ЕСПЧ: свобода на словото в интернет

В решение по делото Renaud v. France (No. 13290/07,  25 февруари 2010)  съдът в Страсбург обсъжда свободата на изразяване онлайн. Според съда, критиката на публични фигури   е част от   политическите дебати и  присъдата  за клевета в случай на критични изказвания  е нарушение на свободата на изразяване, гарантиранa от член 10 ЕКПЧ.

Патрис Рено  е основател на местно сдружение, което се противопоставя на голям строителен проект, подкрепян от кмета. На сайта си Рено критикува кмета,  сравнява го с   бившия румънски диктатор Чаушеско; има и  изказвания, че кметът е лъжец, че толерира  престъпността  в центъра на града, за да  легитимира политиката си за сигурност  и др. Рено е осъден да заплати глоба, поради което се обръща към съда в Страсбург.

Съдът приема, че  противодействието  на строителния проект чрез публикации в интернет  е участие в публични дебати и  един кмет трябва да толерира такъв вид критика, защото дебатите са от съществено значение в условията на демокрация. Съдът е на мнение, че когато критиката се отнася до  ежедневието на местните жители и жизнената среда, политиците трябва да покажат особена толерантност. В конкретния случай съдът оценява глобата като намеса, която не се налага от императивна социална необходимост, а  в същото време  има ограничителен ефект върху гражданската активност.

Tagged

4 thoughts on “ЕСПЧ: свобода на словото в интернет

  1. Както казал Сталин на Георги Димитров: “Ако ви бяхме съдили, Георгий Михайлович, в нашия съд, щяхме да ви осъдим! Добре, че бяхте в нацисткия.” Та, по този повод, в България какво биха му направили на горкия Renaud?

  2. nellyo says:

    Нали има практика на ЕСПЧ, съдиите четат.

  3. Те четат практиката, но повече четат интервютата на Цветан Цветанов, защото са на български, по-достъпен език използва човекът. И на принципа “думам ти, дъще – сещай се, снахо” е ясно какво ще решават.

  4. albert venn dicey says:

    Решения като тези ме карат да се радвам, че в България никой не чете решенията на ЕСПЧ.
    Това подобие на международен съд трябва скоро да се сгромоляса.
    Ничие право на свободно изразяване не може да включва възможността на се нарича някого, бил той и кмет, “лъжец”, “покровител на престъпници” и пр.
    Изумителното е как един иначе сравнително разумен човек като председателя Ж.-П. Коста се е присъедитил към това решение.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s