Сигурност срещу права 2

МВР поиска повече власт с промените на ЗЕС. Взе си от парламента повече власт. Сигурност срещу права.

Сега сме в  нов кръг на обсъждания сигурност срещу права. Дават се оценки кое било по-важно: престъпниците в затвора или презумпцията за невиновност и забраната на унизително отношение.

Не  сме в положение “или – или”.  Второто е условие за първото.

По  компрометиран път  може да се мине в едни други общества и времена, където се говори за възмездие (“както те към нас, така и ние към тях”)  и може как да е.  В правовата държава не може как да е, компрометираният път  не е ефективен: не стига доникъде.

Ако искаме ефективен отговор за тези, които  секат, копаят, рушат, ринат.

* Предаването Референдум наистина беше  добро. С историята на Нели Куцкова за Германия (“искахме справедливост – получихме правова държава”).

9 thoughts on “Сигурност срещу права 2

  1. Формулировката “Сигурност срещу права” е подвеждаща и не отразява същността на противопоставянето. А то е по-скоро “едни права срещу други права”.
    Добре е всеки да си прочете отново действащата Конституция и да си направи един пълен списък на всички права, които тя му дава – и след това вече да почне да преценява в какво съотношение се намират тези права едно с друго – например дали е възможно едновременно да се осигури спазването на всички права на гражданите в пълния им размер – или съществуват множество ситуации, в които, за да се осигури спазването на едно право в пълния му размер се налага да до известна степен да се ограничи гарантирането на някое друго право.

  2. Нели,
    за съжаление все повече хора в България искат възмездие, защото все повече хора в страната са по-неграмотни, по-необразовани, по-невъзпитани, по-озлобени. Или ако не са повече, то тогава са по-гласовити и създават впечатление за “многост”. Пък и когато министрите дават пример за нарушаване на законите и правата на гражданите, тогава думите на Бенджамин Франклин са много точни: който е готов да пожертва свободата си за илюзорна сигурност, той не заслужава нито едното, нито другото, но ще загуби и двете.

  3. Нели, свалих си предаването – ще го гледам по самолетите, живот и здраве. Почнах го сега, първото включване на Нели е отлично; тя е готина, когато говори по работа и не толкова, когато говори за политика 🙂

  4. Винаги е много забавно и дори поучително човек да проследи как констатациите, които Вени прави (и които често са верни, например „все повече хора в страната са по-неграмотни, по-необразовани, по-невъзпитани, по-озлобени”) по никакъв начин не водят от негова страна до действия, които поне минимално да въздействат в посока към подобряване на така констатираното от него недобро положение на страната.

    Тук не говоря за факта, че той самият живее предимно извън България – когато отделен човек взима такова решение, то е напълно оправдано, възможно е той да има някакви съвсем лични причини за това.
    Ще припомня обаче само един, вече придобил публичност, факт, който е достатъчно красноречив: когато блогърката Милена Фучеджиева (http://milenafuchedjieva.blogspot.com) решава да се върне да живее в България, по собствените й признания,
    (виж http://www.novinar.net/news/dosadata-da-si-balgarin_Mjk0NDs3MA==.html )
    тя получава от Вени Марковски мейл, че „няма оправдание” за подобно решение.

    Значи, от една страна, Вени констатира, че в страната не се наблюдават достатъчно на брой грамотни, образовани, възпитани хора, от друга страна обаче той самият полага лични усилия техният брой да не се увеличава…

    Затова днес, когато Вени пише след поредното си пътуване до София
    (виж http://blog.veni.com/?p=2521 ) “напускам по-тъжен, отколкото дойдох”, може би е време някой да му каже (по аналогия с прочутата фраза на един американски президент) : „Не питай с какво твоята страна те е зарадвала или натъжила, питай с какво ти би могъл да зарадваш страната си!”

  5. Любо, нали разбираш, че се опитваш да отместиш темата на разговора – нещо, в което нито си успешен, нито си достатъчно компетентен, за да го сториш. По-добре се опитай да поспориш с Нели Куцкова, не с мен.

  6. Вени, с първия си коментар по-горе аз съм се изказал точно по темата, и то максимално принципно. Виждам, че ти самият не си изказал никакви възражения по тази моя принципна позиция.

    Ти обаче, в своите коментари, вкара личен елемент. И при това сам по навик си насочил вниманието към собствената си личност (изглежда според тебе фактът, че ти си си свалил предаването и ще го гледаш, когато намериш време, е толкова важен, че се чувстваш длъжен да го оповестиш публично).

    А за Нели Куцкова какво да кажем – дори и да ти се струва, че тя защитава някаква “гражданска” позиция, Нели Куцкова си е просто говорител на Съюза на съдиите и си играе ролята.
    Колкото и да се усмихваме на немския виц (“искахме справедливост – получихме правова държава”), не трябва да забравяме, че цивилизованите народи предпочитат демокрацията именно за да получават хората това, което искат (а не това, което някой много “важен” в даден момент е готов да им спусне отгоре). Ако в момента българите искат справедливост – политиците са длъжни да им я дадат. Когато (и ако) българите поискат правова държава, тогава политиците ще са длъжни да им я осигурят.

  7. Любо, ще се наложи да те разочаровам: дори не съм забелязал, че си се изказал по темата, камо ли да мисля, че е принципно. Твоите изказвания са ми ясни от времето, когато написа един друг коментар в този блог: https://nellyo.wordpress.com/2009/12/09/data_retention-3/#comment-7155
    Запазил съм си го за всеки подобен случай, в който се опитваш да се покажеш на принципен. Онзи коментар е най-добрия отговор на първата бележка под настоящата статия.

  8. Нели, извинявай за това, че подхранвам троловете, занапред ще се задоволявам само с препратки към “онова мнение” на Любо, което той не може да изтрие, но много иска да забрави.

  9. Вени, отново правиш опити да заблудиш не само себе си, но и други хора.

    Не само че не съм и помислял да забравя моето мнение, към което даваш линк, но ще се радвам да го цитирам отново тук:

    “””””””””””””””””””””””””””””””””””
    Вени, за разлика от теб, аз не си служа с лесни лозунги, взети наготово – аз защитавам позиция, която си е моя, и която съм убеден, че с течение на времето ще заемат все повече хора.

    Има “свобода” и Свобода. Има “свобода” на дребно – това е свободата, на която съвсем искрено се наслаждават мнозина в Интернет, които смятат, че да напсуваш полицията, президента или изобщо който и да било друг, и след това да не ти пука – това е висшата форма на “свобода”. Тези хиляди хора смятат, че “истинската” свобода е и в това – да можеш “успешно” да се укриеш от МВР дори и когато нямаш никаква нужда от това – а да го направиш просто ей тъй, защото е много забавно да си играеш на криеница.

    Докато всъщност истинската, действително голяма Свобода, с която разполага не само отделният индивид, но и целият народ, се състои в нещо съвсем друго: да можеш да си устроиш работите навсякъде – и в семейството, и на улицата, и дори в целия град, и дори в цялата си държава – и то така да си устроиш работите, че да трябва престъпниците да мислят как и къде да се крият (а не ти самият да се гордееш, че си успял да се укриеш от собствената си държава и “свободно” да си въобразяваш, че именно това ти е най-голямата гаранция, че ще успееш пак така индивидуално да се укриеш и от престъпниците…).

    Ако смяташ, че полицията не заслужава доверие, то значи престъпниците са заслужили твоето доверие в по-голяма степен. Добре, остави тогава престъпниците да си живеят спокойно в страна, в която полицията не може да открие дори теб, когато не се криеш, та какво остава да открие професионалния престъпник, който старателно се укрива след като е извършил престъпление спрямо теб…

    Как си представяме предстоящото развитие на света? Изглежда доста хора смятат, че гражданинът трябва все повече да се затваря в някаква черупка, и да не се подава навън, от страх, че престъпника ще го спипа по личните данни?

    Как точно ще се извършва борбата с престъпността? От кого? От самия гражданин, който ще е в състояние “постоянно” да си опазва “целите” лични данни? И който ще може единствено да се надява, че поради това престъпниците ще го подминат и ще ударят друга жертва? Това ли е начинът да се попречи на престъпниците да си извършват престъпленията?

    Най-сигурният начин за защита е точно обратният – не да се криеш в черупка, а да си максимално открит и публичен. Гражданинът няма как да се надпреварва с престъпника на негова територия. Гражданинът и да иска, не може да бъде по-потаен от престъпника – това е обречена стратегия.

    Решението е в другата посока – към повече собствена откритост и публичност.
    “”””””””””””””””””””””””””””””””””””””

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s