Изборните закони и мрежата

Научаваме се, че в новия избирателен кодекс ще има разпоредби, свързани с интернет:

интернет страниците ще бъдат третирани като медия; освен информационните сайтове като електронните вестници или информационните агенции наказателна отговорност ще носят и собствениците на блогове, както и участниците в уеббазираните социални мрежи

въвеждат се и задължения и за собственика или администратора на уебсайт, накърняващ правата и доброто име , за  право  на отговор онлайн

изрично се въвежда забрана за публикуването на анонимни материали, свързани с предизборната кампания

Това  предполага като начало да се обясни:

1) Кой носи отговорност онлайн – “сайтове”, “собственици”, “участници”: може ли избирателният закон да разширява кръга  на отговорните лица и при какви условия? Каква отговорност за какво? (Вероятно Фидосова е цитирана погрешно, когато говори за наказателна отговорност на сайтове: ако е на сайтове, не е наказателна; ако е наказателна – не е на сайтове).

2) Право на отговор онлайн – в Twitter отговорът ще се туитва ли? Все пак мрежа е – какви са границите на изискванията за право на отговор онлайн?  И как точно ще се контролира Twitter? Ако няма да се контролира – защо сайтове да, а мрежи не? Ясно ли е в мрежите кое е частна и кое – публична комуникация?

3) Как точно ще се мотивира забраната на анонимните публикации, така че да издържи прост тест за пропорционалност?   На кои анонимни публикации къде?

*

Впрочем  правилото  стои в избирателния закон за президент и в момента – още  от 2006  година  (чл.11г, ал.6), но гласи така: “Общите правила се  прилагат за всички интернет сайтове.”

Ето 96 страници правила на САЩ (Федерална  избирателна комисия) по някои въпроси

Иван Бедров и Боян са чели Монитор.

Rev.1. Фидосова казва , че не са обсъждали   наказателна отговорност,  и че  МТИТС ще прави дискусия за уточняване на  тези понятия.

Това не променя факта, че отговорността за съдържание онлайн не е технически, а юридически въпрос.

Rev.2. Фидосова казва: без мрежите, без блоговете, само електронните версии на вестниците и информационните агенции (това значи впрочем и без огромния брой сайтове – сега в закона пише “всички интернет сайтове”).

Михаил Константинов за закона,  Петьо Цеков и Вени Марковски по темата

3 thoughts on “Изборните закони и мрежата

  1. А ако направя група във Фейсбук под псевдоним, и напиша там неща, които се сторят на някой политик обидни – ще изискат от Марк Цукербърг личните ми данни та да ме накажат ли:-))?

  2. Единственото което могат да постигнат нашите политици с този закон (ако го приемат)е да ускорят създаването на чисто български WikiLeaks хостнат в Исландия.

    http://dnevnik.bg/evropa/razshiriavane/2010/06/18/919605_islandiia_prie_zakon_za_prevrushtaneto_si_v_rai_za/

  3. Линкът, който сте дали за правилата в САЩ (Федерална избирателна комисия), е доста остарял (от 2006 г. е).

    Известна ориентация защо и в момента в САЩ (а у и нас) въпросът отново става актуален дава следната информация за внесен наскоро нов проектозакон в Конгреса:
    http://www.opencongress.org/articles/view/1885-The-DISCLOSE-Act-and-Blogs

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s