Събота преди Великден

Пеперуди сини, бели

над градините летели,

кацали си по листенцата

и флиртували с цветенцата.

Слънцето в небето ясно

всичко правело прекрасно,

но все пак една от тях

казала си с малък страх:

…Я навреме да се скрия

от възможната стихия.

Аз не съм против хвърченето,

но ще мине и без мене то.

Мога да съм пеперуда,

без да хвъркам като луда.

…И след половин година

сред зелената градина

от пашкула изпълзяла

гърчава гадина бяла –

нашата заспала пленница

била станала гъсеница.

[Из Малкият страх, Валери Петров]