Съд на ЕС: футболните календари и авторското право

Днес стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑604/10 Football Dataco Ltd.

Дружествата Football Dataco Ltd и др.   организират английските и шотландските футболни първенства. Във връзка с това те изготвят и правят достъпен за обществеността списъка на всички футболни срещи, които ще се играят всяка година в рамките на тези първенства. Ответната страна, Yahoo! UK Limited и др.   използва въпросните футболни календари, за да представя новини и информация и/или за да организира залагания.

Football Dataco и др. искат Yahoo и др. да заплатят такси за използването на изготвените от тях футболни календари. Те твърдят, че тези календари се ползват със закрила.

В съответствие с практиката на Съда националната юрисдикция е изключила възможността за закрила „sui generis“ на тези програми, сега се иска да се установи дали въпросните програми могат да се ползват от авторскоправна закрила и условията, които трябва да са изпълнени, за да може да бъде ползвана посочената закрила.

Заключението на Генералния адвокат и коментарите. Решението:

  • Предмет на авторскоправна закрила е  структурата  на базата данни, а не нейното  съдържание . Тази закрила не се простира върху самите данни.
  • В такъв случай интелектуалните усилия и умения, вложени за създаването на данни, не се отчитат, когато се преценява дали съдържащата ги база данни подлежи на авторскоправна закрила.
  • Основна за интелектуален продукт е преценката за оригиналност. Това е предпоставката за авторскоправна защита. Според Съда, критерият за оригиналност е изпълнен, когато с подбора или с подреждането на съдържащите се в нея данни създателят ѝ изразява творческите си способности по оригинален начин, като прави свободен и творчески избор. Обратно, посоченият критерий не е изпълнен, когато изготвянето на базата данни трябва да бъде съобразено с технически съображения, правила или изисквания, които не оставят място за творческа свобода.

Прессъобщение| решение по  дело C -_604/10 Football Dataco

Програмата на срещи по футбол не може да бъде защитена с авторско право, когато изготвянето ѝ трябва да бъде съобразено с правила или изисквания, които не оставят място за творческа свобода.

Tagged

5 thoughts on “Съд на ЕС: футболните календари и авторското право

  1. Звучи като европейски вариант на Feist v Rural.

  2. Генерален Пират says:

    В материалите, англичаните се двоумят коя правна уредба предизвиква по-голям стимул и прогрес – това да си с агресивен колонизаторски дух, както е силно защитеното авторско и сродно право в САЩ /и както от 1988г. било националното законодателство на Англия/,
    Или да си с по-силно изразени демократични ценности, както е приетата директива в ЕС по въпроса – т.е. да не дърпаш полза от интелектуалната си творба, повече отколкото си се спазарил в началото при преотстъпването и /еднократна продажба/.
    Вторият начин, кара творците да сядат и да почват да пишат нови ‘творби’, а не да седят и мързелуват с мозъчните си ‘дарби’. А също така, затваря и безкрайно отворената уста на алчните прекупвачи на права!
    Ръстът на създадените ‘нови бази данни’ в САЩ от 2000г. до 2005г., бил по-голям от ръста на съдадените в ЕС. Ами да, може и така да е. Но, нали гражданското общество и политиците дават посоката – за големи или малки контрасти. По-хомогенна Европа или по-контрастни САЩ?! Времето, май показва посоката… 8-Х

  3. Генерален Пират says:

    Допълнително, измерването на ‘ръста’ в ЕС не е обективно. Защото принципът е прокаран с препоръка /директива/, а не със заповед /регламент/. Така повечето държави, спазвайки основно старите си национални законодателства, правят ефекта от новата директива, незначителен…

  4. nellyo says:

    Feist v Rural – ако го знаех, вероятно щях да се сетя, да, но просто не съм го знаела – minimum of original creativity и пр.

  5. Генерален Пират says:

    IP трябва да е независим откъм съдържание!
    Сега, купувачът на правата има интерес да блъфира пред автора и да сваля цената. Защото много по-добре от него знае, колко може да изкара в НАЧАЛНИЯ период на продажбата /когато продукта все още не е разпространен ‘пиратски’ и е силно търсен/. Т.е. цака автора с времето и мащаба си, като не постъпва равнопоставено с него. Освен това придобива монополно право /изключително представителство/. И автора не получава достатъчна възвращаемост от гениалността си. Което, съответно убива желанието му за творчество…

    Този досегашен начин на ‘продажба’ има минимум ДВА проблема:
    1. Възможността за изключителност на продажбата създава МОНОПОЛЕН търговец на пазара. Който заради монополното си предимство, с времето необезпокоявано наедрява;
    2. По-голямата тежест на купувача пред продавача по време на пазарлъка. Защото Големият търговец има ресурси да контролира продажбите си, а малкия автор – НЕ. И се съгласява, огъвайки се безпомощно при сделката.

    Ако се постанови правилото, че идеята /интелектуалния продукт/ се:
    1. Продава НЕМОНОПОЛНО, като право за получаване на обезщетение при използване, до набиране на ОБЯВЕНА в началото ФИКСИРАНА ЦЕНА, на глобалния пазар /защото приехме, че IP е неконтролиран/;
    2. И АВТОРЪТ има задължението да обяви НЕЗАБАВНО, че спира претенциите си, когато получената сума от отчисленията на всички рискували търговци, на които е дал право да го обезщетяват /при някакви условия на продажби/ покрият ОБЯВЕНАТА АБСОЛЮТНА СТОЙНОСТ на продукта му /т.е. информира всички, че защитата на творбата му е СВАЛЕНА/,

    Всички ще са облекчени. Защото:
    0. ‘Пиратите’ – ще могат да видят в обявата /някакъв световен регистър/, че биха могли да бъдат съдени за частично обезщетение /спрямо обявеното/ от момента в който бъдат потърсени. И биха приели РАЗУМЕН РИСК за разпространение без права;
    1. Конкурентите – ще могат свободно да купуват и да се конкурират;
    2. Пазарните регулатори – няма да се занимават с монополни злоупотреби;
    3. Държавите – няма да дават пари за осигуряване на безплатна ‘наказателна защита’ – пиратстването няма да е ‘престъпление’;
    4. Авторите – купувачите няма да могат да блъфират – монополът при разпространението ще е невъзможен, а конкуренцията гарантирана;
    5. Данъчните – ще знаят колко пари е взел някой талантлив творец /мързел – в общия случай, а и в добрия смисъл 😉 /;
    6. Потребителите – според горните правила ще означава, че колкото по-гениален се окаже един ПРОДУКТ, толкова ПО-БЪРЗО във времето ще му пада защитата! Т.е. любимият им автор ПО-СКОРО ще започва да МИСЛИ ЗА НОВА ИДЕЯ. Ще е мотивиран. Защото … апетитът идва с яденето. А и ГЛАДЪТ /ако се омързеливи и спре да твори, заяждайки се с години с … ‘пиратите на 21 век’/…
    7. Най-вече ОБЩЕСТВОТО – защото ще се ускори РАЖДАНЕТО и печеленето от ИДЕИ. Защото няма да има небаласирана ‘справедливост’. А всеки ще получи полагаемото му се…
    Единствените, които ще загубят ще са тези, които използват Времето, за ‘да забавят интелектуалното развитие’!… Т.е. досегашните монополисти.
    Умно, нали? 0 🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s