ЕСПЧ: Делфи срещу Естония: отговорност за коментари онлайн

Преди месец стана известно решението на Съда за правата на човека по делото Делфи срещу Естония. То се отнася до отговорността на посредниците за незаконно съдържание онлайн. Според ЕСПЧ, няма нарушение на чл.10 ЕКПЧ при санкционирането на оператор на сайт за коментари на трети лица.

Решението е интересно от гледната точка на действието на Директивата за електроннama търговия, въведена у нас в Закона за електронната търговия, която въвежда условията за неотговорност на посредниците. Въпросът е доколко решението е съответства на стандартите, приети в ЕС.

Има множество коментари, част от тях критични .

У нас Емил Георгиев смята, че

При наличието на определни предпоставки, доставчиците на услуги за информационното общество са отговорни за хейтърските коментари на своите потребители, а увредените от такива коментари лица могат по-лесно да ангажират гражданскоправната отговорност на доставчиците. Когато операторът на уебсайт не упражни достатъчен контрол спрямо своите коментиращи потребители, то той губи привилегията си според член 14 от Директивата за електронна търговия (2000/31/ЕО), на която почива както естонският закон за предоставянето на услуги на информационното общество, така и българският ЗЕТ.

Това може би изглежда малко несправедливо, но пишещият тези редове блогър е на мнение, че то указва на операторите на уебсайтове по кой път да поемат, за да избегнат отговорността и, така погледнато, създава повече яснота и правна сигурност. Разбира се, правната сигурност е постижима на цената на повече инвестиции в „адекватни средства за контрол“ от страна на доставчиците, които ще отидат къде за заплати на назначени модератори, къде за програмирането на филтриращи определени думи или изрази алгоритми.

Обратно, според Артикъл 19 решението е удар срещу свободата на словото. Изглежда така, като се вземе предвид какви са нормалните задължения на оператора на един информационен сайт според това  решение.

Според Съда е било възможно да се оцени, че по конкретната тема се очаква   по-висок от средния риск, че негативните коментари могат да надхвърлят границите на приемливата критика и да достигнат нивото на неоснователно засягане  или хейт. На сайта има система за предупреждение и автоматичен филтър, но според ЕСПЧ те не са достатъчни. От сайта се очаква да предотврати подобни коментари ръчно или по друг технически начин.

Според Артикъл 19 решението показва тревожна липса на разбиране как работи интернет. При хостинг е даден имунитет, докато не се установи наличност на двете условия по директивата. В разглеждания случай коментарът е свален при получаване на жалбата от засегнатото лице. Да се изисква превантивно установяване на незаконосъобразност означава да се пренебрегва разпоредбата в директивата, според която операторът няма общо задължение за мониторинг, нито задължение да търси факти за установяване на незаконосъобразността на едно съдържание. Така е и според решението  SABAM v Netlog на Съда на ЕС.

Така ЕСПЧ пропусна шанса да се възползва от решението на ЕС, но и повече – от позицията на специалния докладчик на ООН, че

мерки за цензура никога не трябва да се делегират на частни лица.

Друг аргумент са разходите за евентуални модератори, сдържащият  ефект, общата нагласа за закриване на коментарни секции , за да се избягва отговорност.

Артикъл 19  изразява тревога, че решението   Делфи е вероятно да се създаде още по-голяма правна несигурност в тази област, препоръчва сезиране на Голямата камара и  предлага подкрепа  в този процес.

Tagged

2 thoughts on “ЕСПЧ: Делфи срещу Естония: отговорност за коментари онлайн

  1. Ред.чит. says:

    -1- Словото е начин за ‘въздействие’ върху съзнанието на отсрещния индивид /слухово или писмено/.
    -2- С какво е по-различно въздействието на художественото произведение /звук или картина/ върху интелекта на същия индивид?
    С нищо.
    Защо Първата поправка на Конституцията на САЩ позволява превантивна защита по -1-, а не позволява същото по -2-?
    И двата начина са начини за изразяване на някаква Идея. Щом по -1- може да си ‘невинен до претенция и до доказване на противното’,
    То следва, че и по -2- трябва да може същото?!
    Никаква свръхопасност не съществува, докато не започнеш фактически да променяш действителността! Съществува само опасност – като тази, да не се спънеш, докато вървиш…
    Превантивността е излишна. При такова публично изразяване, по-вероятно е сам да си навредиш /нпр. с ‘безобидната си лудост’/, още преди държавата да е изхарчила някой лев срещу теб! Това, че споделяш /без да правиш/ лудориите си е благоприятно и за теб, и за Обществото. Най-малкото, това би му дало време да се предпази…
    Идеален пример са ‘комунистическите фантазии’. Не е добре да се таят. Добре е да се говорят. Така ще бъдат разобличавани навреме. И … ще предизвикват градивен смях!…
    И ЕСПЧ грешат. Хора са.

    П.П: Наскоро, господинът Е.Г. бе гост в едно ТВ предаване. Там най-нормално, защитаваше ‘неадекватния противоречив и свръхрегулативен’ ЗАПСП. Смятам, че не е безпристрастен:
    “…Емил А. Георгиев, представител по индустриална собственост в сферата на марките, географските означения и промишлените дизайни.”

  2. nellyo says:

    Безпристрастността е хоризонт, към който се стремим – едва ли някой я достига.

    А – както стана ясно – ЕСПЧ ще се произнесе отново по Делфи, този път Голямата камара. Ще видим сега новите аргументи.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s