Съд на ЕС: Защита на личните данни: приложимо право

Стана известно заключението на Генералния адвокат по делото С-230/14 Weltimmo пред Съда на ЕС.

Върховният съд на Унгария поставя преюдициални въпроси по повод на съдебен спор между  унгарския орган за защита на данните и свободата на информацията  и регистрирано в Словакия предприятие Weltimmo, която управлява уебсайт за посредничество при сделки с недвижими имоти, на който се публикуват обяви за недвижими имоти, находящи се в Унгария.

Става дума за приложимото право  към обработката на лични данни – въпрос, който вече е бил обект на тълкуване с решение Google Spain. Заключението на Генералния адвокат беше обратно на становището на Съда по въпроса за търсачката като администратор, така че и по настоящото дело ще трябва да се чака решението.

Поставят се и свързани с това въпроси относно определянето на компетентния надзорен орган,  правомощията на този орган и правомощието му да налага санкции.

Weltimmo е дружество със седалище в Словакия, което управлява уебсайт за посредничество при сделки с недвижими имоти. На сайта се публикуват обяви за недвижими имоти  в Унгария. За първия месец на публикуването им тези обяви са безплатни, след което услугата става платена.  Weltimmo   фактурира  услугата и след гратисния период, а когато не получава плащания,  предава личните данни на подалите обяви лица на дружества за събиране на вземания.

По повод оплакванията   унгарският орган за защита на данните приема, че е компетентен, че приложимо е националното законодателство   и налага санкция.

Weltimmo иска  да бъде постановено, че  унгарският орган за защита на данните не е компетентен да образува производство и да прилага унгарското право спрямо доставчик на услуги, който е установен на територията на друга държава от ЕС.

Унгарският съд се обръща към Съда на ЕС с въпросите:

„1)      Следва ли член 28, параграф 1 от Директива 95/46 […] да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на националното право са приложими на територията на една държава членка спрямо администратор на данни, който е установен изключително в друга държава от ЕС, управлява уебсайт за недвижими имоти и обяви, публикува и обяви за недвижими имоти, находящи се на територията на първата държава, чиито собственици изпращат личните си данни към техническо средство (сървър) за съхраняване и обработване на данни, което се намира във втората държава и принадлежи на лицето, което управлява уебсайта?

2)      Следва ли член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 да се тълкува с оглед на съображения 18—20, член 1, параграф 2 и член 28, параграф 1 от същата директива в смисъл, че унгарският орган за защита на данните и свободата на информацията [унгарският орган за защита на данните] не може да прилага унгарския закон за защита на данните като национално право спрямо лице, което управлява уебсайт за недвижими имоти и обяви и е установено изключително в друга държава от ЕС, дори когато то публикува обяви за недвижими имоти, находящи се в Унгария, чиито собственици вероятно изпращат от територията на Унгария данните за своите имоти към техническо средство (сървър) за съхраняване и обработване на данни, което се намира във втората държава и принадлежи на лицето, което управлява уебсайта?

3)      От значение ли е за тълкуването

  • дали услугата, предоставена от администратор, който управлява уебсайт, е насочена към територията на друга държава от ЕС?
  •  дали данните относно недвижимите имоти, находящи се на територията на тази друга държаваа, и личните данни на собствениците действително са прехвърлени от територията на тази държава?
  • дали личните данни относно посочените имоти са лични данни на граждани на друга държава от ЕС?
  • че собствениците на установеното в Словакия предприятие имат местоживеене в Унгария?

Според Генералния адвокат P. CRUZ VILLALÓN:

съвместният отговор на първите   въпроси, поставени от Kúria, трябва да бъде в смисъл, че член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 не допуска възможност унгарският орган за защита на данните да приложи унгарското право спрямо администратор на данни, който е установен изключително в друга държава от ЕС. За тази цел понятието за установяване трябва да се тълкува като наличие на постоянен обект, независимо от неговата правноорганизационна форма, чрез който дадена дейност се извършва ефективно и действително. Един представител може да се счита за постоянен обект, ако от наличието на човешки и материални ресурси, необходими за предоставяне на съответните услуги, е видно, че този обект има достатъчна степен на стабилност.

Други елементи, като мястото, от което данните са качени, гражданството на засегнатите лица, местоживеенето на собствениците на предприятието — администратор на данни, или обстоятелството, че предоставяната от този администратор услуга е предназначена за територията на друга държава от ЕС, нямат пряко и определящо значение за установяване на приложимото право.

 

Налагането на санкции за нарушения, свързани с обработването на данни, е от компетентността на надзорния орган на държавата, чието право е приложимо.

 

Tagged

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s