Съд на ЕС: дела относно прилагането на медийната директива

В Съда на ЕС са постъпили преюдициални запитвания относно Директивата за аудиовизуални медийни услуги. Първото е за уточняване на дефинициите за услуги в обхвата на директивата, второто е за реклама, рекламни техники, спонсорство и отчитане на времетраенето. Очевидно се допуска Съдът да се занимава с квалифициране на  съвсем конкретни рекламни техники.

1.  Във връзка с делото New Media Online GmbH срещу Bundeskommunikationssenat  е постъпило запитване от Австрия (Дело C-347/14):

  •  Трябва ли член 1, параграф 1, буква б) от ДАВМУ да се тълкува в смисъл, че може да се приеме, че дадена проверявана услуга изпълнява критерия нейните форма и съдържание да са сравними с формата и съдържанието на телевизионно излъчване, когато подобни услуги се предлагат и в телевизионни излъчвания, които могат да се разглеждат като средства за масово осведомяване, които са предназначени за значителна част от обществеността и биха могли да имат силно въздействие върху нея?
  • Трябва ли член 1, параграф 1, буква а), подточка i) от ДАВМУ да се тълкува в смисъл, че при проверката на електронни варианти на вестници по отношение на основната цел на предоставяна услуга може да се провери отделен сектор, в който се осигурява каталог от предимно кратки видеоматериали, които в други сектори на интернет страницата на електронната медия се използват само като допълнение към текстовите материали на онлайн ежедневника?

update Решението New Media

2.  Във връзка с делото Sanoma Media Finland Oy/Nelonen Media Helsinki  е постъпило следното запитване от Финландия (Дело C-314/14):

  • Следва ли при обсъжданите в главното производство обстоятелства член 19, параграф 1 от ДАВМУ да се тълкува в смисъл, че не допуска такова тълкуване на националното законодателство, съгласно което разделянето на телевизионния екран не се разглежда като отделяне на телевизионната реклама от останалите части на аудиовизуалната програма, когато телевизионният екран е разделен на две части, като първата е предназначена за заключителните надписи и края на съответното предаване, а втората — за меню, представящо следващи предавания от програмата на телевизионния канал на даден телевизионен оператор, като нито в разделения телевизионен екран, нито след края на предаването се излъчва звуков или визуален сигнал, който да показва изрично началото на прекъсването на програмата за излъчване на реклама?
  • Като се вземе предвид, че уредбата в ДАВМУ има характер на минимални изисквания в съответната област, следва ли при обстоятелствата, като разглежданите в главното производство, член 23 параграф 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че е несъвместимо с посочената директива, ако отличителните означения на спонсора, излъчвани във връзка с програми, различни от спонсорираните, да се квалифицират като „рекламни спотове“ по смисъла на член 23, параграф 1 от Директивата и да се отчитат при определянето на максимално допустимото време за реклама?
  • Като се вземе предвид, че уредбата в Директива 2010/13 има характер на минимални изисквания в съответната област, следва ли при обстоятелства, като разглежданите в главното производство, член 23 параграф 1 от тази директива във връзка с използвания в нея израз, описващ максимално допустимото време за реклама, а именно „делът […] в даден едночасов период не [може да] надхвърля 20 %“, да се тълкува в смисъл, че е несъвместимо с посочената директива „черните секунди“ между отделните рекламни спотове и „черните секунди“ в края на отделянето на рекламата от останалите части на излъчваната телевизионна програма да се отчитат като време за реклама?

update  Решението Sanoma

Tagged , , ,

3 thoughts on “Съд на ЕС: дела относно прилагането на медийната директива

  1. Тодор says:

    Преди години имах дискусия с доцент Лозанов по въпроса за законността на рекламата на хазарт по ТВ.
    Наскоро си позволих да го запитам за:
    – силата на звука на рекламите, надвишаващ силата на звука на прекъсваното предаване (нещо, с което бяха обещали да се справят);
    – честотата на рекламите по време на филмите в най-гледания часови пояс, и тяхната продължителност (според мен надвишаващи нормалната и приемлива честота/продължителност);
    – наличието на скрита реклама, както с банери в долната част на екрана, така и с лога в горен ъгъл на екрана;
    – популярното “брандиране” на национални телевизии с лого на латиница, в горната част на телевизионния екран, …
    С интерес ще очаквам официално включване от СЕМ.

  2. Mehti Melikov says:

    За мен ДАМУ е свързана с понятието TV-likeness. Това като че ли е и най-простият ориентир…
    Преюдициалните въпроси от Финландия са много интересни. Не бих се притеснявал, когато разделянето на екрана се прави при финалните надписи. Очевидно е, че в този случай единствено приемливо допълнително съдържание е автопромоцията. Тя дразни ли? Не… по-скоро информира и в това си качество е особено полезна…

    Тодор също задава интересни въпроси. Бих се включил с нещо по тях:

    По отношение на “силата на звука” – поправките в ЗРТ са импотентни:
    ЗРТ: “Аудио-визуалните търговски съобщения и търговските съобщения в радиоуслуги не трябва да се излъчват със сила на звука, по-голяма от силата на звука на останалата част от програмата”. Между нас казано, това изискване като цяло е спазено по чисто технически причини!
    Трябва да сме наясно, че феноменът на “крещящите реклами” има и друго обяснение, а именно:
    – смачкана динамика на звука при изработването на рекламата, което носи субективното усещане за по-силен звук;
    – обичайното прекъсване за рекламата в спокоен момент от аудио-визуалното произведение и най-вече след финалните надписи, които текат с тиха фонова музика;
    Във връзка с горното, можем да бъдем практически сигурни, че “силата на звука” в смисъла на пикови стойности на звука, е изравнена по отношение на цялата програма. Иди че разбери… Трябва да признаем, обаче, че “крещенето” на рекламите е редуцирано осезателно. Това се дължи не на мярката в закона (или поне не само на нея), а на саморегулацията, въведена преди законовата промяна в рамките на Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО, в сътрудничество с Българска асоциация на рекламодателите и Българска асоциация на комуникационните агенции. Въведена беше препоръка на European Broadcasting Union – правила за нормализиране на звука на рекламите, които не разчитат само на контрол върху “пиковите стойности на звука”, а на няколко параметъра, които ограничават възможностите за смачкване на звуковата динамика.

    По отношение на “скритата реклама”, ако потребителят я различава като реклама, възможността за подвеждане е изключена. Дали е в левия или десния ъгъл, няма никакво значение, разбира се…

    Разбираемо е и раздразнението на Тодор по повод продължителността на рекламите. Един ден, когато се научим да плащаме за права, рекламите няма да бъдат част от видео- и информационния поток. Друг е въпросът, че възможностите за рекламно таргетиране се разрастват и усложняват така, че отърване няма да има. А има ли нужда? Какви потребители ще бъдем без рекламите? :-)))
    Да разгледаме въпроса на друга плоскост – целта на автопромоциите – запознаването с онова, което предстои. Как се решава този въпрос в on-demand среда? Peer pressure? Ето един провокативен стейтмънт – “Рекламите са полезни, независимо колко ни дразнят”.
    Преди време смятах да предложа въвеждането на стикер “No junk mail, please”. Проведох проучване сред приятели и бях изненадан каква част от тях с удоволствие разлистват брошурите на Билла и пр. търговски вериги, които задръстват пощенските кутии и “инфомират”, че сме на почивка… 😉

    Чакам отново да чуя нещо за “българската музика”. Дайте да ограничим рекламите в радио и телевизия и да ги задължим да ротират “БГ музика”! Мисля, че това ще бъде най-бързият преход към on-demand ever! :-)))))))

  3. nellyo says:

    Мехти, благодаря за информацията, разказваш за изравняването на силата на звука като за изкуство. Надявам се, че едните го изравняват, другите го мерят.

    Същото и за времетраенето. Надявам се, че го мерят – но и при условие, че нямат проблеми с дефинирането на рекламата. Ако имат – и да мерят, мерят нещо друго. Съдът е минал през този въпрос – дефинирането, колкото пъти минава – все е добре, особено ако потвърждава, каквото човек си мисли.

    Рекламата е за по-дълъг разговор, някакви хора я слагат в категорията на данъците и смъртта, други я слагаме на друго място.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s