ЕСПЧ: сатирично рекламно съобщение Reply

Съдът за правата на човека се произнесе през седмицата по две дела Bohlen v. Germany ( 53495/09) и Ernst August von Hannover v. Germany (53649/09).  Две публични личности (Дитер Болен и съпругът на принцеса Каролина Фон Хановер) се обръщат към Съда с искане за защита срещу използването на имената им в реклама без тяхно съгласие.

Става дума за сатира – Съдът прави оценка на баланса между свобода на изразяване и защита по чл.8 ЕКПЧ, зачитане на личния живот.

Рекламни кампании в Германия включват имената на двамата в сатиричен контекст, като се основават на реални факти от живота им:

  • части от книга  на Дитер Болен не е била допусната за публикуване по силата на съдебно решение – в рекламата името му е частично задраскано с черен маркер;
  • Фон Хановер  става известен с участия в  сбивания на светски места – съответно в реклама на  British American Tobacco името му се свързва със смачкан пакет цигари.

Двамата търсят компенсация за използване на имената им в реклама. Тъй като решението не е в тяхна полза, се обръщат към ЕСПЧ. Претендират, че държавата не е успяла да ги защити при използването на първите им имена без тяхно  съгласие, поради което има нарушение на правото им на личен живот чрез използване на имената им с търговска цел.

Съдът прилага за пореден път критериите  за баланс между правото на неприкосновеност на личния живот и правото на свобода на изразяване.  Според Съда рекламите са принос към дебати от обществен интерес в Германия и по сатиричен начин се свързват със събития, които са били обект на обществени дебати. Образът на жалбоподателите не е бил представен по унизителен начин.

Като взема предвид и факта, че става дума за търговско слово, където се признава широка дискреция на държавите, Съдът потвърждава решението на Федералния съд в Германия – няма нарушение на чл.8 ЕКПЧ.

ЕСПЧ: публични фигури, заснемане на обществено място Reply

В  решението на ЕСПЧ по делото Lillo-Stenberg and Sæther v. Norway ([2014) ECHR 59) се обсъжда балансирането между правото на гражданите да бъдат информирани за живота на публичните фигури и правото на личен живот.

Ларс Лилло-Стенберг и Андрине Сетер са  музикант и актриса, които сключват брак. Тържеството е на открито, на остров. В печатно издание се появява статия заедно със снимки, благодарение на специална техника за заснемане от разстояние. Двойката печели на две инстанции дело за нарушаване на личната неприкосновеност, но на трета инстанция губи делото и се обръща към Съда в Страсбург за нарушение на чл.8 ЕКПЧ.

Класически случай със знаменитости и папараци. Известни гости, множество музикални изпълнители, блясък.

Решението е интересно, защото е прието след решението Von Hannover v. Germany (No. 2) [2012] ECHR 228 и стандартите за балансиране на чл.8 и чл.10 се прилагат.

За отбелязване  е, че ЕСПЧ открива елементи на обществен интерес в частното:  не само при политически въпроси или престъпления, но и когато се засягат спортни въпроси или изпълнители  (т.36), сватбите са такъв пример (т.37), отбелязва се още, че  е имало видимост (възможно заснемане от около 250 м) и събитието е привличало внимание (т.43).

По начало Съдът поддържа, че не всичко, което е интересно за хората, е от обществен интерес – но в случая – зачитайки и известна зона на национална оценка (на Върховния съд) –  е постановил, че няма нарушение на чл.8 ЕСПЧ, личен живот.

EСПЧ: разследваща журналистика, записи без разрешение Reply

Европейският съд за правата на човека на 24 февруари 2015 огласи решението по делото Haldimann and others v Switzerland.

Бойко Боев публикува  коментар, който споделям с негово разрешение.

boyko_boevФактите
Няколко редактора (обърнете внимание, че не става дума за обикновени журналисти – по-долу ще слагам в скоби фактите, на които трябва да се обърне внимание) решават да запишат тайно разговор между застрахователен брокер и журналист, представящ се за клиент. Поводът са оплаквания на граждани за това, че брокерите (като цяло, а не записвания брокер) не получават пълна и качествена информация за застраховките, които сключват. Записът на разговора се прави в жилището на журналиста и ретранслира в съседна стая, където са редакторите и на експерт по застраховките, който коментира това, което вижда. Оператор записва коментара на експерта, който установява на място проблеми в представянето на условията на застраховката. В края на разговора между “клиента” и брокера, един от редакторите влиза в стаята при тях и разкрива, че разговорът е записан и иска коментар от брокера за проблемите, които експертът е установил. Брокерът отказва да даде коментар.

По телевизията записът е излъчен като гласът на брокера и образът му са подправени, за да бъде запазена самоличността му. Въпреки това брокерът завежда наказателно дело за незаконно използване на записващи устройства, което е нарушило правото му на личен живот. Редакторите и журналистът – мним клиент са осъдени да платят минимална глоба (става дума за наказателна, а не за административна отговорност на редакторите и журналиста).

Европейският съд преценява дали швейцарскияm съд е балансирал правилно между правото на изразяване на жалбоподателите (редактори и журналист) и правото на личен живот на брокера. Това Страсбургският съд прави като сравнява дали критерият, използван от националните съдии, съвпада с неговите критерии по сходни дела и изследва как са приложени тези критерии разглеждането на конкретните факти по делото. Европейските съдии намериха, че швейцарските съдии не са използвали правилен стандарт и установиха нарушение на свободата на изразяване на журналистите.

Решението
1. От обществен интерес ли е материалът на журналистите? Съдът е намерил, че има обществен интерес, макар че в случая засегнатото лице е застраховател, т.е. частно лице, а не публична личност.
2. Как е взето решението за скритото използване на записващи средства? Решението в швейцарския случай е взето от редактори и след обсъждане на всички възможни начини за събиране на достоверна информация (т.е. не произволно от журналист).
3. По какъв начин е направен записът от журналистите и как са го използвали? Съдът намира, че жалбоподателите са действали съгласно етичните правила на журналистите в Швейцария, като максимално са ограничили намесата в личния живот на брокера (малко хора са разбрали самоличността му по време на записа, а при представянето пред публика гласа и лицето на брокера са били прикрити).
4. Какъв е характерът и тежестта на санкцията? Съдът е намерил, че жалбоподателите са осъдени за извършване на престъпление и им е била наложена глоба по Наказателния кодекс (а не административна, която е с по-леки последствия) и че това наказание е непропорционално тежко.

Българското законодателство не предвижда подобни критерии.
Етичният кодекс на българските медии не съдържа подробни правила при скрито използване на записващи средства. Според кодекса условието е единствено “недвусмислено” установено наличие на обществен интерес. За сравнение, например в Белгия етичните правила на журналистите изискват използване на скрити записващи средства да става само ако

  • е налице сериозен обществен интерес,
  • няма друг начин да бъде получена информацията,
  • използването на средствата е пропорционално на целения резултат и
  • решението се взeма от главните редактори.

Сходни са конкретизираните стандарти за работа на БиБиСи и етичните стандарти на журналистите в Холандия.

Има и интересно продължение – британски скандал на седмицата, по който се очаква произнасяне от парламентарната етична комисия: Jack Straw и Sir Malcolm Rifkind, двама бивши британски външни министри,  са филмирани тайно от журналисти на вестник Telegraph и предаването на Channel 4 Dispatches, как обещават услугите си срещу заплащане на фиктивна китайска фирма. Скандалът е предизвикан от това, че и двамата са в парламента, т.е. се очаква от тях да работят като депутати, за което получават пари, а не да предлагат услуги

*

Към казаното от Бойко Боев може още да се напомни, че в България по-сериозният проблем  не е на плоскостта на журналистическата етика, а от самото начало (2004) Етичният кодекс на българските медии е в противоречие с Наказателния кодекс.

Реалната заплаха за разследващата журналистика се очерта и при работата върху нов НК.  Вместо – както бяха обещали – да изключат наказателната отговорност в хипотезите на използване на специални средства без разрешение, предвидени в Етичния кодекс, авторите на проекта на НК (оставен без движение) разшириха приложимостта й.

Все пак, след решението Von Hannover v. Germany (No. 2) [2012] ECHR 228 , стандартите за балансиране на чл.8 и чл.10 се прилагат и в България също можем да се позоваваме на тях, в случай че  чл. 339а НК бъде приложен към журналисти в случай на обществен интерес.

Съд на ЕС: достъп до писмените становища на държавите в производства пред Съда Reply

Стана известно Решение на Общия съд по дело T-188/12 Patrick Breyer/Комисия.

Достъп до документи на институциите на ЕС: гражданин иска да види позицията на държавата си, предназначена за производство пред Съда:  и ще може.

Регламент № 1049/2001  урежда   достъпа до документи на Европейския парламент, Съвета и Комисията. Според регламента  държава  може да поиска от институция да не оповестява документи без нейно предварително съгласие. Съдът на Европейския съюз  е обвързан с това задължение за прозрачност само когато упражнява административни функции, а  самата правораздавателна дейност е изключена от правото на достъп.

Един австрийски гражданин иска от Комисията  нейното становище по дело пред Съда – и го получава. Той обаче иска и достъп до писмените становища на Австрия по дело пред Съда за установяване на неизпълнение на задължения, образувано от Комисията срещу Австрия за нетранспониране на директивата за запазване на данни 2006/24.  Комисията отказва с мотива, че счита, че спорните становища не попадат в приложното поле на Регламент № 1049/2001 – те  били адресирани до Съда, били са предоставяни на Комисията от Съда само като преписи и представлявали съдебни документи, които не се отнасят до административната дейност на Комисията, поради което не са от нейна компетентност.

Според днешното решение:

  • отменя се решението на ЕК, с което се отказва достъп до становището на Австрия относно транспонирането на Директива 2006/24/ЕО за делото Комисия/Австрия (C‑189/09);
  • без значение е дали становищата са оригинали или преписи;
  • неправилно е твърдението на Комисията, че спорните становища не са ѝ били предоставени в рамките на упражняваните от нея правомощия: те са предоставени на Комисията при обжалването на неин иск за установяване на неизпълнение на задължения, който тя е предявила при упражняване на своите правомощия по член 226 ЕО (понастоящем член 258 ДФЕС). По този начин Комисията ги е получила при упражняването на своите правомощия (т.61).  Поради това   тези становища попадат в приложното поле на  Регламент № 1049/2001.
  • самите становища  на Комисията попадат в приложното поле на тази регламент, въпреки че те са включени в правораздавателната дейност на съдилищата на Съюза, спрямо която  не е приложимо правото на достъп до документи съгласно член 15, параграф 3, четвърта алинея ДФЕС (т.74) и, по-общо, въпреки включването им в правораздавателната дейност на съдилищата на Съюза, подадените   становища на дадена институция не са изключени  от правото на достъп до документи (т.79).
  • няма норма, която да позволява или да забранява на страните в дадено производство да оповестяват своите собствени писмени становища  –  освен в изключителни случаи, когато оповестяването би засегнало доброто правораздаване, страните са свободни да оповестяват своите собствени писмени становища (т.93).
  • това дело се отнася до заявление за достъп до писмени становища, свързани със съдебно производство, приключило към момента на подаването на това заявление. Но страните могат да оповестяват и писмени документи, които се отнасят до висящи съдебни производства – а и при приключено производство    доводите в становищата са възпроизведени поне частично в съдебното решение (т.96).
  • общият критерий е   да се гарантира, че упражняването на правото на достъп до документите на институциите няма да засегне защитата  (т.103). В този смисъл е интересно още, че страната може да използва документите по делото за защитата си,   независимо от всякакво външно влияние, по-специално от страна на обществеността  – но не  с друга цел, например  подбуждането на обществена критика срещу предявените по делото доводи на другите страни (т.119 и следващите) – важно за активизма: имайте предвид становището на Съда: публикуването на писмените материали на Комисията в   интернет, което противоречи на принципа на доброто правораздаване, представлява злоупотреба с право.


 

 

 

 

 

Обществени медии: финансирането чрез такси няма бъдеще Reply

Финансирането на ВВС чрез такси няма бъдеще, изводът е на парламентарната комисия за култура, медии и спорт в Обединеното кралство.

Наистина, по съображения за пълнота трябва да се посочи още, че за момента таксите според комисията остават, в ОК има традиции в това отношение.  Но важното е, че вече официално и в държавата -крепост  на таксите се декларира тяхната неприложимост в цифровото време.

Таксата, в момента £145.50 на домакинство, според парламентаристите не може вече да бъде обоснована и ще се замени от данъчно задължение.

И досега нямах съмнение, че това е правилното решение, още след мотивите на ЕСПЧ за недопустимост по Faccio v Italy .

15 години без проф. Тончо Жечев Reply

Навършват се 15 години, откакто ни напусна проф. Тончо Жечев.

В края на живота си той беше член на медийния регулатор и участва в приемането на първите решения за либерализирането на българския медиен пазар.

Toncho01100213

Началото на Българският Великден или страстите български вече е достъпно онлайн на сайта на издателство Изток – Запад

Защита на тайната на източниците: КФН и практиката на Съда за правата на човека Reply

Асоциацията на европейските журналисти – България организира събитие, посветено на тайната на журналистическите източници. Събитието се проведе в Червената къща, беше модерирано от Ирина Недева и предавано пряко по Радио Бинар – БНР.

Струва си да се чуят разказите на  представители на медиите, поканени от Комисията за финансов надзор  да разкрият тайната на журналистическите източници: Николай Стоянов от Капитал, Стояна Георгиева от Медиапул, Мария Димитрова от ЗовНюз, както  и Асен Йорданов от Бивол.

Видео от събитието

Koментар по темата

ЕСПЧ, право на информация: Гусева срещу България Reply

Стана известно решение на Съда за правата на човека по делото Гусева срещу България.  Любов Гусева от Видин  участва в сдружение за защита на животните и настойчиво иска от кмета информация за мерките към бездомни животни, но не я получава дори след решения на съда, които кметът не е изпълнил.

Вече и по българско дело имаме поредното решение на ЕСПЧ, в което се потвърждава активното задължение на държавата да съдейства за информиране по въпроси от обществено значение. Съдът обсъжда

  •  дали е имало намеса в свободата на изразяване:

53. Обществото има право да получава информация от общ интерес. Целта е информирано участие в дебати по въпроси от законен обществен интерес.

54. Функцията за създаване на различни платформи за обществено обсъждане не се ограничава до медиите, а може да се упражни и от неправителствени организации – те получават защита в рамките на Конвенцията подобна на медиите, каквато впрочем е практиката на ЕСПЧ.

55. Гусева иска информация с цел да информира обществеността в контекста на работата си в сдружение за защита на животните. Следователно, информацията е пряко свързана с работата й като член и представител на сдружението. Налице е обществен интерес.

Като не предоставя информацията, кметът се намесва в процеса на информиране на обществеността чрез създаване на административно препятствие.

56. Държавата има позитивно задължение за защита на упражняването на правата по член 10. Отказът на кмета представлява пряка намеса в правото на жалбоподателя да получи и да разпространява информация от обществен интерес.

  • дали намесата е била оправдана:

57. Съдът определя дали намесата е била “предвидена в закона”, дали преследва законни цели, посочени в чл.10 пар.2, както и дали намесата е била “необходима в едно демократично общество”, за да се постигнат тези цели.

58. Кметът не е имал правно основание да не предостави информация. В конкретния случай тя е била в негово изключително притежание.

Съдът е убеден, че намесата не е била “предвидена в закона” по смисъла на член 10 пар. 2 от Конвенцията.

Налице е нарушение на чл.10.

Има две особени мнения. Виждането, че чл.10 ЕКПЧ предвижда активно задължение на държавата да предоставя информация, още не се споделя от всички съдии.  В особените мнения се обсъждат нюанси на различията между правото да се получава информация и правото да се изисква информация,  защо неправителствените организации трябва да имат  привилегия пред отделния гражданин и дали правото на информация изобщо се включва в правата на човека.

Български ad hoc съдия в състава е Павлина Панова, с мнозинството.

Репортери без граници: индекс 2015 Reply

В индекса за свобода на изразяване, изготвен за поредна година от неправителствената организация Репортери без граници  България вече е на 106-то място, с 6 места по-надолу от миналата година (динамика по години) и много под изглеждащите проблематични Италия, Унгария и Гърция. Между причините са посочени събитията от края на годината, КФН и натискът за разкриване на тайната на източниците.

За отбелязване е последното изречение в статията Какво мислят  враговете на свободните медии в Италия  КамораНдрангета и Коза Ностра : постигнали сме уникални резултати, само българските ни колеги ни задминават.

 

 

 

 

 

 

 

 

С куршуми по дискусия за свободата на изразяване Reply

d

*

В столицата на свободната Дания,  в Krudttoenden Сafe,  се провежда дискусия  за изкуството и свободата на изразяване. Темата е има ли предели пред изкуството.

Организира я художникът от свободната Швеция  Ларс Вилкс (Lars Vilks), който от 2007 г. ползва лична охрана. Причината – карикатури, публикувани в  Nerikes Allehanda и другаде. Заедно с карикатуристи от Шарли Ебдо, Вилкс е  в списъка на враговете на исляма.

Стрелят по участниците в дискусията в Krudttoenden Сafe, убиват един от присъстващите  и раняват трима полицаи.

“Не съм разколебан. Ни най-малко.”, казва Вилкс  днес.

Тютюневата реклама Reply

Държавата ни съветва какви цигари да купуваме. Легални. Прилича ли на една държава  да ни съветва какви цигари да купуваме?

Тютюневата реклама не е спряна. Нито даже по БНТ.

Има решение на Етичната комисия към Националния съвет за саморегулация (НСС) от тридесети януари 2015 г. Препоръчва се кампанията да се съобрази с решението.

Решението създава впечатление за компромис. Има недоволни и от двете посоки – про-Кой:  защото изобщо е констатирано нарушение   и  анти-Кой: защото комисията е крайно щадяща към кампанията и интересите зад нея.

Решение № 197 на ЕК от 30.01.2015 (Жалба относно Медийна кампания „Булгартабак-Холдинг” АД в партньорство с Министерство на финансите, Агенция „Митници”, „Национална асоциация на тютюнопроизводителите 2010” и „Асоциация на производителите на ориенталски тютюн”

Ето крайно предпазливото заключение: “Обсъжданата кампания, разгледана в нейната цялост от визии и текст, и обсъдена в съвкупност със специфичния обществен контекст и нагласи, в които се появява, смесва идеята за борба с контрабандата по принцип и призива към употреба на тютюневи изделия, чиято реклама е напълно забранена, с което прекрачва границата на етичното.”

Но:

  • Етичната комисия не вижда проблем в публично-частното партньорство в тютюневата кампания: “Съвместните действия, включително и организирането на кампании, между държавни институции и частни фирми по обществено значими теми, не е прецедент и не представлява укоримо поведение.”
  • Етичната комисия не смята, че Булгартабак има полза от кампанията. “Що се отнася до твърденията, че кампанията всъщност подсъзнателно внушава да се купуват единствено цигари с марката на Булгартабак, комисията намира същите за некореспондиращи с действителната ситуация. “

Лично мнение: съвсем кореспондиращи са дори:    ефектът в значителна степен е в полза на Булгартабак и Лафка. За разлика от  дадената за пример кампания на Smirnoff  Не карай пил – защото Smirnoff не печели  от успеха на Не карай пил.    А Булгартабак и Лафка печелят. Реклама с търговски цел и ефект  се представя за социална. На това основание се изключва вероятно и от отчитането на рекламата.

Търговска реклама – на забранени продукти –  с подкрепата на държавата – извън времетраенето за търговска реклама – продължаваща и след решението на Етичната комисия. Найс, а.

Към СЕМ:  по-рано кампанията звучеше като демонстрация, десет дни след решението – като провокация.

 

 

И с медиите е така Reply

Омбудсманът говори пред БНТ. За съдебната система. Естествено, че има гнили ябълки в съдебната система – на възловите места, казва Омбудсманът на удивения Димитър Цонев. Естествено, че ги знам кои са. Естествено, че всеки ги знае. Идете във всеки окръжен град, всеки знае кой ще свърши работа, това е търговска дейност. Естествено, че няма да ги кажа, това значи като вляза в съда, да не изляза оттам.

В потвърждение –  медиите, които говорят за олигарси, търговия с влияние и гнили ябълки, се радват на интереса на най-разнообразни институции – и, важно е да се отбележи –  между тях не е медийният регулатор.

1. Малко  журналисти информираха за  КТБ, акумулирането на публичен ресурс и финансирането на КТБ-медии  още когато  информацията за  КТБ  се свеждаше до изречението  “Клиентите са ни скъпи.” Санкционираха Икономедия още тогава. КЗК.

За какво? Ето какво казва за нарушението Монитор, годината е 2010 : “В публикация в седмичника Капитал от април 2010 г. дори се посочваше, че НБМГ не е независим издател, а се контролира от трети лица, като например председателя на Надзорния съвет на КТБ Цветан Василев. След щателна проверка обаче от КЗК установиха публично известния факт. А именно – че „Нова българска медийна група” е едноличен собственик на капитала на „Телеграф” , „Монитор” и „Политика”. При това в нито една от фирмите не присъстват нито името на Цветан Василев, нито на КТБ.”  Сега е общоизвестно, че НБМГ е закупена с кредит от КТБ.

2. Заради публикации за гнилите ябълки в банковата система издателите на Бивол общуваха с  БНБ.

Посланикът на САЩ се изказа за необходимостта от прозрачност в банковия сектор – и  БНБ веднага излезе със съобщение, че прозрачност има.  КТБ беше тема-табу. Дойче веле,  Ню Йорк Таймс, Економист получиха писма с предупреждения, че ще бъдат съдени.   Дойче веле прекрати отношенията си с Еми Барух и Иван Бедров с обяснението “не заради КТБ”. Така и не се разбра защо.

3. Медии извършвали пазарни манипулации. Изводът е на  КФН.

Било вярно това, което   се потвърждавало от публичните регистри. От друга страна,  да се посочели източниците на информация за проверка. Върховенството на закона изисквало налагането на санкции.

4. И новини от тази седмица.  Проверка в Капитал. БНБ – прокуратура – МВР.

През 2014  БНБ дава пресконференция, на която   представя резултатите от одит на КТБ, но управителят на централната банка Иван Искров оповестява само едно   число – “липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди квестурата, съществени части от кредитните досиета  в размер на 3.5 млрд. лв.” Одитите не са публично достъпни. “Митът “Отворете здравата КТБ” е публикация, в която се изнасят заключения  на независимите одитори. Половин година по- късно става ясно, че  БНБ  (Нели Кордовска, ръководител на  управление “Банков надзор”)  препраща сигнал до прокуратурата за престъпления по две разпоредби на НК –  за издаване на информация от длъжностно лице и за  разгласяване на банкова тайна. Прокуратурата разпорежда проверки кои лица са имали достъп до информацията,  кое   от изнесеното е предвидена от закона тайна и “справка от съответните лица от Капитал.”

Не е за първи път. И не, не  по всеки сигнал е задължително да се разпитват журналисти:  защото в някои случаи – ако отсъствието на престъпление може да се установи елементарно –  това е обикновен тормоз.

А дали отговорността за  разгласяването на сведения трябва да се носи от журналистиката, е въпрос от  времето на вътрешния министър Петканов.   Преди това: какво ведомствата  обявяват за тайна и защо? Ако се засекретява информация, която уличава институциите в нарушения или в престъпно бездействие,  не е ли задължение на медиите е да посочат този факт?

 

 

 

 

 

 

 

Свобода за кого Reply

Всички са за медиен плурализъм, дори  в медийните империи.

Всички са за прозрачност на собствеността и контрола върху медиите, и фиктивните собственици, и наемниците на фиктивните собственици,  сигурно и  консултантите.

До момента, в който стане дума за предприемане на мерки.

Вероятно не е било лесно да се постигне съгласие по приоритет 18.1 в проекта за правителствена програма –   гарантиране на медийната независимост и плурализъм, прозрачността и публичността на собствеността и контрола върху медиите.  В окончателния текст предвиденото в работни варианти  въвеждане на правила се е превърнало в  обсъждане на възможността за въвеждане, изискването за спазване на Етичния кодекс на българските медии е заменено със спазване на (кой да е) етичен кодекс.

Създаване на специализирано звено  за медиен плурализъм изобщо е отпаднало от програмата. В медиите има  две обяснения:

  • Официалното е на вицепремиера Р.Бъчварова: Текстът за следенето на концентрацията в медиите бе в работен вариант и бе премахнат, тъй като това е в правомощията на Комисията за защита на конкуренцията.
  • Неофициалното е на Труд и 24 часа: Такива болшевишки мерки няма да присъстват в правителствената програма, отсякъл премиерът Бойко Борисов пред свои приближени и ги задраскал. Самите Труд и 24 часа обявиха мерките в проекта за мракобесни.

Обратно мнение  –  в подкрепа на оценката за плурализъм:

  • Защо мерки  в защита на плурализма са необходими и кой печели от свободата

Защото при деформирана медийна среда, каквато е нашата, ненамесата е свобода – но свобода за големите да стават още по-големи. В САЩ се наблюдава същата реакция – “Първата поправка се използва като средство да се държи държавата далече от свободата на корпорациите“.

Защото не е възможно резултат в тази област да се постигне чрез саморегулиране. Етична комисия не може да ограничи предприятие да не придобива друго предприятие.

  • Защо оценката за медиен плурализъм (плурализъм на собствеността и контрола) не е в компетентността на конкурентните регулатори

Защото конкурентното право не предоставя средства за оценка и надзор върху медийния плурализъм. То предвижда само икономически анализ за оценка. Докато за другите индустрии това е достатъчно, за медиите не е така. В конкретни условия с по-малък пазарен дял медия или медийна група може да има значително влияние и това може да се илюстрира с пример от Обединеното кралство, където не беше разрешено придобиване на  17 на сто от една сателитна медия, а само дял от 7.5 на сто.

Защото самата КЗК в свое решение и пред медиите  е обосновавала липсата на задължение (впрочем и експертиза) да провежда неикономически анализ, както и още:

“напълно възможна е хипотеза, при която, в резултат на контрола на КЗК дадена концентрация бъде разрешена, а в резултат на регулаторен контрол по отношение гарантиране на плурализма, същото това вливане или придобиване на предприятия от медийния сектор не бъде разрешено. Иначе казано, дадена концентрация би могла, от гледна точка на ЗЗК, да не води до установяване или засилване на господстващо положение, но същевременно да противоречи на правилата относно плурализма или други правила, произтичащи от секторна регламентация.”

Защото в държавите от ЕС специализиран орган  провежда неикономическия анализ – напр.   конвергентният регулатор за електронни съобщения и медии в ОК или в някои държави – специален медиен конкурентен регулатор.

Защото едно предприятие може да придобие значително влияние не само чрез сливане или придобиване на друго. Оценка трябва да се прави не само при сделки, а текущо.

Не е лесно да се премине към ефективна оценка за плурализъм – но с течение на времето няма да става по-лесно.

 

Мониторинг за медиен плурализъм MPM 2014 Reply

Центърът за медиен плурализъм и медийна свобода (CMPF) публикува Доклад за усъвършенстване (опростяване) и пилотно прилагане на инструмент за  Мониторинг за медиен плурализъм (Media Pluralism Monitor, MPM). С помощта на МРМ се идентифицират рисковете за медийния плурализъм в държавите от ЕС.

Анализират се правни, икономически и социални индикатори.  Пилотното изследване е проведено през 2014 г. в девет държави от ЕС, между които и България. Резултатите са представени в България през есента на 2014 г. с участие на представители на институции, медии, експерти.

В бъдеще подобна оценка ще се проведе във всички държави от ЕС, а изучаването на медийния плурализъм се предполага да се провежда текущо.

Резултати от МРМ 2014 по области и държави,  включително резултатите за България.

mpm bg


 

AutoHop, програми без реклама и бъдещето на телевизията 2 Reply

Има нови развития в съдебната практика на САЩ по темата как правото се отнася към новите технологии.

Технологично решение  позволява на зрителите  да пропускат рекламите в програмите, разпространявани наземно.  Fox  като производител на програма  иска от съда да  забрани на  Dish Networks  да предлага на зрителите си услугата  AutoHop – ответникът  поддържа, че потребителите имат право да избират какво да гледат и това е само технология за  реализация на тяхното право. Спорният въпрос е дали отстраняването на рекламата (при записването за гледане в по-късен момент) е нарушение на правата на интелектуална собственост.

Както и при делата срещу  Aereo,   от изхода зависят бизнес моделът и бъдещето на телевизията, точно както Napster засегна основите на музикалния бизнес. Впрочем ето реакцията на страните на решението Aereo на ВС на САЩ.

През 2013 съдът  отказва да наложи забрана за AutoHop, потвърдено през 2014 (9th Circuit Court of Appeals).

През изминаващата седмица  съдът (Los Angeles) отново признава   използването на защитено съдържание в рамките на разрешеното от закона (fair use).  Това се смята за победа на  Dish Networks и неговите потребители – която обаче не е пълна,  защото все още  остават проблеми при предлагането на програмата без реклама на потребителите по съображения, свързани с конкурентното право.

Все пак Fox Broadcasting and Dish Network са изразили оптимизъм за възможно скорошно сключване на споразумение относно използването на  DVR.

 

 

 

Контрабандата на цигари ограбва Reply

кой

Държавни ведомства са се ангажирали  многократно да  виждаме и чуваме по телевизията и другаде марката Булгартабак.

Дали формално Булгартабак   е спонсор на тв кампания в своя полза – не знаем. Но който е да е спонсорът, кампанията е в полза на производител и  търговия с тютюневи изделия. Ако някой би казал, че става дума за детски градини – при рекламата на всичко забранено  в последна сметка можем да докараме работата до детски градини.

Боян Юруков и Медиапул задават ключовите въпроси:

Разбира се, че физическото лице Пеевски е само вход към темата. Както казва  Нервната акула, темата е  правителствената подкрепа за бизнеса на модела #КОЙ,  а кампанията е

абсолютна подигравка с всички, които вече почти две години се борят за премахването на корпоративно-политическото чудовище, което задушава държавата. Рекламите са демонстрация на арогантно чувство за безнаказаност, недосегаемост и всевластие…

 

Европейското кино в цифровата епоха Reply

В Официален вестник на ЕС:

становище на Комитета на регионите по повод Съобщението на ЕК COM(2014) 272 final

Комитетът подчертава необходимостта от разработване на координиран подход, за да се отговори на новите предизвикателства, свързани с бързото развитие на европейския филмов сектор, а именно —

  • да се намери   отговор на задълбочаващата се пропаст между европейската публика и културното предлагане като цяло,
  • да се постигне приспособяване към новите навици за цифрово потребление на същата тази публика,
  • да се използват различните видове интернет платформи (стрийминг, видео по заявка и др.) и новите потребителски инструменти (смартфони, цифрови таблети, интернет телевизии) с цел да се увеличи потенциалът за разпространение на европейските филми и по този начин да се намери нова аудитория.

Комитетът обръща внимание върху акценти, които са важни и за нас –

  • тенденцията платформите за VoD да инвестират в оригинално съдържание,
  • необходимостта новите оператори (платформи за VoD, телекомуникационни оператори, ОТТ (over-the-top) и др.), които ползват европейско съдържание, да допринасят за неговото финансиране

и настоява данните, събирани от киносалоните  и статистиката на големите оператори в интернет, по-специално големите агрегатори и сектора на VoD и публичните радиоразпространители (и частни, ако ползват публични помощи или поради причини, свързани с конкуренцията)   да бъдат споделяни и достъпни.

Националната комисия по журналистическа етика: първо заседание и ръководство Reply

От 2005 г. в България съществува Национален съвет по журналистическа етика.

Учредителите на Съвета формират комисии, които следят за спазване на Етичния кодекс на българските медии, досега две – за печатни и електронни медии. Приемат жалби от 2006 г.

От 2015 ще работи една  Национална  комисия по журналистическа етика  с  12 члена. Днес се проведе първото заседание и единодушно беше избрано ръководството – председател Александър Кашъмов, негови заместници – Весислава Антонова и Петя Миронова.

Има нужда да се обсъдят правилата – и в съвсем близко време започва работата по същество.  Има заварени и новопостъпили жалби.

Сайт на адрес http://www.mediaethics-bg.org

mediaethicbg  [at] gmail.com

 

Обединено кралство: обществена телевизия: оценка на въздействието Reply

Обществената телевизия в Обединеното кралство работи за предоставяне на  качествено съдържание срещу общественото финансиране (best value for money). И обосновава политиката си към отделните услуги в съответствие с тази цел, като се провежда  предварителна оценка (Public Value Test), включително оценка за въздействието върху пазара (Market Impact Assessment (MIA).

ВВС предлага  да се прекрати разпространението на ВВС3 чрез спектър и програмата да се разпространява онлайн, BBC iPlayer  да се промени и да предоставя не само catch-up, но и друго съдържание. За да бъдат одобрени промените, днес ВВС Trust обявява началото на предварителната оценка (PVT).

Също днес регулаторът е обявил обществена консултация за оценката на въздействието върху пазара (MIA).

Като говорим за бъдещето на обществените медии.

Ревизия на авторското право на ЕС Reply

Обсъжда се ревизия на авторското право на ЕС.

Европейската комисия се подготвя.

Правната комисия на Европейския парламент се подготвя. Стана известен докладът на комисията, докладчик е  Julia Reda от Пиратската партия в Германия.

 

Изисква ли директивата страх, после тишина Reply

 

В прессъобщението на  КФН до медиите се посочва, че в българския законпрактически е транспонирана Директива за пазарна злоупотреба, която се прилага в целия Европейски съюз” и това е вярно. Но страхът от огромни санкции, който  трябва да доведе до тишина по важни финансови теми,   е стил Мавродиев.

1.

Първо  рециталите на директивата – там  са мотивите, принципите, насоките за прилагане. В рециталите европейският законодател е сметнал за важно да запише следното:

(44) Настоящата директива зачита основните права и спазва принципите, признати особено от Хартата за основните права на Европейския съюз, по-конкретно от член 11 от нея, и от член 10 на Европейската конвенция за правата на човека. В това отношение настоящата директива по никакъв начин не е пречка държавите да прилагат техните конституционни разпоредби в областта на свободата на пресата и свободата на изразяване в медиите.

По никакъв начин, следователно, директивата не създава правно основание, което да допуска  намеса  без предварителна оценка на баланса на права с чл.10 ЕКПЧ. Би трябвало с  максимална добросъвестност  да се приложат съвместно  директива, Конвенция за правата на човека и Хартата за основните права на ЕС.

2.

Какво са пазарните манипулации според директивата – разпоредбата, която засяга медиите, е член 1.2.в:

Член 1
2) Под „манипулиране на пазара“ се разбират следните поведения:

[…] в) разпространяването на информация, независимо дали чрез медиите, включително интернет или по какъвто и да е друг начин, които дават или могат да дадат фалшиви или измамни указания за финансови инструменти, включително и пускането на слухове и разпространяването на фалшиви или измамни сведения, когато лицето, извършило това разпространение, е знаело или е следвало да знае, че информациите са били фалшиви или измамни.
Когато става въпрос за журналисти, действащи в изпълнение на техните професионални задължения, това разпространение на сведения трябва да бъде оценено, без да се засяга приложението на член 11, като се държи сметка за разпоредбите, приложими за тяхната професия, освен ако тези лица не извличат пряко или косвено облага или печалба от разпространението на тези сведения.

“Като се държи сметка за разпоредбите, приложими за тяхната професия.”  Как да стане това? – има препратка към член 11 от директивата –  не КФН да се прави на етична комисия, а да се използва експертиза:

[…] Тези разпоредби могат да включват създаването на консултативни комитети при всеки компетентен орган, чийто състав би следвало да отразява, доколкото е възможно, разнообразието на участниците на пазара, независимо дали са емитенти, доставчици на финансови услуги или потребители.

Едва ли който и да е експерт би препоръчал императивно да се разкрива тайната на източниците. А за вярно-невярно и може ли да се пише за Пеевски, ако името му отсъства от регистрите – има   практика на ЕСПЧ, стандартите са проверими.

3.

Нещо повече: от  сайта на КФН научаваме, че комисията “ще съобразява надзорната си практика с трите Насоки на Комитета на европейските регулатори на ценни книжа (CESR) относно общото приложение на Директивата.” Насоките също са на сайта – и  релевантната Насока, т.4.14, гласи, че за да има пазарна манипулация чрез медия:

Лицето, разпространяващо информация, знае, че е невярна или подвеждаща и я  разпространява, за да създаде (in order to) неправилно или подвеждащо впечатление.

Доколкото се вижда, това е указанието за надзорната практика:  КФН трябва да докаже, че медията знае, че информацията е невярна, но цели създаване на неправилно впечатление. Тежестта на доказване е за КФН.

4.

Законът (чл.9) изисква КФН да огласява публично следваната политика и създадената практика по прилагането на нормативните актове. Предстои да разберем дали  е огласявана такава политика; предвижда ли тя (специално по отношение на медиите)  оценката по рецитал 44;  как е прилаган чл.11, за да се установи балансиран подход. Не става дума само за конкретните решения, а за цялостната дейност на регулатора.

За принципите на дейност има парламентарен контрол.

За законността на актовете има съдебен контрол.

А и съществуват  любимите на Джон Кери жълти павета:

— Пътят за Изумрудения град е застлан с жълти павета — обясни магьосницата, — така че няма да се заблудите.

 

 

 

 

 

 

КФН като медиен надзорник 1

В последните години натиск върху медиите за критични публикации се осъществява или поне се правят опити да се осъществи през други закони, по начало предвидени с други цели: ЗЗК, ЗКИ,  ЗКФН. От  прессъобщение на КФН става ясно, че в последните дни има още издадени наказателни постановления. Как Комисията за финансов надзор действа като медиен надзорник:

1.

Преди месец стана ясно, че КФН настоява Капитал да разкрие тайната на източниците си за публикации, засягащи банковия сектор. Не звучи правдоподобно, но  ВАС описва фактите така:

“Във връзка с публикуван на 28.06.2014 г. статус в личния профил във Фейсбук, е изискан писмен отговор от Галя Валентинова Прокопиева на следните въпроси :

  • Какво има предвид и какъв период от време визира в изречението: “За банката ще си говорим като мине малко, но не приемам, че захаросването й е равно на родолюбие.”
  • Има ли конкретна информация, която да Ви е накарала да публикува същото изречение.
  • Да посочи източника на информацията, която е публикувала.

В писмата е посочено, че при непредставяне на исканата информация в указания срок в КФН, ще бъде търсена административнонаказателна отговорност по чл. 32, ал.1 от ЗКФН.”

Искането на информация   е обжалвано, ВАС оставя без разглеждане жалбата срещу искането. Мотиви:

“Изискването на информация и обяснения от авторите на публикациите представлява част от процес по събиране на доказателства, които впоследствие ще бъдат проверени и преценени от административния орган с цел изясняване факти и обстоятелства необходими за извършване на проверки. С оспорените писма не се засягат правата и интересите на жалбоподателите […] Изискваните сведения от жалбоподателите като трети лица, не засягат техни права, а са необходими за извършване на проверки срещу други лица.

Да се иска разкриване на тайната на източниците за този коментар изглежда абсурдно:

  • Защото е коментар, а не твърдение за факт.
  • Защото е абсурд проверката за необходимостта от разкриване да се прави после: “първо разкрийте източниците, а после ще преценим дали е необходимо”.
  • Защото тайна на източниците се разкрива пред независим безпристрастен орган, какъвто КФН начело със Стоян Мавродиев има съмнение дали е. Особено в светлината на  факта, че е обект на публикации в Капитал, които правят връзка между дейността на Стоян Мавродиев в областта на офшорните дружества и Брендо.
  • И, без това да е последната причина:  защото разпоредбата на ЗКФН още не означава, че медиите са длъжни императивно да разкриват източниците си. В решението Financial Times v UK  съдът казва: Разкриването е предписано от закона, но съдът не смята, че [в конкретния случай] това е необходимо в едно демократично общество.

Такъв изглежда да е и горният случай.

2.

Месец по-късно наказателните постановления на КФН са факт – като санкциите  за Икономедия са по-тежки например от глобата, наложена на KPMG за занижен контрол и значителни пропуски по казуса КТБ.

За публикацията Паниката е по-голяма от проблема, в която се засягат дружества,   свързвани с Делян Пеевски, се определя санкция 100 000 лева. Твърди се в частност, че информацията е невярна, защото според регистъра и според декларацията на Пеевски пред Сметната палата въпросните дружества не са свързани с Пеевски. Впрочем според прокуратурата няма разминавания между факти и регистри  –  и сигналите за обратното прокуратурата намира за  изолирани и неподкрепени. По регистър – да напомним – Пеевски няма и вестници.

За да обоснове санкцията,  КФН прави анализ за съответствие на публикацията с  Етичния кодекс на българските медии, след което  интерпретира разпоредбата за свободата на изразяване в ЕКПЧ. Решава, че винаги за КФН се допуска разкриване на тайна на източниците – и  налага отделна глоба по този въпрос.

Проблемите с не-банката КТБ не са причинени от медиите – но публикациите за КТБ също бяха оспорвани докрай. Сега всички се позовават на тях. И се говори за отговорност на институциите, които били бездействали – но преди това се говореше само за отговорността на медиите, които сигнализираха за проблема. Цената за липсващата ранна превенция плащаме всички.

 

 

Банализиране на табутата 7

Тероризмът е престъпление.

Тероризмът е престъпление, след престъплението идва страхът, след страха идва мълчанието. Robert Mankoff за The New Yorker и Комарницки най-добре знаят.

newyorkerplease enjoy
komarn

Изборът при свободата на изразяване не е всичко или нищо. От хода на по-ранни дела срещу Шарли ебдо  става ясно, че в тяхната журналистика няма внушаване на страх или призиви към насилие към различните, в редакцията също се спазват правила, но  във френската традиция на Рабле и Оноре Домие, представил краля като Гаргантюа. Преди да се роди Левски.

Един от убитите карикатуристи, Шарб, го е казал – след 500 години на подигравки католицизмът е банализиран, загубил е статус на табу във Франция, така трябва да банализираме и исляма.

Банализиране на табутата.  Според WSJ това е неологизъм, въведен от Шарб.

“Трябва да паднат измислените табута, казва Комарницки, но  тук няма такъв разговор, Пеевски влиза в редакцията  – и край”.

Понякога и никой не влиза, така си върви.

 

TTIP: документи, публикувани на сайта на ЕК Reply

За разлика от договореностите за ACTA, които никога не се появиха официално преди подписването, а  имаше само изтекла информация от участниците в различните кръгове на преговорите, този път Комисията предоставя информация предварително. На 7 януари на сайта на ЕК се появи информация за трите части (24 глави) на споразумението.

Културата в проекта на TTIP:

Напомня се чл.167.4 ДФЕС – Съюзът ще взема предвид културните аспекти в дейността си съгласно другите разпоредби на Договорите – какъвто е случаят.
Напомня се, че доставчиците на аудиовизуални медийни услуги от ЕС се третират различно по силата на съответната директива – това положение се запазва, а културното многобразие се предлага да бъде изрично споменато в преамбюла.

TTIP не засяга финансирането на културните индустрии.

Интелектуалната собственост в проекта на TTIP:

В частта за култура се сочи още, че TTIP няма да включва нищо от предмета на АСТА – но може да включи ограничен , но важен кръг въпроси от полза за изпълнителите и продуцентите – унифициране в областта на сродните права, като не се уточнява обхват на унифицирането.

Доколкото част от опасенията се обявяват за градски митове, очевидно  целта на тези обяснения е да се поднесе на европейските граждани приемливо обяснение за  споразумението. Но все пак това не е самото споразумение, а  представяне на проекта.

 

За правото да се фотографира полицията по време на работа 2

В o-VIDEO-POLICE-570САЩ правото да се фотографира полицията е ясно установено.   Гражданинът Шарп прави запис на полицай с мобилния си телефон. Полицаите искат записа, Шарп отказва, накрая дава телефона и го получава обратно с изтрито съдържание, включително лични записи. Шарп съди полицаите. Делото е Sharp v. Baltimore.

Какво е становището на Министъра на правосъдието по делото: Правото да се заснема полицията по време на изпълнение на задълженията й на обществени места, както и правото записите да бъдат защитени не само се изисква от Конституцията, то е в съответствие с нашето фундаментално разбиране за свобода, насърчава отчетността на държавните служители и работи за доверието на гражданите в тях.
По повод  уличните вълнения в щата Мисури и арестуваните репортери  обяснението е, че вероятно полицаите не са добре обучени – затова реагират така.

И в България има недобре обучени полицаи и служители на службите за сигурност също.

За и против компютрите в клас 1

Още когато в България не беше масово явление студентите да идват в клас с електронни устройства, преподавателите в други страни  обсъждаха интензивно дали да забранят използването им по време на лекции. Ясно е защо, особено във времето на интернет и социалните мрежи.

В навчерието на Новата година още университетски преподаватели декларират, че  няма да допускат електронни устройства в клас.  Вероятно първо, защото с годините имат все повече личен опит, и второ, защото се увеличават изследванията, доказващи невъзможността човек да се съсредоточи в такава среда.

Опциите по отношение на шума (в широк смисъл) могат да се сведат до три: да забраниш, да игнорираш и да полагаш ежедневни усилия  да интегрираш студентите. Разбира се, третата опция е препоръчителна, тя съсредоточава цялата тежест на обучението  – и съответно отговорност – върху преподавателя. Да задържиш вниманието на много хора  – едновременно и продължително, при това без компромиси със съдържанието.

Клей Шърки смята, че усилията доказано имат граници:  обучението е сътрудничество и преподавателят не е единственият фактор за успеха му, или – както обяснява Шърки   с препратка към Хипотеза за щастието на Джонатан Хайд –  аз спрях да мисля за своите студенти като за хора, които имат избор дали да внимават или не, и започнах да мисля за тях като за хора, които се опитват да внимават, докато им въздействат различни фактори.

Разговорът дори не е  за забраната, а за университета като максимално благоприятна среда за обучение на тези, които искат да учат, и за ролята на преподавателя в нея.

Закон за рекламата в Русия Reply

В Русия действа Федерален Закон за рекламата. Законът е от 20 години, но през 2013 и 2014 има  нови изменения.

Европейската федерация на журналистите   настоява  измененията да не влизат в сила – което е предвидено да стане на 1 януари 2015.

За руската регулация на рекламата наскоро се чу два пъти. Инцидентно.

  • Първо, Путин забранил рекламата на абортите. Основанието – Закон за рекламата. Сигурно има хора, които подкрeпят такава мярка, но  е добре да се има предвид, че Съдът за правата на човека има решение Open Door and Dublin Well Woman v Ireland, според което жените имат право да получават информация, необходима за здравето им,  независимо дали в страната абортите са забранени или не. Русия е страна по Конвенцията.
  • Второ, медиите обсъждаха санкционирането на реклама, според която няма дядо Мраз. Основанието – Закон за рекламата:  забранено  е  рекламата да подкопава авторитета на родителите (видимо родителите твърдят, че има дядо Мраз).
  • Има и други интересни изменения, например по време на спортни събития се разрешава рекламата на бира в съответните зали, стадиони и пр., включително при транслиране на спортните събития по телевизията. Медиите са категорични, че това е във връзка със световното първенство по футбол през 2018 г., след което забраната ще се възстанови.

ЕФЖ се обявява по принцип срещу ограниченията на свободата на изразяване и настоява измененията да не влизат в сила по изрично посочен въпрос –   забраната на рекламата в кабелните телевизии. От закона това не става много ясно, защото се говори за забрана на рекламата в платената телевизия (и няма легална дефиниция), но самият Путин обясни в  онази среща с 1200-те журналисти, че медиите  са поискали  забрана на рекламата именно по кабелните телевизии.

Въпреки защитата на Путин предновогодишно се появиха съобщения за възможна промяна на промените: има внесени законопроекти за възстановяване на рекламата   в регионалните и общински кабелни телевизии, които  иначе трудно ще оцелеят. Обясненията “държавни срещу частни телевизии” и  “наземни  срещу кабелни телевизии” също се обсъждат, споменава се и ролята на Газпром.

Законът за рекламата в Русия и свързаните с него проблеми на прилагането са  източник на опит – как в други държави е реализирана идеята да има такъв закон и какви точно въпроси се решават с него. А допълнително е интересно да се сравнява с правото на ЕС: например по този закон в Русия различните форми на електронни търговски съобщения са все реклама.

 

 

Право да бъдеш забравен: Google прилага решението Google Spain 2

Google публикува поредния си доклад за исканията към търсачката за заличаване на резултати при търсенето.

Този път докладът включва и данни за изпълнение на решението Google Spain на Съда на ЕС – след 29 май 2014.

 

В изпълнение на решението Google Spain:

Постъпили са  191 573 искания от държави от ЕС към Google,  оценявани с оглед заличаване са 691 418 URL, в 40 на сто от случаите исканията са изпълнени.

Има и данни по държави, най-много са исканията от Франция.

От България са постъпили 753 искания, а исканията се отнасят до  2,826 URLs.

 

Съд на ЕС: медийната директива 3

В Съда на ЕС са постъпили преюдициални запитвания относно Директивата за аудиовизуални медийни услуги. Първото е за уточняване на дефинициите за услуги в обхвата на директивата, второто е за реклама, рекламни техники, спонсорство и отчитане на времетраенето. Очевидно се допуска Съдът да се занимава с квалифициране на  съвсем конкретни рекламни техники.

Във връзка с делото New Media Online GmbH срещу Bundeskommunikationssenat  е постъпило запитване от Австрия (Дело C-347/14):

  •  Трябва ли член 1, параграф 1, буква б) от ДАВМУ да се тълкува в смисъл, че може да се приеме, че дадена проверявана услуга изпълнява критерия нейните форма и съдържание да са сравними с формата и съдържанието на телевизионно излъчване, когато подобни услуги се предлагат и в телевизионни излъчвания, които могат да се разглеждат като средства за масово осведомяване, които са предназначени за значителна част от обществеността и биха могли да имат силно въздействие върху нея?
  • Трябва ли член 1, параграф 1, буква а), подточка i) от ДАВМУ да се тълкува в смисъл, че при проверката на електронни варианти на вестници по отношение на основната цел на предоставяна услуга може да се провери отделен сектор, в който се осигурява каталог от предимно кратки видеоматериали, които в други сектори на интернет страницата на електронната медия се използват само като допълнение към текстовите материали на онлайн ежедневника?

 

Във връзка с делото Sanoma Media Finland Oy/Nelonen Media Helsinki  е постъпило следното запитване от Финландия (Дело C-314/14):

  • Следва ли при обсъжданите в главното производство обстоятелства член 19, параграф 1 от ДАВМУ да се тълкува в смисъл, че не допуска такова тълкуване на националното законодателство, съгласно което разделянето на телевизионния екран не се разглежда като отделяне на телевизионната реклама от останалите части на аудиовизуалната програма, когато телевизионният екран е разделен на две части, като първата е предназначена за заключителните надписи и края на съответното предаване, а втората — за меню, представящо следващи предавания от програмата на телевизионния канал на даден телевизионен оператор, като нито в разделения телевизионен екран, нито след края на предаването се излъчва звуков или визуален сигнал, който да показва изрично началото на прекъсването на програмата за излъчване на реклама?
  • Като се вземе предвид, че уредбата в ДАВМУ има характер на минимални изисквания в съответната област, следва ли при обстоятелствата, като разглежданите в главното производство, член 23 параграф 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че е несъвместимо с посочената директива, ако отличителните означения на спонсора, излъчвани във връзка с програми, различни от спонсорираните, да се квалифицират като „рекламни спотове“ по смисъла на член 23, параграф 1 от Директивата и да се отчитат при определянето на максимално допустимото време за реклама?
  • Като се вземе предвид, че уредбата в Директива 2010/13 има характер на минимални изисквания в съответната област, следва ли при обстоятелства, като разглежданите в главното производство, член 23 параграф 1 от тази директива във връзка с използвания в нея израз, описващ максимално допустимото време за реклама, а именно „делът […] в даден едночасов период не [може да] надхвърля 20 %“, да се тълкува в смисъл, че е несъвместимо с посочената директива „черните секунди“ между отделните рекламни спотове и „черните секунди“ в края на отделянето на рекламата от останалите части на излъчваната телевизионна програма да се отчитат като време за реклама?

 

 

Съд на ЕС: финансиране на обществени медии – Испания, RTVE Reply

Подадена е жалба от  DTS Distribuidora de Televisión Digital, S.A. срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав)   по дело T-533/10, DTS Distribuidora de Televisión Digital/Комисия.

Обжалваното решение  от 11 юли 2014 г. имаше за цел  да  установи дали  начинът на финансиране на испанския обществен доставчик на мудийни услуги  RTVE нарушава конкуренцията по непропорционален начин.

Както и в България, по закон от 2006 г. финансирането на RTVE е смесено – RTVE получава приходи от реклама и държавна субсидия като компенсация от испанската държава за осъществяването на задачата за предоставяне на обществена услуга. Тази система на финансиране   е одобрена от Комисията   с Решение C (2005) 1163 окончателен от 20 април 2005 година относно държавна помощ за RTVE.

През 2009 г. влиза в сила нов закон, според който рекламата, телевизионният пазар, спонсорството отпадат като източници на финансиране на RTVE. Вместо тях  се въвеждат или изменят следните три данъчни мерки:

–        нов данък от 3 % върху приходите на  търговските тв оператори, установени в Испания;

–        нов данък от 0,9 % върху брутните експлоатационни приходи (с изключение на приходите, получени от съответния пазар на едро) на операторите на далекосъобщителни услуги, установени в Испания, вписани в регистъра на операторите на Комисията за пазара на далекосъобщителни услуги, с географско покритие, съответстващо на територията на испанската държава или по-голямо от територията на една автономна общност, и предоставящи аудио-визуални услуги или всеки друг вид услуга, включваща реклама, за една от следните услуги: стационарна телефония, мобилна телефония и достъп до интернет;

–        80 % от приходите от съществуващата такса за ползване на радиочестотния спектър.

Ако горепосочените източници на финансиране (определени са прагове за трите мерки)  са недостатъчни за изпълнение на обществената мисия, друг източник е държавната субсидия. По този начин смесената система на финансиране на RTVE се оказва преобразувана в система на почти изцяло публично финансиране.

ЕК   заключава, че изменението на системата на финансиране на RTVE, предвидено в Закон № 8/2009, е съвместимо с вътрешния пазар съгласно член 106, параграф 2 ДФЕС.

Решението на ЕК е обжалвано, Общият съд отхвърля жалбата (дело T-533/10).

Остава да се чака решението на Съда  (дело C-449/14).

Съд на ЕС: независимост на регулаторите Reply

Независимостта на регулаторите остава централна задача на институционалната реформа.

В последните дни на предходния състав на ЕК  е открито производство пред Съда на ЕС срещу Белгия , която според Комисията не гарантира независимостта на  телекомуникационния регулатор BIPT.

Независимите регулатори вземат решенията си самостоятелно (Framework Directive 2002/21/EC). В Белгия в някои случаи решенията се вземат от правителството, а в други случаи решенията на регулатора се нуждаят от одобрението на правителството.

Комисията подчерта наскоро и необходимостта от независими регулатори в областта на конкуренцията – в което и ние не се съмняваме.

Eвробарометър 82: интересувате ли се от новини Reply

В последния  Еurobarometer 82  има нови данни за ролята на медиите   в отделните държави в ЕС.

В България се гледа телевизия:  по брой на гледащите всеки ден или почти всеки ден България е на първо място, 93 на сто.

Само  11 на сто от българите четат вестници  всеки ден или почти всеки ден, след нас в това отношение са само гърците със 7 на сто. В скандинавските държави над 70 на сто четат вестници всеки ден.

И при радиото България е на последно място в ЕС – 29 на сто слушат   радио всеки ден или почти всеки ден.

И като цяло – логично –   по интерес към медиите за новини (колко често четат, гледат, слушат новини) – българите са на последно място в ЕС. Една трета от гражданите са по-редовни, една трета поглеждат, една трета – рядко, практически не (методиките и дефинициите са в приложенията).  С по една трета с интерес  са още Румъния, Гърция и Унгария.

eb82 media use index

Ако е вярно разпространеното мнение, че българите политиканстват,  очевидно за това не се изисква непременно да  се следят новините в пресата, радиото, телевизията и интернет.

Фейсбук и личната неприкосновеност 1

 Делото Campbell v. Facebook Inc  се гледа в Оукланд, Калифорния, и се отнася до практиката на Фейсбук да разполага реклама на базата на съдържанието на съобщенията на  потребителите. Ищците възразяват срещу     създаването на профили и разполагането на реклама, като се взема предвид съдържанието на частните съобщения, вкл. споменаване на име на компания или харесванията.

Представителите на Фейсбук твърдят, че става въпрос за законна практика, допустима по изключение от Electronic Communications Privacy Act  за дейности в рамките на обичайния бизнес, за защита от вируси и спам. Според съда няма доказателства дали е точно така.

От съдебния акт на този етап става ясно,  че има различия по въпроса дали потребителите   във Фейсбук трябва да имат оправдано очакване за конфиденциалност на съобщенията. В други съдебни решения се уточнява, че очакване за конфиденциалност има, когато страните желаят комуникацията да се ограничи само до тях и  – като вземат предвид всички съпровождащи обстоятелства – не могат да очакват съобщенията да се подслушват, записват или споделят по-нататък с по-широк кръг адресати.

Процесът продължава.

 

 

Обществени медии: самооценка и оценка Reply

Европейският съюз за радио и телевизия е разработил форма в помощ на самооценката на обществените медии.

Формата подпомага операционализирането и измерването на основни характеристики на обществените медии:

  • универсалност;
  • независимост;
  • качество;
  • многообразие;
  • отчетност;
  • иновативност.

Самооценката и оценката на обществените медии в ЕС  имат традиции. Британският регулатор публикува консултационен документ за трета поредна обществена консултация за бъдещето на обществените медии в свързаното общество. Dокладите за степента, в която се постигат целите на обществените медии, са ежегодни и следват  утвърдена методология по програми и жанрове, която се актуализира. Изготвят се и тематични доклади, както и предварителни и последващи оценки на ефективността на закона.

 

ЕС: политика по отношение на интернет и управлението му Reply

В Официален вестник на ЕС:

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно  Съобщението на Комисията  “Политиката по отношение на интернет и управлението му — Ролята на Европа за определяне на бъдещото управление на интернет“

 

Комитетът казва, освен другото, следното:

Управлението на интернет повече не може да остане в ръцете на американското правителство, но трябва да се определи прецизно режимът на участие на множество заинтересовани страни, така че да бъде наистина представителен. Трябва да се постигне правилният баланс между държавните институции, големите компании, които защитават интересите на акционерите, и неправителствените организации, които представляват пряко гражданите.

Създаването на новаторски ИТ инструменти като Световната обсерватория за политиките по отношение на интернет GIPO се подкрепя   като важен ресурс на разположение на международната общност за наблюдение на регулаторните политики в областта на интернет и новите технологии, който да улеснява обмена между различните форуми. Това е от полза най-вече за представителите на гражданското общество, които разполагат с ограничени ресурси.

Що се отнася до Интернет корпорацията за присвоени имена и адреси (ICANN), и функциите на Службата за присвояване на имена и адреси в интернет (IANA),  техническият орган най-сетне обяви започването на процес на глобално управление на възложените му технически функции с участието на множество заинтересовани страни от септември 2015 г., когато изтича договорът с правителството на САЩ за управление на националните домейни от първо ниво.

Комитетът отправя искане към Комисията да определи ясно каква да бъде ролята на Европейския съюз в бъдещия транснационален орган и да поиска по един технически и един политически представител в борда на новата ICANN.

Цифров пазар в ЕС: програма 2015 Reply

Станаха известни 10  приоритета u 23 нови инициативи в работната програма на Европейската комисия за 2015 година.

Развива се  цифровият вътрешен пазар, един поглед назад за 2014.

Какви цели си поставя ЕК за 2015:

  1. Бързо приключване на преговорите по общите правила на ЕС за защита на данните.
  2. Придвижване на работата по реформата в правилата за телекомуникациите.
  3. Авторскоправна реформа, адекватна на развитието на технологиите.
  4.  Опростяване на правилата за потребителите при онлайн търговия.
  5.  Облекчени условия за бизнес на хората с иновации.
  6. Цифрови умения и учене в цифровото време.

Първи реакции и опасения от очакваната реформа на авторското право (и евентуално в областта на средните права). Очертанията на реформата не са ясни докрай, стратегията се очаква през май 2015.  В статията се казва например, че заместник-председателят на ЕК Ансип не може в Брюксел да гледа мачовете, които е свикнал да гледа в Естония – и това не му харесва. Носителите на права съзират в това опасност от либерализиране на правилата в тяхна вреда, ползвателите гледат към Ансип с надежда.

 

Съд на ЕС: Проектоспоразумението за присъединяване на Европейския съюз към ЕКПЧ не е съвместимо с правото на ЕС Reply

В Становище 2/13 на Съда на ЕС е изразена позицията на Съда относно Проектоспоразумението за присъединяване на Европейския съюз към ЕКПЧ.

Лисабонският договор, влязъл в сила на 1 декември 2009 г., изменя DЕС. Изменената разпоредба на сегашния член 6 DЕС, т.2 и 3   гласи следното:

2.      Съюзът се присъединява към [ЕКПЧ]. Това присъединяване не променя областите на компетентност на Съюза, така както са определени в Договорите.

3.      Основните права, както са гарантирани от [ЕКПЧ] и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи.

 

Протокол № 8  предвижда, че споразумението за присъединяване трябва да отговаря на определени условия, за да се  гарантира, че присъединяването на Съюза няма да засегне нито областите му на компетентност, нито правомощията, предоставени на неговите институции.

За проектоспоразумението:

  • На първо място, група разпоредби има за цел, най-напред, да адаптира разпоредбите на ЕКПЧ или нейните протоколи, в които за договарящите страни се говори като за „държави“ или които съдържат други елементи, присъщи на понятието за държава. Така  „междудържавни жалби“ и „междудържавни дела“ се заменят съответно с „жалби между страните“ и „дела между страните“.
  • На второ място, някои изменения на ЕКПЧ са били счетени за необходими, поради това че Съюзът не членува в Съвета на Европа.
  • На трето място, проектоспоразумението предвижда разпоредба, отнасяща се до връзките на ЕКПЧ с други споразумения, сключени в рамките на Съвета на Европа

Заключението на ЕК е, че посоченото споразумение е съвместимо с Договорите, но все пак Комисията е отправила искане до Съда за становище относно съвместимостта на проектоспоразумението с правото на Съюза.  Генералният адвокат Kokott смята, че проектът е в съответствие с Договорите при определени условия.

Днес стана известно отрицателното становище на Съда: Проектоспоразумението за присъединяване на Европейския съюз към ЕКПЧ не е съвместимо с правото на ЕС.

В резултат от присъединяването ЕКПЧ, както и всяко друго международно споразумение, сключено от Съюза, на основание член 216, параграф 2 ДФЕС би обвързвала институциите на Съюза и държавите членки и при това положение би била неразделна част от правото на Съюза. Той   би се оказал под външен контрол относно зачитането на правата и свободите и при това положение Съюзът и неговите институции, включително Съдът, биха се оказали подчинени на контролните механизми, предвидени в тази конвенция, и по-специално на заключенията и решенията на ЕСПЧ.(тт.180 и 181)

Договарящите страни имат право да установяват по-високи стандарти за защита на основните права от гарантираните с Конвенцията, следва да се осигури съгласуваност между тази разпоредба и член 53 от Хартата  – за да се избегне намаляването на предвиденото от Хартата ниво на защита, както и предимството, единството и ефективността на правото на Съюза.(т.189)

Най-висшите юрисдикции на държавите могат да отправят до ЕСПЧ искания за консултативни становища по принципни въпроси, свързани с тълкуването или прилагането на правата и свободите, гарантирани от ЕКПЧ или нейните протоколи, докато правото на Съюза изисква  същите тези юрисдикции да отправят на основание член 267 ДФЕС преюдициални запитвания до Съда. Като не урежда по никакъв начин взаимовръзката между механизма, въведен с Протокол № 16, и производството по преюдициално запитване, предвидено в член 267 ДФЕС, предвиденото споразумение може да накърни автономията и ефективността на това производство.(т.199)

Производството по предварително произнасяне би трябвало да се уреди по такъв начин, че по всяко висящо пред ЕСПЧ дело, на Съюза систематично да се изпраща пълната информация, за да се даде възможност на съответната компетентна институция да прецени дали Съдът вече се е произнасял по въпроса, който е предмет на разглеждане по делото, а ако това не е така, да поиска прилагането на това производство. Ако се допусне ЕСПЧ да се произнася по този въпрос, това би означавало да му се предостави компетентност да тълкува практиката на Съда.(т.239)

По тези и други съображения Съдът констатира, че предвиденото споразумение, доколкото:

–      е в състояние да накърни специфичните особености и автономията на правото на Съюза, тъй като не осигурява съгласуваност между член 53 от ЕКПЧ и член 53 от Хартата, не предотвратява риска от накърняване на принципа на взаимно доверие между държавите членки в правото на Съюза и не предвижда никаква взаимовръзка между механизма, въведен с Протокол № 16, и предвиденото в член 267 ДФЕС производство по преюдициално запитване,

–      е в състояние да засегне действието на член 344 ДФЕС, тъй като не изключва възможността спорове между държавите членки или между тях и Съюза, отнасящи се до прилагането на ЕКПЧ в предметното приложно поле на правото на Съюза, да бъдат отнасяни пред ЕСПЧ,

–      не предвижда ред и условия за функционирането на механизма на съответника и на производството по предварително произнасяне от Съда, които позволяват запазването на специфичните особености на Съюза и на неговото право, и

–      не е в съответствие със специфичните особености на правото на Съюза относно съдебния контрол на актовете, действията или бездействията на Съюза в областта на ОВППС, тъй като поверява съдебния контрол на някои от тези актове, действия или бездействия изключително на външен за Съюза орган,

не е съвместимо с член 6, параграф 2 ДЕС, нито с Протокол № 8 ЕС.

 

Рекламата в обществената телевизия: КЗК се самосезира Reply

По време на преговорите за председател на парламентарната комисия за култура и медии незабелязано и  изненадващо беше публикувано съобщение на КЗК. За него – накрая. Става дума за пари: за рекламата и нейното значение за медиите.

Нещо повече

Който държи рекламата, държи най-важния вход към финансирането на медиите – особено ако осигурява  едновременно реклама за медиите и  аудитория за рекламодателите. Затова държавите контролират икономическите субекти на границата между рекламата и медиите. Тук не е така.  Тук заобикалянето на закона генерира уважение.

Нещо повече

тук може да контролираш и втория вход – публичния ресурс. Ако ти позволят.  Как – много просто, бившият министър  Мирослав Найденов обясни в прословутия си запис – достатъчно е да предоставиш все на същия привилегирован бизнес да готви техническите задания за обществените поръчки –  “те физически са го правили, като писане на технически задания, няколко човека”. Те са  ПР-те на привилегирования бизнес – но в случая те са  държавата –  или по-точно играят държавата, а от друга – печелят поръчките. Понякога ЕК се намесва, вижте имената.

Нещо повече

може да влияеш и върху законодателството. Как – много просто. Като говорим   за ролята на председателя на една парламентарна комисия:  помни ли някой Даниела Петрова,  председателката на медийната комисия по време на предходното изменение на Закона за радиото и телевизията (2010) – тя  внесе ред предложения направо за второ четене. В преиода 2009-2010  рекламният бизнес получаваше своето:

  • беше заличена  разпоредбата, според която рекламните филми и рекламните интервюта се включват във времетраенето на рекламата, така остана неясна самата дефиниция за реклама – вж какво сполетя Испания по този повод;
  • беше заличена  разпоредбата, според която новини не се прекъсват за реклама;
  •  допусна се самопромоция не само за “собствената програма”, а за “собствените програми” – тази   промяна е в полза на медии, които имат по няколко радио- и телевизионни програми и могат неограничено да ги представят във всяка от своите програми (крос-промоция) – вж обратен пример Обединеното кралство;
  • беше заличена  нормата, която забраняваше лица на публична длъжност да участват в търговски реклами;
  • беше заличена  правната пречка активен играч и собственик в рекламата да има и собственост в електронни медии – вж обратен пример Обединеното кралство.

Ако собственик на рекламна агенция има собственост в телевизия, преди  заличаването на ограничението  – ако не друго – той  трудно можеше да легализира доходи, получени от сделка с дялове в тази телевизия. След заличаване на ограничението можеше. Така и стана.

Нещо повече

регулаторът КРС още по времето на Станишев, но все под председателството на   сегашния председател Божков, раздаде честоти без конкурс на основание на критерий обем реклама. Ирена Кръстева и Красимир Гергов взеха 80 на сто от въпросните честоти.  ВАС потвърди това решение. Но какво толкова, ВАС  потвърди и решението за мултиплексите, преди да се включи ЕК.

Нещо повече

пийпълметрията се смята дълго време за свързана и контролирана.

Нещо повече

по случайно съвпадение  точно сега  КЗК започва производство за оценка на ограничението на рекламата в обществените медии – дали е необходимо и пропорционално.

С Решение 1500 на Комисията за защита на конкуренцията от 5 декември 2014 г. се образува дело с предмет застъпничество за конкуренцията.

КЗК се самосезира на основание на чл.38, ал.1, т.1  за извършване на оценка на съответствието с правилата на конкуренцията на правната уредба на общото времетраене на рекламата в БНТ и БНР, в т.ч. чл. 90, ал. 1, ал. 2 и 3 от ЗРТ).

По директива телевизиите имат право на до 288 минути на денонощие, а  за  БНТ има ограничение 15 минути на денонощие и 4 минути на час, от които може да използва до една трета между 19 и 22 ч. Ще се изследва дали БНТ не е поставена в неравностойно конкурентно положение спрямо другите телевизии. Същото за БНР.

КЗК приема, че във връзка със сигнал “възниква необходимостта от задълбочена оценка относно съответствието с правилата на конкуренцията на разпоредбите на Закона за радиото и телевизията (чл. 90, ал. 1, ал. 2 и 3), предвидвиждащи ограничения по отношение на рекламното време в БНТ и БНР. В този контекст са налице основания да бъде образувано производство за застъпничество за конкуренцията по чл. 28, т. 2 от ЗЗК, в рамките на което да бъдат оценени конкретните мотиви и специфичните цели на разглежданата правна уредба, като се прецени дали от нея възникват ограничения за конкуренцията, както и дали и доколко тези ограничения са необходими и пропорционални на поставените специфични цели. В хода на проучването следва да бъдат взети предвид и източниците на европейското право на конкуренцията, регламентиращи статута и характера на дейността на обществените радио- и телевизионни оператори, но така също и практиката в другите държави членки на ЕС. Следва да се подчертае, че с оглед спецификата на дейността на обществените радио- и телевизионни оператори е възможно посочените първоначално констатирани ограничения да са обосновани и оправдани предвид защитата на определени обществени интереси, гарантирани от държавата.”

  • Интересът на автора на сигнала Българска асоциация на рекламодателите, БАР е разбираем. Още стотици минути реклама на денонощие в обществените медии. Какви са ефектите за търговските медии, тяхното финансиране и плурализма  не е работа на БАР.
  • БНТ вече беше искала изменение на закона за 12 минути на час реклама. През 2006 с поправка в ЗРТ, обявена за техническа грешка и отменена по-късно, БНТ дори беше получила за кратко време по законов ред тези 12 минути. (Макар че друг път ръководството на БНТ е заявявало, че би приело и пълна забрана за реклама, стига да е осигурено устойчиво финансиране.)
  • Секторът на рекламата с радост ще приветства каквото и да е увеличение в БНТ, рекламният бизнес винаги е имал интерес към БНТ, преди 10 години един генерален директор си отиде предсрочно по тази причина.

Три интереса в една посока.

Аудиторията я няма на картата на интересите, или поне горният обзор не съдържа такива данни.

Има  решение на КЗК от 2005 г. , преди близо десет години, по искане на РГ Политика в културата и аудиовизията, на базата на предоставен анализ на източниците за финансиране –  в решението ограниченото времетраене на рекламата не се поставя под съмнение.

Да прави оценка дали ограничението за реклама е необходимо и пропорционално  означава конкурентният регулатор да се произнася и по законодателния избор каква да е пропорцията на различните източници на финансиране в България. Картината на съотношенията в държавите е  известна:  става дума за обществена услуга, всяка държава е избрала собствен модел за компенсиране, изборът е некоординирана зона, националните условия са различни, комбинацията от източници също, има държави от ЕС  с повече реклама, има и без.

Как  точно ще се оценява необходимост и пропорционалност на ограничението за реклама – остава да видим.

 

feeИзточник ЕСРТ

 

 

 

Още по въпроса в минало време  – все за това:

Google и войните за права над съдържанието онлайн Reply

Компанията Google предлага услугата Google News чрез новинарски сайт, който агрегира заглавия от информационни източници по света. Какво е значението на Google News за медиите – отговорът е зависи, данни за трафика има тук.

Отдавна Мърдок нарича търсачките и агрегаторите  клептомани, пирати и паразити и заявява намерение да спре  да допуска индексиране на онлайн съдържанието на медиите в империята Мърдок, особено след въвеждането на платения достъп. От NewsCorp включиха в спора и Европейската комисия,  от Google също постъпиха  отговори.

В последните години претенции  по повод Google News имат и национални асоциации на издатели в Европа.

В Белгия делото Copiepresse v Google завърши през 2011 г. с решение в полза на Асоциацията на френскоезичните вестници, Google спря индексирането, но скоро след това страните се споразумяха и вестниците продължиха да бъдат индексирани. Подобно развитие има и във Франция.

В Германия през 2013 г. започна да действа закон (Leistungsschutzrecht für Presseverlege, LSR), според който агрегирането е законно, ако съответната компания – в частност Google – плати за лицензиране. Google продължи да индексира съдържанието на германските медии, като заложи на разликата между (нелицензируемото) търсене и (лицензируемото) агрегиране – и продължи да работи като търсачка. Съществено е, че  opt-in е възможен избор и немалко онлайн медии допускат новините им да бъдат включвани в Google News – има данни за експерименти (Axel Springer) какво става с трафика в обратния случай.    Италия заяви подобни намерения.

В Испания аналогични събития се случват в момента: беше приет закон, по силата на който от 2015 г. агрегаторите трябва да заплащат на носителите на права. Google обяви, че спира услугата Google News за Испания. Асоциацията на издателите на вестници поиска  съдействие от държавните институции това да не се случва. Доколкото става ясно, испанският закон не предвижда opt-in.

Експерти коментират негативния  ефект на закона за испанските медии. Подобни коментари има и в Обединеното кралство.

Паралелен сюжет са делата срещу други компании, основаващи бизнес моделите си на агрегиране на съдържание. По такова дело през 2014 съд в Обединеното кралство се произнесе, че няма нарушение на авторското право при браузване.    Въпроси от този тип  (има ли нарушение при браузване) вече започват да изглеждат леко плашещо. Няма нарушение, казва съдът, но  се стига до извод за необходимост от преюдициално запитване към Съда на ЕС (параграф 38). Решенията Meltwater, за които става дума в горния абзац,  са интересни, защото имат значение за бъдещето на журналистиката онлайн.

 

ЕС: финансиране на културните и творческите индустрии Reply

Достъпът до финансиране е ключов за културните и творческите индустрии.

Мрежата от експерти в областта на културата (EENC) публикува аналитичен доклад (ноември 2014) за финансовата рамка на културните и творческите индустрии в Европейския съюз, изготвен по възлагане на ГД Образование и култура (DG EAC) на Европейската комисия –  Възможности за достъп до финансиране на културните и творческите индустрии в ЕС . Докладът (автори Cornelia Dümcke, Zora Jaurová, Péter Inkei) съдържа обзор на финансови механизми и регулаторни инициативи,  както и примери за иновативни практики.

В допълнение интерес представлява и докладът от 2013 г., който разглежда същия въпрос на национално равнище (16 държави от ЕС) – Тенденции в общественото финансиране на културата в държавите от ЕС.

Правата на човека в цифровия свят: проследяване на електронните комуникации Reply

Комисарят по човешките права към Съвета на Европа в нова публикация (2014) 1 обсъжда  върховенството на закона в интернет и в цифровия свят. В публикацията има констативна част, но и важни препоръки и предложения. Организацията за цифрови права в Европа извежда основните акценти, свързани с проследяването на електронните съобщения.

През седмицата Article 29 издаде поредния  Работен документ wp228, този път също посветен  на спазването на правата на човека при проследяването на електронните комуникации за целите на сигурността.

Неслучайно това е тема на специализираните институции, коментар на Techdirt.

Съд на ЕС: видеонаблюдение и защита на личните данни 2

Стана известно решение на Съда на ЕС по дело   C-212/13 František Ryneš/Úřad pro ochranu osobních údajů.

Гражданинът Ryneš пази къщата си с помощта на камера за видеонаблюдение, която записва не само входа на къщата му, но също така улицата, която е обществена, и отсрещната къща.

Преюдициалният въпрос е: „Може ли използването на система за видеонаблюдение, разположена в семейното жилище за защита на собствеността, здравето и живота на собствениците му, да се окачестви като обработване на лични данни „от физическо лице в хода на [изцяло] лични или домашни занимания“ по смисъла на член 3, параграф 2 от Директива 95/46 за личните данни, въпреки че системата за наблюдение покрива и обществени места?“.

Ако Директивата за лични данни се прилага, в случая има нарушения:

  • придобивани са лични данни на лицата, движещи се по улицата,   без тяхно съгласие;
  • съответните лица не са били информирани за обработването;
  • като администратор г‑н Ryneš не е изпълнил задължението си за отчитане на обработването към Службата.

Според  заключението на Генералния адвокат Директива  96/45 за личните данни  разпоредбата за изключението  „когато се извършва от физическо лице в хода на [изцяло] лични или домашни занимания“ не е приложима в конкретния случай.  Отделен въпрос е, че поведението на лицето вероятно е законосъобразно – разсъждения, които Съдът не възпроизвежда в решението.

Съдът:

Обработването на лични данни попада в изключението по член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46 единствено когато се извършва в изключително личната или домашна сфера на лицето, което извършва обработването. По случайност може и в този случай  действията да засягат или могат да засегнат личния живот на други лица.

Видеонаблюдение като това в главното производство покрива, макар и частично, публични места и поради това е насочено извън личната сфера на лицето, което извършва по този начин обработване на данни.  То не може да се счита за дейност, която е изцяло „лична или домашна“.

Следователно на поставения въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46 трябва да се тълкува в смисъл, че използването на система за видеонаблюдение, извършваща видеозаснемане на хора, съхранявано върху устройство за дълготрайно запаметяване, а именно твърд диск, която е инсталирана от физическо лице в семейната му къща за защита на собствеността, здравето и живота на собствениците на къщата, като системата покрива и обществени места, не представлява обработване на лични данни при извършване на изцяло лични или домашни занимания по смисъла на тази разпоредба.

 

Защита на тайната на източниците: “ролята на журналистите е да предупредят, особено за лоши новини” Reply

Свободата на медиите зависи не само от медийни закони. БНБ вече имаше искания на базата на Закона за кредитните институции, Комисията за финансов надзор се активизира  на основание на друг закон – Закон за КФН.

Първо   Капитал разказа за две писма,  подписани от КФН, с които се иска информация за източниците, на основата на които са написани една статия и статуси във Фейсбук. От самата КФН са съобщили, че са изпращали писма и до други медии по  повод други публикации. Наскоро има и нова публикация на Люба Йорданова Как се обезвреждат медии.

Сега Биволъ разказва, че е застигнат от подобни писма. От изданието са внесли данни  от разследвания  в БНБ и в прокуратурата. БНБ е обещала проверка. Вече има реакция на организацията Репортери без граници.

Малко повече за нормативната рамка и стандартите, свързани с практиката на ЕСПЧ*.

България

В българското право принцип на защита на тайната на източниците е записан изрично в Закона за радиото и телевизията. Според ЗРТ (чл.15) доставчиците на медийни услуги не са длъжни да разкриват източниците на информация пред Съвета за електронни медии, пред аудиторията и пред ръководството на доставчика. Защитата не е абсолютна, законът допуска разкриване при определени обстоятелства.
Защита на тайната на източниците на специално основание е предвидена в Закона за достъп до обществената информация. Според ЗДОИ (чл.19) достъпът до информация за медиите се извършва при зачитане на тайната на достъпа.

Процесуалните кодекси у нас не съдържат привилегия за журналистите/хората от медиите да не разкриват източниците си. В други държави от ЕС такава привилегия е регламентирана, например чл. 109, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс на Франция се предвижда, че „всеки журналист, който се яви като свидетел относно информация, придобита във връзка с журналистическата му дейност, има право да не разкрива източниците на тази информация.”

Съд за правата на човека

В такава ситуация е полезно да се използва подборка от дела на Съда за правата на човека (ЕСПЧ)   по темата за защитата на тайната на източниците.  Практиката на  Съда по прилагане на чл.10 от Конвенцията на Съвета на Европа за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) прибавя яснота по темата.

1. През 1996 с решението Goodwin v United Kingdom ЕСПЧ признава принципа на защита на тайната на източниците. Според решението «защитата на журналистическите източници е едно от основните условия за свободата на пресата. […] Без такава закрила източниците могат да бъдат обезкуражени да оказват помощ на пресата при информирането на обществеността по въпроси от обществен интерес. В резултат на това може да се подкопае жизнено важната роля на пресата на обществен страж и може да бъде накърнена способността й да предоставя достоверна и надеждна информация. Като се имат предвид важността на защитата на журналистическите източници за свободата на пресата в едно демократично общество и потенциално неблагоприятният ефект, който едно разпореждане за разкриване на източник оказва при упражняването на тази свобода, такава мярка не може да бъде съвместима с чл. 10 от Конвенцията, освен ако е оправдана от по-силно съображение за обществен интерес.“
2. В решението по делото Tillack v. Belgium се изяснява, че националните институции преценяват дали е налице належаща социална необходимост и в това те разполагат с известна зона на преценка (т.55). В конкретния случай е важно още, че при преценката дали да се разкрие тайната на източниците се взема предвид и степента, в която са обосновани фактите – Тилак е бил под подозрение заради „неясни и непотвърдени слухове“, поради което няма преобладаващ обществен интерес да се оправдае намесата в свободата на изразяване.

3. В решението по делото Financial Times   and others v the United Kingdom Съдът обсъжда защитата на тайната на източниците, след като националните съдилища са приели, че приоритет имат целите на правосъдието. ЕСПЧ приема, обратно, че – дори оценени кумулативно – опасността от разкриване на конфиденциална информация в бъдеще и интересът на засегнатото юридическо лице Interbrew да бъде обезщетено – са недостатъчни за разкриване на тайната на източниците.

4. В по-ново време важно решение на ЕСПЧ (Голям състав)  относно тайната на източниците е решението по делото Sanoma Uitgevers BV v Netherlands. Полицията  иска от журналист от изданието Autoweek диск със снимки от незаконни състезания с коли, тъй като има съмнение за участници с откраднати автомобили. Редакцията отказва, като се позовава на защитата на тайната на източниците. Прокурорът на Амстердам нарежда на главния редактор на Autoweek да предаде диска. Главният редактор отказва и е арестуван. Впоследствие именно той се обръща към ЕСПЧ за нарушение на свободата на изразяване. Съдът (Голям състав) се произнася, че има нарушение на Конвенцията, тъй като отсъстват адекватни правни мерки  за независима оценка на баланса на права и разкриването на тайната на източниците под натиска на прокуратурата не е в съответствие с ЕКПЧ. Макар прокурорът да е обвързан от изисквания за почтеност, той е страна   и защитава интереси, потенциално несъвместими със защитата на тайната на източниците, поради което няма гаранции, че ще  бъде толкова безпристрастен, колкото се изисква.

5. В решението Ressiot and Others v. France Съдът стига до извода, че правото на журналистите да не разкриват своите източници не може „да се дава или отнема“ в зависимост от оценка на вида и характера на източниците: то е неразделна част от правото по чл.10 ЕКПЧ. Съдът последователно приема в решенията си, че разкриването не може да се позволи без доказателства за съществуването на належаща обществена необходимост. В случая според Съда правителството не е доказало такава необходимост. Дори ако мотивите са релевантни, те не са достатъчни, за да оправдаят намесата. Използваните средства не са разумно пропорционални на преследваните законни цели, като се вземе предвид интересите на едно демократично общество в осигуряването и поддържането на свободата на пресата.

6.  Жалбоподателите по делото Martin and Others v. France са журналисти, публикували статии в пресата на базата на доклад на Сметната палата. Изнася се информация относно управлението на публични средства от страна на избраните длъжностни лица, които се критикуват в доклада. „Това е тема от общ интерес, която журналистите са имали право да доведат до знанието на обществеността. Ролята на разследващите журналисти е точно да информират и да предупредят обществеността, особено за лоши новини, веднага след като съответната информация попадне в тяхно владение.“ С оглед на горното, Съдът заключава, че правителството не е доказало, че конкуриращите се интереси – защитата на журналистическите източници и предотвратяването и разкриването на престъпление – са правилно балансирани. Причините за намеса са релевантни, но не достатъчни. Намесата е била непропорционална и е нарушила правото на жалбоподателите по чл.10 ЕКПЧ.

7. Същата линия на аргументи продължава в решението Telegraaf and others v. The Netherlands. Съдът настоява, че разкриването трябва да се ръководи от ясни критерии, включително  като вземе предвид дали съществуват по-леки мерки за постигането на законовата цел. Безпристрастен орган трябва предварително (ex ante) да оцени дали разкриването създава сериозен риск от компрометиране на самоличността на източниците [..]. Препоръчва се да има специален ред, за да може преди използването на материала да се ограничи използването на информация, която би могла да доведе до идентифицирането на източниците.

Накратко, към разкриване може да се премине:

  • ако въпросната информация е в предмета на делото;
  • ако не съществуват други начини за получаване на информацията;
  • ако се докаже, че належаща обществена необходимост от разкриване на информацията надделява над правото на защита на тайната на източниците;
  • ако съд или независима безпристрастна институция предварително направи оценка дали съществува неотложна социална необходимост и дали защитата на източниците и конкуриращите се интереси са добре балансирани.

В някои държави от ЕС правната рамка е още по-конкретна, например в Обединеното Кралство има изрична норма, според която съдилищата могат да изискват от журналистите да разкрият източниците си „само ако разкриването е необходимо за интересите на правосъдието или за националната сигурност или за предотвратяване на безредици или престъпления” [ Contempt of Court Act, 1981, S. 10.]

Тъй като принципът е да не се предоставя информация за източниците, а разкриването е изключение, би трябвало основанията на изключението да се тълкуват стеснително. Ако се върнем към повода, неотложната необходимост се доказва предварително, а не впоследствие;  същото е по отношение на факта, че не съществуват други начини за получаване на информацията.

* обзорът е  цитиран в  Как се обезвреждат медии, тук  е пълният вариант на подборката.

Ирландия въвежда нови правила за медийната собственост Reply

Държавата, в която един голям собственик на медии доминира – и той не е Мърдок – реши най-после да въведе правила за медийните концентрации, пише The Guardian.

Големият е  Денис О”Брайън, с една трета от компанията Independent News & Media (INM), издаваща двата най-големи вестника, и участие в компанията Communicorp,  чрез която притежава две радиомрежи –  Today FM и Newstalk.  Същият, който дълги години работи с Халпени. Същият, който щеше да купува медиите на Пеевски. Светът на големите е малък.

Изготвени са правила, които до края на януари са предложени за обществена консултация. Те се отнасят само до контрола върху сливанията и придобиванията и не засягат случаите, в които увеличаването на влиянието е резултат от собствена дейност.

Ще се прилагат по отношение на всички медии – печат, радио и телевизия, интернет медии. Най-важният нов елемент е тестът за обществена значимост (Public Value Test), въведен вече в Обединеното кралство и други държави от ЕС,  тъй като “нежелателно е да се допуска определен медиен бизнес или лице да притежава прекомерно голям интерес  в един сектор или в различни сектори на медиите в държавата”, още в  Irish Times.

 

 

Обединено кралство: BBC3 минава онлайн Reply

Обществената телевизия в Обединеното кралство е дефинирала задача да предоставя по най-добър начин качествено съдържание срещу общественото финансиране (best value for money). Онлайн, интерактивните и мултимедийните услуги стават постоянен и значим   елемент от обществената мисия на ВВС . Отчита  се големия успех на ВВС Online и  продължава линията към развитие на присъствието на обществената телевизия онлайн.

Новината в тази област е, че на  3 декември е постъпило предложение да се прекрати наземното разпространение на програмата ВВС3  и тя да продължи да се разпространява само онлайн. В съобщението от март 2014 се казва, че по този начин се спестяват 50 милиона паунда годишно, от тях 30 милиона ще се използват за ВВС One, а използваните честоти се пренасочват за детската СВВС и ВВС One+.

Програмата се запазва, но ще се разпространява онлайн,  ще се преструктурира и постепенно ще се променя пропорцията между линейна и нелинейна услуга (съдържание по заявка).

За да се реализира този план, в Обединеното кралство задължително се провежда предварителна оценка (Public Value Test), включително оценка за въздействието върху пазара (Market Impact Assessment (MIA) по методология, съгласувана между регулатора Ofcom u управлението на ВВС. Обществената консултация е част от този процес. По време на проведената обществена консултация за бъдещето на програмата   265 000 души са подкрепили петиция срещу прекратяването на ВВС3.

Когато говорим за модели, образци и тенденции за обществените телевизии в цифровото време:  грижа за парите на данъкоплатеца, постоянна промяна и задължителна предварителна и съпътстваща оценка.

 

 

 

Новините на турски език 2

Въпросът за новините на турски език възниква периодично. Най-напред при създаването на Закона за радиото и телевизията. Законът изисква обаче обществените медии да направят нужното, за да информират адекватно гражданите от всички социални групи. Това е част от обществената мисия на БНТ и БНР: “Българското национално радио и Българската национална телевизия създават национални и регионални програми; предавания за чужбина, включително за българите зад граница; предавания, предназначени за българските граждани, за които българският език не е майчин, включително и на техния език.”

Обществените медии по дефиниция работят   безпристрастна и качествена информация за дневния  ред на обществото да достига до всички български граждани,  а в допълнение – и до българите зад граница, какъвто е ангажиментът на БНТ СвятРадио България  на БНР излъчва  уникални радиопрограми на 11 езика. Съдържанието онлайн, видео и подкасти са част от изпълнението на тази функция. Законът не предпоставя конкретни програмни решения или услуги, нито начин на разпространение (онлайн, сателит, кабел, спектър).

Решенията на медиите са динамични, зависят както от потребностите, така и от развитието на технологиите, така и от потребителските модели. Не се спори например, че младежката аудитория може да се достига все повече онлайн – и обществените медии се съобразяват с това, когато вземат програмните си решения.

Новините на турски език се обсъждаха широко във връзка с предложението на ПП Атака съществуването на новини на турски език да се реши с референдум. Това беше в началото на управлението на ГЕРБ (2009) – вж например

За и против новините на турски – БНТ, Сутрешен блок.

Още тогава имаше позовавания на проучвания, че новините не се гледат и е възможно да се търсят други програмни решения, за да се изпълни задачата за информиране, но и за търпимост и разбирателство.

Пет години по-късно същият въпрос се поставя от Патриотичния фронт. Петър Москов  (Реформаторски блок), подчертава днес в Народното събрание: няма отстъпление от позицията, че БНТ работи за информиране на всички български граждани, включително на гражданите, за които българският не е майчин език:

  • принципите и ценостите са важни, но програмните решения подлежат на промяна; в последна сметка въпросът е какво казваш, и още: за да бъде една общност интегрирана с помощта на  националната телевизия, програмните решения на телевизията трябва да бъдат ефективни.

При обсъждане на компромиса е направено предложение новините да се включат в БНТ2, но естествено в този разговор – за ефективните програмни решения – БНТ не е обект, а e субект.

Съд на ЕС: Пародия и авторско право Reply

Стана известно решението на Съда на ЕС  по дело  C‑201/13 с предмет преюдициално запитване от Hof van beroep te Brussel (Белгия) в рамките на производство по дело Johan Deckmyn, Vrijheidsfonds VZW срещу Helena Vandersteen и др.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29/ЕО  (Директива за авторското право и сродните му права в информационното общество). Запитването е отправено в рамките на спор с наследници на г‑н Vandersteen, автор на албума с комикси „Suske en Wiske“ (Сюске и Виске) по повод календар, в който е възпроизведено изображение, наподобяващо рисунка на корицата на албум „Suske en Wiske“. На корицата един от главните герои на албума, облечен в бяла туника,  хвърля  монети на хората, които се опитват да ги съберат. В спорното изображение в главното производство героят е заменен с кмета на град Гент.

Става дума за изключение, предвидено в Директивата, за

к)      използване за целите на карикатурата, пародията или имитацията на друго литературно произведение.

Според Съда на ЕС:

1. Понятието „пародия“, съдържащо се в разпоредба на директива, която не препраща към националните правни системи, трябва да се разглежда като самостоятелно понятие (автономно понятие)  на правото на Съюза и да се тълкува еднакво на територията на последния.

2. На втория въпрос:  трябва ли  пародията да притежава следните характеристики:

  • да притежава собствени оригинални характеристики (оригиналност);
  • да не може да бъде отнесена с основание към автора на оригиналното произведение,
  •  да има за цел провокиране на хумор или осмиване, независимо от това дали евентуално изразената критика се отнася до оригиналното произведение, или до друг въпрос или друго лице,
  • да съдържа позоваване на източника на произведението, предмет на пародия?

Съдът подчертава, че според съображение 31 от Директива 2001/29, предвидените в член 5 от Директивата изключения от правата, предоставени в членове 2 и 3 от нея, имат за цел да се поддържа  справедлив баланс  по-специално между правата и интересите на авторите, от една страна, и правата и интересите на ползвателите на закриляни обекти. Изключението за пародията  трябва да зачита справедливия баланс между, от една страна, правата и интересите на лицата, посочени в членове 2 и 3 от Директивата, и от друга страна, свободата на изразяване на ползвателите. Добър извод.

Съдът приема за безспорно (т.20), че основните характеристики на пародията  са

  • посочване на съществуващо произведение, като обаче тя показва съществени различия спрямо него;
  • проява на хумор или осмиване.

Не се изисква, за да е налице пародия,

  • произведението да притежава собствени оригинални характеристики — освен да показва съществени различия спрямо пародираното оригинално произведение;
  • пародията да може да бъде отнесена с основание към лице, различно от автора на оригиналното произведение;
  • да е насочена към самото оригинално произведение или да съдържа позоваване на източника на пародираното произведение.

При това положение прилагането в конкретна ситуация на изключението за пародията по смисъла на член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 трябва да зачита справедливия баланс между, от една страна, правата и интересите на лицата, посочени в членове 2 и 3 от Директивата, и от друга страна, свободата на изразяване на ползвателите на закриляно произведение, ползващи се от изключението за пародията по смисъла на член 5, параграф 3, буква к).

Запитващата юрисдикция трябва да прецени, като вземе предвид всички обстоятелства по главното производство, дали прилагането на изключението за пародията – ако спорното изображение в главното производство отговаря на основните характеристики на пародията – съответства на този справедлив баланс.

 

Испания: нова гражданска коалиция за защита на свободата на словото Reply

В Испания е създадена нова гражданска коалиция –   Платформа за защита на свободата на словото. Включват се журналисти, правозащитници, хора от академичните среди,  активисти за защита на потребителите. Коалицията ще работи както за граждански контрол и мониторинг, така и с цел защита в случай на нарушения на свободата на изразяване и свободата на медиите. Според изказвания по повод създаването на платформата, в Испания журналистиката се преоткрива, за да изпълни мисията си да информира.

Сдружаването заслужава внимание в светлината на активизирането на усилията за самоорганизиране в защита на свободата на изразяване, медийната свобода и медийния плурализъм и в България.