Противодействие на пропагандата срещу ЕС

На 23 ноември 2016  Европейският парламент гласува резолюция Стратегическа комуникация от ЕС за противодействие на  пропагандата, насочена срещу него от трети страни.

В резолюцията се обръща внимание и на пропагандата, осъществявана от Кремъл.

Ето по същество и предлаганата стратегия за противодействие – в приетата резолюция Европейският парламент:

24.  приветства Плана за действие относно стратегическата комуникация; приветства съвместното съобщение, озаглавено „Съвместната рамка за борбата с хибридните заплахи“ и призовава за незабавно одобрение и изпълнение на неговите препоръки; подчертава, че предложените действия изискват сътрудничество и координация между всички съответни участници на равнището на ЕС и на национално равнище; счита, че само един цялостен подход може да доведе до успех на усилията на ЕС; призовава държавите членки, които поемат ротационното председателство на ЕС, винаги да включват стратегическите комуникации в своите програми, за да се гарантира приемственост на работата по тази тема; приветства инициативите и постиженията на латвийското председателство в това отношение; призовава заместник-председателя/върховен представител да гарантира редовната комуникация на политическо равнище с държавите членки с цел по-добро координиране на действията на ЕС; подчертава, че сътрудничеството между ЕС и НАТО в областта на стратегическата комуникация следва да бъде значително укрепено; приветства намерението на словашкото председателство да организира конференция на тема тоталитаризъм по повод на Европейския ден в памет на жертвите на тоталитарните режими;

25.  отправя искане към компетентните институции и органи на ЕС да следят отблизо източниците на финансиране на антиевропейската пропаганда;

26.  подчертава, че са необходими повече средства в подкрепа на свободата на медиите в държавите, обхванати от европейската политика за съседство (ЕПС), в рамките на обхвата на инструментите за демокрация на ЕС; призовава във връзка с това Комисията да гарантира пълното използване на съществуващите инструменти, като Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ), ЕПС, проекта за наблюдение на свободата на медиите в рамките на Източното партньорство (Eastern Partnership Media Freedom Watch) и Европейския фонд за демокрация (ЕФД) по отношение на защитата на медийната свобода и медийния плурализъм;

27.  отбелязва огромните ресурси, заделяни от Русия за пропагандна дейност и възможното въздействие на враждебната пропаганда върху процесите на вземане на решения в ЕС и за подкопаването на общественото доверие, откритостта и демокрацията; приветства значителната работа, извършена от оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация; призовава поради това оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация да бъде засилена и превърната в пълноценно звено от структурата на ЕСВД, отговарящо за източното и южното съседство, с подходящ персонал и адекватни бюджетни средства, евентуално посредством специален допълнителен бюджетен ред; призовава за засилено сътрудничество между разузнавателните служби на държавите членки с цел преценяване на влиянието, оказвано от трети държави, които се стремят да подкопаят демократичните основи и ценности на ЕС; призовава за по-тясно сътрудничество между Парламента и ЕСВД в областта на стратегическата комуникация, включително чрез използване на капацитета за анализ и информационните бюра на Парламента в държавите членки;

28.  подчертава, че е от съществено значение чрез своите външни действия ЕС да продължи активно да насърчава зачитането на основните права и свободи; счита, че подкрепата на свободата на изразяване, свободата на събиране, правото на достъп до информация и независимостта на медиите в съседните държави следва да е в основата на действията на ЕС за противодействие на пропагандата;

29.  подчертава необходимостта от укрепване на медийния плурализъм и обективността, безпристрастността и независимостта на медиите в рамките на ЕС и в неговото съседство, включително недържавните участници, наред с другото, чрез подкрепа за журналисти и разработването на програми за изграждане на капацитет за представители на медиите, стимулиране на партньорства и мрежи за обмен на информация, като например платформи за споделяне на съдържание, свързани с медиите проучвания, мобилност и възможности за обучение за журналисти и стажове към медии от ЕС за улесняване на обмена на най-добри практики;

30.  подчертава важната роля на качественото образование и обучение по журналистика в ЕС и извън него за изготвянето на качествени журналистически анализи и за установяването на високи редакционни стандарти; заявява, че подкрепата за ценностите на ЕС за свобода на печата и на изразяването на мнение, както и на медийния плурализъм, включва подкрепа за преследвани и лишени от свобода журналисти и защитници на правата на човека в трети държави;

31.  призовава за засилване на сътрудничеството между институциите на ЕС, Европейския фонд за демокрация (ЕФД), Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Съвета на Европа и държавите членки, за да се избегне дублиране и да се осигури взаимодействие при подобни инициативи;

32.  изразява тревога поради сериозните проблеми, свързани с независимостта и свободата на медиите в някои държави – членки на ЕС, както съобщават международни организации като „Репортери без граници“; призовава ЕС и държавите членки да предприемат подходящи мерки за подобряване на съществуващото положение в медийния сектор, за да се гарантира също, че външната дейност на ЕС в подкрепа на свободата, безпристрастността и независимостта на медиите заслужава доверие;

33.  отправя искане към засилената, както беше предложено, оперативна група на ЕС за стратегическа комуникация да осигури онлайн пространство в Туитър с потребителско име „@EUvsDisInfo“, на което да бъдат публикувани за широката публика набор от инструменти за разкриване на дезинформация, с описание на начина им на действие, което да служи също така за предаване на съобщения за редица инициативи на гражданското общество по този въпрос;

34.  потвърждава, че ефективната комуникационна стратегия трябва да включва местните общности в обсъжданията относно действията на ЕС, да осигурява подкрепа за контакти между хората, както и да обърне нужното внимание на културния и социалния обмен като основни платформи за борба с предразсъдъците на местното население; припомня във връзка с това, че делегациите на ЕС трябва да поддържат пряк контакт със заинтересованите страни по места и с представители на гражданското общество;

35.  подчертава, че подбуждането към омраза, насилие или война не може да се „крие“ зад свободата на изразяване на мнение; насърчава предприемането на правни инициативи в това отношение с цел осигуряване на по-голяма отговорност в действията във връзка с дезинформацията;

36.  подчертава значението на последователната и ефективна комуникация относно политиките на ЕС, както в рамките на Съюза, така и извън него, и на осигуряването на комуникация, съобразена с конкретните региони, включително на достъп до информация на местните езици; приветства в този контекст стартирането на уебсайта на ЕСВД на руски език като първа стъпка в правилната посока и насърчава превеждането на уебсайта на ЕСВД на повече езици, например на арабски и турски език;

37.  подчертава отговорността на държавите членки за активно, превантивно и основано на сътрудничество противодействие на операциите по разпространение на враждебна информация, които се извършват на тяхна територия или са насочени срещу техните интереси; настоятелно призовава правителствата на държавите членки да развият свой собствен капацитет за стратегическа комуникация;

38.  призовава всяка държава членка да предостави на разположение на своите граждани двата седмични бюлетина на оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация The Disinformation Digest и The Disinformation Review с цел изграждане на осведоменост сред широката общественост относно методите за пропаганда, използвани от трети страни;

39.  настоява да се прави разлика между пропаганда и критика;

40.  подчертава, че независимо от това, че не всяка критика към Европейския съюз или на неговите политики представлява пропаганда или дезинформация, особено в контекста на политическото изразяване, случаи на манипулация или подкрепа, свързани с трети държави и целящи да подхранват и изострят тази критика, дават основания да се постави под въпрос надеждността на въпросните послания;

41.  подчертава, че въпреки че против насочената срещу ЕС пропаганда и дезинформация от трети държави трябва де се води борба, това не трябва да поставя под съмнение важността на поддържането на конструктивни отношения с трети държави и превръщането им в стратегически партньори при преодоляването на общи предизвикателства;

42.  приветства приемането на плана за действие относно стратегическата комуникация и създаването на оперативната група „East StratCom“ в рамките на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) с цел осведомяване относно политиките на ЕС и противодействие на насочените срещу ЕС пропаганда и дезинформация; призовава за по-нататъшно засилване на стратегическата комуникация; счита, че е необходимо ефективността и прозрачността на работата на оперативната група „East StratCom“ да бъдат допълнително подобрени; приканва ЕСВД да разработи критерии за измерване на ефективността на работата на оперативната група; подчертава значението на осигуряването на достатъчно финансови средства и подходящ персонал за оперативната група „East StratCom“;

43.  отбелязва, че бюлетинът Disinformation Review, (Преглед на дезинформацията), издаван от оперативната група „East StratCom“, трябва да отговаря на стандартите, определени в Декларацията за принципите на поведение на журналистите на Международната федерация на журналистите; подчертава, че прегледът на дезинформацията трябва да бъде изготвян по подходящ начин, без да се използват обиден език или ценностни оценки; приканва оперативната група „East StratCom“ да преразгледа критериите, използвани за изготвянето на този преглед;

44.  счита, че приемането на мерки за предоставяне на целева аудитория на подходяща и интересна информация за дейностите на ЕС, европейските ценности и други въпроси от обществен интерес би могло да бъде ефикасна стратегия за противодействие на насочена срещу ЕС пропаганда и подчертава, че съвременните технологии и социалните мрежи могат да бъдат използвани за тези цели;

45.  призовава Комисията да представи определени правни инициативи с цел осигуряване на по-голяма отговорност в действията във връзка с дезинформацията и пропагандата и да използва междинния преглед на Европейския инструмент за съседство, за превръщането на засилването на устойчивостта на медиите в стратегически приоритет; призовава Комисията да направи задълбочен преглед на ефективността на съществуващите финансови инструменти на ЕС и да излезе с предложение за цялостно и гъвкаво решение, което да предвижда възможност за предоставяне на пряка подкрепа на независими медии, мозъчни тръстове и НПО, особено на родния език на целевата група, и за насочване на допълнителни средства към организации, които са в състояние да направят това, като Европейския фонд за демокрация, като същевременно се ограничават финансовите потоци, насочени към лица и субекти, занимаващи се с дейности в областта на стратегическата комуникация, подбуждане на насилие и омраза; призовава Комисията да извърши подробен одит на ефективността на някои мащабни медийни проекти, финансирани от ЕС, като например „Euronews“;

46.  подчертава значението на повишаването на осведомеността, образованието, онлайн медиите и информационната грамотност в ЕС и в съседните му държави, за да могат гражданите критично да анализират медийното съдържание с цел идентифициране на пропагандата; подчертава в тази връзка колко е важно да се увеличат знанията на всички равнища на образователната система; изтъква необходимостта от насърчаване на активното гражданско участие на хората и развиване на тяхната осведоменост като медийни потребители; подчертава централната роля на онлайн инструментите и особено на социалните медии, където разпространяването на невярна информация и стартирането на кампании за дезинформация е по-лесно и често не се сблъсква с никакви препятствия; припомня, че противодействието на пропагандата с пропаганда е контрапродуктивно, и поради това счита, че ЕС, като цяло, и държавите членки поотделно могат да противодействат на пропагандата на трети страни единствено като оборват кампаниите за дезинформация с факти и използват положителни послания и информация и че те следва да разработят наистина ефективна стратегия, която да бъде видоизменяна и адаптирана спрямо характера на субектите, които разпространяват пропагандна информация; признава, че финансовата криза и развитието на нови видове цифрови медии създадоха сериозни предизвикателства пред качествената журналистика;

47.  изразява загриженост във връзка с използването на социалните медии и онлайн платформите за престъпно насаждане на омраза и за подбуждане към насилие и насърчава държавите членки да адаптират и актуализират законодателството, за да се справят с текущите събития, или изцяло да изпълняват и прилагат действащото законодателство против насаждане на омраза както офлайн, така и онлайн; твърди, че е необходимо по-тясно сътрудничество с онлайн платформите и с водещите интернет и медийни дружества;

48.  призовава държавите членки да осигурят и гарантират необходимата рамка за качествена журналистика и разнообразна информация, като водят борба с концентрацията на медии, която има отрицателно въздействие върху медийния плурализъм;

49.  отбелязва, че медийното образование осигурява знания и умения и предоставя възможност на гражданите да упражняват своята свобода на изразяване на мнение, да анализират критично медийното съдържание и да реагират на дезинформация; подчертава поради това необходимостта чрез действия в областта на медийната грамотност на всички равнища да се повиши осведомеността относно риска от дезинформация, включително чрез европейска информационна кампания относно медийната, журналистическата и редакционната етика, както и чрез поощряването на по-добро сътрудничеството със социалните платформи и насърчаването на съвместни инициативи, които да се справят с словото на омразата, подбуждането към насилие и онлайн дискриминацията;

50.  отбелязва, че нито една стратегия, използваща „мека сила“, не може да успее без културна дипломация и насърчаване на междукултурния диалог между и в рамките на държавите, в ЕС и извън него; насърчава поради това дългосрочните действия и инициативи на публичната и културната дипломация, като стипендии и програми за обмен за студенти и млади специалисти, включително инициативи за подкрепа на междукултурния диалог, укрепване на културните връзки с ЕС и популяризиране на общи културни връзки и наследство, както и предоставянето на подходящо обучение за персонала на делегациите на ЕС и на ЕСВД, за да придобие той подходящи междукултурни умения;

51.  счита, че обществените медии следва да служат за пример за начина на представяне на безпристрастна и обективна информация в съответствие с най-добрите практики и журналистическата етика;

52.  подчертава, че следва да бъде отделено особено внимание на новите технологии – включително цифровото разпространение, мобилните комуникации, онлайн медиите и социалните мрежи, включително тези с регионален характер – които улесняват разпространението на информация за залегналите в Договорите европейски ценности и повишаването на осведомеността за тях; припомня, че тези комуникации трябва да бъдат на високо равнище, да съдържат конкретни най-добри практики и да подчертават въздействието на ЕС върху трети държави, включително хуманитарната помощ на ЕС, както и възможностите и ползите, които по-близкото асоцииране и сътрудничество с ЕС носи на гражданите на трети държави, по-специално на младите хора, като безвизовото пътуване или изграждане на капацитет, мобилност и програми за обмен, когато е приложимо;

53.  подчертава необходимостта да се гарантира, че новият портал на ЕПС, който понастоящем се разработва в рамките на програмата OPEN Neighbourhood, не само ще натрупва съдържание, адресирано към общностите от експерти, но ще съдържа също раздел, пригоден за по-широка аудитория; счита, че порталът следва да съдържа раздел за Източното партньорство, който да обединява информация за инициативите, която понастоящем е разпръсната в многобройни уебсайтове;

54.  посочва потенциала на популярната култура и на образованието чрез развлечение като средство за изразяване на споделени човешки ценности и за комуникация относно политиките на ЕС;

55.  подчертава своята подкрепа за инициативи, като Балтийския център за високи постижения в областта на медиите в Рига, Центъра на НАТО за върхови постижения в стратегическите комуникации (NATO StratCom COE) и Центъра за високи постижения в областта на Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията; подчертава необходимостта от използване на техните констатации и анализи и от укрепване на аналитичния капацитет на всички равнища; призовава Комисията и държавите членки да инициират подобни проекти, да се ангажират с обучението на журналисти, да подкрепят независими медийни центрове и медийното многообразие, да насърчават работата в мрежа и сътрудничеството между медиите и мозъчните тръстове, и да обменят най-добри практики и информация в тези области;

56.  осъжда редовните репресии срещу независими медии, журналистите и активистите на гражданското общество в Русия и окупираните територии, включително в Крим след незаконното му анексиране; подчертава, че от 1999 г. насам в Русия десетки журналисти са убити, безследно изчезнали или лишени от свобода; призовава Комисията и държавите членки да засилят защитата на журналистите в Русия и в съседните на ЕС държави, да подкрепят руското гражданско общество и да инвестират в контакти между хората; призовава за незабавното освобождаване на журналистите; отбелязва, че ЕС засилва отношенията си със своите източни партньори и други съседни държави, като също така поддържа отворени каналите за комуникация с Русия; признава, че най-голяма пречка за руските кампании за дезинформация би било наличието на независими и свободни медии в самата Русия; счита, че ЕС следва да положи усилия за постигането на тази цел; призовава за отделяне на специално внимание и осигуряване на достатъчно ресурси за медийния плурализъм, местните медии, разследващата журналистика и чуждоезиковите медии, особено тези на руски, арабски, фарси, турски и урду, както и на други езици, които се говорят от населения, изложени на пропаганда;

57.  подкрепя комуникационните кампании, провеждани от съответните участници в Сирия, Ирак и в региона (включително в държавите на произход на чуждестранните бойци), за да се дискредитира идеологията на ИДИЛ/Даиш и да се осъдят нарушенията на правата на човека, както и за противодействие на подбуждащия към и използващ насилие екстремизъм и на словото на омраза, свързани с други групи в региона; призовава ЕС и неговите държави членки в своя диалог с държавите от Северна Африка и Близкия изток да подчертават, че доброто управление, отчетността, прозрачността, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека са основни предпоставки за защита на тези общества от разпространението на нетолерантните и проповядващи насилие идеологии, които вдъхновяват терористични организации като ИДИЛ/Даиш и Ал-Кайда; в контекста на нарастващата терористична заплаха от страна на ИДИЛ/Даиш и други международни терористични организации подчертава необходимостта от укрепване на сътрудничеството по въпросите на сигурността с държавите, които имат дългогодишен опит в борбата с тероризма;

58.  призовава заместник-председателя/върховен представител и Съвета да потвърдят пълната подкрепа на ЕС за започналото изпълнение на препоръките на проучването за осъществимост на рускоезични медийни инициативи в Източното партньорство и извън него, проведено от Европейския фонд за демокрация през 2015 г., и да допринесат финансово за него;

59.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на държавите членки, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на ЕСВД и на НАТО.

 

СЕМ: мармалад утре

— Правилото е: мармалад утре и мармалад вчера, никога — мармалад днес.

— Все пак някой път ще дойде и „мармалад днес“ — забеляза Алиса.

— Никога! — каза Царицата. — Аз ти казах: мармаладът се дава утре. Днес никога не е утре. Можеш ли да се събудиш и да си речеш:„Е, днес най-после е утре!”, нали разбираш.

— Напротив, не разбирам— отвърна Алиса.— Ужасно е объркано.

*

Луис Карол е гениален, живеем ситуацията с “мармалад утре” в различни изпълнения,  този път говорим за избора на генерален директор на БНТ.

В проекта за дневен ред на Съвета за електронни медии за 25 ноември 2016 присъства точка 2. Обявяване на процедура за избор на генерален директор на Българската национална телевизия.

Макар мандатът на сегашния генерален директор Вяра Анкова да изтече, Съветът за електронни медии отложи избора с мотива, че ще приема нови правила за избор на основата на сравнителен анализ и обществена консултация. Повод, а не причина – и развитието на процедурата  го доказа. Резултатът от обществената консултация е нула (трима души с бележки, които не били съществени), но никой не е и очаквал друго.

Сега вече – въоръжени с нови правила за избор – членовете на СЕМ като че ли нямаха причина да отлагат повече избора на генерален директор на БНТ, още повече че президентските избори – заради които се смята, че се задържа избора – вече отминаха. И точката в дневния ред като че ли показва точно това.

Но на заседанието в петък, 18 ноември 2016, членовете на СЕМ решават отново да не открият процедура за избор.

Както и преди ,  регулаторът дължи мотиви. Както и преди, официално обявени мотиви (в нарушение на закона) няма. Протоколите от заседания на сайта на СЕМ са отпреди месец и половина (при тридневен срок), няма дори официално съобщение в рубриката Новини. От съобщението на БТА научаваме кой как е аргументирал решението за ново отлагане.

“Декември е ваканционен месец и това би затруднило кандидатите да подготвят своите документи от различни институции в почивни и отпусни дни.”

 

“Започнали са много тежки политически спекулации, откакто се е разбрало за обявяването на конкурса, нелепа и грозна манипулация.”

 

“Процедурата да бъде стартирана в един по-устойчив и по-стабилен обществен момент.”

 

Мотиви няма – има приказки за метеорология, ваканционен месец, политика и някакви безадресни врагове, които нелепо и грозно очакват все пак някаква мандатност, все пак някак предвидена в закона.

Европейската комисия  изрично е казвала, че ваканции  не са основание да не се спазват срокове.

Но –  според това, което имаме като СЕМ – правовата държава действа в малък брой подходящи моменти.

Мармалад утре.

 

 

ВАС отмени разпореждане на СЕМ относно ББТ

С четири решения от м. септември 2016  Съветът за електронни медии се занима с телевизиите от групата ТВ Седем:

На сайта на Върховния административен съд е достъпно определение на Върховния административен съд по повод едно от решенията за ББТ. Председател на състава е Соня Янкулова.

С определението се отменя разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Решение № РД-05-142/13.09.2016 г. на Съвета за електронни медии. Ето част от мотивите:

Съгласно чл. 60, ал. 1 АПК, в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. За да е законосъобразно допуснатото на основание чл. 60, ал. 1 АПК предварително изпълнение в посочената хипотеза, е необходимо административният орган да е доказал, първо, че е налице държавен, респективно обществен интерес, второ, че този интерес е особено важен и трето, се нуждае от защита.
В настоящия случай административният орган дори не твърди наличието на „особено важни държавни и обществени интересни”, каквото е изискването на чл. 60, ал. 1 от АПК, а само наличието на „важни държавни и обществени интереси”.
На следващо място, по делото не са представени никакви доказателства установяващи констатациите на административния орган, че програма „N. 7“ показва единствено повторения на вече излъчвани в годините предавания. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК именно на органа е доказателствената тежест за установяване съществуването на фактическите основания за издаване на акта.
Действително неплатежоспособността на дружеството, го препятства да заплаща дължимите към регулатора годишни такси за надзор, но заличаването на регистрацията и допускането на предварително изпълнение на решението за заличаване на регистрацията не биха допринесли за постъпления в държавния бюджет, а обратното, биха възпрепятствали разплащането с регулатора доколкото по този начин е възпрепятствана и дейността на дружеството, както и евентуалния оздравителен процес на медията.
За да бъде едно разпореждане за предварително изпълнение законосъобразно е необходимо органът точно да посочи правното основание, на което се основава, както и да посочи конкретните факти и обстоятелства, които се субсумират под хипотезата на сочената правна норма. Липсата на фактически и правни основания за издаване на оспореното разпореждане правят същото незаконосъобразно и съдът следва да го отмени.

.
Определението подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС.

Процедура за избор на генерален директор на БНТ и БНР

С Решение № РД-05-159 от 18 октомври 2016 г. Съветът за електронни медии е приел Процедура за избор на генерален директор на националния обществен доставчик на радиоуслуги, съответно на генерален директор на националния обществен доставчик на аудио-визуални медийни услуги.

Това е процедура (правила),  които са обявени като повод за отлагане на избора на генерален директор на БНТ, чийто мандат изтече на 1 август 2016.  В обявената обществена консултация са участвали трима души, които  – според решението –  “не коментират по същество разпоредбите на процедурата”.

Впрочем мотиви за новоприетите правила не са представени – така че отлагането продължава да остава немотивирано. Според чл.35 ал.3 ЗРТ

Съветът за електронни медии огласява публично взетите решения във връзка с осъществяването на своите правомощия, включително начина, по който прилага закона, както и основанията за промяна на своята практика. В тридневен срок пълните протоколи от заседанията се публикуват на интернет страницата на Съвета за електронни медии. Решенията на Съвета за електронни медии са мотивирани.

Решението

Законопроект за изменение на ЗРТ

Министерският съвет е внесъл в Народното събрание  Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.

1

Със  законопроекта се въвеждат разпоредбите на член 3, параграф 2, букви „а-г” и параграф 3 от Директива 2010/13/ЕС –  дерогация на принципа на свободата на препредаване по отношение на програма от друга държава от Европейския съюз при условия, определени в Директивата.

2

Законопроектът има и втора цел. Премахват се правни пречки пред вертикалната интеграция:

  • в ЗРТ  – предприятие, на което е издадено разрешение от Комисията за регулиране на съобщенията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване, да не може да бъде радио- и телевизионен оператор. С отпадането на разпоредбата наложеното ограничение няма да се прилага и по отношение на свързвани с предприятието лица по смисъла на Търговския закон.
  • в ЗЕС – радио- и телевизионен оператор под юрисдикцията на Република България и свързани с него лица по смисъла на Търговския закон да могат да получават от Комисията за регулиране на съобщенията разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване.

Вероятно това се прави, защото вече има идеи как точно ще се изпълнява решението на Съда на ЕС по дело 376/13 –  едно решение, което само потвърди известното:  издаването на разрешенията за индивидуален ресурс РЧС за цифрово разпространение на програми не се прави според правилата, а според #КОЙ.

3

В мотивите се споменава и отмяна  на чл.116а ЗРТ, но в тялото на законопроекта отмяната   липсва – така че най-вероятно това е техническа грешка.

 

 

 

 

 

 

 

 

WhatsApp, Yahoo: личните данни

Групата Article 29, която включва представители на националните регулатори за защита на данните на държавите от ЕС, представител на ЕК и на европейския орган за защита на данните, е изпратила писма до  WhatsАpp u Yahoo във връзка със защитата на личните данни в двете компании.

1

В писмото до WhatsApp се изразява сериозна загриженост от факта, че лични данни на потребителите се споделят с компании от фамилията Facebook за целите на маркетинга и рекламата. Изисква се изчерпателна информация за контрола върху данните, за да може да се направи оценка за съответствие с правото на ЕС. Доколкото е възможно да се установи несъответствие, групата приканва компанията да се въздържа от споделяне докато няма гаранции, че е осигурена адекватна правна защита.

Писмото

Така че за WhatsApp в момента се знае едновременно, че комуникацията е криптирана (което привлича потребители), но че данните им (имена, мейли, телефони) се споделят.

В Германия има решение на органа за защита на лични данни, с които се изисква Facebook да спре да съхранява данните на потребителите на WhatsApp, във Франция са на път към решение да санкционират Facebook.

В САЩ правозащитни организации –  Electronic Privacy Information Center, EPIC и Center for Digital Democracy, CDD –  искат от Федералната търговска комисия, FTC  разследване как WhatsApp използва личните данни на потребителите си.

2

В писмото до Yahoo на първо място се изразява загриженост относно оповестената наскоро кражба на личните данни на най-малко  500 милиона потребители на компанията.

Но това не е всичко, има и втори въпрос: Yahoo сканира мейлите по искане на разузнаването и за неговите цели.

Писмото

 

Tagged

ДЕС и ДФЕС – консолидирани (2016) – обнародвана поправка (2016)

В Официален вестник на ЕС е обнародвана поправка на консолидираните  текстове на Договора за Европейския съюз и на Договора за функционирането на Европейския съюз

заедно с протоколи, приложения, декларации и таблици за съответствието;  а също в този брой е обнародвана и Хартата на основните права на ЕС.

Съобщението за читателите се актуализира,  към обнародваните текстове се добавя Протокол №38 по повод на загрижеността на ирландските граждани относно Договора от Лисабон.

Консолидираните текстове

Съд на ЕС: независимост на националните регулаторни органи

На 19 октомври 2016 стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑424/15  с предмет преюдициално запитване, отправено в рамките на производство по дело Xabier Ormaetxea Garai,  Bernardo Lorenzo Almendros  срещу Administración del Estado, Испания.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2002/21/ЕО  относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива), изменена с Директива 2009/140/ЕС. Според съображение 11 “в съответствие с принципа за разделяне на регулаторните и оперативните функции, държавите членки следва да гарантират независимостта на националния регулаторен орган или органи [НРО], с оглед гарантиране на безпристрастността на техните решения.”

Това е известната хипотеза на отстраняване на членове на регулатор с институционална реформа. Съдът на ЕС вече се е произнасял  – вж. напр. по отношение на органа за защита на лични данни в Унгария – сега практиката се обогатява. Има смисъл да се познава – с превантивно значение, в България парламентът е прилагал тази техника за отстраняване на членове или на цели регулаторни органи (“смяна на институционален модел”) – без да е оказвана съпротива.

Според испанския закон предсрочно прекратяване на мандат на член на регулатор има в следните случаи:

a)      подаване на оставка,

b)      изтичане на мандата,

c)      последваща несъвместимост,

d)      осъждане за умишлено престъпление,

e)      трайна невъзможност да изпълняват задълженията си,

f)      отстраняване от длъжност по решение на правителството в случай на грубо нарушение на задължения, свързани с възложените им функции, или неизпълнение на задължения, свързани с несъвместимост, с конфликт на интереси или със задължение за дискретност. […]“.

Но новоприет закон предвижда, че създаването на Национална комисия в областта на пазарите и конкуренцията води до закриване на Националната комисия по конкуренция, на Comisión Nacional de Energía (Националната комисия по енергетика, Испания), на Comisión del Mercado de las Telecomunicaciones (Комисия за  далекосъобщителни услуги, CMT), на Comisión Nacional del Sector Postal (Национална комисия за пощенския сектор, Испания), на Comité de Regulación Ferroviaria (Комитета за железопътно регулиране, Испания), на Comisión Nacional del Juego (Националната комисия по хазарта, Испания), на Comisión de Regulación Económica Aeroportuaria (Комисията за икономическо регулиране на летищната инфраструктура, Испания) и на Consejo Estatal de Medios Audiovisuales (Държавен съвет по аудиовизия, Испания).

Председателят и един член на СМТ обжалват предсрочното прекратяване на мандатите. Tribunal Supremo (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Може ли [Рамковата директива] да се тълкува в смисъл, че от гледна точка на ефективната защита на общите интереси, която е в правомощията на националния регулаторен орган [в областта на електронните съобщителни мрежи и услуги], създаването от националния законодател на регулаторен и надзорен орган в съответствие с институционален модел с неспециализиран характер, който обединява в един-единствен орган съществуващите до този момент контролни органи по-специално в областта на енергетиката, телекомуникациите и конкуренцията, е в съответствие с посочената директива?

2)      Трябва ли условията за „независимост“ на [НРО], на които се позовава член 3, параграфи 2 и 3а от [Рамковата директива], да бъдат аналогични на предвидените в член 28 от Директива [95/46] за националните контролни органи за защита на личните данни?

3)      Приложима ли е доктрината, съдържаща се в решение [на Съда] от 8 април 2014 г., [Комисия/Унгария (C‑288/12, EU:C:2014:237)], към случай, в който ръководителите на [НРО] са освободени от длъжност преди изтичането на мандата им въз основа на нова правна уредба, която създава надзорен орган, групиращ различни национални регулаторни органи в [различни] сектори […]? Може ли само поради влизането в сила на нов национален закон, а не поради последващо неизпълнение на условията, на които трябва да отговарят тези лица и които са установени предварително в националното законодателство, посоченото предсрочно освобождаване от длъжност да се счита за съвместимо с член 3, параграф 3а от [Рамковата директива]?“.

Съдът се произнася в следния смисъл:

1

Както и следва да се очаква, според Съда Рамковата директива допуска по принцип сливане на НРО по смисъла на тази директива с други национални регулаторни органи и образуването по този начин на един-единствен многосекторен регулаторен орган, при условие че при изпълнение на задачите, които Рамковата директива и специфичните директиви възлагат на НРО, този орган отговаря на условията за опит, независимост, безпристрастност и прозрачност, предвидени в Рамковата директива, и че решенията, които той взема, могат да бъдат обжалвани ефективно пред независим от заинтересованите лица орган.

Принципно може – но при определени условия, които следва да бъдат проверени.

2 и 3

Съдът обсъжда допустимо ли е само заради създаване на многосекторен регулатор (“само поради факта на институционална реформа, състояща се в сливане на НРО”) предсрочно прекратяване на мандатите на членовете на досегашните секторни регулатори.

Не.

Съображение 13 от Директива 2009/140 гласи, че   следва да се въведе изрична разпоредба в националното законодателство, която да гарантира, че при изпълнение на своите задачи НРО, отговорен за ex ante регулиране на пазарите или за уреждане на спорове между предприятията, е защитен срещу външна намеса или политически натиск, които могат да нарушат неговата независима оценка на въпросите, пред които е изправен, и че поради това следва изначално да се установят правила относно основанията за освобождаване от длъжност на ръководителя на НРО, с цел отстраняване на всякакви основателни съмнения относно неутралността на този орган и неговата неподатливост на външни фактори.

Тази цел да се засили независимостта и безпристрастността на НРО би била  застрашена, ако само поради факта на институционална реформа о е позволено да се прекрати предсрочно и незабавно мандатът на един или на няколко членове на колективния орган, който ръководи въпросния НРО.  Действително, ако това бъде прието, рискът от незабавно уволнение на основание, различно от предварително установените в закона, пред който дори само един член на такъв колективен орган може да бъде изправен, би могъл да породи основателно съмнение в неутралността на съответния НРО и неговата неподатливост на външни фактори, и да накърни неговата независимост, безпристрастност и влияние.

Според Съда Рамковата директива не допуска само поради факта на институционална реформа, състояща се в сливане на национален регулаторен орган, отговорен за ex ante регулиране на пазарите или за уреждане на спорове между предприятия, с други национални регулаторни органи, за да се създаде многосекторен регулаторен орган, натоварен по-конкретно със задачите, възложени на националните регулаторни органи по смисъла на тази директива, изменена, председателят и член на колективния ръководен орган на слетия национален регулаторен орган да бъдат освободени от длъжност преди изтичането на техните мандати, при положение че не са предвидени правила, гарантиращи, че такова освобождаване от длъжност не накърнява тяхната независимост и безпристрастност.

Tagged

Съд на ЕС: IP-адресите като лични данни и тяхното регистриране и съхраняване

Стана известно решение на Съда на ЕС по  дело C‑582/14 с предмет преюдициално запитване, отправено   от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия)  в рамките на производство по дело Patrick Breyer срещу Bundesrepublik Deutschland. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на   Директива 95/46/ЕО за личните данни.

Г‑н Breyer е ползвал няколко интернет сайта на германските федерални служби. При повечето от тези сайтове всички влизания се регистрират в ежедневни файлове с цел защита от атаки и осъществяване на наказателно преследване срещу „пиратите“. След действието на ползване на въпросните сайтове в тези файлове се съхраняват наименованието на ползвания сайт или файл, въведените думи в полетата за търсене, датата и часа на ползването, прехвърленото количество данни, съобщението дали ползването е било успешно и IP адресът на компютъра, от който е осъществено ползването.

Г‑н Breyer подава жалба до германските административни юрисдикции с предмет да се забрани на Федерална република Германия да съхранява лично или чрез трети лица, след действието на ползване на общодостъпните сайтове на онлайн медии на германските федерални служби, IP адреса на получаващата достъп хост система на г‑н Breyer. В първоинстанционното производство жалбата на г‑н Breyer е отхвърлена, той обжалва. Според въззивната юрисдикция динамичен IP адрес заедно с датата на действието на ползване, към която то се отнася, представляват лични данни, когато съответният ползвател на интернет сайт е разкрил самоличността си при ползването, защото администраторът на сайта може да идентифицира ползвателя, като засече името му с IP адреса на компютъра му. Тя осъжда Федерална република Германия да се въздържа от съхраняване лично или чрез трети лица на IP адреса, доколкото съхраняването не е необходимо за възстановяване на излъчването на електронната медия в случай на смущения.

Същевременно динамичните IP адреси на компютъра на г‑н Breyer, съхранени от Федерална република Германия в качеството ѝ на доставчик на онлайн медийни услуги,   не позволяват да се установи пряко самоличността на г‑н Breyer. Администраторите могат да идентифицират г‑н Breyer само ако доставчикът на интернет услуги им предаде информация относно самоличността на този ползвател. Квалифицирането на динамичните IP адреси   като лични данни според тази юрисдикция зависи от това дали лицето подлежи на идентификация.

При тези условия  Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) спира производството, за да отправи запитване към Съда на ЕС. Запитващата юрисдикция  уточнява, че доставчиците на онлайн медийни услуги могат да събират и използват лични данни на ползвател само доколкото това е необходимо

  • за да се даде възможност и се отчете използването на тези медии и
  • за да се гарантира сигурността и продължителността на доброто функциониране на сайтовете на онлайн медийните услуги, които са общодостъпни, позволявайки по-специално да се разпознаят информационните атаки, наречени „Denial-of-Service“, които целят да се блокира функционирането на тези сайтове чрез целенасочено и координирано претоварване на определени интернет сървъри с голям брой запитвания, и за да се води борба срещу тези атаки.

Въпросите:

„1)      Трябва ли член 2, буква а) от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че адрес по интернет протокол (IP адрес), който се запазва от доставчик на [онлайн медийни] услуги при влизане в неговия интернет сайт, представлява за него лични данни и когато трето лице (в случая — доставчикът на услугата за достъп) разполага с допълнителната информация, необходима за идентифицирането на съответното лице?

2)      Допуска ли член 7, буква е) от [тази директива] разпоредба от националното право, съгласно която доставчикът на [онлайн медийни] услуги може да събира и използва лични данни за ползвател без неговото съгласие само доколкото е необходимо, за да се даде възможност и да се отчете конкретното ползване на електронна медия от съответния ползвател, и съгласно която целта за осигуряване на общата функционална способност на електронната медия не може да оправдае използването на данните след края на съответното действие на ползване?“.

Съдът:

1

Съдът е приел по същество, че IP адресите на ползвателите на интернет са защитени лични данни, тъй като позволяват точното идентифициране на тези ползватели – но когато събирането и идентифицирането на IP адресите на ползвателите на интернет се извършва от доставчиците на интернет услуги. В случая доставчикът на онлайн медийни услуги, а именно Федерална република Германия, запазва IP адресите на ползвателите на интернет сайт, до който този доставчик на услуги предоставя достъп, без ФРГ да разполага с допълнителната информация, необходима за да бъдат тези ползватели идентифицирани.

Освен това безспорно е, че IP адресите, на които се позовава запитващата юрисдикция, са „динамични“ IP адреси, а именно временни такива, които се предоставят при всяко свързване с интернет, като се заменят при последващо свързване, а не „статични“ IP адреси, които не се променят и позволяват постоянното идентифициране на устройството, свързано с мрежата. Динамичен IP адрес не представлява информация относно „идентифицирано физическо лице“, доколкото такъв адрес не разкрива пряко самоличността на физическото лице, собственик на компютъра, от който е ползван интернет сайт, нито тази на друго лице, което би могло да използва този компютър.

Следва обаче да се определи дали възможността за комбиниране на динамичен IP адрес с  допълнителна информация, притежавана от доставчика на интернет услуги, представлява средство, което би могло да бъде използвано разумно за идентифицирането на съответното лице.

По първия въпрос: динамичен IP адрес, запазен от доставчик на онлайн медийни услуги по повод на ползването от дадено лице на интернет сайт, до който този доставчик предоставя достъп, представлява по отношение на въпросния доставчик лични данни по смисъла на тази разпоредба, когато същият разполага със законни средства, позволяващи му да идентифицира съответното лице благодарение на допълнителната информация, с която разполага доставчикът на интернет услуги на това лице.

2

Обработването на лични данни е законосъобразно, наред с други хипотези,  когато „е необходимо за целите на законните интереси, преследвани от администратора или от трето лице или лица, на които се разкриват данните, с изключение на случаите, когато   имат преимущество интереси, свързани с основните права и свободи на съответното физическо лице”.

Според националното право (член 15 от TMG)  доставчикът на услуги може да събира и използва лични данни на ползвател единствено доколкото това е необходимо, за да се даде възможност и да се отчете конкретното ползване на електронните медии. По този начин член 15 от TMG не би допуснал най-общо съхраняването на лични данни в края на ползване на електронни медии, за да се гарантира използването на тези медии. Националното право изключва целта за осигуряване на общата функционална способност на посочената електронна медия да може да бъде предмет на претегляне с интереса или правата и основните свободи на тези ползватели, които изискват защита по силата на член 1, параграф 1 от тази директива.

По втория въпрос: не допуска правна уредба на държава членка, по силата на която доставчик на онлайн медийни услуги може да събира и използва лични данни за ползвател на тези услуги при липса на съгласие от негова страна само доколкото събирането и използването са необходими, за да се даде възможност и да се отчете конкретното ползване на посочените услуги от ползвателя, без целта за осигуряване на общата функционална способност на тези услуги да може да оправдае използването на данните след действие на ползването им.

Или, както става ясно, доставчиците имат право да съхраняват лични данни за целите на защита на функционирането на сайта, например за защита срещу кибератаки.

повече

Tagged

Ново решение на Комисията по досиетата за БНТ

Публикация “Осветени са неизвестни досега агенти в БНТ” в сайта desebg.com, автор Христо Христов: 

Комисията по досиетата освети неизвестни до момента сътрудници на тоталитарните комунистически служби в Българската национална телевизия (решение №2-716 от 27 септември 2016 г.).

Обявени са имената на общо 32 лица, заемали следните ръководни длъжности в БНТ от 10 ноември 1989 г. насам: директори, заместник-директори, главни редактори, заместник главни редактори, членове на редакционните съвети, политически коментатори, водещи на предавания или водещи на рубрики. Проверката е обхванала общо 514 лица на тези ръководни постове.

От огласените 32 души 17 се обявяват за първи път от Комисията обявява, като сред по-известните имена са тези на журналистите Тома Томов, Даниела Кънева и Величко Скорчев.

  • Тома Томов, който е известен с интервютата си с редица световни лидери и документални филми, а в периода 1986-1989 г. е външнополитически наблюдател във в. „Труд” е разкрит като агент/секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС от 1970 г. по линия на секретния щат под псевдонима „ТОДОРОВ”.
  • Популярната телевизионна журналистка Даниела Кънева е разкрита като агент/секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС от 1966 г. под псевдонима „ИСКРА”.
  • Величко Скорчев, определян като „бащата” на сутрешните блокове на малкия екран е разкрит като осведомител на Шесто управление на ДС от 1974 г. под псевдонима „ВАСИЛ”.

Сайтът desebg.com публикува пълния списък на имената, които Комисията разкрива за първи път:

  • Ахилеас Асенов Лилов, редактор-водещ от 01.10.1992 г. до 06.07.2000 г.;
  • Боян Ганчев Върбанов, зам. главен редактор до 01.07.1991 г.;
  • Васил Петров Марков, главен редактор от 01.04.1990 г. до 13.05.1991 г.;
  • Величко Йорданов Скорчев, отговорен редактор (член на редакционен съвет) от 01.11.1990 г. до 01.10.1997 г.;
  • Владислав Николаев Детистов, редактор (член на редакционен съвет) и водещ до 15.07.1992 г.;
  • Георги Тодоров Начев, отговорен редактор (член на редакционен съвет) от 01.08.2004 г. до 01.03.2010 г.;
  • Даниела Данаилова Кънева, редактор (член на редакционен съвет) и водещ до 01.08.1997 г.;
  • Иван Дончев Ангелов, зам. главен редактор от 01.11.1990 г. до 01.05.1991 г.;
  • Искра Живкова Сотирова, водещ в РТВЦ-Варна от 29.12.2003 г. до 10.06.2006 г. и от 10.07.2006 г. до 21.12.2006 г.;
  • Лъчезар Герасимов Младенов, зам. програмен директор от 25.11.1998 г. до 14.06.1999 г.;
  • Людмила Стефанова Григорова-Кондова, редактор (член на редакционен съвет) до 01.01.1995 г. и от 01.09.1998 г. до 31.10.2010 г.;
  • Петър Димитров Карагьозов, коментатор до 27.12.1998 г.;
  • Стефан Киров Ранов, програмен редактор (член на редакционен съвет) от 01.08.2006 г. до 01.07.2011 г.;
  • Теодорка Паскалева Паскалева, зам. главен редактор до 01.11.1991 г.;
  • Тодор Алексиев Алексиев, водещ и коментатор от 07.10.1993 г. до 07.09.1999 г.;
  • Тодор Георгиев Кендеров, зам. главен редактор до 01.11.1991 г.;
  • Тома Николов Томов, зам. главен редактор до 01.09.1990 г., редактор (член на редакционен съвет) от 30.04.1992 г. до 01.06.1992 г., коментатор от 01.06.1992 г. до 22.06.1993 г.

Комисията е установила и агентурната принадлежност на още 9 журналисти, заемали ръководни постове в БНТ, но те са починали и законът не разрешава оповестяването на информацията в тези случаи.

Новата проверка в БНТ е извършено от Комисията на променените обстоятелства в закона за досиетата от края на 2012 г. Тогава ГЕРБ и Синята коалиция приеха проверките за лицата извършващи публични дейности, сред които и лицата с ръководни постове в медиите, да бъдат проверявани за принадлежност към ДС от 10 ноември 1989 г. насам, както това важи за лицата, заемащи публични длъжности (изпълнителната, законодателната и съдебната власти).

Дотогава всички категории от публичната дейност следваше да се проверяват от влизането в сила на закона за досиетата, тоест от декември 2006 г., като по този начин тройната коалиция (БСП, ДПС и НДСВ) скриха агентите от първите 16 години от прехода в много области, сред които и в медиите.

През 2008 г. Комисията по досиетата обяви имената на общо 37 агенти в БНТ, сред които бяха Кеворк Кеворкян, Иван Гарелов, Нидал Алгафари, Александър Авджиев, Явор Цаков, Иван Гранитски, Хачо Бояджиев и др.