Съд на ЕС: преюдициално запитване/Комисия за защита от дискриминация: електромери и дискриминация

В Официален вестник: съобщение за дело С-394/11, образувано във връзка с преюдициално запитване, отправено от Комисията за защита от дискриминация по дело с ответници „ЧЕЗ Електро България“ АД, „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и Държавна комисия за енергийно и водно регулиране.

Преюдициални въпроси
Въпрос 1: Разглежданият случай попада ли в приложното поле на Директива 2000/43 на Съвета  относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход ?
Въпрос 2; Какво следва да се разбира под „третирано по-малко благоприятно“   и под „биха поставили лицата от дадена раса или етнически произход в особено неблагоприятно положение“ по смисъла на   Директива 2000/43:
2.1. дали за квалифицирането на по-малко благоприятното третиране като пряка дискриминация е непременно необходимо третирането да е по-неблагоприятно и да засяга пряко или косвено изрично установени в закон права или интереси или следва да се разбира като всяка една форма на отнасяне (отношение) в по-широк смисъл на думата, което е по-малко удобно в сравнение с отнасянето в сравнимосходна ситуация
2.2. дали за квалифицирането на поставянето в особено неблагоприятно положение като непряка дискриминация се изисква същото да засяга пряко или косвено изрично установени в закон права или интереси или следва да се разбира в по-широк смисъл като всяка една форма на поставяне в особено неизгодно/неудобно положение ?
Въпрос 3: В зависимост от отговора на втори въпрос, ако за квалификацията на пряката или непряката дискриминация   се изисква по-малко благоприятното третиране или поставянето в особено неблагоприятно положение да засягат пряко или косвено установени в закон право или интерес, то
3.1. разпоредбите на чл.38 от Хартата на основните права на ЕС, Директива 2006/32/ЕО ( 2 ) (съображение 29 от Преамбюла, чл.1,чл.13,пар.1), Директива 2003/54/ЕО ( 3 ) (чл. 3,пар.5) Директива 2009/72/ЕО ( 4 ) (чл.3,пар.7) установяват ли в полза на крайния потребител на електроенергия право или интерес да може редовно да проверява показанията на електромера, които да могат да се противопоставят пред националните юрисдикции в производство като главното
и
3.2. тези разпоредби допускат ли национално законодателство и/или административна практика, осъществявана с одобрението на държавния енергиен регулатор, при които се предоставя свобода на разпределителното предприятие да монтира електромерите на труднодостъпни или недостъпни места, непозволяващи на потребителите лично и редовно да проверяват и проследяват показанията на електромера?
Въпрос 4: В зависимост от отговора на втори въпрос, ако за квалификацията на пряката или непряката дискриминация не се изисква непременно пряко или косвено засягане на установени в закон право или интерес, то тогава  допуска  ли се национално законодателство и съдебна практика, като тези в главното производство, според които за квалификацията като дискриминация се изисква по-неблагоприятното третиране и поставянето в по-неблагоприятно положение да засягат пряко или косвено установени в закон права или интереси
— и ако не се допуска , националната юрисдикция длъжна ли е в случая да ги остави без приложение и да приложи дефинициите, уредени в директивата?
Въпрос 5: Как следва да се тълкува разпоредбата на чл.8, пар.1 от Директива 2000/43:
5.1. дали тя изисква жертвата да докаже факти, от които се налага категоричен, несъмнен и сигурен извод или заключение за пряка или непряка дискриминация или е достатъчно фактите да налагат само предположение/ съмнение за такава
5.2. фактите, че:
а) само в двата известни като ромски квартали в града електромерите са поставени на уличните електрически стълбове на височина, недостъпна за визуален контрол над показанията им от страна на потребителите, с известни изключения вътре в някои части на тези два квартала и б) а във всички останали квартали на града електромерите са поставени на различна достъпна за визуален контрол височина (до 1,7м), най-често в имота на потребителите или на фасадата на сградата, или на оградата,
налагат ли преместване на доказателствената тежест върху ответната странаBG C 298/14 Официален вестник на Европейския съюз 8.10.2011 г.
5.3. фактите, че
а) в двата известни като ромски квартали в града живеят не само роми, а и хора от друг етнически произход и/или б) съответно какъв е делът на хората в тези два квартала, които действително се самоопределят като роми и/или в) сочените от разпределителното предприятие за ноторно известни причини за преместване на електромерите в тези два квартала на тази височина от 7 м,
изключват ли преместването на доказателствената тежест върху ответната страна?
Въпрос 6: В зависимост от отговора на въпрос 5,
6.1. ако правилата на чл.8, пар.1 от Директива 2000/43 следва да се тълкуват като изискващи предположение/презумпция за наличие на дискриминация и ако посочените факти налагат преместване на доказателствената тежест върху ответната страна, то тогава тези факти каква форма на дискриминация презумират — пряка, непряка и/или тормоз;
6.2. разпоредбите на Директива 2000/43 допускат ли пряката дискриминация и/или тормозът да бъдат оправдавани с преследването на законна цел посредством необходими и подходящи средства;
6.3. в случая с оглед изтъкнатите от разпределителното дружество законни цели, които то преследва, може ли да бъде оправдана приложената в двата квартала мярка при положение, че
а) мярката се прилага заради натрупани неплатени сметки в двата квартала, чести нарушения на потребителите, нарушаващи или застрашаващи сигурното, качествено, непрекъснато и безопасно функциониране на енергийните съоръжения
и
мярката се прилага колективно без оглед на това дали конкретният потребител плаща или не плаща сметките си за разпределение и за доставка на електрическа енергия, и без оглед на това дали е установено конкретният потребител да е извършил някакво нарушение (манипулиране показанията на електромера, неправомерно присъединяване и/или отклоняване/консумиране на електрическа енергия, без тя да се измерва и заплаща, или каквито и да са други посегателства върху мрежата, нарушаващи или застрашаващи нейното сигурно, качествено, непрекъснато и безопасно функциониране)
б) за всяко едно подобно нарушение в законодателството и в общите условия на договора за разпределение са предвидени отговорности, включително гражданска, административна и наказателна
в) предвидената в чл.27, ал.2 от Общите условия на договора за разпределение клауза — разпределителното предприятие да осигурява възможност за визуален контрол над показанията на електромера по изрично писмено искане на потребителя, реално не позволява потребителят лично и редовно да проверява показанията му
г) наличието на възможност за монтиране на контролен електромер в дома на потребителя въз основа на изрично писмено заявление, за което потребителят трябва да плати такса
д) мярката е своеобразен и видим белег за некоректност на потребителя в една или друга форма, заради твърдяния от разпределителното дружество ноторно известен характер на причините за прилагането й
е) наличие на други технически начини и средства за защита от посегателства върху електромерите
ж) твърдение на процесуалния представител на разпределителното дружество, че приложената подобна мярка в ромски квартали в друг град не е била в състояние реално да предотврати посегателства
з) изграденият в единия от тези квартали енергиен обект — трафопост не изглежда да е подложен на подобни мерки за сигурност като електромерите?

Tagged

2 thoughts on “Съд на ЕС: преюдициално запитване/Комисия за защита от дискриминация: електромери и дискриминация

  1. Telco Lawyer says:

    Ще е интересно дали ще приемат КЗД за трибунал, за да е допустимо запитването. Макар и на пръв поглед КЗД да изглежда като квази-съд, производството е между Държавата и жалбоподателя срещу нарушителя на ЗЗД като КЗД е едновременно решаващия и събиращия доказателствата орган. Това не гарантира, че КЗД е независима трета страна и като цяло прилича на производството пред КЗК за установяване на нарушения на конкурентното право, където жалбоподателят си има своята роля. Това не променя страните и пред КЗК производството е между КЗК и евентуалния нарушител.
    От Syfait and Others (С-53/03) насам е малко вероятно да се приеме запитване от КЗК и мисля, че същата логика важи и за КЗД. Приемат ли запитването на КЗД ще се разшири много обхвата на понятието “трибунал”.

  2. nellyo says:

    Отказаха на белгийския медиен регулатор. Ще видим.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s