БНТ, БНР, БТК: какво декодираме с декодерите

Назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС заличи за много хора границата между вероятното и невероятното. Много хора си казаха “Не, абсурд, изключено” – но съобщението се оказа вярно, дори Валерия Велева успя да вземе интервю от Пеевски като шеф.

Затова когато се чуе, че БНТ и БНР се сливат в едно търговско дружество, което придобива мултиплекс, и за достоверност се добавя  – защото   така искала  Европейската комисия – човек вече не смее да каже “Не, абсурд, изключено” – да не би Валерия Велева да е успяла вече да вземе интервю от придобития от новото търговско дружество мултиплекс.

В  кредитираните от КТБ медии (24 часа) се твърди, че според Полина Карастоянова ще се обсъжда евентуално създаване на голям медиен холдинг между БНТ и БНР по европейски модел. Европейски модел няма и не може да има, структурата на обществените медии е некоординирана зона и не се урежда от правото на ЕС.

Други становища по темата са изразени в  стенограма от  заседание на медийната комисия    от юни 2015.

Не Европейската комисия,  а съветник на две парламентарни комисии – Мартин Захариев,  десен продуцент, ляв екс-депутат и независим експерт – поставя въпрос за търговско дружество и  придобиване на Фърст Диджитал – “като в повечето западноевропейски държави”.  При това според него “има две много важни нови обстоятелства, които трябва да бъдат отчетени : осъдителната присъда на Европейския съд, която е факт за съжаление, за пороци при провеждане на конкурсите за мултиплексите, и  разрешение от Комисията за защита на конкуренцията за придобиването от БТК АД на мултиплексите”.

Какво следва от факта, че БТК придобива мултиплексите – и защо зрителят трябва да прави разлика между  БТК и компаниите с разрешения досега –  и какво има предвид Мартин Захариев  – е интересно   – защото   в решението на КЗК № АКТ-467-03.06.2015 по въпроса  за собствеността и на бивши,  и на бъдещи собственици  има (……)*.  Впрочем  ние си знаем, че цифровият преход е у (……)*.

Веселин Божков, несменяем шеф на КРС от 2007, акцентира върху факта, че сметката на носителите на разрешения не излиза. Причината:  “Няма бизнес кейс телевизиите да качват програми.” Няма – защото моделът не е мислен да е добър за телевизиите, а да е добър за преноса.  Доста спорове се водиха през 2008 г. кое трябва да е водещо при разрешенията за цифров пренос: съдържанието или преносът. В последна сметка ЗЕС прие да е   водещ преносът, съответно (……)*  реши да си осигури контрол върху преноса –    а пък телевизиите ще плащат. Грешна сметка.

Веселин Божков  сега констатира: “Съжалявам да го кажа, ние се намираме не на опашката на Европа, за съжаление се намираме на опашката и на някои развиващи се страни.” Но депутатът Иван Иванов (ДСБ) казва още през 2009 г. за ръководения от Божков орган : “КРС сам си пише правилата, по които ще дава разрешителни за честоти и сам ще си ги прилага. КРС нарушава стандарта за прозрачен и недискриминационен начин на даване на честотите”.  Правилата на КРС за раздаването на аналоговите честоти по обем реклама са в основата на телевизионния проект на Ирена Кръстева, вкл. чрез оборотните честоти през ББТ към ТВ7. С такива правила пътят е към опашката на опашката.

Пред БНР заместник-министър Валери Борисов оцени цифровия преход като успешен, защото аналоговият сигнал бил спрян, а хората били подпомогнати с декодери.  Нищо по-лесно от това да спреш. Въпросът е какво върви, не какво спира – и какво точно  декодираме с декодерите.

С днешна дата за отбелязване е поне следното:

1. В официалните формати на вземане на решения – Парламент (според заместник-председателя Иван Иванов), правителство (заместник-министър Валери Борисов)  – не се обсъжда сливане на БНТ и БНР. Още по-малко може да се твърди, че има правна основа в ЕС за общ европейски модел.

  • Следствие 1. Обсъждане на евентуален медиен холдинг  (идея на председателката на медийната комисия)  може да се проведе в контекста на  оценка и анализ на възможните пътища за развитие на обществените електронни медии в цифровото време.
  • Следствие 2. За да няма разнообразни тълкувания, стенограмата от последното заседание на парламентарната медийна комисия ще бъде публикувана в най-кратък срок на сайта на парламента –  [стенограма].

2. Председателят на СЕМ защити пред БНР  нов подход към обществените медии, произтичащ от конвергенцията на услуги и изискването за плурализъм. Според него сега БНР и БНТ работят като соцпредприятия, а трябва отделните програми и  онлайн услугите да имат хоризонтална управленска структура, което ще доведе до демократизиране на медийната среда и диверсифициране на центровете на власт в обществените медии, като заедно с това се засилят гаранциите за ненамеса на административното ръководство в редакционната дейност. Тази идея не е идея за административна шапка или механично сливане на техническите служби и администрацията, а ще доведе до засилване на плурализма и ще намали възможностите за редакционен контрол.

Диверсифициране на центровете на власт  и контрол винаги е отлична идея,  но дали в наши условия този подход (предвид и изискването за ясна редакционна отговорност по директива) няма да бъде подменен с  двойник “административна шапка”    е открит въпрос.

3. Решението по дело С-376/13 на Съда на ЕС не е осъдително, както се твърди (освен в частта разноски), а е за установяване на неизпълнение на задължения от държава  съгласно член 258 от ДФЕС. Ако Съдът на ЕС бъде сезиран  за неизпълнение на това решение  (член 260, параграф 2 от ДФЕС), Комисията може да предложи какви санкции да бъдат наложени, а Съдът взема решение по тях. Стремежът на България очевидно ще бъде това да не се допуска.

4. За целта правителството е консултирало с ЕК подход към изпълнението на съдебното решение и според заместник-министър Борисов е изяснено, че в най-кратък срок трябва да се проведе обществена консултация, като са изпратени за консултация и евентуални въпроси.

  • Следствие 1. Между въпросите за консултация е и въпрос за  придобиване от страна на БНТ на т.нар. обществен мултиплекс (права върху индивидуално определен ресурс – радиочестотен спектър – за наземно разпространение на програми).  Това е опция, по която тепърва ще се работи и ще се анализират ефектите от подобна стъпка.
  • Следствие 2. Според заместник-министъра съдебното решение по дело С-376/13 се отнася само до търговските мултиплекси и не засяга обществения мултиплекс. Тази негова теза не изглежда да се подкрепя от решението,  не е ясно откъде следва такова разграничаване.
  • Следствие 3. Във връзка с предстоящата консултация правителството ще е добре да публикува стандарти за провеждане на обществени консултации както по законопроекти (защото може да има и законодателни предложения), така и по други мерки (ако за тях няма установени стандарти).  Вярно е, че ЗНА предвижда обществени консултации,  но на портала за целта се публикуват  проектоактове, не и консултационни документи, така е и на сайта на КРС.   Ще си позволя да сложа връзка към консултационния документ за въвеждането на медийната директива (2009) – втори въпрос е, че парламентът тогава  прие  разпоредби  въпреки изводите от консултацията – което поставя въпроса дали консултациите не са само за имитиране на дейност. Ето и образец от ЕК – обществена консултация по новата ревизия на медийната директива.  В допълнение Юлиана Николова обръща внимание върху факта, че проекти се внасят  преди изтичане на срока на обявената обществена консултация.

5. Идеи за обществена медия, регистрирана като търговско дружество, както и пряко финансиране на преноса от бюджета, са част от разговора за финансирането на обществените медии в ЕС.  Основен фактор тук е правната рамка на конкурентното право, в частност за държавната помощ, защото – както подчерта и заместник-председателят на НС Иван Иванов пред БНР –  финансирането на обществените медии в ЕС е строго регламентирано и се обуславя от обществената им функция.

  • Следствие 1. Разговорът за финансирането нито може да се води между другото, нито отделно, нито да предхожда   разговора за обхвата на обществената функция (мисия). Ако Министерството на културата е създало работна група за Фонд Радио и телевизия, вероятно анализът вече върви на широк фронт.
  • Следствие 2. В хипотезата  придобиване на обществения мултиплекс от БНТ  би трябвало да има отговор на въпроса ще има ли обществено финансиране за толкова програми, колкото са нужни за ефективно използване на мултиплекса само от обществените медии – или, алтернативно,  съответства ли на конкурентното право идеята БНТ да действа като търговец по отношение на програми на други медии.

Стана дълъг текст, но накратко:   какво ще декодираме с декодерите  ще може  да каже онзи   зад  (……)*.  

По темата – едно предаване на общественото радио: Ирен Филева и интервютата с г-н Иванов (НС), г-н Борисов (МТИТС) и доц. Лозанов (СЕМ)

2 thoughts on “БНТ, БНР, БТК: какво декодираме с декодерите

  1. Майло says:

    Понятието за “обществен мултиплекс” мисля се изчерпа. При нивото на интерес към ефирния пренос в България, най-логична ми изглежда консолидацията на управлението/собствеността на преносния капацитет и must carry за програми на обществения оператор. Конкуренция има там, където има пазар. При ефирния пренос не виждам такъв…
    БНТ и в момента пищи, че му се налага да самостоятелно да издържа мултиплекс. Ако му го харижем, какво ще го прави? Конкуренция при ефирния пренос на търговските оператори? Ще е за първи път, наистина…
    В този случай, на БНТ ще се присвои неприсъща дейност – на преносен оператор.
    Значи и двете хипотези не издържат: “БНТ – собственик на свой ресурс” и “БНТ – разпространител на ефирния сигнал на обществени и търговски медии”.
    Кой реши да предложи огромен капацитет за безплатни програми?! Та това си е оксиморон!
    Ако не греша, закупуването на сателитен капацитет е без пари, в сравнение с таксите на мултиплекса. С няколко сателита можем да покрием планетата, а ние се занимаваме с Цветанов/Пеевски.
    Бих резервирал целия капацитет за мобилни мрежи. 4G чака свободни честоти в по-ниския диапазон, за да може да се покрие ефективно територията на страната, а ние какво правим? Цифровият дивидент не е дивидент, щото го няма, а на LTE дават 1800 MHz, та покриват само по-гъсто населени райони. Да усвоим обхвата 800 MHz и надолу, за да може с мощни предаватели да се осигури мобилен интернет достъп навсякъде. Това обстоятелство, заедно със защитата на мрежовата неутралност, ще осигурят потребителя с реални и качествени услуги.
    Струва ми се, че към днешна дата разговорът за “цифровия преход” е “аналогов”… пък и освен по ЗЕС, може да се тълкува по Наказателния кодекс.

  2. nellyo says:

    Този текст е само израз на тъжно наблюдение – нещо не може да бъде, защото не може да бъде по закон, но човек не може да изключи вероятността и да е станало.

    Среди на разпространение и цифров преход с pay tv също заслужават обсъждане – но там също има провали и рестарти – поне два големи в ЕС, за които веднага се сеща човек –
    Quiero Television SA – Spain (Spanish for “I-Want TV”) – до 2002 с 600 мил евро загуби;
    ITV Digital – United Kingdom – също до 2002.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s