Виктор Юго във време на адаптации и ремикси

След шестгодишна борба правнук на Виктор Юго е загубил съдебен процес относно поредна адаптация на Клетниците. Доколкото имуществените права се погасяват с изтичане на определен срок, а неимуществените права на автора са безсрочни, Пиер Юго търси “защита на неимуществените права на семейството върху класическите произведения на Юго”: “Представете си 10-та симфония на Бетовен”, тревожи се родственикът на големия писател.

Адвокатите на автора на адаптацията се позовават, естествено, на свободата на информацията – кой може да ни забрани да черпим вдъхновение от великите?

Казват, че Юго е бил толерантен към подобни опити. А и все пак – време на ремикса, не е като през 19 век, и авторското право не трябва да е като през 19 век.

2 thoughts on “Виктор Юго във време на адаптации и ремикси

  1. si says:

    свобода на информация-добре.черпене на идеи-още по-добре.лошото идва с тънката граница на промяна, до това точно да се прецени дали се изменя идея.в общи линии пак опира до финансови интереси. а комерсиалното кино се интересува от масовата публика. малко трудно ще ме убедят, че масово се чете и слуша класика/тук изключвам уч.съдържание/,най-малкото защото е по-трудна за възприемане.и познавам интелигентни хора,образовани, които изморени в края на деня по-скоро биха се занимали с нещо неангажиращо нарочно,биха избрали някой ефтин роман или холивудски екшън…и така.но въпроса е доколко се изкривява представата за самия автор чрез множеството модификацийки, добавени кадри, изрязани моменти, променени стилове….особено ако “адпатация” стои изписано със ситен шрифт подобно онези”БЕЗПЛАТНО…ама като платите еди-колко си”…и това така”адаптация…ВИКТОР ЮГО”…когато за пръв път четох”Малката русалка” го мразих този Андерсен, който така я убива…и като повечето мъничета предочитах щастливия край на Дисни с “Малката русалка Ариел”…но съвсем изчезва идеята,тя трябва да умре,може би не е приказка за деца, но за мен лично е идеалната приказка за тях,истинската…представете си “малката кибритопродавачка” с друг край…скоро хванах откъс от адаптация на “Граф Монте Кристо”, тотално оскакатено и измено и откъм сюжет и откъм игра…на репликата”сложно е…”,смъмрена от актьора, по-скоро се чудих как да не падна от смях, а май не това е оригиналния замисъл….
    може би основната сложност на дебата е в това, че произведенията на изкуството биват различно възприемани, интрерпретирани и тук именно се отварят вратички за злоупотреба с изкривяване на ситуацията…дали е в шрифта проблема…

  2. nellyo says:

    Точно така, тънка работа, субективна преценка – представете си как съдът прави извод “запазва ли се духът на Козета”. И авторът трябва да се пази, и свободата “да пишеш върху вече изписан лист” също трябва да не се наказва, всички го правим, всички мислим “по индукция”, когато прочетем или видим нещо интересно.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s