Freedom House: Доклад за свободата по света 2021

Публикуван е поредният доклад 2021 на Freedom House за свободата по света. Последните 15 години глобалната тенденция  е отрицателна: в много повече страни състоянието (изборен процес, политически плурализъм, основни права) се влошава:

FIW2021_World_02252021_FINAL-web-upload.pdf_-_2021-03-06_22.38.42

България остава свободна по оценката на Freedom House. Докладът за страната за  2021 г. не е качен все още, но оценката е по-ниска (78) в сравнение с предходните години (80 –  за 2017, 2018, 2019 и 2020). Финландия и Швеция неизненадващо водят с максималната оценка 100.

Общото представяне на България на сайта гласи, че  множество партии се конкурират в българската демократична система и през последните десетилетия са извършени няколко трансфера на власт между конкурентни партии. Страната продължава да се бори с политическата корупция и организираната престъпност. Докато медийният сектор остава плуралистичен, концентрацията на собственост е нарастващ проблем. Журналистите срещат заплахи или насилие по време на работата си. Етническите малцинства, особено ромите, срещат дискриминация. Въпреки недостига на финансиране и други пречки, представителите  на гражданското общество са активни и влиятелни.

Google: без бисквитки

На корпоративния блог на Google  има съобщение, че компанията се отказва да използва бисквитки за браузъра си Chrome: “Хората не трябва да приемат да бъдат проследявани в мрежата, за да се възползват от предимствата на съответната реклама. И рекламодателите не трябва да проследяват отделни потребители в мрежата, за ефективност на своята реклама.”

Dали Google ще се присъедини към други в рекламната индустрия, които планират да заменят бисквитките  с алтернативни идентификатори на ниво потребител?

Не, няма да изграждаме алтернативни идентификатори за проследяване на лица, докато сърфират в мрежата, нито ще ги използваме в нашите продукти.  Не вярваме, че тези решения ще отговорят на нарастващите очаквания на потребителите за неприкосновеност на личния живот, нито ще се противопоставят на бързо развиващите се регулаторни ограничения  –  следователно те не са устойчива дългосрочна инвестиция.

Поддържането на интернет отворен и достъпен за всички изисква от всички нас да направим повече за защита на поверителността – а това означава край не само на „бисквитките“, но и на всяка технология, използвана за проследяване на хората, докато сърфират в мрежата.

В медиите има съобщения за разработките на Google, които ще позволят на компанията да използва друг механизъм на мястото на бисквитките. Вече се провеждат тестове. Засега заместващата технология Federated Learning of Cohorts (FLoC) среща неодобрението на правозащитниците.

The Duchess of Sussex v Associated Newspapers

Спорът е между Associated Newspapers (издатели на  The Mail)  и Меган Маркъл,  херцогиня на Съсекс, по повод издадено вече решение, че с пет публикации, съдържащи извадки от писмо на херцогинята до баща й,  Mail on Sunday  u  Mail Online нарушават  правата на херцогинята на личен живот и авторските й права.

Сега съдът постановява ([2021] EWHC 510 (Ch)) (мотиви) да се публикува изявление на  първа страница

„Херцогинята на Съсекс печели съдебното си дело за нарушаване на авторски права срещу Associated Newspapers за статии, публикувани в The Mail в неделя и публикувани в Mail Online – вижте трета страница.“

В добавка   по-обстоятелствена информация ще бъде публикувана на трета страница и онлайн.

Съдът отбелязва, че Mail Online е продължил да публикува неправомерните статии в продължение на две седмици, след като съдът ги обяви за незаконни с решението от февруари 2021 г. (HRH The Duchess of Sussex v Associated Newspapers Ltd [2021] EWHC 273 (Ch))  „Това не може да бъде случайно или пропуск, при липса на каквото и да било обяснение се изкушавам да направя извод, че това е форма на неподчинение.“

Неприятно за вестникарската група –  особено като се вземе предвид, че съдия Уорби в миналото се е явявал по дела в  защита  на Mail on Sunday,  когато принц Чарлз също е спечелил делото  срещу тях за нарушаване на авторски права. 

В медиите

Едно послание от Вашингтон в първия ден на предизборната кампания

Съвместно двупартийно изявление на председателя на комисията по външна политика в Сената на САЩ Боб Менендес и най – старшия републиканец в комисията Джим Риш

Приоритети: “борбата с корупцията, възстановяването на независимите медии и насърчаването на върховенството на закона”.

ГЕРБ избра тактиката на омаловажаване: “частно послание”, “неофициално”, “необвързващо”.

Изпълнението на Регламента за единната цифрова платформа

 

В Официален вестник на ЕС: Насоки за изпълнението на работната програма във връзка с Регламента за единната цифрова платформа за периода 2021—2022 г.

Регламент (ЕС) 2018/1724 предвижда създаване на единна цифрова платформа, която да улесни онлайн достъпа до информация, до административни процедури и до услуги за оказване на помощ, необходими на гражданите и предприятията, за да се движат в рамките на Съюза и да извършват търговия, да се установяват и разширяват стопанската си дейност в друга държава членка.

В член 31, параграф 1 от Регламента се предвижда приемането на годишна работна програма, в която се определят конкретно действията в посока изпълнение на регламента. Първата работна програма, в която е обхванат периодът от юли 2019 г. до декември 2020 г., беше публикувана в Официален вестник (ОВ C 257) на 31 юли 2019 г.

Тясното сътрудничество с държавите членки през тези 2 години даде възможност да бъдат изпълнени повечето от задачите, изброени в първата работна програма, и особено да се осигури навременното стартиране на платформата през декември 2020 г. въпреки извънредното положение във връзка с пандемията от COVID-19. Тази криза допълнително подчерта необходимостта от по-цифровизирани и лесни за ползване държавни администрации.

В настоящата втора работна програма се определят по-нататъшните действия, насочени към прилагане на изискванията за единната цифрова платформа.

Закон за филмовата индустрия: промените днес в Държавен вестник

Днес промените в Закона за филмовата индустрия са обнародвани в Държавен вестник.

За всички, които следят сагата с нормативната уредба на киното: ГЕРБ наложи промени  в полза на точно определени адресати – ако цитирам Становището на българската филмова общност

първо, уреди държавната помощ под формата на схема за възстановяване на разходи за аудиовизуални произведения като стимул, насочен предимно към чужди инвеститори , практически без културен тест, и

второ, постави  ЗФИ  в полза на комерсиалното производство на телевизионни филми и сериали, съответно в полза предимно на големите телевизии, Становището дори уточнява – големите частни телевизии.

Подпомагането е инструмент за провеждане на културна политика.

Когато някой обяснява как държавата подпомага българското кино, добре е да се знае кого по-точно подпомага държавата – и каква точно е културната политика на държавата – такава, с каквато разполагаме в момента.

Сега по темата

Един труден законопроект за обществените медии, който за пореден път се оказа неприоритетен: интервю за Тоест

Стана  известно, че  последният (засега) законопроект за изменение  на ЗРТ,  уреждащ нов принцип на финансиране на обществените медии в съответствие с правилата на ЕС  за държавната помощ и  формално внесен в последните часове на работа на този парламент, няма да бъде гледан. Или поне не в този парламент.

Имаше гласове, включително на председателката на СЕМ Бетина Жотева, този законопроект да се обедини със законопроекта за въвеждане на ревизията на медийната директива (срок за въвеждане 19 септември 2020 г., приет и в сила от 2020 г.) –

“Съществуването на два проекта за закон, на един и същи закон, е възможно най-неудачният вариант за промяна на закон, тъй като има много неизчистени моменти в съгласувателните процедури и това довежда до объркване на всички, които се опитват правилно да разберат какво се случва със ЗРТ. В крайна сметка, когато двата проекта за закон влязат в парламента, там ще трябва да има една трета група, която да обедини двата проекта”.

Не се оказа така, никой не се обърка и в момента имаме приета поне национална транспозиция на медийната  директива 2018/1808. А можеше да нямаме.

Принципите на ЕК за държавната помощ в радиото и телевизията са приети през 2001,    първите 20 години не стигнаха на България да ги въведе, но защо да бързаме толкова, надеждата е в следващите 20.

Повече – в разговора ми с Венелина Попова за Тоест.

 

Tagged

Дневник: Колко пъти полицията е искала трафични данни за карантинирани

Полицията е поискала информация от мобилните оператори за трафичните данни на 75 души от началото на извънредното положение до средата на ноември 2020 г., за да следи дали спазват задължителната карантина. В 62 от тези 75 случая органите на полицията са получили разрешение и действителен достъп до данните, като позволението е допуснато със съдебно решение. В 13 от случаите различни съдилища в страната са отказали достъп. За този период полицията е засякла по трафични данни, че 10 души в цялата страна не са спазили задължителната карантина заради коронавируса и по всички тях са образувани досъдебни производства.

Цялата статия в Дневник

Препоръките на Надзорния съвет на Facebook: отговорът на компанията

През януари Надзорният съвет на Facebook публикува решения по няколко дела  на компанията.

Съветът също така публикува препоръки в 17 области, в които Facebook може да подобри модерирането на съдържанието. 

Днес е публикуван отговорът на Facebook на препоръките на Надзорния съвет. Препоръките се приемат “с изключение на една препоръка, с която не сме съгласни и няма да предприемаме действия, тъй като тя се отнася до смекчаване на мярка срещу  дезинформация относно COVID-19. В консултация със световните здравни власти  ние продължаваме да вярваме, че нашият подход за премахване на дезинформацията относно  COVID-19, която може да доведе до непосредствена вреда, е правилният по време на глобална пандемия.”

Facebook’s Detailed Response to Oversight Board

Facebook, Google, Microsoft, Twitter, TikTok и Mozilla: доклади за противодействие на дезинформацията

Европейската комисия публиква съобщение   относно  новите доклади на Facebook, Google, Microsoft, Twitter, TikTok и Mozilla, подписали Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията. В докладите се прави преглед на развитието на мерките, предприети през януари 2021 г.

ЕК акцентира по-специално върху мерките за противодействие на дезинформацията, свързана с коронавируса. Отчита се активизиране на платформите.

  • Google разширява своята функция за търсене, предоставяща информация и списък на разрешените ваксини според географското местоположение на потребителя в отговор на свързани търсения в 23 държави от ЕС.
  • TikTok прилага вече  етикет за ваксина срещу COVID-19 за над пет хиляди видеоматериала в Европейския съюз.
  • Microsoft съфинансира кампанията #VaxFacts, започната от NewsGuard, която предоставя безплатен браузър за защита от дезинформация за ваксини срещу коронавируса.
  • Mozilla докладва, че контролираното авторитетно съдържание от приложението Pocket (read-it-later) е събрало над 5.8 милиарда импресии в целия ЕС.
  • Facebook започна да премахва неверни твърдения за ваксините, и добавя авторитетна информация за ваксините в своите панели COVID-19.

ЕК напомня, че задължението за докладване важи до средата на 2021.

Докладите: