ЦИК санкционира радио за т.нар. музикални класации в изборния ден. Капитал поставя въпроса доколко мярката е уместна, справедлива, пропорционална и ефективнo приложена. Въпросът е принципен.
- Мярката като законодателно решение
Ограничението за разгласяване на резултати до официалното обявяване на края на изборния ден не е (само) българска мярка. Има я в много държави. Мярката не се смята за непропорционална спрямо интереса да не се влияе върху още негласувалите. Данните показват, че разгласяването влияе.
Ограничението е мярка от времето преди уеб 2.0. В новите условия то – или поне в българската версия – не се отнася до блоговете и мрежите. Това поставя под въпрос технологичната способност на изборната администрация ефективно да ограничи разгласяването на резултати (защото те се разгласяват чрез мрежите). Според ЕСПЧ намесата трябва не само да е пропорционална, но и ефективна [ ECHR, Sunday Times v UK, 1979] . Тази мярка вече не е.
Поради това в други държави (следя обсъждането в Канада) се обмисля отпадането на ограничението от изборното законодателство (повод – нарушения чрез Туитър).
- Прилагане на мярката
В България ограничението остана и в новия Изборен кодекс като императивна норма. Прилагането поражда други въпроси: Дали заобикалянето на ограничението (музикални класации) се приема за равносилно на нарушение. Дали всички са равни пред закона или той се прилага избирателно.
Капитал анализира фактите (сравнява с предходно решение на ЦИК) и смята, че актът на ЦИК е проблематичен и че се прилага двоен стандарт.
Все пак може би трябва да се има предвид, че самата норма е проблематична, защото все по-малко може да се гарантира ефективното й прилагане.
Ефектът на черния лебед /лястовица/: Докато не е виждан такъв се е приемало, че всички лебеди са бели. След появяването му, това е спряло да бъде БЕЗСПОРНО!
Законите и еволюцията са същото. В ерата на прозрачността, ограничението по-горе пречи повече, отколкото помага… Да се махне. :)
Вижте връзката отпреди две години, когато писах за Канада. Там има един коментар, в който се казва, че откакто има нож и отрова убиването не е трудно, но забраната за убиване стои.
Не съм сигурна дали ограничението ефективно ограничава някого, но законодателят го е оставил да стои. Мисля, че тогава (при приемането на Изборния кодекс) пропуснаха да направят хубаво публично обсъждане на проблемите на една предизборна кампания онлайн. Трябва да се мисли по това.