Разрешена медийна концентрация: НБМГ Холдинг/ ББТ

Комисията за защита на конкуренцията разреши концентрация между предприятия чрез придобиване на едноличен контрол от «Нова българска медийна група холдинг» ЕАД върху «Балкан Българска телевизия» ЕАД.

Според КЗК: Сделката цели да увеличи качеството на предоставяните услуги и да доведе до разработването на нови продукти.

Анализът на КЗК показва, че към момента на сделката дружествата оперират на различни пазари, поради което операцията няма да доведе до хоризонтална или вертикална интеграция между тях и пазарните им дялове няма да се променят.

Поради това КЗК счита, че концентрацията няма да доведе до промяна в структурата на засегнатите от сделката пазари, както и няма да създаде предпоставки за настъпването на неблагоприятни последици за конкуренцията на тях.

Решение 807/2009

*

Накратко: Кръстева взе от Гергов (Решение на Комдос №72/2009 ) честотата на Манджуков (Решение на Комдос №72 ), която всъщност беше честотата на Агафонов (Решение Комдос  №72);   в тази посока са и честотите, предоставени без конкурс от КРС

И настъпи чистота.

6 thoughts on “Разрешена медийна концентрация: НБМГ Холдинг/ ББТ

  1. euromediablog says:

    Този аргумент с различните пазари не го споделям. На английски има един термин “cross-media concentration”, който описва точно такива феномени и най вече образуването на медийни концерни и конгломерати.
    В Германия например забраниха на Springer Verlag да закупи ProSiebenSat1 Media Ag, въпреки че двете групи действаха на различни пазари- преса и телевизия.Доколкото знам, заслугата за това се приписва на КЕК (http://www.heise.de/english/German-antitrust-authorities-reject-Springer-s-takeover-of-the-ProSiebenSat-1–/newsticker/news/68744) а в БГ нейн еквивалент нямаме.

    Както казахте в предния пост- докато не обработим специална мярка за медийна концентрация и регулатор, който да я съблюдава можем да забравим за ефективна регулация.

  2. nellyo says:

    На кого му е до КЕК.

    Нови аргументи – освен че ще му е много добре на потребителя – не чакам.

  3. euromediablog says:

    Доста скептично звучи, г-жо Огнянова. Съдейки по повечето ви коментари, стигам до извода че това да се занимаваш с медийна политика в България е по-скоро донкихотовско хоби, отклолкото възможна професионална реализация. Знам, че познавате БГ-реалността 100 пъти по-добре от мен- и това ме плаши още повече.

    Завършвам медийни науки в Германия и до скоро сериозно обмислях варианта да се върна…Обмислянето става замисляне.

    Този комента го оставете частен:)- отдалечава се от темата.

    Поздрави за прекрасния блог

    Стоян

  4. nellyo says:

    А, хубава работа. Родина – не е плашеща никога.

    Абстрактно, държавата има нужда от вас: всяко нещо, за което си помислите в публичната сфера, чака да бъде работено.

    Конкретно, понякога човек може и да живее честно от това.

  5. Mehti Melikov says:

    Нови правила при медийната концентрация очевидно са необходими. Проблем в цитираното решение е, че медийният продукт е стока, предназначена за пазара, но няма нищо общо с индустриалния продукт, към който е приложима общата концепция на merger clearance, приложена от КЗК.

    Не е коректно както отделянето на съответните медийни пазари без разсъждения за крос-медийните ефекти, така и прилагането на опростения тест за допустимост на концентрации, основан на икономическото понятие за “господстващото положение”.

    За мен основен проблем остава тестът за “икономическа група”. Нито прецизните правила за допустимост, нито потенциално брилянтния анализ на експерта на КЗК, няма да позволят адекватна оценка при липса на коректна информация относно наличието на свързаност. Наскоро в едно интервю “подставеното лице” беше наречено “номинален собственик”. Приемам това определение. Звучи издържано. Изследването на състава на икономическата група е важно, с оглед установяването на нивото на координация на съответните предприятия. Как ще докажем координация при формално независими субекти?! Мисля, че е необходимо доказването на свързаност да напусне рамката на наличието на “контрол” и да потърси всякакви механизми, включително по линия на финансирането на покупките, които да допускат възможността за координация…

    Да го помислим…

  6. nellyo says:

    Да го помислим, но в коментара ти има цели групи въпроси

    а) за икономическа и неикономическа оценка – сега не се прави неикономическа;
    б) за кросмедийните ефекти в двата случая – сега не е ясно по каква методика се отчитат;
    в) за прозрачността и номиналните – мога да добавя термина действителен бенефициер, това е, което.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s