EСПЧ: разследваща журналистика, записи без разрешение

Европейският съд за правата на човека на 24 февруари 2015 огласи решението по делото Haldimann and others v Switzerland.

Бойко Боев публикува  коментар, който споделям с негово разрешение.

boyko_boevФактите
Няколко редактора (обърнете внимание, че не става дума за обикновени журналисти – по-долу ще слагам в скоби фактите, на които трябва да се обърне внимание) решават да запишат тайно разговор между застрахователен брокер и журналист, представящ се за клиент. Поводът са оплаквания на граждани за това, че брокерите (като цяло, а не записвания брокер) не получават пълна и качествена информация за застраховките, които сключват. Записът на разговора се прави в жилището на журналиста и ретранслира в съседна стая, където са редакторите и на експерт по застраховките, който коментира това, което вижда. Оператор записва коментара на експерта, който установява на място проблеми в представянето на условията на застраховката. В края на разговора между “клиента” и брокера, един от редакторите влиза в стаята при тях и разкрива, че разговорът е записан и иска коментар от брокера за проблемите, които експертът е установил. Брокерът отказва да даде коментар.

По телевизията записът е излъчен като гласът на брокера и образът му са подправени, за да бъде запазена самоличността му. Въпреки това брокерът завежда наказателно дело за незаконно използване на записващи устройства, което е нарушило правото му на личен живот. Редакторите и журналистът – мним клиент са осъдени да платят минимална глоба (става дума за наказателна, а не за административна отговорност на редакторите и журналиста).

Европейският съд преценява дали швейцарскияm съд е балансирал правилно между правото на изразяване на жалбоподателите (редактори и журналист) и правото на личен живот на брокера. Това Страсбургският съд прави като сравнява дали критерият, използван от националните съдии, съвпада с неговите критерии по сходни дела и изследва как са приложени тези критерии разглеждането на конкретните факти по делото. Европейските съдии намериха, че швейцарските съдии не са използвали правилен стандарт и установиха нарушение на свободата на изразяване на журналистите.

Решението
1. От обществен интерес ли е материалът на журналистите? Съдът е намерил, че има обществен интерес, макар че в случая засегнатото лице е застраховател, т.е. частно лице, а не публична личност.
2. Как е взето решението за скритото използване на записващи средства? Решението в швейцарския случай е взето от редактори и след обсъждане на всички възможни начини за събиране на достоверна информация (т.е. не произволно от журналист).
3. По какъв начин е направен записът от журналистите и как са го използвали? Съдът намира, че жалбоподателите са действали съгласно етичните правила на журналистите в Швейцария, като максимално са ограничили намесата в личния живот на брокера (малко хора са разбрали самоличността му по време на записа, а при представянето пред публика гласа и лицето на брокера са били прикрити).
4. Какъв е характерът и тежестта на санкцията? Съдът е намерил, че жалбоподателите са осъдени за извършване на престъпление и им е била наложена глоба по Наказателния кодекс (а не административна, която е с по-леки последствия) и че това наказание е непропорционално тежко.

Българското законодателство не предвижда подобни критерии.
Етичният кодекс на българските медии не съдържа подробни правила при скрито използване на записващи средства. Според кодекса условието е единствено “недвусмислено” установено наличие на обществен интерес. За сравнение, например в Белгия етичните правила на журналистите изискват използване на скрити записващи средства да става само ако

  • е налице сериозен обществен интерес,
  • няма друг начин да бъде получена информацията,
  • използването на средствата е пропорционално на целения резултат и
  • решението се взeма от главните редактори.

Сходни са конкретизираните стандарти за работа на БиБиСи и етичните стандарти на журналистите в Холандия.

Има и интересно продължение – британски скандал на седмицата, по който се очаква произнасяне от парламентарната етична комисия: Jack Straw и Sir Malcolm Rifkind, двама бивши британски външни министри,  са филмирани тайно от журналисти на вестник Telegraph и предаването на Channel 4 Dispatches, как обещават услугите си срещу заплащане на фиктивна китайска фирма. Скандалът е предизвикан от това, че и двамата са в парламента, т.е. се очаква от тях да работят като депутати, за което получават пари, а не да предлагат услуги

*

Към казаното от Бойко Боев може още да се напомни, че в България по-сериозният проблем  не е на плоскостта на журналистическата етика, а от самото начало (2004) Етичният кодекс на българските медии е в противоречие с Наказателния кодекс.

Реалната заплаха за разследващата журналистика се очерта и при работата върху нов НК.  Вместо – както бяха обещали – да изключат наказателната отговорност в хипотезите на използване на специални средства без разрешение, предвидени в Етичния кодекс, авторите на проекта на НК (оставен без движение) разшириха приложимостта й.

Все пак, след решението Von Hannover v. Germany (No. 2) [2012] ECHR 228 , стандартите за балансиране на чл.8 и чл.10 се прилагат и в България също можем да се позоваваме на тях, в случай че  чл. 339а НК бъде приложен към журналисти в случай на обществен интерес.

Още един коментар в блога Strasbourg Observers.

Tagged ,

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s