Европейска декларация относно цифровите права и принципи за цифровото десетилетие

Европейската комисия предлага на Европейския парламент и на Съвета да подпишат декларация за правата и принципите, които ще направляват цифровата трансформация в ЕС.

Проектът на декларация за цифровите права и принципи цели да предостави на всички ясна отправна точка за вида цифрова трансформация, който Европа насърчава и защитава. Те също така осигуряват насоки за създателите на политики и дружествата във връзка с новите технологии. Правата и свободите, залегнали в правната рамка на ЕС, и европейските ценности, изразени в принципите, следва да се зачитат онлайн, както това се прави офлайн. След съвместното си одобряване декларацията ще определи и подхода към цифровата трансформация, който ЕС ще насърчава в целия свят.

Декларацията се основава на правото на ЕС, от Договорите до Хартата на основните права, но също така и на съдебната практика на Съда. Бившият председател на Европейския парламент Давид Сасоли популяризира идеята за достъп до интернет като ново човешко право още през 2018 г.

За да се гарантира, че декларацията ще има конкретни практически последици, през септември Комисията предложи да се наблюдава напредъкът, да се оценяват пропуските и да се отправят препоръки за действие чрез годишен доклад за „Състоянието на цифровото десетилетие“.

Отново благодарност към експертите за българската езикова версия, в която последователно се говори за цифрови права и цифрови принципи.

Контекст

На 9 март 2021 г. Комисията изложи визията си за цифровата трансформация на Европа до 2030 г. в своето съобщение „Цифров компас: Европейският път за цифровото десетилетие. През септември 2021 г. Комисията въведе стабилна рамка за управление за постигане на целите в областта на цифровите технологии под формата на Път към цифровото десетилетие

Комисията проведе и открита обществена консултация, която показа широка подкрепа за европейските цифрови принципи — 8 от общо 10 граждани на ЕС считат, че е полезно Европейският съюз да определи и насърчи обща европейска визия за цифровите права и принципи, както и специално проучване на Евробарометър. Чрез ежегодни проучвания на Евробарометър ще се събират качествени данни въз основа на възприемането от страна на гражданите на начина, по който цифровите принципи, залегнали в декларацията, се прилагат в ЕС.

Декларацията се основава и на предишни инициативи, като Декларацията от Талин относно електронното управление, Берлинската декларация относно цифровото общество и основаното на ценности цифрово управление и Декларацията от Лисабон „Цифрова демокрация с цел“, за модел на цифровата трансформация, с който се укрепва човешкото измерение на цифровата екосистема, в чиято сърцевина е цифровият единен пазар.

 Документи

Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета за създаване на Европейска декларация за цифровите права и принципи

Информационен документ за цифровите права и принципи за всички в ЕС

Цифров Компас: Европейският път за цифровото десетилетие

Съобщение относно пътя към цифровото десетилетие

Декларация от Талин относно електронното управление

Берлинска декларация относно цифровото общество и основаното на ценности цифрово управление.

Декларация от Лисабон „Цифрова демокрация с цел“

Законодателният акт за цифровите услуги – гласуван в ЕП

Европейският парламент гласува DSA, Законодателния акт за цифровите услуги.

Текстът, одобрен на 20 януари 2022 от Парламента с 530 гласа „за“, 78 гласа „против“ и 80 гласа „въздържал се“, ще бъде използван като мандат за водене на преговори с Френското председателство на Съвета на ЕС, представляващо държавите членки.

След гласуването Кристел Шалдемозе (С&Д, Дания), ръководител на преговарящия екип на Парламента, заяви, че   през последните 20 години, откакто е приета Директивата за електронната търговия,  онлайн платформите станаха  основен фактор и се налага да се гарантира, че  това, което е незаконно офлайн, е незаконно и онлайн.  Какво каза още Шалдемозе:

  • връщаме си контрола върху платформите,
  • задаваме златен стандарт за всички други законодатели,
  • спираме безкрайното събиране на данни, хората ще могат да казват “не” на рекламите, основани на данни,  при това онлайн платформите трябва да гарантират, че потребителите, които са отказали да бъдат проследявани, все още могат да имат алтернативни опции за достъп до услугите,
  • отваряме черната кутия на алгоритмите, ще могат да се изискват промени в алгоритми, опасни за потребителите.

Подробности за гласуването и внесените изменения в предложението на ЕК – на сайта на ЕП.

Изменения, приети от Европейския парламент на 20 януари 2022 г. към предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно единния пазар на цифрови услуги (Законодателен акт за цифровите услуги) и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (COM(2020)0825 – C9-0418/2020 – 2020/0361(COD))

EFF

Комисията по културата и медиите на 47-то НС обсъди започване на промени в ЗРТ

Народното събрание има вече видеоархив за пленарните заседания и за заседания на комисиите. Това е голяма крачка напред, прави много по-прозрачна работата на народните представители.

Вчера се състоя заседание на парламентарната комисия по културата и медиите ( решили са да е по, не за). Ето съставът й, на най-горния ред е ръководството.

Ето видеозапис от заседанието, втора точка е Обсъждане за започване на промени в Закона за радиото и телевизията, от 55-тата минута.  Има и аудио, което е два часа, а видеото е час и 20 минути, неясно къде са тези 40 минути.

Обсъждането за започване на промени започна председателят на комисията Йорданов (ИТН), който каза , че СЕМ трябва да се преструктурира или направо да се закрие, ако ще правим друг орган. БНТ се управлява по безумен начин, една вакханалия на глупаво взетите решения.

Един орган, който е паразитен и не върши абсолютно никаква работа, се включи заместник.председателят Симов (БСП). Докладът му е пълен с регулаторни тъпотии, а чрез глобите може да действа като репресивен орган. Това не работи. Дали орган като СЕМ да съществува, един политически орган.

По-нататък член на комисията заяви, че по време на кампания доставчиците имат задължения и пренесе разговора в Изборния закон и Закона за депозиране на печатни издания, като продължаваше да се позовава на ЗРТ. Няма дефиниция за медия, каза друг член. Да се придържаме към практицизма, а не само да влизаме в дефиниции, каза председателят. Дефиниции на едно и на друго няма да го позволя.

Тома Биков (ГЕРБ): Няма да ви пречим. Сменете СЕМ. Сменете генералния директор на БНТ, ако искате и на БНР. Правете каквото искате, ако искате сложете ваш член директор на БНТ. Няма да ви пречим, няма да участваме. Пожелавам ви успех и отивам да пия едно вино.

Трябва да сме наясно, че тоя закон не става и  СЕМ е отвратителен орган и няма какво да се крием зад някакви красиви фрази, обобщи председателят в края на заседанието. Аз се ангажирам с колегите да подготвим промени.

Това е то започването, което се обсъжда според заглавието на точката – председателят заяви откъде ще се вземе текстът.   ИТН ще подготви промените.

Кой по-точно  – предстои да видим.

Това са законодателите, толкова графично отчетливо е всичко, че няма какво да се коментира.

Или отделно ще напиша коментар.

Но какъв е смисълът от цялата работа, ако ще се действа като тези, на чието място  – и чието отрицание уж –  си.

Консерваторите: Край за БиБиСи, каквато я познавате

Министърката на културата на Обединеното кралство Надин Дорис е обявила  двегодишно замразяване на таксите, с които се финансира компанията (корпорацията) БиБиСи. Напрегнатите преговори между правителството и БиБиСи за годишната такса до края на 2027 г. са приключили, като таксата остава  £159 за следващите две години. Постъпленията от такси в момента са 3,2 милиарда британски лири годишно. 

 Кралската  харта е в сила  до 31 декември 2027 г. Ако консерваторите  са на власт към този момент, таксата вероятно ще бъде заменена от нов модел на финансиране. Аргументите са, че „новото поколение (19 – 34) гледат YouTube, Netflix и видео  по заявка – те не гледат БиБиСи и не трябва да бъдат принуждавани да плащат за това”.

Дейли Мейл рядко е за цитиране, нито сега, но все пак един цитат – “Войната за бъдещето на БиБиСи изправя една жена от работническата класа, израснала в общински имот, срещу сърцето на британския либерален елит.” Надин Дорис  вярва, че миграцията на зрителите към абонаментни услуги като Netflix прави премахването на  таксата неизбежно, когато изтече срокът на действие на настоящата Кралска харта.

“Oбществеността трябва да се подготви, че БиБиСи ще предоставя по-малко висококачествена драма и спортно отразяване, ще има по-евтини предавания и потенциално ще прекрати някои програми или услуги напълно. Това от своя страна може да подкопае подкрепата за БиБиСи, ако обществеността вече не чувства, че получава стойност за парите си”, пише The Guardian.

Новината в българските медии (това заслужава да стане постоянна рубрика):

Българското национално радио е отразило новината. Логично: засяга ги динамиката на финансирането на обществените медии. Не че БНТ не ги засяга, но там търсачката не открива подобно съобщение. В публикацията БНР нарича таксата така наречената “такса за лиценз” и говорят за край на лиценза през 2027 година. Какъв е този лиценз остава неясно.

БТА превежда буквално – лицензионна такса.

По-добре е Факти.бг, обяснили са “британците плащат годишна такса, с която обществената медийна компания реализира своята програма. Най-често тя се формира според икономическата реалност.”

И Актуално.ком са обяснили, само че погрешно – “Тази такса се събира от всички домакинства, които ползват телевизия във Великобритания.”

Министър-председателят: Събираме информация за финансирането на медиите

По повод телефонното обаждане на PR-а на “Продължаваме промяната” в телевизионно предаване (интервю на Мария Цънцарова в бТВ) и изразено несъгласие със задаваните въпроси в него Кирил Петков подчерта, че властта не трябва да търси сметка на никого в медиите. “Искам всички медии да се чувстват свободни. И искам да събера цялата информация за финансирането на медиите”, посочи Петков. Той допълни, че такива данни вече се събират и ще бъдат публично съобщени.

Източник Дневник

ГЕРБ съди Бойко Рашков

ГЕРБ съди Бойко Рашков за 100 хил. лева заради изявления, се казва в публикация на Дневник. Повод е изказването на министъра на вътрешните работи, че “Между 30 и 40% от 80 млн. лв., отделени за лот 5 на магистралата, са отклонявани за представители ГЕРБ”.

Нападнати екипи на БТВ по време на протестите, организирани от ПП Възраждане

По време на протестите, организирани от Възраждане, срещу въвеждането на зелените сертификати, са нападнати екипи на БТВ.  

Публикувана е Позиция на СЕМ:

13 Януари 2022 Относно посегателството върху екипа на БТВ

Съветът за електронни медии със загриженост отчита поредното посегателство срещу репортери по време на упражняване на професионалните им задължения.
Проявата на всяка физическа и вербална агресия срещу медиите е равнозначна на погазване на правото на информация на обществото.
СЕМ призовава към зачитане на личната неприкосновеност, свободата на журналистите и тяхното човешко достойнство. Съветът подчертава, че насилието над медиите е атака срещу постиженията на демокрацията.

Репортери без граници: Тревожни случаи на SLAPP и свободата на медиите

В публикация в Дневник с автор Лора Филева под заглавие Репортери без граници” иска защитата на журналистите от съдебен тормоз да се уреди в закон  се казва:

Новото управление на България  да приеме законодателство, което да защитава медиите от съдебни дела и преследване. Това се разбира от позиция на международната организация “Репортери без граници”, с която се осъжда съдебният тормоз над разследващия журналист Борис Митов и сайта “Биволъ”. По казуса от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) призовава ДАНС, МВР, Инспектората на ВСС, прокуратурата да публикуват всички материали, които те имат за ищеца Светлин Михайлов, който сега е съдия в Софийския апелативен съд, пред който може да бъде обжалвано осъдителното решение на СГС. От организацията смятат, че решението е репресия.

“Тази осъдителна присъда може да създаде опасен прецедент за свободата на печата в България. Непропорционалният размер на обезщетението, което журналистите бяха осъдени да платят, може да има смразяващ ефект върху медиите, които отразяват въпроси от обществен интерес”, казва Павол Шалай, ръководител на отдела на “Репортери без граници” за Европейския съюз и Балканите, цитиран в позицията. От организацията настояват Софийският апелативен съд да отмени осъдителното решение и призовават за нормативна уредба.

РБГ припомня още, че през декември инвестиционната компания “Еврохолд” заведе дело за клевета срещу сайта “Биволъ”, който публикува няколко материала за твърдяни спорни методи за набиране на средства. “Делото е едва в начална фаза, но зашеметяващият размер на исканото обезщетение – равностойността на 500 000 евро – би представлявал екзистенциална заплаха за тази медия, ако искът бъде уважен.

От организацията призовават новата управляваща коалиция да се противопостави на честото използване на SLAPP (Strategic Lawsuits Against Public Participation), които имат за цел да ограничат свободата на изразяване, като въвлекат медии или отделни лица в скъпоструващи съдебни производства, които те рядко могат да си позволят.

“Новата управляваща коалиция трябва да приеме конкретните препоръки, предложени от “Репортери без граници” през март 2021 г., за да защити свободата на печата в България и “да насърчи приемането на силно национално и европейско законодателство, което да допълни тези препоръки, за да защити журналистите от SLAPP”.

Пълният текст на публикацията в Дневник може да се види, ако последвате препратката по-горе.

Оригиналната публикация на Репортери без граници

Заснемане при изразено несъгласие

Едно решение на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение,   от 2021 г. е посветено на намесата в правото на личен живот чрез заснемане/филмиране при изразено несъгласие на лицето.

Подадена е касационна жалба от ищеца В. П. К. – с юридическа правоспособност срещу решение № 5661/24.07.2019 г., постановено по в.гр.дело № 2137/2018 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 261247/07.11.2017 г. по гр.дело № 24476/2016 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу „БТВ Медиа Груп” ЕАД иск с правно основание чл.49 ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД, с който се претендира осъждане на ответника за сумата от 7000 лв., предявен като частичен иск от общ размер от 25000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта, достойнството и репутацията на ищеца.

Налице е първо, заснемане със скрита зад стената камера  и второ, излъчване  въпреки изричното несъгласие на лицето, в сутрешния блок на бТВ.

ВКС:

Съгласно чл.32,ал.2 от КРБ никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи. Забраната, предвидена в чл.32,ал.2 от КРБ, не е абсолютна, тъй като може да се дерогира със закон.

В практиката на Съда на Европейския съюз се приема, че образът на дадено лице, заснето с камера, представлява „лични данни” по смисъла на член 2, буква а) от Директива 95/46 , доколкото позволява да се идентифицира засегнатото лице ( решение по C-212/13 , т. 22).
Понятието „обработване”/обработване на лични данни/ според чл.4,т.2 от Посочения регламент 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. е определено като всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.
Съдът на Европейския съюз приема, че в рамките на системата за видеонаблюдение видеозапис на лица, записан върху устройство за дългосрочно съхранение, а именно твърдия диск на тази система, представлява, в съответствие с член 2, буква б ) и член 3, параграф 1 от Директива 95/46 , обработване на лични данни с автоматизирани средства ( решение C-212/13 , т. 23 и 25).

Съгласно чл.25з, ал.1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот – като не се прилагат чл. 6 , 9 , 10 , 30 , 34 и глава пета от Регламент (ЕС) 2016/679 , както и чл. 25в – т.1. Текстовете на чл.25з ЗЗЛД са в сила от 02.03.2019 г. и са приети в изпълнение разпоредбите на чл. 85 от Регламент /ЕС 2016/679 , параграф 1, който предвижда, че държавите членки съгласуват със закон правото на защита на личните данни в съответствие с настоящия регламент с правото на свобода на изразяване и информация, включително обработването за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване.

Под „зачитане неприкосновеността на личния живот” следва да се разбира наличие на баланс на двете равностойни основни права – правото на неприкосновеност на личния живот, елемент от което е правото на защита на личните данни и свободата на изразяване и правото на информация. Преценката за това дали е налице журналистическа цел и баланс на посочените две основни права е конкретна за всеки отделен случай, с оглед на установените обстоятелства.

Заснемането на видеоматериал/филмирането/ с участието на ищеца е извършено в период от време, през който е бил подсъдим по наказателно дело. То е противоправно,  въпреки че 1) заснетият видеоматериал  е част от няколко репортажа по тема от голям обществен интерес, какъвто е сексуалното посегателство върху непълнолетни и е израз на правото свободно да се изразява и разпространява мнение, и правото да се търси, получава и разпространява информация, поради което не е налице противоправно деяние, 2) че ищецът е държавен служител и публична личност, с оглед на което правото на личен живот е по-силно ограничено за сметка на обществения интерес към лицето.

С разпоредбите на чл.31,ал.3 от КРБ е установена презумпция за невиновност на обвиняемия. Съгласно цитирания текст обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Тази презумпция е регламентирана и в чл.16 от Наказателно процесуалния кодекс. Установената презумпция за невиновност с КРБ и НПК може да бъде опровергана само с влязла в сила осъдителна присъда по отношение на конкретното лице. До постановяване на влязла в сила осъдителна присъда спрямо ищеца, същият е невинен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.158а,ал.1 НК и като такъв следва да бъде третиран от всички правни субекти – физически лица, държавни органи, включително и от журналистите.

Не са налице данни по делото заснемането на ищеца да е извършено при наличие на изключения, предвидени в закон, в които е дерогирана забраната по чл.32,ал.2 КРБ. Разпоредбите на чл.25з,ал.1 ЗЗЛД са неприложими, тъй като са влезли в сила на 02.03.2019 г. след извършване на процесното деяние и излъчване на видеоматериала на 02.05.2011 г.

Решението :

Осъжда „БТВ Медия Груп” ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] да заплати на В. П. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица],вх.А, ап.3 на основание чл.49,вр.чл.45 ЗЗД сумата от 1000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, последица от заснемане на видеоматериал с участие на ищеца, при изразено изрично несъгласие за заснемането и излъчване на видеоматериала в предаването „Тази сутрин” на 02.05.2011 г. на програма „БТВ”, излъчвана от „БТВ Медиа Груп” ЕАД,

Цвета Караянчева осъдена за неверни твърдения

Бившата председателка на Народното събрание Цвета Караянчева (ГЕРБ) трябва да плати на всекиго от тримата от „Отровното трио“ по 1000 лв., постанови Софийския градски съд. Това е частичен иск от 10 000 лв., така че когато спечелят окончателно, те ще могат да заведат ново дело за по 10 000 лв., по което вече ще е доказано, че има причинена вреда.

Всеки от „Отровното трио“( Николай Хаджигенов, Арман Бабикян и проф. Велислав Минеков) е завел  дело срещу Цвета Караянчева заради нейно интервю от 11.09.2020 г., по време на антиправителствените протести, когато в предаването „Лице в лице“ по bTV Караянчева казва:

  • „Олигарси, които финансират онази част от протеста, като „Отровното трио“;
  • „Мафия, която финансира протестите“;
  • „въоръжен протест“; „На протеста са хвърчали бутилки със запалителна течност“.

Защитата на Цвета Караянчева  – 1) че изказванията й не са обидни, нито клеветнически; 2)   че са публични фигури с нисък праг на защита; 3) че това е оценка, а не твърдение за факт.

В мотивите си съдия Кристиян Трендафилов намира – обратно – че става дума за твърдения за факт.

„Още на протестите през 2020 г. обещахме, че сумата, която спечелим по това дело, ще дарим на детската онкохематология в София“, казва адв. Николай Хаджигенов.

Когато намеря решението онлайн, ще има достъп до него тук.