БНР: коя половина от кой ефир Reply

Българското национално радио има регионални радиостанции. Те са осем, като последните  – във Видин и Бургас – бяха открити скоро. Регионализацията е принцип, свързан с обществената мисия на БНР – хората се интересуват и от това, което става непосредствено край тях. За целта трябва да се полагат усилия в две посоки:

  • да се създава съдържание, посветено на регионалните проблеми и
  • да се осигурява разпространение на така създаденото съдържание.

Сега ръководството на БНР подготвя РРС Кърджали.

Двете задачи  са рутинни за едно обществено радио:

  • програмната:  радиото да анализира информационните потребности  на хората и да им предостави адекватно на регионалната специфика съдържание ;
  • техническата:  съдържанието освен да се произвежда, трябва и  да се чува (обхват), но и повече – хората да имат устройства да приемат програмите.  Осъществява се наземно разпространение, но от сайта на БНР може да се използва и опцията слушайте в интернет в реално време.  Отделно от това има и подкасти онлайн,  те не обхващат винаги цялото съдържание, а  части, предавания или фрагменти. Така или иначе  въпросът за предавателите (откриване, закриване, мощност) и приемниците (има ли с какво да приемат хората)   е важен. На какви вълни, чрез какви предаватели, с какви приемници – за да има гарантирано покритие и  достъп до информация – трябва да се решава в ход и без грешни ходове. Техническият въпрос иска техническа експертиза –   обществените медии трябва да достигат до хората ефективно.

Спирането на средновълнов предавател не е нито само технически, нито само финансов въпрос. Изглежда  просто: критерий е достъпът  до информация. Като всеки преход – ако  се преминава към УКВ –  и този преход  изисква грижа – иначе достъпът до информация прераства от технически въпрос в политически.

 Рутинни задачи – рутинен алгоритъм за решаването им:

първата работа е да се познава картината: какви са хората там, от какво имат нужда – още повече след отпадане на идеята за регионалните мултиплекси. Така че задача номер едно е проучване, карта на потребностите – иначе регионализацията е поредната проформа акция.

В случая данни за такова проучване няма.  Данни няма, мотиви няма, за сметка на това още преди издаване на лицензията на сайта на БНР  е качена снимка на генералния директор с кмета на Кърджали, подарява радиоприемник.

Добре, но основният въпрос е какво предлага БНР на тези хора със средствата от държавния бюджет. СЕМ се затрудни от семплата разработка и върна внесените документи, а за нас остават версиите –

  • версия 1:  на сайта на БНР е съобщено, че се предвижда РРС Кърджали  “да излъчва общо 9 часа програма – 6 часа на български език – новини, блокови предавания, музика, и 3 часа – на турски език, подготвени от турската редакция на Националното радио”.
  • версия 2: в сутрешните блокове на телевизиите концепцията вече е друга: от 24 часа програма 18 ще са за  Хоризонт, 3 часа ще са с местна програма с теми от Кърджали и региона и 3 часа ще са програма на турската редакция на радиото.
  • версия 3: “Половината от ефира ще е с предавания на турски език”, казват още от БНР. Коя половина  от кой точно ефир, остава да се разбере.

Така към проблема, свързан с липсата на проучване, се прибавя и втори проблем: небрежното и мъгляво комуникиране по темата какво ще прави БНР в Кърджали и защо. Липсата на мотиви и прозрачност по отношение на програмната концепция, обърканата информация  в контекста на наближаващите местни избори, смесването на съдържателни и технически въпроси поставиха отново БНР в центъра на вниманието.

Политическата цена : съзнателно или не, ръководството на БНР поднася неочакван предизборен подарък едновременно и на националистическите формации, и на ДПС  чрез неадекватни ходове  в една безкрайно чувствителна област. 

По отношение на турския език:

от години БНР произвежда програма на турски език като част от задълженията на Радио България  – по лицензия 180 минути, от които 30 на сто актуални предавания, не по-малко от 10 на сто от програмното време е за новини, 30 на сто културни, образователни, религиозни и др. предавания  и т.н. БНР изпълнява лицензията си, СЕМ осъществява мониторинг с помощта на хора от мониторинга, които владеят турски език.

Тези предавания се разпространяват и онлайн, и наземно – и няма данни да са били проблематични,  смисълът им е да достигат до хората  – наземно и онлайн, в реално време и като подкаст. За ефективността на предаванията данни не са известни – ако има, добре е да се покажат – но нищо лошо не се е случило в резултат от предаванията на БНР на турски език – вече много години.

За половината от ефира: от изказванията на председателя на СЕМ  се разбира, че 24-часовата програма ще включва 18 часа Хоризонт (лицензирана), 3 часа Радио България (лицензирана, така както се включва и сега на други честоти по отношение на други региони) и 3 часа ново съдържание на български език – за тези три часа доц. Лозанов казва, че трябва да бъдат добре обмислени според нуждите на аудиторията  във връзка с необходимата регионализация. Поне отстрани изглежда, че именно  тричасовата програма на български език има нужда от лицензиране на този етап. А въпрос на бъдеще е доколко и кога регионализацията може да се приложи и към съдържание на другите езици.

*

Доброто управление превръща  проблемите във възможности, лошото превръща и възможностите в проблеми.

РРС Кърджали е възможност, от която ръководството на БНР създаде проблем – пореден проблем след кадровите решения за високите позиции, липсата на атестиране,  критериите за съкращенията на разходите за персонала,  стрийминга и т.н.

Предстои заседание на СЕМ по темата на 8 септември.

Личният живот на публичните личности Reply

Когато някой е известен – и в резултат от това модел за подражание – често се приема, че той може да бъде напълно лишен от защита на личния живот. Така ли е?
Понякога съществува преобладаващ обществен интерес. Тогава може да има основание за намеса в частното. Отделен въпрос е, че дори информация, която няма характера на частна, не се предоставя на обществото (дългият път до трите нули на Пеевски) –  но това е предмет на друг разговор.

Тук темата е жълтото: когато намесата в частното продава.

Истории по темата.

I.

Първата е от Обединеното кралство, иска се  съдът да наложи мярка забрана за публикуване на подготвен вече материал, искането е от засегнатите лица.

Известен и успешен спортист, който има отговорни постове в своя спорт , участва и в реклами, от две години е женен. Преди сватбата си той е имал друга приятелка, която иска да разкаже историята на връзката си със спортиста. Семейството не иска: смята, че това са лични отношения.

От медията се опитват да покажат, че съществувала нужда да се изяснят нещата, защото бившата приятелка е наранена от лицемерието около цялата ситуация – поради което съществувал значим обществен интерес.

Както и друг път, става дума за баланс между правото на аудиторията да знае и правото на защита на личния живот.

Решението от 1 август 2015 по делото AMC and KLJ v News Group Newspapers показва, че

  • лицето има оправдано очакване за защита на личния живот;
  • сексуалният живот на едно лице, независимо дали то е свързано с преходна или по-трайна връзка, е по принцип защитен;
  • намесата в личния живот не е пропорционална – като се направи преценка има ли предвидена от закона цел;
  • не се доказва, че историята вече е в публичния домейн.

II.

Втората история  е от България.

Става дума за решение на Комисията по журналистическа етика по казус, предизвикан от предаването Папараци.

Не става въпрос нито за спорт, нито за секс, но въпросът е подобен: ако е общоприето, че публичните личности имат нисък праг на защита на личния живот, колко нисък е този праг и има ли случаи, в които правото на защита на личния живот има предимство пред правото на аудиторията да знае.

Според КЖЕ  и публичните личности имат право на защита, a в случая има   нарушение на Етичния кодекс на българските медии. Намесата в личния живот не е пропорционална. Аргументите са в решението.

Това е тема с продължение, очевидно ще се говори още – предвид особеностите на българската медийна среда.

III.

Третата история е от Франция: намеса в личната сфера с фалшива информация:

стана известно решението по делото  Леонардо Ди Каприо срещу Oops!  (DiCaprio v Oops!) за публикация, според която Риана е бременна и той е баща, но не иска бебето. Информацията е невярна, а заедно с това  е представена като  ексклузивна.

Историята силно напомня модела, възприет и у нас (Шок! Невероятно! Сензация! Фотобомба! – последвани от фалшивки).

IV.

Накрая – отново от Обединеното кралство: защита на децата: u  Клуб Z пише: оставете на спокойствие принц Джордж,  той е едва на две години.

Има ли нужда БНР от посредници до аудиторията си Reply

Вече стана дума за петте програми, които се появиха на сайта на БНР с марката Digital radio. Въпросът е какъв е интересът на българското обществено радио  да плати за програми с търговска марка Digital radio, за да ги включи в програмите на сайта си. Защо едно обществено радио с 1450 души, музикални състави от най-висок клас и златен фонд  плаща на външно търговско дружество за тези пет музикални програми Smooth, Rock, DJ, Pop и Hip-Hop.

Вече стана дума за това, че общественото радио има уникални функции и уникална мисия и не всичко, което някой   предлага да се качи на сайта на БНР, е допустимо и законно да се финансира с публичен ресурс. Според журналисти на заседанието на СЕМ в четвъртък генералният директор на БНР попитал къде пише – ако наистина е възникнал  такъв въпрос – ето тук : Съобщение на ЕК, основано на договорите и практиката на Съда на ЕС.

Вече стана дума за това, че БНР носи редакционна отговорност и трябва да има пълен контрол върху съдържанието, достъпно чрез сайта му.

Вече стана дума, че не се обсъжда технически въпрос – един плейър, едни стриймове – а програмна политика (5 от обявените 22 програми на общественото радио, според съобщението на сайта на БНР). От което следва, че не може решения от подобен тип да се вземат неизвестно на какви нива или еднолично.

Но сега за друго. Радиото получава публичен ресурс,  за да информира, но също и да се  развива като основен български културен институт. За какво плаща БНР на частно дружество: за стрийминг и за търговска марка, казва Мартин Захариев (Клубът на журналистите, БНР, водещ Ирен Филева).

Какво се оказва:   БНР, основен български културен институт,  става  един от клиентите на частно дружество и марката на това дружество се появява върху музикалните програми на сайта на  общественото радио.  Какъв е общественият интерес  да се сключва договор, по силата  на който на изхода на БНР (ако предположим, че правата за стрийминг на произведенията са на БНР – което е отделен въпрос, подлежащ на проверка)  се появява посредник към аудиторията?

Наистина ли няма кой в БНР да се занимае със стриймването, та да се налага да се възлага на колеги – директори/бивши директори/собственици на радиа от частния сектор? Наистина ли? След опита от Бинар? И не, не е убедителна тезата за цената, когато говорим за цифровото бъдеще на радиото.

Наистина ли тези програми вече се предлагат на телекоми и на всеки, който ги желае, срещу заплащане,  под марката на частно дружество? Наистина ли?  Офертите са на пазара  –  в каталозите на телекомите. Това казват и  прессъобщенията на частното дружество – партньор на БНР:

Каталог на Виваком, 2015:

digital radio  vivacom 2015

digital radio mtel 2015

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мтел предлага “иновативното радио” срещу  1.20 лв месечно.

Въпросът е принципен.  Да се коментират имена, лица, кой за избирането на кого като какъв е гласувал като депутат,  кой идва от частния сектор и  кой какво общо има с какво – има смисъл, но е друга тема.

*

 

Съветът за електронни медии на две заседания се занимава с петте програми.

На сайта на СЕМ е публикувано Решение, в което Съветът  указва на БНР

1. Сключеният от генералния директор договор с Уеб радио и ТВ ООД да бъде одобрен от Управителния съвет с оглед разпоредбите на чл. 62, т. 2 и т. 3 от Закона за радиото и телевизията.

2. Настоящият договор, както и въобще сключването на подобен вид договори, които пряко кореспондират с лицензираните записи на Българското национално радио, върху
които медията притежава права, да се прави само след обсъждане на събрани и налични детайлни, пълни и ясни обосновки относно:
– типът съдържание, което ще се предлага и по какъв начин;
– причините, налагащи това съдържание да не се създава самостоятелно от доставчика със собствен технически, персонален и авторски ресурс;
– начина и критериите за избиране на партньор за осъществяване на услугата;
– механизмите за осъществяване на редакционна независимост и
– механизмът за осъществяване на последващ контрол.

3. Българското национално радио да актуализира и разшири обема на Правилника за участието на БНР в съвместни продукции и предавания, създадени от независими продуценти, приет на основание чл. 47, т. 4 от ЗРТ, като в него се предвидят и разпишат правила за уреждане на казуси, подобни на възникналия от договора, сключен с Уеб радио и ТВ ООД. Същият правилник следва да въвежда и гаранции и механизми за оказване на последващ контрол, както и на пълна редакционна независимост. Да се предвидят гаранции името и сайтът на обществената медия да не се използват за лансиране на търговски марки на търговски партньори.

4. Общественият доставчик да изработи Правилник за дигитализиране на културното наследство и звукозаписния фонд на БНР като стъпка за допълнително гарантиране опазването на културната памет на страната.

 

Рап, истинска заплаха, свобода на изразяване Reply

Публикувано е решението на Върховния съд на САЩ по делото Anthony Elonis v the U.S. Решението се очакваше с много голям интерес, защото се отнася до свободата на изразяване във Фейсбук.

Антъни е на 27 години, жена му го напуска след 7 години семеен живот, отвежда двете деца.  Има проблеми на работното си място,  колеги свидетелстват, че е нападал жени и се е опитвал да ги разсъблече. Скоро след това го уволняват. Реакцията му във Фейсбук е поредица от заплахи за съпругата, децата, бившите колеги, дори за агентката, която е изпратена до дома му да  провери каква е ситуацията.

Антъни е оценен като опасен, осъден е на затвор, но обжалва и делото му стига до ВС на САЩ.   Защитата се основава на Първата поправка на Конституцията за свободата на художественото изразяване, защото текстовете напомняли рап. Жанрът е следният:

‘There’s one way to love you but a thousand ways to kill you.

I’m not going to rest until your body is a mess,

soaked in blood and dying from all the little cuts.’

Същевременно в Ню Йорк Таймс   излиза публикация, че в 18 случая   съдилищата разглеждат дали рап текстове биха могли да бъдат използвани като доказателство – и в 80% от случаите ги допускат. А рапът е “социално-политически коментар на бедните черни  квартали”  – поради което тезата на защитата е, че следва дори да бъде по-защитен в сравнение с други артистични изяви.

Защитата задава въпроса какво би станало, ако някой напише известната фраза на Томас Джеферсън, че дървото на свободата трябва отвреме навреме да се полива с кръвта на патриоти и на тирани.

Самият Антъни твърди, че пише по този начин във Фейсбук с терапевтична цел. Има коментари, че ако това е хартиен дневник, тезата за терапевтична цел е приемлива,   ако става дума за заплаха по електронна поща – не е.

Друг аргумент е, че и Еминем има подобни текстове. Разликата е в това, че Еминем не плаши конкретно никого. А заплахите на Антъни са като пътна карта за действие – и достатъчно ли е да напишеш LOL, за да се измъкнеш, коментира съдия Самюъл Алито.

Практиката е установила, че истински заплахи са незащитено слово. Въпросът е какво е истинска заплаха, дори ако знаем, че това е “сериозно изразено намерение на лицето да се ангажира с незаконно физическо насилие”, според решението. Така или иначе мнозинството приема, че  в случая няма  доказателство за истинска заплаха.

Според коментари в американските медии това решение не намалява несигурността относно  границата между защитено и незащитено слово.

Решението

Успелият – в числа Reply

Цитат на политик, придобил широка известност, е  “Аз съм на 33 години и съм успял.”

Политикът е  известен още  като депутат, магистрат и медиен магнат.

Свързването на Делян Пеевски с медии беше   оспорвано, докато най-накрая потвърждението дойде от него  (“чадър над престъпници в моите вестници“).

Обратно, свързването му  с практикуването на юридическата професия беше твърдяно и сочено като основание за светкавичната му кариера до шеф на ДАНС.

Журналистът Росен Босев потърси по реда на ЗДОИ данни. Наложи се  да се стигне до Върховния  административен съд  – за да се получи известна яснота за  измеренията на  дейността на Пеевски като магистрат.

Според решението

на Административен съд, София – град (май 2014, съдия Вяра Русева)   количествена информация за дейността на Пеевски в следствието не е обществена информация.  От публикация на вестник Капитал се разбира още,  че решението на съдия Русева не е единичен случай. Аналогично е и решението на съдия Галин Несторов по друго дело и друг отказ – на градския прокурор на София Христо Динев да предостави информация за делата на Пеевски: било възможно

“създадената погрешна представа да доведе до накърняване на личния авторитет и да повлияе на възможността на магистрата в бъдеще да изпълнява независимо и почтено правомощията, предоставени му по закон. Тук не се касае единствено и само за личността на лицето П., а стои принципно въпросът за начина за преценка на качествата на всеки един от магистратите, работещи в съдебната система. Правораздаване intuitu personae – с оглед личността на конкретното лице, е недопустимо, опасно и вредно, без значение дали се касае за публична личност, към която са създадени определени негативни нагласи в обществото, което е нормално, предвид политическото му качество. Прилагането на закона на такъв принцип е в противоречие с неговата цел и го изкривява в степен да не бъде прилаган еднакво и предвидимо за всички български граждани и в частност по отношение на магистратите. Това означава от правен законът да се превърне в репресивен инструмент, което е юридически nonsense (абсурд)”.

Според решението

на ВАС  (май 2015 г.)  гражданите имат право да си съставят мнение за дейността на Пеевски на базата на исканите данни.  Предоставената информация в  изпълнение на решението  гласи:

  • “Брой на досъдебните производства и следствени дела, които са били разпределени на г-н Делян Славчев Пеевски: 0,
  • Брой изготвени от г-н Делян Славчев Пеевски обвинителни заключения, заключения с мнения за прекратяване и заключения с мнения за спиране – 0;
  • Брой извършени от г-н Делян Славчев Пеевски следствени поръчки и проверки: 0.”

И данните са важни,  но и как съдът балансира правото на информация с правото на защита на личния живот – също. Има смисъл решенията  да се прочетат – и гражданите  да си съставят мнение  и за аргументите в тях.  Още повече, съдия Галин Несторов  след произнасянето на ВАС по аналогичното дело  коментира несъгласието си с решението, довело до огласяване на трите нули:

“При цялото уважение към горната инстанция обаче по вътрешно убеждение не споделям мотивите на това решение за наличието на надделяващ обществен интерес по идентичния казус, още повече че решението е инцидентно и предстои формиране на установена практика по сходни казуси.”

Трансгранично предоставяне на платена телевизия в ЕС Reply

Европейската комисия изпрати изложение на възраженията си до Sky UK и шест големи филмови компании в САЩ: Disney, NBCUniversal, Paramount Pictures, Sony, Twentieth Century Fox и Warner Bros. С изложението си ЕК информира за предварителното си становище, че всяка една от филмовите компании е подписала със SkyUK  двустранни споразумения, въвеждащи договорни ограничения, които пречат на Sky UK да предоставят на потребителите в ЕС платени телевизионни услуги, достъпни в Обединеното кралство и Ирландия. Без тези ограничения, Sky UK ще бъде свободна да решава на базата на търговски съображения дали да предостави платени телевизионни услуги за такива потребители.

Ако предварителното становище на Комисията се потвърди, всяка от компаниите ще е нарушила правилата на ЕС за защита на конкуренцията, които забраняват антиконкурентни споразумения.
Според ЕК европейските потребители искат да гледат платени телевизионни канали по свой избор независимо от това къде живеят или пътуват в ЕС. Сега те не могат да направят това.
Комисията продължава да разглежда трансграничния достъп до платени телевизионни услуги в други държави от ЕС по повод договори на Canal Plus /Франция, Sky Italia /Италия, Sky Deutschland /Германия и DTS/ Испания.

Съдът на ЕС се произнесе по Premier League / Мърфи (C-403/08 и C-429/08), че определени разпоредби, предотвратяващи предоставянето на предавания на потребителите извън лицензираната територия елиминират конкуренцията и разделят пазара в съответствие с националните граници.

Като част от своята стратегия за единен цифров пазар  Комисията също иска да гарантира, че потребителите, които купуват онлайн съдържание като филми и музика, няма да бъдат ограничавани в зависимост от националните граници.

За звученето и неговото координиране Reply

Правото на изразяване на мнение е защитено от конституцията, медиите са четвърта власт, журналистиката имат право на свободно изразяване, в допълнение българското законодателство предвижда и клауза на съвестта.

Мотивирани ли са журналистите да работят за правото на информация на аудиторията, да разработват сериозни теми, да разкриват нарушения: ето някои предположения на базата на публикации в  медиите и социалните мрежи в последните дни:

1. Отзивчивата прокуратура

Как прокуратурата чете вестници: факти, систематизирани от Росен Босев. Подборката е дълга, но въпреки това непълна –  липсва например светкавичното сезиране по сигнал на кметицата на Казанлък, с която прокуратурата работи добре –  и озадачаващото прилагане на чл.326 НК. Известни са случаи – някои са посочени в публикацията –  в които прокуратурата разпорежда проверка, насочена срещу авторите на публикацията, която има за цел да установи източниците им  – има и нееднаква практика по снемане на показанията от журналиста при самосезиране.

2. Деликатният премиер

Я елате, пиленца, при батко:   записи, показващи отдавна  известното отношение на премиера към вестник Сега: “Аз искам много внимателно и с голяма молба към вас, особено към тези медии бухалки на газовите посредници, които по стотици милиони на година взимаха като посредници от газа, които много услужливо техните вестници стоят така в сутрешните блокове, че да се виждат най-много… Какво от реформата сме орязали? […] Цяла сутрин слушах точно обратното. В медиите-бухалки на газовите посредници, които стотици милиони изгубиха на година вследствие на моите действия, се манипулира общественото мнение.”

И по-нататък към репортерка: “Съседът ми там има едни пуйки и като им кажеш така, и те точно по същия начин звучат. Кажете сега пак, не ви обиждам, че сте пуйки, да не кажете, а просто така – прлю-рлю-рлю-лю”.

3. Стриктният към правилата директор на обществена медия

bnr zapoved fileva Както се вижда в социалните мрежи, водещата на предаването Клубът на журналистите в БНР получава искане за писмени обяснения, защото е създала предпоставки за некоординираност в звученето.

Поставени са въпроси за договор с частно дружество, какво точно го налага  и на базата на какъв анализ и каква процедура БНР дава достъп до чужди програми на сайта на общественото радио.  Ако говорим за координиране в звученетотова изглежда да са  уместни въпроси.

Наскоро програмният директор в същото обществено радио трябваше  да представи диплома по Публична администрация. Дали отстраняването му координира звученето, знае само ръководството.

4. Мултиплексите все пак

И като говорим за свобода в цифровото време:  кой е собственик на БТК и на предприятията, които имат засега разрешения за цифрово наземно разпространение на програми.  Пиер Луврие твърди, че вече не е. Той и не поиска разрешение от КЗК.

5. Контролът върху вестниците

zaemi

Тук се налагат допълнения,  по  всеки ред на схемата има промени (30 юли):

– промени в   Преса   –  вместо Тошо Тошев и Валери Запрянов –  Интегрирани пътни системи –  тук веригата е дълга (Медиапул: регистрираното в Сърбия “Ботса” ДОО, “Юлинор” ЕООД,  “Евробилд Проект” ЕООД) и води до Симеон Лозанов Симов, известен като подставено лице на Бисер Лазов, защитен свидетел по КТБ от лагера на Пеевски. И дори Преса спира да излиза.

– промени в  собствеността на Труд: ще играе ли пенсионерката Райна Иванова Велинова сериозна роля на медийния пазар? През юли в медиите е изнесена информация, основана на публични регистри, че на Райна Велинова са прехвърлени  Таргет Медиа и Делта Нюз  – дружества на Петьо Блъсков – син;

Славка Бозукова чрез ново дружество Пи комюникейшън ще олицетворява вторите 50 на сто от Интермедия, издател  на Блиц и Шоу – първите 50 на сто вече са в ГМ Прес (в. Стандарт).  Новата директорка  Мастагаркова идва от ПИК. Началото на историята тук е от 2009.

6.  ТВ7,  смяна на собствениците, голямата картина изток – запад, нови официози

ТВ:  острие в хибридната война:   предупреждението на Илиан Василев.  Това е нов момент в родния телевизионен пейзаж,  макар че вече имаме впечатления от известната Алфа ТВ.  Николай Малинов, председател на Национално движение Русофили, се очаква да е свързан с управлението на телевизията ТВ7.

От друга страна, интересно е да се следи как Канал 3 встъпва във функциите на ТВ7 от времето на Бареков, Може да се чуе същата линия на коментари, същия  погром върху хора  – с етикети (нищожество и пр.)  и същият апломб на  хора  от властта, които  легитимират този стил с участието си.

*

Индексите за свободата на изразяване за 2015  се изготвят на базата на факти като тези –  и  фактите са важни, а не индексите – които само регистрират отрицателната тенденция.

Програмите на БНР: ново пет Reply

Сайтът на БНР се развива. Появи се BNR Player – на адрес  http://player.bnr.bg/ – място за достъп до програмите на Българското национално радио, общественото радио на България.

Общественото радио трябва да се слуша от всяка точка, чрез различни крайни устройства, огромното богатство  от  съдържание, с което БНР разполага, да е   достъпно, разположено по удобен за аудиторията начин, като информационните технологии помагат за бързото развитие на радиото като медия.  Дали технически не е добре всяка програма да продължава да остава достъпна от сайта и извън BNR Player е въпрос, по който има различни мнения, но така или иначе BNR Player е точка за достъп до програмите на Българското национално радио.

Колко обаче са те?

В съобщение на сайта на БНР се казва, че “BNR Player  стартира с 22 програми:    двете национални програми на обществената медия “Хоризонт” и “Христо Ботев”, както и осемте регионални – София, Благоевград, Бургас, Варна, Видин, Пловдив, Стара Загора и Шумен. Потребителите могат да избират от единайсетте езика на Радио България.” Това са известните програми, формиращи облика на Българското национално радио през годините.

Какво  се случва с музиката на Българското национално радио, четем нататък съобщението: “Музикалните канали в платформата са единайсет – Инди, Дуенде, Пънк джаз, Фолклор, БГ поп, Класика, Smooth, Rock, DJ, Pop и Hip-Hop.”

Инди, Дуенде, Пънк джаз, Фолклор, БГ поп, Класика  обединяват съдържание под редакционната отговорност на Радио Бинар – БНР, един от новите проекти на общественото радио.

Но какво представляват

програмите Smooth, Rock, DJ, Pop и Hip-Hop?

От сайта на регулатора става ясно, че

1. Това е услуга, предлагана от частно търговско дружество  – Уеб радио и ТВ ООД.

2.  “Диджитъл радио”/ Digital Radio/ е  достъпна през мобилни устройства (телефони 3G и таблети), интернет (през уебсайт http://www.digitalradio.bg), IPTV. Услугата съдържа 6 (шест) канала   – Digital Radio Rock, Digital Radio Pop, Digital Radio Pop Folk, Digital Radio DJ, digital Radio Hip Hop, Digital Radio Free, които са достъпни след индивидуална заявка от потребителя в избран от него момент и срещу заплащане

3.  Съдружници в търговското дружество според сайта на регулатора са “Ен Ер Джи – Нова Радио Генерация” ЕООД, Константин Вълков и Мартин Захариев  (*по-късно юридическото лице прехвърля дяловете си на Константин Вълков, но това не е отразено на сайта на регулатора).

  • Константин Вълков е програмен директор на Дарик
  • Мартин Захариев в момента е консултант на две парламентарни комисии, екс-депутат, продуцент.

Българското национално радио – в което работят 1450 души – е сключило договор, както се установи от разговор по БНР с Мартин Захариев, по силата на който изглежда е придобило права да разпространява съдържанието на петте от шесте програми (канала) , предлагани от горното дружество (без  Digital Radio Pop Folk).

Въпросите

са много. Наистина ли се налага от сайта на общественото радио да се  осигурява достъп до   програми на частно търговско дружество?  Каква е обосновката, как е направен изборът? Защо да има хип-хоп, а да няма поп- фолк? Защо точно такива програми са необходими на аудиторията?   Как точно е разрешено програмите на общественото радио да се превърнат в 22? През каква процедура на одобрение в БНР е минал процесът?

И още:

известен ли е регулаторът за тези нови програми

защо външно търговско дружество осигурява услугата, няма ли собствен капацитет БНР

кой осъществява контрол върху съдържанието предвид редакционната отговорност на БНР за съдържанието в нейните услуги

как се отнасят петте програми към мисията на БНР

при положение, че в радиото работят 1450 души,  поддържат се собствени състави, има собствен Златен фонд, има и музикална продукция – това ли са програмите, които трябва да се предлагат от сайта на общественото радио на България

кой печели – и не, не е слушателят,  подобни канали той може да  намери другаде

и накрая,  няма ли известен проблем в избора на търговски партньор предвид състава на съдружниците – и как е избран този доставчик

 Във вторник

СЕМ ще разглежда отчета на ръководството на БНР.

Не е ли време общественото радио да се поеме от ръководство, което разбира какво е обществено радио.

Вместо да осигури разпространение и популярност за безценното си съдържание, това ръководство посредничи на частни търговски дружества да достигат до аудиторията на общественото радио.

В  сряда

В особена посока тръгва разговорът за тези програми.  Имало нужда от плейър.  Естествено, никой не  спори. БНР не плащало толкова много.

Разговорът е  за принципи, стандарти, идея за възможно и невъзможно. Възможното поведение на ръководството на общественото радио:  въвеждат се нови програми,  допустимо ли е  – и на основата на каква преценка – да се плати  на частно дружество, за да се популяризира  търговската му марка на сайта на общественото радио -при това  когато всичко е изпълнимо от собствения персонал на БНР?

Основният въпрос в обсъжданата ситуация не е в това  дали БНР плаща малко или много.

Ако всичко се продаваше и купуваше  – и основният въпрос  беше просто  колко – в такъв случай виж следващия постинг.

Бъдещето на BBC: обществена консултация за ревизия на Хартата Reply

Днес е публикувана обществена консултация за ревизия на Кралската Харта, основен документ за BBC, British Broadcasting Corporation.

Консултацията е открита от днес до 8 октомври 2015 г. Консултационният документ се публикува от името на правителството.

Дейностите на ВВС са насочени към

устойчиво развитие на гражданското общество;
насърчаване на образованието и обучението;
стимулиране на творчеството и  върховите постижения в културата;
представляване на гражданите, регионите и общностите;
свързване на държавата със света;
използване на новите комуникационни технологии и услуги в полза на обществото.

Ще се обсъждат услугите, обхвата на дейностите, влиянието върху пазара, финансирането, управлението, правилата.

По оценка на експерти правителството не само смята, че ВВС е твърде голяма медия, но и не харесва програмите й. Поради което аргументира намаляване на размера, обхвата на услугите и мисията на ВВС.

В други коментари на сайта на медийния проект на LSE се твърди, че има данни за безпрецедентна заплаха срещу бъдещето на ВВС.

Съд на ЕС: електромерите в ромските квартали (С-83/14) Reply

Публикувано е решение на Съда на ЕС С-83/14  по случая с електромерите, които се закачат високо по стълбовете в ромските квартали. Става дума за Дупница.

Електромерите на всички потребители, включително на тези от ромската етническа група, са поставени обикновено на достъпна височина от около 1,70 метра, най-често в имота на клиентите, на фасадата на сградата или на оградата. Но в ромските квартали те са на 6 метра височина.

Анелия Георгиева Николова извършва дейност като едноличен търговец в българския град Дупница. Там тя стопанисва магазин за хранителни стоки, който се намира в квартал „Гиздова махала“ и се снабдява с електроенергия от предприятието ЧЕЗ. Николова подава жалба до българската Комисия за защита от дискриминация (КЗД) и  твърди, че спорната практика на ЧЕЗ е дискриминационна. КЗД се произнася в полза на Николова,  ЧЕЗ обжалва, АС София – град се обръща към Съда на ЕС с преюдициално запитване.

Както казва Генералният адвокат   J. KOKOTT, АС задава “цели” десет въпроса:

„1)      Понятието „етнически произход“, разгледано в Директива 2000/43/ЕО […] и в Хартата на основните права в Европейския съюз следва ли да се тълкува в смисъл, че то се отнася до компактна група български граждани от ромски произход, като тези, живеещи в кв. „Гиздова махала“, гр. Дупница?

2)      Понятието „сравнима ситуация“ посочено в чл. 2, § 2, буква „а“ от Директивата приложимо ли е във връзка с изложената фактическа обстановка, при която средствата за търговско измерване в ромски квартали се поставят на височина 6—7 метра, за разлика от обичайното разположение под 2 метра в други квартали без компактно ромско население?

3)      Следва ли разпоредбата на чл. 2, § 2, буква „а“ от Директивата да се тълкува в смисъла, че поставянето на СТИ в ромски квартали на височина 6—7 метра представлява по-малко благоприятно третиране на населението от ромски произход в сравнение с това от друг етнически?

4)      Ако се касае за по-малко благоприятно третиране, следва ли посочената разпоредба да се тълкува в смисъл, че при фактическата обстановка по делото, това третиране се дължи изцяло или частично на обстоятелството, че засяга ромски етнически етнос?

5)      Допуска ли Директивата национална разпоредба като тази на § 1, т. 7 от ДР на Закона за защита от дискриминация, която предвижда, че „неблагоприятно третиране“ е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси?

6)      Относимо ли е понятието „видимо неутрална практика“ по смисъла на чл. 2, § 2, буква „б“ от Директивата към практиката на ЧЕЗ да поставя СТИ на височина от 6—7 метра? Как следва да се тълкува понятието „видимо“ — в смисъл, че практиката е очевидно неутрална или в смисъл, че практиката изглежда неутрална само на пръв поглед, т.е. е привидно неутрална?

7)      За да е налице непряка дискриминация по смисъла на чл. 2, § 2, буква „б“ от Директивата, необходимо ли е неутралната практика да поставя лицата в особено по-неблагоприятно положение въз основа на расов признак или етнически произход или е достатъчно тази практика само да засяга лица от определен етнически произход? В този смисъл допуска ли чл. 2, § 2, буква „б“ от Директивата национална разпоредба като тази на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация, предвиждаща, че непряка дискриминация има, когато едно лице е поставено в по-неблагоприятно положение на основата на признаците по ал. 1 (включително етническа принадлежност)?

8)      Как следва да се тълкува израза „особено неблагоприятно положение“ по смисъла на чл. 2, § 2, буква „б“ от Директивата? То аналогично ли е на израза „по-малко благоприятно третиране“, използван в чл. 2, § 2, буква „а“ от Директивата или касае само особено значими, очевидни и тежки случаи на неравенство? Описаната в настоящия случай практика представлява ли особено неблагоприятно положение? Ако не е налице особено значим, очевиден и тежък случай на поставяне в неблагоприятно положение, това достатъчно ли е, за да обоснове липсата на непряка дискриминация (без да се изследва обстоятелството дали съответната практика е оправдана, подходяща и необходима с оглед постигане на законна цел)?

9)      Допускат ли чл. 2, § 2, буква „а“ и буква „б“ национални разпоредби като тези на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от Закона за защита от дискриминация, които изискват „по-неблагоприятно третиране“ за наличие на пряка дискриминация и „поставяне в по-неблагоприятно положение“ за наличие на непряка дискриминация, без да разграничават тежестта на съответното неблагоприятно третиране, както това е направено в Директивата?

10)      Следва ли разпоредбата на чл. 2, § 2, буква „б“ от Директивата да се тълкува в смисъл, че изследваната практика на ЧЕЗ е обективно оправдана с оглед осигуряване на сигурността на електропреносната мрежа и надлежно отчитане на потребената електрическа енергия? Подходяща ли е тази практика, като се има предвид и задължението на ответника да осигури свободен достъп на потребителите до показанията на електромерите? Необходима ли е тази практика, след като от публикации в медиите са известни други достъпни в техническо и финансово отношение средства за гарантиране сигурността на СТИ?“.

Заключението на ГА:

1)      В район, населен предимно с хора от определена етническа група, на забраната на дискриминацията, основана на етнически произход, могат да се позовават и други живеещи там лица, които не принадлежат към тази етническа група, ако са съдискриминирани чрез дадена мярка поради общия ѝ и колективен характер.

2)      Когато по принцип на потребителите се предоставят безплатни електромери, които се поставят във или до имота им по начин, позволяващ достъп за визуален контрол, докато в районите, в които живеят предимно лица от ромската общност, електромерите се поставят на електрически стълбове на недостъпна височина от около шест метра, е налице prima facie случай на непряка дискриминация въз основа на етнически произход по смисъла на член 2, параграф 2, буква б) във връзка с член 8, параграф 1 от Директива 2000/43.

3)      Такава мярка може да бъде оправдана, доколкото има за цел да предотврати измамите и злоупотребите и да допринесе за осигуряване на качеството на електроснабдяването в интерес на всички потребители, при условие че:

a)      не могат да бъдат предприети по икономически приемлив начин други, също толкова подходящи мерки за постигане на тези цели, които биха имали по-малко неблагоприятни последици за населението в съответния район, и

б)      взетата мярка не е прекомерно увреждаща за жителите на съответния район, при преценката на което:

–        опасността от стигматизиране на определена етническа група е с отчетливо по-голяма тежест от чисто икономическите съображения и

–        следва надлежно да се отчете интересът на крайните клиенти да проследяват индивидуалното си потребление на електроенергия посредством редовен визуален контрол над електромерите“.

Решението на Съда по дело С – 83/14 от 16 юли 2015 година:

Прилага се Директива 2000/43. Принципът на равно третиране се прилага не само към лицата с определен етнически произход, но и към лицата, които макар сами по себе си да не принадлежат към съответния етнос, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или особено неблагоприятно положение в резултат от дискриминационна мярка.

Практиката може да се възприеме като указваща, че всички жители на квартала са считани за потенциални извършители на неправомерни действия. В този контекст Съдът пояснява, че въпросната практика съставлява неблагоприятно третиране на тези жители както поради обидния ѝ и стигматизиращ характер, така и поради крайните затруднения, ако не и невъзможност за тях да следят електромерите си, за да проверяват своето потребление.

Ако българският съд приеме, че спорната практика не представлява пряка дискриминация, основана на етнически произход, Съдът посочва, че по принцип тя би могла да съставлява непряка дискриминация. Всъщност, ако се допусне, че се прилага изключително в отговор на злоупотребите в съответния квартал, тази практика би била основана на видимо неутрални критерии, но същевременно би засягала в значително по-голяма степен лицата от ромски произход. Така тя би създавала неблагоприятно положение особено за тези лица, в сравнение с други лица, които не са с такъв произход.

В това отношение Съдът подчертава, че защитата на сигурността на електропреносната мрежа и надлежното проследяване на потреблението на електроенергия са законни цели, които по принцип могат да оправдаят такава разлика в третирането. Освен това обаче е необходимо ЧЕЗ РБ да докаже, че с електромерите в съответния квартал действително са извършвани злоупотреби и че понастоящем още има такъв риск. Българският съд ще трябва да прецени дали няма други подходящи, но по-слабо ограничителни мерки за решаването на констатираните проблеми.

Дори ако за постигането на упоменатите цели няма друга също толкова ефективна мярка като спорната практика, Съдът посочва, че тя изглежда несъразмерна спрямо тези цели и спрямо законните интереси на жителите на квартала. Българският съд ще трябва да провери дали наистина е така, като вземе предвид в частност обидния и стигматизиращ характер на въпросната практика и факта, че в резултат от нея отдавна и без никакво разграничение жителите на един квартал са лишени от възможността да контролират редовно потреблението си на електроенергия.

Медийни законопроекти: какво предлага БСП Reply

На дневен ред са три медийни законопроекта – за изменение на Закона за радиото и телевизията.

Единият е с вносители Полина Карастоянова и др. Институционален. 554-01-123

Вторият е с вносители Стефан Данаилов, Янаки Стоилов и депутати от БСП. 554-01-132

Третият  не е внесен по предвидения ред – само се знае, че работна група в Министерството на културата се занимава с финансирането на обществените медии. Не е ясно в каква дълбочина на въпроса   групата има мандат да навлезе, но вариантите са два – или технически съгласувания и “отстраняване на сухи клони”, както казва ЕК, или проект по същество – мисия, принцип, източници, прозрачност и отчетност,  контрол ex ante u ex post – както си е редно. За този проект – толкова.

Проектът на Полина Карастоянова

отразява  разговора за обновяването на регулатора. Проектът съдържа една разпоредба – правилото, че указът на Президента и решението на НС при обновяването на двете квоти, се заличава.

През 2010 г. ГЕРБ се занима с регулаторите – след като Тройната коалиция беше минала през законите да формира нови състави (КРС – три дни преди парламентарните избори). Тогава ЗРТ е изменен по особена формула. Квотата на президента се обновява през три години, а квотата на парламента – през две. Защо стъпката е различна и защо квотата на парламента не се обновява също през три години, остава неясно.

Досега стъпката на обновяване за двете квоти беше с еднаква продължителност и  нямаше проблем мандатите на  новите членове от двете квоти да влизат в сила едновременно.

Занапред началото на мандатите от двете квоти няма да е съгласувано.

Проектът на БСП

е по-интересен. Той очертава областта на вълненията на БСП за общото благо в регулирания от ЗРТ предмет. Те са в седем области:

1. Принципи на радио- и телевизионната дейност.  Предлаганото изменение в чл. 17 е (основно) в интерес на доставчиците. То либерализира ограниченията в т.нар. тъмно време.

2. Квота за продукциите, създадени от независими продуценти. Предлаганото изменение в чл.19а.2 е (основно) в интерес на продуцентите и цели да промени баланса с доставчиците, които ще са длъжни да включват нови произведения до три години от създаването им.

3. Съвет за електронни медии. Променя се профилът на кандидатите – според БСП, изменение в чл. 25,  вече не са нужни членове на СЕМ с опит в електронните съобщения и икономиката, а само в журналистиката и правото. Те могат да бъдат и консултанти на регулираните доставчици – предлага се да отпадне правната пречка. Предлаганото изменение е в интерес на все по-пълното размиване между бизнеса и регулацията, както и в интерес на предполагаемите консултанти (и не мисля, че става дума за Пеевски).

4. Фонд Радио и телевизия. По някакви причини се заличава споменаването му.

5. Сила на звука. Предлага се на законово ниво принцип, който в момента е въведен на регулаторно ниво.

6. Правомощия на СЕМ в областта на авторското право – заличават се. В мотивите се казва, че СЕМ няма капацитет по въпроса.

7. Седмата голяма тема е рекламата. Тя заслужава отделно и специално внимание. Предложенията са в интерес на рекламния сектор.

Продуценти, реклама, право, консултанти,  СЕМ – това вълнува лявата БСП спешно.  В каква посока ще се развие този интерес – предстои да видим.

Междувременно

в последния час

на сайта на НС  се е появил нов ЗИД на ЗРТ от депутати от  БСП, 554-01-136

Новият законопроект на БСП

показва известно развитие: две от темите са отпаднали (4 и 6), а 2 и 3 са преработени.

Степента на откровеност е намаляла. Уважаемите депутати няма да настояват новите членове на СЕМ да са експерти само от областта на журналистиката и правото и няма да посягат на правната пречка за консултантите, само намаляват срока на ограничението след изтичане на мандата.  Днес се иска кандидатите за член на СЕМ да нямат друго гражданство, както и опитът им да бъде поне пет години.

Но пък исканията в интерес на продуцентите са се видоизменили: вече не става дума за включване в програмите, а за достатъчно средства за нови български произведения, които се разпространяват не по-късно от пет години от създаването им.

СЕМ ще продължава да се радва на правомощия в областта на авторското право.

Фонд Радио и телевизия не се заличава. Засега.

И рекламата все така е важна за БСП – и днес, поради което  съвкупността от предложения относно рекламата ще е предмет на отделно разглеждане.

*

От вносителите – депутатката Марияна Бояджиева пред БНР, първите 17 минути. Разказва какво тя мисли, че е внесла – или може би какво би искала хората да мислят, че е внесла.

Мерки на Литва срещу RTR Planeta: съвместими с правото на ЕС Reply

В България програмата RTR Planeta  се приема свободно.

В Литва  – не.  През април Медийният регулатор на Литва – Комисия за радиото и телевизията – взе решение да прекрати временно разпространението на програмата на територията на Литва.   След среща   и последвал  обмен със службите на Комисията относно националната процедура, довела до приемането на решението за спирането на разпространението, литовските власти информират службите на Комисията за развитието на отношенията с доставчика на медийната услуга.

Литовските власти изтъкват редица изявления, които биха могли да се считат за насочени към създаване на напрежение и насилие между руснаци, рускоезичните украинци и останалата част от украинското население. Твърдения, съдържащи се в програмата,   може да се разглеждат като подбуждане на напрежение и насилие между руснаците и украинците, но и срещу държавите от ЕС и НАТО. 

Член 3 (2) от Директивата за аудиовизуални медийни услуги предвижда оценка на нарушението от страна на съответната държава,  за да се установи дали нарушението е открито, сериозно и тежко. Като се има предвид, че изявленията, направени по време на тези предавания,  са свързани с текуща военна конфронтация с участието на Русия; че Литва има доста голямо рускоезично  малцинство, което изглежда да е адресат на RTR Planeta; и че предвид историята на Литва като част от Съветския съюз  би могло да възникне напрежение в Литва по тази тема, налице е  открито, сериозно и тежко нарушение на член 6 от Директивата (подбуждане към ненавист).

Налице е следователно едно от двете основания за ограничаване на свободата на препредаване в ЕС.

Мерките на Литва са съвместими с правото на ЕС – това е изводът в  новото решение на ЕК от 10 юли 2015, което може да се види на сайта на Комисията.

Няма свободни медии без върховенство на закона Reply

Няма свободни медии без върховенство на закона.

В същото време свободните медии са и опора на правовата държава. За съжаление в момента има  серия не-медии, които са организирани срещу министъра Христо Иванов и посланията на реформата. Вижда се кой ги  финансира, особено след разпадането на тандема Цветан Василев – Пеевски.

Никакви европейски стандарти за медии не действат както трябва в държавата на фиктивните собственици и политико-медийните магнати. И един цифров преход не организираха както трябва по безпристрастни и недискриминационни условия. Външната правна рамка не е достатъчна, трябва прилагане. Затова подкрепата за върховенство на закона ще даде шанс на свободата  на медиите.

Ако не сте забелязали, лица  на критици на статуквото  са разлепени из София. Същите послания са в не-медиите.

Подкрепа за правосъдния министър,  реформа на правосъдната система и оставка на главния прокурор:

14 юли, вторник, 18.30, Съдебна палата

Съд на ЕС: запазване на трафични данни Reply

В Официален вестник: преюдициално запитване относно запазването на трафични данни.

След обявяването на директива 2006/24 за недействителна, остана основанието в директива 2002/58.

Шведска юрисдикция се обръща към Съда на ЕС със следните въпроси – по дело C-203/15 :

  1. Общо задължение за запазване на данни за трафик, което се отнася до всички лица, всички електронни съобщителни средства и всички данни за трафик без никакво разграничаване, ограничаване или изключение за целите на борбата с престъпността  съвместимо ли е с член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО, като се имат предвид член 7, член 8 и член 52, параграф 1 от Хартата?
  2. Ако отговорът е отрицателен, може ли все пак запазването да бъде разрешено при определени условия за достъп, гаранции за сигурност и срок шест месеца, след което данните се изтриват.

Все пак Швеция е държавата, която през май 2013 г. беше ефективно осъдена  за нетранспониране на директива 2006/24   да заплати на Европейската комисия по сметка „Собствени ресурси на Европейския съюз“ еднократна сума от 3 милиона евро. Само месеци след това директивата беше обявена за недействителна с аргументите, с които Швеция отказа да я въведе.

България е между държавите, в които конституционните съдилища обявиха националните мерки за транспониране за противоконституционни. Бързо произнасяне на Съда на ЕС ще е от полза за всички държави, които за предвидили запазване на трафични данни на основание на директива 2002/58 (като Дания например) или в момента като нас са пред законодателни промени.

 

БНТ, БНР, БТК: какво декодираме с декодерите 2

Назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС заличи за много хора границата между вероятното и невероятното. Много хора си казаха “Не, абсурд, изключено” – но съобщението се оказа вярно, дори Валерия Велева успя да вземе интервю от Пеевски като шеф.

Затова когато се чуе, че БНТ и БНР се сливат в едно търговско дружество, което придобива мултиплекс, и за достоверност се добавя  – защото   така искала  Европейската комисия – човек вече не смее да каже “Не, абсурд, изключено” – да не би Валерия Велева да е успяла вече да вземе интервю от придобития от новото търговско дружество мултиплекс.

В  кредитираните от КТБ медии (24 часа) се твърди, че според Полина Карастоянова ще се обсъжда евентуално създаване на голям медиен холдинг между БНТ и БНР по европейски модел. Европейски модел няма и не може да има, структурата на обществените медии е некоординирана зона и не се урежда от правото на ЕС.

Други становища по темата са изразени в  стенограма от  заседание на медийната комисия    от юни 2015.

Не Европейската комисия,  а съветник на две парламентарни комисии – Мартин Захариев,  десен продуцент, ляв екс-депутат и независим експерт – поставя въпрос за търговско дружество и  придобиване на Фърст Диджитал – “като в повечето западноевропейски държави”.  При това според него “има две много важни нови обстоятелства, които трябва да бъдат отчетени : осъдителната присъда на Европейския съд, която е факт за съжаление, за пороци при провеждане на конкурсите за мултиплексите, и  разрешение от Комисията за защита на конкуренцията за придобиването от БТК АД на мултиплексите”.

Какво следва от факта, че БТК придобива мултиплексите – и защо зрителят трябва да прави разлика между  БТК и компаниите с разрешения досега –  и какво има предвид Мартин Захариев  – е интересно   – защото   в решението на КЗК № АКТ-467-03.06.2015 по въпроса  за собствеността и на бивши,  и на бъдещи собственици  има (……)*.  Впрочем  ние си знаем, че цифровият преход е у (……)*.

Веселин Божков, несменяем шеф на КРС от 2007, акцентира върху факта, че сметката на носителите на разрешения не излиза. Причината:  “Няма бизнес кейс телевизиите да качват програми.” Няма – защото моделът не е мислен да е добър за телевизиите, а да е добър за преноса.  Доста спорове се водиха през 2008 г. кое трябва да е водещо при разрешенията за цифров пренос: съдържанието или преносът. В последна сметка ЗЕС прие да е   водещ преносът, съответно (……)*  реши да си осигури контрол върху преноса –    а пък телевизиите ще плащат. Грешна сметка.

Веселин Божков  сега констатира: “Съжалявам да го кажа, ние се намираме не на опашката на Европа, за съжаление се намираме на опашката и на някои развиващи се страни.” Но депутатът Иван Иванов (ДСБ) казва още през 2009 г. за ръководения от Божков орган : “КРС сам си пише правилата, по които ще дава разрешителни за честоти и сам ще си ги прилага. КРС нарушава стандарта за прозрачен и недискриминационен начин на даване на честотите”.  Правилата на КРС за раздаването на аналоговите честоти по обем реклама са в основата на телевизионния проект на Ирена Кръстева, вкл. чрез оборотните честоти през ББТ към ТВ7. С такива правила пътят е към опашката на опашката.

Пред БНР заместник-министър Валери Борисов оцени цифровия преход като успешен, защото аналоговият сигнал бил спрян, а хората били подпомогнати с декодери.  Нищо по-лесно от това да спреш. Въпросът е какво върви, не какво спира – и какво точно  декодираме с декодерите.

С днешна дата за отбелязване е поне следното:

1. В официалните формати на вземане на решения – Парламент (според заместник-председателя Иван Иванов), правителство (заместник-министър Валери Борисов)  – не се обсъжда сливане на БНТ и БНР. Още по-малко може да се твърди, че има правна основа в ЕС за общ европейски модел.

  • Следствие 1. Обсъждане на евентуален медиен холдинг  (идея на председателката на медийната комисия)  може да се проведе в контекста на  оценка и анализ на възможните пътища за развитие на обществените електронни медии в цифровото време.
  • Следствие 2. За да няма разнообразни тълкувания, стенограмата от последното заседание на парламентарната медийна комисия ще бъде публикувана в най-кратък срок на сайта на парламента –  [стенограма].

2. Председателят на СЕМ защити пред БНР  нов подход към обществените медии, произтичащ от конвергенцията на услуги и изискването за плурализъм. Според него сега БНР и БНТ работят като соцпредприятия, а трябва отделните програми и  онлайн услугите да имат хоризонтална управленска структура, което ще доведе до демократизиране на медийната среда и диверсифициране на центровете на власт в обществените медии, като заедно с това се засилят гаранциите за ненамеса на административното ръководство в редакционната дейност. Тази идея не е идея за административна шапка или механично сливане на техническите служби и администрацията, а ще доведе до засилване на плурализма и ще намали възможностите за редакционен контрол.

Диверсифициране на центровете на власт  и контрол винаги е отлична идея,  но дали в наши условия този подход (предвид и изискването за ясна редакционна отговорност по директива) няма да бъде подменен с  двойник “административна шапка”    е открит въпрос.

3. Решението по дело С-376/13 на Съда на ЕС не е осъдително, както се твърди (освен в частта разноски), а е за установяване на неизпълнение на задължения от държава  съгласно член 258 от ДФЕС. Ако Съдът на ЕС бъде сезиран  за неизпълнение на това решение  (член 260, параграф 2 от ДФЕС), Комисията може да предложи какви санкции да бъдат наложени, а Съдът взема решение по тях. Стремежът на България очевидно ще бъде това да не се допуска.

4. За целта правителството е консултирало с ЕК подход към изпълнението на съдебното решение и според заместник-министър Борисов е изяснено, че в най-кратък срок трябва да се проведе обществена консултация, като са изпратени за консултация и евентуални въпроси.

  • Следствие 1. Между въпросите за консултация е и въпрос за  придобиване от страна на БНТ на т.нар. обществен мултиплекс (права върху индивидуално определен ресурс – радиочестотен спектър – за наземно разпространение на програми).  Това е опция, по която тепърва ще се работи и ще се анализират ефектите от подобна стъпка.
  • Следствие 2. Според заместник-министъра съдебното решение по дело С-376/13 се отнася само до търговските мултиплекси и не засяга обществения мултиплекс. Тази негова теза не изглежда да се подкрепя от решението,  не е ясно откъде следва такова разграничаване.
  • Следствие 3. Във връзка с предстоящата консултация правителството ще е добре да публикува стандарти за провеждане на обществени консултации както по законопроекти (защото може да има и законодателни предложения), така и по други мерки (ако за тях няма установени стандарти).  Вярно е, че ЗНА предвижда обществени консултации,  но на портала за целта се публикуват  проектоактове, не и консултационни документи, така е и на сайта на КРС.   Ще си позволя да сложа връзка към консултационния документ за въвеждането на медийната директива (2009) – втори въпрос е, че парламентът тогава  прие  разпоредби  въпреки изводите от консултацията – което поставя въпроса дали консултациите не са само за имитиране на дейност. Ето и образец от ЕК – обществена консултация по новата ревизия на медийната директива.  В допълнение Юлиана Николова обръща внимание върху факта, че проекти се внасят  преди изтичане на срока на обявената обществена консултация.

5. Идеи за обществена медия, регистрирана като търговско дружество, както и пряко финансиране на преноса от бюджета, са част от разговора за финансирането на обществените медии в ЕС.  Основен фактор тук е правната рамка на конкурентното право, в частност за държавната помощ, защото – както подчерта и заместник-председателят на НС Иван Иванов пред БНР –  финансирането на обществените медии в ЕС е строго регламентирано и се обуславя от обществената им функция.

  • Следствие 1. Разговорът за финансирането нито може да се води между другото, нито отделно, нито да предхожда   разговора за обхвата на обществената функция (мисия). Ако Министерството на културата е създало работна група за Фонд Радио и телевизия, вероятно анализът вече върви на широк фронт.
  • Следствие 2. В хипотезата  придобиване на обществения мултиплекс от БНТ  би трябвало да има отговор на въпроса ще има ли обществено финансиране за толкова програми, колкото са нужни за ефективно използване на мултиплекса само от обществените медии – или, алтернативно,  съответства ли на конкурентното право идеята БНТ да действа като търговец по отношение на програми на други медии.

Стана дълъг текст, но накратко:   какво ще декодираме с декодерите  ще може  да каже онзи   зад  (……)*.  

По темата – едно предаване на общественото радио: Ирен Филева и интервютата с г-н Иванов (НС), г-н Борисов (МТИТС) и доц. Лозанов (СЕМ)

Съд на ЕС: към дефиницията за аудиовизуална медийна услуга 2

Публикувано е становището на Генералния адвокат по дело  C‑347/14 New Media Online GmbH,  образувано по преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshof, Австрия.

Запитването е относно понятия от Директивата за  аудио-визуалните медийни услуги — член 1, параграф 1, букви a), б) и ж) —   „предаване“ и „аудио-визуална медийна услуга“. Става дума за кратки видеоматериали, достъпни на интернет сайт на вестник.

Както сочи ГА, проблемът относно дефинирането на аудио-визуалните медийни услуги в интернет  се състои в това, че  всеки е в състояние да разпознае интуитивно такава услуга – но когато обаче се стигне до описанието ѝ на правен език, е трудно да се намерят достатъчно точни понятия.

По австрийския медиен закон, както и тук, за доставчиците на аудио-визуални медийни услуги по заявка е въведен уведомителен режим. New Media Online GmbH  поддържа интернет сайта на вестник Tiroler Tageszeitung под названието Tiroler Tageszeitung Online. На този сайт, наред с останалите видове съдържание, се намира самостоятелен раздел, озаглавен „Видео“, обхващащ към момента на настъпване на фактическите обстоятелства, предмет на главното производство, каталог с около 300 аудио-визуални материала. Посочените материали с продължителност от няколко десетки секунди до няколко минути, са в по-голяма или по-малка степен свързани с тематиката на останалото съдържание на интернет сайта и са от различни източници (собствени материали, материали на местната телевизия или предоставени от ползватели на сайта и др.).

 Kommunikationsbehörde Austria (австрийски регулаторен орган) приема, че раздел „Видео“ на интернет сайта на Tiroler Tageszeitung Online представлява аудио-визуална медийна услуга по заявка по смисъла на закона и е под уведомителен режим. След обжалване  Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд)  решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

  •  1.      дали дадена проверявана услуга изпълнява критерия нейните форма и съдържание да са сравними с формата и съдържанието на телевизия (tv-like), когато подобни услуги се предлагат и в телевизия, предназначени са  за значителна част от обществеността и биха могли да имат силно въздействие върху нея?
  • 2.      дали при  проверката на електронни варианти на вестници по отношение на основната цел на предоставяна услуга може да се провери отделен сектор, в който се осигурява каталог от предимно кратки видеоматериали, които в други сектори на интернет страницата на електронната медия се използват само като допълнение към текстовите материали на онлайн ежедневника?

Съдът за първи път ще има повод да се произнесе относно тълкуването на понятието за аудио-визуална медийна услуга. След като щедро се занимава с интернетизацията на  аудиовизията,  ГА заявява, че се насочва към прилагането на директивата към аудио-визуалните елементи на интернет порталите. Върху тази тема  ГА  също се задържа дълго, обобщавайки, че директивата  “не се оказва, както искат създателите ѝ, „бъдещоустойчива“ (future-proof).” Очакванията ни за анализ нарастват, но това няма да стане, преди да  се съобщи, че “законодателят изрично, макар и по анахроничен от гледна точка на степента на технологично развитие на интернет начин, е посочил в съображенията на директивата, че не е имал намерение да включва в приложното ѝ поле информационните интернет портали. (т.54)

И  извод, извлечен директно от съображенията: ГА предлага на Съда да отговори, че:

„Член 1, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 година за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (Директива за аудио-визуалните медийни услуги), трябва да се тълкува в смисъл, че нито интернет сайтът на ежедневник, съдържащ аудио-визуални материали, нито която и да било част от такъв интернет сайт представлява аудио-визуална медийна услуга по смисъла на посочената директива“.

Maciej Szpunar е назначен за периода 2013 – 2018, това е първото заключение на полския представител, с което се сблъсквам, има доста специфичен стил  –  професор в Катовице по ПЕС и МЧП.

Финансирането на BBC: задължените лица Reply

Финансирането на обществените радио и телевизия чрез такси от аудиторията продължава да среща проблеми. Става все по-трудно размерът на таксата да се актуализира, вземането да се събира, а и да има ясен възглед за кои медийни услуги се заплаща и кои са задължените лица. Все пак изследванията показват, че в Обединеното кралство засега 53 на сто от гражданите   са съгласни финансирането да продължава да се осъществява   чрез такси.

От години BBC предлага зрители, които гледат телевизия онлайн чрез видео по заявка via BBC iPlayer, да плащат както тези, които следят линейните тв услуги (обикновените програми по програмна схема) – независимо как се разпространяват. Таксата в момента е 146 британски лири годишно (400 лева), става дума за около 500 000 души – или общо над 70 милиона бр. лири могат да се събират само от тези зрители.

Днес отново се поставя въпросът за задължените лица, защото вече 4.5 милиона такси няма да бъдат платени по силата на освобождаването поради възраст (над 75 години) – което означава, че  вече над 650 милиона бр. лири годишно не влизат в бюджета на ВВС, защото услугата за възрастните хора е без такса.

С промяната на демографската ситуация финансирането намалява. На призива да поеме своята отговорност  ВВС отговаря с план за икономии и съкращава 1000 души. И отново поставя въпроса за разширяване на задължените лица, като  започнат да плащат потребителите на VOD онлайн.

Откъде идват и за какво отиват средствата за ВВС.

 

Директива за аудиовизуалните медийни услуги: обществена консултация (Медийна рамка за 21-ви век) Reply

#AVMSD2016 – това е новината. Ревизия на медийната  директива през 2016.

Медийна рамка за 21-ви век  е заглавието на  съобщението за консултацията.

Европейската комисия открива обществена консултация за ревизия на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги.

Как в цифровата епоха можем да подобрим съществуващите правила на ЕС за телевизия и предоставянето по заявка на аудио-визуални медийни услуги? Как по най-добрия начин да защитим децата и другите зрители, да подпомогнем европейските  произведения, да стимулираме богатството на културното си многообразие, да насърчим достъпа до информация и да регулираме рекламите в аудио-визуалната онлайн среда? Европейската комисия задава тези и други въпроси на зрителите и заинтересованите страни (участници в пазара, обществени и потребителски организации) в нова обществена консултация с цел да предложи през 2016 г. преглед на Директивата за аудио-визуалните медийни услуги (ДАВМУ).

Ето и въпросите от сайта на ЕК:

Обществена консултация във връзка с Директива 2010/13/ЕС относно аудиовизуалните медийни услуги – Медийна рамка за XXI век

Срок 30 септември 2015.

БНР: “тези данни ни карат да не губим повече време”: най-добре Reply

Колкото и малки да са стъпките, обещани от Радослав Янкулов в  концепцията   му, озаглавена Малки стъпки към големи промени, месеци преди края на мандата  има обещаване на стъпки, противопоставяне на хората в радиото   и намаляваща аудитория.   

Анализите и оптимизирането се обещават трета година:

  •  Ръководството още през май 2013 г. поема ангажимент за функционален анализ  на звената, взаимодействията им и връзката дейности – финансиране, за да се извърши оптимизиране на структурите, позициите и длъжностните характеристики на заетите в БНР.

Времето минава, Иво Тодоров е програмен директор, Васил Чобанов е шеф на Хоризонт. Появява се идеята за олекотяване на програмите, “много се говори по това радио”, предаването на Катя Лещанска изчезва и не го възстановяват, Деконструкция е подпряна с Конструкция, а Васил Чобанов престава да е шеф на Хоризонт.

  • През 2015 г.  анализи и оптимизиране продължават да липсват – няма и атестиране, няма и основа за намаляването на разходите за персонала. Ръководството поема ангажимент: независим външен одит от специализирана компания за анализ на трудовия процес по отношение необходимост, заетост, натовареност – оптимизиране на структурите на БНР –  система за оценка на труда и атестиране на служителите в радиото.

Времето минава, хората в радиото са разделени на протестиращи и контрапротестиращи, напрежения има и между програмите;  според ръководството вината е  на журналистите  – и те се сочат като виновни публично:  защото имало високи   хонорари – сякаш разпределението е метеорологично явление, а не е извършвано по време на мандата на същото това ръководство.

  • На 29 юни 2015 г. на  сайта на радиото се появява поредното съобщение за намерения – ще бъдат прецизирани правилата и критериите, по които се определят и изплащат хонорарите в БНР; продължаваме активно да работим за въвеждане на механизми за атестация на служителите и обвързването на резултатите от атестирането с разпределянето на средствата за възнаграждения, както и с кариерното израстване и развитие на работещите в БНР;  ще трябва да се свикат общи събрания, на които да бъдат избрани колегите, които ще участват в Програмния съвет на БНР;  ще е ясна и по-ефективната система за реализиране на проекта „Евранет плюс“;   ще бъдат разработени в краткосрочен план и стъпки за подобряване организацията и ефективността на работата в БНР.

Констатациите са тревожни:  “за последните месеци БНР отстъпва на други две радиостанции в ефира. Пазарният дял на програма „Хоризонт“ е намалял със 7%, два пъти е спаднал средния рейтинг, а 3% по-малко са слушателите – от 14% през януари на 11,2% през април.  Тези данни ни карат да не губим повече време и да вземем съответните мерки, както по отношение на програмите, така и за да оптимизираме дейността на Програмна дирекция “, казва  директорът Янкулов.

Според ръководството  не се наблюдава качествено планиране и координация на националните и регионални програми, налице е неефикасност при изпълнение на процедурите за управление на европейските проекти, електронното и информационно обслужване на медията, няма нужното съдействие за обновяване на програмните схеми на „Хоризонт”, „Хр. Ботев”, „Радио България“, както и ясно изразени, и програмно мотивирани „летни схеми” в ефирните програми, налице е и слабо популяризиране на резултатите от социологическите изследвания, както  и ефективното им използване за подобряване на програмното звучене на медията.

Няма съмнение, че съобщението от 29 юни 2015 е вид  самооценка. Ръководството признава кризата и регистрира опит  да се освободи от отговорност с едно отстраняване на програмен директор  “по взаимно съгласие” и назначаване на негово място на магистър по Публична администрация.

Негативната самооценка и негативната оценка на аудиторията променят ситуацията наистина: “тези данни ни карат да не губим повече време”, казва ръководството. Най-добре, стига толкова.

Навигатор за медийната свобода 2

За оценяване на степента на медийна свобода и тенденциите се използват много и различни индекси, трудно е всички те да бъдат следени паралелно и в сравнителен план.

За част от тях  Дойче веле предлага навигатор. Вероятно по-нататък могат да бъдат добавени и други индекси.

Съд на ЕС: Защита на личните данни: приложимо право Reply

Стана известно заключението на Генералния адвокат по делото С-230/14 Weltimmo пред Съда на ЕС.

Върховният съд на Унгария поставя преюдициални въпроси по повод на съдебен спор между  унгарския орган за защита на данните и свободата на информацията  и регистрирано в Словакия предприятие Weltimmo, която управлява уебсайт за посредничество при сделки с недвижими имоти, на който се публикуват обяви за недвижими имоти, находящи се в Унгария.

Става дума за приложимото право  към обработката на лични данни – въпрос, който вече е бил обект на тълкуване с решение Google Spain. Заключението на Генералния адвокат беше обратно на становището на Съда по въпроса за търсачката като администратор, така че и по настоящото дело ще трябва да се чака решението.

Поставят се и свързани с това въпроси относно определянето на компетентния надзорен орган,  правомощията на този орган и правомощието му да налага санкции.

Weltimmo е дружество със седалище в Словакия, което управлява уебсайт за посредничество при сделки с недвижими имоти. На сайта се публикуват обяви за недвижими имоти  в Унгария. За първия месец на публикуването им тези обяви са безплатни, след което услугата става платена.  Weltimmo   фактурира  услугата и след гратисния период, а когато не получава плащания,  предава личните данни на подалите обяви лица на дружества за събиране на вземания.

По повод оплакванията   унгарският орган за защита на данните приема, че е компетентен, че приложимо е националното законодателство   и налага санкция.

Weltimmo иска  да бъде постановено, че  унгарският орган за защита на данните не е компетентен да образува производство и да прилага унгарското право спрямо доставчик на услуги, който е установен на територията на друга държава от ЕС.

Унгарският съд се обръща към Съда на ЕС с въпросите:

„1)      Следва ли член 28, параграф 1 от Директива 95/46 […] да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на националното право са приложими на територията на една държава членка спрямо администратор на данни, който е установен изключително в друга държава от ЕС, управлява уебсайт за недвижими имоти и обяви, публикува и обяви за недвижими имоти, находящи се на територията на първата държава, чиито собственици изпращат личните си данни към техническо средство (сървър) за съхраняване и обработване на данни, което се намира във втората държава и принадлежи на лицето, което управлява уебсайта?

2)      Следва ли член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 да се тълкува с оглед на съображения 18—20, член 1, параграф 2 и член 28, параграф 1 от същата директива в смисъл, че унгарският орган за защита на данните и свободата на информацията [унгарският орган за защита на данните] не може да прилага унгарския закон за защита на данните като национално право спрямо лице, което управлява уебсайт за недвижими имоти и обяви и е установено изключително в друга държава от ЕС, дори когато то публикува обяви за недвижими имоти, находящи се в Унгария, чиито собственици вероятно изпращат от територията на Унгария данните за своите имоти към техническо средство (сървър) за съхраняване и обработване на данни, което се намира във втората държава и принадлежи на лицето, което управлява уебсайта?

3)      От значение ли е за тълкуването

  • дали услугата, предоставена от администратор, който управлява уебсайт, е насочена към територията на друга държава от ЕС?
  •  дали данните относно недвижимите имоти, находящи се на територията на тази друга държаваа, и личните данни на собствениците действително са прехвърлени от територията на тази държава?
  • дали личните данни относно посочените имоти са лични данни на граждани на друга държава от ЕС?
  • че собствениците на установеното в Словакия предприятие имат местоживеене в Унгария?

Според Генералния адвокат P. CRUZ VILLALÓN:

съвместният отговор на първите   въпроси, поставени от Kúria, трябва да бъде в смисъл, че член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 не допуска възможност унгарският орган за защита на данните да приложи унгарското право спрямо администратор на данни, който е установен изключително в друга държава от ЕС. За тази цел понятието за установяване трябва да се тълкува като наличие на постоянен обект, независимо от неговата правноорганизационна форма, чрез който дадена дейност се извършва ефективно и действително. Един представител може да се счита за постоянен обект, ако от наличието на човешки и материални ресурси, необходими за предоставяне на съответните услуги, е видно, че този обект има достатъчна степен на стабилност.

Други елементи, като мястото, от което данните са качени, гражданството на засегнатите лица, местоживеенето на собствениците на предприятието — администратор на данни, или обстоятелството, че предоставяната от този администратор услуга е предназначена за територията на друга държава от ЕС, нямат пряко и определящо значение за установяване на приложимото право.

 

Налагането на санкции за нарушения, свързани с обработването на данни, е от компетентността на надзорния орган на държавата, чието право е приложимо.

 

Електронни съобщения в ЕС: 19-ти доклад 2

19 -ят  доклад за пазара и регулирането в областта на електронните съобщения в ЕС, засягащ развитията през 2014 г., вече е на сайта на Комисията.

Таблицата в доклада за развитието на широколентовия интернет в България:

Broadband BG 2014

Франция: съдът отменя решения на медийния регулатор без оценка на въздействието 1

Съдът отмени отказа на френския медиен регулатор CSA (съвет за аудиовизия) да позволи промяна на две телевизионни програми – новинарската  LCI  (от групата на TF1) и  Paris Première (от групата на M6) – така че вместо криптирани и платени да започнат да се разпространяват безплатно (free to air DTT ).     

Причината за отмяната е липсата на предварителна оценка на въздействието – това е основното, заради което си струва да се отбележи намесата на съда.

Законът предвижда CSA да провежда предварителна оценка на въздействието, включително икономическа, преди вземане на подобно решение.

В конкретния случай оценка има, но е огласена заедно с решението за отказ, а не преди него.

По същество медийният регулатор отказва промяна на бизнес модела, защото финансирането на двете програми с реклама ще се отрази отрицателно върху другите медии и медийния плурализъм. След отмяната в шестмесечен срок регулаторът ще трябва да се произнесе отново по същия въпрос.

Регулаторът в момента консултира и за нови HD канали, може да се види оценката на въздействието  и по този въпрос, в съответствие и с решението на съда.

В България  промените в лицензиите съвършено променяха (и променят) условията на опериране на доставчиците. Динамиката няма опора в сериозни оценки, или поне не е широко известно да има такива. Същото се отнася и за българските HD програми, и за въвежданите нови  медийни услуги по принцип.

ЕСПЧ Голяма камара: Делфи срещу Естония: отговорност за коментари онлайн Reply

За смутените от решението на ЕСПЧ  Делфи срещу Естония, прието единодушно,     през 2014 имаше добра новина:   реши се   делото да се гледа в Голямата камара. Очакваше се интересно произнасяне по въпроса дали все пак  според Съда за правата на човека  Конвенцията  изисква от посредника поведение, което Директивата за електронна търговия изглежда, че не изисква. С други думи: интересно противопоставяне на правни рамки по въпроса за отговорността на посредниците онлайн.

На 16 юни 2015 стана известно и дългоочакваното решение на Голямата камара. Съдът потвърждава известното ни решение: няма нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

Няма спор, че в коментарите има враждебна реч, незащитено слово. Обсъжда се отговорността на търговското дружество  Делфи.

От Делфи поддържат, че  националните съдилища в последна сметка неправилно са решили случая: не са приложили  Директивата на ЕС за електронната търговия, която е транспонирана   в естонското право, като са приели, че Директивата се отнася до дейности с чисто технически, автоматичен и пасивен характер, a  Делфи е повече от посредник (с отговорност на издател).

Съдът  приема, че Делфи е професионален издател на един от най-големите онлайн новинарски портали в Естония и като такъв трябва да е бил   в състояние да оцени рисковете, свързани с дейността му и  да предвиди, в разумна степен, последствията, до които тези дейности биха могли да доведат. Аргументите:

  • Макар Делфи да не е автор на коментарите, според Съда от това не следва, че няма контрол върху тях, тъй като авторите на коментарите не могат да ги променят или заличават след публикуването им, а само Делфи може, което го прави повече от пасивен технически посредник.
  • Според Съда търговското дружество не е направило нужното за идентифициране на авторите на коментарите,  а е допуснало коментари без регистрация, като не е предвидило никакви инструменти за идентифициране на авторите, за да е възможно евентуален адресат  на враждебна реч да се защитава  по съдебен ред срещу тях.
  • Трето, въпреки че Делфи има инструменти за недопускане на враждебна реч или реч, съдържаща насилие  – като съобщение/disclaimer (сайтът не носи отговорност), софтуер срещу вулгарни думи и notice-and-take-down system (бутон/възможност потребители да отправят искане до администраторите за прекратяване на достъпа до определени коментари) – според Съда те не са достатъчни.
  • И накрая, наложената глоба от 320 евро е пропорционална.

Когато стане дума за незаконно съдържание, от което посредниците имат икономически интерес, е по-трудно да се разсъждава в ценностни категории.  Не защитаваме ли печалбата на издатели  – претендиращи да бъде защитена свободата им на изразяване? Не насърчаваме ли трафик към незаконно съдържание поради неотговорността на посредниците? Оценките и сега остават разделени.

Адв. Емил Георгиев посочва в коментар положителните страни на решението:  Това може би изглежда малко несправедливо за медийните сайтове, но поне указва на техните оператори по кой път да поемат, за да избегнат отговорността и, така погледнато, създава повече яснота и правна сигурност. Разбира се, правната сигурност е постижима на цената на повече инвестиции в “адекватни средства за контрол“ от страна на доставчиците, които ще отидат къде за заплати на назначени модератори, къде за програмирането на филтриращи определени думи или изрази софтуерни алгоритми.

Очакваните негативни последици са очертани в едното особено мнение (Sajó, Тsotsoria): Като следствие от решението активните посредници ще имат мотив да не предлагат възможност за коментари и страхът от отговорност може да доведе до автоцензура: това е покана за автоцензура.

А другото особено мнение (Zupančič) се определя в някои коментари като тревожно. Но и без него практически се насърчава забраната на анонимността онлайн, защитена на най-различни нива в правото. Призив за real name policies. При това призивът е контролът да се оставя в частни ръце.

В резултат от решението се очаква да има ориентация към модериране, съответно ще се налагат разходи за бизнеса – без изследване на въпроса за пропорционалността.

Въпросите за отговорността онлайн са много и сложни, а Съдът като  Шехерезада оставя въпроси и за утре. Публикацията, съответно коментарите в Делфи, са от 2006 г. – девет години дотук.

Яснота е необходима и по въпроса в началото  – за съвместното действие на актовете на Съвета на Европа и правото на ЕС. От една страна, правото на ЕС има предимство за държавите от ЕС, но от друга Конвенцията на Съвета на Европа е важен ориентир за Съда на ЕС. В такъв контекст има и гласове, че решението няма особена стойност за държавите от ЕС.  Наистина Съдът на ЕС вече се е обявявал в определени хипотези  срещу проактивния мониторинг, например в решението SABAM v Netlog.

Впрочем тази страница все още не е затворена.  Във връзка с прилагането на Хартата на основните права на ЕС се очертава позицията на Съвета да потвърди отново твърдия си ангажимент за присъединяване към ЕКПЧ, както е предвидено в Договорите, и да прикани Комисията в качеството ѝ на преговаряща страна от ЕС да представи своя анализ относно възможния отговор във връзка със Становище 2/13 на Съда на Европейския съюз (за несъвместимостта  с Договорите на проекта на споразумението за присъединяване на Европейския съюз към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи).

Финансиране на обществените медии: референдум в Швейцария: данък Reply

Вероятно БТА е източник на новината на български език за референдума в Швейцария, посветен на финансирането на обществените радио и телевизия. В заглавието се твърди, че швейцарците на референдум днес   приеха всички домакинства да плащат такса за радио и телевизия. Така се ражда новината –

БТА:  Швейцарските избиратели приеха днес на косъм промяна в системата и всички домакинства ще плащат такса за радио и телевизия

БТВ: Приеха днес на косъм промяна в системата и всички домакинства ще плащат такса за радио и телевизия

ПИК: Приеха днес на косъм  промяна в системата и всички домакинства ще плащат такса за радио и телевизия

  • Как са плащали в Швейцария досега? На крайно устройство. Ако имаш каквото и да е крайно устройства за приемане, тогава плащаш.
  • Какъв е въпросът на референдума? Одобрявате ли новата схема в изменението на закона от декември 2014 г. Както се посочва в обяснението (стр.33 и следващите), таксите са въведени отпреди интернет, а днес всички предприятия и 92 на сто от домакинствата в Швейцария имат интернет и мрежата се използва за радио и телевизия. С промяната се елиминира необходимостта да се осъществяват инспекции  и претърсване на частни имоти за телевизори, мобилни телефони или други приемници. Домакинствата трябва да продължат да допринасят за финансирането – но като плащат данък – защото ще се плаща вече не за  получавана услуга. Ще плащат и предприятията.

Швейцарците одобряват новата схема. С 50,08 процента – на въпросния косъм – но одобряват.  Няма да се плаща повече такса на крайно устройство.  Подробности се виждат в нормативната уредба. Ще има освободени от задължението по социални причини.

Пресконференция

Резултатите по кантони –  френскоезичните кантони подкрепят switzref

За БНР, хората и демокрацията 4

Задачата за намаляване с десет на сто разходите за персонала е по-трудно решима там, където не са създадени  предпоставки за диференцирана оценка.

В Българското национално радио търсенето на решение генерира и нов  проблем, който нито е обективен, нито е задължителен:  противопоставяне  на хората.

В  писмо на Управителния съвет на БНР до парламентарната медийна  комисия  се говори за диалог, но писмото допълнително задълбочава проблема. Твърдението на ръководството, че имало  фрапантни примери на разпределение на хонорари (ако се твърди фрапантност, във всеки случай тя е  невъзможна без одобрението/съгласието на същото това ръководство) прилича на  акт на дискредитиране на част от работещите в радиото.

Управителният съвет заявява още: “Независим външен одит от специализирана компания за анализ на трудовия процес ще бъде извършен в отделните звена на БНР по отношение необходимост, заетост, натовареност. На базата на резултатите от този одит ще бъде извършено оптимизиране на структурите на БНР. От следващия месец се въвежда система за оценка на труда и атестиране на служителите в радиото.”

По отношение на намеренията може да се отбележи, че:

  • намеренията се обявяват две години след началото на мандата;
  • ще се възлага анализ по отношение на необходимост:  но преди това ще трябва да се дефинира необходимостта;
  • нещо повече –  трябва  визия за общественото радио в цифровото време на базата на възприетите международни стандарти, за да се говори отговорно (обратното на безотговорно) какво общественото радио е и какво трябва да бъде;
  • в по-сложни ситуации експертизата е важна, за да могат промените да стъпят на здрава основа –  но резултатите от анализа са   само основа –  за управленски действия, отговорността остава в управленския екип;
  • атестиране и  оптимизиране са крайно затруднени в атмосфера на недоверие и нарушен диалог, ако хората   са стресирани, огорчени, противопоставени и предадени  на атаката на медии-които-живеят-от-скандали.

Разбира се, намаляването с десет  на сто на разходите за персонала е само една задача. Разговорът за ситуацията в БНР вече не е за задачата, а за капацитета да се  решават  задачи. Затова и проблемът не е синдикален, както се чу през седмицата от парламентарната медийна комисия,  а управленски.

Председателят на СЕМ направи опит да  катализира търсенето на изход от ситуацията, като даде едномесечен срок на БНР – “след който ще подаде оставка и ще пренесе кризата в регулатора”.

Първата стъпка в срока, за която научаваме от сайта на БНР: Управителният съвет на БНР реши да възложи ангажимент с предмет: „Избор на външен консултант, който да извърши функционален анализ, включващ преглед на системите за управление и контрол на БНР, и да предложи последващи мерки за тяхната оптимизация“. Опитът в провеждането на такъв ангажимент в други обществени медии (по смисъла на Закона за радиото и телевизията) ще бъде предимство при вземане на решението за избор. Покани за представяне на оферти са отправени до три реномирани международни одиторски компании, със срок за събиране на офертите – 08 юни 2015 г.

*

Има още една година до края на мандата на ръководството.

Мандатността е важен принцип, но времето е ценен ресурс. Идват и избори.  Моника Маковей коментира мандатността така: Мандатност без резултати? Това не е демокрация.

Мандатът е за постигане на определени резултати, както казва Маковей. Не просто да тече, докато изтече.

 *

Директорът на БНР поиска финансова проверка на радиото (1 юни)

Реакацията на протестиращите срещу искането за нови ревизии (2 юни)

“Ако протестиращите в БНР стоят като накацали птици, ще дочакат само смяната на сезоните” (Доц. Георги Лозанов пред Offnews, 4 юни)

Ирландия, О’Брайън: медиен магнат и държавна банка Reply

Катрин Мърфи, независим депутат в Ирландия, говори в парламента за връзката между медийния магнат Денис О’Брайън, и Bank Resolution Corporation (IBRC), бивша Anglo-Irish Bank. Тя информира за специални условия, договорени от О’Брайън (нисък лихвен процент). Тъй като IBRC е държавна собственост, според Мърфи  ирландците са субсидирали О’Брайън   и  това “ не е незначителен въпрос ”.

О’Брайън иска от съда и на 21 май получава забрана за  публикуване на информацията, изнесена от Мърфи. Той твърди още, че информацията е открадната.

Обществената  RTÉ е възпрепятствана със съдебен акт (injunction) да излъчи подробности относно  отношенията на О’Брайън с IBRC.

RTÉ и Тhe Irish Times оспорват забраната.  Съдът изяснява,  че медиите все пак могат да отразяват информацията от Катрин Мърфи.

Гардиън   нарича  О’Брайън “собственик на по-голямата част от медиите на Ирландия”,  а според първите реакции Денис О’Брайън “прави възможното да ограничава и останалите медии, които не контролира”. Той  притежава Communicorp група, която включва  радиостанции. Independent News & Media (INM), която  се контролира от О’Брайън,   е собственик  на печатни издания (the Irish Independent, the Irish Daily Star, Sunday World). О’Брайън  притежава и телеком –   Digicel .

Медиен магнат и държавна банка.

И забрана за публикуване.

Напомня  Пеевски и използването на публичния ресурс в КТБ. Подобна е и активността по отношение на публикациите, засягащи  финансовия сектор.

*

Българската връзка:

Компания Мedia Maker Limited, регистрирана на 9 април 2014,  трябваше да поеме собствеността на НБМГ Холдинг на Ирена Кръстева. Патрик Халпени, собственик и представляващ на тази нова компания,   участва в ръководните органи на групата Communicorp до 2013, когато е освободен.

За замяната на Кръстева с Халпени не се говори повече –  освен в началото преди година . В регистъра като собственик на НБМГ стои името на Ирена Кръстева:

Списък на подадените декларации по чл. 7а, ал. 3 от Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения /08.05.2015 г./

*

Историята за разкритията по отношение на банковите дела на  О’Брайън е в развитие.

TTIP и културата Reply

Въпросът как културата в ЕС ще бъде засегната/повлияна от Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции (Transatlantic Trade and Investment Agreement, ‪#‎TTIP‬) е на дневен ред. Службите на ЕП са подготвили онлайн информация за т.нар. културно изключение.

Основен правен инструмент в защита на културата и различното й третиране е Директивата за аудиовизуални медийни услуги, която според изявления на ЕК няма да бъде засегната от TTIP.

На 21 ноември 2014 депутати от различни партии в ЕП зададоха парламентарен въпрос към ЕК относно TTIP, културата и аудиовизията.  От името на ЕК на 19 февруари 2015 комисар Малмстрьом отговори, че Комисията е наясно с опасенията и възнамерява да направи нужното за защитата на културното многообразие на ЕС  в контекста на търговските споразумения на ЕС.  Защитата на културното многообразие остава ръководен принцип на търговската политика на ЕС, в съответствие с чл. 167, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и с международните задължения на ЕС (“Конвенция на ЮНЕСКО за културното многообразие”).

Същевременно, казва комисар Малмстрьом, не е дефинирано понятие “културни услуги”  за целите на търговски споразумения и  TTIP  не е изключение от това правило.Според   стандартната класификация на GATS в рубриката “Отдих, културни и спортни услуги” се включват “Развлекателни услуги”, “Услуги на информационни агенции”, “Библиотеки, архиви, музеи и други културни услуги”, както и “Спортни и други развлекателни услуги “.  “Аудиовизуални услуги” са включени в “Комуникационни услуги”  и поради това не са класифицирани като “култура”.

Все пак обаче ЕК, информира по-нататък Малмстрьом,   имала насоки да вземе предвид в преговорите, че културното многообразие е водещ принцип на търговската политика на ЕС,  а освен това имала насоки да изключи отварянето на  европейския аудиовизуален сектор за конкуренция от страна на американския бизнес.  

На този фон днес научаваме от съобщение на Малмстрьом в Туитър за изготвянето на специален материал – наистина той вече е публикуван –  TTIP u културата.

Там се казва същото:  поради спецификата на сектора при многостранни и двустранни търговски преговори  ЕС по традиция изключва аудиовизуалния сектор от всякакви договорености за отваряне на пазара към чуждестранните фирми. Опасенията, че ще се възпроизвежда АКТА, били градски митове.

Но “в интерес на истината” се напомня казаното в отговора до ЕП  за  класификациите.

На последната страница се казва още, че може да има ограничен брой мерки в полза на авторите – в случаи, в които има различия между режимите в ЕС и САЩ.

Иначе научаваме, че 5 милиона в ЕС работят в областта на културните и творчески индустрии и ги изброява, материалът подчертава, че тези индустрии формират 2,6% от БВП на ЕС – повече от химическата промишленост (2.3%) и повече от сектора на недвижимите имоти (2.1%) –  и имат по-висок темп на растеж от останалата част от икономиката. 

 

По-добро регулиране за по-добри резултати – дневен ред на ЕС Reply

Програмите за по-добро регулиране, по-добро правотворчество и Европа на резултатите имат продължание – съобщение на ЕК COM(2015) 215 final.

Европейската комисия предлага програма за по-добро регулиране,  но не може да постигне сама целите на програмата. Затова ЕК разчита съзаконодателите  – Съвет и ЕП – да се ангажират да изпълнят своята роля. Сътрудничеството ще се осъществява при спазване на междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество.

Комитетът  по оценка на въздействието към ЕК ще се трансформира в  независим Комитет за регулаторен контрол.

Платформата REFIT ще събира предложения за намаляване на регулаторната тежест и ще представя конкретни идеи, а Комисията ще  информира какви последващи действия възнамерява да предприеме.

САЩ: събирането на трафични данни, разкрито от Сноудън, е незаконно Reply

nsaАпелативният съд във Втори съдебен окръг се произнесе, че програмата за събиране на трафични данни на Националната агенция за сигурност е незаконна (97-страничното решение). Първоинстанционният съд беше приел, че проследяването е законно (в отговор на жиу-жицу стратегията на Ал-Кайда).

Решението  се смята за  реабилитация на Сноудън и  удар по политиката за проследяване и по законодателството за наблюдение, което последва 9/11. Въпросът към съда е дали събирането на данни за телефонните разговори от и към територията на САЩ е релевантно към целите на разследване на престъпленията.  Съдът отговаря отрицателно:

Стигаме до извода, че  да се даде възможност на правителството да събира метаданни –   само защото те биха могли да са релевантни при евентуално бъдещо разследване   в бъдеще –   не покрива и най-толерантен тест за релевантност.

Водят се още две подобни дела (9-ти окръг и D.C.), от изхода им зависи и окончателният отговор на въпроса.

Решението е широко отразено в американските медии. Подчертава се, че Конгресът никога не е давал подобно разрешение – и тайните правила са анатема за демокрацията.

ACLU v Clapper, първа и втора инстанция

[BoingBoing]

ЕК представи стратегия за единен цифров пазар 2

На 6 май 2015 ЕК представи Стратегия за единен цифров пазар за Европа (Digital Single Market (DSM) Strategy).

Срок – края на 2016.

Стратегията предвижда 16 мерки в три области (три стълба).  Стълбовете са   условни, по-добре мерките трябва да се разглеждат конкретно: всяка от тях има потенциал да доведе до големи промени, ако бъде реализирана на практика. Защото засега това са предложения на Комисията. Медиите наричат приемането на стратегията catch-up ход и предвиждат трудности със Съвета.

При обявяването им Ансип, заместник-председател на ЕК, напомни, че предложенията  са в дневния ред още от времето, когато той е бил премиер на Естония. Та надеждата е каквото е станало възможно в Естония по времето на премиерството на Ансип (2005–2011) и  (2011–2014),   да  стане възможно в ЕС по време на вицепремиерството на Ансип.

  • правила за улесняване на трансграничната електронна търговия – хармонизирани правила на ЕС относно договорите и защитата на потребителите при покупки в интернет, антитръстови мерки в сектора на електронната търговия в Европейския съюз;
  •  премахване на неоправданото блокиране на географски принцип ;
  •  модернизирано и по-европейско законодателството в областта на авторското право: до края на 2015 г. ще бъдат представени законодателни предложения, с които се цели да се намалят различията между националните правни режими в областта на авторското право и да се осигури по-широк онлайн достъп до  културно съдържание онлайн  и  засилване на правоприлагането срещу нарушения с търговски мащаб на правата върху интелектуална собственост;
  •  преглед на Директивата за спътниковото излъчване и кабелното препредаване по въпроса  дали нейният обхват трябва да бъде разширен с включването в него на онлайн излъчването
  •  режими на ДДС, електронна регистрация и плащания при онлайн продажби.
  • реформа на правилата на ЕС за телекомуникациите – в частност относно радиочестотния спектър  на национално и наднационално равнище; създаване на стимули за инвестиции във високоскоростен широколентов интернет;
  • привеждане на рамката за аудиовизуални медийни услуги към изискванията на цифровото време и новите бизнес модели за разпространение на съдържание;
  • анализ  на онлайн платформите (търсачките, социалните медии, онлайн магазините за приложения и др.) на пазара, ценовите политики, как тези платформи използват получената информация, отношенията между платформите и доставчиците и популяризирането на техните собствени услуги в ущърб на конкурентите, доколкото тези въпроси вече не са включени в обхвата на правото в областта на конкуренцията. Комисията също така ще проучи най-ефективните начини за борба с незаконното съдържание в интернет;
  • анализ на сигурността при работа с лични данни, анализ на  Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронните комуникации; киберсигурност в областта на технологиите и решенията за онлайн сигурност на мрежата.
  • Европейска инициатива за свободен поток на данни“ и  Европейската инициатива за изчисления „в облак“, която обхваща сертифицирането на услуги „в облак“
  • стандарти и оперативна съвместимост в области от ключово значение за цифровия единен пазар, като например електронното здравеопазване, планирането в областта на транспорта или енергетиката (интелигентно измерване);
  • приобщаващо цифрово общество, в което гражданите разполагат с подходящите умения, за да се възползват от възможностите на интернет и да увеличат шансовете си за намиране на работа.
  • електронно управление  – свързване на  търговските регистри в цяла Европа, правителствата вече няма да отправят множество искания за една и съща информация, когато вече могат да използват информацията, с която разполагат – принципа „само веднъж“.

Съобщение за пресата

COM(2015) 192 final  A Digital Single Market Strategy for Europe

SWD(2015) 100 final  A Digital Single Market Strategy for Europe – Analysis and Evidence

Реакциите са различни – по-скоро в рамките на предпазливия оптимизъм. Мерките са окачествявани като твърде общи, твърде закъснели, твърде недостатъчни или твърде рискови, някои елементи се разчитат като лобистки, други – като неработещи, трети – като проблематични.

Опасенията са противоположни и често взаимноизключващи се: от ЕС се очаква премахване на бариерите – но не без правила – но не с правила в полза на едни или други икономически субекти.

Един пример – реакцията на филмовата индустрия  като доказателство, че дяволът е в детайла. Авторскоправната реформа, отговорността на посредниците, ревизията на медийната директива, личните данни онлайн:  голямото обсъждане едва сега започва.

ТВ7: кой кому какво продаде и кога го казва Reply

Корпоративна търговска банка в битността си на банка на властта е финансирала избрана селекция медии.

Твърдение, за което миналата година по същото време The Economist  се наложи да публикува опровержение от Цветан Василев за своя публикация.

“КТБ не финансира медии”, пише Цветан Василев в опровержението. Удивително.

Dнес и финансовият министър е казал – 300 милиона за ТВ7.  (07052015 стенограма, извадки)

След тази новина – заслужава да се отбележи  с какво закъснение говорят тези, които има какво да кажат.

ТЦ – ИМЕ: писмо до министър-председателя и главния прокурор за едни 288 милиона:

ТЦ-ИМЕ АД е предоставило горепосочената сума през периода 2009 – 2014 г.,  като сумата е използвана от заемополучателя Краун Медиа ЕАД за финансиране на дъщерното му дружество ТВ Седем ЕАД.

От своя страна ТЦ – ИМЕ има задължения към КТБ в размер на 161 милиона, както и към други дружества от кръга на тези, които пряко или косвено са получавали парични кредити от КТБ.

Диляна Грозданова

Беше една голяма одисея – беше ни подметнато, че няма да получим ефирен лиценз – затова продадохме – един месец след като се продаде телевизията на практика дадоха национален лиценз на ТВ7  – на Цветан Василев беше телевизията, сега дали пряко или непряко – трябваше да се пази тайна, това беше изискване от страна на тези, които щяха да купят телевизията – доколкото знам, са се излели 300 милиона лева, нейните заеми – идеята беше да служи като инструмент и служеше на тези, които бяха тогава в тандем, Цветан Василев и Дилян Пеевски – не става дума за свобода на словото, става дума за пари – и за желание да се използва този властови ресурс по-нататък и от други – аршинът не е еднакъв за всички – би трябвало по този начин да се подходи към всички длъжници – сега като ни осъдят оманският фонд – ние ще трябва да платим – а  като журналисти – ние не сме военизирани, не сме нещо роби, всеки избира къде да работи – няма логика някой да инвестира и да развива ТВ7 – освен ако има друг мотив, различен от икономическия, както беше при Цветан Василев и Дилян Пеевски – на всички им харесваше да използват медията като оръжие – и тъй като даваха доста добри пари, взеха доста добри журналисти – по моему не се оказаха добри, след като изпълняваха поръчки – пари и власт.

Хубав разказ,  от първо лице, но малко късно, 2015 – след  всички.

Министър-председателят:

Ако всеки длъжник в България ми пише писмо и аз трябва да се намесвам, това означава, че изобщо не сме правова държава.

И се намеси.

*

По темата:  Игра с криви зарчета  в  Култура  – с други думи споделям горното мнение  на министър-председателя: не сме правова държава;  малко повече за проекта ТВ7 от това, което е казала Диляна Грозданова;  кога се обръща късметът,  а главно –  две наистина хубави препратки към Тери Пратчет.

 

Класация на университетите 2015 : право, политически науки, медии Reply

Класацията QS World University Rankings  2015 е вече онлайн.

Класацията (една от класациите) информира за най-добрите университети в света в   отделните  предметни области

За право  води Харвард.

1 99.8
United States
2 96.7
United Kingdom
3 96.0
United Kingdom
4 93.7
United States
5 92.2
United States
6 90.7
United States
7 90.3
United Kingdom
8 89.4
Australia
9 87.9
United States
10 86.9
United States
11 86.5
United Kingdom

 

И за политически науки води Харвард.

1 94.7
United States
2 93.0
United States
3 92.9
United Kingdom
4 92.1
United Kingdom
5 91.6
France
6 89.2
United Kingdom
7 88.9
Australia
8 88.8
United States
9 87.6
United States
10 85.2
United States

 

За комуникация и медии води USC.

1 96.1
United States
2 95.3
United States
3 92.4
United States
4 91.4
United States
5 90.9
United Kingdom
6 89.4
United States
7 89.2
United States
8 88.9
Netherlands
9 88.4
United States
10 85.2

Свободата на изразяване през 2014 – доклад на Freedom House Reply

Freedom House публикува поредния си доклад за състоянието на свободата на изразяване.

Констатирани са глобални негативни   тенденции.

Състоянието на свободата на изразяване в България за 2014 е представено кратко, като се акцентира върху

  • значението на правото на достъп до информация и тенденцията към нарастране на броя на отказите;
  • платената журналистика особено по време на кампании;
  • враждебна реч, насочена към малцинствата и бежанците и Сидеров поименно;
  • феноменът Пеевски поименно – де факто собственик на медии и причина за продължителен протест;
  • непоносимост на властта към критика, акции за сплашване срещу журналисти, инцидентите с журналисти;
  • плурализъм, но застрашена независимост на обществените БНТ и БНР;
  • концентрацията като основен проблем, дефицит на правила за прозрачност на собствеността, НБМГ   поименно –   контролира  печатни издания, разпространението на печатни издания  и онлайн платформи;  субсидиране на групата чрез депозити на държавни дружества в определена банка;
  • нарастваща роля на държавата за финансирането на медиите и ефектите от това – несигурност, натиск, нарушени стандарти;
  • социалните медии играят   ключова роля за антиправителствени протести през годината.

България остава частично свободна.

Кой определя правилата: медиите между Етичния кодекс и Наказателния кодекс Reply

2015-04-17-3На 17 април Катедрата по История и теория на журналистиката във ФЖМК – Софийски университет организира кръгла маса за състоянието на журналистиката и медиите с финансовата подкрепа на германската Фондация  Фридрих Еберт,   ръководство –  доц. Мария Нейкова.

Съобщение и снимки от сайта на Фондация  Фридрих Еберт.

Специализираният сайт за права на човека Маргиналия   публикува  кратък текст   по изказването ми на кръглата маса, озаглавено   Кой определя правилата: медиите между Етичния кодекс и Наказателния кодекс. Основната теза е, че влияние и натиск върху медиите на практика се оказва не чрез медийноправната рамка (главно ЗРТ), а чрез други закони и от други институции.

Публикацията не включва втората теза от изказването –  за дистанцията медии – власт  и за неписаните правила, които не позволяват на журналистите  жанра Рани от близост с властта. Поводът беше самолетът за Лувъра, но подобни въпроси сега повдига журналистиката с марка ТВ7:  приемлива ли е тезата “не всички хора са финансово независими, за да задават въпроси”…

[Снимка: ФФЕ]

Цифров преход BG: решение по дело C-376/13 Европейска комисия срещу България Reply

На 23 април 2015 стана известно решението на Съда на ЕС по делото С-376/13 Комисия срещу България.

За подробен коментар на решението е рано,  то трябва да се чете внимателно и да се коментира отговорно.

Но има напълно очевидни факти.

  • Съдът потвърждава трите твърдения на ЕК според  Мотивираното  становище на ЕК – нарушение №  2011/4025  за нарушения на конкурентното право на ЕС.
  • Съдът потвърждава, че по време на досъдебната процедура България не отстранява последиците от твърдяното от ЕК неизпълнение на изискванията на правото на ЕС по време на управлението на ГЕРБ.
  • Съдът потвърждава, че причините за откриване на досъдебната процедура са в
    • нормативната рамка на българския модел на цифров преход, в частност ЗЕС, приета по време на управлението на Тройната коалиция, и
    • прилагането й  относно издаване на разрешения за ползване на индивидуален ресурс – радиочестотен спектър през 2009 г. по време на управлението на Тройната коалиция – това е решението на КРС от април 2009 и последващите решения на КРС.
    • съдебното потвърждаване на регулаторните актове – и ВАС е правораздал в полза на процедурата –  – Решение №11018/2011

С искане по някои от обявените днес за несъвместими с правото на ЕС разпоредби е бил  сезиран и българския Конституционен съд (уви, сезиран е доста селективно – решението и особените мнения по дело 3/2009 днес имат нужда от нов прочит).

Реакцията срещу правната рамка тогавашният – и днешен – председател на КРС нарича пушилка някаква.

КЗК начело с тогавашния – и днешен – председател  разрешава правата за ползване на спектъра на империята Манселорд.  Европейската комисия деликатно изразява шока си: как една държава от ЕС първо ограничава конкуренцията, за да не допусне силен играч да стане още по-силен, а веднага след това допуска въпросният играч да овладее цялата конструкция: “Аргументът, че абсолютната забрана е била абсолютно необходима, за да се предотврати операторите на мрежи да контролират мултиплексите, се опровергава от факта, че операторът на излъчващата мрежа НУРТС  е поел контрола над два мултиплекса.”

Тогавашният (2012) – и днешен министър казва, че не знае кои са собствениците на мултиплексите, ще провери и ще каже в понеделник. Твърдения от серията “не знаем какво става с КТБ”.

Да не се забравя колко още известни фигури се позиционират и препозиционират през този период, продажбата на ТВ2, промените в ЗРТ, информационната кампания за цифровия преход и пр.

Сега осъдената България трябва да се съобрази с решението: според Съда неизпълнението “продължава да е налице, докато съществуват правата на ползване на предоставените в нарушение на тези разпоредби честоти”.  Не са обявявани намерения по отношение на порочните процедури за издаване на разрешения  нито през 2009, след идването на ГЕРБ на власт, нито по-късно, нито днес. Не е тайна, че председателят на КРС в последно време обявява модела за сбъркан. И не е тайна, че присвоилите цифровия преход – защото той е присвоен от онези, чиито имена министърът не знае – имат идея да се оттласнат от това решение на Съда  към избавлението си – а също да  прехвърлят тежестта на данъкоплатеца.

Удовлетворението от решението на Съда на ЕС, отново откриващо път за повече конкуренция и плурализъм,  отстъпва пред  тези угнетяващи и съвсем реалистични в български условия сценарии.

Украйна регламентира обществени радио и телевизия Reply

Националната телевизия на Украйна се преобразува в акционерно дружество със сто процента държавно участие “Национальная общественная телерадиокомпания Украины” (НОТУ). Трансформирането се предвижда със закон,  влязъл в сила на 10 април 2015 г. Според украинските медии това е очакваният преход на държавните радио и телевизия в обществени.

Изискванията на Европейския съвет за радиото и телевизията за обществен характер, защитен в координатите мисия – управление – финансиране, според новата уредба най-общо изглеждат  по следния начин:

 

  • Мисията на новото дружество:

1) предоставяне на обективна, пълна, навременна и обективна информация за социално-значимите събития в Украйна и в чужбина; вкл. да се осигури балансиран и прозрачен достъп до актуални политически програми в дискусионен формат, по-специално под формата на дебати
2) насърчаване на консолидацията на украинското общество;
3) развитие и укрепване на украинския език и култура, популяризиране на езиците и културите на малцинствата;
4) насърчаване на най-пълното задоволяване на информационни, културни и образователни потребности на населението на Украйна, включително и чрез създаването и разпространението на икономически, исторически документални филми, културни, образователни, когнитивна, развлечения, спорт, програми за деца и младежи с увреждания възможности, малцинства и други социални групи;
5) навременно информиране на обществеността за извънредни ситуации, които застрашават живота или здравето;
6) предоставяне на гражданите на Украйна на популярни новинарски продукти, съществуващи на пазара;
7) насърчаване на авторитета на Украйна на международното поле.

  • Създава се Надзорен орган на НОТУ  с две квоти – парламентарна (по един представител на парламентарнопредставените политически сили, в момента 8) и гражданска (9 представители на неправителствените организации), работи на обществени начала и има мандат 4 години.
  • Новото акционерно дружество ще се финансира смесено – от продажба на собствени продукти и права, от местните бюджети, от търговско слово, както и от такси, заплащани от абонатите на месечна база по правила, определени от правителството. Предвижда се постепенно намаляване на рекламата в рамките на 4 – 6 години. Уставният капитал идва от досегашни държавни радио и тв организации, централни и местни, които се закриват.

Ще се произвеждат не  по-малко от две телевизионни програми (обществено-политическа и културно-образователна) и не по-малко от три радиопрограми (обществено-политическа, културно-образователна, младежка).

Медиите в Украйна се уреждат в ред нормативни актове,  предвижда се създаване и на нови подзаконови актове, поради което е трудно да се правят изводи само по влезлия  сега в сила устройствен закон. Все пак вижда се, че мисията е сходна с  мисията на обществените медии в ЕС,  финансирането ще се извършва по сложна схема, но ще се събират такси,  а  за управлението се създава колегиален надзорен орган, който ще назначава оперативното управление.

Правна защита на доброто име в ЕС Reply

Defamation_EU

Международният институт по печата (IPI) публикува сравнителен анализ за законодателството и практиката за защита на доброто име в държавите от ЕС и държавите в процес на присъединяване.

България е между държавите, в които се предвижда наказателна отговорност, но без наказание лишаване от свобода.

Докладът

Международни стандарти от страницата на IPI

Европейска гражданска инициатива : първи доклад на ЕК Reply

Европейската гражданска инициатива бе въведена с Договора от Лисабон. Ако  гражданска инициатива, обявена по определен ред,  събере над един милион изявления за подкрепа (подписи) в област, в която Европейската комисия има правомощия да предлага законодателство, Комисията трябва официално да обсъди въпроса и да публикува отговор под формата на съобщение на Комисията.

Правилата и процедурите са установени в регламент, който  се прилага от 1 април 2012 г.  По отличната практика, въведена в ЕС, самият правен акт предвижда последваща оценка на ефективността от прилагането: не по-късно от 1 април 2015 г. и на всеки три години след това Комисията представя доклад за действието на регламента.

На 31 март Европейската комисия публикува доклад за прилагането на   от влизането му в сила на 1 април 2012 г. досега. В доклада се посочва, че през последните три години са получени 51 искания за стартиране на инициатива. От тях 31 искания попадат в области от компетентността на Комисията и са регистрирани;   3 инициативи събират един милион подписа; 12 инициативи достигат края на периода за събиране на подкрепа, без да достигнат прага.

България участва и успя да събере нужни брой подписи за ЕГИ за медиен плурализъм, но инициативата като цяло не намери достатъчно подкрепа.

Доклад относно европейската гражданска инициатива

Регламент относно гражданската инициатива — консолидиран текст

Уебсайт за европейската гражданска инициатива

Ася Кавръкова: анализ и препоръки

Русия, ЕС и въпросът за пропагандата 7

Baltic-StatesВ България програмата РТР Планета се приема свободно.

В Литва  – вече не.  Медийният регулатор на Литва – Комисия за радиото и телевизията – взе решение да прекрати временно разпространението на програмата на територията на Литва. Решението влиза в сила днес, 13 април 2015 г.

Причината, посочена в съобщението на регулатора, е враждебна реч. И по-рано регулаторът е вземал решения за ограничаване на достъпа до отделни предавания, за които е констатирал насърчаване на омраза и настроения в полза на  военна намеса в работите на суверенна държава, както и    разпространение на манипулативна информация – но сега решението се отнася до цялата програма.

Решението на литовския регулатор е интересно от политическа, правна и техническа гледна точка.

Политически  – Литва се противопоставя, впрочем не за пръв път, на пропаганда, която идва от Русия и нарушава закона. И през предходни години има решения на литовския регулатор срещу РТР Планета и НТВ Мир  за пропаганда, насочена главно към  рускоезичното население в трите прибалтийски държави. Подобни решения са вземани и в Латвия през 2014 г. за временно ограничение на разпространението на програмите  Россия РТР  и РТР Планета, някои са издържали и съдебна проверка  (напр. Decision 95/2014).

Технически решението на регулатора означава да се спре препредаването. Литва няма източна граница с Русия, от запад граничи с Калининградска област.  Сателитното разпространение  в Литва се осъществява от компанията  Viasat, част от Modern Times Group, регистрирана в Швеция.  Всички кабелни оператори в Литва са прекратявали разпространението.  Според литовски медии Viasat е единствената компания, която не се е съобразила  с предишни ограничителни решения на регулатора. Аргументите на Viasat са били, че изпълняват договор с изправен техен клиент  и че  Viasat  като шведска компания не е длъжна да се съобразява с решенията на литовския регулатор, а с правото на ЕС.

Решението на регулатора е за прекратяване на препредаването | rebroadcasting, не се споменава изрично за мерки по отношение на достъпа онлайн. Външният министър на Литва е изразил съжаление, че забраната не е ефективна мярка срещу  пропагандните руски медии.

Юридически регулаторът може да задължи доставчиците под собствената си юрисдикция да спрат препредаване на определена програма. Както си вижда от цитираното съдебно решение, в Латвия са провеждани срещи с асоциациите на доставчиците, за да се обсъди и техническата изпълнимост на решението да се прекрати достъпа до отделни предавания.

Сега решението е  по отношение на цяла програма. Програмата РТР Планета  е произведена и се предоставя за разпространение  от ВГТРК, Всероссийская государственная телевизионная и радиовещательная компания –  руската държавна  компания за радио и телевизия, която произвежда и предоставя за разпространение Россия 1, Россия 2, Россия Культура, Россия 24/Вести, както и “международната версия на Россия 1” – РТР Планета. Важно за разказа е, че според съобщението на литовския регулатор  програмата е регистрирана за разпространение в Швеция. Защо е важно – отговор дава Директивата за аудиовизуални медийни услуги: враждебната реч е основание за изключение от свободата на препредаване на програми в ЕС.

Член 3

1.  Държавите-членки гарантират свобода на приемането и не ограничават препредаването на тяхна територия на аудиовизуални медийни услуги от други държави-членки на основания, които попадат в областите, координирани от настоящата директива.

2.  По отношение на телевизионното разпространение държавите-членки могат временно да се ползват от дерогация от параграф 1, ако са изпълнени следните условия:

  • а) телевизионно разпространение, идващо от друга държава-членка, открито, сериозно и тежко нарушава член 27 (защита на децата) и/или член 6 (подбуждане към ненавист);
  • б) през предшестващите 12 месеца телевизионният оператор е нарушил разпоредбата/ите, посочена/и в буква а), най-малко в два предишни случая;

  • в) съответната държава-членка е уведомила писмено телевизионния оператор и Комисията за твърдените нарушения и за мерките, които възнамерява да предприеме, ако подобно нарушение възникне отново;

  • г) консултациите с излъчващата държава-членка и Комисията не са довели до приемливо уреждане в рамките на 15 дни от уведомлението, предвидено в буква в), а твърдяното нарушение продължава.

Комисията в срок от два месеца след уведомяването за взетите мерки от държавата, взема решение относно това дали мерките са съвместими с правото на Съюза. Ако тя реши, че не са, от държавата  ще се изисква спешно да прекрати съответните мерки.

Литовският медиен регулатор  е изпълнил предвидената в директивата процедура и е уведомил лицето, което носи редакционна отговорност за програмата, шведския регулатор и ЕК. След изтичане на срока, в който според директивата се търси споразумение, решението на Литва влиза в сила. То е за три месеца, но срокът може да бъде продължаван. Говорител на Viasat е заявил, че ще се съобрази с решението  на регулатора. В същото време годишният доклад на MTG за 2014, оповестен преди дни,  очертава сложен период за компанията  в Русия:  новият медиен закон ограничава  чуждата собственост до 20 на сто и забранява  рекламата в платената телевизия.  MTG разпространява повече от десет свои програми в Русия, обявява намерение да пусне нови платени канали в Русия и към момента притежава близо 40 на сто от регистрираната в Делауер  СТС Медия, оперираща в Русия.   В същата компания 25 на сто притежава Национална медийна група  – частен  медиен холдинг, чийто борд има решение да се оглави от Алина Кабаева.

Ако  се върнем към началото:   руската пропаганда  работи не само в Прибалтика.  Британският регулатор вече е санкционирал за нарушения в отделни предавания  Russia Today UK, която  има пет часа собствена програма и в останалото време предава RT, основна пропагандна  програма на Кремъл. В момента има сигнали за нови нарушения.  Вън от всяко съмнение пропагандата е и тук, да се надяваме, че политически, технически и юридически сме готови за нея.

Чл. 326 НК и отзивчивата прокуратура Reply

Градът е Казанлък.  Сезонът е дъждовен. Медиите отразяват наводнения и как общината се справя с тях. По сигнал на кмета  журналист с критична публикация получава призовка да се яви за привличане в качеството обвиняем. Основанието : чл.326 НК:”който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години”. Обвинението: за разпространение на неверни данни за злополука по радио и по друг начин – чрез интернет и по телевизия,  с които е предизвикана паника сред населението.

Случаят в Казанлък заслужава внимание, защото става дума за перспективата прокуратурата да се превърне в поредния мега – гига – ултра – медиен регулатор.  Подобна заявка наскоро направи и Комисията за финансов надзор, прилагайки дори Етичния кодекс на българските медии –  но прокуратурата винаги е особено внушителна: все пак става дума за наказателната репресия.

Вече беше коментирано от магистрати, че чл.326 НК не може да се тълкува разширително и да се прилага в защита на финансовата стабилност, защото разпоредбата е изготвена с оглед друга ситуация: фалшив сигнал за бомбафалшив сигнал на тел.112 за взривно устройство , фалшив сигнал на тел.112 за инцидент, фалшив сигнал на тел.112 за прострелване, фалшив сигнал на тел.112 за убийство и др.под. Във връзка с това се появи и проект за нова разпоредба в НК, която да инкриминира “разпространение на заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на смут и страх в населението”. Проектът за подобна разпоредба срещна неодобрение, например съдия Павлина Панова от ВКС пояснява, че  престъплението трябва да е със специална цел, т.е. целта на разпространяването трябва да е да се причини вреда или да се набави облага. Това престъпление ще е осъществимо само при пряк умисъл, т.е. ще е престъпление само деяние, което цели тази вреда или облага.

прокуратура привлича обвиняем 326 нкПоловин година по-късно прокуратурата регистрира нов опит да приложи чл. 326 НК – този път за критични медийни публикации, засягащи дейността на една община. Прокуратурата се активизира (самосезира) по сигнал на кмета,  както  месеци по-рано  –  по сигнал на БНБ, по сигнал на Агенция ПИК, по сигнал на свързано с Пеевски търговско дружество.

Казусът има контекст, кметът и собственикът на медиите заемат позиции в политически партии, но това е тема за други разсъждения. В случая става дума за смразяващия ефект, който има върху медиите  една отзивчива прокуратура. Cелективно отзивчива.

В тревожната рамка на законодателни предложения за още повече власт на прокуратурата.

Към темата още:

Конституционният съд: разпоредбите от ЗЕС, въвели Директива 2006/24 – противоконституционни Reply

Конституционният съд в заседание на 12 март 2015 г. се произнесе с решение по конституционно дело № 8/2014 г., образувано по искане на Oмбудсмана на Република България.

С  решение №2/ 12 март 2015  Съдът обявява за противоконституционни чл. 250а-чл. 250е, чл. 251 и чл. 251а от Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41/2007 г., последно изм. и доп., ДВ, бр. 14/2015 г.). Докладчик съдия Кети Маркова.

Според искането: оспорените разпоредби са приети със Закона за изменение и допълнение на ЗЕС (ЗИДЗЕС), обн., ДВ, бр. 17/2010 г., с който е транспонирана Директива 2006/24/ЕО  за запазване на данни. С тях   се въвежда задължение за юридическите лица, осъществяващи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, да съхраняват всички данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, отнасящи се до трафика на съобщенията, уреждат се редът и условията за достъп до тези данни и лицата, които имат право на достъп до тях. Установен е периодът на съхранение, възможността за неговото удължаване, формулирани са и целите, в изпълнение на които е създадена оспорената законодателна уредба. Съхраняването на трафичните данни и тяхното използване по начина и със средствата, уредени от закона, макар и да преследва законна цел в обществен интерес, по своята същност представлява неоправдана и непропорционална намеса в личния живот на гражданите, а следователно и нарушение на конституционно защитената неприкосновеност на свободата и тайната на кореспонденцията.

Приемането на разпоредбите беше придружено с обществена реакция, включително с юридически действия срещу наредба, която трябваше да уреди ограничения.  На 14 януари 2010 г. имаше протест срещу българския модел на  въвеждане на директивата, така или иначе измененията влязоха в сила, но в ЕС продължиха опитите за съдебен контрол, които в последна сметка доведоха до успехРешението на Съда на ЕС от 8 април 2014.

Година по-късно има развръзка и у нас. Някои от аргументите на КС:

  • Обявяването на директивата за невалидна няма автоматичен ефект по отношение на националните закони.Приетият закон продължава да действа до момента, в който бъде отменен или изменен по надлежния ред от националния законодателен орган или бъде обявен за противоконституционен от Конституционния съд.
  • Българският законодател съществено е разширил и надхвърлил дори изискванията на силно критикуваната в теорията и практиката Директива 2006/24/ЕО (чл. 1, § 1), която, третирайки достъпа до данни от трафика, го ограничава единствено до „разследването, разкриването и проследяването на сериозни престъпления, както те са определени в националното право на всяка държава-членка”.
  • Подходът на разширяване на приложното поле на транспонираната директива е използван от законодателя и при очертаването на кръга на субектите, които имат право да искат извършване на справка за данните по чл. 250б, ал. 1 ЗЕС. Този кръг Конституционният съд намира за твърде широк.
  • Конституционното изискване за контрол от съд или друг независим орган изобщо отсъства в процедурата, уредена по чл. 250а, ал. 5 ЗЕС. В тази хипотеза органът, отправил искане за достъп, контактува директно с предприятието, предоставило данните, и без съответното разрешение постига на практика едно продължаване на запазването им за
    срок до шест месеца, който сам по себе си е значителен.
  • Липсва уреден контрол в определени случаи и върху унищожаването на данни.
  • На запазване подлежат абсолютно всички данни от телекомуникационен трафик, т.е. засегнати практически са всички граждани, осъществяващи комуникации, а не само онези, за които има данни или най-малкото улики, че са извършили тежко престъпление, че са съпричастни с организации на международния тероризъм и т.н. Основното възражение, което се изтъква в тази връзка е, че преследването на формулираната легитимна цел не може да бъде постигано с цената на една толкова съществена намеса в основните права на хора, нямащи нищо общо с деянията, към чието предотвратяване, разкриване и разследване е насочено предвиденото средство.
  • КС установява още, че в определени хипотези чрез използваната законодателна техника с оспорената разпоредба изцяло се дерогира конституционното изискване за съдебен контрол при искане за достъп до данни от телекомуникационен трафик. Не  съществува каквато и да било правна възможност за конституционна търпимост на обсъжданата дерогация, смята КС.
  • Изобщо липсва уредена със закона правна възможност, а оттам и основания и процедура засегнатите от мерките лица, чиито данни са били предоставени на съответните държавни органи, но не са послужили за образуване на наказателно производство или образуваното е било прекратено, да бъдат уведомени за това кога и на какво основание са били обект на тяхното приложение, както и за какво са били използани.

В заключение КС приема, че обсъжданата мярка по събиране и запазване на данните от целия телекомуникационен трафик (общо и без повод), безспорно представляваща сериозна намеса в личния живот на гражданите, следва да бъде уредена по начин, съобразен с най-високите възможни стандарти на сигурност, каквито действащата правна регламентация като цяло не осигурява. Законът следва да съдържа точни, ясни и предвидими правила, създаващи сигурни гаранции за защита и сигурност. Това би могло да се постигне единствено с предвиждане на достатъчни по обем и правно съдържание, надеждни, адекватни и ефективни гаранции:

1) че органите, оторизирани да заявяват искания за достъп до данните, ще могат да упражняват това си правомощие само в конкретно и изчерпателно уредени в закона случаи;

2) прецизно уредени основания, органи и процедура за получаване на съдебна санкция за достъп до данните, тяхното използване и унижощаване;

3) законови гаранции за сигурността на самите предоставени данни, обхвата на тяхната употреба, прозрачността и правната защита, включително осигуряване на специализиран контрол срещу нерегламентирания достъп до данните и възможността за предоставянето им на трети лица, извън оторизираните субекти;

4) [невъзможността за] използването им за цели, различни от конституционно оправданите, и то във всички възможни етапи – генериране, запазване, съхранение, предаване, използване, унищожаване от лицата, които ги съхраняват;

5) оптимизиране на срока на запазване на данните съобразно установените европейски стандарти, националната и европейската практика;

6) осигуряване на баланс между целта, сериозността на ограничението и предвидените правни средства за защита от неоторизиран достъп до запазените данни от телекомуникация, вкл. и наказателноправни, ако такива бъдат създадени. Само при пълното и точно изпълнение на всички обсъдени критерии би могло да се счете, че законодателната уредба  би издържала проверката за съответствие с Конституцията.

Министерството на вътрешните работи и Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства са поддържали в становищата си по делото, че искането на Омбудсмана е изцяло неоснователно, тъй като оспорваните разпоредби на ЗЕС изцяло отговарят на изискванията на пропорционалност и съразмерност.

Съюзът на юристите в България намира, че атакуваните текстове на ЗЕС не попадат под защитата на чл. 32 и чл. 34 от Конституцията, доколкото не става дума за огласяване или създаване на каквато и да е публичност по отношение на данните, свързани с личния живот на гражданите. Още по-малко съхраняването на такива данни би могло да бъде окачествено като нарушение на тайната на кореспонденцията.

Комисията за регулиране на съобщенията е представила становище, че не е в позиция и с компетентност да даде оценка за съответствието на оспорените от Омбудсмана разпоредби на ЗЕС с Конституцията, включително и относно пропорционалността на намесата в личния живот на гражданите, тъй като тези въпроси не са свързани с дейността на Комисията като секторен регулатор.

Тези позиции  показват, че бъдещата законодателна дейност няма да е проста и лесна, но КС си е направил труда да запише изрично стандарти, които да бъдат съобразени.

Невалидността на Директива 2006/24/ЕО е от датата на влизане в сила на Директивата. Поне при първо запознаване не виждам КС да е взел отношение към правните последици, настъпили по време на действието на разпоредбите на ЗЕС, обявени за противоконституционни.

 

Класация на университетите в света 2014 – 2015 2

The Times Higher Education World University Rankings 2014-2015

Класация на университетите

2015 rank 2014 rank Institution
1 1 Harvard University (US)
2 4 University of Cambridge (UK)
3 5 University of Oxford (UK)
4 2 Massachusetts Institute of Technology (US)
5 3 Stanford University (US)
6 6 University of California, Berkeley (US)
7 7 Princeton University (US)
8 8 Yale University (US)
9 9 California Institute of Technology (US)
10 12 Columbia University (US)

Класация на университетите по области

Top 100 за социални науки

А ако се интересувате от социалните науки в Европа – ето началото:

 

Rank Institution Location Overall score change criteria
3 University of Oxford United Kingdom
93.2
5 University of Cambridge United Kingdom
92.0
9 Imperial College London United Kingdom
87.5
13 ETH Zürich – Swiss Federal Institute of Technology Zürich Switzerland
84.6
22 University College London (UCL) United Kingdom
78.7
29 Ludwig Maximilian University of Munich Germany
71.9
34 École Polytechnique Fédérale de Lausanne Switzerland
70.9
34 London School of Economics and Political Science (LSE) United Kingdom
70.9
36 University of Edinburgh United Kingdom
70.4
40 King’s College London United Kingdom
69.4
44 Karolinska Institute Sweden
66.8
52 University of Manchester United Kingdom
64.5
55 KU Leuven Belgium
63.7
61 École Polytechnique France
62.2
63 Scuola Normale Superiore di Pisa Italy
61.9
64 Leiden University Netherlands
61.3
67 Georg-August-Universität Göttingen Germany
61.0
70 Heidelberg University Germany
59.6
71 Delft University of Technology Netherlands
59.2
72 Erasmus University Rotterdam Netherlands
59.1
73 Wageningen University and Research Center Netherlands
59.0
74 University of Bristol United Kingdom
58.9
75 Universität Basel Switzerland
58.4
77 University of Amsterdam Netherlands
58.2
78 École Normale Supérieure France
58.1
79 Utrecht University Netherlands
58.0
80 Humboldt University of Berlin Germany
57.9
81 Free University of Berlin Germany
57.6
83 Durham University United Kingdom
56.9
90 Ghent University Belgium
56.2
94 University of Glasgow United Kingdom
55.3
98 Stockholm University Sweden
54.6
98 Technical University of Munich Germany
54.6
98 Uppsala University Sweden
54.6
101
Maastricht University
Netherlands
54.3
103 University of Helsinki Finland
53.9
103 Université Pierre et Marie Curie France
53.9
103
University of Warwick
United Kingdom
53.9
103 University of Zürich Switzerland
53.9
107 Queen Mary University of London United Kingdom
53.8
107 University of Geneva Switzerland
53.8
111 University of St Andrews United Kingdom
53.6
111 University of Sussex United Kingdom
53.6
113 University of York United Kingdom
53.4
113 Eberhard Karls Universität Tübingen Germany
53.4
117
University of Groningen
Netherlands
53.1
118 Royal Holloway, University of London United Kingdom
53.0
119 Lund University

ЕСПЧ: нарушение на права чрез роман Reply

Макар и не често, водят се дела по повод романи. Обикновено става дума за документални романи, които засягат предвидени от закона тайни (Observer and Guardian v UK) или доброто име – както в процеса срещу Гришам   за клевета по повод документалния му роман Невинният (Peterson et al v. Grisham et al), прекратен през 2008 г.

По делото Almeida Leitão Bento Fernandes v. Portugal Съдът за правата на човека се е произнесъл по още един случай, свързан с роман.
Мария Фернандес е автор на роман, описващ семейни драми в едно португалско семейство. Тя издава романа в малък тираж и го разпространява безплатно в тесен кръг. В предговора се казва, че всяка прилика с действителни лица е случайна. Сюжетът включва разврат, проститутки, работа за  тайните служби, вътрешносемейни връзки и изневери и пр. Роднините на съпруга на Мария Фернандес  завеждат дело за защита на личния живот,  за клевета и за опетняване на честта на починали членове на семейството.

Португалският съд  намира, че героите в романа са точни копия на роднините и се произнася, че чрез романа е осъществена намеса в личния живот (разгласяване на лични обстоятелства) и засягане на доброто име и авторът не може да се скрие зад  уж фиктивния характер на представените лица. Фернандес е осъдена, защото в крайна сметка е “надхвърлила границите на това, което е разумно, целесъобразно и пропорционално за упражняването на свободата на изразяване ” и обжалва решението в Португалия без успех.

Съдът за правата на човека потвърждава, че романите са форма на художествено изразяване и публичен обмен на идеи, която попада в обхвата на приложното поле на член 10 ЕКПЧ.   Несъмнено е налице намеса в свободата на изразяване. Намесата има предвидена от закона цел – защита на правата на други лица. Въпросът пред Съда е дали  е постигнат справедлив баланс между свободата на изразяване и правото на роднините на защита на личния живот.

Съдът взема предвид, че засегнатите не са публични фигури и живеят в малък град, “където всеки познава всеки друг”. Като се има предвид естеството на  разказаните събития,  включително по отношение на починали членове на семейството, ЕСПЧ приема, че присъдата е обоснована  и не вижда причина да се отклони от оценката от португалските съдилища. Санкцията не е несъразмерна, няма нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

Доколкото става ясно, ЕСПЧ се позовава и на съображения, свързани със защитата на личния живот, и с такива, свързани със защитата на доброто име. Решението все пак обсъжда налице ли е нарушение на чл.10, очевидно поставяйки в центъра засягането на доброто име на семейството. Ако е така, доста сложно е да се разбере как се обсъжда истинност и неистинност в контекста на фикция.  Положението се усложнява и от защитата на  честта на починалите. ЕСПЧ се позовава на стандарти в други две свои решения – Lindon, Otchakovsky-Laurens and July v. France (Grand Chamber judgment of 22.10.2007) and Chauvy and Others v. France (Chamber judgment of 29.06.2004), очевидно трябва да се четат внимателно.

Дефиницията за британски филм Reply

В Обединеното кралство закон определя какво е местен филм  – culturally British – с помощта на точкова система, т.нар. културен тест. Вземат се предвид съдържанието, героите, езика, значението за британската култура (творчество, културно наследство, многообразие), мястото и участниците в производството. Културният тест е основа за предприемане на благоприятни мерки към филмовата индустрия – при прилагане на културния тест филми под определен праг   не се ползват от мерките.

В началото на 2015 са внесени промени в дефиницията, например разширява се приложното поле на мерките към лица от ЕС, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия (квалифицирани лица). От българска гледна точка промяната е позитивна и културно съществена.

Европейски измерения на културата. Към темата кого и как засяга членството в ЕС.

За сравнение – български филм (Закон за филмовата индустрия, Приложение 1)

Twitter, Facebook въвеждат по-строги правила за съдържанието Reply

Няколко щата в САЩ, а отскоро Англия и Уелс  са криминализирали публикуването на сексуално съдържание в мрежата с цел дискредитиране на определено лице (“revenge porn”).  Правилата се отнасят до секс, но целта е защита на личния живот със средствата на наказателното право, а не защита от порнография.

Мотивите на Министерството на правосъдието  ориентират какво е revenge porn (т.4) и причините за изменението на английския закон – да се пресече опасната тенденция: ВВС говори за експлозия на публикуването на сексуално съдържание с цел дискредитиране и тормоз.

Тъй като снимки и видео се споделят онлайн, често в социалните мрежи, започнаха да реагират и мрежите – което вече засяга и българските потребители – засега чрез промяна на правилата. Губим потребител след потребител заради тролове, злоупотреби и малтретиране в мрежата,  с които не се справяме, казват от TwitterЗанапред в недопустимото съдържание изрично се включват  интимни снимки и видео, направени или разпространени без съгласието на лицето.

Facebook  също уточни стандартите си – включително срещу съдържание, насърчаващо сексуално насилие и сексуална експлоатация.

Съд на ЕС: ДДС за електронни книги Reply

Станаха известни две решения на съда на ЕС за ДДС върху електронните книги – за Франция и за Люксембург.

 Европейската комисия иска от Съда да установи, че като прилагат намалена ставка на данъка върху добавената стойност  за доставките на електронни книги, Великото херцогство Люксембург  (дело C‑502/13),  съответно Франция (дело C‑479/13) не са изпълнили задълженията си по правото на ЕС.

Въпросът е интересен не само от данъчна гледна точка.

Ясно е, че доставката на електронни книги не е като доставката на (традиционни) книги, въпросът е  какво значение има това за данъчното право.  „Доставка на стоки“ означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик“.  В случая вече става дума за услуги, извършвани по електронен път – “услуги, които се предоставят чрез интернет или електронна мрежа, както и които се предоставят по принцип автоматизирано”.

Намалените ставки на ДДС могат да се прилагат само за доставки на стоки или услуги, посочени в приложение   към  директивата за ДДС. Доставката на електронни книги  попада ли в приложното поле на това приложение и може ли да се ползва от намалена ставка на ДДС: според ЕК  – не, според държавите – да.

Според Съда:

Макар електронната книга да се нуждае от физически носител, като например компютър, за да бъде прочетена, такъв носител обаче не е включен в доставката на електронните книги.

Доставката на електронни книги  не може да се разглежда като „доставка на стоки“ поради невъзможността електронната книга да се квалифицира като материална вещ. Всъщност физическият носител, позволяващ тази книга да бъде четена, който може да се квалифицира като „материална вещ“, липсва при доставката. Следователно доставката на електронни книги трябва да се квалифицира като доставка на услуги. Услугите, извършвани по електронен път по смисъла на Директивата за ДДС, са „услугите, които се предоставят чрез интернет или електронна мрежа, както и които се предоставят по принцип автоматизирано — предвид естеството им, при минимална намеса на човешки фактор и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии“. Доставката на електронни книги отговаря на това определение.

На това основание по-нататък Съдът обосновава извода, че намалената ставка не се прилага за доставката на електронни книги.