БНР: коя половина от кой ефир

Българското национално радио има регионални радиостанции. Те са осем, като последните  – във Видин и Бургас – бяха открити скоро. Регионализацията е принцип, свързан с обществената мисия на БНР – хората се интересуват и от това, което става непосредствено край тях. За целта трябва да се полагат усилия в две посоки:

  • да се създава съдържание, посветено на регионалните проблеми и
  • да се осигурява разпространение на така създаденото съдържание.

Сега ръководството на БНР подготвя РРС Кърджали.

Двете задачи  са рутинни за едно обществено радио:

  • програмната:  радиото да анализира информационните потребности  на хората и да им предостави адекватно на регионалната специфика съдържание ;
  • техническата:  съдържанието освен да се произвежда, трябва и  да се чува (обхват), но и повече – хората да имат устройства да приемат програмите.  Осъществява се наземно разпространение, но от сайта на БНР може да се използва и опцията слушайте в интернет в реално време.  Отделно от това има и подкасти онлайн,  те не обхващат винаги цялото съдържание, а  части, предавания или фрагменти. Така или иначе  въпросът за предавателите (откриване, закриване, мощност) и приемниците (има ли с какво да приемат хората)   е важен. На какви вълни, чрез какви предаватели, с какви приемници – за да има гарантирано покритие и  достъп до информация – трябва да се решава в ход и без грешни ходове. Техническият въпрос иска техническа експертиза –   обществените медии трябва да достигат до хората ефективно.

Спирането на средновълнов предавател не е нито само технически, нито само финансов въпрос. Изглежда  просто: критерий е достъпът  до информация. Като всеки преход – ако  се преминава към УКВ –  и този преход  изисква грижа – иначе достъпът до информация прераства от технически въпрос в политически.

 Рутинни задачи – рутинен алгоритъм за решаването им:

първата работа е да се познава картината: какви са хората там, от какво имат нужда – още повече след отпадане на идеята за регионалните мултиплекси. Така че задача номер едно е проучване, карта на потребностите – иначе регионализацията е поредната проформа акция.

В случая данни за такова проучване няма.  Данни няма, мотиви няма, за сметка на това още преди издаване на лицензията на сайта на БНР  е качена снимка на генералния директор с кмета на Кърджали, подарява радиоприемник.

Добре, но основният въпрос е какво предлага БНР на тези хора със средствата от държавния бюджет. СЕМ се затрудни от семплата разработка и върна внесените документи, а за нас остават версиите –

  • версия 1:  на сайта на БНР е съобщено, че се предвижда РРС Кърджали  “да излъчва общо 9 часа програма – 6 часа на български език – новини, блокови предавания, музика, и 3 часа – на турски език, подготвени от турската редакция на Националното радио”.
  • версия 2: в сутрешните блокове на телевизиите концепцията вече е друга: от 24 часа програма 18 ще са за  Хоризонт, 3 часа ще са с местна програма с теми от Кърджали и региона и 3 часа ще са програма на турската редакция на радиото.
  • версия 3: “Половината от ефира ще е с предавания на турски език”, казват още от БНР. Коя половина  от кой точно ефир, остава да се разбере.

Така към проблема, свързан с липсата на проучване, се прибавя и втори проблем: небрежното и мъгляво комуникиране по темата какво ще прави БНР в Кърджали и защо. Липсата на мотиви и прозрачност по отношение на програмната концепция, обърканата информация  в контекста на наближаващите местни избори, смесването на съдържателни и технически въпроси поставиха отново БНР в центъра на вниманието.

Политическата цена : съзнателно или не, ръководството на БНР поднася неочакван предизборен подарък едновременно и на националистическите формации, и на ДПС  чрез неадекватни ходове  в една безкрайно чувствителна област. 

По отношение на турския език:

от години БНР произвежда програма на турски език като част от задълженията на Радио България  – по лицензия 180 минути, от които 30 на сто актуални предавания, не по-малко от 10 на сто от програмното време е за новини, 30 на сто културни, образователни, религиозни и др. предавания  и т.н. БНР изпълнява лицензията си, СЕМ осъществява мониторинг с помощта на хора от мониторинга, които владеят турски език.

Тези предавания се разпространяват и онлайн, и наземно – и няма данни да са били проблематични,  смисълът им е да достигат до хората  – наземно и онлайн, в реално време и като подкаст. За ефективността на предаванията данни не са известни – ако има, добре е да се покажат – но нищо лошо не се е случило в резултат от предаванията на БНР на турски език – вече много години.

За половината от ефира: от изказванията на председателя на СЕМ  се разбира, че 24-часовата програма ще включва 18 часа Хоризонт (лицензирана), 3 часа Радио България (лицензирана, така както се включва и сега на други честоти по отношение на други региони) и 3 часа ново съдържание на български език – за тези три часа доц. Лозанов казва, че трябва да бъдат добре обмислени според нуждите на аудиторията  във връзка с необходимата регионализация. Поне отстрани изглежда, че именно  тричасовата програма на български език има нужда от лицензиране на този етап. А въпрос на бъдеще е доколко и кога регионализацията може да се приложи и към съдържание на другите езици.

*

Доброто управление превръща  проблемите във възможности, лошото превръща и възможностите в проблеми.

РРС Кърджали е възможност, от която ръководството на БНР създаде проблем – пореден проблем след кадровите решения за високите позиции, липсата на атестиране,  критериите за съкращенията на разходите за персонала,  стрийминга и т.н.

Предстои заседание на СЕМ по темата на 8 септември.

Tagged

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s