АСТА: правна природа и ефекти

Кота нула

Към 23 януари т.г., когато проверявах  какво е положението  с АСТА в България,  официалната информация  за АСТА   се свеждаше до информация в правната информационна система на МС за одобряване на проекта, на решението на Съвета, на споразумението и упълномощаване  (11PR044.14_ ACTA1). При това в съобщенията отсъстваше дата на подписването – 26 януари.  Знаци за евентуалното подписване имаше в реч на полския министър на администрацията и цифровизацията, без изрично да се споменава България – което ми даде възможност и да напиша за предстоящото подписване на 26 януари в Токио.

Тишината беше също тъй звънка и откъм българските евродепутати, въпреки че на 24 януари АСТА трябваше да се гледа в парламентарната комисия по развитие, където – по-късно става ясно – участва  Метин Казак.

Под натиска на мрежите

След  постинга от 23 януари  АСТА се превърна в тема за социалните мрежи.

Може и засегнатият бизнес да се е обадил, макар че е странно защо едва на тази фаза.  И политиците    бързо се позиционираха.  Седмица по-късно   има  гъвкави позиции на евродепутати (Вигенин: протестите ви отиваха в спама, но   ги извадих оттам; Казак: българското правителство не направи необходимото, дебати предстоят).

Има позиция на държавата. Министър Трайков съобщава, че България е подписала  АСТА със симпатично мастило:  “Той обясни, че страната е парафирала споразумението под условие, като до 1 март 2013 г. парламентът трябва да го ратифицира, за да влезе в сила. По думите на Трайков ако споразумението не бъде ратифицирано, все едно не е било подписвано.”

Това съобщение на министъра  вече налага наистина неотложно да се каже за каква процедура става дума.

Ратификацията не е  някакво  благоволение или реверанс на тази власт  към народа, тя е стандартно изискване за влизане в сила. Така че наличието на предстояща ратификация не отменя въпроса  – и  по съображения за прецизност, споразумението не е само парафирано, както твърди министърът, то вече е подписано.

Човек от партията ГЕРБ  казал, че парламентът при ратификацията ще прецизира текста на споразумението. Това, разбира се, е крайно любопитна възможност –  трябва да обясни как точно.

Обсъждания? Може

По какъвто и начин България да реагира (от резерви до неприсъединяване),  има решение Европейският съюз да стане страна по споразумението.

Комисията предложи и Съветът прие  споразумението ACTA да бъде подписано и сключено паралелно (1)  от ЕС и (2) от всички  държави от ЕС.  Държавите, включително България, са ангажирани с това решение.  България – по силата на цитираното вече решение на МС.

Така че  – едно допълнение към казаното от министър Трайков – и да липсва ратификация на национален парламент, ако ЕС стане страна, АСТА ще има обвързваща сила чрез ЕС за държавите в частта, в която компетентност има ЕС.

Това – по въпроса за обществените обсъждания. И в бъдеще не са излишни, но са последващи спрямо изготвянето на националната позиция по АСТА.

Как все пак е изготвена националната позиция по АСТА, преди да се уполномощи  министъра на земеделието да я изрази на Съвета (прессъобщението от 16 декември 2011, стр.43)? Предварителна оценка на съответствието, консултация със заинтересованите страни? Координационен механизъм, граждани, бизнес?

Но – все пак –   за да се вземе решение Европейският съюз  да стане страна по АСТА,   остава Европейският парламент да вземе положително решение.

Защо се налага държавите да се присъединяват и самостоятелно?

Отделна тема.

*

Развитие на ситуацията:  човекът от партия ГЕРБ в сутрешния блок на  БНТ казва следното (позиция на управляващите):

От два-три дена знае за АСТА.  Ще иска резерви. Чете конституцията. Казва, че сега ще изготвим бг позиция. Ще покани експерти в комисия. Ще се анализира трябва ли да се променя бг законодателство. Ще се съобрази с гражданите. Ако обаче стане директива – трябва да го спазваме. Обаче депутатите в ЕП  ще изразят резерви. Да се обединим в усилията си да защитим правата. Не, той не  би казал, че има каша.

видеото на БНТ


15 thoughts on “АСТА: правна природа и ефекти

  1. Peter says:

    Поздравления за статията. Добър начин на писане. По-добър от журналистиката на “бялата преса” дори. Бих казал, че е пример за нея. Ще следя блога ви!

  2. Dimo says:

    Когато човек пише по дадена тема, е необходимо да положи минимум грижа поне да се запознае с това, за което пише. Ако ЕП ратифицира това споразумение, то ще има препоръчителен характер за държавите-членки, защото е извън компетентността на ЕС уреждането на тази материя на общностно ниво. Т.е. – има области, в които ЕС е компетентен да регулира обществените отношения в отделните държави-членки – мита, потребители, правосъдие и т.н., и такива, в които не е компетентен – наказателно право, например.

  3. nellyo says:

    Kъм кого адресирате това пожелание за минимум грижа? Aз лично писах по този въпрос, който засягате, в отделно съобщение преди време:
    https://nellyo.wordpress.com/2012/01/26/acta-21/#comment-8446

    Освен това имам различно мнение от вас за препоръчителността на АСТА в материята на общата търговска политика.

  4. Dimo Gospodinov says:

    Госпожо, не знам дали сте юрист, но къде видяхте обща търговска политика в АСТА? Не съм чел текста в оригинал, но от дискутираните проблеми не видях някаква обща търговска политика (която най-общо представлява търговските отношения на ЕС с 3-ти страни).
    Не искам да се заяждам с Вас. Просто това мнение се разпространява във фейсбук, а хората, които не са юристи, се панират. Трябва малко по-отговорно отношение🙂

  5. nellyo says:

    Така ли мислите. Заповядайте текст на Европейския парламент:
    http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+MOTION+P7-RC-2010-0617+0+DOC+XML+V0//BG

    1. отбелязва, че съгласно Договора от Лисабон правомощията на Парламента в областта на общата търговска политика бяха значително разширени и че по-специално от Парламента се изисква да дава одобрението си за всички търговски споразумения, сключвани от ЕС;

  6. Димо, ето го текста (може да хвърлиш едно око):
    Anti-Counterfeiting Trade Agreement (ACTA) – http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2011:0380:FIN:EN:HTML

    А “паниката” е свързана с начина, по който се взема решение за подписване на международно споразумение, което би имало сериозен обществен ефект. Няма значение ACTA ли е, сериозни политически решения трябва да се вземат след сериозна обществена дискусия. Поне ако желаем да живеем в демократична страна. В настоящия случай такъв обществен диалог не се проведе на нито едно ниво (МС, НС, експертни съвети, неправителствен сектор, широката публичност). Самият ти спомена, че не знаеш за какво става въпрос, нали така?😉

  7. Интересно е, че дори в текста, към който ce дава линк по-горе,
    се съдържа съвсем ясно указание, че текстът на ACTA, въпреки всички писъци у нас през последните няколко дена, че уж бил “държан в тайна” и нарочно не бил публикуван, в действителност Е БИЛ публикуван още на … 15 ноември 2010 г. (Да, още през 2010 година!)

  8. yovko says:

    А нещо за предишните три години да кажете, г-н Сирков?

  9. yovko says:

    И проверихте ли как точно се е стигнало до публикуването му през ноември 2010?

  10. Плами says:

    Уважавам творчеството на всеки човек, но от прочетено дотук разбирам, че това споразумение е твърде опасна крайност, която има единствената цел да напълни корпоративното куфарче и убие креативността. Защото ще ощети не само потребителя, но и твореца в него, създателя! И за каква национална позиция иде реч преди да се проведе елементарно обществено обсъждане на тези текстове, които дори липсваха доскоро! Да не говорим, че управляващите са непоследователни, сега гарантират, че настоящото законодателство ще бъде запазено.

    Това, което се случва, не ми харесва. Цяла Полша се вдигна, очевидно поляците са открили достатъчно причини да се притесняват от „препоръчителността” на АСТА.

    Затова призовавам всички, които все още осъзнават ценноста на свободата и достъпа до знание на протеста, който ще се проведе на 11 февруари.

  11. Нели, един въпрос – излезе коментар в последната ми статия, че според член 40 на ACTA, той влиза в сила за всички подписали държави месец след като се приеме шестия “инструмент за ратификация”. Това означава ли, че като 6 държави ратифицират ACTA, то ще влезе в сила за всички останали?

  12. slideworld says:

    За това и нашият парламент и министри се опитват да протакат нещата :)… В типичния им стил е да не знаят нищо и да не вземат решение, а в един момент да гласуват и да кажат, че не знаят за какво гласуват.

  13. Бонка says:

    http://metinalista.si/why-i-signed-acta/

    Slovenian Ambassador Regrets Signing ACTA Agreement

    http://focus-news.net/?id=n1616853

  14. nellyo says:

    Не. Само за тези, които ратифицират: 40.2 АСТА Настоящото споразумение влиза в сила за всяка от подписалите го страни, депозирали своя инструмент за ратификация, приемане или одобрение, след депозирането на шестия инструмент

  15. ГороЛом says:

    Откъде накъде Правителството ще се споразумява:
    1)Тайно 2)От Мое име 3)Без да ме пита 4) Безвъзмездно 5) С Чужди Корпорации 6) Да ме следи, докладва, съди
    7)Да разходва ПАРИ, получени от МОИТЕ ДАНЪЦИ за тези дейности, вместо да създава паркове, безплатни паркинзи и др. ?!

    Това да не е Монархия ? Ние роби/крепостни селяни ли сме ? Това е нещо като да си платиш за да те набият. Извратена форма на садо-мазохизъм, налагана от правителствата и частни корпорации !!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s