Публикации, доказване, стандарти

Медиите по дефиниция информират. По дефиниция имат и критична функция.  Особено когато става дума за обществен интерес, особено за публичните институции и за институциите, работещи с публичен ресурс.

Най-простият начин да се ликвидират критичните гласове е чрез  пълна непрозрачност. Контрол върху медиите чрез информационен дефицит.

Критикуваш? Докажи. Не можеш? Отговорност за вреди. Отговорност за нелоялна конкуренция. Отговорност по Закона за кредитните институции. Отговорност за клевета. Отговорност за нарушаване на журналистическите стандарти.

Да вземем един пример. Корпоративна търговска банка. И медиите.

  • Министърът от това правителство Рашидов години по-късно опроверга премиера си: Ако толкова не знаете какво седи в банката. Банката е собственик на вестниците, а Делян Пеевски е боздуганът с майка си отпред. Те перат едни пари. Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на тоя… на Доган, парите да текат, спокойно да се управлява заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха.

Но междувременно – още преди Станишев да сподели с нас за кръга

  • Капитал писа – и беше санкциониран от КЗК по чл. 30 ЗЗК за  “неверни твърдения и изопачени факти”, с което е уронено доброто име на конкурентното дружество и издаваните от него вестници.
  • Бивол писа – и четири банки внесоха искане по 152а Закона за кредитните институции за защита поради  уронване на доброто име.
  • От медиите става ясно за писмо на КТБ до Дойче Веле, по което тече проверка, но няма официално съобщение нито за повдигнатите въпроси, нито за резултати от проверката.

Безпроблемно за КТБ може да се пише в медиите от кръга на КТБ и кръга на Валерия Велева.

Въпросът е за демократичните стандарти.

.

Триъгълникът банка – власт – медии е неосветено място, но медиите имат задължение да информират за него.

Медиите имат  задължение да пишат по проблеми от значим обществен интерес дори в условия на системно създаван и поддържан информационен дефицит.

В практиката на ЕСПЧ има решения за публикации по теми, представляващи значим обществен интерес, например решението  Торгейрсон срещу Исландия:

Пресата не бива да престъпва граници…, но неин дълг е да разпространява информация и идеи по въпроси от обществен интерес. Пресата има задача да разпространява информация и идеи, а обществото има правото да ги получава. Ако това не е така, пресата няма да бъде в състояние да играе своята жизнено важна роля на обществен страж.

по съществото си публикациите са представлявали позовавания на разкази или мълва, или общественото мнение…  Доколкото от жалбоподателя (автора) се е искало да установи истинността на тези твърдения, той по мнение на съда е бил изправен пред една неразумна, ако не и невъзможна задача.

Неразумна, ако не и невъзможна задача

Например две кръгли години КЗК се очаква да се произнесе относно пазара на разпространението на печатни издания. Може ли да се пише за монопол или не?

.

Американският съд отива и по-нататък – в решението New York Times v Sullivan се приема, че дори допуснати фактически грешки  не са основание за отговорност (за клевета), освен ако са направени съзнателно или при особено грубо пренебрегване на истината, защото

При такова изискване [авторът да е в състояние да докаже истинността на всеки факт] потенциалните критици на държавното управление могат да се отклонят от намерението си да дадат гласност на критиките си, въпреки че те са смятани за верни и дори ако те наистина са верни, поради съмнението дали ще могат да ги докажат в съда или поради страха от разходите си за това. […]

Потенциалните критици да не се отклоняват от намерението да дадат гласност на критиките си.

Стандарт.

Отговорната журналистика се основава на факти, но тя също така търси истината. И да, у нас стандартите за свобода на изразяване  понякога се прилагат по интересен начин, в полза на силните на деня (Цветан Цветанов срещу съдия Мирослава Тодорова).

А според ВС на САЩ Първата поправка на Конституцията на САЩ  за свободата на изразяване е въведена да гарантира свободата срещу проявите на  тирания  на управляващите мнозинства.

Tagged

4 thoughts on “Публикации, доказване, стандарти

  1. Георги Петров says:

    Съвършени почитания за точно премерената юридически оценка! При медийни атаки срещу финансовите институции са нужни стоманени аргументи, а не екзалтации, публицистичен ентусиазъм или политически патос. Дано недостатъчно подготвената в тази сфера медийна общност в България вникне и разбере Вашите аргументи.

  2. Нецифровизиран младеж says:

    Безспорно, добро описание на проблема! Но, вероятно медийната общност иска ‘Караджата’ /КЗК/ да се намеси. И да сече, сече…

  3. ivan says:

    Последните години се чудя “Шоуто на Слави” към коя журналистика спада. За мен това са “издадени присъди” над хората, над които си поиска да издаде такива и рекетира политическата система – ако не му идват всички на крака да му вдигат рейтинга, той ги почва. Все пак не съм медиен експерт и не съм сигурен дали това, което прави, е по “добрите” или “лошите” стандарти… и се хващам как не го одобрявам шоуто, когато плюе по “моите” политици, но пък когато захапе опонентите им омеквам в отношението си към предаването. Искам да знам какъв е стандарта, за да съм принципен в отношението си без значение кой е “на прицел”. Мога само да изкажа чувствата си по време на предаването – безпомощност и гняв към издаващия присъдите.

  4. SotirTonev says:

    Най-добре е Костов да се върне в Парламента и всичко ще се оправи. И ще потече мед и масло от чешмите….Нали?

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s