Съд на ЕС: библиотеки: цифровизиране, разгласяване, възпроизвеждане

Стана известно решението на Съда на ЕС  по дело C‑117/13 Technische Universität Darmstadt срещу Eugen Ulmer KG.

Делото е по преюдициално запитване в областта на авторското право и е свързано с произведения в цифров вид в общодостъпни библиотеки.

Запитването е отправено в рамките на спор между Technische Universität Darmstadt  и носителя на права Eugen Ulmer KG  относно предоставянето от TU Darmstadt чрез терминали в  библиотека  на книга, която е част от колекцията на тази библиотека.

Важен въпрос във времето на цифровизация:  какво могат ползвателите в една обществена библиотека:  в частност могат ли не само да ползват (четат) цифровизираните произведения, но също и да ги отпечатват върху хартия и да ги съхраняват върху USB устройства.

Заключението на ГА беше, че не се позволява на ползвателите на специализирани терминали да отпечатват върху хартия или да съхраняват върху USB устройства предоставените им на разположение чрез тези терминали произведения.

Съдът подчертава, че основната мисия на учреждения като общодостъпните библиотеки е да служат  на обществения интерес от насърчаване на частните изследвания и проучвания чрез разпространението на знания. Това е важно по принцип, когато се претеглят различните интереси.

  • Може ли държавата  да даде на   общодостъпните библиотеки правото да цифровизират произведенията, които са част от тяхната колекция, ако това действие по възпроизвеждане е необходимо за целите на предоставянето на тези произведения на разположение на техните ползватели чрез специализирани терминали в помещенията на тези учреждения.

Да.

В случаите, когато общодостъпна библиотека предоставя достъп до произведение, част от неговата колекция, на „публика“, т.е. на всички лица, които използват създадените в помещенията му специализирани терминали за целите на частно изследване или проучване, това трябва да се квалифицира като „предоставяне на разположение“ и следователно като „действие по разгласяване“. В днешно време според Съда това право на разгласяване би било изпразнено от съдържание, ако тези учреждения не притежават акцесорно право на цифровизиране на съответните произведения (43).

Съществуват и известни ограничения – да не се засягат нормалното използване на произведението или друг закрилян обект, да не засягат неоправдано законните интереси на носителя на права, цифровизирането да е  необходимо с оглед „използване чрез разгласяване или предоставяне на разположение за целите на частно изследване или проучване на отделни лица от публиката чрез специализирани терминали“, както предвижда член 5, параграф 3, буква н) от Директива 2001/29 (46).

  • Може ли държавата да даде право на   библиотеките  да предоставят произведения на разположение на ползвателите чрез специализирани терминали, които правят възможно отпечатването на произведенията на хартия или съхраняването им на USB устройство.

По начало не.

Действия като отпечатването на произведение на хартия или съхраняването му на USB устройство, дори да са станали възможни благодарение на някои функции на специализираните терминали, в които може да се направи справка с това произведение, са действия не по „разгласяване“, а по „възпроизвеждане“. Става въпрос за създаването на ново аналогово или дигитално копие на дигиталното копие на произведението, което дадено учреждение е предоставило на разположение на ползвателите чрез специализирани терминали.

Евентуално могат да бъдат разрешени съгласно националното законодателство, с което се транспонират изключенията и ограниченията по член 5, параграф 2, буква а) или б) от Директива 2001/29, ако във всеки отделен случай да са изпълнени поставените с тези разпоредби условия, и по-специално за справедливо възнаграждение на притежателя на правата.

В първи коментари се отбелязва, че съдът говори за акцесорно право на цифровизиране – а не за изкючение или за ограничение на носителя на права. Доколко това има  значение – предстои да видим.

Tagged ,

One thought on “Съд на ЕС: библиотеки: цифровизиране, разгласяване, възпроизвеждане

  1. „Съдът подчертава, че основната мисия на учреждения като общодостъпните библиотеки е да служат на обществения интерес от насърчаване на частните изследвания и проучвания чрез разпространението на знания.“

    С това решение съдът прави точно обратното на „насърчаване“ чрез „разпространението на знания“ – като ограничава разпространението да става в рамките на сградата на библиотеката.

    Ако книгата може да се купи в книжарниците (включително и онлайн книжарниците) това не е сериозен проблем – който има пари ще си купи книгата. Обаче ако книгата я няма? Тогава читателят ще трябва да си мести тялото в библиотеката. А това в много случаи може да е проблем – може читателят да се намира на голямо разстояние. Може да не му е удобно работното време на библиотеката.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s