Съд на ЕС: към дефиницията за аудиовизуална медийна услуга

Публикувано е становището на Генералния адвокат по дело  C‑347/14 New Media Online GmbH,  образувано по преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshof, Австрия.

Запитването е относно понятия от Директивата за  аудио-визуалните медийни услуги — член 1, параграф 1, букви a), б) и ж) —   „предаване“ и „аудио-визуална медийна услуга“. Става дума за кратки видеоматериали, достъпни на интернет сайт на вестник.

Както сочи ГА, проблемът относно дефинирането на аудио-визуалните медийни услуги в интернет  се състои в това, че  всеки е в състояние да разпознае интуитивно такава услуга – но когато обаче се стигне до описанието ѝ на правен език, е трудно да се намерят достатъчно точни понятия.

По австрийския медиен закон, както и тук, за доставчиците на аудио-визуални медийни услуги по заявка е въведен уведомителен режим. New Media Online GmbH  поддържа интернет сайта на вестник Tiroler Tageszeitung под названието Tiroler Tageszeitung Online. На този сайт, наред с останалите видове съдържание, се намира самостоятелен раздел, озаглавен „Видео“, обхващащ към момента на настъпване на фактическите обстоятелства, предмет на главното производство, каталог с около 300 аудио-визуални материала. Посочените материали с продължителност от няколко десетки секунди до няколко минути, са в по-голяма или по-малка степен свързани с тематиката на останалото съдържание на интернет сайта и са от различни източници (собствени материали, материали на местната телевизия или предоставени от ползватели на сайта и др.).

 Kommunikationsbehörde Austria (австрийски регулаторен орган) приема, че раздел „Видео“ на интернет сайта на Tiroler Tageszeitung Online представлява аудио-визуална медийна услуга по заявка по смисъла на закона и е под уведомителен режим. След обжалване  Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд)  решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

  •  1.      дали дадена проверявана услуга изпълнява критерия нейните форма и съдържание да са сравними с формата и съдържанието на телевизия (tv-like), когато подобни услуги се предлагат и в телевизия, предназначени са  за значителна част от обществеността и биха могли да имат силно въздействие върху нея?
  • 2.      дали при  проверката на електронни варианти на вестници по отношение на основната цел на предоставяна услуга може да се провери отделен сектор, в който се осигурява каталог от предимно кратки видеоматериали, които в други сектори на интернет страницата на електронната медия се използват само като допълнение към текстовите материали на онлайн ежедневника?

Съдът за първи път ще има повод да се произнесе относно тълкуването на понятието за аудио-визуална медийна услуга. След като щедро се занимава с интернетизацията на  аудиовизията,  ГА заявява, че се насочва към прилагането на директивата към аудио-визуалните елементи на интернет порталите. Върху тази тема  ГА  също се задържа дълго, обобщавайки, че директивата  “не се оказва, както искат създателите ѝ, „бъдещоустойчива“ (future-proof).” Очакванията ни за анализ нарастват, но това няма да стане, преди да  се съобщи, че “законодателят изрично, макар и по анахроничен от гледна точка на степента на технологично развитие на интернет начин, е посочил в съображенията на директивата, че не е имал намерение да включва в приложното ѝ поле информационните интернет портали. (т.54)

И  извод, извлечен директно от съображенията: ГА предлага на Съда да отговори, че:

„Член 1, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 година за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (Директива за аудио-визуалните медийни услуги), трябва да се тълкува в смисъл, че нито интернет сайтът на ежедневник, съдържащ аудио-визуални материали, нито която и да било част от такъв интернет сайт представлява аудио-визуална медийна услуга по смисъла на посочената директива“.

Maciej Szpunar е назначен за периода 2013 – 2018, това е първото заключение на полския представител, с което се сблъсквам, има доста специфичен стил  –  професор в Катовице по ПЕС и МЧП.

Tagged ,

2 thoughts on “Съд на ЕС: към дефиницията за аудиовизуална медийна услуга

  1. Майло says:

    Вероятно самата Директива заблуждава, защото в преамбюла изключва от дефиницията за “аудио-визуална медийна услуга” дейностите от нестопански характер като “частни интернет страници” и съдържание, генерирано от потребителите в платформи за споделяне, но не казва нищо за хибридния модел на писано слово с video support.

    Според мен, голямо е предизвикателство на понятието “TV likeness” (телевизионен характер на аудио-визуалното съдържание).

    След иновацията на МТел и Виваком да можем да връщаме съдържанието с дни назад, обичайното гледане не е това, което беше. Доколкото знам, Близу ударно работи по такава система, защото губи абонати. Пред какво сме изправени?!

    Гледането, осъществяване едновременно с излъчването (изцяло и в непроменен вид), все повече отстъпва на изместени способи за достъп до същото съдържание. Прави впечатление, че под “услуга по заявка” се има предвид ползване “по време и МЯСТО, индивидуално избрани от потребителя” – т.е. “интернет”. Такава е и постановката на “making available rights” в авторското право. Като са го мислили, не са били изцяло “future proof” (готин термин, btw).

    Днешната услуга по заявка по см. на ДАВМУ би следвало да бъде широкообхватно и технологично неутрално понятие, а осмислянето на този въпрос ни приближава към по-строга регулация в интернет. Генералният адвокат може и да е прав, но бъдещата ДАВМУ, ако е future proof, се надявам да промени този разговор.

    Да не пропусна един любим сюжет – Критериите на ДАЗД и СЕМ за “защита на децата”. Не можем да накараме регулатора да позволи излъчването на филм с ограничение 14 г. от 21:00 часа, а абонатите на платформените оператори могат да върнат и гледат всяко съдържание с дни назад, независимо от часовия пояс, в който го правят… Уникално! Обяснението е едно – отложеното гледане е “услуга по заявка”. Не “по място”, но по “време”.

  2. nellyo says:

    it can still be used in the future, even when technology changes – терминът е широко използван, не е заслуга на ГА

    … от сътворяването на света до наши дни, за да се позове на едно съображение от самата директива… имам очакване заключенията да са в друг жанр.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s