ACTA: хроника

ACTA, търговско споразумение за борба с фалшифицирането, беше подписано от България на 26 януари 2012.  Дори само на това основание АСТА ни засяга и интересува.

В цялата проблематика на АСТА има акценти, които заслужават анализ. Особено внимание заслужават:

(1) АСТА от гледна точка на съвременните демократични стандарти за нормотворчество и

(2) АСТА по същество от гледна точка на целите, регламентираните баланси  на интереси в цифровата ера, възможните ефекти   и степента на гарантиране на комуникационните права.

Разговорът по тези два въпроса има историческа част, която заслужава да се припомни, доколкото има публична информация за нея.

През 2008 г. Европейската комисия приема   стратегия за правата върху индустриалната собственост. В т.6.3. се предвижда ЕК  да работи за постигане на многостранно търговско споразумение за борба с фалшифицирането.  Съветът през септември 2008 г. потвърждава началото на работа върху АСТА.

Първият известен отказ на Съвета да предостави информация за споразумението се появява на сайта на  FFII през ноември 2008 г.  През следващите три години този стил на непрозрачност е основна тема  (писмото, с което Съветът отказва да предостави исканите документи относно ACTA).

През 2010 г. парламентарна комисия на Европейския парламент (INTA) иска достъп до проекта. Отговорът от ЕК е “не може да ви предоставим нещо, което не съществува. Няма такова споразумение.”

Вариант на проекта изтича от работната група и се появява на канадски сайт.

Становището по АСТА на Европейския надзорник за защита на личните данни от 22 февруари  констатира непропорционалност на трите удара, проблеми при трансфер на данни към трети страни, липса на прозрачност (коментар на становището).

На 10 март Европейският парламент приема резолюция, в която се казва следното:

  • 1.  посочва, че от 1 декември 2009 г. Комисията има правното задължение да предоставя на Парламента незабавно изчерпателна информация на всички етапи от процедурата на преговори по международни споразумения;
  • 2.  изразява безпокойството си относно липсата на прозрачен процес при провеждането на преговорите по ACTA – положение, което противоречи на разпоредбите и духа на ДФЕС; изразява дълбоката си тревога, че преди началото на преговорите по АСТА не беше установена правна основа и не беше търсено одобрението на Парламента за мандата за преговори;
  • 3.  призовава Комисията и Съвета да осигурят обществен и парламентарен достъп до всички свързани с преговорите по ACTA текстове и изложения, в съответствие с Договора и с Регламент (ЕО) № 1049/2001 от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията;
  • 4.  призовава Комисията и Съвета да се ангажират активно заедно с партньорите си в преговорите по ACTA за изключване на възможността за всякакви по-нататъшни преговори с поверителен характер, както и да предоставят изчерпателна и своевременна информация на Парламента относно своите инициативи в тази област; очаква Комисията да представи предложения преди следващия преговорен кръг в Нова Зеландия през април 2010 г., за да изиска въпросът за прозрачността да бъде включен в дневния ред на тази среща, и да уведоми Парламента за резултатите от този кръг незабавно след приключването му;
  • 5.  подчертава, че в случай, че не бъде незабавно и изчерпателно информиран на всички етапи от преговорите, Парламентът си запазва правото да предприеме съответни действия, включително да сезира Съда на ЕС с цел да защити своите прерогативи;
  • 6.  призовава Комисията да направи оценка на въздействието от прилагането на ACTA по отношение на основните права и защитата на данните, продължаващите усилия на ЕС за хармонизиране на мерките за прилагане на ПИС, и електронната търговия, преди да се пристъпи към каквото и да било споразумение на равнище ЕС относно консолидиран текст на ACTA, както и своевременно да се консултира с Парламента относно резултатите от тази оценка;
  • 7.  приветства уверенията от страна на Комисията, че всяко споразумение за ACTA ще бъде ограничено до прилагането на съществуващите ПИС, без да се засяга развитието на материалното право в областта на интелектуалната собственост в Европейския съюз;
  • 8.  призовава Комисията да продължи преговорите по ACTA с цел повишаване на ефективността на системата за прилагане на ПИС срещу фалшифицирането;
  • 9.  настоятелно призовава Комисията да гарантира, че прилагането на разпоредбите за ACTA, особено разпоредбите относно процедурите за защита на авторското право в цифровата среда, напълно съответства на достиженията на общностното право; изисква на границите на ЕС да не бъдат извършвани претърсвания на лица; изисква пълно изясняване на всички клаузи, които биха позволили неоснователни претърсвания и изземване на устройства за съхранение на информация, като например преносими компютри, клетъчни телефони и MP3 плейъри от страна на гранични и митнически органи;
  • 10. счита, че с цел зачитане на основните права, като например правото на свобода на изразяване и правото на неприкосновеност на личния живот, предложеното споразумение, докато изцяло спазва принципа на субсидиарност, следва да не позволява налагане на т.нар. процедури на „трите предупреждения“, в пълно съответствие с решението на Парламента относно член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2009/140/ЕО (директива за изменение), призоваващо за добавянето на нов параграф 3а в член 1 от Директива 2002/21/ЕО относно въпроса за политиката на „трите предупреждения“;
  • 11. подчертава, че неприкосновеността на личния живот и защитата на данните са основни ценности на Европейския съюз, признати в член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и в членове 7 и 8 от Хартата на основните права на ЕС, които трябва да бъдат зачитани във всички политики и правила, приемани от ЕС съгласно член 16 от ДФЕС;
  • 12. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите – страни по преговорите по ACTA.

Вариант на проекта изтича от работната група и се появява на френски сайт  през юли 2010.

През септември 2010   на сайта ЕurActiv  се появява информация, че проектът не е предоставен, нито може да бъде публикуван, както са искали депутатите от ЕП, поради позицията на САЩ срещу огласяването на проекта (ето го и  официалният източник : Европейски парламент, INTA 2011, стр.17).

На 9 септември 2010 Европейският парламент приема декларация  относно липсата на прозрачен процес за Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) и потенциалната оспоримост на съдържанието му. Европейският парламент:

  • 1.  Счита, че предложеното споразумение не следва да налага непряко хармонизация на законодателството на ЕС относно авторското право, патентите и търговските марки и че следва да бъде зачитан принципът на субсидиарност;
  • 2.  Заявява, че Комисията следва незабавно да осигури публичен достъп до всички документи, свързани с текущите преговори;
  • 3.  Счита, че предложеното споразумение не следва да налага ограничения върху справедливото съдопроизводство, нито да застрашава основните права, като например свободата на изразяване и правото на защита на личния живот;
  • 4.  Подчертава, че икономическите и иновационните рискове следва да бъдат оценявани преди въвеждането на наказателни санкции, когато вече са въведени граждански мерки;
  • 5.  Счита, че доставчиците на интернет услуги не следва да носят отговорност за данните, услуги по преноса и хостинга на които те предоставят, до степен, която би наложила предварително наблюдение или филтриране на тези данни;
  • 6.  Посочва, че всички мерки, целящи засилването на правомощията за трансграничен контрол и конфискуване на стоки, не следва да нарушават глобалния достъп до законни, достъпни и безопасни лекарства.

След обявяването на края на преговорите Европейският парламент приема нова резолюция от 23.11.2010 , в която се казва, освен другото, че ЕП:

  • 5. изразява съжаление, че не са били оповестени всички преговорни текстове между 10 март 2010 г. и окончателния текст от 15 ноември 2010 г.;
  •  6.   изразява съжаление, че тези преговори не се проведоха и Споразумението не беше сключено в рамката на съществуващите многостранни форуми (напр. СТО и СОИС), което е причина за настоящото тясно участие в тях, тъй като бяха изключени повечето от развиващите се страни;
  •  7.   отбелязва, че членството в ACTA не е ексклузивно и позволява на развиващите се страни и страните с бързо развиваща се икономика да се включат; затова приканва Комисията да се въздържа да налага споразумението на развиващите се страни и да призове другите страни по ACTA да се съгласят, че процедурите и условията за присъединяване към ACTA следва да бъдат подходящо гъвкави и да отчитат равнището на развитие на присъединяващите се страни съгласно заключенията на Съвета относно съгласуването на политиките за развитие;
  •  8.   призовава Комисията и Съвета да изяснят правното основание; приканва Комисията да изясни разделението на компетенциите между Съвета и Комисията по отношение на раздела за наказателно правоприлагане в ACTA, включително по отношение на парафирането му; настоява на Парламента да бъде представено доказателство, че правното основание за преговорите по ACTA съответства напълно на Договора от Лисабон, преди споразумението да бъде парафирано;
  •  9.   приветства многократните изявления на Комисията, че прилагането на разпоредбите на ACTA – особено разпоредбите относно процедурите за защита на авторското право в цифровата среда – напълно съответстват на достиженията на правото на ЕС и че споразумението няма да въведе нито персонални проверки, нито така наречената процедура на „три предупреждения“; нито една страна по АСТА, и особено ЕС, може да бъде упълномощена чрез споразумението да въведе режим на прекъсване на достъпа до интернет след три предупреждения или друг подобен режим;
  •  10. настоятелно призовава Комисията да се ангажира да предостави на Европейския парламент писмени доказателства, своевременно преди парафирането на споразумението, че ACTA няма да възпрепятства хармонизирането на изключенията и ограниченията за авторското право и сродните му права в ЕС; че няма да ограничи бъдещо разширяване на изключенията и ограниченията отвъд изброените в Директива 2001/29/EО; че няма да изключи бъдещи политически възможности и юридически действия за разширяване на достъпа до творчески произведения предвид технологическия напредък чрез използване на изключения; че няма да ограничи законодателните възможности във връзка с осиротелите произведения или да попречи на държавите-членки да въведат закони за разширяване на достъпа до осиротели произведения, закриляни от авторско право, които да ограничават мерките против посегателството над такива права;
  •  11. призовава Комисията да потвърди, че ACTA няма да окаже никакво въздействие – сега и в бъдеще – на достиженията на правото на ЕС в областта на основните права и защитата на данните и продължаващите усилия на ЕС за хармонизиране на мерките за прилагане на ПИС и Директивата за електронна търговия.

През 2011 г. се появиха обстойните експертни анализи.   Беше публикувано   становище на 27 водещи учени от университети и изследователски звена в Страсбург, Лондон, Кембридж, Мюнхен, Хановер, Амстердам и др., според което споразумението АСТА не е напълно съвместимо с правото на ЕС. Според становището

  •  АСТА предвижда наказателноправни мерки за нарушения в областта на интелектуалната  собственост, което е по същество извън обхвата на правото на ЕС.
  •  АСТА не предвижда в същата степен защитата, предвидена в правото на ЕС,  за частни субекти с нетърговска цел.
  • Учените посочват общо 16 основания  и призовават ЕП и държавите – парламентите и правителствата – ако не се предприемат мерки по отношение на съществените отклонения от  правото на ЕС и сериозните  основания за загриженост за правата на човека и справедливия баланс на интереси, да не подкрепят споразумението.
  • АСТА не трябва да се приема, докато не включи мерките за защита, които съществуват в правото на ЕС и международното право, се казва в становището.

ЕК отговори, че АСТА не ограничава свободата. През септември 2011 се появи проект за решение на Съвета, заедно с обяснителен меморандум,   който е приет и който изразява волята на държавите по същество и по процедура – от гледна точка на съответствието на споразумението с правото на ЕС.

На 1 октомври 2011 споразумението е открито за подписване и подписано от осем държави:  Австралия, Канада, Япония, Република Корея, Мароко, Нова Зеландия, САЩ и Сингапур. Ще бъде открито за подписване до 1 май 2013. Ще влезе в сила след ратифициране от шест държави.

Правителството на България одобрява решение за присъединяване към АСТА през ноември 2011, изменено през януари 2012.

11PR044.14_ ACTA1;   12PR001.20_ACTA2

На 26 януари 2012 в Токио  22 държави от ЕС, вкл. България,  са подписали  АСТА. Пет държави от ЕС не са подписали: Кипър, Германия, Естония, Холандия и Словакия.

Споразумението е подписано и за ЕС, но процедурата продължава в Европейския парламент, засега в комисиите.  Пленарният вот се очаква през юни.

*

Проектът е изменян във времето, според експертите някои от първоначалните идеи са отпаднали.  Но това не отменя факта, че не само гражданите, но Европейският парламент  е неинформиран за хода на изготвяне на споразумението. Напълно излишно е да се коментира достъпът до проекта на   национално равнище.  Информационната асиметрия е основа за асиметрия и по същество.

Хрониката е основа за анализ на други два кръга въпроси:

  • каква е правната природа на АСТА, защо се налага да се подпише отделно от ЕС и отделно от държавите от ЕС, какви са ефектите по всяка от двете линии и
  • какъв е предметът на АСТА, целите, балансът на интереси  – и какво може да се очаква от мерките, предвидени в това споразумение.

Двата кръга въпроси изискват различна експертиза.  И са теми за отделен анализ. Който следва.

Пейо и Емил  , Боян, Комитата, ще видя кой още е писал.

14 thoughts on “ACTA: хроника

  1. Anton says:

    Имам един въпрос относно ACTA. Изчетох член 27 на български и на английски и ме смути колко общо са описани нещата. Аз ли не разбирам или наистина липсва всякаква конкретика?

    Така, както са описани нещата, аз разбирам, че всякакъв вид сайтове и програми за обменяне на информация съвсем спокойно могат да попаднат под ударите на ACTA. Торент тракерите са най-известни в България, но те са си капчица в морето. Колкото през тях се обменя информация, толкова и през форуми, блогове, видео боксове, аудио боксове, сайтове за свободен ъплоуд, социални мрежи и т.н.

    Ако примерно поддържам сайт за филми и към него има форум и свободно писане на коментари към постовете, то как да обесня, че целта на сайта не е да се споделят линкове към пиратски копия на филми?

    Или примерно как megaupload ще продължи да съществува, като голяма част от информацията, качена там, е нарушение на авторските права?

    ПОЗДРАВИ

  2. 22 says:

    За megaupload работите вьрвят зле.
    За частните потребители – рано е да се каже.

  3. Becko says:

    Megaupload не носи отговорност за файловете, които се споделят няма как да носи. Всеки който се опитва да доказва друго е глупак. Обвиненията са пране на пари, изнудване и подобни глупости. Това показва, че се опитва всичко, за да бъде спрян сайта. Ако файлът е криптиран и представлява нарушение на някакви права никой не може да изисква от посредника да го декриптира проверява и каквото и да е било друго 🙂

    Всичко е един леймърски цирк !!!
    Все пак има правни норми и ACTA е абсолютен абсурд.

    Целта да ACTA e да бъде възможно без решение от съд да се спират сайтове или премахва съдържание от тях, което си е чиста проба забикаляне на всички правни норми. Никой няма да преследва крайните потребители, но това в никакъв случай не означава, че трябва да се търпи подобно беззаконие.

    F*** ACTA !!!

  4. Имам идея да направя иконографика от тази хронология. Така ще е по-нагледно за по-мързеливите. Ако никой друг не го направи до тогава, ще се опитам да намеря време през почивните дни.

  5. Eneya says:

    Тази хронология е изключително притеснително четиво.

  6. Мерси за всичко, което писа по въпроса – благодарение на него сглобих картинката и се сетих, че това не се случва за първи път в историята на хората. Написах един исторически обзор за предходната аналогична ситуация. Дано сега реагираме по-адекватно.

  7. nellyo says:

    Бояне, покажи ми къде. Аз ще направя, имам още събития.

  8. Ами мислех да го направя на ръка, но сега намерих един инструмент за визуализация. Днес нямах време да погледна в детайли, но ще ти пиша.

  9. Всичко, което е изписала по въпроса за ACTA, е забележително с двойния си стандарт.

    В другия си текст по темата (онзи със заглавие „АСТА: правна природа и ефекти” от February 2, 2012) критикува българския министър за това, че той „маневрира върху част от истината” и че всъщност той едва ли не заблуждава обществото, като твърди, че България не се е напълно и окончателно включила към споразумението, а само го е парафирала…

    В същото време тук описва положението с подписването на ACTA от страна на ЕС така:

    “Споразумението е подписано и за ЕС, но процедурата продължава в Европейския парламент, засега в комисиите. Пленарният вот се очаква през юни.”

    Т.е. става ясно, че и България, и ЕС като цяло, се намират на един и същи етап по отношение на ACTA – подписали са на ниво изпълнителна власт, но тепърва предстои това решение да бъде потвърдено и от законодателния орган.

    Но, разбира се, по обясними причини, свързани не с някакви правни аргументи, а изцяло с личните й пристрастия, използва това, за да критикува не някой друг, а само представителите на българското правителство,

  10. Sem_D_D says:

    Г-н Сирков, всичко което сте изписали по въпроса за ACTA, е забележително с двойния си стандарт и най-вече с ad hominem привкуса си 🙂

    “България, и ЕС като цяло, се намират на един и същи етап по отношение на ACTA” – не можеше да бъде по-далече от истината. Най-простичкият пример, който бие камбаната е, че Германия не е подписала това споразумение. Това за нация техническа, която е доста по-напред с материала дори и от нас очаквам с насмешка да го разтълкувате пак като дявола Евангелието.
    А колкото до посипване на главата с пепел, докладчика в ЕП за ACTA е първия, но не и последния публичен случай някой да повдигне завесата малко на задкулисните игри покрай този, хм, договор:
    http://metinalista.si/why-i-signed-acta/
    Slovenian Amdassador regrets signing ACTA agreement
    Ето само част от хубавите цитати:
    “And yet, why did I sign ACTA. Every day there is a barrage of questions in my inbox and on Facebook from mostly kind and somewhat baffled people, who cannot understand how it occurred to me to sign an agreement so damaging to the state and citizens.

    I signed ACTA out of civic carelessness, because I did not pay enough attention. Quite simply, I did not clearly connect the agreement I had been instructed to sign with the agreement that, according to my own civic conviction, limits and withholds the freedom of engagement on the largest and most significant network in human history, and thus limits particularly the future of our children.

    First I apologised to my children. Then I tried to reply to those acquaintances and strangers who expressed their surprise and horror. Because there are more and more of them, I am responding to them publicly. I want to apologise because I carried out my official duty, but not my civic duty.

    At the same time, this means that I was not the only one whose attention slipped, that we, as Slovenian citizens, neglected our civic duty.

    Let my example be a cautionary tale of how swiftly we can make mistakes if we allow ourselves to slip. And if nothing else, we then sleep very badly.”

    Когато даден сигнал пречи на някого в ефира и той не може директно да го изключи, на помощ идва РЕБ-а или радиоелектронната борба 🙂

    Продължавайте все така неуспешно да подавяте сигнала, г-н Сирков 🙂

    Hat tips to NellyO as ever!

  11. Много добро и информативно четиво. Досега не бях запознат къде точно е проблема и каква е природата на ACTA, но сега нещата започнаха да ми се изясняват.

    Позорно и плашещо е, че Съвета и Комисията потъпкват така демократичните принципи. Нищо чудно, че повече и повече хора сравняват АСТА с описанията на Джордж Оруел от романа 1984.

    Единственият лъч светлина идва от факта, че ЕП полагат усилия да изкара наяве дискусиите и работата по този документ. Едно от нещата, за които българският парламент трябва да помисли сериозно. Изглежда обществото ни вече е достатъчно зряло и информирано за да участва в демократични дискусии. България не е трябвало да подпише документ от такова естество, без отворен и обществен дебат по темата. Имаме нужда, ние българите, да бъдем вкарвани пряко във взимането на подобни решения. Когато това се случи можем да говорим за управление в духа на Европейския Съюз.

    Поздравления и благодарности за изчерпателното четиво.

  12. Ади says:

    Здравейте!

    Имам въпрос – това многостранно международно споразумение ли е или се подписва под шапката на някоя международна организация? Предполагам, че е първото, но все пак не разбирам, защо трябва и ЕС, и отделните страни-членки да са страни по него? Не би ли трябвало споразумение, подписано от ЕС, да се прилага автоматично (или след ратификация?) в страните-членки? Европейското право не ми е сила…

  13. nellyo says:

    – многостранно международно споразумение
    – заради материята в споразумението, част от която е изключителна компетентност на ЕС (присъединява се ЕС), а част – не (присъединява се държавата)- прочетете обясн.коментар към текста за заседанието на Съвета.

  14. Ади says:

    Благодаря!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s