Решение 10/2011 на Конституционния съд

Публикувано е Решение №10/2011 г. на Конституционния съд  (Закон  за съдебната власт, НПК).

Решението засяга широк кръг въпроси, ето само някои от тях:

  • Нормотворческа компетентност

Недопустимо е закон да предостави издаването на наредби на орган, на който Конституцията или Законът за нормативните актове не предоставят нормативна компетентност. Тълкуването, че всеки закон може да създава нормативна компетентност на даден орган, без това да е изрично посочено в Конституцията или Закона за нормативните актове, обезмисля последните.

Органите на съдебната власт съд, прокуратура и следствие, не могат да издават нормативни актове във връзка със своята дейност.  Съдебната власт не може да създава правила за поведение, а следва да прилага законите, създавани от законодателната власт и подзаконовите нормативни актове, издавани от органите на изпълнителната власт.

  • Статус на юристите

Понятието “юристи” обхваща всички юристи – лицата, придобили образователна степен “магистри” по право и не може със закон да се въвеждат ограничения по тесен профилиран белег на юридическата професия.

Създаването на неравни права на определена група юристи – съдии, прокурори и следователи –  е дискриминационна мярка и представлява неравно третиране на останалата по-голяма част от юристите, които притежават качества и стаж за заемане на длъжността главен инспектор.

  • Ретроактивност

Правилото за неретроактивност на правните норми трябва да се прилага във всички случаи, когато се цели с нови правни норми засягане на права или създаване на задължения за минало време, но не важи за случаите, когато от правните нормативните актове се придобиват права. Разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗСВ има устройствен характер, поради което не е забранено ретроактивното й действие (крайно интересно).

Конституцията не изключва правото на Народното събрание да приема норми с обратна сила и извън изричното изключение по чл. 5, ал. 5 от Конституцията, очевидно не съществува обща забрана за други случаи.

Предвидената възможност правна норма от закона да ретроагира е обусловена от извънредни обстоятелства и е мотивирана с полза от по-висш обществен интерес.

  • Участие на лице в евентуален конфликт на интереси в решение на колегиален орган

При съдебно оспорване на решението заинтересованата страна може да поиска отмяната му като незаконосъобразно поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените разпоредби, само ако без участието на члена на органа с частен интерес  не са налице необходимите кворум и мнозинство на гласовете за приемането му.

  • Изискване за разрешение  за достъп до класифицирана информация

Според ЗЗКИ съдиите, прокурорите, следователите и адвокатите  получават достъп по право, считано от момента на встъпване в длъжност до всички нива на класифицирана информация за срока на заемане на длъжността и при спазване на принципа ”необходимост да се знае” –  само за конкретното дело.

Конституцията в чл. 130 не поставя изискване изборните членове на ВСС да са получили преди избора си или да получат след него в определен момент разрешение за достъп до класифицирана информация. Оспорваната разпоредба на практика въвежда ново условие за избор и за прекратяване на мандата на член на ВСС, каквото основният закон не съдържа.

  • Използване на специални разузнавателни средства

Специалните разузнавателни средства се използват именно в тази фаза на наказателното производство, в която категорично не може да се установи какво престъпление е извършил заподозреният и конкретно извършил ли е някое от престъпленията, визирани в чл. 411а, ал. 1 и 2 НПК. Изрично в чл. 12, ал. 1 ЗСРС е предвидено, че специалните разузнавателни средства се използват по отношение на лица, за които са получени данни и има основание да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежки престъпления, а не за лица, които вече са привлечени като обвиняеми по конкретни престъпления.

Според КС е допустимо разрешението да се дава от председателя на специализирания наказателен съд.

One thought on “Решение 10/2011 на Конституционния съд

  1. Редовен читател says:

    По 1.
    Ako, чрез Закон на органа му е забранено да издава Закони и Наредби,
    то тогава на стопанския субект, регулиран чрез разрешителен режим (нпр. индивидуална лицензия),
    би трябвало да му е ЗАБРАНЕНО да сключва с подизпълнители, договори, касаещи СПЕЦИАЛНО РАЗРЕШЕНАТА му дейност?! Т.е. щом специално ТОЙ е ‘лицензиран’ за нещо, по горното тълкуване не би трябвало да може да ‘упълномощава’ друг субект за същото или за част от това нещо!? Поради липсата на компетентност.
    И ако е упълномощавал, това означава ли, че досега е извършвал нарушение? И ако да – от кога тече ‘отговорността’ му?… 8-оо

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s