекст, са му прехвърлени и ако сделката по прехвърляне не попада в обхвата на професионална или търговска дейност на ищеца, а служи за общото реализиране на правата?“

Решението

По първия въпрос:

40      Всъщност тълкуване на понятието „потребител“, което изключва такива дейности, би попречило за ефективната защита на правата на потребителите спрямо съдоговорителите им търговци, включително правата на защита на личните им данни. Едно такова тълкуване би било в разрез с целта, прогласена в член 169, параграф 1 ДФЕС, да се съдейства за тяхното право на самоорганизиране с цел защита на техните интереси.

41      С оглед на изложените дотук съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 15 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че ползвателят на личен профил във Facebook не губи качеството „потребител“ по смисъла на този член, когато публикува книги, чете лекции, управлява интернет сайтове, събира дарения и многобройни потребители му прехвърлят правата си, за да ги предяви той по съдебен ред.

По втория въпрос

48      Както Съдът е уточнил в друг случай, всъщност цесията на вземания сама по себе си не може да има значение при определянето на компетентния съд. Оттук следва, че компетентността на съдилища, различни от изрично посочените с Регламент № 44/2001, не може да бъде обоснована с концентрирането на множество права у само един ищец. Ето защо, както е отбелязал по същество генералният адвокат в точка 98 от заключението си, цесия като разглежданата по главното производство не може да обоснове нова специална подсъдност за потребителя цесионер.

49      С оглед на изложените дотук съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 16, параграф 1 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага спрямо иска на потребител, с който този потребител предявява пред съда по неговото местоживеене не само собствените си права, но и права, прехвърлени му от други потребители с местоживеене в същата държава членка, в други държави членки или в трети страни.

Веднага след произнасяне на решението Шремс е казал, че щом може да съди FB във Виена,  така и ще направи.

Tagged , ,

Европейски Доклад 301? ЕК открива консултация за наблюдение на пиратството по света

 Известно е, че правителството на САЩ осъществява наблюдение върху защитата на интелектуалната собственост по света  и ежегодно изготвя Доклад 301.

ЕК открива обществена консултация за създаването на първия си световен списък за наблюдение  – и няма как да избегнем аналогията с наблюдението, основано на американския Търговски закон, специален раздел 301.

Целта е да се идентифицират пазарите извън ЕС, където фалшифицирането, пиратството или други форми на злоупотреба с интелектуална собственост са обичайна практика. Инициативата е част от стратегията на Комисията, обявена в съобщението от 2017 г. “Балансирана система за прилагане на интелектуалната собственост в отговор на днешните социални предизвикателства”.  Комисията   ще следи и  мерките, предприети от държавите, за намаляване на наличието на стоки и услуги, нарушаващи правата върху интелектуалната собственост на определени пазари.

Консултацията продължава до  31 март 2018 г.

Експертна дискусия за свободата на медиите в България: три препоръки

Според прессъобщение на Европейския  център за свобода на печата и медиите  (ECPMF) на 25 януари 2018 г. е проведена експертна дискусия за състоянието на свободата на медиите в България – държавата, която в момента и  през първите шест месеца на 2018 г.  председателства Съвета на Европейския съюз. В този контекст се предполага, че България е пример, който другите страни трябва да следват –  със сигурност  и в областта на свободата на медиите и медийната политика.

След дискусията ECPMF формулира  три препоръки към България:

1) Правителството да насърчава плурализма и разнообразието на медиите. В момента медийният пазар се отличава с висока степен на концентрация.

2) Част от средствата на ЕС, които се изплащат за проекти в България, се получават само от проправителствени  медии. Правителство  да гарантира равнопоставеност при получаване на средства – вкл. и от медии, които са критични към правителството.  ЕС активно да наблюдава как се разходва този публичен ресурс.

3) Независимите журналисти в България са застрашени. Правителството да се отнесе много сериозно към сигурността  на независимите журналисти, вкл. да се въведе подходящо законодателство и  престъпления срещу журналисти да се разследват незабавно и ефективно.

ECPMF е неправителствена организация, създадена с подкрепата на Европейската комисия.

*

Бяла книга за свободата на медиите в България

ЕСПЧ: за честта на мъртвите

Две решения на Съда на правата на човека в последно време привличат вниманието към  правната защита на доброто име. Това са решенията по делата  Putitstin v Ukraine  и MAC TV v  Slovakia.

Различните правни системи допускат или не допускат да се водят дела за защита на доброто име на починали лица. В България защитата на доброто име е лична.

Двете решения на ЕСПЧ откриват възможността член 8 ЕКПЧ да разреши при подходящи обстоятелства да бъде предявен иск за честта на мъртвите.   Това би било  радикално ново развитие в практиката на Съда за правата на човека.

В Обединеното кралство този въпрос е бил обект на продължителна кампания от страна на Маргарет и Джеймс Уотсън, родителите на починалата Даян Уотсън. Дори е публикуван консултативен документ за  промяна в закона,   за да се позволи на  съпруга, близките и децата  да съдят издатели, но проектът е отхвърлен от парламента.

Ако двете решения  станат начало на практика на ЕСПЧ (разширяване на прилагането на чл.8 ЕКПЧ),  това ще е  аргумент, че държавата има позитивно задължение да защитава правата на близките – като част от личния им живот – по чл.8 от Конвенцията.

Tagged