Програмите на БНР: ново пет

Сайтът на БНР се развива. Появи се BNR Player – на адрес  http://player.bnr.bg/ – място за достъп до програмите на Българското национално радио, общественото радио на България.

Общественото радио трябва да се слуша от всяка точка, чрез различни крайни устройства, огромното богатство  от  съдържание, с което БНР разполага, да е   достъпно, разположено по удобен за аудиторията начин, като информационните технологии помагат за бързото развитие на радиото като медия.  Дали технически не е добре всяка програма да продължава да остава достъпна от сайта и извън BNR Player е въпрос, по който има различни мнения, но така или иначе BNR Player е точка за достъп до програмите на Българското национално радио.

Колко обаче са те?

В съобщение на сайта на БНР се казва, че “BNR Player  стартира с 22 програми:    двете национални програми на обществената медия “Хоризонт” и “Христо Ботев”, както и осемте регионални – София, Благоевград, Бургас, Варна, Видин, Пловдив, Стара Загора и Шумен. Потребителите могат да избират от единайсетте езика на Радио България.” Това са известните програми, формиращи облика на Българското национално радио през годините.

Какво  се случва с музиката на Българското национално радио, четем нататък съобщението: “Музикалните канали в платформата са единайсет – Инди, Дуенде, Пънк джаз, Фолклор, БГ поп, Класика, Smooth, Rock, DJ, Pop и Hip-Hop.”

Инди, Дуенде, Пънк джаз, Фолклор, БГ поп, Класика  обединяват съдържание под редакционната отговорност на Радио Бинар – БНР, един от новите проекти на общественото радио.

Но какво представляват

програмите Smooth, Rock, DJ, Pop и Hip-Hop?

От сайта на регулатора става ясно, че

1. Това е услуга, предлагана от частно търговско дружество  – Уеб радио и ТВ ООД.

2.  “Диджитъл радио”/ Digital Radio/ е  достъпна през мобилни устройства (телефони 3G и таблети), интернет (през уебсайт http://www.digitalradio.bg), IPTV. Услугата съдържа 6 (шест) канала   – Digital Radio Rock, Digital Radio Pop, Digital Radio Pop Folk, Digital Radio DJ, digital Radio Hip Hop, Digital Radio Free, които са достъпни след индивидуална заявка от потребителя в избран от него момент и срещу заплащане

3.  Съдружници в търговското дружество според сайта на регулатора са “Ен Ер Джи – Нова Радио Генерация” ЕООД, Константин Вълков и Мартин Захариев  (*по-късно юридическото лице прехвърля дяловете си на Константин Вълков, но това не е отразено на сайта на регулатора).

  • Константин Вълков е програмен директор на Дарик
  • Мартин Захариев в момента е консултант на две парламентарни комисии, екс-депутат, продуцент.

Българското национално радио – в което работят 1450 души – е сключило договор, както се установи от разговор по БНР с Мартин Захариев, по силата на който изглежда е придобило права да разпространява съдържанието на петте от шесте програми (канала) , предлагани от горното дружество (без  Digital Radio Pop Folk).

Въпросите

са много. Наистина ли се налага от сайта на общественото радио да се  осигурява достъп до   програми на частно търговско дружество?  Каква е обосновката, как е направен изборът? Защо да има хип-хоп, а да няма поп- фолк? Защо точно такива програми са необходими на аудиторията?   Как точно е разрешено програмите на общественото радио да се превърнат в 22? През каква процедура на одобрение в БНР е минал процесът?

И още:

известен ли е регулаторът за тези нови програми

защо външно търговско дружество осигурява услугата, няма ли собствен капацитет БНР

кой осъществява контрол върху съдържанието предвид редакционната отговорност на БНР за съдържанието в нейните услуги

как се отнасят петте програми към мисията на БНР

при положение, че в радиото работят 1450 души,  поддържат се собствени състави, има собствен Златен фонд, има и музикална продукция – това ли са програмите, които трябва да се предлагат от сайта на общественото радио на България

кой печели – и не, не е слушателят,  подобни канали той може да  намери другаде

и накрая,  няма ли известен проблем в избора на търговски партньор предвид състава на съдружниците – и как е избран този доставчик

 Във вторник

СЕМ ще разглежда отчета на ръководството на БНР.

Не е ли време общественото радио да се поеме от ръководство, което разбира какво е обществено радио.

Вместо да осигури разпространение и популярност за безценното си съдържание, това ръководство посредничи на частни търговски дружества да достигат до аудиторията на общественото радио.

В  сряда

В особена посока тръгва разговорът за тези програми.  Имало нужда от плейър.  Естествено, никой не  спори. БНР не плащало толкова много.

Разговорът е  за принципи, стандарти, идея за възможно и невъзможно. Възможното поведение на ръководството на общественото радио:  въвеждат се нови програми,  допустимо ли е  – и на основата на каква преценка – да се плати  на частно дружество, за да се популяризира  търговската му марка на сайта на общественото радио -при това  когато всичко е изпълнимо от собствения персонал на БНР?

Основният въпрос в обсъжданата ситуация не е в това  дали БНР плаща малко или много.

Ако всичко се продаваше и купуваше  – и основният въпрос  беше просто  колко – в такъв случай виж следващия постинг.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s