Съд на ЕС: видеонаблюдение и защита на личните данни

Стана известно решение на Съда на ЕС по дело   C–212/13 František Ryneš/Úřad pro ochranu osobních údajů.

Гражданинът Ryneš пази къщата си с помощта на камера за видеонаблюдение, която записва не само входа на къщата му, но също така улицата, която е обществена, и отсрещната къща.

Преюдициалният въпрос е: „Може ли използването на система за видеонаблюдение, разположена в семейното жилище за защита на собствеността, здравето и живота на собствениците му, да се окачестви като обработване на лични данни „от физическо лице в хода на [изцяло] лични или домашни занимания“ по смисъла на член 3, параграф 2 от Директива 95/46 за личните данни, въпреки че системата за наблюдение покрива и обществени места?“.

Ако Директивата за лични данни се прилага, в случая има нарушения:

• придобивани са лични данни на лицата, движещи се по улицата,   без тяхно съгласие;
• съответните лица не са били информирани за обработването;
• като администратор г‑н Ryneš не е изпълнил задължението си за отчитане на обработването към Службата.

Според  заключението на Генералния адвокат Директива  96/45 за личните данни  разпоредбата за изключението  „когато се извършва от физическо лице в хода на [изцяло] лични или домашни занимания“ не е приложима в конкретния случай.  Отделен въпрос е, че поведението на лицето вероятно е законосъобразно – разсъждения, които Съдът не възпроизвежда в решението.

Съдът:

Обработването на лични данни попада в изключението по член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46 единствено когато се извършва в изключително личната или домашна сфера на лицето, което извършва обработването. По случайност може и в този случай  действията да засягат или могат да засегнат личния живот на други лица.

Видеонаблюдение като това в главното производство покрива, макар и частично, публични места и поради това е насочено извън личната сфера на лицето, което извършва по този начин обработване на данни.  То не може да се счита за дейност, която е изцяло „лична или домашна“.

Следователно на поставения въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46 трябва да се тълкува в смисъл, че използването на система за видеонаблюдение, извършваща видеозаснемане на хора, съхранявано върху устройство за дълготрайно запаметяване, а именно твърд диск, която е инсталирана от физическо лице в семейната му къща за защита на собствеността, здравето и живота на собствениците на къщата, като системата покрива и обществени места, не представлява обработване на лични данни при извършване на изцяло лични или домашни занимания по смисъла на тази разпоредба.