Конституционният съд: Следствена тайна не се предоставя на парламента

С решение на Конституционния съд №9 / 2011 г.  се  приема, че на народните представители не се предоставят сведения и документи, когато те представляват следствена тайна.

Главният прокурор в искането си до КС твърди,  че  с  чл. 100 ПОДНС Народното събрание задължава всички държавни органи и длъжностни лица от държавната и общинска администрация и гражданите да предоставят необходимите сведения и документи във връзка с въпросите, предмет на анкети, проучвания и изслушвания, дори когато сведенията представляват следствена тайна. Главният прокурор поддържа разбирането, че чл. 100 ПОДНС в атакуваната му част е в несъответствие с Конституцията на Република България и законодателната власт недопустимо се намесва в конституционните правомощия на съдебната власт.

Според КС искането на главния прокурор трябва да се обсъди във връзка с чл. 80 от Конституцията. Тази разпоредба на Конституцията задължава длъжностните лица и гражданите да предоставят исканите сведения и документи на парламентарните комисии. Нормата няма предвид държавните органи, каквито са прокурорите и следствените органи. Законодателят е ограничил кръга на лицата, които са длъжни да се явят пред парламентарните комисии и да предоставят исканите сведения и документи, вкл. и факти, представляващи следствена тайна.

В този смисъл  разпоредбата на чл. 100 ПОДНС е в противоречие с изискванията на чл. 8 от Конституцията, провъзгласяващ разделението на властите, и с чл. 117, ал. 2 от Конституцията, който гарантира независимостта на съдебната власт. Поради това   чл. 100 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание  следва да се обяви за противоконституционен.

В коментар  Росен Босев  посочва, че след това решение прокуратурата може да се превърне в още по-капсулирана и безотчетна институция, а подслушването и тайните служби  да бъдат  още по-безконтролни. Дори решението на НС по повод сваляне на имунитет може да се наложи да се взема без информация за основанието.

В особеното мнение на съдиите Ненков и Пунев тази позиция е изразена по следния начин:

От конституционна гледна точка е недопустимо с оправданието за “следствена тайна” Народното събрание, стига да зачита конституционните правомощия на прокуратурата по ръководство, надзор и осъществяване на досъдебното разследване и по повдигане на обвинение за извършено престъпление, да бъде ограничавано във възможностите си да следи за проблемите при изпълнение на полицейските оперативно-издирвателни мероприятия, прилагането и използването на специални разузнавателни средства, организацията на полицейското разследване, дейността на службите на МВР и ДАНС и т.н.

Абсолютно неоправдано е парламентът да иска разрешение от орган на друга власт, какъвто е прокурорът, за разкриване на следствената тайна, когато информацията му е необходима за осъществяване на собствените му конституционни правомощия – например, при искане на главния прокурор за снемане на имунитета на народен представител се налага достъп до информация, която не е представена с искането.

Под предлог за опазване на независимостта на прокуратурата като орган на съдебната власт от конституционна гледна точка е абсолютно неоправдано досъдебното производство да се превърне в недостъпна територия за парламентарен контрол, в т.н. “черна кутия”, каквато то в голяма степен е понастоящем.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s