ЕСПЧ: нарушение на права чрез роман

Макар и не често, водят се дела по повод романи. Обикновено става дума за документални романи, които засягат предвидени от закона тайни (Observer and Guardian v UK) или доброто име – както в процеса срещу Гришам   за клевета по повод документалния му роман Невинният (Peterson et al v. Grisham et al), прекратен през 2008 г.

По делото Almeida Leitão Bento Fernandes v. Portugal Съдът за правата на човека се е произнесъл по още един случай, свързан с роман.
Мария Фернандес е автор на роман, описващ семейни драми в едно португалско семейство. Тя издава романа в малък тираж и го разпространява безплатно в тесен кръг. В предговора се казва, че всяка прилика с действителни лица е случайна. Сюжетът включва разврат, проститутки, работа за  тайните служби, вътрешносемейни връзки и изневери и пр. Роднините на съпруга на Мария Фернандес  завеждат дело за защита на личния живот,  за клевета и за опетняване на честта на починали членове на семейството.

Португалският съд  намира, че героите в романа са точни копия на роднините и се произнася, че чрез романа е осъществена намеса в личния живот (разгласяване на лични обстоятелства) и засягане на доброто име и авторът не може да се скрие зад  уж фиктивния характер на представените лица. Фернандес е осъдена, защото в крайна сметка е “надхвърлила границите на това, което е разумно, целесъобразно и пропорционално за упражняването на свободата на изразяване ” и обжалва решението в Португалия без успех.

Съдът за правата на човека потвърждава, че романите са форма на художествено изразяване и публичен обмен на идеи, която попада в обхвата на приложното поле на член 10 ЕКПЧ.   Несъмнено е налице намеса в свободата на изразяване. Намесата има предвидена от закона цел – защита на правата на други лица. Въпросът пред Съда е дали  е постигнат справедлив баланс между свободата на изразяване и правото на роднините на защита на личния живот.

Съдът взема предвид, че засегнатите не са публични фигури и живеят в малък град, “където всеки познава всеки друг”. Като се има предвид естеството на  разказаните събития,  включително по отношение на починали членове на семейството, ЕСПЧ приема, че присъдата е обоснована  и не вижда причина да се отклони от оценката от португалските съдилища. Санкцията не е несъразмерна, няма нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

Доколкото става ясно, ЕСПЧ се позовава и на съображения, свързани със защитата на личния живот, и с такива, свързани със защитата на доброто име. Решението все пак обсъжда налице ли е нарушение на чл.10, очевидно поставяйки в центъра засягането на доброто име на семейството. Ако е така, доста сложно е да се разбере как се обсъжда истинност и неистинност в контекста на фикция.  Положението се усложнява и от защитата на  честта на починалите. ЕСПЧ се позовава на стандарти в други две свои решения – Lindon, Otchakovsky-Laurens and July v. France (Grand Chamber judgment of 22.10.2007) and Chauvy and Others v. France (Chamber judgment of 29.06.2004), очевидно трябва да се четат внимателно.

Tagged

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s