Съд на ЕС: информиране на потребителите при договори от разстояние

В Официален вестник на ЕС: съобщение за решение на Съда на ЕС по дело С-49/11

Делото  се основава на преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Wien [Върховен областен съд, Виена]  за уточняване на начините, чрез които потребителите, които сключват договори от разстояние, трябва да получат предвидената от законодателството на Съюза информация.

Директива 97/7/ЕО съдържа редица минимални правила, които имат за цел да предоставят защита на потребителите в рамките на сключените от разстояние договори. Директивата посочва  определена информация, която потребителят трябва да получи   на  траен носител  при изпълнението на договора: Потребителят трябва да получи писмено потвърждение, или потвърждение чрез друг траен носител, който е на негово разположение и е достъпен за него, информацията по член 4, параграф 1, букви от а) до и), в подходящ срок по време на изпълнението на договора, и най-късно по време на доставката, когато се отнася до стоки, които не са предназначени за доставка на трети страни, освен ако информацията е била вече предоставена на потребителя преди сключването на договора в писмен вид или чрез друг траен носител на информация на негово разположение и достъпно за него.

В Директивата не се съдържа определение на понятието траен носител. Това понятие обаче е определено от законодателя на Съюза в други законодателни текстове. Директива 2011/83/ЕС, която в бъдеще ще замени и Директива 97/7/ЕО, определя трайния носител  като „всеки инструмент, даващ възможност на потребителя или на търговеца да съхранява информация, изпратена лично до него, по начин, който позволява използването ѝ за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява идентичното възпроизвеждане на съхранената информация“, по-специално хартия, устройства за съхранение на данни с USB интерфейс, CD-ROM дискове, DVD дискове, карти с памет или твърдите дискове на компютрите, както и електронната поща.

Запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 5, параграф 1 от Директива 97/7 трябва да се тълкува в смисъл, че търговска практика, която се състои в предоставяне на потребителя на предвидената в тази разпоредба информация само чрез хипервръзка на уебсайта на съответното предприятие, изпълнява изискванията на посочената разпоредба.

Не. Не изпълнява изискванията.

Решението

Заключението на ГА

Tagged

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s