Съд на ЕС: Google Spain v AEPD, правото да бъдеш забравен

Днес Съдът на ЕС е оповестил  Решение по дело C-131/12 Google Spain SL, Google Inc./Agencia Española de Protección de Datos, Mario Costeja González.

През 2010  възникна спор между испанския орган за защита на личните данни Agencia Española de Protección de Datos и  Google Spain.  Според органа Google  трябва да заличи определени данни по искане на граждани,  компанията отказва, испанският орган  се обръща към Съда на ЕС с преюдициално запитване.

Отправените до Съда въпроси попадат в три категории.

• Първата група от въпроси се отнася до териториалното приложно поле на правилата на Съюза относно защитата на личните данни.
• Втората се занимава с въпросите, свързани с правното положение на доставчик на услуги за търсене в интернет с оглед на Директивата и по-специално с оглед на нейното приложно поле.
• Третата се отнася до т.нар.  право да бъдеш забравен  и въпроса дали съответните физически лица могат да изискат да не се предоставя достъп чрез търсачка до някои или до всички резултати от търсенето, които са свързани с тях.

• Независимо от отговорите на предходните въпроси трябва ли да се приложи [Директивата] с оглед на член 8 от [Хартата] в държавата, където се намира центърът на тежестта на конфликта и е възможна по-ефикасна защита на правата на гражданите на Европейския съюз?

Както посочи в заключението си Генералният адвокат (ГА)

всички тези въпроси, които повдигат и важни аспекти във връзка със защитата на основни права, са нови за Съда.Настоящото дело изглежда е първото, по което от Съда се иска да тълкува Директивата по отношение на търсачките в интернет — това е очевидно съществен въпрос пред националните органи за защита на личните данни и съдилищата на държавите членки.

Във връзка с настоящото преюдициално запитване е от значение фактът, че през 1990 г., когато Комисията внася предложението си за Директивата, интернет в съвременния си смисъл на световна мрежа не е съществувал, нито е имало търсачки. Когато Директивата се приема през 1995 г., интернет е в самото си начало и започват да се появяват първите елементарни търсачки, но никой не е можел да предвиди колко дълбоко това ще революционализира света. Днес почти всеки, който има на разположение смартфон или компютър може да се счита, че извършва действия в интернет, към които е възможно да се приложи Директивата.

Съдът приема, че при дейността на търсачките е налице обработване на лични данни по смисъла на директивата и търсачката е администратор на лични данни.

С автоматизираното, постоянно и систематично търсене в интернет лицето, което управлява интернет търсачка, „събира“ данни по смисъла на директивата. Лицето, което управлява интернет търсачката, „извлича“, „записва“ и „организира“ тези данни в рамките на програмите си за индексиране, преди да ги „съхрани“ на сървърите си и евентуално да ги „разкрие“ на ползвателите на търсачката и да им ги „предостави“ под формата на списъци на резултатите. Тези операции, посочени изрично и безусловно в директивата, трябва да се квалифицират като „обработване“, независимо че лицето, което управлява интернет търсачката, ги прилага и към други видове информация, които не са лични данни, без да прави разграничение. Евентуална обща дерогация от прилагането на директивата в подобна хипотеза до голяма степен би лишила тази директива от смисъл.

• ГА в заключението си обяснява (89-90), че доставчикът не е администратор (с едно изключение 91-93):

доставчикът на услуги за търсене в интернет не може нито фактически, нито юридически да изпълни задълженията на администратор, предвидени в членове 6, 7 и 8 от Директивата, във връзка с личните данни на изходни уеб страници, хоствани на сървъри на трети лица. Следователно разумното тълкуване на Директивата изисква доставчикът на услуги по принцип да не бъде считан за администратор. Противното мнение би довело до несъвместимост на търсачките в интернет със законодателството на ЕС, което според мен е абсурден извод. По-специално, ако доставчиците на услуги за търсене в интернет бъдат счетени за администратори на лични данни на изходни уеб страници на трети лица и ако на тези страници се съдържат „специални категории от данни“ по смисъла на член 8 от Директивата (например лични данни, разкриващи политически идеи или религиозни убеждения или свързани със здравословното състояние или половия живот на физически лица), дейността на доставчика на услуги за търсене в интернет автоматично би станала незаконна при неспазване на предвидените в този член строги условия за обработване на такива данни.

Съдът приема, че лицето, което управлява интернет търсачката, е администратор на обработването на тези данни по смисъла на директивата, тъй като това лице определя целите и средства на посоченото обработване. В това отношение Съдът отбелязва, че доколкото дейността на интернет търсачка се добавя към дейността на издателите на уебсайтове и може да засегне в значителна степен основните права на личен живот и на защита на личните данни, лицето, което управлява търсачката, трябва да гарантира в рамките на своята отговорност, компетентност и възможности, че дейността му е в съответствие с изискванията на директивата. Само по този начин предвидените в директивата гаранции ще могат да разгърнат цялостното си действие и ще може действително да се осъществи ефикасна и пълна защита на съответните лица (и по-специално на личния им живот).

• ГА стига до извода, че директивата не предвижда право да бъдеш забравен (111).

Съдът приема, че при определени условия търсачката  е длъжна да заличи от списъка на резултатите, който се показва след търсене въз основа на име на лице, връзки към уебстраници, които са публикувани от трети лица и съдържат информация относно последното. Аргументация: без посочената търсачка информацията  не би могла, или само трудно би могла, да бъде обединена. По този начин потребителите на интернет могат да изградят повече или по-малко подробен профил на лицата, за които са направили търсене. От друга страна, последиците от вмешателството в правата на лицето се утежняват поради важната роля на интернет и търсачките в него в рамките на модерното общество, тъй като те придават всеобщ характер на информацията, съдържаща се в списъците на резултатите. Според Съда, предвид потенциалната тежест на подобна намеса, то не може да се обоснове единствено с икономическия интерес на лицето, което управлява интернет търсачката, при обработването на данните.

• Естествено и ГА, и Съдът приемат, че следва да се потърси справедливо равновесие между този интерес и основните права на съответното лице, по-специално правата на зачитане на личния живот и правото на защита на личните данни.

При преценката на подобно искане, направено от съответното лице срещу обработването на данни, извършено от лицето, което управлява интернет търсачка, следва по-специално да се провери дали засегнатото лице има право въпросната информация, отнасяща се до него, да не се свързва повече с името му към настоящия момент посредством списък на резултатите, който се показва след търсене въз основа на неговото име. Ако случаят е такъв, връзките към уебстраниците, съдържащи тази информация, трябва да бъдат заличени от този списък на резултатите, освен ако не са налице конкретни причини, като ролята на посоченото лице в обществения живот, обосноваваща преобладаващ обществен интерес за достъп до въпросната информация в рамките на подобно търсене.

Накратко, Съдът допуска възможността едно лице да се обърне към компания, която управлява търсачка, и да иска заличаване на   връзки към страници, а ако искането не бъде уважено – към съответния надзорен или съдебен орган. Заедно с това Съдът допуска противопоставяне на аргумента за преобладаващ обществен интерес.

Става ли правото на ЕС глобално право с действието си спрямо търсачките:  ГА обсъжда ефектите на подобен абсурден според него извод, но днешното решение на Съда изглежда стъпка именно в тази посока.

• FT: Ruling to force big Google rethink: “според първите реакции на юристи решението е изумително, неочаквано и с революционен потенциал”.
• WSJ: “изненадващо решение”
• theguardian.com: откриват се толкова въпроси, че оценката на баланса ще изисква всяка технологична (и може би медийна) компания да разполага с екип за оценка на съответствието.