BG цифров преход: за по-пряко и през Съда на ЕС

ЕК реши да заведе дело срещу България пред Съда на ЕС заради разрешенията за използване на спектър за цифрова наземна телевизия.

Как започна цифровият преход

Регламентацията на този цифров преход е работа на правителството на Станишев. Самото издаване на разрешенията е в края на мандата, заедно с  промени в регулаторите. Конституционният съд тогава прие  решение, обявяващо част от регламентацията за противоконституционна, но то не повлия върху издадените разрешения. Тогава на аналогово-цифровия небосклон заблестя Ирена Кръстева,  която още не беше уведомила обществеността, че каквото се чете на екран, не се помни и на компютрите се играят главно игри. Тогава парламентът дълго поправя ЗРТ, докато стане  подходящ за интересите на прилежащи на правителството олигарси.

Как продължи: усвояване на модела

Още през  2010 имаше реакция от Брюксел – писмо от ЕК със същите изводи, които се съдържат в съобщението от вчера.  Но вместо новото управление  след изборите да гарантира прозрачна недискриминационна основа на цифровия преход, то пое щафетата.  С цел да усвои модела, не да го промени.

Европейската комисия монотонно започна да предупреждава, че процедурата е порочна – юли 2010, май 2011 – и че

предоставянето на честоти за електронни съобщителни услуги трябва да се основава на обективни, прозрачни, недискриминационни и пропорционални критерии.

От писмата на ЕК се вижда как това правителство  защитава модела на предходното:  ЕК  “не споделя оценката, направена от българските власти, че „чрез предоставяне на по-голям капацитет на предприятията се осъществява възможност за предлагане на повече канали с разнообразие на съдържанието (…)“.  Логично.  Председателят на КРС Божков, чрез когото предишното правителство насочи  цифровия преход в днешната посока, получи втори мандат. За да се завърши успешно процеса на овладяване на инфраструктурата по правилен начин.

Препозиционирането не мина без медийни войни.  А медийните войни не минаха без участие на властта. Отново през 2010 законодателят се погрижи за прилежащия бизнес при промените в ЗРТ. Троицата майка-дете-банка е във възход.  Заемането на позиции и разместванията продължават, при трудни ситуации се намесва лично самият премиер (Ние ще ги подпомогнем), (Добре, че премиерът се намеси).

ЕК: същността на проблема

Преди година  се появи мотивираното становище на ЕК. В него централно място заема  констатацията на ЕК, че и този път законите в България се прилагат ад хок, в зависимост от конкретните лица:

През 2009 според българските власти ограничението е обосновано от необходимостта да се предотврати нарушението на конкуренцията от страна на НУРТС и разширяването на неговия инфраструктурен монопол, който би включил използването на мултиплексите за сметка на конкуренцията.

Аргументът, че абсолютната забрана е била абсолютно необходима, за да се предотврати операторите на мрежи да контролират мултиплексите, се опровергава от факта, че операторът на излъчващата мрежа НУРТС  е поел контрола
над два мултиплекса през 2010 г.  Сценарият, който, според българските власти, е трябвало да бъде предотвратен чрез   ЗЕС, се е осъществил по-късно.

Прекрасно наблюдение на комисията за същността на проблема:  в  България монополът е заплаха само когато го осъществява друг.

Комисията помни.

Провалът на вътрешните механизми за контрол

Тече процес на трансформации, преобразува се собственост,  прехвърлят се  разрешения. Според ресорния заместник.министър  нямало нищо особено:

Няма нищо особено в ситуацията – фирма А продава нещо на фирма Б. Ролята на регулатора в случая е да види дали в този процес на продажба, на прехвърляне са спазени всички законови изисквания за това. Нашата роля е с всички механизми на гражданското общество, медиите например, да контролираме крайния резултат от този процес.

Медиите например (освен ако са медиите, контролирани от фирми А и Б).   Медиите имат значение, но цифровият преход е в това състояние въпреки (или поради)

Прилагането на вътрешните механизми не води до справедливост, прозрачни и недискриминационни процедури  и върховенство на закона като всеобща равна мяра.  Това е проблемът – делото пред Съда на ЕС е само симптоматика.

Делото

  • Делото ще отнеме време.
  • Не делото ще промени начина, по който работят институциите тук.
  • Ако някога се стигне до решение срещу България, ще плащаме двойно – освен със свобода, и с пари.

По темата от днес: Нямам представа кои са собствениците

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s