Събота преди Великден

Пеперуди сини, бели

над градините летели,

кацали си по листенцата

и флиртували с цветенцата.

Слънцето в небето ясно

всичко правело прекрасно,

но все пак една от тях

казала си с малък страх:

…Я навреме да се скрия

от възможната стихия.

Аз не съм против хвърченето,

но ще мине и без мене то.

Мога да съм пеперуда,

без да хвъркам като луда.

…И след половин година

сред зелената градина

от пашкула изпълзяла

гърчава гадина бяла –

нашата заспала пленница

била станала гъсеница.

[Из Малкият страх, Валери Петров]

3 thoughts on “Събота преди Великден

  1. Вихър Георгиев says:

    Който вяра притежава
    в работи най-невъзможни,
    работи най-невъзможни
    сам ще може да създава.

    Гьоте

  2. Bisser Stoyanov says:

    Боже, колко пеперуди има на този свят, Боже.
    И въпреки всичко, колко гъсеници са се загнездили в националното ни съзнание, Боже.

    Големия и обичан Валери Петров,
    в неговата достолепна алегория,
    отразява преобразяващата се Родина днес
    със съмнението на меланхоличната въздишка на Моканина.
    И все пак, и все пак
    помня крилатия Валери Петров,
    който гледаше на обновена Априлска Бългаия
    с очите на дядо Йоцо.
    Поета вярваше в полети.

    Благодаря за публикацията на стиха
    и полъха в пеперудените крила
    Валериеви.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s