За БНР, хората и демокрацията

Задачата за намаляване с десет на сто разходите за персонала е по-трудно решима там, където не са създадени  предпоставки за диференцирана оценка.

В Българското национално радио търсенето на решение генерира и нов  проблем, който нито е обективен, нито е задължителен:  противопоставяне  на хората.

В  писмо на Управителния съвет на БНР до парламентарната медийна  комисия  се говори за диалог, но писмото допълнително задълбочава проблема. Твърдението на ръководството, че имало  фрапантни примери на разпределение на хонорари (ако се твърди фрапантност, във всеки случай тя е  невъзможна без одобрението/съгласието на същото това ръководство) прилича на  акт на дискредитиране на част от работещите в радиото.

Управителният съвет заявява още: “Независим външен одит от специализирана компания за анализ на трудовия процес ще бъде извършен в отделните звена на БНР по отношение необходимост, заетост, натовареност. На базата на резултатите от този одит ще бъде извършено оптимизиране на структурите на БНР. От следващия месец се въвежда система за оценка на труда и атестиране на служителите в радиото.”

По отношение на намеренията може да се отбележи, че:

  • намеренията се обявяват две години след началото на мандата;
  • ще се възлага анализ по отношение на необходимост:  но преди това ще трябва да се дефинира необходимостта;
  • нещо повече –  трябва  визия за общественото радио в цифровото време на базата на възприетите международни стандарти, за да се говори отговорно (обратното на безотговорно) какво общественото радио е и какво трябва да бъде;
  • в по-сложни ситуации експертизата е важна, за да могат промените да стъпят на здрава основа –  но резултатите от анализа са   само основа –  за управленски действия, отговорността остава в управленския екип;
  • атестиране и  оптимизиране са крайно затруднени в атмосфера на недоверие и нарушен диалог, ако хората   са стресирани, огорчени, противопоставени и предадени  на атаката на медии-които-живеят-от-скандали.

Разбира се, намаляването с десет  на сто на разходите за персонала е само една задача. Разговорът за ситуацията в БНР вече не е за задачата, а за капацитета да се  решават  задачи. Затова и проблемът не е синдикален, както се чу през седмицата от парламентарната медийна комисия,  а управленски.

Председателят на СЕМ направи опит да  катализира търсенето на изход от ситуацията, като даде едномесечен срок на БНР – “след който ще подаде оставка и ще пренесе кризата в регулатора”.

Първата стъпка в срока, за която научаваме от сайта на БНР: Управителният съвет на БНР реши да възложи ангажимент с предмет: „Избор на външен консултант, който да извърши функционален анализ, включващ преглед на системите за управление и контрол на БНР, и да предложи последващи мерки за тяхната оптимизация“. Опитът в провеждането на такъв ангажимент в други обществени медии (по смисъла на Закона за радиото и телевизията) ще бъде предимство при вземане на решението за избор. Покани за представяне на оферти са отправени до три реномирани международни одиторски компании, със срок за събиране на офертите – 08 юни 2015 г.

*

Има още една година до края на мандата на ръководството.

Мандатността е важен принцип, но времето е ценен ресурс. Идват и избори.  Моника Маковей коментира мандатността така: Мандатност без резултати? Това не е демокрация.

Мандатът е за постигане на определени резултати, както казва Маковей. Не просто да тече, докато изтече.

 *

Директорът на БНР поиска финансова проверка на радиото (1 юни)

Реакцията на протестиращите срещу искането за нови ревизии (2 юни)

“Ако протестиращите в БНР стоят като накацали птици, ще дочакат само смяната на сезоните” (Доц. Георги Лозанов пред Offnews, 4 юни)

Tagged

4 thoughts on “За БНР, хората и демокрацията

  1. Майло says:

    Това с “мандата и резултатите” звучи добре, но не си го представям на практика. Как ще прекратим мандат? Не е ли много широко полето за злоупотреба? Мандатът е както срок за разгръщане на управленска програма, така и гаранция за ненамеса, по което ми прилича на “academic tenure” – практика, въведена да защити преподавателите, които са политически ангажирани или изразяват позиция – различна от тази на университетската администрация…
    Ако не е изтърван моментът, струва ми се най-логично страните да продължат да се срещат на платфомата на СЕМ и да се опитат да сближат позиции… Когато Съветът, обаче, иска оставки или заплашва с оставки, или пък когато прави проучване относно нагласите на обществото по този казус, шанс за сближаване няма…
    Отнасям се с подозрение към исканията за оставка. По-скоро си представям, че този казус е подходяща основа за големия разговор за “обществените медии” – мисия, финансиране и пр.
    Не знам защо днешните “протестъри” се превръщат в герои и биват спрягани за обществени позиции. Има слухове, че такъв човек точи зъби за мястото на Радко Янкулов… Нека не бъркаме казуса с ДАНС с решенията относно доходите в БНР. Първото е провал на ценностната система и мисловния процес при управляващите, а второто – комплекс от отношения, нагласи, наслагвания във времето и пр.

  2. nellyo says:

    Да продължава все това некомуникативно и неефективно управление до изтичане на формалния мандат не е добра идея.
    Печеленето на време не е добра идея – няма време: не е печелене, а губене на време.

    Да се точат зъби не е добра идея. Не е работата просто да се отстрани това ръководство, а БНР да има добро управление, каквото заслужава – това е различно.

  3. Майло says:

    На срещата в Народно събрание, посветена на въпросите на цифровизацията (18.06.2015), на която бе прието, че е необходима “промяна на модела”, Вяра Анкова (БНТ) постави въпроса за мисията и финансирането на обществения оператор.
    Дали подходящото ръководство на БНР не може да се оформи в такава дискусия? Ако някой има визия по тези въпроси, ще има визия и за управлението на медията.
    Аз бих поставил и въпроса за обединението на БНТ и БНР, но все още смятам, че в България високите назначения се договарят/лобират, поради което не бих рискувал излишно…

    Иначе, на срещата имаше интересни изказвания по линия “обществени медии”. От БНТ поискаха ефирното разпространение да не се финансира с бюджета на оператора. Да, де… но субсидията е за “подготовка, създаване и разпространение” на програмата. БНР също заплаща за пренос, при това… Ах! Да… на НУРТС! :-)))) А когато медията се опита да спре неефективното разпространение на средни вълни, държавният оператор се направи на глух… Защо ли?
    Информацията е малко, съмненията – големи. Ето затова нито вярвам на “ръководства”, нито кредитирам исканията и подбудите на всякакви фактори, пък било то и издържани в съвременен протестърски стил…

  4. nellyo says:

    Анкова е права.
    Мисията и финансирането – отново, заедно, с отчитане на особеностите на цифровото време. Тогава ще се види и как се финансира преноса.

    Не разбирам и не споделям формулата “съвременен протестърски стил”.
    Липса на умения за управление + липса на канали за комуникация – какъв да е стилът на реакцията.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s