Електронно управление: пътна карта до 2020

След изготвянето на Стратегията за развитие на електронно управление в Република България за периода 2014 – 2020 г.

и на базата на анализ в четири области –

  • правна рамка,
  • стратегически документи,
  • реализирана архитектура на електронното управление,
  • проекти

е подготвена Пътна карта за изпълнение на Стратегията за развитие на електронното управление в Република България за периода 2015 – 2020 г.

Открита е обществена консултация от 10 до 24 февруари 2016 г.

 

ЕСПЧ: документален филм, добро име, отговорна журналистика

В решение по делото De Carolis and France Televisions v. France Съдът за правата на човека се произнася единодушно за нарушение на чл.10 ЕКПЧ, свобода на изразяване.

Принц Турки ал Фейсал от Саудитска Арабия води и печели дело във Франция по повод документален филм на телевизия France 3, разследващ финансирането на атаките  на 11 септември 2001. Филмът се фокусира върху жалбите, подадени от семействата на жертвите, срещу лица, заподозрени в подпомагане и финансиране на   Ал Кайда.  Ал Фейсал  е обвинен от семействата на жертвите в подобна дейност. Във филма са представени свидетелски разкази по темата, както и гледната точка на принца.

Авторът на филма и директорът на France 3 завеждат дело за нарушение на чл.10 ЕКПЧ. Важни въпроси, които гледа Съдът в това дело, са засягането на правата на другите чрез документален филм, отговорната журналистика, ниво на защита на политическото слово, доброто име на публичните фигури, факти и  оценъчни твърдения.

Като напомня, че свободата на изразяване е един от най-важните основи на демократичното общество, едно от основните условия за неговия напредък и за развитието на всеки и важността на  плурализма , толерантността и широтата на възгледите, без които няма  демократично общество,   Съдът взема предвид, че

  • политическото слово има високо ниво на защита;
  • не следва да има задължение оценъчните твърдения  да се доказват, защото такова задължение е невъзможно да се изпълни и би нарушила самата свобода на изразяване, предмет на чл.10 ЕКПЧ; все пак ЕСПЧ изследва дали оценъчните твърдения имат определена фактическа основа и установява, че фактическата основа е достатъчна;
  • ниският размер на глобите не е основание да се смята, че намесата няма възспиращ ефект за свободата на изразяване;
  • новините, основани на интервюта, са основна част от журналистическата работа и журналистът е отговорен при спазване на стандартите на решението Jersild;
  • предметът на филма е от голяма обществена значимост;
  • принцът е публична фигура, съответно с по-нисък праг на защита;
  • мнението на принца многократно е цитирано без изменения във филма.

На тази основа Съдът приема, че начинът, по който се разглеждат събитията,  не е в противоречие с нормите на отговорната журналистика (т.62). Наложената глоба е непропорционална  –  дори ако санкцията е възможно най-леката, фактът, че е наложена, има възспиращ ефект. Ето защо  налице е непропорционална намеса в  свободата на изразяване, която не е била необходима в едно демократично общество.
Нарушение на член 10 ЕКПЧ.

Tagged

Безпристрастно отразяване

you look fineYou Look Fine – Unknown Artist
(Source: autopsiart)

ЕСПЧ: ново решение за коментари във форум онлайн

На 2 февруари 2016 г. стана известно ново решение на Съда за правата на човека, което се отнася до отговорността на сайтовете за коментарите онлайн – делото е Magyar Tartalomszolgáltatók Egyesülete and Index.hu Zrt v. Hungary .

Решението е второ след  Delfi AS v. Estoniaв което ЕСПЧ се произнесе, че се носи отговорност за враждебна реч в коментари онлайн и наложената от естонските съдилища санкция на собственика на сайта не е нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

В новото решение ЕСПЧ заема обратна позиция и констатира нарушение на свободата на изразяване.

Делото се води от компанията Index.hu, която има новинарски портали в Унгария, и Асоциацията на доставчиците на онлайн съдържание.  Порталите имат политика за форумите –  вулгарни, агресивни и незаконни коментари се заличават. Форумите са немодерирани.

В коментари  е засегната агенция за недвижими имоти. Веднага щом научава, собственикът на сайта премахва коментарите. Въпреки това засегнатата агенция се обръща към съда. Апелативният съд приема, че актът, въвеждащ Директивата за електронната търговия,  не се прилага, защото условната неотговорност се отнася само за електронни търговци. Въпросът стига дори до Конституционния съд, но не се установява противоконституционност.

Пред ЕСПЧ жалбоподателите твърдят, че санкцията има смразяващ ефект, че модерирането би било неопрадвана икономическа тежест за интернет изданията, че премахването при уведомяване   е адекватна система за защита на правата на другите. Правителството твърди, че националните съдилища са действали по начин, отговарящ на принципите, установени в член 10 от Конвенцията, коментарите са безспорно незаконни  и прилаганите санкции не са   несъразмерни.

Съдът приема, че намеса в свободата на изразяване  е налице.   Също така приема, че намесата има законово основание в унгарското законодателство, както  и  легитимни цели в светлината на  член 10.2 ЕКПЧ. Основният обсъждан въпрос е дали намесата е   необходима в едно демократично общество.

Като напомня значението на интернет, от една страна, и важността на защитата на доброто име, от друга, ЕСПЧ потвърждава, че правата заслужават еднакво уважение (т.59). По-нататък Съдът приема, че не става дума за отговорност на издател – но въпреки това собствениците на сайтовете трябва да имат своите задължения и отговорности – като обаче поради особения характер на интернет  тези задължения и отговорности могат да се различават в известна степен от тези на традиционния издател, по-специално относно съдържанието, генерирано от трети лица (т.62).

Съдът обсъжда значението на засягането на доброто име на юридическо лице и приема, че има разлика между  интересите на една компания и доброто име на физическо лице.  Търговските интереси нямат същото морално измерение, казва Съдът, поради което  държавите имат по-широка зона на преценка по отношение на механизмите, които предоставят,  за защита на юридическите лица от твърдения, които има опасност да навредят на доброто им име (т.66).

Прилагат се  критериите за баланс между правата по чл.8 и чл.10, изведени в решенията Von Hannover  2012 г.  и Axel Springer, но заедно с това и специфични критерии, изведени за   интернет в решението Delfi, като:  характер и контекст на коментарите,  дали коментарите веднага са премахнати и какви са ефектите от тях (т.69).

  • За конкретните коментари се установява, че са негативни и дори някои от тях – вулгарни, но според Съда  “макар и принадлежащи към стил от   нисък регистър, такива изрази са често срещани онлайн”.
  • Съдът напомня и известното решение Jersild, според което наказание на журналист за подпомагане на разпространението на изявления, направени от друг човек в интервю,  би ограничило сериозно ролята на медиите за обсъждане на въпроси от обществен интерес (т.79).
  • Взема се предвид, че коментарите са незабавно отстранени – макар че самата агенция дори не е поискала отстраняването им, а се е обърнала направо към съда.
  • Унгарските съдилища не са обсъдили баланса между ограничаването на свободата на изразяване в интернет и интереса на засегнатото търговско дружество. Само този факт според ЕСПЧ поставя под въпрос адекватността на защитата на свободата на изразяване  на жалбоподателите  на национално ниво (т.88).
  • В допълнение Съдът не вижда защо да не се прилага системата на уведомяването, която дава ефективна защита на доброто име – наистина не винаги, например по-бърза реакция е необходима при враждебна реч и  директни заплахи за физическата неприкосновеност на физически лица,  но в конкретния случай няма такива (т.91).

Посочените по-горе съображения са достатъчни за Съда да заключи, че е налице нарушение на член 10 от Конвенцията.

Дали свободата на изразяване онлайн е в контранастъпление след решението Delfi, питат коментатори. Съдия  Egidijus Kūris изрично  съобщава, че тази стъпка назад не трябва да се разглежда като отклонение от принципите, приети от съда в решението Delfi

След решението Delfi  знаем, че ЕСПЧ смята, че има случаи, в които се носи отговорност от сайтовете за коментари на трети лица във форумите.

След решението  Index.hu знаем, че ЕСПЧ смята, че има случаи, в които не се носи отговорност от сайтовете, но сме предупредени да не свикваме с тази мисъл.

Tagged

За обществените медии и правната им уредба

На заседание на парламентарната комисия за култура и медии е заявено, че ще се провежда обществено обсъждане във връзка с правната уредба на обществените медии у нас. Съобщението за обществено обсъждане  идва на фона на вълни от слухове, този път за  сливане на БНТ, БНР и БТА – въпрос, поставен днес в предаването Неделя 150  на БНР. 

Dа продължа с някои въпроси, за които не стигна времето в предаването.

1. За връзката с въвеждането на ревизията на медийната директива

Предстои ревизия на медийната директива, но нерешените проблеми на обществените медии не зависят в съществената си част от динамиката на медийната директива. Ревизията на медийната директива не пречи и не помага, не ускорява и не задържа  диалога за правната уредба на обществените медии. Това не означава, че обществените медии не трябва да са в съответствие със сложна мрежа актове – но връзката с медийната директива не е такава, че ревизията на директивата да спира по някакъв начин работата по уредбата на БНТ и БНР. А и досега да не би европейският фактор да е спирал работата.

2. За предметното поле на реформата на БНТ и БНР

Работата по уредбата на обществените медии има определена логика. Реформа на обществените медии не се постига  чрез законопроект за сливане на медии, нито чрез законопроект за закриване на Фонд Радио и телевизия, нито чрез законопроект за заличаване на изискванията за предавания на майчин език.   Изходна точка за работа по уредбата на обществените медии е въпросът каква информация е важно да достига до всекиго в българското общество, съответно каква  информация трябва задължително да се предоставя от обществените медии. Какъв е приносът на   обществените медии за плуралистичната медийна среда. На тази основа – въпроси, изискващи работа:

  • Правен статус. Мисия: това, за което обществото съзнателно ще плаща. Определяне, актуализиране и контрол за изпълнението на мисията, роля на регулатора.
  • Обществените медии като многоплатформени и многоканални медии.  Медийни услуги, основани на мисията и познаването на потребителските модели. Традиционни и нови медийни услуги.  Услуги, предназначени за различни платформи, канали, среди за разпространение.  Специфични изисквания към тях. Механизъм, гарантиращ адекватността на медийните услуги на обществените медии спрямо динамично променящото се общество (оценки екс анте, екс пост).  Достъпност на услугите (различно от достъп)/ вкл. технологиите в полза на хората с увреждания.
  • Независимост. Информацията трябва да е качествена и безпристрастна, медиите и журналистиката трябва да са свободни.  Дейностите, които имат връзка с доставката и производството на съдържание. Обществените медии като национални културни институти. Структура, включително регионални звена. Управление (двете вертикали), гарантиращо независимостта, качеството, икономическата ефективност,  оптималната комуникация, отговорност.  Човешки ресурси. Атестиране, оценка, саморегулиране, защита на журналистическия труд. Непрекъснато образование.
  • Технологии. Връзка производство – разпространение  – достъп, отношение с разпространителите.
  • Финансиране.  Принцип: отказ от принципа “на час програма”, нов принцип: според мисията, обоснована общо и по услуги. Устойчивост и предсказуемост на финансирането. Източници: смесено финансиране. Търговско слово: преосмисляне на значението и функциите във времето на адблокинга. Редакционно съдържание и търговско слово. Публичен ресурс: бюджетно финансиране: съответствие с принципите на конкурентното право. Отказ от таксите от аудиторията като източник на финансиране. Допустими и недопустими платени услуги. Разходване. Задължения за собствено производство, европейска квота и квота на независимите продукции. Мониторинг. Прозрачност и граждански контрол.

Нататък действа общата рамка за електронните медии в ЗРТ (която именно ще се влияе от ревизията на медийната директива), уредбата на правата на човека и др.

Релевантната проблематика ще се окаже и по-широка,  това е само примерно очертаване на работното поле, първа импровизация. Ако има късмет, може да прерасне в  книга.

3.  За волята за реформа на обществените медии

Кой да има воля и защо – това е труден въпрос в парламент с участието на депутати-а-ла-успелият и прочее проксита*.

По-скоро има интерес към отделни аспекти в тази уредба:  едни –  за властта и бизнеса (търговско слово, избор на ръководства, натиск върху бюджета, фонд, права върху мултиплекса и др.), други – за  хората в обществените медии (свободата на изразяване;   прилични условия на работа и защита  на журналистическия труд;  ръководство с грижа за каузата; ясно предсказуемо прилично финансиране според оценката, получена при атестирането, възможности за развитие и растеж) – и още по-други –  за хората като потребители и като граждани.

*proxy   прокси

 

Гърция: медиите, този вампирски бизнес

 

В парламента на Гърция се говори за медии. Обсъждат се принципите на лицензирането и политическите разногласия ескалират.

През октомври 2015 г. Гърция прие медийно законодателство, по силата на което предстои да се извърши лицензиране  в частния медиен сектор. Стана ясно, че в Гърция, държава от ЕС, търговските медии 25 години работят във временен режим и едва сега законът е предвидил издаване на лицензии за срок от 10 години, на основата на състезателно начало. Нищо ново – за тези, които не помнят, и правителството на Сакскобурготски измени медийния закон, за да допусне т.нар.   временна търпимост – и  да даде възможност на ред нелицензирани икономически субекти да работят и без лицензии.

Състезателно начало може да означава търг или конкурс – доколкото става ясно, в Гърция лицензиите ще се издават чрез  търг.  Според Ройтерс предвижда се кандидатите за лицензии да имат капитал най-малко  2-8 милиона евро и поне 50-400  служители, в различните случаи според програмите и обхвата, за които ще е лицензията.

Тръжните условия, предоставяните честоти, броят на лицензиите и т.н. ще се определят от член на правителството – в момента това е влиятелната фигура в Сириза Никос Папас. Папас казва, че е време  да се сложи край на беззаконието.

Опозицията, напротив, твърди, че не може да се сложи край на корупцията и беззаконието, като се даде властта над медиите в ръцете на един човек. В отговор Сириза уверява, че ще бъдат проведени прозрачни търгове, отворени за международни участници.

Лицензирането би трябвало да е правомощие на независимия медиен регулатор NCRTV. Мандатът на членовете е изтекъл, но нови членове не са избрани, тъй като за избор се изисква мнозинство от 4/5 от конференцията на президентите на всички политически партии – а такова мнозинство не е постигнато,   според EurActiv. Междувременно по известен маниер броят на членовете е увеличен от 7 на 9. Властта  излиза от ситуацията, като  “de facto  отстранява” NCRTV  от процеса на лицензиране и   предоставя компетентността на независимия регулатор на управляващото мнозинство в парламента. Това е и поводът за недоволството на опозицията, пишат гръцки медии.

Мнозинството има отговор:  статуквото се защитава, като пречи за обновяване на състава на независимия регулатор.  Според   водещ гръцки политик, вицепремиера Драгасакис,  медийният бизнес  е  вампирски  бизнес, крепящ се на кредити, които едва ли ще бъдат върнати. Ето защо властта действала решително чрез парламентарното мнозинство.

Впрочем през 2015 държавата  е действала решително и по отношение на обществените радио и телевизия, след двегодишно прекъсване се възстановява работата на ERT (обществените радио и телевизия,   закрити по безпрецедентен начин  през 2013). И в тази област има въпроси, например Асоциацията на търговските телевизии алармира за идеята цифровото наземно разпространение да се осъществява от дъщерно дружество  на обществените радио и телевизия (ERT-NET), което би нарушило принципи на конкурентното право на ЕС.

И в Полша

В началото на 2016 г. със закон в Полша медийният регулатор   беше отстранен – но не de facto, a  de jure – от изпълнение на функции, свързани с управлението на обществените медии. Правомощията на незавиисмия регулатор  във важна за гражданите област се поемат от правителството.

Както е известно, Европейската комисия започна процедура за анализ на върховенството на закона в Полша. Но  Унгария заяви, че ще блокира каквито и да е мерки срещу Полша (изискващи единодушие). Наистина, Унгария първа даде пример за консолидиране на властта и контрола върху институциите и медиите, така че сходството в линията на следваните мерки е очевидна.

И в Унгария

По времето на Орбан – първа опора на Качински – Унгария прие медиен закон, който беше анализиран от Европейската комисия за съответствие с правото на ЕС и променен по-късно, а заедно с това унгарският Конституционен съд обяви разпоредби от закона за противоконституционни, включително такива, свързани с правомощията на медийния регулатор.

Европейският парламент даде ясен знак с резолюцията относно състоянието на основните права в Унгария след изготвянето на Доклада Тавареш  (Tavares Report ) и предупреди за сериозните заплахи за правата и свободите в Унгария.

Тревожно предупредително звучат областите, в които ЕП очертава проблеми в Унгария, в частност:

  • Разделение на властите: отслабване на взаимния контрол и уравновесяването на правомощията: Конституционен съд, Парламент, Орган за защита на данните;
  • Независимост на съдебната власт;
  • Медийно законодателство – включително политически хомогенния състав на Медийния орган и Медийния съвет,   нарушаването на принципа на поверителност на журналистическите източници и др.

В края на 2015 г. беше регистрирана и Европейска гражданска инициатива за поставяне на Унгария под наблюдение, призоваваща Комисията да предложи започване на процедура по член 7 от Договора за предполагаеми нарушения на основните ценности на ЕС от страна на Унгария.

Изказванията на премиера Орбан срещу либералната демокрация  и действията му  доведоха до  (направилия  впечатление на медиите) поздрав на Юнкер към Орбан –  Здравей, диктатор!

И у нас

Унгарският премиер Орбан гостува през седмицата в България.  В ефира на Българската национална телевизия и друг път е звучала възхвала на Орбан, но тази седмица  унгарският премиер беше определен като  голям държавник, голям лидер, в допълнение  има за съпруга жена, а не  мъж, както някои западни министър-председатели  –  без никаква реакция  в студиото – напротив: Дали този унгарски опит може да бъде привнесен в България?, заинтересува се водещият.

Сигурно може. Втори въпрос е  дали това е повод за ентусиазъм в обществената телевизия:   резолюцията на ЕП добре очертава  какво се е случило  на медиите, особено пък на обществените.

ЕСПЧ: лична неприкосновеност онлайн на работното място

На 12 януари 2016 г. стана известно решението на ЕСПЧ по делото Bărbulescu v Romania.

Делото се отнася до електронното наблюдение на служители от техните работодатели. Жалбоподателят е бил уволнен поради изпращане на лични съобщения чрез Yahoo Messenger  в работно време от служебен компютър. За да установи това, работодателят е прегледал информацията на компютъра на служителя на съответното работно място, което служителят твърди, че е неоправдано нарушаване на правото му на личен живот.

ЕСПЧ обсъжда дали Румъния е изпълнила позитивното си задължение да защити правото   на личен живот. Според практиката  на ЕСПЧ достъпът до лична кореспонденция от страна на работодателя представлява намеса в   личния живот – за телефонни разговори и електронна поща това е установено в решенията Halford v UK (1997) и  Copland v UK (2007).  В новото решение Съдът не установява нарушение на член 8 от Европейската конвенция за правата на човека, въпреки че отново констатира намеса в личния живот.

Като не отменя стандартите и изводите, известни от посочените две решения, в този случай ЕСПЧ решава, че в конкретния случай намесата е оправдана. Както посочват коментатори, решението не дава на работодателите карт бланш да поставят своите служители под наблюдение – има  случаи, когато такова наблюдение е оправдано,   и случаи, когато това не е така: значението на решението е да даде ориентир за  разделителната линия   между тези две категории.

Основният въпрос е имат ли служителите разумно очакване за защита на личната неприкосновеност онлайн. Съдът приема, че има такова очакване, когато работодателят изрично е позволил да се използва  телефон  или компютър  за лични цели (Halford), или когато има толерантност към такова използване (Copland) – съществената разлика в румънския казус е, че работодателят е забранил изрично  такова използване. Според Съда не е необосновано работодателят да иска  да се увери, че служителите изпълняват задълженията си в работно време.

Все пак, решението се оценява като незадоволително по две причини – недостатъчното обосноваване на изводите и по-високите стандарти, съществуващи според правото на ЕС. Знаели ли са служителите за наблюдението? Трябва ли да има конкретна причина за забраната да се използва служебната инфраструктура за лични разговори – или това е принципно допустимо? Защо е разкрита самоличността на другите участници в разговорите? Дали намесата е необходима и на какво основание (правата на другите?) Дали е пропорционална?

Смята се, че практиката на Съда на ЕС изисква информиране на гражданите за установено наблюдение – в каква степен това е налице?

В особеното си мнение   съдия съдия Pinto де Albuquerque приема, че има нарушение на чл.8 ЕКПЧ. Според него е необходима политика – а не обща забрана – за използване на инфраструктурата на работното място, в частност за интернет комуникации. Няма данни, че подобна политика съществува и е известна на служителя. Според особеното мнение въпросът е важен и заслужава по-прецизно разглеждане.

Медиите отразиха решението със заглавия, че работодателят има право да следи комуникациите на работното място – но всъщност съобщението не е точно такова. Човек прекарва часове на работното си място и там не загубва правото си на личен живот. Ето защо общи (бланкетни) забрани би трябвало да са необосновани и непропорционални.

Преобладаващите оценки са, че  решението Барбулеску не е звездният час на ЕСПЧ (Is Workplace Privacy Dead? Comments on the Barbulescu judgment,   Surveillance of Internet usage) и  не е последната дума по отношение на защитата на личния живот на работното място.

 

Tagged

ЕСПЧ: Блокиране на достъпа до YouTube – нарушение на свободата на изразяване

Стана известно решението на Съда за правата на човека по делото Cengiz and Others v. Turkey.

Както и в предходни дела срещу Турция пред ЕСПЧ, предмет на обсъждане са правата на гражданите при блокиране на YouTube.

В    решението  по делото Yıldırım v. Turkey  се обсъждаше невъзможността за достъп до сайтовете на Google.

В решението по делото  Akdeniz v. Turkey  се обсъждаше блокиране на достъп до музикални сайтове.

В поредното дело въпросът е дали блокирането на достъпа до YouTube е нарушение на чл.10 от Конвенцията (свобода на изразяване). Трима професори – Ченгиз, Акдениз и Алтъпърмак –    се обръщат към ЕСПЧ заради нарушаване на свободата им на достъп до информация.По време на блокирането на YouTube, наложено засягане на паметта на Ататюрк, което е престъпление по турското право, професорите са информирали властите, че сайтът е източник на разнообразна информация, включително и по политически въпроси. Блокирането е било в сила от 2008 до 2010 година.

Съдът е установил, че забраната за достъп представлява намеса в правото на жалбоподателите на свобода на изразяване. По-нататък, прилагайки теста за пропорционалност, Съдът изследва дали намесата има законово основание и  дава отрицателен отговор –   няма законово основание в турското законодателство  за забрана на достъпа до цялата информация на определен уебсайт.

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

 

Tagged

ЗИД на ЗРТ: отново за предаванията на друг език

На сайта на парламента има пореден законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията с вносители Валери Симеонов, Красимир Каракачанов, Слави Бинев, Емил Димитров и др. – общо 14  народни представители от ПГ Патриотичен фронт.

Иска се заличаване на следната разпоредба от ЗРТ:

(2) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Програмите или отделни предавания могат да бъдат и на друг език, когато:
1. се разпространяват с образователна цел;
2. са предназначени за български граждани, за които българският език не е майчин;
3. са предназначени за слушатели или зрители от чужбина;
4. (изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) се предават чуждестранни радио- и телевизионни програми.

И, в допълнение, от разпоредбата, според която БНТ и БНР създават предавания, за които българският език не е майчин, включително и на техния език – се предлага отпадане на последната част.

Така въпросът за езика се поддържа в дневния ред. Продължава натискът върху обществените медии.  От 18-те члена на парламентарната група на ПФ законопроектът е подписан от 14, между които не е Полина Карастоянова, председател на медийната комисия в НС.

За пре-подаването: с благодарност

Семестърът завършва, отново искам да благодаря на всички, които в рамките на зимния семестър гостуваха на студентите от бакалавърската програма по Европеистика и в курса Комуникационни права: съвременни европейски дебати  в магистърската програма Е-Европа.

Нери Терзиева, авторитет в журналистиката и скъп приятел,  не само води от години  курса по Новинарство, но приема все повече стажанти от медийния профил в новия проект BITelevision, а на екрана и в екипа (заедно с Ралица Василева, Ралица Ковачева – гости през миналата и предходни години)   виждаме наши възпитаници. Константин Павлов – Комитата вече е не само гост, но като докторант в катедра Социология  посвети доста четвъртъци  на новите медии.  Владо Йончев  се включи и лично, и  заедно с гостите в обсъжданията – включително с депутатите  от Европейския парламент Ева Паунова и Светослав Малинов, като се дава възможност на студентите да изпълняват и   практически задачи  по европейска проблематика. Продължава  отличното сътрудничество с Кристина Христова и Европа.Дневник, където бакалаврите публикуват медийни досиета на европейски теми.

При магистрите гостуваха   Велислава Попова/Дневник, Весислава Антонова/КапиталЕленко Еленков – с любезното участие на Владо Петков – Каладан, който иначе има самостоятелен курс  в програмата, Иван Бедров/ Клуб Z, Георги Савчев/Офнюз,  Евгени Димитров/Булфото, Борислав Кондов/БТА, Борис Бончев/Копи БГ ,  адв. Емил Георгиев/Регюлиджънс,   Мария Черешева/АЕЖ заедно с Боби Димитров.

Всяка среща на Георги Господинов и Явор Гърдев със студенти предизвиква много голям интерес. С Георги Господинов за пореден път откриваме учебната година, след което през есенния семестър той води курса си по творческо писане,  а Явор Гърдев беше поканен по конкретен повод  – постановката Квартет и технологиите – но разговорът достигна до житейските избори, свободата и значението на изкуството в съвременния свят.

Имахме удоволствието да  посетим Представителството на ЕК и да чуем ръководителя на представителството Огнян Златев за приоритетите на ЕС и единния цифров пазар. А със съдействието на ИБ на Европейския парламент и лично на Теодор Стойчев, който гостува в катедрата през миналия семестър, бакалаври и магистри през октомври имаха работно посещение в Европейския парламент.

Благодаря на докторантите, които ни съдействаха за провеждане на срещите, и на всички, участвали в тях – и до нови срещи.

 

 

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 195 other followers